Страдание и учение

Общ Окултен Клас - СЕДЕМНАДЕСЕТА ГОДИНА (1937-1938)

КНИГА: Божественият импулс

Страдание и учение

Отче наш.

„Венир Бенир“.

Пишете върху темата: „Отличителните черти на човека“.

„В Начало бе Словото.“

Няколко думи за самовъзпитанието на човека. Земният живот хората едва сега са започнали да го изучават. Една твърда материя е неподатлива. Човек дошъл да изучава едно изкуство на земята, да преценява материята. Всичкото усилие на човека седи да може да си достави от тази материя за в бъдеще, да си направи едни нови дрехи. Ако ние разгледаме цялото животинско царство, всичките животни са облечени в различни дрехи, малки насекоми, пеперуди, риби, млекопитающи и човекът. И между хората има едно грамадно различие. Когато разглеждаме хората в тяхните вярвания, и в науката има едно грамадно различие. И в нас, и в хората, няма нещо определено. Казвате: „Да живеем“. Какво разбирате под думите да живеем? Или казвате: „Да се учим“. Какво разбирате под думата учение? Или казвате: „Туй е нещо психологическо“. Те са понятия неопределени. Много пъти казвате: „Небе“. Какво разбирате под думата „небе“? Или казваме: „Звездното небе е в безвъздушното пространство“. Най-първо при възпитанието, човек започва с процеса на отглеждането. Отглеждат се човешките чувства, възпитават се човешките мисли и се направляват човешките постъпки. В отглеждането човек трябва да се научи да пази, да регулира ритъма на своето сърце. Този ритъм, биенето е свързано с чувствата на човека. Туй, което чувствуваш, е ритъм. Разнообразието на живота зависи от ритъма, от този пулс на сърцето. Може би някой път не сте го наблюдавали. Когато сърцето бие много бързо или пък (бавно), лекарите правят известна диагноза. Значи има едно нормално биене, един нормален пулс, една нормална и една анормална бързина на пулса. Хората не са свикнали. Слабият пулс води към смъртта. Бързият пулс, ако много бързо бие сърцето, в това биене на пулса душата излиза навън. Ако бие толкоз бързо, душата изхвръква из тялото, отива в другия свят. Ако полека бие, утихва, утихва, тогава той замръзва. И хората по двата начина умират. Едни чрез замръзване, замръзват. Отиват надолу, сковава се пулсът. Пулсът постепенно, полека лека замръзва този човек. Или пък усилва се пулсът. Едни хора има, които много ядат и мислят да се оправят, и действително се оправят. В туй изправяне става натрупване на тялото. Ръцете стават по-дебели, отколкото трябва. Краката стават по-дебели, отколкото трябва. Вратът става по-дебел, отколкото трябва. Какво има като задебелее вратът? Попитали вълкът, защо му е дебел врата? Казал: „Защото сам си гледам работата“. Ако вземеш един човек, който има един ръст от 150 см. Метър и половина височина или 1,65 м., аз взимам нормално 165 см и ако той има на врата си 42 см окръжност, намерете какъв е диаметърът на такава окръжност. Колко пъти влиза диаметърът в окръжността? Мисля три пъти и нещо. Такъв човек е разположен. Няма да се мине дълго време и на неговото сърце ще се намали пулса. Когато вратът задебелява, пулсът на сърцето се намалява. Когато вратът изтънява, пулсът на сърцето се увеличава. Та вратът с удебеляването и изтъняването си едновременно регулира ритъма на сърцето. И в правилното биене на такта, сърцето е като капелмайстор. Понеже човек е едно музикално движение. Той не е станал музика. Всяка неорганизирана материя едва сега се образува, този хор в него, учат го сега на елементарните работи на музиката. Капелмайстора е сърцето, постоянно дава команда на всичките как трябва да работят. Всичко както отива, този такт работи. Не мислете, че е главата, капелмайсторът е сърцето. Всеки орган трябва да има друг капелмайстор. Та това са хиляди и хиляди капелмайстори. Този е главният. Като командува, образуват се хорове, безброй хорове в човешкото тяло свирят. Някой път излиза галимация като се слуша – крясък. Големият капелмайстор не спира, коригира постоянно.

Та казвам сега за самовъзпитанието. Вие някой път имате някой неприятни чувства. Казваш: „Защо ми са тия неприятните чувства?“ Неприятното вътре в живота е неразбраното. Туй, което разбираш е приятно. Туй, което не разбираш, е всякога неприятно. Туй, което разбираш и го познаваш, от него не те е страх. Туй, което не разбираш и не познаваш, от него всякога имаш един страх. Тогава в човека има едно чувство на страх. Значи страхът е за всички ония неща, които не познаваме. От тях трябва да се боиш. За да не се боиш, какво трябва да правиш? Трябва да ги изучаваш. Запример, вие се боите от смъртта. Казвате: „Ще се мре“. Страх ви е, защо? Не познавате смъртта. Защо се боим от смъртта? Понеже, тя като дойде нищо не дава. Като дойде един бирник, на общо основание продава. Каквито намери в къщи котли, всичко продаде, изпъди те из къщи навън и казва: „Каквото имаш да дължиш, ще дадеш всичко“. Много жесток бирник е. И да плачеш, каквото и да правиш, той продаде всичко и си замине. Законът трябва да се изпълни. Обаче, смъртта не е господарка на света. Тя е един служащ.

Та първото нещо, трябва да се възстановят ония първични отношения, които човек имал към Източника, отдето е излязъл животът. Животът на човека трябва да се хармонира с общия живот на Битието, с общия живот на природата и с живота на всички окръжаващи същества около него, трябва да се хармонира. Той трябва да знае как да се храни. Не яж малко, но не яж и много. Следователно, храната ти напълно зависи от устата. Възпитанието на човека в чувствата, зависи от устата. Каквито са устата, такова е и сърцето ти. Запример, ако имате един човек, който дребно пише, събрал буквите една до друга, този човек не е от щедрите. Той е много дребнав, женски почерк, дето го казват. Казват: „Жената като влезе в къщи, жената с игла да събира, цялата къща ще напълни, но и с игла, ако изнася, цялата къща ще изнесе“. Тя се научила с малките величини да работи. Онези щедрите хора пишат едри букви. Казвам: Сега това са противоположности. Казва: „Човек не е щедър“. Всяко нещо има своето място. В изобилието човек трябва да бъде щедър. Защото, ако в изобилието ти не си щедър, ти ще пострадаш. Ако в оскъдността ти не си пестелив, пак ще пострадаш. Следователно, трябва да поставиш всяко нещо на неговото място. Кога човек трябва да бъде пестелив, скържав. Когато е в оскъдност. Той не може да бъде щедър, да разполага. Не е лошо да бъде щедър, но когато имаш изобилие. При изобилието, ако делиш конеца, то е погрешно. Туй е неразбиране на живота.

Казвам: Каква е задачата на учениците в една школа? Да се учат. Учението е регулиране на мислите. Вие много пъти правите разлика между една мисъл и едно чувство. В чувствата ти си един бакалин, който като теглиш, продаваш и се облизваш. Вземеш една бучка захар, откъсваш. Или някоя маслина, хоп влезе вътре. Или каквото и да е друго, опиташ го. Туй е чувствувание. А пък в човешката мисъл туй не става. В чувствата ти опитваш нещата. А в мисълта ти опитваш цената на нещата. Туй е като едно сравнение. Вземе той златната монета, опитва златна ли е или не. Та човешката мисъл не се яде, но човешките мисли, това са ценностите, които поддържат живота на човека. От какво зависи силата на един банкер, от златото, което има. Казвам: Искате да бъдете здрави. Да бъде човек здрав, то е ценността на самия живот. Здравето е един капитал, с който човек разполага. Щом като изгубиш здравето, ти нямаш никакъв капитал. Как ще възстановиш своя капитал? Здравето се възстановява чрез човешката мисъл, а се поддържа чрез човешките чувства. В чувствата има една постоянна работа на дребно. Сърцето работи на дребно. Човешкият ум работи на широко.

Казвам: Има сега една наука. Някой казва: „Защо трябва да страдаме“, цяла наука има за страданията. Страданията са една икономия в природата. Един метод за напредването на човешкия живот. Ти не може да се родиш, ако не страдаш. Ти добър не може да бъдеш, ако не страдаш. Ти силен не може да бъдеш, ако не страдаш. Ти светия не може да бъдеш, ако не страдаш. Има страдания за светиите, има страдания за учените хора. Ти не може да станеш красив, ако не страдаш. Ти богат не може да станеш, ако не страдаш. Значи за всичките неща, които искате да ги постигнете, има страдания, през които трябва да минете. Страданието, това е почвата, върху която нещата се сеят. Питате: „Защо са тия страдания?“ Те са почва. Ще хвърлиш семето, ще ореш, ще сееш. Ще видиш какво ще излезе из тази почва. Без страданието нямате почва. Тогава как ще живееш ти? Та казвам: Всеки един човек, за да стане здрав, той трябва да страда. Ако не страда, той здрав човек не може да бъде. Здрав човек е всеки един, който е страдал. Всеки, който не е страдал, не е здрав човек. Добър е онзи човек, който страда. Учен е онзи човек, който страда, силен е онзи човек, който страда. Някой път казвате: „Защо са тия страдания?“ Че без страдание нищо не може да се постигне. Казвате: „Тогава къде е Любовта?“ Страданието е дясната ръка на Любовта. Когато Любовта иска да те хване с дясната ръка, дясната ръка е да мислиш, да работиш. Дясната ръка, означава да мислиш здраво. Понякой път се спирате и казвате: „Защо Господ допуснал тия страдания?“ Господ допуснал тия страдания, за да влезе животът. Господ допуснал тия страдания, за да се яви сърцето, да се яви човешкият ум, за да се яви човешката сила, за да се явят всичките човешки добродетели. Допуснал страданието да станем красиви, да станем богати. Без страдание нищо не може да стане. Ако можете, тогава кажете ми един свят без страдание. Или мислите, че като идете в оня свят, той е свят без страдания, и там има страдания. Само че тука ние бягаме от страданието. А пък онези хора в невидимия свят като влезе едно страдание, всички го искат. Там го имат като писано яйце. Едно страдание като се яви, няма по-голямо щастие за тях да се яви едно голямо страдание. Малко ви се вижда страданието. Казвате, че Бог е дълготърпелив. В търпението на Бога няма страдание. Той страда, но вие не мислите, че Бог страда. Бог страда, но трябва да разбирате всички неща. Страданията му причиняват една радост, защото разбира. Като дойдат страданията, казваме: „Къде се намери тази пущина? Тази пущина откъде дойде?“ Та казвам: Сега ще държите, една необходимост е страданието. Не да го предизвикваме, да създаваме изкуствени страдания, но в природата съществуват известни страдания; опаковка са страданията на Божествените блага. Аз уподобявам страданието щом се яви във вас на някое противоречие, мене главата ми е побеляла само от въпроса да ме питат: „Защо са страданията“. От обяснения ми е побеляла главата. Казвате: „Господ не можеше ли другояче да създаде света“. Господ можеше да създаде. Той създаде света за страданието. Ако искаше без страдание, нямаше да създава света. Когато Господ не иска страдания, не създава нищо, седи спокоен. Когато иска да създаде нещо, явява се туй страдание.

Казвам: Сега аз ви говоря за разумната страна. Гледам има хора, които са свършили. Гледам ясновидци и всички казват: „Защо са страданията?“ И светиите се оплакват от страданията. Без страдания не може. Жената ти е лоша, туй е едно благо. Мъжът ти е лош, туй е едно благо. Слугата ти е лош, туй е едно благо. Ученикът е лош, туй е едно благо за учителя. Благото за ученика не е благо за учителя. Сиромашията, това е едно благо. В сиромашията ти научаваш икономия. В богатството ти ще научаваш щедростта. Сега аз съм отворил едно бюро. Купувам всичките ваши страдания. Ако имате нещо излишно ще ми го дадете. Ще му турите цена. Донесете вашите страдания да ги купя. Искам да ми дадете обективните страдания. Не само да кажеш: „Аз страдам“, но страданието да има плод. Ще го хвана, ще го туря на ръката, ще го претегля на теглилката. Ако ми отърва, знаеш какво е, ако ми отърва. Ако спечеля нещо от нещо, ще продавам после. Яде се и пие се страданието. Какви хубави манджи стават от страданието. И действително, много хубаво ядене става. Казвам: Ако сега внесете във вас тази философия, ще се измени във вас вашия живот. Кажете ми сега, има ли някой велик човек, който да не е страдал. Най-великите хора в света са страдали най-много. Ония светии, мъченици най-много са страдали. Ако иска човек да не страда, колкото е по-прост по-малко (страда). Колкото човек в тази лествица се подига нагоре, страданията ще дойдат. Тогава вие се оплаквате от страданията. Че страданието е нещо музикално. То е образувано от минорната гама. Много бемоли има. Някой път има хармонична гама, тук-там са турени повишения. Може ли вие да ми изпеете една песен на страданието сега. Щом се родиш, изведнъж чувствуваш, първото чувствувание какво е? Недоволство, страдание. Изведнъж като дойде детето от Божествения свят, ще ти изкряска. Туй е страдание. Като го стягали, стягали 9 месеца седяло компресирано, нито е могло да диша, нито е могло да яде, то било подтиснато. Детето, когато е в утробата на майка си, по-голямо робство от това няма. Нищо не може да каже. Нито гък не може да каже. Майка му го мачка вътре и то трябва да мълчи. Ако мълчи човек – ще стане. Ако рече да каже една дума, отиде. Сега вие си давате мнението. Гък няма да кажете. Онова дете гък няма да каже, ще мълчи в утробата. Като излезе навън, вече има право да говори. Майка му ще му даде правото, ще му отрежат пъпа. Детето може да плаче, да си дава мнението. Майка му ще започне да му разправя. Защо тя го въвела в този свят, какво е неговото предназначение. Ще го храни, ще го учи, ще го прати в училище. Казвам: Ние тепърва ще питаме Господа. Но вие още си давате мнението. Гък няма да кажете, ще мълчите. Вие някой път философствувате защо това е така. И туй ще дойде. Ще имате право като детето. Музикално ще говорите. Запример казваш: „Аз съм гладен“. (Учителят изговори думите „аз съм гладен“ по няколко начина – меко, грубо). Та казвам: Някой път живота е сериозен, но животът е най-великото благо, свързано с радости и скърби. Скръбта в невидимият свят е една привилегия. Има една скръб, когато ти заместиш някого. Когато страда, ти ще идеш да му помогнеш, ще вземеш неговата скръб, за да може той малко да си почине. Като му вземеш скръбта, образува се една връзка. Този човек, понеже ти му носиш скръбта, той започва да те обича. Ти никога не може да обичаш един човек, който никога не е носил твоята скръб. И всякога ще обичаш един човек. Ти не може да не обичаш, който е носил твоята скръб. Казваш: „Еди-кого не обичам“. Защо не го обичаш? Защото не е носил твоята скръб. Обичам го, защо? Защото е носил твоята скръб. Обича те той. Защо? Ти си носил неговата скръб. Туй не е философия, туй е наука. Защо трябва да се обичаме? Ти не може да не обичаш някого, който носил твоята скръб. Или другояче казано: Не може да не обичаш един човек, който е работил за тебе. Ти не може да обичаш един човек, който не е работил за тебе. Ако един художник работи заради тебе, ще го обичаш. Ако един ти е написал хубаво писмо, ще го обичаш. Онзи, който нищо не е направил, никакво писмо не е написал, нищо не е направил за тебе, нито една дума не ти е казал, как ще го обичаш? Чудни са хората. Някой път, без да направят нещо, искат да бъдат обичани. Често в окултната школа някои учители са внесли една система, която не е верна. За да стане човек силен, най-първо трябва да се справи със страданието. Да оценявате страданието като един метод, за въздигане на човешката душа. Първите ученици на Христа, които като започнаха да разбират страданието, започнаха да се радват. Апостолите, които първоначално са плакали от страданието, после след като Христос ги учи дълго време, като ги били там, излязли и пак се върнали с голяма радост, че са ги удостоили да ги бият. Значи опитали са едно страдание. Някои са разбрали вътрешния смисъл на страданието. В страданията, Бог присъствува. Когато ние страдаме, ние извършваме една работа за Бога. Ако искате вие Господ да ви посети, носете страданията и работете за Господа. Той е там и вижда вашите работи. Щом не страдате, значи Господ знае, че вие не работите. Ако идете в другия свят, ще видите, че вашия живот се оценява по страданията. Да учиш, значи да страдаш. Не само да страдаш, да кажеш: „Аз съм роб,“ но да чувствуваш. В страданията има нещо, което не ти е приятно. Тази неприятност може да я видоизмениш. Вземете да кажем един сладък предмет, ако не го сдъвчеш, ако вземете вашата храна и не я сдъвчете, какво ще ви причини. Ако я глътнете цяла, ще ви причини болка. Ако я преработите, ако я дъвчите дълго време, ще ви отмалеят челюстите. Но туй след време ще ви причини една приятност, ще ви предаде една сила. Казвам: Трябва да разбирате страданията. Досега вие най-главното не сте разбрали. Вие искате да разберете Любовта без страдания. Любовта без страдания не може да бъде разбрана. Когато аз говоря за Любовта, вие разбирате туй, което не е Любов. Аз говоря за Любовта, вие говорите за опаковката на Любовта. Туй, което не е съществено. Аз говоря за Любовта ви, вие говорите за една дреха, за чепици, за мазилки, за пудра, за червените устни. Това са външни украшения. Нямам нищо против това, на Любовта отвън може да турите каквато искате украска. Има тук една Султана, светица. Тя беше на 55 години. Обичаше да си черви устните. Казват: „На 60 години, стара, начервила си устните. Как така? Турила си бели дрехи“. Тя казваше: „Че къщата си как да не намажа. Вие къщите нали ги мажите отвън и отвътре? Аз тъй се намазвам, като почернеят, ще ги намажа. Една мома когато се жени туря червено, понагизди си къщата“. Казвам: Права е. Религиозните хора казват, че не трябва да се мажат устните с червено. Защо не трябва да се мажат? Не трябва да се мажат с белило. Едно време се мажеха с белило. Най-първо ще турят белило, после ще турят червило. Онази мома си туря и белило и червило. А пък сега вместо белило си турят пудра. Едно време имало белило, сега има пудра и червило за устните. Сега научно разглеждам въпроса. Точно разглеждам работата. В света лични работи няма. Всичкото каквото става в света, то е общо за всички. Помнете, че всичките ония велики процеси, които сега стават в природата, един ден те ще бъдат достояние на всинца. От доброто и злото всичките противоположности един ден ще се организират. И от сегашните страдания и несгоди на живота, които съществуват, ще излезе едно велико благо, което ще бъде наследство за всичките хора. Тъй щото от това гледище страданията имат смисъл. Казвате: „Защо са страданията в света?“ Искате щастие преди време. Чакайте, не бързайте сега. На земята малко щастие ще имате. Туй да го знаете. Не чакайте голямо щастие. Не може. Защо не може? Понеже тялото ни не е организирано. Ако на вас ви се даде голямо щастие, вие ще заспите. Ако ви хранят много изобилно, пак ще заспите. Ако претрупат вашия ум със знания, пак ще заспите. Ако ви дадат повече работа, отколкото ви трябва, вие ще се уморите. Винаги след всяка умора иде една смяна. Някой път във вас се заражда една индиферентност. Казвате: „Не ми се живее вече“. Туй е неразбиране на живота. Къде ще идете сега? Ходили ли сте в другият свят? Какво е положението? Аз от там ида. Аз от оня свят ида. Вие за оня свят отивате. Аз от оня свят ида. Във вашия свят ида да го изуча. Пък вие отивате в оня свят и вие ще го проучавате, както аз уча тук. По същия начин ще се учите. Противоречията, които аз имам на земята, вие ще ги имате в другият свят. Представете си, че влезете в едно училище, по музика ви преподава учителят. Хубаво сте облечени, баща ви е благороден, но вие не разбирате. Учителят разправя, разправя, погледне ви и съжалява. Усещате, че учителят ви не може да бъде доволен. Разправя веднъж, не може да разбереш, два пъти, три пъти, не може да разбереш. Питам сега: Ако ти не може да разбереш, може ли да имаш благоволението на твоя учител? Даже и ние защо се тревожим? Щом като не разбираме, веднага се ражда едно чувство на отвращение. Когато не разбират хората, веднага се раждат хубавите връзки. Гледам някой път не се разбирате. Дошли двама – мъж и жена, не се разбират. Кой ви е крив? Че защо ви пратил Господ на земята, тук? Когато слугата стане господар преждевременно, и когато господарят стане слуга преждевременно, това е едно нещастие. Слугата трябва да стане господар, когато вече е завършил 4 факултета. А пък господарят за да стане слуга, трябват му 10 факултета. Затуй сега за господари има много хора. Четири факултета по-лесно се свършват. Никой не иска да стане слуга, понеже наука се изисква. Десет факултета трябва да свършиш. Да няма знание в света, което да не знаеш. Като бъдеш като слуга, първокласен професор ще бъдеш, каквато работа и да ти дадат, ще я свършиш.

Та по музика сега вие казвате: „Как да учим музика?“ Как да учите? Ето как: Вие имате 5 линии. Първата линия е „ми“. На втората линия е „сол“, между тях „фа“. След това имате „ла“, „си“. (Учителят показва пръстите на ръката като петолиние.) И на лицето имате същото. Под носа, под брадата имате първата линия. Носът е ключът „сол“. Имате ключът „фа“, това е ухото. Той се пише на четвъртата линия, нали съвпада? На втората линия е ключът „сол“. Каква е разликата между един басов ключ и един сопранов ключ „сол“? Каква е разликата между сопрана и баса? При сопрана имаме най-високите тонове, а при баса имаме най-ниските тонове. Има нещо в живота, което може да се постигне с баса. Когато искаш ти да осмислиш някоя работа в света, време ти трябва. Ти ще вземеш контрабаса и полека, няма да бързаш. Когато казваме: „Няма да бързаш“, басист си ти. Полека, полека. Когато искаш набързо, ще вземеш цигулката. Всичко набързо върви. Ако вземеш ти една цигулка, сопранова цигулка, ти трябва да си завършил, да си учил баса. Ти не може да станеш цигулар, ако не си учил на баса. Аз както виждам музиката, от баса ще започнеш и ще стигнеш на сопрана. Или другояче казано: Личният живот, това е басовият живот. От този басовия живот ние ще изкараме другия живот. Не че ще излезем от живота, но ще си създадем условия за онзи възвишения, сопранов, живот нагоре. Следователно, имаме други два живота още. Алтов и теноров. Аз имам няколко бележки по музиката. (Учителят показва ръката си: „ми“, „сол“, „си“.) Този малкият пръст защо е малък? От много работа. Не му остава време да расте. Той е малък пръст. Той е най-близък до сърцето. Този пръст най-после дошъл. Палецът излязъл най-първо. От най-далечната планета в слънчевата система е излязъл палецът. След него показалецът или първият пръст. После вторият, третият и най-после малкият. Сега това са фигуративни работи. Всичко туй трябва да се превърне в една научна система. Някой път вие се намирате в някоя мъчнотия. Някой път гледам някой си хване малкият пръст, тури пръстена на малкия пръст. Онези, които се женят, току турят пръстена и го изваждат, турят го и го изваждат. Този, който си тури и вади пръстена, аз зная каква ще бъде работата. Пръстен, който се туря и се вади, не върви тази работа. Той веднъж като се тури, да се не бута вече. Ако иска някой да се жени, да повтори трябва да ми каже: „Искам да се женя“. Казвам: Ти като даде пръстен на своята възлюблена, че ти го тури и го изважда. Ти не очаквай никакво щастие. Ако е турила пръстена и не го вади, дръж го. Ако го изважда, търси си друг. Туй има изключения, но казвам общото правило. Камък, който се хвърля и се търкаля се изглажда. Значи един пръстен, туй е мерило. Какво показва? Условията, които Бог е създал за живота. Възлюблената казва: „Ти готов ли си ония условия, които Бог ти дал да ги изпълниш?“ Той взема пръстена и казва: „Ще ги изпълня“. Туря пръстена и не го вади. – Я ги изпълня, я не ги изпълня. Туря и си вади пръстена навън. Нали тъй, когато се разсърди на своята възлюблена, изважда пръстена и го хвърля, казва: „Не го искам“. Като я обичате, туря го там и го гледа. Щом вие вече сте сгодени, щом имате този пръст, той е вашият годеж. С този пръст вие вече сте сгодени за слънцето. Със средният пръст вие сте сгодени за най-стария. Не сте сгодени, но имате задължения да обичате най-стария брат, след него втория, който дошъл. Значи вие трябва да обичате справедливостта (втория пръст); трябва да обичате благородството (Учителят показва третият пръст) и трябва да обичате служението на Бога. Това значи палецът. Палецът казва: Ти си дошъл на земята да служиш на Бога. Твоето служение трябва да бъде благородно (първият пръст). Пък трябва да бъдеш справедлив (средният пръст). И във всичките радости и скърби винаги трябва да бъдеш весел (безимения пръст). И при това да си знаеш сметките много добре (малкия пръст). Тогава като погледнеш „ми“ – малкият пръст да мислиш; „фа“ – да събираш парички в кесията; третият пръст да бъдеш художник, да туриш ред и порядък. Да имаш хубава къща, хубаво да си я направил, хубаво да са мобилирани стаите. Туй е Сатурн. Петолинието туй показва. Аз, ако предавам музика на децата ще им кажа в какво се крие. В пръстите вътре. Ако аз бих преподавал „до“, значи да бъдеш готов при всичките препятствия, всяко едно препятствие да имаш достатъчно силна черупка. Един ден да я пукнеш. Ако я пукнеш, ти си силен човек. След като пукнеш черупката и излезеш навън, като пилците, излезеш навън, започнеш да вървиш. Ти си здрав човек. Ако изведнъж ти може да си намериш храната и да ядеш, ти си умен човек. Пък онова, което остава, ако го събереш, имаш икономия в живота. Ако си като семенце, може да израстеш и плод да дадеш, това е „сол“. Значи ти при неблагоприятните условия, си едно семенце посято в земята и плод дава. Някой казват: „Растенията не са умни“. Как не са умни? Някой път се спирам. Много умни са, много хубаво облечени са. При най-неблагоприятните условия, както е хубаво облечено, то се радва и дава плода си. Казва: „Затова ме е пратил Бог на земята, да раждам хубави плодове“. Като се разговарям с един човек, казвам: Затова ме е пратил Бог, да насърчавам хората. Казвам: Защо дойдох на земята? Сега дойдох да се уча. Как се уча от хората? С какво благоговение те искат да зреят? Идат тия плодове. Те като влизат в нас, плодовете се учат. След като сдъвча една ябълка, тя се радва в устата, че е влязла, ще се учи. След туй тази ябълка от стомаха ще мине в дробовете, а от дробовете ще мине в мозъка. След туй тази ябълчна семка ще се посее някъде в твоята мисъл, и един ден започваш да я възпяваш. Колко поети са възпявали ябълките вътре. Той я опише, тя е жива в този ум. Ако тази ябълка не би пострадала, ако този човек извършва една работа, той я извършва заради нея. След туй този поет описва ябълката. Казвам тогава: Вие как искате да бъдете обични на Господа? Господ работи и страда, а вие не искате да работите, не искате и да страдате. Господ създаде света. Хиляди и милиони години му взе, за да направи този свят. Милиарди и милиарди векове той е мислил, мислил, планирал, че като представил един план, че хайде друг план. По този начин, по онзи начин, че проекти, проекти; и най-после се установил върху един проект, направен много хубаво. Проектирал целия свят. Ти сега седиш и го критикуваш. Казваш: „Как Господ напрви света?“ Че той милиарди векове е мислил върху този свят, за да предвиди всички неща. Тъй ако стане, какви ще бъдат резултатите? Други ще бъдат страданията. Каква полза ще допринесе? Силите, които ще дойдат, знанието което ще дойде. Ако един човек е хубав, какво ще стане? Ако един човек е грозен, какво ще стане? Ако е богат, какво ще стане? Всичките е взел предвид. Ако има повече ниви какво ще стане? Ако има една жена, какво ще стане? Какво ще прави, ако има две жени? Ако една жена има двама мъже. Всичките тия работи Господ ги е предвидил. Сега не вземайте тези думи буквално. Казвате: „Той много жени има“. Какво разбирате под думата много жени. Казва: „Много жени“. Че тя не е една. Стомахът ти е една жена. Дробовете са друга жена. Сърцето ти е жена, умът ти е жена. Жени, колкото искаш. Къде са мъжете? В света има само един мъж и много жени. Питам тогава: Защо ще се карате? Един мъж има, а много жени. Тогава, де е злото в света, я ми кажете? Злото е в това, че вие си създавате много мъже, дето ги няма. Много жени има, а само един мъж има. Както и да го турите множеството, ето какъв е закона: Под думата „жена“, ние разбираме всичките малки неща в света, на които трябва да им дадем цена. Тия, малките неща са необходими, заслужението на великото в света. Едното, това е Бог. Множеството, това са органите, с които великото постига своите замисли. Та под думата „жена“ разбираме ония души, които са дошли. Души или духове, както искате да ги наречете. Всичките ония души, които са дошли да изпълнят волята Божия. Само по този начин може да разрешим тия противоречия. Защото друго решение животът няма. Както и да разрешавате живота, не може да се разреши по друг начин. Погрешката е там, че вие казвате: „Аз не искам да бъда жена“. Хубаво, какво искаш да бъдеш? Ако искаш, тогава съедини се с Бога, бъди с Него едно, влез в Бога, ще бъдеш мъж. Ама ще станеш едно с Бога. Няма да кажеш, тъй да се отделиш от Бога, да бъдеш друг. Да разделиш света. Да мислиш, че този свят половината принадлежи на тебе. Вие се оставете от тия заблуждения, че имате нещо. Защото туй, което ти имаш, ще ти го вземат от тебе. Ти имаш жена, ще ти я вземат. След 20–30 години твоята възлюблена ще влезе в земята, ще ти я вземат. Ще заровят тялото в земята, за която ти си дигал шум, цял скандал си правил. Казвам: Защо не пазиш жена си, защо даде да влезе в земята вътре? Защо я предаде, я ми кажете? Силата на човека седи да се избавим от смъртта. От ония големите заблуждения. Че ние търсим своето щастие извън Бога. Ние търсим своето щастие в хората. Щастието ние трябва да го търсим в онова, което Бог е създал. Всички други условия, всички други неща, те са условия за нашия растеж. Условия са те. Тогава вие ще кажете: „Толкоз години ние сме работили“. Какво сте постигнали? Какво сте работили и какво сте постигнали? Ще направите едно изложение. Нали един след като е учил в гимназията, поставят го на изпит. Един, който учил четири години в университета, поставят го на изпит. Ако издържи изпита, дават му диплома. И в природата съществува същото. Ще ви поставят на изпит. Вие искате да свършите училището без да държите изпит. Страданието, това са изпити. Това е предметно учение. Дойде някой при вас и казва: „Този човек не ме обича“. Какво значи не те обича? Как ще докажеш научно, че той не те обича? Ти ще докажеш научно, че не те обича; той ще докаже научно, защо не ви обича. Това е наука. Прави сте и вие. Ти ще констатираш, че той не ви обича. Онзи ще докаже защо не ви обича. Тогава ще дойде третият, който ще ви докаже как може да се обичате. Елате при мене, аз ще ви кажа как можете да се обичате. Аз на мнозина съм искал да им кажа. Мнозина са искали моя съвет. Дойде някой и казва: „Не ме обичат братята ми“. – Дайте им всичко каквото имате, влезте на неговото място и ти иди на неговото място. Казва: „Знаеш ти ми даваш съвет, който не е добър. Знаеш (ли) какво направи една жена?“ Започва той да ми разправя един пример. Имало един цар, имал много красива жена. Тя дошла един ден при царя, попросила му и му казала: „Дай ми три деня аз да управлявам, да видя какво ще бъде“. Той като я обичал дал ѝ право. Тя управлява три деня, тя арестувала царя и го осъдила на сто години затвор. Казвам: Това е една приказка. Казвам: Де е този цар сега? Туй постоянно става. В живота, кой не е осъден на смърт? Кой мъж не е осъден? И коя жена не е била турена за сто години затвор? Има ли някой, който да не е осъден? То е един факт. Има ли някой, който не е осъден за 100 години? Осъдят те, заровят те, понеже твоята жена дошла да царува. Мъжът умира, защо? Защото жената царува. Жената умира, защото мъжът царува. Всякога, когато дойде един да царува, непременно единият ще умре. Вие можете да проверите това. Туй е вярно. Един стар дядо на 80 години, синът му се жени. Зачева му се дете. Аз да ви кажа, че със зачеването на туй дете, когато детето се ражда старият ще умре. Старата баба или старият дядо, ще умре. Като умре единият, туй показва, че един друг дошъл на власт. Някой път има изключения, когато дядото не умира и бабата не умира. То е правилното разрешение на въпроса. Някой път някой трябва да умре. А пък някой път и старият трябва да живее и младите трябва да живеят. Сега ние сме под първия закон. Едни умират, други се раждат. Това е законът на греха. Ще дойде един ден, когато смърт няма да има. По този начин няма да се живее. Онова, което искаме е самовъзпитание на вашите чувства, самовъзпитание на вашите мисли. Имате едно неразположение в себе си. Туй неразположение не се дължи на Бога, защото в Бога всичко е хармония. Бог на всичко се радва в света. Бог само понякой път иска да ни покаже, че негодува против нашето разбиране. Когато Бог е определил някои неща за нашето благо, ние отхвърляме Неговия съвет и тогава негодува, понеже като отхвърлил съвета Му, няма нещо, което може да му помогне. Да допуснем, че Бог ти дал сиромашия в света да работиш. Едва може да си изкарваш прехраната. Ти си недоволен, ти грешиш. Ти може да забогатееш много лесно, ако познаваш закона на Любовта. Няма приятел в света, който ти като обичаш, той да не ти даде най-малко половината от онова, което има. Изключения няма. Научете се да обичате. Когато вие живеете нещастен живот, вие не обичате. Нещастието за мене е, че вие не обичате. Който казва, че е щастлив, той обича. Всякога, когато човек обича, той е щастлив. Всякога, когато не обичате, вие сте нещастен.

Та казвам сега: У вас Бог ви учи на какво? Бог живее във вас и ви учи да бъдете щастливи. Вие постоянно се борите с него. Казвате: „Защо е така? Аз така ли трябва да живея?“ Постоянно се борите, цели дни, часове. Че искате да станете учени, на място е, но време се изисква. Че искате да станете силни, на място е. Бог е предвидил и силни да станете, и учени да станете, и богати да станете, и красиви да станете. Всичко каквото желаете, Той е предвидил. Само че Той за всяко нещо е турил време. Трябва именно да израстнете, да дойдете до тази степен на развитие, да ви се даде онова благо, което Господ е предвидил заради вас. На място ли е вие да вземете дете и да турите 100 кила да носи? Ще му дадете 5 кила да носи. Понякой път изисквате блага от духовните работи, които не ви подхождат. Сега във вас не искам да се зароди желание да не желаете. Но вие се пресиляте. Пресилени желания имате. Желайте да бъдете силни, но има закон за силата в света. За да бъдеш силен, ти непременно трябва да концентрираш мисълта си. Едно много хубаво перо, което струва повече от три хиляди и петстотин лева, златни пари, един ден туй перо се загубило. – „Хванаха ме всичките дяволи. Няма го перото“. Казвам: „Взела жена ми перото. Може да го продала за три хиляди и петстотин лева, може дъщеря ми да го е взела. Може син ми да го е задигнал. Всички подозирам, но не зная кой го е взел. Всичките ги считам, че са виновати, че са взели перото“. Казвам на себе си: „Не си справедлив. Виж първо дали го взели, изследвай. Няма защо да ми вземат перото. Който го е взел, взел го е. Може синът да е, може да е дъщерята“. Казва: „Господи, избави ме от този дявол, нека дойде перото да не мисля. Да не ида да се нахвърля на жена си. – „Перото си го взела“. Не зная. Може да се нахвърля на сина си. Може да се нахвърля на дъщеря си“. Седя 2–3 деня и казвам: „Отде този дявол дойде. Да го нямаше туй перо, щях да бъда по-щастлив. Отивам, вземам си жилетката. Понякой път го турям в жилетката, като бъркам, извадих перото. Съмна ми пред очите“. Туй перо е турено не на място. Но този човек не разсъждава правилно. Че какво лошо има, ако жена му взела перото? Че какво лошо има, ако дъщеря му взела перото? Какво лошо, ако синът взел перото? Защо ще се безпокои? Пера има, ще си купи друго перо. Защо, как тъй без позволение ми вземат перото, нямат право. Съди ги. Без да имаме някакъв факт, съдим. Това са теории, хипотези. Че това е тъй, онова е тъй. Не е право. Ние сме дошли на земята, цялата земя е на наше разположение. Земята се върти около себе си, около слънцето. Въздухът е без пари. Светлината е без пари. Какво ли не ни е дал Господ. И всеки ден вие мърморите: „Какво ли е направил Господ?“ Вие мърморите, че вашата жена не ви обича. Че отде накъде да имаш жена? Че отде накъде? Защо взе жената да се жениш? Чудно: Жена за жена не може да се жени. Засягам въпроса принципално. Вие изисквате това, което нямате право. Научете се да бъдете благодарни. Философия се изисква. Ако дойда аз да ви науча на закон, на моралност, да се подмладите, непременно вие трябва да започнете да мислите по закона на любовта. „Любовта, казва е благосклонна, дълготърпелива, не завижда.“, цитирате тия работи. Някой път и аз цитирам, но в моя ум и в мене има друго. Като дойдат някои мърморковци, аз ги изслушвам. Какво имаш, казвам? Той казва: „Това и това“. Казвам на него: Прав си, и най-после и на себе си казвам: И аз съм прав. Всички сме прави. На този казвам: Ти какво искаш от мене, ще го направя. И на другия казвам, ще го направя. Казвам на всинца ви: Имайте търпение, ще направя всичко това. То е по отношение на Бога. Бог е предвидил всичките неща. Всяко нещо, което ние желаем от Бога, Той ще ни го даде. Пазете се от едно нещо да не би Божието благословение да дойде преждевременно. И да не би да закъснеят Божиите блага. Вие с живота си или ускорявате, или закъснявате. И в двата случая е катастрофално. Оставете Божието благословение да дойде навреме. Туй е благословение. Тогава ще усетите онази вътрешна радост. Щом усетите, че не е нещо навреме, ще страдате преждевременно. Или след време ще имате страдания. Сега не искам да ви утешавам. Някой ще каже: „Учителят тъй ни говори, за да ни утеши“. Аз няма какво да ви утешавам. Вие сами трябва да се утешите. Онзи Утешител е вътре, Той е Бог. Духът трябва да дойде. Ще се създаде светът, ти трябва да чакаш, не е дошъл твоят ред. Онова малкото дете постепенно трябва да расте. Но и постепенно трябва да остаряваме. Казвам: Някой от вас сте много богати. Някой път казвам: Вие сте по-добри отколкото трябва, някои сте по-лоши отколкото трябва. Вие страдате от голяма добрина, вие страдате и от голяма лошевина. Да си добър дотолкоз, доколкото трябва и да си лош толкова, доколкото трябва. Трябва да бъдете лоши, ама на място. Щом имаш 1 метър и 66 см добрина, лошевина трябва (да) ти бъде 100 см. А пък имаш 166 см, добрината ти трябва да бъде 167 см., а лошавината трябва да бъде 100 см. Ако пък имаш 166 см. добрина той трябва да е 167 см., с 1см. доброто трябва да бъде по-високо от твоят ръст, а пък лошавината трябва да бъде с 66 см. по-малко. А вие туряте друго: вие обръщате тази пропорция. Туряте вашата добрина 100 см, а лошевината 167 см. Обърнете пропорцията. Та в туй отношение, всички имате възможност за постижения на доброто в света. Ако разбирате онези колективни закони, които работят в света, ако се съединявате, да кажем сте колко души. Ако един от вашите братя боледува, ако вие се съедините заедно и му пратите вашата мисъл, вие ще му помогнете да оздравее. Ако сте 100 или 1000 души се съединят в едно, те са една мощна сила. Сега се заражда желание, не се поощрявате, един иска, вие го спъвате. Друг иска, вие го спъвате. Тогава има една картина, която един английски художник рисувал. Той е нарисувал един висок планински връх горе и там е турен идеалът на върха, а всичките са около планината, при полите, хиляди и хиляди хора, които искат да вървят нагоре, но рече един да тръгне, другите ще го върнат. Постоянно ту напред, ту назад. Друг рече да тръгне, казват му: „Ти не си, който ще бъдеш пръв“. Поискайте нагоре да вървите всичките към този връх. Ако един постигне, слушайте го. Да кажем сега какво ви безпокои? Ако нямаш пари, пей „фа“. Ако не можеш да мислиш, пей „ми“. Ако нямаш разположение, пей „сол“. Ако не знаеш как да се молиш, пей „си“. Ако искаш да имаш разположение, пей „ла“. Туй са основните тонове. Как ще вземете доброто сега? Ако аз имах задача да решавам. Да допусна взема произволно „ми“. „Ми“ ли е това или не, според сегашния камертон? Значи чист е тона. Щом мисля, значи мисълта е процес на чистене. Защото само чрез закона на мисълта, може да се очистиш. Има нещо, от което, ако не се очистиш, не може да мислиш. Става запушване на порите в живота. Някой път и в любовта се покваря. Когато се запушат порите, не може да обичаш. Ако се затворят порите на твоето сърце, не може да обичаш. За да обичаш туй сърце, което имаме, порите му трябва да са отпушени. Щом са запушени порите, не може да обичаш. Щом са запушени порите на твоя мозък, ти не може да мислиш. Щом са запушени порите на твоите мускули, не може да работиш. Щом влезете в онази окултна наука, вие ще разбирате. Щом се отворят порите на сърцето, любовта се изявява правилно. Не е лошото в Любовта, но в онази неправилната любов е лошото. Правилното благословение е в правилната мисъл. Злото е в неправилната мисъл, в неправилната постъпка е злото и в неправилното чувство. Та казвам сега: Аз употребявам музиката. Някой път аз съм правил упражнения, да свиря някои класически парчета. Има някое класическо парче, което по никой начин не може да го свиря. Този, който направил туй парче, турил да изразява една тъга, която не е верна. Тоновете, запример, не са поставени на своето място. В музиката кой е тонът на скръбта? Как ще определите да кажем, че имаш скръб? Как ще определиш, че някой изгубил имането? Или как ще определиш в музиката, че някой не го обича жена му? Как ще го определиш? Голямо изкуство се изисква там. В музиката тия работи не съществуват. Само че жената може да определи. Жената има едно криво понятие за мъжа си. Тя мисли, че той не е даровит, не е богат. Тя има криво мнение заради него. А пък, в дадения случай този мъж, седи по-високо, отколкото онзи, когото тя е турила в ума си. Тя го подценила, не го обичала. Ти като един музикант, който не разбира едно парче, не може да го свири. Как ще свири? Не знае такта на времето, какъв ритъм трябва да даде. Най-първо, за да обичате един човек, трябва да го познавате. Вие не може да го познавате, ако не го обичате. А за да го познавате, трябва да го турите в музикално отношение. За да се обичат двама души, те трябва да пеят. Единият, който пее добре и другият, който го обича като го слуша да нагласи гласа си, според онзи, който пее. Ако могат двамата да се споразумеят, ще се разберат. Ако има различие в гласа, винаги в тяхните чувства, в тяхните мисли ще има разногласие. В даденият случай, аз ви говоря сега и имам мисълта да ви покажа, че съм учен. Това е едното положение. А може аз да имам за цел да ви покажа Божия закон как трябва да се живее. То е друг въпрос. В света и в музиката, и в религията, и в науката, навсякъде ние искаме да покажем какво знаем. Много малко знаем в туй отношение. Ако искаме да покажем какви са нашите отношения към Бога, може да покажем един пример. Примерът трябва да се даде. Сега какъв пример можем да дадем ние, че аз обичам някого. Каква песен може да ви изпея? Или да кажем, че вие ме обичате, каква песен ще ми изпеете? Ако ме обичате, ще ме разберете. Аз като обичам един човек, ето аз какво разбирам: някой човек е земледелец, има няколко деца, ниви има. Щом го обичам, аз пожелая неговата нива да му роди изобилно жито. Това не е обич. Той има каруца, има един кон, пожелае да има още един кон, да върви по-добре работата, това не е любов. Или той е ученик, пожелае да се учи добре и всички професори да са добре разположени. Каквото и да пожелая да се оправят работите, това не е любов. Или другояче казано – на този човек да се премахнат от неговия живот всичките препятствия, които го спъват от пътя му. Да приеме правилно Божието благословение, тогава съм благоугоден на Господа. Туй е Любов. Да почистя аз водата и Божиите блага да потекат. Като обичам някого, да почистя аз водата му добре, за да потекат Божийте благословения. Да върви колелото, да върви работата му. Ако го обичам, ще поправя стомаха му, ще поправя дробовете му, ще поправя сърцето му, ще поправя ума му. Ще поправя ръцете му, краката му. Всичко туй като поправя, това е Любов. Да се радва в Любовта. Той сам да бъде признателен. Една разбрана Любов. Тъй, ако се обичате, добре. Другата Любов, то са други времена. Сегашната ви Любов, оставете я. Тя е много напреднала Любов. То е преждевременна Любов. Вие всички живеете преждевременно. Това са за далечното бъдеще, тия философски работи. Вие сте взели като малките деца, турили сте цвете, но цветята не са за вас. Тия цветя са за момите на 25 години. Малките момичета никакво цвете да не турят. Мене ме очудва, че едно малко момиченце има такива разбирания. Бяха ми дали една роза. Давам розата на едно момиченце, то казва: „Аз не може да нося тази роза. Кака ми може да я носи, но аз не може да я нося, не е заради мене“. Аз тълкувам: На тази роза аз не може да ѝ дам живот. Не зная как да ѝ дам живот, тя е умряла. Да ѝ възвърна живота не мога. Но кака ми може. Та ние сме се завзели с един въпрос много труден. Ние искаме да оправим света. Изправянето на света е труден въпрос. Кой е крив и кой е прав е труден въпрос. Но важен въпрос е сега да се учим добре. Да имате хубаво разположение на душата си. Едно разположение, да видим Божиите блага, да може всеки един от вас да види какво благо Бог е внесъл и да се зарадва на онова, което има в себе си. А пък вие се гледате някой път и казвате: „Остаряхме вече“. Вие не сте по-стари от мене. Ако има някой, който да е стар, най-стар съм аз. И ако има някой, който да е млад, аз съм най-млад. Две неща има: И най-стар и най-млад съм аз. Аз казвам тъй: Най-стар и най-умен съм аз. Но и който през просото не гледам. Не гледам погрешките на хората. Най-млад съм, понеже никаква погрешка не гледам. Няма да гледам погрешките. Имам едно качество – сляп съм, понеже съм млад. Като стана стар, виждам всичко. Но веднага, като искам да се освободя от старото, хайде в младините. Като ми дотегне, там в старините. От старините, в младините отивам. Така искам вие да бъдете млади и стари. Стар разбирам, че Бог ми дал известни блага, използувам ги, отивам при Бога. Аз като съм стар, отивам да принеса жертвоприношение на Бога. А пък млад като съм, отивам с малката количка да работя. Та искам едновременно да работите и да седите. Които сте остарели, да вземете вашия син да принесете някаква жертва, жертвоприношение трябва. Някой от вас не искате жертвоприношение. И млади и стари. Младият човек е, който трябва да се освободи от всичките несгоди на живота и можем да направим това. Бог е в света. И ако ние идем при Бога, ние ще се освободим. Какво има да ни безпокои, кажете ми? Че, ако знаехте да дишате, запример, ако ти може да концентрираш ума си, че Божият живот чрез дишането да влезе в тебе, ти ще забравиш всичките страдания. След като ядеш, ще мислиш, че Бог е в тази храна. Ти обитаваш Неговата благост. Така може да концентрираш ума си. После, ти искаш много пари. Имаш само едно петаче. Ако мислиш, че туй петаче, което имаш в джоба си, то е достатъчно. Едно левче. Където ходите, дайте това левче, то се увеличава. После бръкнеш в джоба, друг лев, бъркаш и изваждаш. Само по един лев имаш в джоба. Вие казвате: „Лесно е тъй да се говори“. Че защото е лесно, аз затова говоря. Аз не говоря за мъчни работи, за лесни работи говоря. Всичкото богатство в света за кого е? Аз разсъждавам така: Всичкото богатство, което Бог вложил в земята, за кого го е вложил? За нас го е вложил. Ние, които не разбираме Божия закон, някой път искат да ни убедят и постоянно изпращат напреднали същества да ни убедят. Един ден като се убедим в Божествения план, веднага ще се подобри положението. Вие сега очаквате светът да се подобри. Направете един опит между вас. Когато дойдохме тук, идеята беше широка. Сега гледам току си турили жици, колчета. Спорят все на кого е земята. Ако искате земя, аз ще ви дам земя, колкото искате. Ще ви пратя на Месечината, на Венера, на Юпитер. Колко декара земя искате, километри да ви се даде. Но да се създаде едно благодарно сърце, струва повече. Не огорчавайте Господа. Бъдете готови заради Името Божие на всички жертви. Не заради мене, никаква жертва заради мене, но аз мисля така заради Господа, Който ме е пратил на земята. За всичките блага, които ни е дал, аз съм готов да направя всичко. Във всинца ви бих желал да има тая мисъл. Ако така не мислите, ако така не вършите доброволно, не по силата на някакъв закон, но вътре, съзнателно да помислите. Кажи: „Разгневен си. Заради Господа премахни тоя гняв“. Недоволен си, премахни го заради Господа. Сиромах си, богат си, прави всичко заради Господа. Свириш, заради Господа ще свириш. Даваш, заради Господа ще даваш. Учиш, заради Господа ще учиш. Искаш да се обличаш, заради Господа ще се обличаш. Искаш да идеш на бойното поле, заради Господа ще идеш. Всичко в ума си турете заради Неговата Любов. Тогава ще се изменят вашите работи. Какво трябва да правите, ако сте болни? Господ болен може ли да бъде? Не. Значи ти си станал болен, защото си излязъл от Господа навън. Ще идеш при Него. Казваш: „Господи, понеже аз не изпълнявам Твоята воля, затова се разболях“. Ще кажеш: „Ще изпълня Твоята воля, и тогава ще оздравея“. Глупав си, защо? – Защото не си изпълнил Волята Божия, понеже си излязъл от Бога. Като изпълниш Волята Божия ще бъдеш учен. Аз гледам някои от вас колко сте способни. По няколко езици знаете да говорите. Някои не знаете много езици. Бих желал не само няколко, но бих желал по три езика да знаете. Сега да допуснем мисълта е заблудена. Трябва да се освободим. Има едно положение в живота на анормалност. Ние се безпокоим повече, отколкото трябва. Безпокойството е хубаво. То е малко черен пипер. Черен пипер отгоре на яденето. Какво ние можем да направим за Господа? Мислете върху това. Вие ще кажете: „Правим нещо“. Какво можем да направим заради Господа? Които не сме направили, какво можем да направим, което никога не сме направили? Същото туй, което правим, то вече е в реда на нещата. Какво можем да направим, което никога не сме направили? Тогава ще влезем в пътя на подмладяването. И старостта ви ще бъде едно благословение. Защото като остареете, тогава като свети Илия ще дойдат с колесница. Има едно остаряване, като дойде, никакви колесници няма. Има едно подмладяване, ти се родиш, но баща ти и майка ти ще те обичат. А пък някой път се родиш, майка ти умряла, баща ти умрял, ти си изхвърлен, като едно снесено яйце. Някъде ще вземат туй яйце. Аз не искам да бъдете снесени яйца, но майка ви да е при вас, баща ви да е при вас, сестра ви да е при вас, братята ви да са при вас и вие да усетите тяхната любов. Вие някой път не се обичате. Не че не се обичате, и понеже не се обичате казвате: „Учителят не ни обича“. Сега кажете ми аз как може да ви обичам. Как да дойда при вас? С дърво ли да дойда, защото аз съм майстор. Може да накарам да ви бият и след туй да дойда да ви намажа с мехлем, та да оцените. Не струва? Аз не го обичам туй. Сега ме обвинявате и казвате: „Учителю, ти направи тази работа“. Казвам: Не съм я направил. Казвате: „Ти я направи. Ти направи тази работа“. Защо не дадеш на тази жена добър ум? Че ти си вземал чуждата жена. Ти не си взел своята жена, ти не си вземал своята жена, остави чуждото ребро, намери своето ребро. Намери си реброто, намери си жена, която да те обича. Щом не те обича, остави я друг да обича, когото иска. Оставете хората. Знаете ли какъв е законът? Любовта е като една искра. Ако туриш, всичко се запалва. Не мислете, че Любовта не се запалва. Любовта се запалва и изгаря. Защото има една любов, която след една година ще ви обезсърчи, ще влезе у вас омразата, отвращението. В Любовта има едно вечно растене нагоре. По-хубаво състояние от Любовта няма. Умът работи, сърцето работи и тялото работи. То е благо на целия човек. Новата Любов е Любов, която трябва да примири хората. Не да ги направи лениви, но Любов, която да ги осиромашава, но Любов, която да внесе новото благо, че да започнем да се радваме на Любовта. Сега всички казвате: „Влюбила се е тази мома“. Щом се е влюбила е едно благо. Когато лисицата се влюби в кокошката, то е едно положение. Когато кокошката се влюби в зрънцата, пак е едно положение. Аз бих желал вашата любов да бъде, като вземеш едно цвете, посееш го в градината си, и го поливаш. Засега тази любов е най-хубавата в света, която можете да имате. Посаждайте хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки навсякъде.

Сега аз чета, вие какво мислите? Казвате: „Какво ни е патила нас главата“. Аз съм патил 10 пъти повече от вас. Всичките ви страдания, които имате, всичките ви патила, които имате, аз може да ги нося с едната си ръка. Кажете ми сега едно от вашите най-големи патила. Че по-големи патила от патилата на Христа има ли? Като напусна работата на небето, взе греховете на всичките хора, които бяха правили с хиляди години, че да ликвидира една сметка. Какви ли не престъпления. Всичко туй Го взел и ги пригодил, да освободи човешката душа от един несносен ум. Знаете какво нещо е страдания, че казват никога не са виждали Христа да се усмихне. Че как ще се усмихне? Как ще бъде весел? Тази тяжест на всички престъпления, които седят в съзнанието и начинът по който да се изгладят. Защото, докато не се изгладят престъпленията от нашия ум, от нашето сърце, сърцето не може да бъде спокойно. Казва се в Писанието, че Божията Любов ще заличи нашите престъпления. Божията Любов е, която по един или по друг начин сега съдействува да се изгладят всичките престъпления, които съществуват. Гледам на Изгрева вие си създавате нови неприятности. Има неща, които стават тук, аз не ги харесвам. Аз съм много добър, но не ги харесвам. Не може да имате моето благословение. Сега, ако искате, не можете да имате моето благословение в никое отношение. Ако ме слушате ще ви съдействувам. Много мога да направя заради вас, не туй да бъде подбудителната причина. Ако обичате Господа, всичко мога да направя заради вас. Аз не искам мене да обичате. То е изключено. Ако обичате Господа, всичко мога да направя заради вас. Пък ако не Го обичате, ще ви причиня най-големите страдания, които никога не сте ги сънували. И без да искам ще ви ги причиня. Знаете ли защо? Ако ви туря цялата земя на гърба ви, или ако ви туря 10 тона, ще ви смачкат. Понеже законът е такъв, вие няма да може да издържите. Казвам: По-хубаво е сега да обичате Господа. Сега е времето. Ако искате вие да умрете и да се преродите, че вторият път да дойдете – „Зей коньо за зелена трева“. Ако сега не можете да станете хора, и за в бъдеще не може. Ако сега сте недоволни, по-благоприятни времена от сегашните нямате. Няма да се намерят. Аз ви казвам на вас, защото всички, които ме слушате сте най-способните. Нито един от вас не може да се оплаче, че не може. Можете, можете да направите някои работи повече от мене. Ние сме заплетени в работи, които не са наши. Има много работи, които не са наши. Във вас има много мисли, които не са ваши. Много чувства и много постъпки, които са чужди, те са посторонни работи. Това са осиновени деца, които не са ваши. Имате мисли и желания у вас, които не са ваши, но ви държат отговорни, защо ги проявявате. Всяко едно желание, проявява своето качество. Оставете онези неща, които са ваши. Ваши неща наричам, които Бог първоначално е вложил, другите неща ги оставете на заден план. Турете в ума си онова, което Бог е вложил. Много хубави работи Бог е вложил у вас. Как да ви представя хубавото, което вие имате? Понякой път като ви говоря, трябва особен език, за да се разбира Божията Любов. Защото в ума ви може да влезе мисълта, че Учителят иска да ни изнасили, да ни заплаши, но нещата, които стават от страх, не са Божествени. Ако искам да ви хваля, то не е хубаво. Ако искам да ви укорявам и то не е хубаво. Сега не искам нито да ви хваля, нито да ви укорявам. Но ви казвам: Бог е вложил много големи блага във вас, използувайте тия блага. Пък, ако не искате да ги използувате, дайте ни право ние да ви помогнем на гьоторица, на кутурица. Как казват – на изполица.

Мото:

Христос е човекът на изобилната сила. Христос е човекът на изобилната вяра. Христос е човекът на изобилната любов.

XVII година. 19 лекция на Общия окултен клас, държана от Учителя на 9 февруари 1938 г., сряда, 5 ч. с. София – Изгрев