Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - Съборни беседи (1922)
Утринна беседа (без заглавие)-23.08.1922
Лицето на Бога
Добрата молитва
Като четете тази молитва, не бързайте. Аз ще ви науча как трябва да я четете. Съсредоточете се, за да може смисълът на тези думи да се разкрие в сърцето ви. Всяка дума и изречение трябва да се изкажат бавно, за да се уясни техният вътрешен смисъл.
Да прочетем следното изречение три пъти: Духът Божий, Духът на вечността, Духът Пресвятий, Който пълни сърцата ни с Любовта.
При изговарянето на това изречение се поставят ръцете в следните положение: двете ръце наклонено са вдигнати нагоре, после са в хоризонтално положение с дланите нагоре, и най-после са на гърдите.
Да изпеем три пъти Фир-Фюр-Фен Тао Би Аумен.
Благославяй, душе моя, Господа.
При пеенето ръцете се поставят в следните положения: нагоре (отвесно), после на челото, на гърдите, на устата, нагоре, на гърдите, нагоре, на устата, нагоре, на гърдите, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на устата, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на гърдите, нагоре, хоризонтално, на устата, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на брадата, хоризонтално.
Да произнесем следните думи гласно:
Да дойде (три пъти) – ръцете нагоре.
Духът (три пъти) – ръцете нагоре.
Божий (веднъж) – ръцете нагоре.
Да очисти (веднъж) – ръцете хоризонтално.
Да очисти (веднъж) – ръцете върху лицето.
Да очисти (веднъж) – ръцете хоризонтално.
Пътя ни (три пъти) – ръцете успоредно напред.
Пътя на Духа на Истината (веднъж) – ръцете хоризонтално.
Да отстрани (три пъти) – ръцете са, като че отстранявате нещо отпред настрани.
Всичките ни недоразумения (три пъти) – спущане на ръцете отгоре и настрани с широк замах.
Да се всели (три пъти) – ръцете отстрани към гърдите, като че нещо се влага.
Да живее (три пъти) – ръцете отстрани към гърдите, като че нещо се влага.
В нас (три пъти) – ръцете отстрани към гърдите, като че нещо се влага.
Да сме благи (три пъти) – движение отпред към гърдите.
Както е Той благ (три пъти) – движение отпред към гърдите.
Да просветнат лицата ни с Божията светлина (три пъти) – ръцете нагоре, върху очите, хоризонтално, на челото, до устата, хоризонтално.
Да сме носители (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре.
На Неговата (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре.
Съвършена Любов (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре.
Любовта, дето Бог живее (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре и ръцете спират горе.
Дето мир царува (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре и ръцете спират горе.
И радост пълни сърцата ни (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре и ръцете спират горе.
Да дойде Духът Божий
да очисти пътя ни,
пътя на Духа на Истината.
Да отстрани всичките ни недоразумения,
да се всели да живее в нас.
Да сме благи, както е Той благ.
Да просветнат лицата ни с Божията светлина.
Да сме носители на Неговата съвършена Любов,
Любовта, дето Бог живее,
дето мир царува
и радост пълни сърцата ни.
Пее се Духът Божий
Духът Божий,
Духът на вечността,
Духът пресвяти (ръцете нагоре),
Който пълни (ръцете на гърдите)
Сърцата ни с Любов (ръцете на гърдите).
Духът пресвяти (ръцете хоризонтално),
Който пълни (ръцете на гърдите)
Сърцата ни с Любов (ръцете на гърдите).
Духът благи (ръцете на гърдите).
Всички са седнали, Учителя започва да преподава мелодията на песента Духът Божий.
В произнасянето на думата се вижда где е вашето сърце и какво ви липсва. Когато дойдете до туй учение, то ви показва недостатъците на хората. Не се произнася лесно една дума!
Тия са все окултни упражнения, които ще правите, за да се тонирате вътре; това са символи, магически формули, за да се повдигате. Сега нали някой път имате някое хубаво настроение и някой ви кресне изведнъж. С туй крясване се разваля вашата хармония. Значи нещо силно е развалило хармонията ви и сега не знаете закона как да я нагласите. Трябва да знаете закона как да се нагласявате. Силно казаното нещо разваля настроението и трябва да се мине час, два, докато се тонирате, а вие трябва да знаете веднага как да се тонирате. В Школата вие трябва да се научите, каквото говорите, всичко да е под вашия контрол. Никога няма да изказвате една мисъл тъй, че да се подхлъзне езикът ви. Ще се спреш, ще повикаш ума си да следи какво ще говориш и съзнанието ви всякога трябва да бъде будно. Там, дето Писанието казва: „Никакви гнили думи да не излизат от устата ви, никакви гнили мисли – от ума ви, никакви гнили чувства – от сърцето ви.“ Сега, ако ние не знаем да контролираме ума си, ако не знаем да контролираме сърцето си, где е нашата воля? За какво ще ни послужи учението ми? Ако безразборно всичко може да мине през ума ни, ако безразборно всичко може да мине през сърцето ни, знаете ли на какво ще мязаме? Ще употребя една формула, която не е хубаво сега да кажа: ще замязаме на ония лакоми животни, които всичко ядат. Не, не, ще ядем само онова, което е здравословно, нищо повече. В стомаха само ябълчици, крушици, сливици, череши и всички тем подобни плодове трябва да влизат. Същият закон е и по отношение на мислите. Такива подобни мисли трябва и в ума ни да минават.
Пак ви говоря: туй е за Школата вътре. Когато сте един срещу друг, спрете се – ще се поздравите и ще кажете: „Духът Божий, Духът на вечността, Който пълни сърцата ни с Любовта – подвижи сега моя ум, за да каже: Твоята Светлина.“ Светлината, това е емблема, носителка на всички блага. Там, дето има светлина, има благо. Там, дето отсъства светлина, има горчивини: всички неща са кисели, горчиви, стипчиви, носителки на горчивини. Благостта е емблема, тя показва присъствието на Божията светлина. И тъй, между външното проявление на Природата – светлината, щом изговорите думата светлина, чувствате, че тя е носителка на благото. Нали при светлината плодовете зреят? Сега ние говорим за светлината, за тази вътрешна светлина, която носи туй благо. Ние сега трябва да сме готови за какво? За този Дух, Който идва. За Духа Божий, за Духа на Вечността, Духа пресвяти, Който пълни сърцата ни с Любов. Всички да изговорим: „Подвижи сега нашия ум, за да кажем: Твоята Светлина.“
Върху вас има много да се работи – върху всинца. Някои от вас сте целини, тъй че трябва да впрегнем 5-6 чифта волове, докато почвата отдолу се разработи, и богато жито ще стане. А някои сте келемета – хубаво място, изложено на слънце – то иска торене, и хубаво грозде може да стане.
Тъй щото, ще работим разумно. Трябва да разбираме дълбоко своето вътрешно естество: какво е вложено вътре във вас и какво може да стане от вас.
Сега аз искам да внеса във вас тази нова мисъл на Новия живот: като видите небето, да виждате Лицето на Бога, както е днес, и когато го погледате, да се радвате – то е Лицето на нашия Баща. Радостен е днес. И Той се весели. Защо? Защото във вашето съзнание има желание, вие сте готови да приемете Любовта. И Той казва: „Децата са днес добре“ – и като са добре, Той се весели. Сега у вас може да има философия, да кажете: „Какво съотношение може да има туй небе с нас, с настроението ни?“ – Има. Ако моето лице е засмяно, никога няма да видите ръката ми, свита на юмрук, но ако лицето ми е намръщено, ръката ми ще бъде свита на юмрук. Да кажем, че аз имам едно перде пред лицето си и ви покажа само юмрука си през него. От юмрука вие може да знаете какво е моето лице, моето състояние. Туй е закон на съотношение. Тогава ще имаме едно изкривяване на челюстите, на очите, мускулите ще бъдат свити и юмрукът – насочен.
Всички ще се стараете да възприемете тази вътрешна красота. В ходенето ще бъдете спретнати, няма да ходите тъй, като някоя гемия, няма и като някоя селска кола, тъй: трак-трак, че като скача, от 2 километра се чува как скача, та онзи, който слиза от нея, казва: „На такава кола не се возя повече.“ Колата трябва да има пружини или най-малко пътят трябва да е гладък. Това друсане се дължи на този негладък път: има камъчета, трапчинки. Щом сме навъсени, това показва, че пътят ни не е гладък и колата ни е без пружини, вследствие но това има дисхармония. Как ще го поправим? Ще отмахнем всички камъни, пътят трябва да бъде гладък като стъкло и колата да има пружини – движението ще става правилно. Сега например личните чувства са една голяма пружина за човека. Честолюбието на човека е една пружина и когато тази пружина не е развалена, работите вървят много добре. Но щом се развали пружината на честолюбието, работите се развалят. Ще поправите пружината на честолюбието! Ако то върви в една крива линия, ще имате най-голямата хосканица. Пружината трябва да се поправи. Тогава честолюбието ще се превърне в самоуважение – тогава човек върви с достойнство, той се обръща с уважение към хората, внимателен е към себе си, към хората, слуша какво ще кажат за него. Туй е, което се забелязва у човека, който има честолюбие. Това е характерна черта. Който няма честолюбие, той говори, каквото му попадне, той е, както казват българите, цапнат. Той казва: „Аз пет пари не давам за хората.“ Ами те за тебе колко ще дадат? И те толкова ще дадат за тебе. Това не е философия. „За кривите убеждения на хората аз пет пари не давам“ – но за правите ще дадеш. С такава дисхармония нищо няма да направиш.
Та учениците, които влизат в Школата, аз бих желал първите от тях, които узреят, тъй да започнат, че да бъдат образец, да бъдат за пример. И този пример да бъде тъй естествен, че да няма вмъкнато нищо изкуствено. В съвременната музика всеки инструмент: пиано, цигулка, китара, си има начин, форма, чрез които може да се свири. Свирецът на пиано ще се съобрази според методите, по които се свири на пиано; свирецът на китара ще сври според методите на китарата, свирецът на цигулка – също, свирецът на кавал – също. Всеки инструмент си има свой начин. Сега при говоренето и чувстването в духовния и в чувствения свят си има начини и методи как да се говори и постъпва. Всичко туй съществува, но понеже сме изгубили това Божествено изкуство, казваме: „Може и по друг начин.“ – Ааа, не може по друг начин. Отсега нататък нещата могат да стават само по Божественому. Ние ще ходим само по Божественому. Казват: „По човешки.“ – Не, това мина вече. По Божественому ще ходим, по Божественому ще говорим, по Божественому ще се поздравяваме, по Божественому ще се обичаме. По човешки ние го знаем – ние го направихме вече. Сега по Божественому! Божествено ще любиш, Божествено ще говориш, Божествено ще мислиш и т. н. Туй е за учениците.
Сега, разбрахме се вече. Ще кажете вие: „Дали съм аз ученик?“ – Това е старата школа, това е стар метод. Дали съм ученик?! Това значи: събудиш се и не знаеш дали си ти, или не. Който е ученик, е ученик, нали? Ако някой пита: „Аз ученик ли съм?“, трябва да знае по какво се отличава ученикът. Той иска да се учи – желание, непреодолимо желание има да се учи. Туй е едно от качествата на ученика. Искаш ли да се учиш, ученик си. Имаш ли желание – ученик си и можеш да станеш; ако го нямаш – не си. Непреодолимо вътрешно желание и копнеж! Знаете ли какво значи копнеж? Това е значи онзи човек, който преброжда 99 извора – търси, за да намери онзи, хубавия извор: той е жаден човек и не си щади труда.
Сега във вашия ум е залегнала една идея. Тя е следната: „Аз не мога това.“ – Защо? – „Моето обществено положение, което имам, не ми позволява това. Знанията, които съм придобил – аз съм завършил науки – не ми позволяват.“ – Туй не ми позволява, онуй не ми позволява. Ние мислим, че сме големи хора. Ааа, че Невидимият свят не дава пет пари за нашето положение! И цар да е, и учен да е, и богат да е, и който и да е от висше положение – сваля го, простира го на земята и го усмърдява. Дава ли нещо за него? Казва: „Елате да видите този цар как се е усмърдял!“ Цар ли е? Туй не е цар. И нашите философи, които ще реформират света, и тях ще ги прострат, и те ще се усмърдят. Учители, свещеници, майки, бащи – всички ги простират на земята – смърдят. Тия майки не са майки. Всичко туй, което смърди, е една квадратна лъжа. Туй, което смърди, то е само приготовление за хубавото, за бъдещето, което иде. Сегашните майки показват, че те отварят пътя на бъдещите майки. Сега на Земята няма майки, т. е. има ги, но те все смърдят. Ако има майки, те трябва да бъдат от Новата епоха. Майка, в сърцето на която е запален свещеният огън! И тази майка тогава каква ще бъде? Сега вие ще кажете: „Ние вече се стараем да не смърдим.“ Когото и да е от вас сега аз за пет минути мога да го накарам да смърди. И смърди той. Ние трябва да се засрамим от себе си, че туй трябва да дойде в съзнанието ни: да почувстваме какви скверни мисли и желания ни минават! Знаете ли какви скверни мисли и желания минават във вас? И от Невидимия свят напредналите братя се интересуват от нас, понеже нашият живот е свързан с техния. И техният живот се гради върху нашия живот. Хората за Невидимия свят, за напредналите духове, са като една нива. Те някой път ще дойдат със своите рала и, искате не искате, ще ви изорат. Вие сте една необходимост за тях, но не подозирате това. Така и вие: имате една нива и, иска не иска, вземате ралото и – хайде, разоравате я. „Какво става – ще рекат тези буболечици и тревички, – какво е това земетресение, какви преобразования стават?“ А ние нищо не искаме да знаем. Вие казвате: „Тази земя е за нас, вдигайте се!“ Така и ние представляваме за Невидимия свят една целина. Като погледнат, казват: „Еди-коя си нива трябва да се разоре, хайде след това да я посеем.“ И вие ще се подчините на тези нареждания. Блажени сте, ако дадете нещо. Ще дадете – ще родите хубаво жито. Ако родите, ще се благословите, ако не родите, лошо е за вас. Тогава ние създаваме условия за по-напреднали духове, които ще работят.
Сега аз искам да внеса във вас мисълта да не се боите, че като се изхвърли туй-онуй, няма какво да ви остане. Онези, които не са запознати с тия неща, ще кажат: „Какво ще стане с нас, като изхвърлим всичко?“ – Е, добре, ако тебе са те хранили с мухлясал хляб с години и стомахът ти е отслабнал, ако са те хранили години с вмирисани патици и устата ти е почнала да мирише, казвам: „Ще напуснеш мухлясалия хляб.“ – „Но с какво ще се храним?“ – Ако този, мухлясалият хляб, се замени с най-хубавия топъл хляб, сега излязъл от пещта, ако вмирисаните патици се заменят с хубави плодове, питам: кое е по-хубаво, какво ще предпочетете? Ние казваме: „Остави това тук!“ Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите въпроса, вие искате да комунизирате капиталите. Капиталът, това е трудът на хиляди поколения, събран труд! Сегашната почва, която хората орат – това са милиони капитали на много същества, които са оставили този чернозем: храна, която сега хората използват. Ние можем да използваме само нашия труд. Божественият морал е такъв: ние можем да използваме само нашия труд. Затуй Писанието казва: „Блажени, които се трудят, обременените, отрудените, понеже работят.“
И съвременните хора, които се занимават с динамическите сили, могат всякога една сила да я превръщат. Горенето например може да е слабо, а може и да е силно. Вземете обикновения газ, когато става непълно горене – усеща се миризма, отделят се сажди, кадеж. Този газ може да се превърне и горенето да бъде по-силно. Та сега и ние у нас ще усилим горенето. Според силата на Любовта – такъв е и животът. Каквато е Любовта, такъв е и животът на човека. Сега да допуснем, че сте в едно общество, гдето всички хора са неврастеници – хора, които имат идеи, планове, но капитали нямат – липсва им нещо. На нервния човек му липсва нещо, на гладния човек му липсва нещо, на жадния – също. Да кажем, че се намирате между тия неврастеници – трябва да се пазите от тях, защото всяка дума ги предизвиква. На тия неврастеници слухът им е толкова чувствителен, тяхното астрално тяло е толкова чувствително развито, че ако кажете някоя дума, те изведнъж могат да реагират. Ами ако и вие сте неврастеници, как ще се лекувате между тях? Ще ви кажа. Ще намерите един много тлъст вол, ще си турите ръката върху него и като си държите ръката тъй 4-5-10 минути, веднага вашето неразположение, вашето възбудено състояние ще изчезне. Този вол ще каже: „Бъди, братко, по-търпелив. Няма какво да се смущаваш, бъди малко по-разположен. Не се смущавай – аз не се смущавам, за нищо не мисля, затуй съм спокоен.“ Но да не отидете при вол, който едва се държи на краката си, сух, а при вол, който е орал на нивата, изхранен; и като си туриш ръката на гърба му, той си вдига опашката, казва: „Добре дошъл, приятно ми е, може да си държиш тъй ръката.“ А онзи вол, който бяга – не стой при него! При изхранения вол си тури ръката, помилвай го, поглади го – той ще се обърне, ще те погледне и след това ще му кажеш: „Много ти благодаря, ти ми даде един много добър урок, благодаря ти.“ Може някой от учениците, когато е разтревожен, да направи този първи опит. Когато е много неразположен и не може лесно да му мине, нека отиде при такъв един вол. Туй е за лекуване. Като направите този опит три-четири пъти, ще ви мине. Тъй че, като излезете някъде на разходка, ще намерите един такъв вол, но не от тези, които бягат. Това е лекуване.
После, ако искате да добиете хладнокръвие, да бъдете хладнокръвни, ще хванете някоя жива змия и ще прокарате ръката си по тялото ѝ – ще хванете змията за главата и ще прекарате ръката си по дължината на тялото ѝ до опашката. Туй е въпрос на хладнокръвие. Ето сега сърцето ви трепери вече. Змията е много хладнокръвна. Тя като хване жабата, вземе си я и от нищо не се смущава. В змията има всичкото спокойствие и хладнокръвие.
Реплика: Как да я хванем?
Аз ще ви кажа: Ще вземете един чатал, ще натиснете главата ѝ, тя ще изпусне отровата си и ще я хванете. Много пъти змиите си страдат заради онези интелектуални змии: тях знаят. Щом видим днес змия, казваме: „А, змия!“ Това ни най-малко не показва, че тя е лоша.
Гимнастически упражнения.
Задачата на упражненията е умът да присъства. Там е силата.
23 август, сряда, 5 ч.