ТРУДНИТЕ НЕЩА
Тайна молитва
Прочете се Втора глава от Данаила, 20-23 стих
(без последния ред)
Мъчно е да караш сития да яде, трудно е да караш ленивия да работи, още по-трудно е да караш неспособния да учи. А съвсем трудно е да караш куция да ходи. Вие живеете в материалистичен век на усилена външна дейност, която има връзка почти с животинското царство. Животното, докато има нужда, ходи, хойка цял ден, щом се наяде, легне да спи. Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине. На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга и спи. Питам, от такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи.“ То е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота, изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма“, тогаз, питам, каква придобивка имаш?
Един човек сънувал, че държи кесия, но събужда се и вижда, че държи края на чаршафа. И ние, съвременните хора, приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия. Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално. Реално е това, което виждаш и съзнаваш. Когато съзнаваме, но не виждаме, то не е реалното. Когато виждаме, но не съзнаваме вътре, и то не е реалното. Та реалността има външно и вътрешно условие. Реалността, която задоволява човек, трябва да има външен израз. Ако не можеш да реализираш една своя мисъл, желание или постъпка, тогаз къде е реалното? Ако ти през целия живот ореш и сееш и нищо не можеш да хапнеш от това, което си орал и сял, тогаз защо ти е придобитото? Искаш да добиеш пари, но ако не можеш да ги впрегнеш на някаква работа, защо ти са? Да допуснем, че те направят библиотекар на една библиотека, в която има всички свещени книги, откакто светът се е създал до сега, това, което Бог е написал. И ти, да кажем, през целия си живот ги пренасяш от един долап в други, изтупваш праха им, но нито една книга не си отворил да прочетеш, тогава какво те ползува това? Това е все едно да пренасяш житни зърна от един хамбар в други. Но това жито така не се увеличава. А ако това жито го пренесеш на нивата и там поникне, то се увеличава. Това е реалността. С други думи, в реалността винаги има една малка придобивка. Всякога, когато придобиеш, колкото и микроскопично да е то, то е една реалност.
Ние трябва да се научим да работим, за да се освежим, за да се подмладим. Аз наричам работата процес на подмладяване. Що е работа? – Работата е закон, метод, условие за подмладяване на човешката душа или за осмисляне на човешкия живот. Затова виждаме, че когато човек не работи, обезсмисля се човешкият живот.
Нашата работа на земята не е работа, но е труд. Ние работим, но губим от силите си, от мислите си – това е изтощение. Трябва да обърнем целия този процес на разбиране в една вътрешна философия, да служим на Бога както трябва, както децата служат, с отворено сърце. Да няма нужда да ни доказват съществува ли Бог или не. Когато човек е гладен и му донесат питата при него, има ли нужда той да пита колко тя е голяма, колко тежи, да прави анализ? В дадения случай ти трябва да я разчупиш и колкото питата е по-малка, толкоз по-добре е за тебе, защото цялата пита ти не можеш да изядеш изведнъж. Това, което можеш да изядеш, то е важното. След като се наядеш, можеш да разискваш от какво е направена тя.
Сега искаме да видим как Господ е създал света и пр. Но това са второстепенни работи, не са съществени. Да почнем да мислим, както Бог мисли, да работим, както Бог работи, в това е смисълът. Какво ще правиш? – Ще работиш, както Бог работи. Както Той осмисля работите, и ти, малкото, в миниатюр ще осмислиш работите. Ако те не са осмислени, ти не работиш. Ако ти се караш с всички хора при работата, ти не работиш. Ти питаш: „Как да го направя“ Както го е направил Господ, така ще го направиш и ти.
Една майка по невнимание изтървала детето си и то онемяло от падането. Детето порасло и станало на 20 години възраст. Става слуга при един чорбаджия. Веднъж последният го пратил за дърва в гората. Хваща го горският и го пита: „Кой ти позволи да сечеш?“ Онзи мълчи. Тогава горският го бие. Най-сетне слугата казал: „Не ме бий!“ – „Така кажи, защо мълчиш?" – казал горският. Върнал се слугата при чорбаджията. Последният казал „Слугата ми отиде ням в гората и като се върна, може да говори.“ Питам: Ударите на горския на мястото ли са? На мястото са. Но ударите на майка му не са на мястото. Тя трябваше да бъде внимателна.
Много страдания идват сега, за да премахнат някои анормалности, които са от миналите съществувания. Трябва да се възстанови в нас по който и да е начин Божественото разбиране, Божествената хармония. Или просто казано, да знаем защо лягаме, защо ядем, защо ставаме и пр. Да се уясни животът ни. И щом се уясни, тогаз ще дойде онова хубавото, красивото в живота. Вие сте в края на този век, вие сте, така да кажем, пред зарите на една нова епоха, която носи нещо хубаво в себе си. Трябва да се освободите от стария живот, старите схващания, старите разбирания. Старият човек трябва да се освободи от старостта си, бедният трябва да се освободи от бедността си. Това е задачата. Тогаз богатият какво трябва да направи? Той трябва да се освободи от богатството си, да го впрегне на работа. Богатите трябва да работят, т.е. трябва да впрегнат на работа силите си. Кои са богатите хора в света? – Разумните хора. А кои са сиромасите в света? – Глупавите. Следователно разумните трябва да внесат в света своя капитал, а бедните трябва да използуват капитала на богатите, за да работят. Има хора, които не разбират този закон, и затова има състезание. Бедните искат да вземат богатството на богатите, а богатите не го дават. Това е тегленето на кесията. Единият казва: „Тази кесия е моя, заради мене.“ И другият така казва. А като се събудиш, ще видиш, че държиш чаршафа. Ти можеш да се молиш дълго време на Бога, като си се молил 20 години на Бога, ще останеш само един религиозен човек. Какво ще остане? – Чаршафът. Не че истината не е там, но има неразбиране. Ако не знаеш как да работиш, трябва да умреш. Смъртта, умирането е по причина, че не знаем как да работим. Ако гладният не знае как да яде, непременно ще умре, а ако знае, ще живее. Ако жадният не знае как да пие, ще умре. Ако невежият знае как да пие, ще стане учен. Трябва да знаеш защо трябва да се молиш, защо трябва да работиш.
Каквато и опитност да имате, и най-малката, считайте, че това е от Бога. През тази година ще се молите за една вътрешна светлина. Като ви дадат от невидимия свят един метод, да знаете как да оправите работата си, и ако сами не можете да ги оправите, оставете невидимият свят да ги оправи. И след като ги оправи, не искайте да ги коригирате. Ако по друг начин мислите, ще имате постижение както всички други хора.
Та работата е един процес за подмладяване, за разтриване на живота. (Учителят даде наряда „Правият път“*.) Четвъртото четириседмичие е за съшествие на Божия Дух върху нас, за да работим, за да влезем във връзка с Божия Дух. И на небето, и на земята това, което разпорежда всичко, е Духът. В каквото и направление да е, и във физичния, и в духовния, и в Божествения свят, всичко, което разпорежда, е Духът. Ще се молите за слизане на Духа, да озари сърцето ви, ума ви, да изпълни душата ви, за да имате вътрешна придобивка. Има едно знание, което всякога трябва да остане у вас. То е същината на вашия живот. Него не можете да давате вън. Няма нещо, което можете да давате; плода може да давате.
Имайте предвид, че живеете в един период, в който постоянството е слабо. На българина му липсва постоянство. То му е нужно. Той не чака до края. Той е чакал два-три часа, но не чака още една минута и си заминава. Какво му струва, толкова време е чакал, да чака още малко! За една минута изгубва всичката работа. Изгубил си целия ден, че 5 минути ще изгубиш, какво от това? Та в духовния свят има голяма опасност. Често даже много силни хора, като дойдат до духовните работи, не дотърпяват. Молиш се, молиш се и после преставаш. Цяла година се е молил, остават още 5 минути и казва: „Тази работа няма да стане“, и я оставя. Отишъл един българин да копае имане. Копал до два метра и казал: „Това е празна работа.“ Напуснал и си заминал. Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тука?“ И копал още една педя и взел имането. Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този, последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде“. Българинът казва: „Късмет.“ Под „късмет“ аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът.
През тая година ще наблюдавате къде са слабите ви страни, къде е слабо въжето, като войник да видите къде са слаби позициите. Да укрепите там, където е тънък конецът. Човек трябва да знае къде са слабите му страни, защото неприятелят оттам ще ни атакува. Понякога той прави опит и от силната страна, но това е един сондаж, а после атакува откъм слабата страна. И всякога на слабата страна трябва да се държиш. На силната страна той прави само маневри. Силните позиции мъчно се превземат, а слабите всякога се превземат. Сега ходете със същата вяра, както са ходили всички от хиляди години. В духовния живот между миналото и настоящето няма различие. И преди хиляди години, и сега онези, които са вървели по Божия път, все едно и също са чувствували. И мъдрецът, и детето, като дойдат да се молят на Бога, все по един и същ начин се молят. Мъдрецът не се моли като мъдрец, а като дете. И детето се моли като дете. Има едно качество на молитвата: там ще имаш качеството на детето, ще вярваш като детето, което отива при майка си и вярва, че тя ще му даде. В молитвата трябва да имаш чистота, смирение. Човек трябва да се освободи от мисълта, че е нещо; генералът ще хвърли сабята, дрехите си. Владиката ще свали короната си и т. н. Те са титли турени отпосле. И светията, и той е турил отпосле мисълта, че е светия. След 30 години хората са го произвели светия, но той ще престане да мисли, че е светия. Тридесет години той мисли за Бога и затова е станал светия. Светията си е светия, но той да не мисли, че е светия, когато отиде при Бога.
Добрият човек не е без сили. Ако ти се намериш на сухо поле и дойде лъв, ако имаш кибрит, запали тревата, нищо повече. Лъвът ще побегне, като се вдигне огънят. Та невидимият свят по същия начин запалва чергата на лошите хора, за да ни избави от тях. Тези страдания в света не са нищо друго освен избавление на добрите хора. Повдигнете си ръката и всеки един от вас да пожелае на душата си нещо за себе си, за своите близки и за който искате. (Направи се упражнението.)
Дава ви се една глава, ще я прочета. Тя е 16-та глава от Деянията на апостолите. (Прочете се главата.) Всички противоречия, които стават тук (думата е за прочетеното в главата), стават все за постижение. Например затвориха Павел, той обръща стражите към Христа. Павел е разбирал политическия закон и казал, че без закон го затворили. Това, което е писано в главата, ще ви бъде през годината. Така Духът и върху вас ще работи. Както тогаз, така и сега Духът ще работи: каквото става, всичко ще бъде за добро, ще се обръща за добро.
Гимнастическите упражнения са две категории: стари и нови. Старите са духовната страна, а пък новите са за тониране. На тези, които не са в школата, дайте им да четат четиритях Евангелия.
Няма да ви кажа, че всичко ще се уреди, но ще ви кажа: Всичко ще се урежда. „Ще се уреди“ - е свършено нещо. Всичко ще се урежда. Бог го урежда по всичките правила, не го урежда временно, урежда го за всякога. Затова много здраво пипа. И някои искат само временно уреждане. Има един промеждутък от няколко години, аз го наричам „мирни години“, след което, ако европейските народи не поумнеят, ще дойде голямо изпитание. Именно тези мирни години да прекараме, както Бог иска. А пък през другите, каквото Бог направи, ще го видим. Не само ще го видим, но всички хора ще поумнеят. Каквото видят сега хората, втори път няма да желаят да го видят. От невидимия свят искат да предотвратят едно голямо зло. Войната се води на широко поле. Те са Божиите работи. Не трябва да се грижим как ще станат Божиите работи. Другите работи добре ще станат, но ние нашата работа да свършим.
И в политическо, и в културно, и в много отношения светът ще се промени. Картата на света ще се промени. Това е неизбежно. Сега детските гащи на човечеството стават тесни. Та сегашните начини на управление, на религия и пр. са детински работи, играчки. Никакви стари истини. Те са неразбрани детински работи. Та всичките тези работи ще се изоставят от само себе си. Ще ги съблече човек. Не че хората не са по-морални, но старите вярвания не могат вече да се държат, та хората търсят нещо по-хубаво. Където и да отидеш сега, хората имат по-добро разбиране, но нямат мярка, с която да мерят, не знаят как да постъпят. У стари и млади Божественият Дух е разклатил съзнанието им. И всички хора търсят нещо ново навсякъде. И един ден те ще го намерят. Има едно търсене, едно пробуждане.
Сега ще имате вяра, да служите така добре на този Господ, на Когото аз служа. И ще опитате, и ще видите, че освен Него друг няма. Той е единственият. Да Му служите, както аз служа.
Само проявената Божия Любов,
само проявената Божия Мъдрост,
само проявената Божия Истина носят пълния живот.
(три пъти)
Трета беседа, държана от Учителя на 30 август 1930 г., 4 ч. и 30 мин. София, Изгрев
- Нарядът „Правият път“ е публикуван в отделна брошура (1997 г.), ИК „Всемир“