Общ Окултен Клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)
УСТОЙЧИВИ СЪЕДИНЕНИЯ
Шеста лекция от Учителя, държана пред Общия окултен клас на 27 октомври 1926 г., София
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Размишление
Четоха се няколко теми върху: „Произходът на златото."
Изпейте песента: „В зорите на живота."
За следния път, който може, нека напише в поетическа форма три куплета върху „Най-хубавото в живота."
Питам: Защо някои пишат, че златото има отношение към слънцето? Златото произлиза ли от слънцето? Има известно отношение между златото и слънцето, но златото не е произлязло от слънцето. Като казвате, че златото е произлязло от слънцето, кажете тогава, отде е произлязло слънцето? Това е въпрос, върху който трябва да мислите години наред. Не е лесно с един калем да се разреши този въпрос. Какви свойства има златото? Златото не се окислява, вследствие на което е известно като благороден метал. Същото свойство има и платината. В това отношение златото минава за голям аристократ, който не се влюбва лесно. То избира с кого да влезе в отношение. Желязото, обратно на златото, се влюбва лесно, т. е. съединява се с много елементи. Към кислорода желязото има голямо разположение, лесно се влюбва в него и вследствие на това леко, безогледно влюбване ръждясва. Въпреки това, че златото мъчно влиза в съединения, все пак са известни редица златни съединения.
Сега вие трябва да изучавате превръщането на материята. Трябва да изучавате различните теории за произхода на златото. Интересно е защо златото, което минава за благороден елемент, създава такива спорове между хората? Хората страдат, карат се, убиват се все за златото. Двама братя делят наследство, карат се, бият се, не могат да разделят златото помежду си: единият иска повече и другият иска повече. Много хора страдат от нямане на злато в организма си; много болести се дължат също така на отсъствие на злато в кръвта им. Значи необходимо е по алхимически начин да се внесе злато в човешкия организъм. Изобщо, каквито елементи съществуват в природата и каквито реакции се извършват между тях, същото става и в човешкия организъм.
Кажете една от основните мисли на миналата лекция. (- За любовта.) Казах ви, че който люби, той трябва да е готов да бъде оплют за любовта. Това е противоречие, но така е в обикновения живот. За да се обясни това противоречие, вие трябва да изучавате живота, като започнете от неговите обикновени прояви и стигнете до целокупния живот, т. е. от проявеното към непроявеното. Забележете, момък или мома се влюбват, но веднага родителите се противопоставят на тяхната любов. Младите настояват, родителите пречат на любовта им и по този начин се създават скандали, възникват недоразумения. Много хора страдат от любовта и за любовта. Днес любовта е един от най-жизнените въпроси в живота. Питам: Как е възможно най-хубавото нещо в живота – любовта – да създава такива страдания на хората? Срещате някой мъж или някоя жена, на които сърцето е пълно с любов, готови на всички хора да дават. В този се влюби, в онзи се влюби, но веднага след това хората се опълчват срещу него, започват да го критикуват. Значи има нещо криво в любовта на съвременните хора, което произвежда недоволство, спор и недоразумения.
Всички казват, че без любов не може. Като дойде любовта, намират пък, че не трябвало така да се прояви. Значи без любов – лошо, с любов – пак лошо. Какво да се прави тогава? Казват за някого: „Много далеч отиде той." Питам: Колко близо трябва да бъде? Ако е много далеч, не е добре; ако е много близо, пак не е добре. Този въпрос е важен и трябва да се разреши. Съвременните хора оставят важните въпроси настрана, не се занимават с тях и казват: „Тези въпроси ще се разрешат сами." Не, тези въпроси са жизнени и трябва да се разрешат час по-скоро.
И тъй едно трябва да знаете за любовта: тя образува най-устойчиви съединения. Няма сила в света, която може да разлъчи, да разедини онези два елемента, които любовта е свързала. Тъй щото това, което хората наричат любов, не е любов. Защо? Защото тези два елемента, които тяхната любов е съединила, лесно се разлъчват и лесно влизат в нови съединения с други елементи. Значи има друга сила, която свързва два елемента, но не образува от тях устойчиво съединение. Тази сила хората погрешно наричат любов. Дето любовта свързва два елемента, там разединение не съществува, понеже между тях Бог присъствува. Всяко съединение, образувано от два елемента, между които Бог присъствува, е разумно и устойчиво. Всяко съединение, при образуването на което Бог не присъствува, е неустойчиво, неразумно и носи след себе си ред страдания и мъчнотии. Апостол Павел казва, че Христос, като се влюбва в хората, страда. Защо? Понеже грехът влиза като клин между Него и хората, които не издържат на любовта Му и в края на краищата Го разпъват. Той говори за вътрешната връзка с Христа. Външно Христос се е освободил от страданията, но духовно още не е свободен. И досега още съществува вътрешна борба между Бога и хората. Бог иска да освободи душите на хората, потънали в гъстата материя, но те все още се съпротивляват. Засега добрите, напреднали братя, светиите, ангелите правят съединения с хората, но получените съединения не са много устойчиви. Ще дойде ден, когато тези съединения ще бъдат устойчиви, и тогава човешките души ще излязат от гъстата материя, ще се освободят от страданията и противоречията в живота. Тези устойчиви съединения ще се образуват първо горе, а после ще се пренесат на земята.
Влюбването на съвременните хора е повърхностно и нетрайно. Те се влюбват във формите на нещата, но при това влюбване не се образуват устойчиви съединения. Едно от свойствата на това влюбване е желанието за владеене. Това желание създава всички страдания. Обаче при образуване на устойчиво съединение, двата елемента, т. е. двете души образуват една по-голяма душа с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две, съединяват се с тях и образуват още по-голяма душа. Тия четири души, като срещнат още четири, пак се съединяват с тях и образуват още по-голяма душа и т. н. Тъй щото в Божията Любов всички души се съединяват в едно цяло, като образуват сложно тяло, но толкова устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да го разкъса, да го разедини. Когато хората се обичат по форма, те винаги се индивидуализират. Обаче, когато се обичат по смисъл, те виждат себе си в лицето на всеки човек и се радват в неговото присъствие. На окултен език казано: ти трябва да живееш в душата на другите и те да живеят в твоята душа, т. е. единството да се включва в множеството и множеството в единството. Докато ученикът не живее с това съзнание, той винаги ще страда в любовта си. Значи любовта трябва да свързва душите, да образува устойчиви съединения между тях.
Съвременните хора говорят за любовта, но се съмняват в нея. Това не е любов. Досега нито един поет или писател не е описал любовта в нейната същност. Преди всичко едно от качествата на любовта е, че тя никога не отпада. Бог е Любов. Следователно, когато човек се свързва с любовта, едновременно с това той се свързва и с Бога. Той е силата, която свързва две души в едно цяло. Когато двама души се съединят в името на любовта, Бог е третият, който присъствува между тях. Христос казва: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Този стих, преведен, означава: Дето са двама или трима, събрани в моята любов, там съм и аз. Думите „мое име" се заместват с думите „моята любов". И двата израза са верни. Име има само в любовта. Без любов нещата нямат име, те са безименни. И безсмъртието се дължи на същия закон. Дето е любовта, там е и безсмъртието. Вие искате да влезете в Царството Божие, да придобиете Вечния Живот. Как ще го придобиете? – Чрез положително знание и абсолютна чистота. Който се е домогнал до основния закон на любовта, той е придобил вече това знание и тази чистота. Казано е: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж." Това подразбира: нито ум без сърце, нито сърце без ум. Умът и сърцето са два полюса на едно цяло.
Мнозина искат да знаят, какви ще бъдат в другото си прераждане, мъже или жени. Казвам: Ако ти днес, на физическия свят си мъж, на астралния свят си жена; ако в умствения или в менталния свят си мъж, в причинния свят си жена. И обратно, ако на физическия свят си жена, на астралния си мъж; ако в менталния свят си жена, в причинния си мъж. Следователно не е само външната форма, която определя човека като мъж или жена. Това показва, че няма чисти типове мъже или жени. Ако в едно отношение сте мъж, в друго отношение сте жена. Четири допирни точки, четири свята оказват влияние върху човека: физическия, астралния, умствения и причинния. Тъй щото не е достатъчна само формата на човека на физическия свят, за да се определи той като мъж или жена. Някоя жена казва: „Аз искам да бъда мъж." -Ти си мъж в астралния свят. Какво искаш повече? Мъжът пък казва: „Аз не искам да бъда жена." – Искаш или не, на астралния свят ти си жена. Значи мъжът и жената са полюси, без които не може да се работи.
Съвременните хора се заблуждават от формите на тия полюси на земята. Обаче тия форми днес са изродени, те не са нито истински мъже, нито истински жени. Какъв образ на мъж или жена може да представя съвременният човек, който от преди осем хиляди години е претърпял голямо падение и се е отдалечил от Бога? И полът на съвременните хора е изопачен. Какъв мъж е този, който цял ден се занимава със своите мустаци пред огледалото, за да го харесат жените? Това не е мъж. Мъжът не се характеризира с мустаците и брадата си. Или каква жена е онази, която цял ден мисли за мъжа, как да го увлече и задържи за себе си? Днес нито мъжът е истински мъж, нито жената е истинска жена. Ако е въпрос за мъж или жена, друго определение може да се даде за тях. Мъжът представя мъдростта, а жената – любовта. Но понеже съвременният живот на хората представя голяма сцена, на която се играе една велика драма, то мъжът и жената се явяват там главните актьори. Те играят роля на мъж и на жена, но далеч са още от първообраза на мъжа и на жената, каквито някога Бог ги е създал по образ и подобие свое.
Днес всичките хора са актьори, представят това, което не са. Гледате някой човек се изправил, взел благочестива поза и се моли на Бога. Това не е молитва. Истинската молитва подразбира вглъбяване в себе си, уединение, никой да не вижда, че се молите. При това вниманието ви за външния свят и за всичко, което става около вас, трябва да бъде така далечно, че и с игла да ви боднат, да не усетите. Каква молитва е тази, когато всички виждат, че се молите? Когато търговецът се моли, той трябва да забрави търговията си, всички взимания – давания. Когато учителят се моли, той трябва да забрави своите ученици, своите приятности и неприятности в службата. Когато домакинята се моли, тя трябва да забрави, че има мъж, деца, задължения. Във време на молитва човек трябва да се чуствува сам, без всякакви ангажименти и връзки, като че за пръв път иде на този свят. В този момент никой не трябва да съществува за него освен Бог. Щом свърши молитвата си и се свърже с Бога, той трябва да каже: „Господи, сега ще сляза на земята, ще туря на гърба си всекидневния хомот, който съм поел заради Тебе, да Те позная." Само тази молитва е в състояние да осмисли живота, да даде на хората сила да издържат на всички мъчнотии и страдания.
И тъй молитвата е един от начините да познаете Бога като Любов. Само по този начин работата ви ще се осмисли. Само по този начин вие ще си създадете устойчив характер.
Казват: „Как можем да познаем Божията Любов?" Едно от свойствата на Божията Любов е, че тя образува устойчиви съединения между душите. Казват за някого: „Този човек люби няколко моми." Смешно е да се говори така. Ако този човек е свързан с Бога, той люби не три моми или три момъка, а всички хора. Той трябва да каже: „Аз обичам Бога и заради Него обичам душите на всички хора." В какво ще обвините този човек? Някой пита: „Обичаш ли ме?" На такъв човек аз отговарям: тебе не обичам, но Бога обичам. Щом Бога обичам, аз не мога да не обичам и тебе, защото всички души влизат в Бога. Единственият, който може да каже, дали обичам хората, това е Бог. Ако аз сам трябва да доказвам това, вие ще се усъмните. Как мога да докажа на някой човек, че го обичам? Ако му дам пари, или ако му направя една къща, или ако му дам добър прием в дома си, това доказателство ли е за любовта ми към него? Не, това не са прояви на истинската любов. Те са прояви на обикновената любов в живота. Защо? Днес даваш пари на някой човек, приемаш го добре в къщата си, правиш големи жертви за него, но утре не искаш да го знаеш. В Божията Любов обаче има нещо велико, което постоянно гради. Тя не руши нито дома, нито обществото, но непрекъснато трансформира и съгражда. Който се домогне до любовта в истинския смисъл на думата, той забравя вече себе си, забравя световното и живее според както тя изисква. Когато хората започнат да живеят според законите на Божията Любов, всички противоречия в живота изчезват.
Казвам: Противоречията в живота се дължат на обстоятелството, че всеки живее само за себе си или за един малък кръг от хора. Обаче, докато човек живее сам, той не е в сила да извърши нещо. Каквото направи, то ще бъде нетрайно, несигурно. Ако двама души се съединят в името на любовта, всяко тяхно начинание ще даде добър плод. Защо? Защото Бог ще бъде между тях. Каквото пожелае този човек, той всичко ще направи, защото в неговото желание седи на първо място волята Божия. Такъв човек нито се заблуждава, нито се съблазнява.
Съвременните хора говорят за любов, но се плашат от нея. Жената се бои, да не би мъжът й да обикне друга някоя. Мъжът се бои, жена му да не се влюби в друг мъж. Родителите се страхуват за дъщеря си или за сина си да не се влюбят някъде и да пострадат. Питам: Каква е тази любов, от която хората се плашат? На този въпрос вие сами ще си отговорите. Какво страшно има в това, когато човек се влюби? Под влюбване трябва да се разбира съединение на две души в името на Бога. При такова влюбване на хората се създават хармонични отношения. Те се въодушевяват, започват да учат, да пишат, стават писатели, поети, учени хора. Трябва ли тогава да осъждате тази любов и да се плашите от нея? Тъй щото вие трябва да различавате любовта от чувствата на човека. Ако някой млад момък идеализира една мома, радвайте се, това е една малка частица от великата любов, която осмисля всичко. Тя прави хората разумни.
Едно особено качество на любовта е, че тя не приема чужди съвети. Тя върши всичко, както отвътре й се диктува. Когато хората искат да посъветват в нещо любовта, тя се затваря и нищо не дава. Ако не я съветват, тя е готова много да даде. Коя майка или кой баща досега са могли да убедят сина или дъщеря си как да постъпват в любовта? Каквото са им говорили, те всичко са вършили на своя глава. Всички синове и дъщери, на които родителите са правили опити да ги съветват в любовта им, по-скоро са се настроили срещу тях, отколкото да са ги послушали. За предпочитане е да се оставят младите да пострадат малко в любовта си, отколкото да се подпуши в тях този извор. Извор е любовта, тя не може да се подпушва. Задачата на родителите е само да направляват течението на този извор, но не и да го подпушват. Като говоря за любовта, аз нямам пред вид човешките чувства и страсти, но онова съзнателно чувство, което носи светлина на ума и разширение на сърцето.
Тъй щото, ако вашият син или вашата дъщеря се влюбят по този начин, те ще носят радост и за себе си, и за вас. При това положение влюбеният мяза на цар, той става щедър, на всички дава. Всяко влюбване, което не носи радост и светлина, не е проява на истинска любов. В Божествената Любов човек е готов да жертвува всичко за Бога. За да дойде до тази любов, той трябва да започне от малкото и постепенно да върви към голямото. Който е силен, той може да започне по обратен път: отгоре и постепенно да слиза надолу, т. е. от голямото към малкото. Когато видите един човек на земята, той още не е това, което всъщност представя. За да кажете, че някой човек е идеален, вие трябва да видите какво представя в причинния свят. Причинният свят е жилище на душата. Ако видите един човек на физическия свят, вие ще намерите някакъв дефект в него; ако го видите в астралния или в умствения свят, и там ще му намерите някакъв дефект. Дойдете ли обаче до причинния свят, там ще видите душата му, в която няма никакъв дефект.
И тъй смисълът на живота седи в съединението на душите с Бога. От това съединение произтича любовта, която ражда живота. Когато любовта посети човека, тя коренно го преобразява. И най-силният, и най-ученият тя превръща на дете. Той всичко забравя и остава само с Божественото в себе си. Любовта разрешава всички противоречия в живота. Тя е Божественото начало в човека. Днес всички хора говорят за любовта, искат да разрешат този въпрос, но още на са успели. Ще дойде ден, когато те ще разберат любовта и ще влязат в Царството Божие. Тогава ще разберат стиха, в който Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон."
Сега ще ви дам един метод за приложение, чрез който лесно да се справяте и издържате, когато ви нападнат тежки чувства и неприятни мисли. Щом дойде в сърцето ви някое неприятно чувство, представете си, че живеете в първата епоха на християнството и ви измъчват за убежденията ви; преследват ви, изтезават ви, докато най-после ви турят на кладата, дето жив ви изгарят. И всичко това вие понасяте с твърдост. Кажете си тогава: „Ако един християнин може да издържи на убежденията си даже и пред огъня, защо аз да не мога да издържа на едно неприятно чувство?" Бъдете готови да понесете страданието търпеливо. Ако някоя неприятна мисъл ви измъчва, извадете я от ума си и разгледайте формата й. Вижте какво иска тя от вас и се поразговорете с нея. Човек трябва да се упражнява, да наблюдава какво се крие в съзнанието и подсъзнанието му, да знае какво става в него. Някой прави известни движения с ръцете, с краката си и като го запитат, какво означават тия движения, той дига раменете и казва, че не знае и не разбира смисъла им. Всяко движение, което човек прави, трябва да се осмисли. При това движенията му трябва да бъдат естествени. Когато човек е нервиран, той прави много движения, не може да се контролира, не може да се владее. Тези движения са неестествени, дисхармонични, затова той трябва да се съсредоточава, да регулира силите на своя организъм.
Когато сте нервни, направете следното упражнение: седнете на стол пред масата, изправете тялото си добре и турете ръцете си на масата. Дръжте ръцете си в това положение около 10-15 минути, като концентрирате мисълта си първо към палците, после към показалците, след това към средните, към безименните и най-после към малките пръсти и на двете ръце. После турете дясната си ръка върху лявата; след това – лявата върху дясната и пак концентрирайте вниманието си върху пръстите. Като съсредоточите вниманието си към пръстите, свържете се в съзнанието си с всички добри, здрави хора, които имат чисти и благородни сърца, философски умове, с дълбоко разбиране на живота. Щом се свържете с тия хора, повдигнете мисълта си към Бога и всички заедно се помолете. Който направи този опит, той ще има резултат, ще разбере силата на колективната молитва. Какво по-голямо благо за човека от това, да се свърже с всички добри хора по лицето на земята и заедно с тях да отправи молитвата си към Бога? Тази молитва непременно ще бъде приета. Когато човек се моли по този начин, до него седи един ангел, който занася молитвата му до Бога. Само чистите души пренасят молитвите на хората. Те служат като проводници, чрез които молитвите отиват нагоре. Духът на човека е проводник, чрез който душата предава своите молитви.
Казано е, че Бог живее в човека. Това подразбира, че Той живее в причинното му тяло. Обикновено душата на човека живее в причинното тяло, вследствие на което на физическия свят той често се усеща изпразнен. С тялото си човек живее на физическия свят, а душата му от време на време само го посещава. Тогава той се усеща пълен, богат, вдъхновен. През това време душата му дава импулси и директива за работа. Когато той започва да работи, тя се качва в причинния свят, отдето го наблюдава какво върши. Докато човек държи връзка с душата си, той има сила и желания да работи; щом прекъсне тази връзка, силите му го напущат, животът му се обезсмисля и страданията започват да се нижат едно след друго.
Сега ще представя графически движението на човека в живота посредством тъй нареченото въртящо колело. Вие се намирате в центъра А на това колело, което е в постоянно движение. След това вие излизате от центъра А и се движите по периферията на окръжността, като започвате от точка М, вървите по направлението на а1, докато стигнете до точка В. Тази точка е мястото на най-голямото разширение на съзнанието. Тя означава още рая, небето. От точка В вие постепенно слизате към N, като губите по-малко радостта си. От N минавате в а2 и пак се изкачвате към В. Оттук слизате към М и навлизате в а3. От а3 пак се изкачвате към В, но скоро след това слизате към N, навлизате в а4. По същия начин вие постепенно слизате в долната половина на колелото и се приближавате към точка А2, която представя ада, най-ограниченото съзнание, дето изживявате големи страдания, обезсърчения, противоречия, тъмнина. Вие дохождате до положението на самоубийство. Казвам: Имайте търпение, не се обезсърчавайте. Колелото на живота се движи и вие много пъти ще се качвате в В и ще слизате в А2, дето ще придобивате големи опитности. Въртящото колело на живота обяснява закона на поляризирането.
Сега вие трябва да изучавате законите на живота, за да можете да се развивате правилно. Който се свързва с материалния свят и го обикне, той неизбежно ще слезе в ада. Когато придобие известни опитности там, човек излиза от гъстата материя на ада и постепенно отива до границите МN и започва да се движи по друго въртящо колело на живота в посоките а1, а2, а3, а4, дето отново се връща в В, в рая. Посоката а1 представя физическия свят; а2 – астралния; а3 – менталния и а4 – причинния свят. Когато човек влезе в причинния свят, той е абсолютно свободен от влиянията на ада. Да влезеш в причинния свят, това значи да се примириш с Бога в себе си. Колкото повече съзнанието на човека се разширява, толкова повече предмети го занимават и той, без да иска, влиза в света на противоречията. Тогава колективният живот на хората, тъй нареченият колективен монархизъм започва да го измъчва. Значи съществува колективен монархизъм както и единичен монархизъм; съществува колективно съзнание на доброто и на злото, съществува и единично съзнание на доброто и на злото. На това основание, когато човек споделя еднакви идеи с някои хора или с някоя партия, той се свързва в съзнанието си с тях. Затова той трябва да внимава с какви хора прави връзки. И в Писанието е казано: „Не се свързвайте с грешни хора!" Следователно чистота и разумност се изискват от човека, когато прави връзки с хора, защото всеки човек има своя орбита на движение, която може да го завлече.
Обаче вие трябва да имате предвид следното положение: никой не може да измести душата от пътя, в който Бог я е поставил. Дръжте тази мисъл в ума си като аксиома. Пътят на всяка душа е строго очертан и никой не е в сила да я измести от него. Когато казваме, че хората взаимно си влияят, това се отнася до техния физически път, но не и до пътя на душата. Щом един човек се докосне до друг, т. е. до неговия център, той влиза в известно съприкосновение с този център на физическия свят и започва да се влияе от него. Едновременно с това и той оказва влияние на този човек. Това влияние е временно, понеже тия двама души се движат по орбитите на своите души и се отдалечават един от друг. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог бди над душите. Той регулира техния път. Той зорко следи за всичко онова, което е създал. Светът, който Бог е създал, лежи в Негови ръце, а не в ръцете на ангелите или в човешки ръце.
Следователно, ако става дума за поправяне на света, само Бог е в сила да го изправи. Когато някой казва, че са го заробили, той не говори истината. Никой не е в сила да го зароби освен той сам. И когато някой казва, че хората не го обичат, той пак не говори истината. Питам: Преди всичко има ли нужда този човек от любовта на хората? Той има любовта на Бога и не е доволен от нея, а търси любовта на хората, която не само че няма да го задоволи, но и нещастен ще го направи. Всеки човек, като душа, излязла от Бога, има своя специална орбита, по която се движи; той има ум, сърце, воля, с които работи на физическия свят и пак не е доволен. Който иска любовта на хората, нека се съедини с техните души, да образува едно устойчиво съединение и да влезе в една слънчева система с тях. Невъзможно е да се обичат двама души, докато всеки от тях живее в отделна слънчева система.
Мнозина поддържат ред отрицателни мисли в ума си и казват: „Животът няма смисъл; аз съм отчаян, от мене нищо няма да излезе." Питам: Защо си отчаян? – „Обиден, излъган съм." – Как си излъган? – „Аз обичах еди-кого си, дадох му всичката си любов, а той не ме обича, лъже ме." – Не, ти никаква любов не си му дал. Бог е Любов, а ти играеш с Неговата любов. Вашите чувствания и настроения вие наричате любов, без да са израз на любовта. Хората сами се заблуждават, играят с любовта, вследствие на което страдат. Магическа сила се крие в думата любов. Достатъчно е някой да ти каже, че те обича и ти веднага се отваряш. Не се минава много време, ти виждаш, че си се излъгал. С любовта игра не бива. Единственото нещо, което не търпи никаква лъжа, това е любовта. Единственото нещо, което не можеш да нагрубиш, да нараниш, нито да подчиниш, това е любовта. Когато някой казва, че сърцето му е наранено от любов, той се самоизлъгва. Любовта нито се наранява, нито другите наранява.
И тъй, като ученици, вие трябва да имате нови разбирания за любовта, за да не изпадате в изкушения и съмнения. Само при такива разбирания вие можете да бъдете силни. Някой казва: „Едно време аз вярвах, но сега вече не вярвам." Не, ти всякога трябва да вярваш. Ти ще вярваш в любовта, която Бог е вложил в твоя живот. Щом вярваш в тази любов, ти ще вярваш и в любовта на хората. Ако някой е отчаян от сиромашията, той трябва да отвори Свещената книга на живота – Библията, и да чете. Иначе, ако се предаде на отчаянието си, той може или да посегне по някакъв начин на живота си, или да открадне известна сума от някой свой приятел. Ако рече да открадне хиляда лева например, ще бъде неспокоен, съвестта му ще го измъчва. Какво трябва да направи тогава? Най-напред трябва да се изповяда пред Господа за направения грях. Бог ще му проговори тихо: „Не направи добре, но щом съзнаваш погрешката си, занеси парите на приятеля си и помоли го да те прости." Докато не се изповяда пред Господа, той всякога ще бъде неспокоен и място няма да си намери. Щом се изповяда, ще олекне на душата му и той е готов да отиде при приятеля си, да признае погрешката си. Ще каже: „Приятелю, изслушай ме. Аз откраднах от тебе хиляда лева, но не можах да намеря мир в душата си. Изповядах се пред Господа, пред лицето на Когото направих погрешката, а сега идвам и при тебе да върна парите ти и да кажа какво съм направил. Моля те да ме простиш." Приятелят ти ще ти прости, но и ти ще имаш една опитност, за която скъпо си платил.
Ученикът трябва да бъде изпълнителен в това, което е намислил да прави. По този начин той ще кали характера си. За пример някой път казвате, че трябва да станете точно в 5 часа сутринта. Като дойде този час, вие казвате: „Кой ще става толкова рано? Мога и по-късно да стана." Обръщате се на другата страна в леглото и заспивате. Друг път намислите да направите някаква жертва, но като дойде момента да извършите тази жертва, казвате: „Не може ли без жертва?" Казвам: И без ранно ставане може, и без жертва може, но трябва да знаете, че постижението на великите работи зависи от изпълнението на малките. Човек трябва да бъде изпълнителен в малките обещания, които дава. Който не е точен в малките обещания, той не може да бъде точен и в големите. Когато някой човек се намери натясно, той веднага решава да излъже. Преди да излъже, нека хване средния си пръст и да помисли малко. Ако му дойде мисълта да не лъже, нека послуша този съвет, който иде от разумните сили в този пръст.
Казвате: „Кога ще се освободим от страданията?" -Страданията са привилегия за хората. Питам: Ако Бог се открива на хората чрез страданията, не заслужава ли да се понасят с радост? Всяко страдание е отворена врата към познаване на Бога. Без страдания хората не могат да се приближат до Бога. Такъв е пътят на земята. Ангелите се приближават до Бога чрез радости, а хората – чрез страдания. Ако се радваш, ти не можеш да се приближиш до Бога, защото не си ангел. Ако скърбиш, ти ще се приближиш до Бога. Твоите мъчнотии, страдания, болести, твоята сиромашия са вратата, през която ще отидеш до Бога. Страданията са пътят, по който човек върви, за да развие Божественото в себе си. Изучавайте живота на светиите, на великите и добри хора и ще видите, че всички са минали през големи страдания. Много от учениците мислят, че като влязат в Школата, ще ги посрещнат с букети и цветя. Не, това е невъзможно. Ако турят на някого венец на главата му, той ще бъде не от цветя, а от тръни. И съвременните булки носят венци на главата си, но това са залъгалки само.
Едно от качествата на ученика е справедливостта. Досега аз не съм срещнал нито един ученик, който да предава фактите точно, както са. Той или ще ги преувеличи, или ще ги намали. Благородството на човека изисква той да бъде справедлив. Освен това, когато видите една грешка в ближния си, не бързайте нито да я осъждате, нито да я коригирате. Защо? Ако осъждате или коригирате погрешните на своите ближни, няма да мине много време и вие ще направите същата погрешка. Утре пък вас ще осъждат. Тъй ще върви животът без никакво постижение. Ако искате да имате успех в живота си, не съдете. Считайте, че този, който е направил една погрешка, е болен. Вие съдите ли болния за слабостта, в която изпада? Болният не може да се владее и вие му помагате, къпете го, без да го съдите. Ако той оздравее и прави същото, което е правил като болен, тогава го съдите. На болния всичко прощавате, а на здравия не прощавате. Следователно, който несъзнателно греши, той е болен. Простете на този човек, без да го съдите. Ако го съдите, тази болест ще дойде и при вас. И вие като него сте войник на бойното поле и вас може да ви сполети нещо.
Някой казва: „Мене не ме е страх." – Не говори така, картечен огън има около тебе. Достатъчно е един куршум да те засегне и да се търкулиш на земята. Тогава трябва да дойдат санитарите от тила да те пренесат с носилка, да ти превържат раната и т. н. Земята е бойно поле, дето хората се бият с ангелите. Който взима участие в тази война, той непременно ще пострада. Ангелите остават незасегнати, но хората винаги пострадват. Не е било случай кавалерия да взима участие във войната и конете да не са пострадали. В този смисъл конете са хората, а хората представят духовете, които се бият. И като резултат на тази война, хората биват убити, а духовете минават незасегнати. Съвременните хора воюват за една велика кауза – за идването на любовта. Дали те съзнават това или не, то е друг въпрос. Щом се воюва за любовта, трябва да се дадат жертви. Досега са дадени много жертви, остава още малко да се дадат. Щом се даде и последната жертва, Царството Божие ще дойде на земята. И сега ние, съвременните хора, които сме вече пред вратата на Царството Божие, ще откажем ли да дадем последните жертви? Най-малките жертви се искат сега. Ще откажем ли да дадем тия най-малки жертви?
И тъй всички трябва да бъдете готови за най-малките жертви. Затова трябва да се молите, да бъдете силни, да издържите последното сражение. Колективна, сърдечна молитва се изисква от всички хора да премахнат недоразуменията и стълкновенията помежду си. Хората се хулят, карат се помежду си, без да знаят, че неприятелят е отвън. Той е силен и чака само момент да ги нападне. Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете." Днес всички хора се нуждаят от Божието благословение, от Божията подкрепа и Любов, от Божията Мъдрост и Истина.
Казвам: Имайте търпение да понесете всичко, което може да ви сполети. Мнозина ще слязат в ада, но нека разчитат на Онзи, който върти колелото. Той ще ги извади оттам. Давид казва: „И в ада да сляза, аз зная, Господи, че и оттук Твоята десница ще ме извади." Дето и да отиде човек, в каквото положение да изпадне, той трябва да знае, че Бог е навсякъде и, ако Го призове, Той ще му помогне. Ако следвате Бога, ако уповавате на Него, Той ще ви избави от всички вътрешни противоречия, от всички неуспехи и страдания.
Следователно свържете се с Любовта, направете с нея едно устойчиво съединение, за да се освободите от външните и вътрешните противоречия на живота. Щом се съедините с Любовта, знайте, че Мъдростта и Истината сами по себе си ще дойдат.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"