1. Трите зова
21-ва беседа, държана от Учителя на 7.III.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.
„Отче наш“
„Ще се развеселя“
Ще прочета 23-ти псалом.
В псалома се казва: „Твоят жезъл и твоята тояга, те ме утешават.“ Не зная дали жезълът и тоягата могат да ни помагат.
„Духът Божи“
Големите трудности, които хората изпитват, седят в самите тях. Мъчно може да се угоди на човека. Няма друго същество толкова взискателно, колкото човека. С нищо не може да му се угоди. Все ще се намери нещо, от което е недоволен. Ако е сиромах, пита защо е сиромах. Да си сиромах е в реда на нещата. Какво е грехът? Никакъв грях – разтоварен кон. Сиромах е човекът, никакво богатство не носи. „Какво прегрешение направих, че Господ ме е поставил така?“ Никакво прегрешение не е, на почивка си. Ако си богат, ти си натоварен кон, почивал си – натоварили са те. Кога ще те разтоварят, не зная. Чудни са хората, особено младите – искат да знаят какво ще бъде за бъдеще. Старият знае, казва: „Нашето се свърши.“ Младият пита как ще се свърши една работа.
Аз в живота си два пъти имам нещо, за което съжалявам, че съм го казал. Първото беше на един мой приятел, д-р Миркович. Той искаше да знае кога ще умре. Определих деня, годината. Като му казах, като че го попарих с вряла вода. И умря точно когато му казах, замина за другия свят. Другият случай беше в 1914 г., беше дошла една млада мома един ден и тропа. Казва: „Много сериозно имам да Ви питам.“ Казвам ѝ: „Нямам никакво време сега.“ Като нямам време, зная, че ще ме пита нещо, дето нито в нейната работа влиза, нито в моята. Казва: „Моля, пет минути да определиш, понеже туй решава съдбата [ми].“ Щом ѝ решава съдбата, я приемам. Казва: „Кажи ми, ще бъда ли щастлива.“ Гледах, гледах, казвам ѝ: „Ти има да живееш само две години. Има една малка възможност да останеш на Земята. Случва се на 10 000 веднъж. Може да ти се случи. Вземи Евангелието да го четеш. След две години ще идеш на другия свят. Определено е. Ще похлопа ангелът.“ Свършиха се петте минути. „Ако те оставят, ела да ми кажеш.“ И досега още не е дошла. Казвам: Що ми трябваше да ѝ казвам, че след две години ще замине! Можеше да ѝ кажа: „Нищо не зная.“ На д-р Миркович казах... Човек по-добре е да не знае, то е най-хубаво. Невежеството е за предпочитане пред знанието.
Да знаеш кога ще те обесят, да знаеш кога ще се удавиш, да знаеш кога ще си счупиш крака, да знаеш кога ще си пукнеш главата, да знаеш кога ще си счупиш кръста, да знаеш кога жена ти ще умре или кога децата ти ще умрат, това [е] една страна. Има нещо конкретно. Сега говорите за противоречие. Една овца живее в една местност, дето има хищници, и пита: „Каква ще бъде моята съдба?“ Казвам: „След година твоя другар ще го опапат, след две години децата ти ще опапат, най-после и тебе ще опапат и ще се свърши.“ Казва: „Друго няма ли?“ Засега туй е съдбата. При сегашните условия тъй е. Туй е в един неуреден свят. В един неуреден свят е така. Аз различавам света на безлюбието, то е свят на нещастие, на големи противоречия, големи контрасти. Този свят на нещастие е щастие за вълците. Един вълк, който изяде една овца, е щастлив. Децата му са охранени добре.
Сега някой може да пита защо е така. Има си може би някакви причини. Казва: „Защо вълкът трябва да изяде овцата?“ Не зная. Аз питам: Защо трябва да пиеш вода, като си жаден? Тази вода не можеш да изпиеш, тя като влезе в тебе, ще излезе от тебе. Нейното влизане ще причини утоляване на жаждата. Хляба като приемеш, всичко няма да погълнеш – голяма част от туй, което си ял, ще излезе, ще си замине и една малка част ще остане у тебе.
Сега ние се спираме върху ред разсъждения, които не ни влизат в работа. Ние искаме да бъдем щастливи, никой не иска да бъде нещастен. Обаче, без да искаш да бъдеш нещастен, ти, който искаш да бъдеш щастлив, ще намериш своето нещастие. Тогава по закона на контрастите, ако търсим щастието, ще намерим своето нещастие. Да обърнем другото – да търсим нещастието, за да намерим щастието. Един човек, който се занимава с взривни вещества или който се занимава с отрови... много химици има, които се занимават с отрови и всякога животът им седи на косъм. Някой акробат играе на някое въже. Случило се на един такъв акробат, ангажирали го за огняр и трябвало по едно въже от едната улица да мине на другата, да помага за гасенето на един пожар. Обаче като се качил на въжето, огънало се това въже, то било високо 30–40 метра, подхлъзнал се и се захванал с ръцете и краката за въжето. Притекли се на помощ, турили стълби да може да го стигнат и след като слязъл, попитали го какво е било неговото чувство горе на въжето. „Какво мислеше горе на въжето?“ Той казва: „Мислех, че всичко се свършва, и огнярството, всичко, мислех, че ще падна на земята и ще се пръсна като яйце.“ Друга философия. „Не мислех нищо друго, а мислех, че като яйце ще се разчупя. Благодаря, че не паднах, не си счупих главата. Отсега нататък напускам този занаят и не искам да вървя по такова нагънато въже.“
Ние в живота вървим по такова въже. Казваме: „Защо животът е така създаден?“ Не е така създаден. Сега някои от вас живеете в закона на Любовта и пак търсите Любовта. Другите живеят извън Любовта и търсят Любовта. И вие търсите Любовта, и онези, които са в нея, търсят я, и които са извън нея, пак я търсят. Какво е търсенето на едните и другите? Защо търсят Любовта? Много естествено, ние търсим хляба, защото този хляб ще ни даде нещо. Любовта придава нещо на живота, една необходимост е. Безлюбието носи всички нещастия, които съществуват. В безлюбието няма какво да търсиш.
Можем да кажем, че адът, както го описват, е място на насилие – едни други се изтезават. Ако питаш защо изтезават един човек... Един вълк, като хване една овца, най-първо не я вземе кротко да я разкъса, но ще я раздруса и ще къса. Тя блее, той къса от месото и не иска да знае. Тя като плаче, нему му е приятно, като музика е нейното блеене, като че тя пее и той къса от месото и яде. До известно време блее и после престане да блее. Где седи злото? Понеже месото, от което е направена тази овца, е мекичко, приятно. Ако беше направено от камък, щеше ли вълкът да яде туй месо? Не само това, но съвременните учени виждат, че желязото, което ръждясва, не се окислява, но го ядат известни животни, които турят известни киселини, изядат го. Те ядат желязото, а туй, което остава, то е триците. Какви са подбудителните причини на тия животни, които ядат желязото, никой не ги знае.
Кои са подбудителните причини на някоя мисъл, която се е вгнездила в тебе, мъчи те? Тази мисъл има интерес от тебе. Една мисъл, след като те е глождила, хубаво ѝ става, а тебе ти е неприятно. Лошите мисли в хората са паразити, лошите чувства в хората са паразити. Тия паразити са от разни степени. Някои от тях са доста умни. Цялото сегашно човечество е потънало в такива паразити, въшлясали са съвременните хора. Десет години се съдят за една малка сума, за 10, 20 или 100 хиляди лева се съдят. Големите последствия, които могат да създадат, не си струва труда. Двама братя ще се съдят, две сестри ще се съдят. Някой каже обидна дума, ще се съдят за нея. Светските хора имат законност, но онези, които говорят за Любовта, казват: „Не си струва само Любов, работите само с Любов няма да станат.“
Хората още не са приложили Любовта. Любовта е едно състояние, което задоволява целокупния живот. Любов наричаме туй, което в даден момент задоволява всичките нужди на човека и не оставя никакви противоречия. То е Любов. То е едно Божествено състояние. Тия състояния в нас рядко идват. Ако дойде Божественото състояние, се разширяваме, понеже Бог идва.
Мен ми разправяше един американец: дошла Камила Русо и свирила „Съня на живота“. Той казва: „В дадения момент бях готов да се примиря с целия свят, да си раздам имането и като напуснах концерта, като излязох от залата, изчезнаха тия желания. Казвам: Не съм готов да раздам всичко, не съм така глупав. Докато ми свиреше „Съня на живота“, казвах: „Не ми трябва повече от това.“ Като престана музиката, полека-лека се изгуби туй състояние и останах със старото.“
Като дойде Божествената музика, готови сме всичко да дадем. Като излезем от концертната зала, казваме пак старото. Туй няма да бъде така. Една гъсеница е определена да бъде за известно време гъсеница. Човек във вечността е определен за нещо велико. Понеже е минал през всичките етапи, ще мине всичко това, което е определено. Той ще мине през шлифовките, като скъпоценен камък, който е излязъл из утробата на Земята, ще го шлифоват, за да стане диамант, да пречупва светлината. Ако не мине, не придобива цена.
Някои искат да бъдат диаманти, без да минат през тия шлифовки. Всички изпитания, които имате, не са нищо друго, освен приготовления на онези плоскости, за да станете диамант, или да разбирате смисъла на вътрешния живот. Има контрасти в света. Ако ти си много учен човек и дойдеш при друг учен – двама учени, които не се интересуват от своето знание, отблъскват се. Невежият, който няма никакво знание, като намери учения човек, интересува се от него, понеже този учен може да му предаде знание, което му е потребно. Един болен човек се интересува от здравия. Здравият човек, дето мине, предава нещо от себе си, има тази магнетична сила. Като мине, всички болни се усещат радостни и весели в неговото присъствие. Ако мине един болен човек, не може да произведе това състояние.
Казвам: Съвременните хора говорят за Любовта и разбираме бедните хора. Любовта подразбира човек, който има в природата всичко на свое разположение. Туй, с което оперира, трябва добре да го употреби. Законът на Любовта не търпи никакви погрешки. Там е несъвместима мисълта за някаква икономия, изтощаване или изхарчване напразно силите. Всяко нещо трябва да се употреби навреме, да принесе своята полза. Един певец като пее, казвате: „Защо пее?“ Пеенето е проводник на здравето. Природата е направила хората певци, за да бъдат носители на жизнените сили. Онези хора, които пеят, са по-здрави от онези, които не пеят. Онези, които пеят, са по-щастливи от онези, които не пеят. Онези, които обичат да слушат пеенето и музиката, са щастливи; онези, които не обичат да слушат пеенето и музиката, не са щастливи.
Ние употребяваме думата „Любов“ в българския език, но думата „Любов“ в българския език не съдържа всичките елементи. Нито в английски думата „лъв“ [love] (love (англ.) – любов) ги съдържа. Англичаните са взели от славяните думата „лъв“, тази дума не е тяхна. Те нямат глагол от същата дума.
Мнозина си позволяват да казват, че познавали Бога. Вечната Любов е непозната. Това е, дето казват, че Бог е непознат и никой не Го е видял. Отчасти можем да познаем Бога. Вечността ние не можем да обхванем целокупна каква е. Много малко съприкосновение има. В туй отношение, Бог никой никога не Го е видял. От философско гледище, това твърдение, че Бог никой никога не Го е видял, то е невъзможно. Любовта, която отчасти прониква в някоя душа, може да имаме известна представа за Бога какъв е. Трябва да проучваме ония контрасти. Някой път имаме известни понятия вътре, които ни измъчват. Нашето състояние, което прилагаме, нашата грубост влагаме и мислим, че Господ е като нас. Някой път мислим: защо Господ е допуснал [злото] в света. Злото е една приятност, едно развлечение за Бога. Нашето зло за Бога не е зло. Когато онзи кит погълнал Йона, който бягаше от Бога, Господ казва на кита: „Слушай, Аз ще ти пратя един ученик да му дадеш един урок, много няма да го биеш. Само за две–три вечери ще му дадеш един урок да види какво нещо е преподаване.“ Йона се моли в кита и видя, че от лошо по-лошо има. Господ казва на кита: „Изплюй го навън.“
Смъртта какво е? Умори ви, ще ви погълне китът. Който не слуша Господа, ще влезе вътре в кита; който Го слуша, ще се изпари нагоре. Който не слуша, като вода ще потъне в земята, да се пречисти. Сега аз ви превождам тия контрасти, докато дойдем до положението да разберем в какво седи животът. Всички същества, които съществуват, от най-малките до най-големите, искат да живеят. Всяко дърво, колкото и малко да е, има идея, иска да живее. Една птичка иска да бъде щастлива, като птичка разбира. Ние по някой път минаваме и ставаме причина да произведем своето нещастие. Една птичка пее, минеш, хвърлиш камък, подплашиш я – ти създаваш своето нещастие. Ще мине някой край тебе, той ще хвърли камък и ще наруши твоето щастие. Минаваш в гората, откъснеш един лист – ти създаваш своето нещастие. Отчупиш един клон – ти създаваш своето нещастие. Минеш през една река, размътиш водата – ти създаваш своето нещастие. Като размътиш реката, и тебе ще размътят. Откъснеш лист – и от тебе ще откъснат. Каквото мислиш, ще ти дойде. Хората мислят, че всичко имат право да направят, а на тях не може да се направи.
Мнозина казват: да се докаже научно. Има неща, които аз може да ги докажа и кое кога ще стане. Казвам: Непременно Слънцето ще изгрее. Казвам: Тази вечер Слънцето ще залезе, и залязва. Непременно зимата ще дойде и сняг ще има, и туй ще бъде – снегът ще дойде. Казвам: Ще има 25, 30, 40, 50 градуса студ, и става. Не че аз го правя – предсказвам нещата.
Казвам: Има неща в природата, които стават и ние може да констатираме, че ще станат. Има неща, които не са в реда да станат, предсказваме, че ще станат, но нищо не става. Казваме нещо, но няма да стане. Видя някой просяк и казвам: „Ти след година цар ще станеш.“ Каква вероятност има след година просякът цар да стане? В историята само един такъв пример има. В Китай един китайски мъдрец, много беден човек, той се оженил за една красива китайка. Много добър е бил. Оженил се заради нея. Тя била много взискателна. Един ден иде при него и му казва: „Намъчих се с тебе, позволи ми да си намеря някой друг, да може да живея с него, нали ти си философ.“ Той казва: „Намери си някой, ако можеш с него да живееш по-добре.“ Тя намерила един богат търговец, напуща философа, за да живее с него. След година Китай се намерил в трудно положение и вика този китайски мъдрец да изправи Китай и той става император. Тя дошла при него и казва: „Не може ли да живеем пак заедно?“ Той казал: „Може, може, как не.“ Той бил умен философ. Взел нектар, че го излял на земята. Казва ѝ: „Събери този нектар така чист, както беше. Ако можеш да го направиш, можем да живеем заедно.“
Вие когато живеете с Любовта, сте като тази китайка. Понеже не е дошло щастието, искате да намерите по-щастлив. Не напущайте Любовта. Там е погрешката на мъжете и жените. Те напускат Бога. „Що ще вярваме, кой знае какво същество е, виждаме какъв свят е направило – страдания, бият се хората. Ние да си уредим работите, както ние знаем.“ После като тръгне наред, искаме да Го потърсим. Не мислете, че тъй, както в старите времена ще му носят масълце, агънца ще му носят, ще коленичат, да го склонят.
Три неща има, в които Бог отговаря, на нищо друго. Той отговаря на зова на Любовта, Той отговаря на един зов на Мъдростта, Той отговаря на един зов на Истината. Вън от това на всичко друго не отговаря. На три неща Господ отговаря. Ако в душата ти има зова на Любовта, слуша. Като кажеш зова на Любовта, слуша. Ако в душата ти има зова на Мъдростта, слуша. Ако в душата ти има зова на Истината, слуша. Може цялата вечност да крякаш, няма да те чуе. За да те послуша Господ, трябва да имаш този зов. Ти минаваш и виждаш, че една мравка се дави във водата. Тя има зов, вика, ти казваш: „С мравката ли аз ще се занимавам. Велика идея имам, нека се дави мравката.“ И загубиш едно условие, с което може Бог да ти помогне. Помогни на мравката, то е Любов в дадения случай. Някой паяк хванал някоя муха, ти чуваш гласа ѝ, тя се моли. Казваш: „С муха ли ще се занимавам!“ Спри се, кажи на паяка: „Ти нямаш право в мое присъствие да я давиш.“ Ти ще се избавиш от едно зло. Ако помогнеш на тази муха, и на тебе Господ ще помогне, ако не ѝ помогнеш, и на тебе няма да помогне. Ти минаваш покрай пътя, някое зрънце паднало на земята. То казва: „Моля, посади ме някъде.“ Казваш: „С такива зрънца не се занимавам, да си вървя по пътя.“ Вземи туй зрънце, посей го. Ти срещаш някоя костилка някъде, ритнеш я, тя казва: „Не ме ритай, посей ме някъде.“
Ние, съвременните хора не само, но и от памтивека хората презират онзи любовен акт, който човек трябва да изрази, онзи разумен акт, който човек трябва да изрази, и онзи акт на Истината, който трябва да изрази. Три акта има: единият акт засяга неговата душа, единият акт засяга неговия ум, единият акт засяга неговото сърце. Ако нито на едно побуждение ти не отговориш, ако не отговориш на туй, което може да внесе сила в твоя живот, какво очакваш? Ако ти си глух за Любовта, за Божията Любов, ако ти си глух за Божията Мъдрост, ако ти си глух за Божията Истина, която във всяка животинка се отправя към теб, да помогнеш, какво очакваш? На целия свят не можеш да помогнеш. Безброй същества има, които по същия закон помагат. Ако всички постъпват така, светът ще се уреди. Ние се занимаваме само със себе си и мислим, че светът е създаден заради нас. Право е. Бог създава света за нас, за всички го създава. Всеки присърце трябва да ти бъде. Като си на Земята, желай да живееш, да работиш, тъй, както Господ е създал Земята. Не че ние не работим, работим, но нямаме онова съзнание.
В какво седи един добър певец? Казвате: „Лошо пее.“ Не че иска да пее човек лошо. Онзи, добрият певец, в какво седи? Добрият певец – аз зная – седи в Любовта. Неговият тембър седи в Любовта, в тази подбуда на Любовта. Този певец има достатъчно светлина. В зова на Мъдростта седи добрият певец. В добрия певец Истината говори, затуй му е хубав гласът. Който не може да пее, трите побуждения ги няма. Някой поет не може да пише. Поет, който пише, който има поезия, тия побуждения ги има. Който не пише хубаво, който пише безразборно, няма тия побуждения. В света всеки трябва да отговори на най-малкия зов на Любовта, даже на крякането на Любовта. При най-малкия зов на Любовта душата ти да бъде будна, там е радостта.
Мен ми разправяше един български свещеник, лятно време било, пътувал между две села и казва: „Седнах при една круша. Гледам нагоре – доста узрели круши. По едно време съм се унесъл, като свещеник мисля как да се оправи светът. Нещо изфуча и една чучулига се скри в джубето ми вътре. Погледнах – един сокол я гони. Тя предпочете попа пред сокола.“ Той ми предаде думите си, малко нецензурни думи са: „„Слушай, казвам, в мое присъствие ще я оставиш свободна, няма да я гониш. Виждам, че ти не се обхождаш добре. Да си вървиш!“ Той се въртя, въртя и си отиде. Отворих джубето и чучулигата излезе навън, няма опасност вече.“
Няма по-безопасно джубе от джубето на Любовта, няма по-безопасно джубе от джубето на Божията Мъдрост, няма по-безопасно джубе от джубето на Истината. Казвате: „Къде ще ида?“ Там е безопасното място. Казвам: Чудеса има.
Може да ви приведа пример. Един от великите певци в един голям град дава концерт. Едно бедно момиченце искало да го чуе, но не могло да си купи билет и плакало отвън, че не може да го слуша. Като излязъл певецът навън, обърнал внимание на това момиченце. То казало: „Съжалявам, че не можах да те чуя, четох във вестниците, но нямах пари.“ Певецът взема името и адреса на туй момиченце, за да отиде при него. Отива и на нея ѝ пее. То е Любов. Мисля, че това момиченце е слушало много хубаво, повече от цялата публика. Певецът на всички дава концерта си с пари, на нея дава един концерт без пари. По някой път и Любовта дава своите концерти и може би някой път дава концерт само за един. То са изключения.
Красотата на живота седи във великите изключения, които рядко стават. Но когато стане едно изключение, то има цяла епоха. Едно изключение като дойде в човешкия живот, той се подига.
Сега наближава пак едно изключение. Едно изключение се случи и Адам излезе из рая. Друго изключение сега ще се случи и Адам ще влезе в рая. Казвам: Сега пригответе се за изключението, което иде, да влезете в рая, както сте излезли из рая.
Ще ви прочета из „Светът на Великите души“ (стр. 359):
„Ученият да се справи със знанието си. Добрият да слуша разумността си. Любящият да служи на ближните си.“
Тайна молитва
21-ва беседа, държана от Учителя на 7.III.1943 г., неделя, 10 ч. сутринта, София, Изгрев.