Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 21 / 2009 г.
Стихове от арменския поет от XVI век Нахабед КУЧАГ
застеля с покривка златна,
румена яребица ще сложа
върху масата щедра и знатна.
Искам 3а тебе, любима, да стана
риза от злато тънкотъкана,
твоето тяло, за да обгърна,
твоята шия, за да прегърна.тежко вино аз ще налея,
с риза ще бъда тънкотъкана,
за да виждаш гръдта ми през нея.
Искам да стана вино димящо,
за да напълня твоята чаша,
ти да ме пиеш от чашата росна,
твоите устни аз да докосна.„Идва към тебе любимата днес."
Нека я срещнем по пътя и бял,
3а да не страда от тиха печал.
Нека целунем лицето й - цвят,
то е по-скъпо от целия свят.
И от нозете и светлия прах
нека изтрием с нежен замах,
да го допрем до сърце и очи –
той е целебен, защото горчи.за да сияе вечно твоят лик.
Но само веждите успя да открои
и падна обезсилен в миг.
Не оживя на листа в този час
душата и плътта като кристал
Но нищо. Жива те обичам аз,
каквато бог те е създал„Ти умен си - отговори
защо телата надари
с души всевишният творец?"
„Той вложи в тялото звезда,
тъй както в пръстена - елмаз,
за да издигне всички нас
над всяко зло или беда."към него прикован елмаз.
Ти сведен си над ручей храст,
от ручея съм капка аз.
Ти ябълка си, аз пък лист
от ореола ти лъчист.
Откъснат ли те в някой час,
без тебе ще изсъхна аз.
Великият арменски поет Нахабед Кучаг е роден в началото на XVI век в селището Хараконис, близо до Ван. За живота му достоверни сведения няма. Останали са само легендите. Според една от тях той е бил градинар - твърде красиво и подходящо за всеки поет занятие. Според друга е съумял да излекува със стиховете си смъртно болната жена на някакъв султан, който наредил да бъдат построени в негова чест седем моста, седем църкви и седем джамии. Когато четем или слушаме стиховете на Кучаг, почти преставаме да се съмняваме в целебната им сила.
Превод: Марко Марков, илюстрации: Цвета Маркова