Трите зрънца

Младежки окултен клас - ШЕСТА ГОДИНА (1926-1927)

КНИГА: Посока и растене - Жануа

ТРИТЕ ЗРЪНЦА

VI година (1926-1927)

21-ва лекция на Младежкия окултен клас,

държана от Учителя в София на 20.II.1927 г.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.

(Размишление.)

Имате три точки (фиг. 21.1): а представя едно пясъчно зрънце – кристал, Ь означава едно житно зърно, с означава един зародиш на едно млекопитающе.

Сега, ако на тези трите тела притурите единица калории топлина, какви резултати ще се получат в трите единици? На пясъка ако приложите единица топлина, ще се разшири само, ще се сгрее, нищо друго няма да стане. Ако притурите на житното зърно, може да му се даде един импулс за растене. А в този зародиш на млекопитающето – ще се зачене. Защо в първия случай топлината, в този кристал, ще произведе само разширение? (– Защото е неорганична материя, няма условия за друго вътрешно растене. Съвременната наука смята, че на молекулите на телата се придава повече сила, тази енергия увеличава разстоянието между тези молекули. Движението на частиците се увеличава.) В зародиша и семето тази единица топлина, която се прибавя, ще произведе по-сложни резултати. Следователно, когато вий говорите за трите вида математика, в органическия или психическия свят, когато боравим с физика на физическото поле, имате отмерени величини. Щом влезнете в органическия свят, има вече едно видоизменение. И ако вий постъпвате в органическия свят както във физическия, почвате да усещате едно вътрешно ограничение. И често хората... идва вече склероза. Тя се появява от едно механизиране на организма. Организмът изгубва своята пластичност. Ти седиш, недоволен си от живота – туй недоволство вдървява организма.

Защо трябва да изучавате окултната наука? Трябва да я свържете с вашия организъм. Вий трябва да изучавате окултната наука, доколкото тя може да съгради във вас мощно, силно тяло, да преорганизира вашите чувства, да създаде един мозък, една здрава нервна система. Учениците, които следват този курс – за тях туй е задача. След туй – приложение в обществото. Ако вий не знаете да я приложите в себе си, как ще я приложите вън? Вън е още по-трудно.

Най-първо – една задача. Някой от вас е недоволен. Недоволството може да дойде по един незнаен начин. Даже най-разположения от вас, ако го убодете с една губерка, цял въпрос ще стане. Туй мушване може да бъде от причина външна, или загуба на пари, или баща му умрял – причини всевъзможни. Пък може да дойде една малка губерка, да произведе същия резултат на недоволство. Питам: защо тази губерка произведе туй недоволство у човека? Аз ви казвам: ако един човек, който ви обича тъй, както обича себе си, ако той ви мушне с тази губерка, освен че няма да ви причини недоволство, но ще ви причини една радост. Но ако един човек не ви обича, и най-голяма услуга да ви направи, ще ви достави една неприятност. На какво се дължи туй недоволство?

Туй са факти. Аз не искам да ги разрешавам. В света съществуват три вида тайни: физически, тях можем да ги разгадаем, да ги обясним напълно. Втория вид можем 75% да разкрием, те са от духовния свят. А Божествените тайни винаги са покрити, никога не се разгадават. Когато идеш при извора, има една част на извора, която е неразкрита. То е там, откъдето идват водите на този извор, пластовете. Ти не можеш да разкопаеш пластовете – ако разкопаеш, ще го развалиш. Но там, където извира, може да измериш водата му, неговата форма, интензивност и качество на водата, колко вода извира в секунда – можеш да направиш много опити. Туй е духовното проявление на извора. Сега идва физическото. То е дължината на извора до морето. Тук вече качеството на водата, няма първоначалната чистота. Той ще има само дължина. Питам: изворът, който извира, мяза ли на Божественото? Реката, която излиза от духовното, мяза ли на духовното? Има някакво подобие. Може ли от реката да съдите какъв ще бъде изворът? Има малко наподобяване.

Трябва да се изучава вътрешната връзка. Божествените неща всякога ще бъдат прости. Туй, Божественото във вас, дръжте го всякога закрито. Речете ли да го разкриете, ще го развалите. Някои от вас искат да покажат: «Какво съм аз.» Този въпрос не го разрешават. Никой досега не е разрешил този въпрос. «Ама аз съм душа, аз съм Его.» То са думи, не го разрешавайте. Аз чувствам, действам, воля имам. Играя, пея, ям, ходя из небето, връщам се, всичко правя. Какво съм аз? Това съм аз. Ама, има нещо повече. Аз, който ходя, в движение съм, движението не съм аз. Аз, който мисля, правя свойта мисъл, но не съм в мисълта вътре.

Божественото, не го засягайте. Някой път обезсърчавате се от простия факт, често искате да разкриете целия си живот: «Вижте, ето ме какъв съм!» Че, цялата Слънчева система не е достатъчна да направите едно изложение какво сте вий. Онзи, който ще дойде, ще има и достатъчно средства да направи туй посещение. Онези от вас, които мислят. Туй са философски мисли. Един от вас трябва да има закона на смирението, то е закон за консервиране на енергиите. Смирението – той чака, той не се безпокои, той с най-малката енергия извършва най-добрата работа. Защо трябва смирение [на] човек? За да може с най-малка енергия, при най-бедните условия да извърши най-добрата работа. То има своето приложение. Някъде, да кажем, седят хората, мислят, че си прост, не си учен – ти си мълчиш, проучваш ги. И ако можеш да се повдигнеш вътрешно, движението на твоя ум да стане толкова силно, да проникне вътре техните мисли, те ще изменят своето настроение.

Да се върнем към мисълта. Тази топлина, да кажем, е от живота. Пясъкът ще я възприеме като едно механично действие, затова той се е само разширил. На физическото поле пясъкът какво е? Ако вземем единица топлина, то е, един човек, да кажем, него му се пада един милион наследство. Той изеднаж само ще се разшири. Ще си направи къща, ще каже: «Има сега да се живей.» Това е пясък вече. Втората единица органически живот, ще направи фабрика, ще иска хората да работят с него. Този милион ще го тури в действие. Обаче, ако вложите в чисто органическия живот: той е човек, който ще занимава хората с вътрешния смисъл на живота.

Следователно тази единица топлина, съзнателно турена в трите свята, ще извърши три различни резултата. И ако Божествената топлинна енергия влиза в тялото, ще произведе някой път само едно оживяване. Ставате сутрин, мислите, че всичко можете да направите. Ако тази единица жива топлина е проникнала вашето сърце, вий ще станете с обновени чувства, вий ще искате да направите нещо. Ако проникне във вашата мисъл, веднага ще се яви желание да пишете – една нова мисъл. В тялото – оживяване, в чувствата – въодушевление, а в ума ви светлина произвежда. Тази същата топлина във вашия организъм ще произведе три различни резултата.

Не мислете, че тази енергия, когато тялото ви е здраво, се различава от онази, която е в сърцето. Най-първо е засегнала вашия физически живот. Като не е намерила отглас – минала е в сърцето и като не е намерила и там отглас, засегнала е ума. После ще засегне по-висшите области на живота. И след туй тази енергия ще се върне към своя източник. Тази енергия, и тя ще вземе от вас нещо – всички недъзи, недоволство, скърби. Ще ги занесе там, в Божествения свят, там си имат реторти и ще я превърнат в нещо красиво. Този живот, който ни се струва безсмислен, за Божествения свят има смисъл.

Приложението на тази велика наука да ви бъде едно ръководство и спомагало в живота ви и спомагало в сегашната ви наука. Да ви научи как трябва да употребявате сегашното си знание. След като минете в друг свят, в друго едно състояние, туй, което вий не сте преживели, туй, което вашата душа не е преживяла, всичко туй ще слети като листата и у вас ще остане само вашето. И вий ще се намерите много обикновен човек. Тук може да сте първокласен философ.

Има една книжка от д-р Миркович за духа на Виктор Юго. Колко знаменит бил тук, на Земята, а там бил много обикновен. Той сам говори за себе си. Защото мащабът в другия свят е други.

Сега, при тези условия, благоприятните, при които се намирате, аз искам във вас да има юначество. Някой път бих ви препоръчал да идете да видите онези хора, които се занимават с революции, с бунтове. Да видите какво въодушевление имат тези хора, оттам да се насърчите. Вий седите с тези велики идеи, казвате: «Тази работа няма да я бъде.» И онези македонствующи се наострили, този умрял, онзи умрял, но не им мига окото. Ето една хубава черта. Отлична черта.

Именно вий лошите хора не ги изпъждайте съвършено от ума си. Вий дръжте връзка с тях. Не се свързвайте, понеже по някой път ще намерите добър прием, добър урок и добри познания, даже някой път те може да ви дадат и помощ. Съвременната култура страда от един голям недъг – избиването на млекопитающите, пък те представят резервоар на органически човешки живот. Следователно, като се избиват, обеднява животът, хората стават нервни. Изгубват се жизнените сили за развитието, за растенето. Щом се изтребват млекопитающите, тази енергия се разпръсква в пространството. Ние пряко съобщение с природата нямаме, за да черпим тази енергия.

Писанието казва: «Не се свързвайте със света.» Но то подразбира илюзиите на света. Ходиш край някоя витрина: хубави обуща – не прави връзка с обущата! Гледаш шапки, пасти, милинки – не прави тези връзки! След това четете във вестника – еди-кой си виден виртуоз ще свири – трепне ти сърцето: «Защо аз да не съм?» Не се свързвай! Защо ще ходиш да си губиш времето? Радвай се, че е дошъл. И като минеш край витрината, радвай се, че този човек има дрехите. Ако бих имал пари, бих доставил на този човек едно малко удоволствие. Не че ти да се зарадваш. Пък като минеш край витрината, ще кажеш мислено: «Бих желал да ти доставя удоволствие – но нямам пари, пък ти не даваш на вересия.» Ето философия, тогава ще имаш свеж и бодър ум – няма да правите като Настрадин Ходжа, да ви бият. Няма да седите под крушата отдолу, да чакате отгоре да падне. Ще работите, разумно ще работите. Ще имате едно трезво разбиране за живота. Ще примирите физическия, духовния и Божествения свят, да вървят паралелно. Тези светове са свързани един с други. Пък каквито чувства имате, каквито мисли имате, изучавайте ги!

Има един закон. Всяко едно желание в света е определено кога да дойде. То си има своето време. Има желания в живота, да кажем едно дете, кога се заражда съзнанието? (– [На] 4-5 години.) Има желания на петата година, на шестата, на седмата, деветата, десетата – до 120-ата година разпределени са желанията ви. Не вземайте желанията, които са на 80-ата година, да ви се случат на 30-ата година. Пък не правете другата погрешка – желанията на 30-ата година да ви се случат на 80-ата година. Оставете всяко едно желание, всяка една мисъл точно на поставеното време – то е красотата на Божествения живот. Ако тъй разсъждавате, ще се отличавате с един особен организъм, ще се отличавате с един особен мозък, с една особена пластичност на душата. Тогава ще може да носите мъчнотиите. Една задача има и тя е следующата. Как мислите вий, как може да се образува между вас една връзка, не фамилиарна, не интимна – да турите идеята, която тази сутрин аз лансирам: братството като основа, оттам почнете да градите нагоре. Братство и приятелство.

Втората фаза. Да допуснем, имате една сестра, която вас ви е чужда в братството. Вий не сте родени от една майка, от един баща. Тя е чужда заради вас – да може да я посрещнете със същото чувство, както един брат посреща сестра си. И да може такава една сестра тъй да го посрещне, както посреща брата си. А сега, първото нещо: у вас ще се роди една свенливост. Хубаво, аз я уважавам. Но в свенливостта ще се роди едно чувство изопачено, едно чувство атавистическо, което опорочава човека, ще се роди една лоша мисъл. Най-първо някои от вас ще помислят: «Тази сестра, тя ме обикаля», но тя може да ви завърти ума. Или то е един брат, но той може да ви завърти ума. Ученици, щом влезне тази мисъл, става една каша. То са неща отвън вашия живот – тези мисли ще дойдат, вий не сте отговорни за вас: «Какво имам общо аз, че някой в райската градина ял и пил, съгрешил, от негова данък турили на мен?» Писанието казва: въздава престъплението на бащата и на чадата до четвъртия род. А в Езекиила и по по-просветените пророци казва: който яде киселец, неговите зъби ще станат скомени.

Двояк е законът. Значи, който пипа огъня, той ще се изгори. По закона за наследствеността, ако бащата изгори ръката си и се ожени, този недъг ще се пренесе ли у сина му? (– Няма.) Бащата ще си носи последствието на своята изгорена ръка. А синът няма да участва в изгарянето. Синът може да носи само тогава, където е вземал участие с бащата. Понеже те са групови души. Ако бащата, когато е правил, и синът е участвал, има дял и в добродетелите. И тъй, ако бащата е ял киселец без съдействието на сина, неговите зъби ще оскоменеят.

Не се плашете, сега, от влиянията. Не се плашете, че може да се повлияете. Че, ако е за влияние, всяка вечер вий се поставяте на най-опасни влияния. Щом заспите, вий се поставяте под влиянието на целия свят и какви ли не глупости ви идват. Но вън от това има същества, братя и сестри, които се интересуват [от] вашия успех, те се грижат за телата ви. И благодарение, че щом оставите телата си, те ви пазят. И ако те не пазят, вий като се върнете, ще намерите къщата си ограбена. Тази идея ще я пазите за себе си.

Искам да укрепнете. Божественото няма да го разкривате. Щом дойдете до Божественото – «Ама, вий вярвате ли в Господа?» За този въпрос аз съм много прост. Нещо за съвременната наука, астрология, хиромантия – за всичко ми говорете, но за Бога – не, ще ми замотае ума. Той е далечен път. Спрете го там. Пък сега, току изведнаж: «Ама, вярвате ли в Бога?» Вий изведнаж изтеглите ножа. Искате да разкриете. Или по някой път спрете се и мълчете. Хермес – когато неговите ученици го запитали какво е грехът, произходът на злото, той само си стиснал устата. Вий да сте, веднага ще разрешите въпроса. Хермес, който е секретар на боговете.

И вий всички за някои неща трябва да затваряте устата си – ще стиснете устните си. Понеже, ако отворите устата си, ще се напълнят с нещо много лошо. Сега аз бих ви обяснил. Аз не искам у вас да създам идеята за Бога. Мислете вътре, чувствайте, но тъй нека остане като свещено чувство. Да има един свят, незасегнат от окръжающата среда. Да има нещо, на което вий да се осланяте. Да имате място, където може да си починете. То е красивото. Красивото ще развивате и Божественото у вас. Него ще пазите.

Сега задайте един от най-умните въпроси. За физическия свят. Най-умния въпрос, който съвременната наука се мъчи да разреши. Не физически въпрос, но въпрос, който засяга живота в три посоки. Ако не може сега да го оформите, може в следующото събрание – безразлично. (– По какъв начин душата, която е нещо нематериално, може да докара в движение тялото на човека? В каква връзка се намира душата в тялото, за да може да се прояви животът, който е нещо нематериално?) Те считат, че душата е полудуховна и полуматериална. (...)

Тогава какво са разбирали старите пророци? Те казват, че Бог изпълня всичко. Значи, пространство има, щом изпълня. Ако живеем и се движим вътре в Него – ние нали се движим? [В] идеята за време и пространство съвременните философи са засегнали само физическата част. Само физическата част на времето и пространството. (– Повечето философи не приемат днес субстанциалността на душата. Щом се приеме субстанциалността на душата – разрешават чрез дуалистичното схващане.) Тогава как разрешават философите въпроса? (- Тези философи, които приемат субстанциалността на душата, вземат полуматериално, полудуховно – нещо средно, което свързва абсолютното с материалното, по този начин се мъчат да обединят субстанциалния свят с материалния и свеждат всичко до един монотеизъм – Спиноза.) (Приятелите цитират мнението на Бергсона по този въпрос.) Мисля, че има един френски писател, Себатие (Sebatie). Той поддържа, че материята, това са спящи духове и будни духове. Че будните духове, които влияят на материята, се мъчат да разбудят спящите духове. Този сложен въпрос се опростява малко. Състоянието на спящите духове съставя материята. Те са негови изводи. Когато човек е в едно спящо състояние, безучастен, той е материален. Но душата изобщо има форма. И когато говорим ние за Козмичната Душа, тя включва всички слънца. Те са нейни клетки, тя ги прониква, в нея те се движат. Всеки един атом, или всеки един йон, те се проникват от тази Космична Душа. И следователно тя с тях може да манипулира, както иска. За душата да бъде материална е тъй лесно. Дали е материална или духовна или Божествена – и трите състояния са еднакви. Душата е материална, когато няма никакво съзнание пробудено, тоест в съществата, в които Космичната Душа работи. Когато всички същества спят, всичко е материално. Първото същество, което се пробужда в тази Космична Душа – разните йерархии, то е вече духовната страна. Тези пробудени същества стават духовни съзнания, вземат участие в нейната работа. Когато един ден всичко се одухотвори, всичко ще стане съзнание, тогава материя няма да има. То е само извод. Тъй ли ще бъде или не, аз правя само един извод. Туй още не е моят извод. От теорията на Себатие – ако туй може да хвърли светлина върху тази идея.

А пък този въпрос за душата, аз бих желал всеки един от вас да си го разреши по своему. Вий изучавате общите теории за душата, всички са хубави, но дръжте се близо до вашите понятия за душата! Всеки от вас си има едно схващане за душата – дръжте го като една ядка, никога не го заменяйте с една философска система, защото вий имате едно схващане, добито от дългия ваш живот, то е много ценно, философски не може да го изкажете, но то е много ценно. Че когато Христос каза: «Скръбна е душата ми до смърт», какво е подразбирал? Или българинът казва: «Боли ме душата» – разбира, тялото го боли. Тялото разбира той. Удари те някой, казваш: «Няма да го забравя», но зарасне ръката ти – забравиш. То е физическа болка. Но има болки духовни, тя не е физическа, ръката ти не е счупена, минават 5–10–20 години, не може да забравиш. Тези вътрешни болки са по-опасни. Те са състояния на човешката душа.

Спомняте си за един от американските психолози, Браун, един ден, като дефинира пред студентите какво нещо е «аз», смесва се с учениците и не знае какво е той. Той ли е или не е той. Забравил той ли говори или някой друг говори вътре в него. Не може да се познае. Психологически като гледал, питал се: «Дали съм вчерашният Браун или не съм аз?» «Ако аз се меня всеки ден, пита се той, идеите, които днес имам, не са вчерашните.» Учениците седят и чакат, а той разрешава един въпрос. Той е толкова искрен, изнася го като един научен факт – как човек може да се обърка.

После, в туй отношение може да изучавате френологията. Аз бих ви препоръчал едно хубаво съчинение. От френологично гледище философията може да стане по-ясна, отколкото сега. Философите обясняват с три елемента (вземат мисълта, волята и чувствата като проява). За пример интелигентността на човека, това е група от способности. После, чувствата, и те се групират. После, волевите проявления, това са други философски центрове, и те се групират.

За пример вземете в човека – ако спуснем перпендикуляр на човешката глава през ушите (фиг. 21.2). Допуснете, тук е ухото – тази е задната част. Следователно, колкото тези дъги на задната част са по-изпъкнали, има по-голяма чувствителност. Ако има една хубава глава, може да се определи френологически дали неговите чувства са постоянни или не. Може да се определи на процент какво ще изпълни от това, което обещава. Едва ли ще се намери някой, който да изпълни 75%. Защо не изпълня всичко? Защото няма достатъчно енергия – това се обуславя от един чисто физически закон. Да кажем, имате тази крива линия (фиг. 21.3). В тези, кривите линии къде силата е по-голяма? Да кажем, това са гранати – силата, която е изхвърлила тези гранати. Този същият закон е с човешкото чело. Колкото повече се отдалечават тези линии, толкова силата е по-постоянна. Вследствие на това тези гънки на мозъка – по-интензивни, по-интелигентни – изискват по-голяма площ, за да се развие нейната действителност; вследствие на това в едно малко пространство се образуват гънки. Гънките, това е плоскостта, в която трябва да се прояви мисълта, където човешката мисъл трябва да работи. И когато за бъдеще се изучава мозъкът...

Ако разгледате мозъка на един човек, клетките, строението, ще намерите грамадна разлика. Клетките на един морален човек се различават от клетките на един престъпник и на един обикновен човек. Ако вземете моралните клетки или чувствените, навсякъде ще намерите едно различие. Обикновеният живот е наложил своя отпечатък. Питам: вий розовото масло може ли да го турите в една обикновена българска стомна? И след колко време ще го намерите там? Ще го турите в един съсъд.

Изисква се един отличен мозък. Трябва да се стремите да пресъздадете вашия мозък – че за едно съществувание, второ, трето, този мозък, той ще дойде с вас. Тази материя, която вий ще развиете, ще се одухотвори. Втори път като дойдете на Земята, тя ще се привлече. Туй, което е ваше, никой не може да го вземе. Подобие има. Тази материя може да е по Слънцето някъде, но когато дойдете да се въплотите на Земята, тези частици от всички звезди ще дойдат, ще се съберат и ще създадат организма ви. Че, то е цяла една мистерия. Влиянието на звездите. За да влияят, те са ни дали нещо. Щом дадеш, имаш влияние. Щом не даваш, не може да имаш влияние. То е закон вътре в природата, даваш и вземаш, обмяна има. В туй отношение ще бъдете безстрашни. Не главоломно да кажеш: «Аз всичко мога да направя.» Има нещо, което не можеш да направиш.

Ще ви приведа този анекдот: Среща един млад човек един стар дядо на 100 години, качил се на магарето и казва: «Дядо, да говорим за философия.» Дядото казва: «Всичко може да направя, всичко може да разреша.» – «Е, дядо, да говорим за една работа, която няма да стане.» – «Как, синко, всичко може да стане.» – «Я слез, дядо, от магарето, аз да се кача.» – «А, синко, това не може да стане.» Среща дядото младия, качен на магарето. – «Синко, хайде да говорим за една работа, която може да стане. Слез, синко, от магарето, да се кача аз.» – «Заповядай, дядо.» – Качва се старецът. Значи, за младия всичко е възможно. А за стария всичко е възможно, но от магарето не може да слезне. Вий ще се запитате млади ли сте или стари. Ако може да слезнете от магарето, въпросът е разрешен. Ако не...

Туй магаре, ще го приложите в живота. В живота ще го вземете като един символ и с него ще си разрешите въпроса. Дойдете [до] един въпрос, на кръстопът сте, ще кажете: «Аз старецът ли съм, на магарето отгоре, или младият?» Ти разрешаваш въпроса, казваш тъй: «Защо аз трябва да страдам! До гуша ми дойдоха страданията. Съдбата няма ли да каже за мен някоя хубава дума?» Но вий не знаете как страдат другите хора. Аз страдам, но има хора, които хиляди пъти повече страдат от мен. Имам очи, здрави ръце, крака, книги имам, недоволен съм. А там има един човек сляп, глух, той благодари на Бога. Кой от двама ни седи по-високо? Провидението казва: «Със свойто недоволство, ти ще намериш неговото място.» А на този казва: «Ти ако търпиш, един ден ще бъдеш като него.» Мойто положение ще вземе той. Следователно, ще се разменим.

Сега аз не искам да се образува у вас доволство, но съзнателно да дойдете до едно разрешение на един въпрос. Аз искам да страдате, не страданията ви да се прекратят. По същия закон: не да изгорите, но да се стремите да се превърнете на вода, че да почнете да поливате градините. Не трябва да се унищожат нашите желания – всяко желание може да се изпълни, но не като лед, а като онази, хубавата, бистра водица, която може да полива растенията.

Основната мисъл. Труден е въпросът. Какво нещо е душата, вий знаете. Тогава ще кажете: «Защо трябва да го учим?» Туй, което знае човек, него учи. Туй, което не знае, него не учи. Действително, само туй, което знаем, то ни интересува. Него обичаме всякога да ни го казват хората. Не е ли същото за живота? Туй, което ние знаем в живота, искаме да го видим във всичко. За този живот искаме всичко да ни говори от единия край до другия. Ние всички говорим само за живота, в него е смисълът. За живота чувствата имат смисъл. Законите, добродетелта, всички работи, проявената страна е това. С това аз не казвам, че любовта се обуславя от живота, но в проявения живот са всички тези добродетели. Засега нашето съзнание е достигнало до живота. Този живот, той има един елемент. Тази чувственост. Той ще се елиминира.

Аз говоря за живота в един по-специфичен смисъл. Различава се животът на едно растение и [на] човека. Следователно, човешкият живот е създал човешката глава, мозъка, съобразно с неговата пълнота, формите на живота са създадени според техния живот. Вий може да ги приведете в една философска система. Тази същата терминология може да се приведе и в други научни термини. Във всяка философска система трябва да има нещо, което е нам понятно и разбрано. Вий правили ли сте опит някой път да влезнете 5 минути да живеете в една круша, да почувствате нейното състояние? Но това само един адепт може да го направи. Или да опитате състоянието на един вълк, на една овца, един вол – да влезнете в неговото положение. Вий ще се учудите какъв широк свят ще се разкрие. Туй животно, щом влезнете, вземете малко от товара му, с други очи ще погледне към вас. Енергиите имат друго отношение, ще се свържете с него. После, опасността е, ако не знаете как да се развържете, може да останете в тази област. Затуй - казвам за слабите, не се свързвайте с грешните! А силните трябва да се свързват, да помагат. За известно време, тъй, докато станат силни.

Може да концентрирате мисълта си. Може да направите сега първия опит. Направете следния опит, целият клас да концентрира ума си. Изберете си 10 хубави книги или на английски, или на френски, направете следния опит – концентрирайте се, пожелайте тези книги да ви ги изпратят от странство – ето един опит. Може да вземе месец-два, година-две, десет години ви давам. Повече от 10 години няма да иде. Защото 10 години като дойдат, все ще се намери някой, който да ви ги изпрати. Ще ги отбележите, че те са окултни и мистични книги.

После разделете се на групи. Да кажем, някой път ви трябват средства, пари; закъсали сте сега със списанието си и се чудите откъде да извадите пари. Че, къде са окултните ви сили? Ако вие, младите, едно списание не може да го прокарате, къде ви са силите? И там се опитва вашата воля. Ще вземете интерес всички. Ако е идейно списание – как е? «Житно зърно». Хубаво, щом е житно зърно, тогава всички ще орете, ще сеете, ще жънете – различно, кой колкото може. Вий не сте се научили, за някои неща трябва да чакате 5, 10, 15, 20 години. Вий не сте се научили да чакате. Сила и мощ има. В списанието, после – за издаването на лекциите.

Има един закон, вашето списание може да следва този окултен закон: всяко списание, когато се издава... Нали сте астролози, направете му хороскопа! Най-после, вие сте ученици на една окултна школа, направете хороскопа! Кои планети му съдействат, кои му противодействат. Годината, деня и минутата, когато се роди, когато го кръстихте. Направете му хороскопа и ще видите ще живее ли или не.

Има англичани търговци, отиват при един астролог и плащат 5-10 лири, казват: «Ще започна такава и такава работа, ще успеем ли или не?» Човекът му взема 10 лири – тази работа няма да успее. Той седи, после дойде пак. Ще издавате списание – отивате при врачките, само че учени врачки са те.

(-... Лотария.) Аз ви давам един съвет: да не правите лотария. Те са методи на света, които са опетнени. Лотария, просене на пари да няма у вас – тогава посредствени хора ще станете. Според мен, никаква лотария, никакво просене пари от този, от онзи. Турците имат една поговорка – в една работа трябва да има няколко души, които да се заинтересуват. Трябва да има един, който да е заинтересуван дълбоко в работата. В списанието ви трябва да има един фактор – като зародиш. Кой е душата? Аз не съм я видял още. Житното зърно на пътя ли е паднало, защо трябваше да бъде озобано? Да не е в трънето. Ако израсне и повехне – на камениста почва. Пък ако узрее и даде плод... То са само възможности. Резултатите ще покажат къде е. Ако се заглуши, в трънете е. Ако повехнат корените – на камениста почва. Ако даде плод – все-таки плод трябва да имате.

Едно списание, да кажем списанието на вашия брат Марков, погребаха го. Изскочи «Житно зърно». Идеята трябва да върви сега. «Нов живот» или «Житно зърно». И аз мисля, понеже «Нов живот», «Н» – закон на противоречие, следователно «Нов живот» ще срещне противоречия. Списанието на Марков имаше чисто духовни препятствия, а вашето – материални работи. Неговото списание пострада от несъчувствие отвън, а у вас мнозина съчувстват, но нямате масло да намажете (пари няма). Следователно неговите мъчнотии бяха по-големи.

За вас сега, цял един клас, физическите мъчнотии може да ги преодолеете. Че вий се съберете, целият клас, насочете вашата мисъл върху тези ваши абонати, пратете им по една мисъл, когато те спят, кажете им: «Братя, вий се въодушевявате – пратете вашия абонамент, иначе ще умре списанието.» Тъй вий ще работите и парите ще дойдат. Направете един опит. Извадете целия поменик, колкото абонати имате, които не са платили. Тогава онези от вас, на които работи умът, направете един опит. Ще седнете вечерно време, ще проследите къщата, когато те спят – ще концентрирате вашата мисъл по братски, ще им кажете. Ще видите дали има резултат. Все ще останат 25% да не си платят – ще ги извадите, туй се нарича сгурия. Даром ще иде на тях. А другото ще дойде всичко. Ще имате една интензивна и практична мисъл. Ако мисълта ви е насочена, ще я възприемат, парите ще дойдат – пък като дойдат парите, ще се въодушевите и може да напишете нещо по-хубаво.

Е, колко пари ви трябват още? (– Около 6200 лв.) Списанието ви е като едно предметно учение. Вий трябва да го прекарате, да уякчите вашата воля. Започнахте една работа, трябва да я доизкарате. Не да я свършите, аз не искам да я свършвате. Да успява списанието. Как мислите, какъв е вашият проект? (– Мислим да пишем по едно писмо.) Вий, като напишете писмото, ще идете при някой човек тъй, неофициално, ще му го прочетете; и щом той извади и каже: «Аз искам да се заинтересувам, да се абонирам», извади и плати – пратете писмото. В списанието трябва да бъдете толкова искрени, че този човек, като възприеме вашето писмо, да почувства, че трябва да помогне. Трябва да възприеме мислите ви, идеята ви. «Житно зърно» трябва да го прокарате вие. Там се опитва вашата воля, разумната ви воля, вашият ум и вашето сърце. Като идея, като един опит трябва да го вземете само.

САМО СВЕТЛИЯТ ПЪТ НА МЪДРОСТТА ВОДИ КЪМ ИСТИНАТА.