Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
СПОМЕНИ НА РАЙНА КАЛПАКЧИЕВА
През 1919 г. и до септември 1920 г. живяхме на Братската колиба, на долния етаж. Бяхме общо шест души в две стаи. На горния етаж на колибата живееха Михаил и Кръстьо, "духовни братя". Баща ми ги смяташе за светци. Спомням си, че един път, като се върна от магазина, накара баба ми Мариола да му даде чисти чорапи и дрехи да се преоблече и да отиде да се посъветва нещо с Михаил и Кръстьо. Чука, чука, но никой не му отвори, макар че те бяха вътре. Той дойде при нас и ни каза: „Какво сте ядосали братчетата, че те не искат да ме приемат?" А ние никога не сме ги ядосвали. Баба Мариола носеше вода за пиене от половин километър разстояние, а те слизаха, наливаха си вода и пак се качваха. Значи, чакаха всичко наготово.
По това време, в комина на колибата си направиха гнездо бухали, но тъй като това не е добро знамение, Михаил и Кръстьо се качиха на покрива, уловиха бухалите, вързаха им краката един за друг с една връв и ги пуснаха, като изрекоха: „Оттук нататък да не се връщате тук!" и духнаха с уста.