Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
УЧИТЕЛЯТ П.ДЬНОВ ЗА РАЗВИТИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕТЕТО
Лазар Стойчев
Като третира факторите за развитието на детето, Учителят Петър Дънов посочва три основни: генетично заложено, социално предлагано и индивидуално избрано. В духа на това разбиране всеки един от посочените фактори е иманентно присъщ на развитието на детето, но особена значимост има генетичният, защото именно наследствеността предпоставя наклонностите и тенденциите в проявите на личността. Във филогенетичен план това означава признаване на забравената истина, че човек много пъти се преражда, като при всяко прераждане генетично заложеното е живият пергамент, върху който се вписват придобивки в настоящето.
Когато детето се ражда, има възможност генетично заложеното да се обогати с нови качества. Самото зачеване е велико тайнство на природата, защото то представлява момент на преминаване на духовната субстанция от едно измерение в друго, от идеално битие в материално. Това витално единство на човека с космоса не се нуждае от доказване.
Според Учителя естеството на човека е еманация на единния и вечен космос и духовната му субстанция е носител и на положителни, и на отрицателни характеристики. Доброто и злото се съдържат в самия организъм. Точно в този смисъл Учителят Петър Дънов говори за възпитанието на детето като належаща необходимост. В границите на всяко прераждане детето, човекът, е изправен пред свободен избор да извършва едни или други дела. От тази гледна точка трябва да се подчертае, че възпитанието на детето в духа на Любовта, Мъдростта и Истината е истинският път на развитие и усъвършенстване. Според Учителя „съвременното училище противоречи на детската природа и преди Всичко на периодите на детството, т.е. в даден образователен период у индивида не се развива това, което е съответно на този период.” Учителят посочва, че всеки възрастов период се характеризира със синкретичното функциониране на трите вида психични сили, каквито са волевата, емоционалната и интелектуалната. В живота на детето те са неделими. Най-общо казано, първият образователен период се характеризира със следното подреждане на психичните сили по значимост: ВОЛЕВА, емоционална, интелектуална; вторият - ЕМОЦИОНАЛНА, интелектуална, волева; и третият - ИНТЕЛЕКТУАЛНА, волева, емоционална.
Трите образователни периода според Учителя са фазите на развитие и конструиране на личността, които се изразяват в три възрастови периода: от раждането до 7-та година, от 7-та до 14-та година и от 14-та до 21-та година. След 21-та година, казва той, „тези фази се повтарят, но с друг оттенък, с по-нови постижения и с по-богати познания”. Ако през първите три образователни периода в душата на детето не са посети семена, съответстващи на доминиращата психична сила, в следващите периоди на живота му закономерно настъпва процес на духовен залез. „Над едно трябва да се бди: първо, да не се похаби вътрешната сила на човека, и второ -да не се пропускат условията, които му дават възможност да постигне тази цел.” Развитието и възпитанието на детето са явления, които се съотнасят така, както се съотнасят генетичното и социалното като фактори, т.е. разгръщането на генетичните програми е възможно само чрез усвояване на социалните програми.
Като третира проблема за свободното възпитание, Учителят казва следното: „Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в учението. Да има дисциплина там, където има свобода - в това се изразява истинското изкуство да се възпитава.”
Любовта, приложена във възпитанието, означава възпитателят да вижда у детето величието на човешката душа - еманация на Божественото Начало. „Когато възпитателят гледа на детето с очите на любовта - казва Учителят - открива у него онази космическа неповторимост, онзи дух на великото дихание, който е във всичко и навсякъде”. И още: „При съвременното възпитание ние искаме да направим детето като нас. Това е погрешно, защото светът на детето не е светът на възрастния. Дайте му подтик да развие вложеното у него, защото то знае, но прозорчето, през което гледа, е малко. Колкото повече детето расте, толкова прозорчето му става по-голямо.”
От тази гледна точка истинското възпитание може да бъде само едно - свободно. „Където няма свобода, там няма реално възпитание, а дресиране. При положение, че ученето на детето протича в условията на насилие, на заставяне, на налагане отвън, неговата „възпитаност” ще изчезне, щом бъде поставяно при други условия”. Залагането на педагогическа стратегия не върху основните психични сили на детето, а върху презумпциите на възпитателя по-скоро осакатява неговото развитие, деформира способностите му, отклонява го от пътя на еволюцията. Защото”самобитното, което носи един човек, това е най-голямото му богатство - истинска хармония и красота”.
Методите на възпитание трябва винаги да носят белега на специфичността, защото е невъзможно двама души да се възпитават по един и същ начин. „Колкото хора има на земята - казва Учителя - толкова различни методи има на възпитание. При възпитанието може да се приложи един и същ принцип, но никога един и същ метод. Неуспехът на съвременната култура се дължи на това, че възпитателите си служат с един и същ метод на възпитание.”
Макар да дава приоритет на наследствения фактор в развитието на детето, Учителят не пренебрегва ролята на социалния, фактът на „майчината любов е най-сигурното свидетелство, че има Провидение в света на всички същества, че има едно Велико Разумно Начало, което дирижира нещата. Чрез майката говори Разумната природа - Великата Световна Майка. Тази е причината любовта на майката да вижда Божествената същина на детето си”. Новата култура е свързана изключително с незаменимата роля на майката и семейството. „Ако всички майки и бащи станат жреци на чистотата и възвишения живот, ако те ясно разбират, че техните мисли и чувства се въплътяват в естеството на детето, ако природата оживее за тях във всичката си красота и величие, а чувството за отговорност е основното съдържание на всяко тяхно действие - тогава възпитанието ще се превърне в действителен фактор в развитието и усъвършенстването на човешката духовност.” За неповторимостта и незаменимостта на майката в продуктивния живот на детето ето какво казва Учителят: „Всяко дете, което идва на света, трябва да вижда поне в едно лице въплътен образец, който следва. И този образец Разумната Природа му дава в лицето на майката, защото тя е синоним на любовта, а всички нейни други качества като безкористие, себеотрицание и пр., са само изявления на любовта”. Ето защо като повеля звучат думите на Учителя за жената, за майката: „Повдигнете жената! Поставете я на стъпалото, което тя заслужава, и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се оправи. Спасението на света е в повдигането на жената! Не повдигнете ли жената, не се ли повдигне и тя самата, от никъде не може да дойде спасение.”