Младежки окултен клас - ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГОДИНА (1943-1944)
Сопран и бас
Размишление.
Математиката си служи със знаковете плюс и минус. Български думи ли са плюс и минус? Какво означава плюсът? – Даване. Още означава „повече” – нещо свършено. Когато удрят с камшик, чува се плющене. Това показва, че в плюса има нещо музикално.
Как ще развиете темата: „Защо младият остарява?” Какво ще стане с хубавата ябълка, ако я турите в пещта да се пече? Кожата й ще се набръчка, както се набръчква кожата на стария човек. Значи, старият е печен в пещта. Какво става с плода, който се пече на слънце? Той узрява и красив става. Когато човек пече ябълката, тя се набръчква и остарява; когато слънцето я пече, тя се подмладява. Това са два обратни процеса.
Коя е най-дългата линия, и коя е най-късата? От математиката се знае, че най-късото разстояние между две точки е правата линия, а най-дълга линия е кривата. Следователно, за да живее дълго време на земята, човек трябва да се изкриви малко. Който иска да бъде абсолютно прав, съкращава живота си. За да не бъде животът на хората къс, все трябва малко да се изкривят. Въпреки това, хората искат да живеят хармонично. При сегашните условия, на земята не може да се живее хармонично. – Защо? – Тя не може да издържи тая хармония – кората й би се разчупила. Какво правят войниците, когато вървят през някой мост? – Те вървят разбъркано, без такт. Ако вървят в такт, хармонично, непременно ще съборят моста. Ето защо, когато отиваш при духовен човек, трябва да бъдеш малко объркан, да не показваш своята духовност; ако отиваш при музикален човек, трябва да минаваш за неук, да можеш да слушаш, какво ще ти говори той и как свири. Покажеш ли, че много знаеш, той ще те изпъди. Много естествено, щом знаеш много, той нищо не може да ти предаде.
Сега аз ви навеждам на тия мисли, защото вие искате да бъдете съвършени, всичко да знаете. Всеки иска да си даде мнението, да покаже, че всичко знае. Невъзможно е човек да знае всичко, както не може да носи тежестта на цялата земя. Можеш ли да носиш товара на всички хора? Физически това е невъзможно. Естествено е желанието на младия да се учи, да придобива знанието и опитността на стария. Естествено е и желанието на стария да се подмлади, да стане млад, да има условия да учи. Тогава старият, като се подмлади, отива на забавачницата, а младият – отива в университета, да изучава големите работи. Старият се занимава с дребни работи, които едва се виждат под микроскоп. Детето не се интересува от дребни неща; то се интересува от големи, велики неща. Следователно, естествено е желанието на младия да стане стар и на стария – да стане млад, но не е естествено човек да се стреми да носи земята на гърба си.
И на вас казвам: Докато се занимавате с големи работи, вие сте млади. Щом започнете да се занимавате с дребни работи, вие остарявате. Много естествено. Големите неща изискват много енергия, с която старият не разполага. Като изразходва много енергия, младият постепенно губи силата си и остарява. Старият, като не пилее енергията си, постепенно забогатява и се подмладява. Като знаете това, не питайте, защо човек остарява. Младият е градина, в която още нищо не е посято. Година след година градината се разхубавява: първата година изкопавате дупки за дърветата; втората година посаждате дърветата; третата година те се разлистват, започват да цъфтят и дават малко плод; четвъртата година плодовете се увеличават; петата и шестата година градината се посещава от деца, възрастни и стари, всички се интересуват от нея. Казвате: Тоя човек е узрял вече, плодовете му са сладки и доброкачествени. За такъв човек се казва, че е влязъл в зряла възраст.
Като е дошъл на земята, човек трябва да има естествено разположение да учи. Много хора учат, но по неволя, по необходимост. Орачът оре земята, прави бразди, но по неволя. Като напусне ралото, не мисли вече за нивата. Той казва: Дотегна ми вече орането. Някои млади се намират в положението на орача: на нищо не се радват. Млади са, могат да работят, но очакват, бъдещето да им донесе нещо. Те мислят за големи работи, да посадят нещо, да израсте и да получат много плодове. Те не мислят, че с това ще остареят. Казваш: Ще свърша университет, ще получа докторат. Какво ще придобиеш с доктората? Каква разлика има между оня, който е свършил с докторат по философия и оня, който е свършил с титла „доктор по медицина?” Според мене, всеки, който знае добре нещата, е доктор; който не ги знае добре, не може да бъде доктор. Ако всичко, което знаеш, не можеш да го използваш, не си доктор. Да говориш за любовта, без да я прилагаш, това не е любов. Лесно се говори, мъчно се прилага. Лесно е за човека да кара кола, мъчно е за воловете, които теглят.
И тъй, тежестта на един предмет зависи от разстоянието на неговите частици от центъра. Колкото по-близо са частиците до центъра, толкова по-тежък става предметът. Ако два вола вървят успоредно и теглят една кола, и двата ще усещат еднаква тежест. Обаче, ако единият върви напред, а другият – назад, последният ще усеща по-голяма тежест, защото носи по-голям товар. Който върви напред, носи по-малък товар и живее по-дълго време; който остава назад, по-скоро умира – товарът му е голям. Двата вола трябва да вървят паралелно, в хармония, да пазят равновесие. Когато едното блюдо на везните се наклонява надолу, там тежестта е по-голяма. Когато блюдото се повдига, това показва, че тялото е по-леко от грамовете. Щом двете блюда се уравновесят, тежестта в тях е еднаква. Това е закон, който има значение и във физичния, и в духовния живот. Докато сърцето и умът вървят успоредно, човек е в равновесие. Ако умът е напред, а сърцето назад, или сърцето напред, а умът назад, човек всякога страда. Така страдат и воловете. Ето защо, когато се самовъзпитавате, пазете равновесие между ума и сърцето си. Никога не измъчвайте ума и сърцето си. Ако умът върви напред, а сърцето остава назад, сърцето се мъчи; ако сърцето върви напред, а умът остава назад, умът се мъчи.
Мнозина имат лоши навици, от които мъчно се освобождават. Някой има навик да повдига лявото си рамо, друг – дясното, а трети – и двете си рамене. Като повдига само едното си рамо, човек иска да каже, че не се интересува от това, за което се говори. Като повдига и двете си рамене, той иска да каже, че нищо не знае за това, което се говори. Като повдига лявото си рамо, човек определя посоката на своето движение. Той се движи отляво към дясно, т. е. сърцето отива към ума. Когато повдига дясното си рамо, умът отива към сърцето. Човек трябва да се движи отляво към дясно, т. е. към ума. Когато умът слиза при сърцето, трябва да му даде нещо. Ако нищо не му дава, по-добре да не слиза при него. Защо синът отива при баща си? – Да вземе нещо. И сърцето отива при ума да получи нещо. Ако синът е чиновник, и отиде при баща си, дето остава повече време, отколкото е отпускът му, той бива глобяван. Така постъпва и природата. Тя дава на всеки човек толкова, колкото може да носи. Вземе ли повече, отколкото трябва, тя го глобява.
Какво трябва да правите със своите лоши навици? Ще кажете, че трябва да ги изкорените. Не е лесно да изкорениш един лош навик, който си придобил преди хиляди години. При това, природата не позволява да корениш нещата. Тя препоръчва на хората метода за присаждането. Лошият навик да се присажда с добър. Някое дете обича да бърбори. Родителите забраняват на детето да бърбори. Така не се постига нищо. Те трябва да му съдействат да превърнат бърборенето в разумно говорене. От това дете може да стане добър оратор. Някой е недоволен от себе си, че се гневи, лесно кипва и се чуди, какво да направи, да не се гневи. Не е лошо да се гневиш, но енергията на гнева трябва да се впрегне на работа. Кой човек не кипва? Като турите тенджерата с млякото на огъня и не го свалите навреме, то непременно ще кипне. Трябва ли да постъпвате като циганина, който турил тенджерата с млякото на огъня и, като видял, че тя започнала да се пълни с мляко, той се качил на покрива и се помолил да се напълни цялата стая с мляко. Не желайте малкото благо, което природата ви е дала, да напълни цялата къща. Не очаквайте малкото знание да се превърне изведнъж в голямо. Това е немислимо. Ако искате малкото благо и малкото знание да станат изведнъж големи, ще изгубите и тях. Радвайте се на малките работи. Не желайте да имате повече, отколкото трябва. Радвай се на малката ябълка, която имаш. Силата на човека се крие в малките неща. Хората се радват на големите неща, но мъчно ги използуват. Каква полза имаш от голямата ябълка, от която не можеш да си откъснеш нито един плод? Обикаляш ябълката, поглеждаш нагоре, но плодовете й не достигаш. Малките желания, малките подтици дават сила на човека.
Сега, като говоря за лошите навици, имам пред вид работата, която предстои на човека. Всеки трябва да работи върху себе си, да се самовъзпитава. – Как ще се справим с гнева си? – Гневът е вътрешен пожар в човека. Как се справяш с пожара? Взимаш вода и гасиш. По същия начин ще се справиш и с гнева си. Ще изпиеш една чаша вода на глътки. Направи опит, да видиш, как се гаси огънят на гнева. Ако си неразположен, че някой те обидил, пий една чаша вода, и неразположението ще мине. Ако не направиш това, с години ще гориш от огъня на обидата. Церът на обидата е една чаша вода. Правете опити и, като се уверите в добрия резултат, тогава споделяйте и с другите. Всяка теория трябва да се опита и приложи. Докато не се опита, тя остава само хипотеза. За да се справиш с гнева и неразположението си, оглеждай се в огледало. Щом се разгневиш, погледни се в огледалото, да видиш, какъв си. Като се огледаш, или ще се възмутиш от себе си, или ще се засмееш.
Човек се стреми към красотата, всеки иска да бъде красив. Каква красота може да има в лицето на разгневения човек? Каква красота ще търсите в лицето на оня, който живее с отрицателни мисли и чувства? Достатъчно е да се види в огледалото, за да се ужаси от себе си. Като знаете това, не допущайте в ума и в сърцето си нищо отрицателно. Дръжте отрицателните мисли и чувства далеч от себе си. Дойдете ли до положителните мисли и чувства, оставете ги да влязат в ума и в сърцето ви, да ви облагородят. Ученият, добрият, разумният човек има особени, красиви черти. Казваш: И аз искам да бъда учен. – Можеш да бъдеш учен, но трябва да минеш през мъчнотиите и усилията, през които ученият е минал. Знанието не се добива както богатството. Можеш да станеш богат в един ден, но не и учен. Ще си купиш един лотариен билет и, ако билетът ти печели, веднага ставаш богат. Обаче, знанието се придобива постепенно. Ще учиш, ще работиш, и всеки ден ще прибавяш по малко към знанието си. Като знаеш това, радвай се на всеки учен човек. Щом работиш, и ти ще станеш като него. Срещаш един красив човек. Радвай се на красотата му. Ако работиш върху красотата, и ти ще станеш красив. – Искам да бъда добър. – И добър можеш да станеш. – Как се постига добротата? – Като работиш съзнателно върху себе си, да изработиш добра обхода към всички същества. Аз виждам доброто във вятъра, който вее; в реката, която тече; в зрелите плодове, в бистрите планински води, в изгряващото слънце. Това, което носи живот, е добро. Вода, която не тече, не е добра; вятър, който не духа, не е добър; слънце, което не грее, не е добро.
Казвам: Всичко, което спъва доброто, е зло, не е на място. Мушиците, които развалят зрелите плодове, са зло за тях. Сланата, която попарва цветята, е зло за тях. Понякога и страхът спъва развитието на човека. Например, някой се страхува от течение. Като види отворен прозорец, той се страхува, че ще се простуди. В това отношение, той си внушава, че ще се простуди и, каквото каже, става. Мислиш, че ще се простудиш, и се простудяваш. Аз съм седял много пъти при отворен прозорец, но не съм се простудил. – Защо? – Не се страхувам от течение. Друг е въпросът, ако отиваш при лош човек. Прозорецът на неговата стая е отворен, ти можеш да се простудиш. Там става силно течение. Като те кани лош човек на гости, не му казвай, че е лош, но кажи: Не мога да дойда, простудявам се; в стаята ти има силно течение. По-добре ти ми ела на гости. Да кажеш на човека, че е лош, това не е изкуство. В какво се крие лошавината му? – Прозорецът е отворен, става течение в стаята му и, който влезе вътре, може да се простуди. Като остарееш и заболееш, трябва да има човек около тебе, да те наглежда. Това не е важно. Важно е да намериш оня елемент, който лекува и подмладява човека. Ако старият яде и мисли, как сладко е ял на млади години, никога не може да се подмлади. Яж като млад човек, за да се подмладиш. На младия казвам: Яж сладко, като млад, и не мисли за старостта. И детето не е доволно от това, което му се дава да яде. То иска повече ядене, отколкото може да изяде. Поглежда към чинията на дядо си и казва: Искам още ядене, колкото сте сипали на дядо. – Щом иска много ядене, детето ще стане като дядо си.
Като сте дошли на земята, всеки трябва да знае, с какъв капитал разполага, за да стане голям човек. Казваш: Голям човек съм. – С какъв капитал разполагаш? – Не зная. – Щом не знаеш, не си голям. Голям е силният, разумният, добрият човек. Доброто подразбира узрял плод. Зрелият плод е добър, но и киселият е добър. Най-голямото добро е сладчината, а най-малкото добро е киселостта. Ще се движиш между сладкото и киселото, като граници на доброто. Само така ще помагаш на хората. Следователно, който иска да помага на хората, ще стане голям, всички да го видят. Друг начин за помагане е да станеш малък, никой да не те вижда. Не можеш ли да ставаш голям и малък, ти ще правиш грешки, за които само ще се извиняваш.
Какво правят хората като грешат? Извиняват се, че много бързат, че нямат време да постъпват, както трябва. Някой пише писмо, направи няколко грешки, изцапа го и казва, че бързал. Бързането не го извинява. Грешките показват, че е невежа. Ще напише думата „тeло” с просто „е” и ще се извинява, че бързал, затова сгрешил. Каква разлика има между „е” и ,,Ъ” ?/това гласна-ВИЖ ОРИГИНАЛА/ Буквата „Ъ” е съставена от единица и от седморка. Тя е сатурнов знак. Когато Слънцето и Сатурн се съберат на едно място, те образуват „Ъ”. Главната буква „Е” означава: всичко, каквото ми дадеш, ще го изям. Тая буква взима и не връща. Изучавайте буквите, да се домогвате до техния вътрешен смисъл. Само така ще разберете, че те не са произволно създадени. Виждате, че някои букви си приличат. Например, българското „n” и френското „n”, българското „ m” и френското „m”. Чрез писане на буквите може да се определи характера на човека, да видите, де се крият грапавините и отклоненията в неговия живот. Както по почерка се определя характерът на човека, така и по тялото му могат да се правят кройки. На правото тяло лесно се правят кройки, но на изкривеното мъчно се крои. Някой човек държи едното си рамо нагоре, а другото – надолу. Добрият шивач попълва празнините, и тялото приема по-добра форма. Обаче, това е външно изправяне на тялото. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да изправи раменете си. Изкуственото попълване е временно. Самовъзпитавайте се, да изправяте недостатъците на тялото си, с което ще изправите кривините и на своя характер.
В Америка някъде имало един владика, който държал главата си малко надясно. Всички свещеници от неговата епархия подражавали на владиката. Така и те придобили тоя навик. Друг проповедник имал обичай да повдига едното си рамо. Понеже бил известен като добър проповедник в епархията си, всички проповедници в същата епархия му подражавали. И те вдигали рамото си като него. Да вдигнеш едното си рамо само за момент, това е на място. красиво е. Обаче, да придобиеш навик, постоянно да вдигаш рамото си, това е неестествено, тягостно състояние. Това показва, че е нарушено равновесието в мозъка. Някой има навик да държи главата си надолу. Това показва, че мозъчните енергии в предната част на главата имат надмощие над останалите енергии. Предната част на главата натежава, и човек гледа повече към земята. Това не е правилно. Човек трябва да държи главата си права, нито нагоре, нито надолу. Като гледаш повече към земята, това показва, че държиш за нея и вярваш в нейните сили и енергии. Който вярва в земята, преждевременно остарява; който вярва в слънцето, той се подмладява. Като знаеш това, ходи по земята, без да уповаваш на нея.
Ако ме питате, какво нещо е земята, казвам: Земята е това, което прави човека стар. – Какво нещо е слънцето? – Това, което подмладява човека. Същевременно земята дава знание на човека, прави го учен. Слънцето дава на човека възможности и условия да приложи това знание. Думата „земя, зео” означава взимане. Земята постоянно взима от човека, докато най-после той остарява. Слънцето постоянно дава, затова човек се подмладява. Коренът на думата „слънце” е сол. Значи, слънцето осолява. Когато изгуби равновесието си, човек се осолява. Осоляването подмладява хората. То спира процеса на разлагането. Солта играе важна роля и в духовния, и в умствения, и във физическия свят. Тя подържа навсякъде равновесието. Без нея нищо не се постига. Каквото е сцеплението за молекулите на веществото, такова е солта за мислите и чувствата. Ако количеството на солта в човешкия организъм е повече, отколкото трябва, необходимо е излишното количество да се изхвърли навън. Това става чрез изпотяване. Много сол спича нещата.
В живота хората си служат със сол и пипер. В психичния свят пиперът символизира гнева. Значи, гневливият човек има много пипер в себе си. За да се освободи от него, той трябва да го впрегне на работа. Щом се разгневиш, ще работиш. Обаче, животът не се заключава в гневене. Само 1/50 част от времето е определено за гнева. Ако вложиш повече от 1/50 гняв в живота си, ти нарушаваш неговата хармония. Ако половината от живота си се гневиш, ти си изложен на големи пожари. Ако много се гневиш, не съжалявай. Ако си мързелив, и за това не съжалявай. Ще дойде ден, когато ще работиш. Мързеливият почива, но трябва да знае, как да почива.
Извадете от днешната лекция кратко, научно резюме, което може да се напечата в списанието „Житно зърно.” Ще пишете малко, но стегнато, в научна форма.
Като изучавате музика и пеене, направете разлика между сопран и бас. Според мене, сопран може да пее само оня, който слиза от слънцето към земята. Бас може да пее оня, който отива от земята към слънцето. Пътят на сопрана е обратен на тоя на баса. Тенорът има отношение към Юпитер, а алтът – към Венера. Съвременните хора не могат да пеят алт, както трябва. Тоя глас е останал назад. Днес има добри тенори, добри сопрани и басисти, но алтистите са слаби. – Защо? – Венера не им помага. Ако тенор пее песента „Давай, давай”, ще получите едно настроение; ако я пее сопран, настроението ще бъде друго. В песента, както е дадена, сопранът преобладава; алтът е малко застъпен. В тая песен трябва да са застъпени Слънцето, Земята, Юпитер и Венера. Останалите планети – Меркурий, Сатурн и Марс могат да служат само като украшения. Те са на второ място.
Има песни, на които основният тон е на повишаване; на други – основният тон е на понижаване. Тонът на повишаването има отношение към ума, а тонът на понижаването – към сърцето, т. е. към долината на живота – място за работа и за обработване. Понижаването не подразбира скръб. Диезът е капитал, вложен в обръщение. Бемолът обработва тоя капитал.
„Давай, давай.” – Какво да даваш? – Всичко, което си взел от земята и от слънцето. Значи, каквото басът е взел от земята, да го даде. И каквото сопранът е взел от слънцето, да го даде. Като се срещнат силите на баса и на сопрана, те се допълват взаимно. Енергията на сърцето е енергия на баса, а на ума – енергия на сопрана. Умът и сърцето трябва да взимат участие в пеенето. С други думи казано: Любовта е енергия на сопрана, а обичта – на баса. Любовта е слънчева енергия, а обичта – земна. Като обичаш някого, ще му дадеш от благата на земята: ябълки, круши, сливи. Любовта дава всичко, каквото обещае. Тя не отлага нещата. Щом обещае нещо, още в същия момент го дава. Когато приемаш един пътник да нощува в дома ти, това е любов; щом го нахраниш, това е обич. Добрият прием иде от слънцето, а храната – от земята. Пътникът слуша песента на сопрана и на баса и благодари. Той излива своята благодарност чрез тенора си. Само оня пее тенор, който е пътувал дълго време, след което някой добър човек го приел в дома си, а друг го нахранил. Ако никой не те приеме и нагости, ще пееш алт. Ще се оплакваш и запитваш: Това ли е любов? Алтът показва, че приемът е бил лош. Затова се казва че алтът е изостанал назад в развитието си.
И тъй, когато предавате слънчевата енергия добре, сопранът е добър; когато предавате земната енергия добре, басът е добър. Това значи, да се осмисли животът ви. Когато майката и бащата приемат добре сина си, който иде от невидимия свят, той непременно ще пее тенор. Ако не го приемат добре, не може да пее тенор. Някога, в далечното минало, мъжът е предавал слънчевата енергия, а жената – земната. Мъжът е пял сопран. Сега е точно обратно; мъжът предава земната енергия и пее бас, а жената предава слънчевата енергия и пее сопран. Като знаете това, учете ума си да пее сопран, сърцето си – да пее бас, волята си – да пее тенор, а тялото си – алт.
Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.
2. Лекция от Учителя, държана на 15 октомври, 1943 г. София.–Изгрев.