Рилски беседи, Съборно слово - 1935 - 1936 г.
Сочни храни
В първата глава от книгата на пророк Данаила се вижда силата на убеждението. Голяма е силата на човека, който има убеждение! Който няма убеждение, той не може да приложи силата си. Данаил бил убеден, че не трябва да яде пищна храна, но сочна, т.е. сочива. Под "пищна храна" се разбират разните видове меса. Под "сочива" се разбира вегетарианска храна. Навуходоносор, вавилонският цар, определил всеки ден да се дава на Данаила и на тримата юноши, Юдини синове, дял от царските изрядни ястия и от виното което той пиеше. Но те пожелали за себе си сочива и вода. Както виждате, има религиозни хора, които употребяват пищна храна и винце пият; има религиозни, които ядат сочива и вода пият. За да употреби човек една или друга храна, това зависи от неговото вътрешно убеждение. Следователно, човек може да има убеждение по отношение на физическия свят, може да има убеждение и по отношение на духовния свят.
И тъй, по отношение на храната, познаваме два типа хора: едните употребяват месна храна, а другите – вегетарианска. Човек употребява такава храна в която той вярва. Когато е убеден в нещо, човек вярва. Едно убеждение е толкова по-силно, колкото вярата на човека в убеждението му е по-голяма. Най-малкото колебание, най-малкото съмнение в неговата вяра намалява силата на убеждението. Дето убеждението е слабо, там приложението отсъства. Ако приложи нещо в което не е убеден, човек няма да има никакви резултати. Данаил имаше убеждение, което приложи. Той помоли началника на скопците да му позволи да не яде от храната, която се слага на царската трапеза за да не се оскверни. Като приложи своето убеждение, Данаил получи добри резултати. Значи, всяко приложение на нещата трябва да се предшества от убеждение. Човек трябва да е убеден сто на сто в онова, което прилага. Ако има едно на сто изключение, това не е убеждение.
Възможно ли е човек да има убеждение в което да няма поне едно на сто изключение? Не само че е възможно, но според мене истинско убеждение е онова в което няма абсолютно никакво изключение. Ако човек не успява в нещо, единствената причина за това е, че убеждението му не е пълно. Той не е сто на сто убеден, все има някакво малко колебание или съмнение в неговото убеждение. Слабата страна на съвременните християни седи в това, че те нямат убеждение. Те казват: Христовото учение е неприложимо в сегашния живот. Те сами не вярват в това, което проповядват. Тогава остава да се приложи учението на пищната храна. Виждате,че днес всеки говори за удобства, за улеснения, за пищна храна. Които нямат тези условия, те роптаят в себе си, защо едни да имат всичко, каквото пожелаят, а други да ядат постна храна и да пият само чиста водица. Те се оплакват, че им дотегнала постната храна и чистата вода, имат нужда от силна, укрепителна храна и малко винце.
Аз не взимам думите "пищна и постна храна" в буквален смисъл. Не е въпрос до външната страна на храната. Всички съвременни хора, светски и религиозни, богати и бедни, месоядци и вегетарианци, роптаят. Светски хора, които ядат пищна храна, роптаят; религиозни хора, които ядат постна храна, също роптаят. Значи, причината за роптанието на хората не е постната храна, защото и пищната храна не ги задоволява. Слугата роптае, че господарят не му заплатил колкото трябва. Жената роптае срещу мъжа си, че не я обичал както трябва. Според нея, щом мъж – не я обича, тя не може да влезе в Царството Божие. Слугата представя светския човек, който яде пищна храна, но е недоволен от живота. Жената представя религиозния човек, който яде постна храна, сочива и той е недоволен от живота. И двамата роптаят, търсят нещо, което не могат да намерят. Жененият е недоволен, че се е оженил – роптае; нежененият е недоволен, че не се е оженил – роптае. Жененият е религиозният човек; нежененият – светският. И двамата роптаят, и двамата са недоволни. Религиозният роптае, че се е оженил; той мисли, че женитбата му препяства да влезе в Царството Божие. Светският роптае, че не се е оженил. Той казва: Ако бях женен, щях да имам синове, дъщери, работите ми щяха да вървят напред. Сам човек какво може да направи? Нямам жена, нямам деца да ми помагат. "С един камък къща не става". Сега, аз изнасям тия факти за да обърна вниманието ви върху роптанието, върху недоволството на хората, но не и да го обясня. Роптанието е резултат на дълбок психически процес, който става в човека. Често роптанието произтича от малки причини. Малки, дребни причини правят човека недоволен. Някой е недоволен, че не е красив. От какво зависи красотата на човека? Любовта е мярка за красотата. С други думи казано: Когато обичате някого, той е красив; когато не го обичате, той не е красив. Външно красивият човек е маска, която някой скулптор е изваял и поставил на човешкото лице. Махнете тази маска и вижте, дали човек под маската е красив. Ако някой човек и под маската е красив, той може да се нарече истински красив. Следователно, истински красив човек е този който няма маска, т.е. който външно и вътрешно е красив.
И тъй, истинското убеждение абсолютно изключва от себе си съмнението, колебанието, нерешителността. Прегледайте вашите убеждения и вижте, влиза ли в тях съмнението като присъщ елемент. Ако съмнението отсъства, вашето убеждение е абсолютно и смело можете да го приложите. Данаил, заедно с тримата млади момци беше поставен при много неблагоприятни условия. Те трябваше да живеят в царския дом при съвършено нови условия за техния ред и порядък на живота в който до това време бяха поставени. Трябвало е съвършено да изменят на себе си, на своя начин на хранене, на разбиране и да влязат в условията на "пищния живот". Обаче, и при това положение те намерили изходен път и издържали на убеждението си да се хранят със сочива и да пият вода вместо вино от царската трапеза.
Що е сочива, т.е. сочна храна? – Сочната храна е храната на любовта. Пищната храна е тази на безлюбието. Който употребява пищна храна в смисъл храна на безлюбие, той всякога е недоволен. Каквото предложите на този човек, той всякога е недоволен. Навсякъде ще го чувате да роптае: защо днес няма печена кокошка? Защо няма баница? Защо яденето е малко постно? Защо кърпата не е сгъната, както трябва? Защо чинията не е добре измита? Който употребява сочна храна, т.е. храната на любовта, той всякога е доволен. На човека, който употребява пищна храна, други му слугуват; онзи пък, който яде сочна храна сам си слугува. Ако чинията ти е нечиста, вземи гореща вода и сапун, измий я няколко пъти изобилно с вода и въпросът е свършен. Трябва ли за толкова нищожна работа да викаш този или онзи слуга и да създаваш цяла история? Пищната храна се изразява в угощения, банкети, в прислужване от страна на други хора. Сочната храна се изразява в простота, чистота и любов. Тук няма угощения, няма банкети, няма прислуга. Тук човек сам върши работата си. Затова първата храна представя безлюбието в което нещата се постигат чрез насилие. Втората храна представя любовта в която всичко се върши доброволно. Ние можем да наречем пищната храна не "храна на безлюбие", а – "храна на свещения човешки егоизъм". Сочната храна оставаме със същото име – "храна на любовта".
Може ли Христовото учение да се приложи днес? Може ли да се приложи някое ново учение? Ако имате убеждение или ако сте последовател на "храната на любовта" – на сочната храна, можете да приложите, каквото искате. Ако сте последовател на "храната на свещения човешки егоизъм" – на пищната храна, нищо не можете да приложите. Щастието на човека зависи от убеждението, което той носи дълбоко в душата си. Щастието на човека зависи от спазване на великите закони на природата. Законите, които учените проверяват, наричат "природни", но те не влизат в Божествения свят. Защо? – Защото в тия закони има изключения. Тези закони може да са наредени от висши, разумни същества, но ако в тях има само едно изключение, те не са Божествени. Щом има едно изключение само, те внасят най-малкото съмнение. В Божествените закони, обаче, няма абсолютно никакво изключение. Ето защо, всеки трябва да се стреми към Божествения живот в който няма никакво изключение. Докато живее в света на най-малките изключения, човек е вън от Божествения свят. И този свят не е лош, но ще знаете, че всеки момент той може да ви изненада с едно изключение, с което трябва да се справите. Някога едно изключение може да развали цялата работа. За пример, купувате една хубава, доброкачествена свещ за която плащате десет лева. Запалвате свещта, започвате да четете и виждате, че тя гори добре. Дохождате до най-важната глава на книгата и забелязвате, че свещта започва да гасне. Защо? Фитилът на половината свещ е прекъснат. Палите една клечка кибрит, втора, трета, но свещта не гори. Казвате: Отидоха петте лева, но и работата ми остана незавършена. Едно изключение ви изненада: половината свещ била без фитил.
Следователно, когато искате да знаете, живеете ли по Божествените закони или не, вижте, имате ли изключения в живота си. Ако срещнете най-малкото изключение, ще знаете, че не сте в съгласие с абсолютните Божествени закони. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка в които има най-малкото изключение, спадат към човешкия свят. Няма ли никакво изключение в тях, те се отнасят към Божествения свят. Всички несгоди, всички неуспехи в живота се дължат на изключенията, които са присъщи на човешкия свят. Като не взима това предвид, човек приема своя живот за Божествен, вследствие на което се натъква на ред противоречия и заблуждения. Като не познава себе си, като не познава заблужденията си, човек възприема известна идея, известно убеждение, като мисли, че това е стремеж на неговата душа. Всъщност, скритото му желание е, чрез това верую да подобри живота си. Как иска да подобри живота си? Външно, материално. Обаче, той не знае, че вероятността да подобри човек материалното си положение чрез едно свое убеждение или верую е едва едно на сто. И като не задоволи това свое желание, този човек се разочарова. Срещам едного, който ми казва: Откак станах християнин, всичките ми работи се наредиха добре. Срещам друг, който ми казва: Откак станах християнин, всичко ми тръгна назад. И едното е вярно, и другото е вярно. Кой от двамата живее в Божествения свят? Срещам други двама, единият от които казва, че преди да бил християнин, не обичал да дава. Другият казва: Откак станах християнин, започнах да давам. Според мене последният е на прав път. От двамата онзи има убеждение, който дава. Този човек мисли само за днес, а не и за утре. Ако съм пред един планински извор и дойде при мене човек, и ме помоли за чаша вода, трябва ли да се страхувам, че ако му дам чаша вода, утре няма да има за мене? Изворът постоянно тече, той има убеждение. Извор, който пресъхва, няма убеждение. Защо? – Защото в неговото убеждение има изключения. Изворите на Божествения свят никога не престават. В техните убеждения няма изключения. Изворите на човешкия свят пресъхват. В техните убеждения има изключения.
Представете си, че любовта влезе в някой човек и започне да извира. Обаче, от ден на ден тази любов намалява, докато съвършено престане. След известно време отново потече. Тази любов върви ли по пътя на убеждението? – Не, в нея се явяват изключения. Следователно, когато в любовта се явяват изключения, тя е временна, човешка, а не Божествена. Щом се намерите пред такава любов, имате право да се смущавате. Тя непременно ще ви изненада с някакво изключение. Как ще се справите с изключенията на любовта? За пример, всеки ден имате хляб. Връщате се един ден от работа и домашните ви казват, че днес няма хляб; на фурната няма, съседите ви нямат, приятелите ви нямат – отникъде не можете да намерите парче хляб. Това е изключение във вашия живот. Лягате си вечерта гладен, но не можете да заспите. Как ще се справите с това изключение? Казвате, че ви е сполетяло голямо нещастие – хляб нямате. Допуснете, че вие живеете на дъното на океана, дето сте вързани за един чувал със злато, тежък сто килограма. Докато златото е с вас, всичко можете да имате: хляб, ядене, дрехи – каквото пожелаете. Чувате, че някъде високо над вас съществува друг свят, дето слънце грее. Искате да влезете в този свят, но сте вързани, не можете да се освободите. Един ден, по някаква случайност, тези връзки се развързват, вие се освобождавате от златото и веднага се изкачвате на повърхността на океана, влизате в светлия, просторен свят. Какво изгубихте? Изгубихте златото, но спечелихте условията на новия живот. Не заслужава ли да гладувате една вечер, за да излезете от света на изключенията? Гладът може да стане причина за влизането ви в Царството Божие.
В Шуменско някъде се завъдили много вълци. Лесничеите мислили дълго време, как да се освободят от тях. Най-после решили да заколят едно теле и да турят в него стрихнин. Със закланото теле те искали да привлекат вълците и да ги отровят. От високо някъде един орел видял телето и решил, че заслужава да опита тази хубава храна. Отдавна не бил вкусвал телешко месо. Като се отдалечили хората, орелът, заедно със свои другари още около 20 орли, се нахвърлили настървено върху телето и започнали да ядат. Не минало много време, един по един всички орли се натъркаляли на земята и умрели, отровени от стрихнина. Първият, най-големият и силен орел, успял да хвръкне и близо до Каспичан на една поляна, започнал да се търкаля. Доста време се борил между живота и смъртта, но успял да повърне всичкото месо, което изял. Едничък той могъл да се спаси от смъртта, но от този случай извлякъл опитността: когато някой ти предлага пищна храна, не яж. Знай, че в нея се крие смъртта. За предпочитане е да ядеш умряло теле, отколкото – заклано от учени хора.
И тъй, който има убеждение без изключение, той всичко може да постигне. Такова убеждение има само в любовта. Убеждение без любов не съществува. Който живее в Божията Любов, само той може да има убеждение. С това убеждение човек постига всички свои желания и стремежи. Без убеждение нищо не се постига. В това отношение Данаил даде пример. Той е един от първите вегетарианци от преди хиляди години насам. Той е бил вегетарианец, но не като сегашните. Сегашното вегетарианство клони повече към пищната храна, а трябва да мине към сочната, т.е. към чистото вегетарианство. Човек трябва да има вътрешно убеждение, което всякога да поддържа духа му, да подържа неговия живот. Убеждение, при което духът на човека отпада, умът се разколебава и сърцето се смущава, не е убеждение. Човек трябва да бъде убеден в истината! Убеденият в истината не се разколебава, не отпада духом.
Някой чете беседите и се колебае в себе си: Христовото Слово ли е това, или не? Да се държа ли за това Слово или да се откажа? Този човек мяза на момък, който иска да се жени, но не знае, коя мома да избере: по-богатата или по-бедната, по-красивата или по-грозната. Която мома и да сглежда, едно да знае: да стои десет километра далеч от нея. Това е доброто убеждение. Ако искате да знаете, Божествено ли е Словото, което говоря, опитайте го, подложете го на проверка. Всяко нещо, което е изпитано и проверено е реално. Искате да построите мост. Предлагат ви върбови и дъбови греди. Трябва ли да ви препоръчват едните или другите? Взимате върбова греда, туряте я на моста – не издържа. Щом не издържа, сложете я настрана. Взимате дъбова греда, туряте я на моста – издържа. Щом издържа, туряте я на работа. Опитът сам препоръчва нещата. За мене не важи храната, която ми препоръчват, но тази която се отразява добре на моя организъм.
И сега ще дойдат проповедници да препоръчват Христовото учение, да го проповядват на хората. Защо проповядват? Няколко съображения има, които заставят хората да проповядват Христовото учение. Едно от съображенията им е да печелят души, че като отидат на онзи свят, тези души да светят на главите им като скъпоценни камъни. След това те ще кажат: Господи, ние спасихме, ние доведохме тези души. Ако е така, как ще си обяснят тези проповедници Христовите думи: "За да не погине всяка овца, която Ти ми даде". Значи, сам Христос казва, че е дошъл да спаси онези овце, които Бог му е дал. А един обикновен проповедник ще каже, че той спасил няколко овце и ги завел при Бога. Той се поставя по-високо от Христа.
Други проповедници казват, че обърнали някого към Христа. Един проповедник срещнал едного и започнал да му проповядва. В скоро време той успял да го обърне към Христа. След това проповедникът го поканил у дома си. Рано сутринта гостът му изчезнал. Къде отишъл? Оказало се, че бил апаш. Той обрал проповедника и избягал. Проповедникът си казал: Аз го обърнах, но той още по-добре ме обърна.
Сега, главната идея, която искам да остане в ума ви е: човек трябва да има убеждение. Един ден Христос запита учениците си: За кого ме мислят, да съм? – Някои мислят, че си един от пророците. После се обърна към Петра и го запита: Ти за кого ме мислиш? – Ти си Христос, Син на Бога живаго. Казва му Христос: "Това плът и кръв не са ти открили, но Отец ми, Който живее в тебе". Значи за да вярва в истината, човек трябва да има вътрешно убеждение за нещата. Ще кажете: Ами ти кой си? – Питайте Господа. Ако аз кажа нещо за себе си, ще говоря като заинтересован. Ще кажа нещо, което в действителност не е така. Каквото Бог ви каже, това е вярно. Когато изпрати Христа на земята, Бог каза: "Този е моят възлюбен, в Когото благоволих. Вярвайте в Него".
Идеята за самоотричането, която Христос изказал, не е идея за сиромаси. Тя се отнася само за богатите. Богатият има от какво да се самоотрича. Сиромахът от какво ще се самоотрича? Баща няма, майка няма, брат и сестра няма – няма от какво да се самоотрича. Сиромахът няма пет пари в кесията си. Богатият има милиони в касата си – има от какво да се отрича. Следователно, идеята за самоотричане се отнася до богатите в широк смисъл на думата, т.е. до ония които имат. Давайте щедро, свободно, по любов. Които мислят, че нищо нямат, те трябва да знаят, че това учение не се отнася до тях. Които имат, те трябва да дават, но свободно, по любов.
И тъй, даването се отнася до външната страна на любовта, а убеждението – до вътрешната. Силата на убеждението се вижда в приложението. Няма убеждение без приложение. Ако дадено убеждение не може да се приложи на физическия свят, ще се приложи в духовния. Божественото учение има приложение във всички светове. Човек трябва да знае само, как да прилага. Различието се заключава в начина на приложението, но не и във възможността или невъзможността да се приложи.
Сега, четете сами първа глава от книгата на пророк Данаила и мислете, каква храна да изберете за себе си: пищна или сочна. Опитът показал, че когато Данаил се хранил със сочива, лицето му станало по-красиво, а същевременно той имал повече знания и мъдрост от всички тогавашни учени и мъдреци.
"Божият Дух носи всичките блага на живота".
25 август, 5 ч.с.