Лекции на младежкия окултен клас (пет книжки)
УСЛОВИЯ, ЛЕЖАЩИ В ТРИЪГЪЛНИКА
Четвърта лекция 9 ноември 1924 г.
– Любовта ражда Доброто.
– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.
Размишление
Прочетоха се работите върху темата „Първата отличителна черта на мисълта“.
За следния път тема №3: „Основните мисли на първата лекция от тази година.“
Всеки ще извади от лекцията тия основни мисли, които намира за важни. Да излезе някой от вас да начертае на черната дъска един равностранен триъгълник – по всичките правила на чертането.
Как мислите, този триъгълник АВС може ли да означава движението на човека, или пътя, по който той върви? Разделете страната АВ на пет равни части и от всяка точка на делението спуснете пет перпендикуляра към основата АС, а именно: FK, EL, MN, OP, BD. Тия линии имат ли известно отношение в своята дължина?
Отговор: Всяка линия е по-малка от друга.
Де са най-добрите условия за живот? Допуснете сега, че тия линии представляват живи същества. Линията KF е едно малко същество, което се ражда при точка К и умира при точка F. То живее само двадесет години. Другото същество се ражда при точка L и умира при точка Е, значи то живее само четиридесет години. Третото се ражда при точка N, а умира при точка Мна шестдесет години. Четвъртото се ражда при точка Р, а умира при точка Она осемдесет години. Последното се ражда при точка Д, а умира при В на сто години. Да кажем, че стоте години са крайният предел на живота. Какво ще стане с това живо същество, ако живее повече? То ще започне да слиза по другата линия АС, като изминава пътя О1Р1. Или можем да вземем, че това живо същество се ражда в точка А, в точка В достига най-високото положение на своя правилен живот, а в точка С достига до сто години – крайния предел на живота. Питам ви обаче защо това живо същество умира на 20 години?
Представете си сега друго разсъждение. Имате линията АВ, разделена на пет части. Едно лице тръгва от точка А, достига до точка F и там спира. Друго лице тръгва от точка А и спира до точка Е. Трето лице тръгва от точкаА и спира до точка М. Четвърто лице тръгва от точка А и спира до точка О. Пето лице тръгва от точка А и спира до точка В и т.н. Питам защо тия лица се спряха: първото от тях до точка F, второто до точка Е, третото до точка Ми т.н.? Нали трябва да се измине пътят АВ? Кои са причините за това? Ние можем да кажем, че първото лице е дете с хилаво тяло, което, като не може да издържа на външните условия, умира рано. Другото лице има по-здраво тяло, затова умира по-късно. Следователно само ония тела са здраво съградени, които могат да извървят целия път АВ или пътя АВС в триъгълника. Това са съотношения между линиите в триъгълника. ЛиниятаАВ представлява външните условия, АС – почвата или условията, при които Животът се проявява. Философски погледнато, какви причини може да има в дадения случай, че първото лице е умряло на 20 години? – Три причини може да има: първата причина може да се крие в бащата и майката; втората – в обществото, а третата причина – в самото дете. То само е скъсало нишката на живота си. Причината може да се определи още и по закона на математическите вероятности. Ще обясня същото нещо по друг начин: вие хвърляте един камък; той се издига до известна височина и спира до точка F– значи вие сте го хвърлили с малка сила. Следния път хвърляте камъка по-силно и той достига до точка Е. После до точките М, О и т.н., и като достигне до точка В, това ще бъде най-голямата сила, с която сте хвърлили този камък нагоре. Следователно ще знаете, че пътят АВС е правилният цикъл на движението.
И тъй, като схема на всичко, досега казано, ще знаете, че триъгълникът е пътят, по който човек се качва. Линията АВ представлява пътя на младостта; точката С служи за връзка с Духовния свят, тя не се вижда; и точка А, като начална, е невидима – виждат се само другите точки. Когато движението стигне до точка С, пътят продължава нататък и се образува другата половина на триъгълника СВ1А. По този начин получаваме ромба АВСВ1. Какво значи думата ромб, проверихте ли?
Отговор: Играчка, пумпал, фарфалак.
Значи той изразява движение. В този ромб ние виждаме само едната му страна, единия триъгълник, а другата му страна, другият триъгълник АВ1Сне се вижда.
Ако на ръката ви има астрологически белег, че след десет години ще заминете за другия свят, ако вие знаете това, питам ви: ще можете ли да продължите живота си?
Отговор: Ще можем, но ако е някое дете, няма да може.
Но има и разумни деца. Сега ние ще приложим закона другояче. Дотук въпросът се отнасяше до вашия физически живот. Представете си сега другото положение. Вие постъпвате в една окултна школа. Най-първо вие сте в точката А, нищо не знаете. В края на първата година дойдете до точката F и си излезете. Колко ще знаете? Изминали сте пътя АF. Друг ученик продължава пътя си и в края на втората година стига до точка Е, трети ученик стига до точка М, четвърти – до точка О, и напущат училището. Питам: кой ще бъде истинският ученик от всички тия ученици? – Който завърши целия цикъл. Ето един нов начин на разсъждение, с който вие още не сте запознати. Например вие говорите за триъгълници, но не знаете идеята, която триъгълникът крие в себе си. И колко идеи има още скрити в триъгълника!
Аз ви навеждам сега на тия мисли, за да имате постоянство: като почнете нещо, да го изкарате докрай. Сега мнозина от вас нямат това постоянство. Например забелязвам, че всички не си пишете темите. Ония пък, които пишат темите си, започват да ги пишат пет минути преди да дойдат в клас –тогава мислят какво да пишат. Това е криво разсъждение. Ти можеш да мислиш върху темата си през цялата неделя, за да стане ясна в съзнанието ти; ти можеш да вършиш каквато и да е работа и пак да мислиш за темата си. Не можете ли да отделите пет минути свободно време през деня да помислите върху темата си? Всеки ден по пет минути, това са тридесет минути за шест дена – толкова ви е достатъчно. Колко минути мислите вие върху една тема? Трябва да знаете, че всичките теми, които се развиват тук, са за усилване на вашия характер. И когато човек развива известни мисли в света, едновременно със своята мисъл той спомага в мисълта и на всички хора. Не мислете, че с вашата мисъл не помагате на човечеството. Защото вие не сте сами в света, но имате връзка с цялото човечество. И ако искате да бъдете учени хора, трябва да мислите. Никога не трябва да казвате: „Аз нямам време.“ После, които от вас посещават класа, трябва да бъдат много редовни. Човек постъпи ли веднъж в един окултен клас, той трябва да бъде много редовен – по това се познава дали имате характер. Ще помните следното: като дадеш веднъж обещание, ти си задължен вече да го изпълниш, нищо не може да те извини. Небето не обича залъгалки. Никой не те свързва, но дадеш ли обещание за себе си, нищо вече не може да те извини. Ще изпълнявате обещанията си! Ако вие съзнателно пропуснете да напишете каквато и да е тема, или си кажете, че можете и да не отидете в клас, вие скоро ще платите с живота си. Затова от всички ви се изисква да бъдете абсолютно редовни. И Живата Природа изисква голяма редовност. Ако спазвате тази редовност, вие ще забележите, че ще настане една промяна в живота ви. Аз бих желал всички да решите в себе си да бъдете редовни и изправни.
Сега мнозина от вас мислят, че свободата на човека седи в това – да мисли, каквото си иска. Не, свободата на човека седи в туй – да мисли по това, за което не иска. А кое нещо човек не иска? Например като гледаш една топла, хубава баница, да не я пожелаеш. В какво седи волята? – Да не ядеш баницата. Повикай друг някой от улицата и го покани да яде баницата пред тебе, а ти само гледай. Това е воля! Това значи да направиш туй, което не искаш. В това седи и свободата на човека. Има случаи пък, когато баницата е приготвена за тебе, а друг я изяжда, защото твоят стомах е развален. В този случай ти ще живееш с мисълта на онзи, който яде. Ти само ще го гледаш и ще се радваш, че той яде.
В науката има известни положения, които трябва да изучавате. Например вие още не сте се спрели като гръцките философи – да се запитате какво представлявате като индивид. Вие казвате: „Аз съм.“ – Кой си ти? Казвате: „Ама аз мога да мисля.“ – Като можеш да мислиш, кажи какви задачи можеш да решаваш? Или кажи в какво седи тази мисъл? „Ама аз се самосъзнавам.“ Много добре, в какво се самосъзнаваш? Щом се самосъзнаваш в тялото си, аз казвам: излез от тялото си да се поразговорим малко! – „Как тъй?“ Първото нещо за един човек, който се самосъзнава, е да излезе от тялото си навън и при това всякога да бъде господар на тялото си. Казваш: „Не мога да изляза от тялото си навън.“ – Тогава ти си затворник: ти мислиш със своите окови, а не мислиш като свободен човек. Дотогава, докато човек е свързан със своя личен живот, или докато той е свързан със своя семеен живот, или с обществения живот, или с човешкия живот, той е все ограничен. Това са четири положения, които трябва да надраснете. И всички школи на древността са имали научни методи за превъзмогване на ред препятствия, чрез които те трябвало да усъвършенстват своя характер.
Сега да се върнем към триъгълника. Когато човек умира млад, за това може да има три причини: първата причина може да бъде самата почва – основата на триъгълника – АС; втората причина може да бъде обществото –АВ, а третата причина може да бъде самият индивид – КF. Тия три различни положения в човека могат да бъдат всъщност умът, сърцето и волята му, които трябва да вървят винаги заедно. Вие никога не можете да разделите у човека ума, сърцето и волята му – те са неделими.
Имайте предвид следното правило: никога външната среда не може да бъде по-силна от нас.
Въпрос: Как да си изясним факта, че като дойдат известни течения в живота, едни издържат на тях, а други не издържат?
Причината е в самия индивид.
Реплика: Тогава трябва да приемем, че външните условия са еднакви за всички. При хвърляне на едно тяло също тъй има три причини: с каква сила се хвърля тялото, въздействието на средата – дали е въздух, или вода, и земното притегляне.
Когато говорите за съпротивления, трябва да знаете, че те съществуват само във физическия свят. Съпротивленията в Умствения свят са от друг род; съпротивленията в чувствения свят също тъй са от друго естество. Например какви съпротивления може да има в Умствения или в чувствения свят на човека?
Отговор: Съпротивление в Умствения свят представлява тъмнината, кривото разбиране на нещата.
Представете си, че вие се намирате в един идеален свят, както е било първоначално. Питам ви тогава: как могат да се родят противоречия между хора, които живеят в един такъв свят. Ние знаем, че първоначално всички хора са излезли от едни и същи условия, а днес виждаме да съществува между тях такова голямо различие!
Ще ви обясня друго едно явление. Питам ви: де ще се спре човек, който обича да яде? – В някоя гостилница. Де ще се спре човек, който обича знанието? – В някое училище. Де ще се спре човек, който обича да се моли? – В някоя църква. Ами де ще се спре онзи, който обича хорцето? – На хорището, дето хорото се върти. Всеки човек ще спре там, дето неговото вътрешно желание го води. Възможностите за всеки човек са еднакви, но строежът във всеки човек не е еднакъв, защото всеки е задължен сам да строи. И вследствие на това ние казваме, че едни индивиди са използвали условията на живота добре, а други не са ги използвали, както трябва.
Сега вашият ум се намира в следното заблуждение: вие вземате предвид вашите бащи и майки, а от друга страна – обществото – и казвате, че те са причина за вашия успех или неуспех. Добре, представете си, че вие живеете във време, когато няма бащи и майки, нито общества, както е било първоначално, и живеете сам и като индивид, и като майка, и като баща, и като общество. Тъй живее клетката и днес: тя сама се размножава, сама се дели.
Реплика: Да, но за да се яви човек, макар и като клетка, все е съществувала някаква Природа около него.
Не, вие трябва да разсъждавате математически. Частта не може да се извади от своето цяло. Вие математически и логически може да я делите, да я изваждате, да туряте дроби, но в Природата никога не можеш да делиш частта от цялото. Математически вие може да делите дробите, колкото искате, но в Природата такова деление няма. Цялото се проектира в своите части; тук цялото съдържа частите в себе си – всяка част е зависима от другите. Ако вие сте част от едно цяло, тогава ще кажете: условията са такива. Няма никакви условия. Това, което действа във вас, е самата идея, т.е. Цялото. И тогава в Духовния свят всяка част има условията на Цялото в себе си, т.е. тя може да се развива сама, а може да дойде и в противоречие с Цялото. В края на краищата частта трябва да се примири с Цялото, тя не може да излезе извън него.
И сега всичката борба на съвременното общество седи в това, че хората искат да излязат от Цялото. Това обаче е невъзможно. Всяка част има известно отражение. И като казвам, че ние по ум се различаваме един от друг, разбирам, че общият ум, който действа в нас, е един и същ. Но умът на Цялото не може да се побере в своята част. Във висшата окултна математика частта може да бъде равна на Цялото, но не може да стане по-голяма от Цялото. Това е едно положение. Цялото пък може да бъде по-голямо от частта. Това е второто положение. Ето де е разликата. Тук се крие великата необходимост, която ограничава частите, и те трябва да се подчиняват. Това е един вътрешен закон на Битието. Тъй че ние можем да бъдем като Цялото, но не можем да бъдем по-големи от Цялото. Следователно всеки човек трябва да се движи в рамките на това Цяло. Схванахте ли сега разликата? Вие няма да разсъждавате с ума на обществото и с ума на съвременните хора – той е крив ум, понеже се е спрял на известен стадий в своето развитие. Съвременното мислене е резултат на целокупната човешка мисъл. Защото, за да мислим право, трябва да съберем всички хора от създанието на света досега, както и ония, които ще дойдат за в бъдеще – това е Цялото. А сега ние имаме една малка част, наречена общество, но тя не съставлява Цялото. Теософите предполагат, че има около шестдесет милиарда човешки души, които образуват Цялото. А засега на Земята има около един и половина милиарда, или най-много два милиарда. Значи в Невидимия свят има повече души, които вие не вземате предвид. И дисхармонията, която се забелязва сега, е само по отношение на нашия живот, но не и по отношение на целокупния Живот. Мислите ли, че Цялото, което е по-голямо от частта, ще позволи на своята част да си играе с него? Немислимо е. Най-първо хората мислят, че знаят много, че са всесилни, и затова в младините си стават безверници, повече уповават на своята сила. Като минат четиридесет и пет-петдесет години, стават набожни, а към осемдесетата година всички се предават на Бога и вярват в Невидимия свят. Това е една слабост на човешкия ум.
Въпрос: Всички души едновременно ли са създадени?
Не, те са излезли при разни условия.
Реплика: Тогава различието е напълно обяснимо.
Всички са влезли в Битието в един определен цикъл, но последователно.
Въпрос: Възможно ли е човек да се роди по всяко време?
Има дати, в които е невъзможно да се роди човек. За всяко раждане има точно определени математически дати. Това е доказано астрологически.
Астролозите вземат под внимание само планетите, а при това всички звезди, които съществуват, оказват голямо влияние върху човека. Следователно разнообразието седи в това – какво влияние оказва всяка звезда. И това, че хората се различават, се дължи на звездите, които са безброй – оттам съществува и разнообразието между хората. Това е едно упражнение за ума ви, с което се хвърля една по-свежа мисъл, за да знаете, че всичко в света не е атавистическо, или както турците вярват, че всичко в живота е фатализъм, т.е. че всичко е предопределено. Действително, нещата са точно определени, но в това определение на Живата Природа съществува една Абсолютна справедливост и Свобода.
То значи: като излезеш в пътя на живота си, не трябва да закъсняваш! Закъснееш ли веднъж, мъчно можеш да намериш пътя на своята среда. Ти вече излизаш вън от тая струя и дълго време трябва да чакаш, докато те турят на твоето място – там е всичката опасност. Затова ти трябва да пазиш своя път и да не се отклоняваш. Човек може да загуби пътя си по причина само на едно свое мимолетно желание: такова желание е в сила да те изкара от пътя ти. Веднъж излязъл от пътя, течението си върви, а ти сам, със своята сила, не можеш да влезеш на друго място, освен ако не те турят. Ето защо всички трябва да бъдете много внимателни. Някой път вие излизате из пътя си и казвате: „После пак ще вляза“– Не, не можеш да влезеш както и да е и когато и да е. Вие можете да мислите, че съдбата ви е такава, но коя е причината, дето ви съдят? Ти, като направиш едно престъпление, ще те съдят, разбира се. И можем да кажем, че петдесет процента човек си е сам причина да го съдят.
Сега ще турите в ума си мисълта да се учите правилно и да мислите правилно. Всички трябва да имате в основата си правилна мисъл. Ако тази мисъл е в пътя, по който вървите, и не ви отклонява, тя е правилна – затова дръжте я в ума си; ако тази мисъл ви отклонява, тя не е правилна – не я приемайте в ума си. Дайте ход на всяка мисъл, която ще ви помогне в пътя, по който вървите; не давайте място на всяка мисъл, която може да ви отклони от вашия път – тя е чужда, не е ваша мисъл. Същото се отнася и до желанията ви.
Защо много хора боледуват? Как схващате това? Кои са причините за явяването на толкова много болести в света?
Отговор: Причината за това е, че човек влиза в известна среда, която не е за него.
Прави сте, до известна степен е така. Всички съгласни ли сте? Аз ще ви дам един пример: някои бащи и майки много искат да имат дете, създават му добри условия. Като се роди, те го гледат много добре, треперят над него, но при всичко това след четири-пет години детето умира. Коя е причината? – Три възможности има: първото предположение е, че Любовта в този дом е малка; ако пък детето се ражда глупаво, че не може да се учи, Мъдростта в този дом е малка; ако пък детето се ражда хилаво, че не е свободно в живота си, Истината в този дом е малка – тъй седи въпросът. Втората причина е, че обществото, в което детето живее, няма Любов, Мъдрост и Истина. И третата причина може да бъде у самия индивид. Любовта е сила в Природата – без нея се явяват болести.
Може да направите следния опит: нека най-здравият от вас излиза всяка вечер, една седмица наред, при залез Слънце, и да си казва: „Аз ще се разболея!“ Друг пък, който е малко болен, да става рано и да излиза вън в продължение на една седмица, когато Слънцето изгрява, и да казва: „Аз ще оздравея, аз ще бъде здрав!“ И след една седмица проверете как са подействали сутринните и вечерните сили върху двата индивида.
Сега външните промени в живота често ви спъват. Аз забелязвам: щом някои от вас срещнат препятствие в живота си, те искат или да излязат от тази среда, да я променят, или да умрат. Младият не иска да живее, иска да измени средата си. Но вие можете да измените тази среда само по един разумен начин. При някои неуспехи пък вие желаете смъртта. Има една разумна смърт, а не тази глупава смърт – да не знаете защо умирате: няма по-жалко нещо от това. Някой казва: „Искам да умра!“ – Защо? – „Дотегна ми животът.“ Това е глупаво умиране. И друг някой казва: „Искам да умра!“ – Защо? – „Искам да уча музика, пък нямам условия на Земята, горе ще ида.“ Казвам му: тогава върви по-скоро! Трети някой казва: „Искам да уча Доброто, но понеже тук няма условия за него, искам да замина за другия свят.“ – Хубаво, но ще дадеш за това едно прошение. И ако има вакантни места в туй училище, в което искаш да постъпиш, ще идеш; ако пък няма вакантни места, ще чакаш година, две, пет, десет и като те приемат, нито минута няма да се бавиш. Но няма по-ужасно нещо от това да умрете преждевременно и да чакате някъде немили-недраги, защото нямало място за вас. Има ли място, желайте да умрете! Няма ли място, не бързайте! Вие ходили ли сте в онзи свят да видите какво е да живеете без тяло, ако не сте приготвени за това? Училището на Земята е необходимо за всинца ви днес.
И тъй, ако вие не пишете темите си тук, как ще ги пишете горе? Ако вие тук сте нередовни, като отидете в другия свят, вашите работи съвсем ще се объркат. Ако тук сте мързеливи, и там ще бъдете мързеливи. Каквито качества има човек тук, и там ще има същите. Тук човек по-скоро се поправя. Смъртта не изменя човека – тя само го ограничава и всичко у него си остава потенциално. Там човек няма стомах, но желанието за ядене и пиене остава. Желанията у него остават, но органи няма. И там ще го научат, че не трябва да пие, понеже няма орган. Това е лошото именно: че онези хора, които умират с много желания, като нямат органи, с които да задоволяват желанията си, влизат в други хора и усилват в тях желанието за пиене. И така се създават много престъпления в света. Затуй, щом някой път ти се пие винце, не пий, защото туй пресилено желание не е твое. Ще кажеш на този твой приятел: „Ти можеш и без винце.“
Да се върнем към мисълта си. Всички трябва да усвоите правилния равностранен триъгълник. Всеки трябва да тури в ума си идеята да стане един равностранен триъгълник и да владее всички линии на този триъгълник. Вие трябва да бъдете сами на себе си господари! Вие трябва да разбирате перпендикулярите, които могат да се спуснат в един триъгълник, а те са всичко три вида; също тъй трябва да владеете и трите вида перпендикуляри. Сега ние разгледахме само перпендикулярите, спуснати към почвата, но има още два вида перпендикуляри. В друга лекция ще се спрем да видим какво значи перпендикуляр.
Отговор: Най-късото разстояние между точка и права.
Значи перпендикулярът е една проява в живота. Той е силова проява, понеже всички сили се движат по права линия. Те образуват перпендикуляр, или най-късото разстояние на движението. Значи перпендикулярът е път на силите в живота.
Размишление
– Любовта ражда Доброто.
– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.