Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
СПОМЕНИ НА ЕЛЕНА ИЛАРИОНОВА
На събора донесоха от Русе много голям шаран. Половината занесоха на колибата да се сготви, а другата половина остана у нас. Приготви се хубав обяд. Един от братята се разсърди нещо по време на обяда и развали разположението на всичките. Тогава Учителя каза: „Никой да не яде от рибата! Раздайте я на руските емигранти." Втората половина аз опекох в къщи и дадох обяд на братята, които работеха у дома. Учителя не яде от нея. Като я разпределиха, казаха, че за мен не е останала, а Той рече: „На нея не й трябва риба. Другата, колкото е останала, раздайте на бедните, но не на братя и сестри." Досвидя ми за хубавата риба и един от братята ми каза: „Остави ми едно парченце." Аз отделих и го скрих в долапа.
Дойдоха от Русе братя Маркови. Учителя разговаряше с тях, а другите братя пишеха беседи в кухнята. Като мислеха, че Учителя е зает, те поискаха да ядат риба. В тоя момент Учителя влезе да им иска нещо и те скриха рибата. Като си излезе, пак почнаха да ядат, а котката се изправи на един стол и ги гледаше. Учителя пак дойде и им каза: „И котката иска малко риба!" И си излезе. Засрамих се, че не го послушах да раздам всичката риба.*
* След тази случка в Бялото Братство риба не се яде (бел. състав.)