СЯНКА И РЕАЛНОСТ
Чете се беседата. „Живите линии на съзнанието” от книгата „Отворени форми”.
Всички говорят за реални и нереални неща. Кои неща са реални? Реално е това, в което човек живее всеки даден момент. Нереално е това, за което той само мисли. Седиш и мислиш за някакъв бъдещ живот, но какъв е тоя живот, сам не знаеш – сянка е това. Съществата, които живеят в реалността, хвърлят понякога своите сенки към нас. Като изучаваме тия сенки, ние гледаме на тях като на реалност и ги наричаме живот. Значи, сенките на реалността са наша реалност. Ние се изменяме и се чудим, защо стават тия промени. Млад си, но след време остаряваш . Отвън си стар, изменил си се, но вътрешно се чувствуваш млад. Как ще се справиш с това противоречие? – Кога остарява човек? -- Когато престане да люби. Всеки, който престава да люби, остарява; всеки, който люби, се подмладява. Има стари хора, които не са стари; има деца, кои го не са млади. Любовта прави човека умен, добър и силен. Това са качествата на любещия. Хората на любовта не се изменят, те са вечно млади. Външно се изменят, но вътрешно – никога.
Какво разбирате под „млад и стар”? Това са неразбрани думи. Старият има желание да бъде млад, т. е. да има топлина. Не отделяйте светлината от топлината. Когато отделяте светлината от топлината, млад сте. Когато светлината е външен процес, човек е стар, когато топлината е вътрешен процес, човек е млад. Когато светлината е отвън, а топлината – отвътре, това е съвършеният човек. Значи, съвършеният проявява едновременно и светлина, и топлина. Старият има само светлина отвън; той е лишен от вътрешна топлина, затова иска да бъде млад. Младият има вътрешна топлина, без външна светлина, затова иска да бъде стар. И децата искат да станат големи. Младият трябва да се стреми към светлината, без да изгубва вътрешната си топлина; и старият може да се подмлади, без да губи външната си светлина. Ако си млад, приеми светлината отвън. Така ще придобиеш качествата на стария. Ако си стар, приеми топлината отвътре, така ще се подмладиш.
Приятно е да гледаш дете в положение на възрастен човек, да те учи. Едно шестгодишно дете, доста интелигентно, се забавляваше един ден със своите играчки. Спрях се пред него, да видя, как играе. То ме погледна и ме попита: Ти имаш ли такива играчки? – Нямам. – Тогава аз ще ти покажа, как си играя. Това автомобилче няма да тръгне, ако не врътна ключа. Ако не го навия, не тръгва. Така трябва да правиш и ти. Учи ме това дете, и аз го слушам. Ще кажете, че е унизително за мене да ме учи едно малко дете. Какво от това? Като слушам детето, аз се питам: Зная ли всичко, което става в природата? Мога ли да навия едно растение, и то да започне да расте? Някое разумно същество е навило растението, и то расте нагоре. Някой е скръбен, но ти не можеш да го навиеш и да превърнеш скръбта му в радост. Обаче, няма скръб, която да не се премахва. Умряло някое дете, майката плаче, не може да се утеши. Навий машината на детето, и то ще се съживи. Всяко нещо, което е навито, се развива; и всяко нещо, което се развива, може да се навива. Казват за някого, че го навили. Щом го навили, ще го развият. Който се развива, е герой. Навитият е слаб, но като се развива, става силен. Не е лошо, че си навит. Щом си навит, ще се развиеш.
Що е погрешката? – Неразбрана добродетел. Що е добродетел? – Разбрана погрешка. Дават ти едно семе. Погледнеш семето, нищо особено не виждаш. Като го посадиш, от него излиза голямо дърво, което след време дава плод. Плодът е доброто, скрито в семето. Ти поглеждаш към дървото, радваш се на плодовете, не даваш да ги оберат. Те стоят известно време на дървото, докато изгният и окапят. Това е злото – погрешната на човека. Вие оставяте плодовете на дървото и убеждавате хората, че не са за ядене. Това е злото в света. Щом имаш семка, ще я посадиш. От плодовете й ще задържиш само един, а останалите ще дадеш на окръжаващите. При сегашните условия на живота, вие не можете да приложите тая идея, понеже възгледите на хората са тесни. В едно шише, от един литър вместимост, не можеш да налееш пет литри течност.
Ако имаш шише на истината от един литър, колкото и да туряш, то се разширява – гъвкаво е. Колкото повече туряш, толкова повече шишето се разширява. Можеш да туряш, колкото искаш: туряш малко, шишето се смалява; туряш много, увеличава се. Няма нужда да носиш много шишета. Гъвкаво е шишето на истината – не се чупи. Това шише само се мие и чисти, не позволява да бъркат в него и да го чистят. Казват за Едисон, че когато дрехите му се изцапвали при опитите, той ги събличал, поставял ги на електрически ток с голямо напрежение, от 70 – 80 хиляди волта, и те ставали чисти.
Говори се за малка и голяма любов, за обикновена и необикновена любов. Малката любов произвежда малка топлина. Щом изчезне топлината, изчезва и любовта; дойде топлината, дохожда и любовта. Малката топлина произвежда малка светлина. Отде излиза топлината? От слънчевия възел. Тая топлина трябва да се увеличава. Ако топлината ти е малка, можеш да приемеш и угостиш само един човек. Дойдат ли двама, не ги приемаш. В реалността има място за един, има място и за хиляди. Тя може да нахрани едного, може да нахрани и хиляди. Христос разбра тоя закон и затова можа да нахрани петхиляден народ само с пет хляба. – Как направи това? – Колкото и да ви се обяснява, няма да разберете. Като направиш нещо сам, тогава ще го разбереш. Каквото и да ти се разправя за сладчината, ще я разбереш, като я опиташ. Вкусът определя сладчината.
Какво показва днешният ясен ден? – Че положението на хората е почнало да се подобрява. Разумният свят е изработил нов проект, според който скоро ще дойде нещо добро. Нова светлина прониква в съзнанието на хората. Те ще видят погрешките и престъпленията, които са правили, и ще знаят, как да ги изправят. Погрешките на миналото трябва да се изправят. Човек носи в себе си и доброто, и злото. Злото трябва да се превърне на добро. Неразрешените задачи трябва да се разрешат, а разрешените – да се реализират. В изпълнението на разрешените задачи е бъдещето на човека. Всички очакват светло, добро бъдеще.
Представете си, че един човек ви обича. Какво трябва да направите за него? Защо се молите на Бога? Бог е Любов. Ще Му придадете ли нещо с вашата молитва? Ние се молим на Господа, понеже е съвършен. Следователно, към оня, който ни обича, ние можем да отправим само една добра, светла мисъл и да му благодарим. На съвършения, на любещия изпращаме своите добри мисли – нищо повече не можем да му дадем.
Мисли за Бога, за да станеш съвършен като Него.
Мисли за Бога, за да станеш добър като Него.
Мисли за Бога, за да станеш благ като Него.
Казвам: Ако искаш да направиш нещо, мисли за Бога. Мислиш за Господа, но нещата не стават, както очакваш. – Защо? – Мисълта ти не е права. Ако мислиш за Бога и се гневиш, не си на правата страна; ако мислиш за Бога и се обезсърчаваш, не си на правата страна; ако мислиш за Бога и се съмняваш, не си на правата страна. Съмнението неизбежно ще дойде, но трябва да остане отвън. Не приемай съмнението вътре в себе си. Приемеш ли го, то трябва да стане вяра.
Мнозина гледат на любовта като на преходна, нереална величина. На български език думата „любов” е изгубила силата си.
Според мене, любовта е сила, която слиза от разумния свят, изтича през една курна и се влива в едно корито. Хората я използуват като вода, в която перат нечистите си дрехи. Щом стане нечиста, те я хвърлят вън, като непотребна. Който изучава любовта в това състояние, дохожда до криво заключение. Значи, любовта, като чисти хората, става нечиста. След това казват: Ето любовта. Като не я разбират, хората турят нечистотиите си върху нейния гръб и мислят, че я познават. Качеството на любовта е да чисти хората. И ти, ако любиш, ще чистиш калта на другите. Калта на хората е тор за растенията, а греховете им – тор за земята. Значи, и греховете са потребни. От калта на хората растенията дават сладки плодове, които ние опитваме. Благодарете на Бога за своите погрешки и грехове. Радвайте се на добродетелите, които са вложени във вас. Да се радваме на това, което приемаме; да благодарим за това, което изпращаме. Да благодарим, че ни освобождават от калта. Понякога и по гърба на човека има кал. Мъчно е човек да обича човека. Да обичаш някого, значи, да знаеш, от какво има нужда той. На дете, надарено с музикален талант, не говори сладки думи, не му давай пари; дай му инструмент да свири. На певеца дай условия да пее, не го хвали. Любовта изисква от всички хора да проявят дарбите си и едни на други да си помагат в проява на доброто и хубавото, вложено в тях. Ако хората не ни обичат, не можем да проявим доброто; ако ние не ги обичаме, не даваме възможност на доброто в тях да се прояви. Като любиш някого, ти му даваш възможност да се прояви; ако те обича някой, той ти дава възможност да се проявиш. Като любиш някого, ще му дадеш възможност да се прояви. Музикант ще стане, поет ще стане, силен ще стане – всичко ще стане.
Първото нещо: трябва да любите и да обичате, трябва да ви любят и да ви обичат. Като любиш, ти помагаш; като те любят, на тебе помагат. Радвайте се, когато хората се проявяват. Всеки, който люби, дава добър пример; всеки, който обича, дава добър пример. Като любиш и обичаш, и ти си добър пример. Щом любиш и обичаш, няма разлика между богати и бедни. Никой не иска да бъде беден, всеки иска да бъде богат. Добре е всички да бъдете богати. Но понякога не е добре човек да бъде богат. Турят на гърба ти по-голямо богатство, отколкото можеш да носиш. Защо ти е това богатство? Богатият трябва да раздаде богатството си. Ако не го раздаде, както трябва, няма бъдеще; ако го раздаде, както трябва, има бъдеще. Ако богатият обеднее, ще проси. Съвременните „хора не знаят да просят. Цигуларят проси ли? Той изважда цигулката си и свири най хубавото си парче. За такова свирене скъпо се плаща. Като свири на десетина места, той ще бъде добре възнаграден. Сиромах ли е тоя цигулар? Художникът трябва ли да проси? Той ще нарисува една хубава картина. Даром ще я даде, но всички, които я видят, щедро ще го възнаградят.
Ясното време днес показва, че това, което говоря, ще се сбъдне. Ако живеете добре, слънцето ще ви огрява. Някои от вас не сте добре облечени, нямате топли дрехи. Това показва, какви са вашите стари възгледи. Човешката любов е остаряла, прилича на стара дреха. Някой казва: Едно време обичах едного. Човек остарява от любовта на миналото. Който обича така, обира плодовете, изпочупва клоните и от човека остава само един дънер. Той ще се поправи пак, но много време ще мине, докато се образуват новите клони. Вие обиждате приятеля си – счупили сте един клон. Ще бъдете умни, да не чупите клонете на любовта. Не се позволява да чупим клонете на любовта. Някои съжаляват, че са любили. Защо трябва да съжаляват? Бог ви е възлюбил, пратил ви е на земята да живеете. Слънцето за вас грее, вятърът за вас духа, листата за вас се развиват, цветята за вас цъфтят, реките за вас текат, а вие сте посърнали и казвате: Колко съм нещастен! Ако мислиш така, не си умен човек. И бедният, като влезе между богатите, трябва да има съзнание за себе си и да каже: Вие сте богати заради мене. Той да ги чувствува като кредитори. Някой е цар. Радвай се, че е цар. Когато царят схване, че си го разбрал, ще ти стане приятел. Ако бедният не стане приятел на царя, не е разбрал любовта; ако царят не стане приятел на бедния, и той не е разбрал любовта. Бедният да стане добър приятел на царя, да не гледа на него като на по-високо стоящ. Царят да се радва, че има за приятел беден човек. Царят да разбира бедния, и бедният да разбира царя.
Казвам: Господ ни разбира, а ние не Го разбираме. Така ние влизаме в стълкновение с Него. Запитват: Кой е създал Бога? – Никой не Го е създал. Оня, Който Го е създал, Той е сам Бог. Оня, Който създава, това е Бог. Ако други могат да Го създадат, Той не е Бог. Понякога в човека се явява мисълта, че никой не го е създал. Все едно възрастният да отрече, че някога е бил малко дете, в прегръдките на майка си. Той се страхува, да не би, като признае, че е излязъл от Бога, да се разкае Бог и да си вземе всичко, което му е дал.
Човек се страхува, да не би Бог простре ръката си и вземе всичкото благо, което му е дал. В това се заключава погрешката на хората. В същност, Бог се радва и на погрешките, и на добродетелите им. Ако Той страда за нашите погрешки, ние сме по силни от Него. Който те е наскърбил, е по-силен от тебе. Ако не може да те наскърби, ти си по-силен от него. Като любиш, ти си силен; като не любиш, ти си слаб. Когато двама се любят, те са еднакво силни. Щом не вярваш, слаб си; щом се обезнадеждиш, слаб си; щом просиш, слаб си; щом не искаш да се учиш, слаб си. Ако не искаш да просиш от хората, ти трябва да направиш нещо за тях. Бог е създал света, оставил ни е да се ползуваме от Неговите блага, слуша нашите философии и теории за създаването на света, но нищо не казва. За да опитаме своите теории, Той ги туря на гърба ни, Трябва да имаме прави възгледи. Всяко нещо трябва да е направено на време и добре. Цигуларят трябва да свири добре. Който има език, трябва да говори добре; който има очи, трябва да вижда добре; който има уши, трябва да слуша добре. Всички дарби, дадени от Бога, трябва да проявим в техните съвършени качества.
Помнете: Който люби, е свободен; който люби, знание има; който люби, живот има. Който не люби, не е свободен; който не люби, знание няма; който не люби, живот няма. Това, което ви казвам, е за вас, а не за света. Ние трябва да изменим света. – Как ще го изменим? Някои турил було на очите си, спъва се, не вижда. Дойда при него, хвана булото и го сваля. Той може да вика, колкото ще, свалям булото и казвам: Гледай сега! Всички була и заблуждения трябва да се махнат от очите на хората. Първо трябва да се махнат вашите була и заблуждения. Казваш: Никой не ме обича, самотен съм. Самотата е качество на Бога, а не на хората. Единственият самотен, това е Бог. От наше гледище, няма по-хубаво нещо от самотата. И няма по-страшно нещо от самотата. По-красиво нещо от самотата няма, но и по-грозно от самотата няма. Това трябва да се приеме с вяра.
Като дойдохме от хижата до полянката, всички вървяхме в едно направление, но по различни пътеки. Всеки върви по особен път. Двама души даже не вървят по един път. Не е добре да се върви по един и същ път. Като живее добре, човек върви по свой път. Щом разбираш един човек, щом и той те разбира, и двамата вървите по един и същ път. На какво се дължат раздвояването и противоположностите, в живота? Ако си се нахранил добре и срещнеш човек, който казва „гладен съм”, тия думи нямат еднакво значение за тебе и за него. Трябва да влезеш в положението му, да го нахраниш, тогава думите „гладен съм” имат еднакво значение и за двамата. Ти носиш хляб – задоволи глада му; носиш плодове – дай му една круша или ябълка. От услугата, която му правиш, и ти се ползуваш. – За мене нищо няма да остане. – Не мисли за това, друг ще се погрижи за тебе.
Турете доброто за основа на своя живот. То ще ви освободи от противоречията. Преди няколко деня имаше голяма буря. Тя показваше мисълта на хората – мислеха да бомбардират София, но работите се уредиха, и Божественото взе надмощие. Днешният ден показва това. Утре може да бъде облачно, после пак да се изясни, Промените, които стават с хората, хвърлят сянка върху целия живот, както и върху природата. Какво е вашето състояние? Какво чувствувате? Вие очаквате да се подобри животът. Дойде един добър цигулар. Отивате да го слушате, но сте глухи. Какво ще чуете? Нищо няма да чуете – причината е във вас. Салонът е добре отоплен, цигуларят има добри условия да свири, но вие не чувате и не разбирате, какво свири.
Днес се дава един концерт. Светът се оправя. Аз виждам, че хората събират багажите си. От осем хиляди години всички управници събират багажите си и ги турят в автомобили. Те си отиват вече. Станали сме неутрални. Злото ще обезоръжим, да си върви. С никоя от воюващите страни няма да се бием. Ние сме в съгласие с небето. Ония, които идат отгоре да ни освободят, това са Белите Братя. Те не искат да воюваме с никого. Доста сме ходили по чужди умове, с чужда философия. Да скъсаме с тях! Някои ще поплачат за разрушените си къщи и апартаменти. Не слушайте никого. Простете се с апартаментите си. Нито косъм от старото! Каквото е останало от старото, да си върви! Белите Братя, които идат, носят всичко ново: и кревати, и обувки, и шапки, и тенджери, и чинии. Всичко старо навън! Няма защо да плачем за света. Досега сме били в света на черните братя, на лъжата. Стига вече лъжи!
Единственото нещо, което можем да направим, е да проявим любов към Бога, любов към ближния, любов към всички братя и сестри, любов към майки и бащи. Любов към най-малкото растение и бръмбарче. Всички са братя, приели различни форми, за да свършат някаква работа. И те са наши братя и сестри. Под „брат” разбирам всяко същество, което, в даден случай, може да ти услужи. Кравата е твоя сестра; ябълката е също твоя сестра. Малко хора познават своите братя и сестри, които им слугуват. Светлината, която слиза отгоре, е наш брат, топлината – наша сестра. Тъй гледам аз на нещата.
Станете и вдигнете бялото знаме. Любовта се посреща с бяло знаме. Кое е онова оръжие, което може да превърне всичко на прах и пепел и да донесе мира? – Бялото знаме. Когато решим да изпълним Божията воля, знамето е вдигнато. Ако всички народи решат да служат на Бога, да изпълнят Неговата воля и да вдигнат бялото знаме, мирът ще дойде и навсякъде ще се възстанови ред и порядък.
Така, насядали върху боровите трупи, те ви казват: От нашето неразбиране дойдохме до това положение, да седите върху нас. Ако и вие не разбирате, и върху вас ще седят. Ние вече разбираме нещата и заедно с вас ще възкръснем.
„Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил”.
Това е живот вечен, да позная истинската любов, която носи живот.
Това е живот вечен, да позная Бога и всички блага, които Той изпраща в света.
Това е живот вечен!
9. Беседа от Учителя, държана на 28 август, понеделник, 6 ч с, 1944 г., над хижа „Еделвайс”, Витоша.