Трите закона

Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Вътрешният господар, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.

същата лекция може да се прочете в КНИГА: Наука за живота, изд. София, 1999 г.

ТРИТЕ ЗАКОНА

„Отче наш" „Духът Божи " „Венир Бенир "

Ще прочета няколко стиха от Евангелието на Лука, от четиридесет и първия до петдесет и четвъртия стих.

Това са неща, които са казани преди хиляди години. Ние всякога се плашим от работите, които стават. Няма какво да се плашим. Направеният дълг е направен. Счупеният крак е счупен. Развалената къща е развалена. Какво ще се плашим? Трябва ли да се плаши човек преди кракът да е счупен. Трябва ли да се плаши човек преди главата да е пукната? Като се пукне главата, свършено е. Казвате: „Какво ще стане?" Ако може да оздравее пукнатата глава, добре е. Ако не може, свършен факт е. Ние трябва да се безпокоим, докато човек не е умрял. Като умре, какво има да се безпокоим? Кой досега е отговорил защо умира човек? Никой не е дал отговор. И защо се ражда човек никой не е разбрал. Защо умира никой не е разбрал. Предполагаме. Ражда се, защото е направил добро. Умира, защото е направил зло, нищо повече. Казваме: „Защо умря?" Защото направи зло. Можеше ли да не умре? Можеше. Как можеше да не умре? Да направи добро. Сега като умрял, да направи добро в другия свят, дето ще се роди пак. Та конкретно хората умират, защото правят зло. Общото правило е: раждат се, защото правят добро. И Писанието казва, че ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие. Сега мнозина от вас мислите, че сте много възрастни. Много голяма цена си давате. Вие казвате: „Остарях вече, станах човек на четиридесет и пет години." Например, ако идете на Юпитер и тук сте на четиридесет години, там на колко години ще бъдете? Според изчисленията Юпитер взема дванадесет години да обиколи слънцето. Значи на две години на Юпитер, тука ще бъдеш на двадесет и четири години. Значи на три години ако си, на тридесет и шест години, а на четиридесет и пет години като си, ще бъдеш на около четири години. Че вие още не сте готови за отделенията. А ти казваш: „На четиридесет и пет години съм..."

Сега една нова посока ви трябва. Имате тази линия:

А Б. Тя е една възможност. Тя може да представя

къща, може да представя нива, може да представя някой дюкян, някоя река, много работи може да представя, но трябва да се използва. Ако е нива, отидеш от точката А до точката Б. Какво ще направиш? Ако всеки ден ходиш от единия край на нивата до другия, какво ще направиш? Измерваш нивата и можеш да знаеш колко е голяма. Казваш: „Нищо не ражда нивата." Че как ще роди? С ходене тази нива не ражда, тази нива изисква работа. Добре. Но да допуснем, че това е едно бойно поле. Двете точки са две армии. Едната армия е в точката А, а другата армия е в точката Б. Доста почетно разстояние има. Ако А мисли да обстрелва точката Б, как ще нагласи артилерията си? Туй разстояние е четиридесет и пет километра. Как ще нагласят своите оръдия, че точно на място да удрят? Ако този артилерист тури топа на сто–двеста метра, къде ще падат гранатите? Ако той рече да стреля нагоре, ■ *

гранатите ще се върнат надолу фиг- 1

(фиг. 1). Тук се изисква малко геометрия. В дадения случай най-целесъобразното за този артилерист е един ъгъл от четиридесет и пет градуса. Като се хвърли тази граната, ще удари точно намясто.

Сега някои вярващи, като се молят, вдигнат си главата, перпендикулярно нагоре гледат. Тъй, както си дигаш главата, молитвата няма да достигне целта. Тя се връща. Не знаеш да се молиш. Като се молиш, ти трябва да туриш главата си на четиридесет и пет градуса. Тогава молитвата ти ще иде при Господ и ще се върне при теб. Някой например, когато се намери в големи мъчнотии, свие ръцете си и мисли, че може нещо да постигне. Прекръстоса ръцете си и иска работите му да се уредят. Вие защо си туряте ръцете така? Защо си прекръстосвате пръстите? Е, от това има и полза – за онези пръсти, които не знаят урока си. Пръстите се съветват. Не се безпокойте – съветват се пръстите. Пръстите на лявата ръка казват: „Как да оправим тази работа?" Съединяват се всички и тогава онзи, който не знае, той ще чете – той е дете, само кряска. Казва: „Какво ще правим?" Няма какво да се безпокоиш. Безпокойството показва невежество.

• »■ Всеки човек, който се безпокои, е невежа – не разбира работите. Мнозина казват: „Какво да правим, ще умрем!"

-Ще умреш, ще умреш... Щом си направил зло, ще умреш! „Другояче не може ли?" – Може. Ще оправиш живота си! „Как ще го оправя?" – Ще направиш добро. „Как да направя добро?" – Ти имаш един брат, ти си му казал „Голям простак си" и брат ти се обидил. Сега „голям простак" какво значи? Про – стак. Ти си го казал – обидил си братът. Какво трябва да направиш? Ще ви обясня тази дума. Представяте ли си, че десет години вашият брат носи една грозна шапка на главата си – горе на шапката може да има половин кило мас. Вие вече не сте толкова внимателен. Хващате тази шапка, удряте я на земята – това значи „голям простак си", че носиш такава шапка. Брат ти се обижда, че си му ударил шапката. Той се обижда понеже остава без шапка. Обидил се, как тай ще му вземеш шапката и ще я удариш? Какво трябва да направиш, за да се примириш с брат си. Ще идиш да купиш една хубава шапка, ще дойдеш и ще кажеш: „О, моето братче!" – ще го погалиш, ще туриш шапката на главата му. Работата ще се оправи. Ако хвърлиш шапката и кажеш: „Такава шапка да не носиш вече!", работата ще остане неоправена. „Голям простак си" значи, че шапката е хвърлена долу на земята. Нова шапка трябва.

Старите възгледи – това са ония, мазните шапки, които сме носили десет години. Провидението – нашият брат –дошло и хвърлило тия шапки. Сега идат новите шапки, които трябва да се турят. Новата шапка е жива. Имаш хубав глас – това е една хубава шапка, турена на главата.

Някой път човек иска да се похвали. Хубаво е да се похвалиш, но да знаеш как да се похвалиш. Не трябва да се хвалиш като онзи турчин, който ходил в Мала Азия и казвал, че като бил в Багдад, скачал четиридесет и пет метра, четиридесет и пет аршина* скачал. Казват му: „Е, ефенди, тук можеш ли?" „Тук – казва – хавата** не помага." Не че хавата не помага, но то е една дубара***.

Някой казва: „Зная хубаво да пея, но салонът не е хубаво отоплен." И добавя: „Много високо вземам тоновете". Взема високи тонове, а едва изкарва една октава от до до до. Въпросът е четири октави да вземаш. Някога в Италия имало една певица, която вземала близо четири октави. Цигулката е три октави и половина. Значи тя вземала половин октава повече от цигулката. Горните тонове на цигулката вземала.

У всинца ви има заложби, които Бог е турил. Ние искаме във вас да се развият възможностите. Всеки един от вас трябва да развива онова, в което е най-способен. Да допуснем сега, че тази линия е на този военен. 3 _,_ Тази линия (фиг. 2) представлява човека, какъв е неговият растеж. В какво се заключава неговата възможност? Неговата възможност зависи от неговото чело, зависи от неговия нос, зависи от неговата брада. Ако челото е добре развито, неговият Божествен свят е добре уст- д I роен. Ако неговият нос е добре развит, тази

Фиг. 2 част около носа показва духовния свят. Ако е хубаво развит носът, той има достатъчно способности и възможности. Неговата брада представя физическия свят. Значи от тия възможности, които са вложени в неговата глава, от възможностите, вложени в неговото сърце и в неговото тяло, зависи сегашния му живот, зависи и бъдещето. Всички недоразумения в нас се проявяват, когато се яви някое разногласие. Ние нарушаваме разумната връзка, не сме във връзка с Бог. Най-първо прекъсваме връзката на разумността. Разумният живот е Божественият живот. Любовта – това е духовният живот. Истината – това е човешкият живот. Значи, щом нарушим Божествената Мъдрост, започва да се атрофира нашето чело; щом нарушим любовта, започва да се атрофира нашият нос. Щом нарушим истината, започва да се атрофира брадата. Щом наруши истината, човек става безволев, изгубва силата си. Човек не може да бъде в света, не може да бъде силен на земята, ако истината не е с него. Решиш да правиш нещо, но се колебаеш. Решиш – отлагаш, решиш – отлагаш. И в тебе има едно желание с много малко работа много работи да свършиш. Пък то е определено. Определено е за колко време ще свършиш всяка една работа. Песен ако пееш, ти искаш в една минута да свършиш песента... Ако пеете една от нашите песни за една минута, това какво ще ви даде? Няма какво да бързаш, няма какво да претупваш песента. Например вземеш да пееш някоя песен. Много пъти вие протакате песните. А някой път много бързате с песните. Хубаво е човек да бърза, но в бързането трябва да има ритъм. Забелязал съм някои хора, като вървят, вървят в такт, много равномерно вървят. Други вървят неравномерно. Не върви работата. Първото нещо, онова, което искаш да направиш, трябва да е ясно определено и да не правиш никакъв компромис – нито с външния свят, нито със себе си. Да допуснем, че имаш да даваш някому пет лева. Имаш да му даваш дребни пари и като му дадеш, казваш: „Нямам една стотинка. Хайде, друг път ще ти я платя." Никога не оставяй да дължиш една стотинка. Като правило го дръжте. Изплащай, не оставяй да дължиш стотинката. Всяко задължение, което оставяш по такъв начин, скъпо ще ти коства. Един математик направил изчисление, че ако от времето на Христа, двадесет и пет стотинки се турят със сложна лихва, досега, за две хиляди години, ще се образува такава грамадна сума, че ако цялата земя е от злато, с него не може да се изплати този дълг. Ако от времето на Христа остават двадесет и пет стотинки да се плащат, след две хиляди години, ако цялата земя беше златна, не можеше да се платят дълговете. Този математик изчислява и казва, че деветдесет и девет години наред на всеки девет минути в банката трябва да пада по една земя като нашата, но от злато, за да се плати този дълг от двадесет и пет стотинки. Отде ще намериш да го платиш? И вие мислите, че двадесет и пет стотинки са нищо.

Та всички страдат от малките погрешки. Не ги оставяйте! Малките погрешки са като тези същества, които много се развъждат, като въшките, като зайците. Англичаните, като завладяха Австралия, занесоха там зайци да се развъдят, да могат да ядат повече месце. Толкова се развъдиха тия зайци, че станаха нещастие за населението – изпояли наоколо пасбищата, животните започнали да измират. Зайците станали милиони и най-после австралийците докарали някои месоядни животни, за да ги ядат. Тия, месоядните, като яли зайците, започнали да ядат и техния добитък, та двойно нещастие...

Сега да дойдем до онова, което трябва на всинца ни. В дадения случай на вас ви трябва едно постижение. За днес ви трябва една спокойна мисъл, едно спокойно чувство и една отлична, спокойна постъпка. Ти се безпокоиш как ще прекараш старините си. Питам богатия, който има пари, как прекарва старините си?

Разправят за един седемдесет и пет годишен старец във Варненско. Имал четири-пет сина. Като се оженили, той им раздал имането си. А те били такива непрокопсани синове! Понеже не го искали снахите му при тях, турили го в една къща сам да живее и само му занасяли хляб.Случило се, че го нападнали въшки. Старецът казвал: „Изядоха ме!" Плаче човекът, изяли го въшките. Всяка една лоша мисъл, тя е паразит. Всички съвременни хора страдат от тия психологически въшки. Влезе ти един бръмбар – целият ден си неразположен. Наскоро ми се оплакваше една софиянка. Казва: „Не знам какво да правя със своя мъж. Обича да седи в кухнята на прозореца и да гледа навън." Тя му казва: „Какво седиш само в кухнята, какво гледаш, защо не си гледаш работата, а само гледаш през прозореца." – „Гледам! – казва. – Добре де, зная, че бръмбари имам в главата си."

Ако едно дете минава през някоя градина с ябълки, като гледа ябълките, туй дете ще има изкушение. То държи ръцете си пред себе си, гледа ябълките, поглежда насам-натам – все още се въздържа. Но щом като мине и види че няма никой, веднага откъсва някоя и я туря в джоба си. И като излезе вън от градината, яде. Намира се на работа туй дете. Къде е погрешката? Погрешката е във вземането на плода. Погрешката не е в яденето. Туй дете трябваше да попита господаря може ли да му позволи да си откъсне една ябълка. Дето и да е, намерете господаря на лозето и кажете: „Може ли да откъсна?" А не сам да си позволите. Мнозина казват: „Всичко е на Господ." Щом всичко е на Господ, ще попиташ Господ. Господ – в дадения случай този стопанин попитай да откъснеш ли. Значи на Господ принадлежи. Ти си даваш право, което нямаш. „Няма да даде." Ако не даде и той си позволява туй, което няма право.

Целият свят страда от едно безправие. Всеки мисли, че има право. В света никой няма право. Единственото право, което има, то е само на Бог. Казваш: „Аз не съм ли свободен?" Свободен си... Водата е свободна да тече, но докога? Някой казва, че е свободен. Водата е свободна да тече, докато слънцето грее. Щом слънцето престане да грее, тя замръзва. Как ще тече тогава? Свободата произтича от Божията Мъдрост, която действува в нашия ум. Свободата произтича от три неща в нас. Туй го помнете. Свободата произтича от Любовта, от Божията Любов, която действува в нашето сърце. Свободата произтича от Божията Мъдрост, която действува в нашия ум. Свободата произтича от Истината, която действува в нашата воля. Ако Бог чрез Истината действува в нас, ние сме свободни.

Ако Бог действува чрез Любовта в нашите сърца, ние сме свободни. Защото, когато аз казвам, че съм свободен, трябва да разбирам, че Бог действува в сърцето, в ума и във волята. Няма по-хубаво нещо от това да съм свободен. На три неща почива свободата. Казвате: „Свободен съм." Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не обичаш. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не мислиш. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не работиш. Всеки ден ще отиваш да работиш.

Да допуснем, че имате някаква мъка. Някои от вас имате доста хубав глас. Само тук идвате да пеете. Но ако само по задължение пеете, не сте свободен. В къщи ще пеете по няколко минути. Ако аз бях на вашето място – да кажем, че се намирам в някое мъчение, тогава ще пея. Когато човек е на мъчение, тогава ще пее. Да кажем, че казваш тъй: „Мъчно ми е днес". Изпей си: „Мъчно ми е днес." Как ще се справиш с мъчението? Трябва да пееш, за да се справиш. Как ще изпеете „Мъчно ми е днес." Каква песен ще направите от тези думи сега? На песен как ще ги направите? Песента показва, че ако не слезеш надолу, ти не можеш да разрешиш тази мъчнотия. Гладен си, жаден си. Имаш един кладенец. Този кладенец има стъпала. По тия стъпала ще слезеш, ще нагребеш вода и ще излезеш. Казваш: „Мъчно ми е." Буквата „М" показва движение надолу. Ти трябва да слизаш. После трябва да излезеш. След като излезеш, ще се напиеш. „Мъчно ми е." – Ще се напиеш с вода, като излезеш навън. След като си пил вода, трябва да извършиш някаква работа. Ако си жаден, най-първо ще се напиеш, след туй ще пееш. Питам: Каква песен ще пееш? – „Сладко се напих." – Как ще направиш песента? – „Мъчно ми е днес. Защо съм жаден? Напих се сладко. Сладко ми е днес вече." Как ще пеете песента?

Всинца не мислите еднакво. Знаете ли колко трябва да се проучва характера на човека? Вие не мислите. Някой от вас седи, мисли ниско, с долната част на челото. Някой със задната част на главата. Някой – с тила. На разни места из мозъка сте. Някой е в центъра на вярата. Той само вярва. Някой е в ценгьра на надеждата си. Той се надява. Друг е в личните си чувства – отзад на темето. Той мисли, че работите не вървят, че достойнство няма, че хората не го уважават, не го почитат. Трети иска да бъде силен. На разни места сте из мозъка. Онзи, който е в личните чувства, той се докача. Той иска хората да имат към него уважение и почитание. Хубаво, ти искаш хората да те почитат. Законът е: ако ти не почиташ, и тебе няма да почитат. Ако аз срещна някой човек, който има погрешка, как трябва да изправя погрешката му? Допуснете, че погрешката на този човек седи в неговата външна дреха: мазна е дрехата му, четири-пет години я носил и само мас тече по дрехите му. Как ще му кажеш, как ще го изправиш? Да кажем, твой брат е. Ще идеш, ще му купиш хубава дреха, ще кажеш тъй: „Я да снемем мазното палто, аз ти нося друго, хубаво да се облечеш. Ще бъдеш по-добре разположен." Ти ще го направиш за брата си, като че за себе си го правиш. Ние живеем един отделен живот, мислим, че когато нашето положение се подобри, ще се подобри и положението на другите. И туй е вярно, защото щом нашето положение се подобри и положението на всички наоколо се подобрява. Щом се подобри положението на едно огнище, запалят го, и положението на всички околни огнища ще се подобри. Щом се запали огънят на огнището, подобрява се положението на цялото огнище.

Бог изисква от нас да правим нещо. Ние чувствуваме този Божествен импулс. Като станеш сутрин, нещо те поощрява да работиш. Господ ти казва нещо, ти го отлагаш. Каже ти да мислиш, ти казваш: „Това не може!" Тогава Господ те прати в сърцето – и тук не може. Прати те на земята – и това не може. Ако в Божествения свят не работиш, ако в духовния свят не работиш и ако в човешкия свят не работиш, тогава къде трябва да работиш? Някой път вие сте на екскурзия, но влезе песъчинка в обущата ви и ви безпокои. Какво трябва да направите? – Ще изуете обущата, ще изуете чорапите, ще намерите песъчинката, ще изчистите обущата и ще видите, ако свободно ходите, песъчинката я няма вътре.

Когато сте неспокойни какво правите? Да допуснем, че някой от вас е сиромах. Просяците, които ходят да просят, те се учат на изкуство. Аз съм забелязъл, като мине някой просяк и като ми поиска както трябва, аз съм разположен да му дам. Друг като ми каже нещо, не съм разположен да му дам. Защо е така? В гласа на единия има някаква мекота – като говори, разполага. А още като чуеш другия, като че заповядва. Казва: „Моля за Господ ми дай!" Но просия със заповед не става.

Сега у всинца ви има установени възгледи. Казвате: „Аз тази работа я зная вече." Например: вие знаете да пеете старите песни. Но новите песни, има хиляди песни, вие още не сте ги заучили. Божествените песни не знаете. Тези песни, които пеем, са все от човешки характер. За ангелските песни едва сега се приготовлявате и в бъдеще ще ги учите. Ангелски песни на земята няма. Една ангелска песен да се изпее, значи да се изпее една песен на светия. Тогава между всичките хора настава вече готовност. Всички са щедри, те си помагат един на друг. По човешки като пеем, като пее някой, казва: „Я ми плати." Като изпееш една ангелска песен, човек отваря кесията си и всичко дава.

Един ангел, като дойде в градината, не ходи като нас да полива с лейка цветята, но само като изпее една песен, току изведнъж всички цветя се полеят. Или иска да се облече с най-хубави дрехи – той не се безпокои, не ходи като нас да се пъчи пред някоя витрина. Изпее една песен – облечен е в хубава дреха, каквато иска. Той няма къщица. Иска някоя хубава къщица. Изпее песента и къщицата дойде. Ангелската песен е чудесна работа. Какво нещо е ангелското пеене? Като изпееш такава песен, всичко става. Тук, във физическия свят, болен ли си, не минава. По някой път и ангелите имат болести. Мислите ли, че ангелите нямат неразположения? Понякога, като гледат как живеят хората, те чувствуват неразположение. Понеже големите блага, които Бог е дал на хората, те, хората не ги използуват, както трябва. Ангелите разправят, разправят, а хората казват: „Не разбираме". Те са недоволни.

Сега вие казвате: „Какво да правим?" – Мислете! „Как?" – Свърши се въпросът. За да мислиш, трябва да имаш Божествена светлина. За да чувствуваш, трябва да имаш Божествена топлина. За да разбираш, трябва да имаш Божествена сила. Ако истината не присъства в тялото ти – този храм, – ти не можеш да работиш. Ако любовта не присъства в сърцето ти, ти не можеш да чувствуваш, не можеш да обичаш. Ти искаш да се проявиш. Ти не можеш да се проявиш без любов в света. Седиш и си неразположен. Аз забелязвам у децата има една топлина. Разгневи се детето, майка му дойде, сестричето му дойде, то хвърля, нища не иска. Баща му дойде – пак не иска. Не иска то и като някой голям господар седи. Една топлина има. Такова дете, като гледа, отгоре гледа всички, иска да възпитава баща си и майка си: „Знаете ли, вие ме обидихте, всички трябва да се подчинявате на всичко, което аз искам!" Сега детето рита и се сърди и след малко е забравило. Дотогава, докато Бог действува в ума на детето, докато Бог действа в сърцето на детето и докато Бог действа в тялото на детето, бащата и майката изпълняват, каквото то каже. Но един ден Бог вече не действа в ума на детето, нито в сърцето на това дете, нито в тялото му. Детето заповядва по същия начин, но те не го слушат. Тогава то влиза в едно стълкновение. Щом си се разсърдил някому, няма го Господ в тебе. Тогава идват големите изпитания. Запитай се някой път защо се сърдиш. Аз да ви кажа: по някой път ние се сърдим за вятъра, който духа. Един човек отива на гости при свой приятел.Десет години не го е посещавал. Като отива, приятелят му едва го поглежда. Нему му става мъчно, че той не се интересува. Едва го хваща за ръка приятелят му. Казва: „Няма основание той, съжалявам. Че защо не се ръкува с мен, както трябва?" Приятелят му казва: „Боли ме ръката, ще ме извиниш, много ме боли ръката." Той трябваше да му каже – погрешката на приятеля му е там. Трябваше да му каже: „Няма да мога да се ръкувам, ръката ме боли." Той не му каза и онзи криво разбира. По някой път вие се омьчнявате, че някой не се ръкувал с вас, както трябва. Понякога човек се докача. Като го погледнат хората, той се докача. Законът какъв е? Най-добрият поглед – по същия закон на военните – е под ъгъл от четиридесет и пет градуса. Ако не можеш да погледнеш този човек под ъгъл от четиридесет и пет градуса, ти всякога ще бъдеш недоволен. Четиридесет и петте градуса това е много хубаво, естествено положение. Това е един естествен ъгъл. Има една наука боваризъм. То е за четиридесет и петте градуса над физическата повърхност, на която живееш. Всякога погледът трябва дабъде на четиридесет и пет градуса. Това е естественото положение.Ако седиш – по същия начин. Като размишляваш, трябва да дьржиш мисълта си на четиридесет и пет градуса. Тогава в ума ти тази линия е на четиридесет и пет градуса; като мислиш, по тази линия трябва да вървят мислите на четиридесет и пет градуса. Ако ти се съсредоточиш и мисълта ти върви перпендикулярно нагоре, ще имаш обратни действия. Като теглите, кога силата е най-голяма? Ако теглите едно въже, накъде трябва да теглите най-силно – отдолу нагоре или хоризонтално? Когато изучавате, никога не бързайте. Онези, които са изучавали тези движения, разбират. Или ако човек знае начина? Има хора, които могат да дигнат четиридесет и пет килограма с едната ръка. Има други – седемдесет килограма могат да вдигнат с ръката си. И седемдесет и пет килограма – има начини. Човек може да вдигне с едната ръка даже осемдесет–деветдесет килограма. Има начин как да движиш ръката си. Понеже предметът се привлича към земята, ако знаеш как да движиш ръката, ти ще намалиш съпротивлението, което той има. Предметите, като ги дигаш, може да олекнат. Вие можете да направите малък опит. Като стоплите въздуха, този въздух олеква. И веднага може да прекарате топлия въздух през горните прозорци, а пък студеният, който влиза от горните прозорци, слиза надолу. Понеже е по-тежък, студеният въздух слиза надолу. Топлият въздух е по-лек, излиза нагоре.

Значи всяка мисъл, която има в себе си топлина, отива към Бога. Ако мислите са без топлина, те слизат надолу. Вие се молите, но сърцето ви е студено. Молитвата ви вместо да отива нагоре, отива надолу. Казваме, че сърцето на човека трябва да бъде топло. Или казваме: всяка топлина трябва да бъде израз на Любовта, която човек притежава. Като стане сутринта, той трябва да бъде благодарен за голямото благо, което Бог му е дал.

Та трябва да изправим своето минало. Като се гледат лицата, вашите лица, ще се види, че лицата на всички хора са написани. Ако дойде някой да изучава живота, ще види, че много от вашите черти са създадени само от една неблагодарност. Ако вие бихте живели тьй, както Господ иска, лицата ви щяха да бъдат красиви като на ангели. Дето сте грозни, мисълта ви не е била Божествена, чувствата ви не са били Божествени и постъпките не са били Божествени. Затова очите ви са хлътнали, мътни са станали. Космите стават рошави, набръчкани, упорити. Изопачава се и брадата. После човек се прегьрбва, казва: „Не зная какво да правя." До старини и до сто и двадесет години човек трябва да бъде прав като свещ. Да замине не гърбав, да бъде прав. Сега ви гледам, на четиридесет и пет години сте и вече се прегърбвате. Казвате: „Остаряхме". Между всинца ви забелязвам един недъг на миналото. Вие не знаете как да се самоуважавате. Като срещнете някой човек, веднага да видите една хубава черта в него. Като срещна някого, веднага гледам челото, да намеря нещо хубаво. Срещна човек, в който времето е развито. Казвам: „Ето хубава черта. Ето един човек практичен." Срещна друг човек, музикалността е развита, казвам: „Ето хубава черта." Срещна човек, в който времето не е развито той много бърза. Всеки човек, в който времето не е развито, много бърза. Всяко нещо има време. Като кажеш „и", колко време трябва. „И-с-к-а-м." Как ще кажеш „искам", за да се научиш да искаш. Ти отиваш да искаш хляб от един човек, отначало трябва да направиш опит. Вземи един хубав, топъл хляб, че го прегърни. Носи го до себе си, огледай го, целуни го. Пак го вземи. Направи десет пъти така. Тогава можеш да кажеш на хлебаря туй, което искаш. Хлябът ще те предразположи да искаш. Хлябът ще те предразположи да говориш меко на хлебаря. Самият хляб, благата, които Бог ни дава в света, те ни разполагат да познаем Бог. Без Божиите блага няма да имаме отношение към Бог, те са връзката. Божията мисъл е връзка. Тя ще ни научи какво отношение да имаме към Божията Мъдрост, към Божията Любов. Тя ще ни свърже, тя е една връзка. Тя ще ни научи какви трябва да бъдат нашите чувства. Божията Истина ще бъде връзката, която ще ни научи как да постъпваме. Сега въпросът практически седи в туй: ако ние спазваме закона на Истината, тялото ще бъде здраво. Ако спазваме закона на Любовта, сърцето ще бъде здраво. И ако спазваме закона на Божията Мъдрост, мисълта, мозъкът ще бъдат здрави – няма да бъдем неврастеници, много лесно ще се справяме с мъчнотиите, които имаме в света. Мъчнотии ще имаме, целият свят е пълен с мъчнотии. Само Господ може да те превежда през мъчнотиите. Благодарни да сме, че ни ръководят светли духове. Всеки ден краката може да се изпочупят на стотина места. Толкова опасности има, че всеки ден може да минеш сто премеждия, които може да те лишат от живота. Като се върнеш вечерно време, ще благодариш, че си се върнал жив. Някой трамвай може да те прегази, някоя кола може да те прегази, някоя керемида може да падне, някой луд кон може да те прегази, какво ли не става.

Разправя един наш приятел, тук, от Изгрева, доста напреднал брат. Качил се на една каруца, слиза към София, а насреща иде друга каруца. Като се подплашват конете!... Уж се качил да му върви работата. Той искал да се избави и като става, хвърля се от каруцата и с малко контузване минава. Аз никога не се качвам на каруца. Питам: Може ли да се кача или не? Нещо ми казва: „Не се качвай. Тръгни си пеш." По-безопасно за мене от моите крака няма. Когато ходя, аз съм в най-голяма безопасност. Щом се кача на каруцата, започвам да се моля да ме избави Господ. Викат ме на угощение – пак започвам да се моля. Като ме забавляват, нещо може да влезе в кривото гърло. Да се засмея и да се случи нещо.

Един наш напреднал брат отива в Пловдив на гости, сестрата му дава сладко. Правят си шеги и в това време на брата се запушва гьрлото, примира. Сестрата била решителна, бръква в устата с пръст и изважда костилката. Като вземеш сладко, не се смей, шеги не прави. Като ти дадат сладко, помоли се, че тогава го вземи. След това прави шеги. Чети „Отче Наш, не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго." Ний сме изпратени на земята за учение. Целият живот седи в едно вътрешно възпитание. Да сме готови за един друг свят. Каква трябва да бъде нашата обхода? Всички ние се предизвикваме кой как дойде. Еди кой си брат е сприхав, еди коя си сестра е сприхава... Казвам: Онази река, която слиза от планината, е много сприхава. То е най-естествено, като слезе в полето, ще стане много кротка. Тази сприхавост на брата зависи от условията на живота. Ако ти си на мястото на този, сприхавия брат, и ти ще бъдеш такъв, и ти ще вдигаш шум. Не само той вдига шум. Когато сте сприхави, кажете: „Братът слиза отгоре, от планината." Когато братът е тих и спокоен, кажи: „Братьт е в полето." Как може да скача, да вдига шум в полето? От планината слиза – вдига шум. Щом слезе на полето, казва: „Какво ще трябва да се направи?" Никаква енергия, никаква пъргавина, не го осъждайте, нищо повече.

Трябва да приемем живота, както Бог ни го е дал, да не роптаем. Като станеш, не роптай. Повикай Господ да ти помогне. Неразположен си – моли се, нека дойде Господ да ти даде урок, да знаеш от какво произтича твоето неразположение. На гладния, ако не му дадете да яде, той е неразположен. На жадния, ако не му дадете вода, той е неразположен. На голия, ако не му дадете дрехи, той е неразположен. На бедния, ако не му дадете пари, той е неразположен. На всеки човек, като му дадете онова, от което има нужда, той е разположен. Но искайте онзи, който трябва да изпълни вашата нужда, да е някой умен човек, да не е глупав. Сега всички имате тия мъчнотии, всички се поучавате. Постоянно идват и мен да питат какво трябва да се прави. Слушам някой, давам наставления: така и така трябва да правиш. Но много пъти гледам, че онзи, който дава наставления на другите, самият той не знае. Дойде един кабалист и ми разправя за числата. Казва: „Аз съм изучавал малко кабалата." – „Като си изучавал кабалата, какво означава числото едно?" Някой казва: „Това е Бог." На числото едно какво можеш да дадеш? Като извършиш нещо, какво ще дадеш от себе си на туй число? То е числото едно. Като изучаваш кабалистично двете, законът на двете значи, че ти е даден талант да оценяваш. Двете е най-мъчно да се разбере, понеже оценката в света е най-мъчното нещо. Да дадеш е по-лесно. Да оценяваш е мъчна работа. Двете означава да оцениш туй, което се дава. Три означава да знаеш не само да оцениш, но да знаеш как да се ползваш. Те са три неща: да дадеш, да оцениш и да приложиш. Те са най-мъчните работи в света, то е кабала. Казват: „Първото е Бог, второто е материята." Те са много отвлечени понятия, нямат приложения. Аз считам, че числото едно е Любовта. Тя трябва да се прояви. Две – тази любов трябва да се оцени. Три – тази любов трябва да се приложи, да се направи един триъгълник или цял един кръг. Ако си разбрал тия числа, ще разбереш, че челото дава, носът оценява, а устата прилага нещата. Станеш сутрин, кажеш: „Трябва да дам, да оценя и да приложа." (Учителят пипа всяка част: челото, носа, устата.) Стани сутрин, премери челото си. Трябва да имате една мярка. Премери челото, отдето са космите, до началото на носа. После премери носа, премери и брадата и нареди тия числа така: едно равно на три, две равно на четири, три равно на пет. Как мислите? Вземам относителни числа. Помислете какво значи 1=3, 2 = 4, 3 = 5. Имате 4 + 5 = 9 + 3=12. Делено на 3, се пада по 4. От числото 5 вие ще вземете и ще приложите на числото 3. Числото 3 много малко може да даде. В дадения случай от 5, от физическото поле ще вземете една единица и ще дадете на 3. Петте е, което ще даде. От петте като дадете на трите, ще имате едно равновесие на характера.

Всяка сутрин като премериш челото си, ще видиш откъде трябва да дадеш и откъде трябва да вземеш.

Днес каква е задачата ви? Днес какво сте намислили да направите? Като се върнете днес, трябва да приложите един малък косъм на вашата воля. С едно влакно да усилите волята. С две влакна да усилите сърцето и с три влакна да усилите ума. Или да усилите ума си с три мисли, да усилите сърцето си с две чувства и да усилите волята си с една постъпка. С три мисли как ще усилиш ума си? Кои са мислите, с които можете да усилите ума си? Кажете ми сега три мисли, които може да усилят ума ви? Хайде, Олга, кажи една мисъл. („Обичай Бога)". То е за сърцето. Ние се безпокоим, казваме: „Дребна работа". Ако бяхте останали някъде в тъмна нощ, небето покрито с облаци, няма никаква светлина, какво щяхте да мислите, какво ви трябва? Светлина. При това какво още ви трябва? Здрави очи. При такова вечерно време ви трябва слух. Че след като се вторачите, ще наострите ухото, да чуете някъде нещо.

Та казвам: В Божествения свят, като станеш сутрин, като се помолиш на Бог, погледът ти трябва да бъде чист, а слухът ти да бъде ясен. И за туй, което си схванал, да благодариш на Бог.

Какво означават тия лампи? Туй показва, че в Изгрева има нещо неизправено. Изгревът се разваля от много любов, неестествена любов. Изгревът се разваля от много мисли, неестествени мисли. Изгревът се разваля от много постъпки, неестествени постъпки. Така съм определил. От една неразбрана любов, от неразбрана мисъл и от неразбрана постъпка. Ние донесохме Рила тук, на Изгрева. Изгревът не страда от недоимък. Изгревът страда от голям излишък. Колко канализиране му трябва. Вие сте богати повече, отколкото трябва. Не знаете как да пласирате капитала, който имате. Най-богатите хора сте, но не знаете къде да пласирате дарбите си, много сте даровити. Музикантите, които са дошли тук, ги е страх. Те казват за вас: „Големи критици са." Като дойдат до музиката, не можело да свирят... Свири някой на пианото, тук ръкопляскане няма. Вие ще погледнете и ще кажете: „Така не се свири!" Слушах една сестра да казва на едного: „Ти – казва – окултно не можеш да свириш."

Справете се с вашите мисли!

Всяка сутрин, като станете, гледайте една Божествена мисъл да проникне във вашата мисъл. Една Божествена мисъл да проникне в ума ви, едно хубаво чувство да проникне в сърцето ви и една добра, Божествена постъпка да проникне във волята ви. Отначало се поставете десет–петнадесет–двадесет минути в положение на почивка, да възприемете Божествената светлина, Божествената топлина и Божествената сила – тогава започнете вашата работа. През целия ден дръжте ума си бодър. Дръжте ума си бодър, да мислите малко за челото. Дръжте сърцето си бодро. Мисълта дръжте отвън. И по отношение на тялото дръжте мисълта за вашето преустройство. Щом се устройват добре вашето чело, вашият нос и вашата брада, и цялото ви тяло се устройва. Каквото е лицето на човека, такова е и тялото. Какъвто е мозъкът, такова е и тялото. Тялото зависи от разположението на мозъка. Каквото е тялото, такъв е и мозъкът, такова е и лицето – между тях има едно вътрешно съотношение. Всяка сутрин, като станете, се обновявайте. Вие ставате и мислите, че сте господари. Имате едно недоволство. Намирате, че това нямате, онова нямате. От всичките нужди, които имате, трябва да имате една малка придобивка. Всяка сутрин като ставате, да се подмладявате с една година. Който е на четиридесет и пет години, да се подмладява. В седмицата да се подмлади поне с една година. За петдесет и две седмици да се подмладиш и ако си на петдесет и две години, да станеш едно малко дете.

В друга лекция ще ви дам един начин за подмладяване. Но този начин ще бъде доста труден. Той е труден, както е трудно на някой човек, който се учи за пръв път да пее. Желанието му е хубаво, но не може да пее. А пък и го е срам.

Вземете един човек. Един българин говори български много добре. Започва да говори английски. Като говори на български, отлично говори. Като рече да говори на английски, усмихне се, не може да го произнесе. Ако речеш да говориш отлично английски, българин не може да си. Как ще говориш? Англичанинът като дойде в България, макар да знае много добре английски, не знае български. Казвам: Понякога, като се опитаме да говорим по Божественому, ставаме смешни, но трябва да се учим да произнасяме. Ние трябва да се учим на Божествен език. Сега ще започнем да изучаваме езика на ангелите. Ще намерим първата ангелска дума и ще започнем да я произнасяме. Коя дума, мислите, е? Отначало ще започнем да произнасяме думата на български – обич или любов, да видим как ще я произнесете. „Добрата молитва"

26 лекция на Учителя,

държана на 27 март 1940 г., сряда, 5 часа сутринта,

София, Изгрев.

• Турска мярка за дължина, равна на 68,75 см (б.р.).
  • Състояние на времето; климат, въздух; положение, настроение (б.р.).
    • При игра и двата зара показват 2.