Общ Окултен Клас - ДЕСЕТА ГОДИНА (1930-1931)
Смяна на силите
Размишление.
Има ли разлика между вчерашното и днешното ядене? – Има. – Понеже разликата между вчерашното и днешното ядене е голяма, затова казваме, в широк смисъл, че миналото не може да решава въпросите на настоящето. Ако не знаете това, вие се натъквате на противоречия и мъчнотии, които не можете да разрешите. Едно трябва да знаете: условията на миналото са били за миналото. Днес се изискват нови условия. – Ама защо досега никой не е признал моите таланти? – Вие мислите, че сте талантлив човек и изискквате хората да ви оценят. Миналото е минало, важно е настоящето. Работете усърдно и с любов, за да признаят талантите ви. Настоящето решава днешните въпроси. Не очаквайте слава от хората. Как ще признаят вашите таланти, когато и те искат да бъдат признати за талантливи? Работете, развивайте талантите си и радвайте се, че има какво да правите. Какъв смисъл има за вас това, че хората признават вашите таланти? То е все едно, че знаят, как се храните и каква храна употребявате. Тщеславие е, човек да се хвали с яденето. Някой казва, че се храни с печени кокошки, пуйки, плодове и т.н. С това той иска да покаже, че е богат човек. Бедният пък не смее да каже, с какво се храни. Богатият се хвали със своята пълнота и червен цвят на лицето, с което подчертава, че е здрав. Бедният пък се срамува, че е слаб, пожълтял и немощен. Това е криво разбиране на нещата. Преди всичко, пълнотата всякога не подразбира здраве. И слабият всякога не е немощен. Често богатите са немощни, а бедните – силни и способни за работа.
Ние говорим за положителни и отрицателни сили в природата. Какво представляват тия сили и как се изявяват? Положителните сили действат направо, а отрицателните – косвено, чрез обиколки и овъртвания. Когато влезе в дома ви, съдебният пристав пристъпва направо, без заобикалки. Той си служи с положителните сили и затова казва: Господине, вие дължите на държавата хиляда лева. Ако не ги платите в тридневен срок, ще ви осъдят на няколко месечен затвор. Който си служи с отрицателните сили, пак ще иска да си платите дълга от хиляда лева, но ще ви занимава известно време с различни въпроси и след това ще ви напомни за парите, които му дължите. – Къде се проявяват положителните и отрицателните сили? – Както семето се нуждае от почва, вода, въздух и слънце, за да израсте, така и природните сили се нуждаят от условия за своето проявяване. Умът, сърцето и волята на човека представляват условия за тяхната проява. Не може човек да си служи с тия сили, ако не приложи ума, сърцето и волята си. Лесно се чете Библията и Евангелието, но знаете ли, колко хора са вложили ума, сърцето и волята си, докато ги напишат? Някои са писали собствените си опитности. Главите им са побеляли от мъчнотии и страдания. Много време са писали Евангелието, но и до днес не е написано, още продължава да се пише.
Каква е разликата между положителните и отрицателните сили? Положителните сили се стремят към слънцето, а отрицателните – към земята. В това отношение те представляват полюси. Като се движи между тия сили, човек проявява разумността си. Значи, разумността работи между противоположни сили. Разумността се проявява между доброто и злото. Следователно, ако не е бил лош, човек не може да бъде добър; ако не е бил добър, той не може да бъде лош. Ако не е бил положителен, не може да бъде и отрицателен; и обратно: ако никога не е бил отрицателен, не може да бъде и положителен. С други думи казано: ако няма уста, човек не може да приеме водата и храната отвън; ако няма очи, не може да приеме светлината; ако няма уши, не може да приеме звука. Ако храната, светлината и звукът не срещнат съпротивление, те не могат да се възприемат. Съпротивлението, което те срещат, наричаме трансформиране. Значи, устата и езикът трансформират храната, очите – светлината, а ушите – звука. Разумността в природата взима участие при трансформиране на нещата. Така тя създава листата, клоните, цветовете и плодовете на растенията.
Мнозина мислят, че са някакво голямо величие, че са свободни да правят, каквото искат. Те са свободни по отношение на своя личен живот; обаче, дойдат ли до целокупния живот, към който имат отношение, вече не са свободни. Всеки човек представлява лист, клонче, пъпка, или коренче от висшия, разумен свят, с който е свързан. Той трябва да знае, че не е абсолютно свободен и носи отговорност за своите постъпки. Възвишеният свят, с който сте свързани, е положителен. По отношение към него, вие сте отрицателни, вследствие на което той работи за вашето развитие и оформяне. Когато вашите мисли и чувства проникват между съществата от разумния свят, те веднага започват да ги обработват. Каквото изработят, те го връщат пак на земята. Всеки човек взима това, което е изпратил. Какво ще получите, зависи от материала, който сте изпратили. Като знаете това, трябва ли да съжалявате, че не получавате хубави плодове? Разумните същества задържат нещо и за себе си, което трансформират и приспособяват към своя живот.
Като ученици, вие трябва да постъпвате разумно, за да получавате добри плодове. Ако пък плодовете на вашия живот не са добри, поне ще се научите да мислите, да търсите причините и последствията на нещата. В този смисъл и доброто, и злото имат еднакво право на съществуване. Злото и доброто еднакво взимат участие в строежа на нещата. Ето защо, като се натъкнете на злото, използвайте го като градивен материал за строежа на своята мисъл. Като се натъкнете на доброто, прилагайте това, което сте съградили.
Задачата на всеки човек е да мисли и чувствува правилно и да прилага своите прави мисли и чувства в живота си. На всеки човек е дадена специфична работа, която трябва да свърши. – Ама искам да зная, как е създадена Вселената. – По тези въпроси мислят възвишените същества. Това не е твоя работа. Можеш да мислиш, но ще изгубиш времето си напразно, нищо няма да разрешиш. Ти имаш право да се интересуваш от въпроса, какво ще стане с тебе. Ще знаеш, че ако работиш и учиш добре, ще изкараш нещо добро. Ако не работиш и не учиш, а очакваш да получиш всичко наготово, нищо няма да придобиеш. Който не работи доброволно, насила ще го заставят да реши задачата си. За предпочитане е, човек да свърши работата си по свобода и с любов, отколкото да го заставят насила.
Сегашните хора искат с малко труд, с малко усилия да придобият големи знания и богатства, да станат учени и щастливи. Това е невъзможно. При сегашните условия на живота, човек не може да бъде нито щастлив, нито много учен. – Защо? – Възможностите му са ограничени. Виждаме, че и най-учените хора има още да учат. Те не са дошли до онова знание, с което разполагат възвишените същества. По отношение на животните, човек е гениален със знанията и възможностите, които има, но по отношение на възвишените същества, той е невежа.
Казано е в Писанието: "Едно ти не достига". Всички хора виждат, че им липсва нещо, но какво, не знаят. Те искат да придобият това, което им липсва, но как, не знаят. Като се натъкне на някоя отрицателна мисъл, или на някое отрицателно чувство, човек не може да си помогне. Той сам не може да трансформира отрицателните сили в положителни, поради което прилича на болен, който очаква на близките си, да го измият, да го съблекат и облекат. Докато очаква помощта на другите, човек е инвалид и не може да се развива. Ще кажете, че за да се развивате, първо, светът трябва да се оправи. – Няма защо да очаквате да се оправи светът. Който е създал света, Той има грижата за него. Вашата задача е да оправите света, който е във вас. Щом оправите вашия свят и външният свят ще се оправи. Бог е създал първо растенията, животните, а най-после човека. Значи, човек е най-последната и съвършена форма на земята. Като знае това, той трябва да работи върху себе си, да се усъвършенства. Ще каже някой, че човек е произлязъл от Бога и няма какво повече да работи. Ако е така, защо не прилича на Бога? Защо е толкова несъвършен? Възможно ли е от съвършения да излезе толкова несъвършено същество? Ако вадите въглен от огнището, той трябва да е разгорещен. Ако е изгаснал, и огнището е изгаснало.
Значи, ако човек е излязъл от Бога, той трябва да носи в себе си свещения огън на любовта. Ще кажете, че този огън е изгаснал. Щом е изгаснал, трябва да го запалите, да гори. Задачата на човека, който съзнава, че е излязъл от Бога, се заключава в придобиване на Неговата светлина и знание, на Неговата Любов и Мъдрост. Ще кажете, че вярвате в Бога. Това не е достатъчно. Важно е да обичате Бога. Има хора, които вярват в Бога, без да Го обичат. Има безверници, които не вярват в Бога, но Го обичат. Истински вярващ е онзи, който има абсолютна вяра и любов към Бога.
Днес всички хора се оплакват от неуспех в работите си. Те казват: Чудно нещо! Мъчим се, работим, възприемаме новите идеи, въпреки това не успяваме. – Защо не успяват? – Защото методите и формите им са стари. Те наливат ново съдържание в стари форми, които не издържат напрежението на новото и се пукат. За да успяват, всеки трябва да реши своята задача и да не се меси в работата на другите. Корените ще вършат своята служба, без да се бъркат в работата на клоните. И клоните ще вършат своята служба, без да се бъркат в работата на корените. Праведните хора работят в клоните, а грешните – в корените. Когато грешният човек се качи на клоните, няма да прилага своите методи, но ще се приспособи към методите на праведните. Когато праведният слезе в корените, ще се приспособи към методите, по които те работят. – Защо корените са толкова набръчкани? – Защото се движат между различните течения на земята, за да смучат от тях хранителни сокове и да ги пращат нагоре, към клоните на живота. Така работи разумният принцип. Като влезе в света, той извлича от него всички жизнени сокове и ги изпраща към клоните. В този смисъл, когато страда, човек се намира в корените на живота. Тук той ще се огъва на една и на друга страна, докато извлече онези жизнени сокове, необходими за неговия възвишен живот. Животът в корените е адът. Като извлече нужните сокове, човек излиза от ада, над почвата и постепенно се качва на клоните, да обработи всмуканата чрез корените храна.
Следователно, докато е на земята, човек постоянно минава от корените в клоните и от клоните в корените. Той не може да работи все с едни и същи сили, само с положителни, или само с отрицателни. Всяка отрицателна сила след време се превръща в положителна, а положителната – в отрицателна. Това виждаме в живота на всеки човек: приятното състояние се сменя с неприятно, а неприятното – с приятно; сиромашията се сменя с богатство, а богатството – със сиромашия. За пример, някой богат човек, след 20 – 30 години, осиромашава. Ако това не стане през неговия живот, става в живота на синовете му. Някой човек е гениален, но децата му не са гениални. – Защо? – Всяко благо трябва да се придобие. Благата, дарбите и способностите не се дават по наследство. Всеки сам трябва да работи, да ги заслужи. Когато в един дом и родителите, и децата са способни, това показва, че децата са работили в миналото. По наследство те получават нещо от родителите си, но основата, върху която градят, е резултат на минала дейност.
Мнозина се запитват, как могат да придобият дарби. Това не се разказва. Колкото и да им говорите, нищо не могат да разберат. Ето, всички знаят, че радиото приема звуковите вълни и ги предава, но как става това, малцина разбират. Откритието на радиото, както и на всички неща, изобщо, е дело на същества от възвишения свят. Те не са от този свят. Търговците продават и купуват различни системи радио, но те са далеч от възможността да направят подобно откритие. И Христос донесе на света ново учение, но много от последователите Му го изопачиха. Ако Христос дойде днес на земята, ще се чуди на тълкуванията, правени върху учението Му. Пък и образът на Христос, както Го рисуват, не е верен. Ще каже някой, че е видял Христос. – Как Го е видял: като дете, като юноша или като 33 – годишен? Христос не стои на едно място. Той и днес живее и работи за човечеството и коренно се различава от онзи Христос, който е живял преди две хиляди години. Тогава Христос дойде между хората, но те не Го познаха. Ако дойде днес, пак няма да Го познаят.
Като ученици, вие трябва да имате едно положително верую, една основна идея, на които всякога да разчитате и с които да мерите нещата. Това не значи, че нямате никакво верую, но очаквате повече на другите, те да работят за вас. Религиозните, за пример, казват: Добър е Бог, ще ни помогне. – Бог ще помогне, но, преди всичко, вие трябва да работите. Повечето хора търсят живот без страдания. Днес това е невъзможно. Докато хората не изпълняват волята Божия, страдания всякога ще има. Кой е виновен, че две мравки се бият? Вие ги съветвате да не се бият, но те не слушат. Щом вземете една чаша с вода и ги залеете, те веднага се пускат и се примиряват. Разумният свят постъпва по същия начин и с хората. Като види, че се бият и не искат да се примирят, той ги залее с вода, т.е. изпраща им различни болести. Като дойде болестта, човек омеква. Чувате, че някой мъж се заканва на жена си, иска да я убие. До вечерта му излиза един голям цирей и той се връща при жена си омекнал. Тя започва да го лекува, по-скоро да мине циреят. Някъде пък жената е недоволна от мъжа си, иска да го напусне. И да го напусне, по-добър от него не може да намери. – Защо ще го напуска? – Не могла да го търпи, не го обичала. Господ го търпи, обича го, а тя не го обича. Това е криво разбиране. Всъщност, тя не може да го търпи, защото е имала някакво специално желание, което той не е могъл да изпълни. Ако мъжът беше изпълнил желанието, тя щеше да го търпи. Освободете се от вашите лични желания и ще видите, че хората не са толкова лоши, както си ги представяте. Да се освободите от своите лични желания, това значи, да ги възпитавате. Самоотричането, за което Христос говори, подразбира освобождаване на човека от неговите лични желания. Поддържайте в себе си само Божествени желания. Те имат отношение, както към вашата душа, така и към душите на вашите ближни.
Личните желания на човека не са нищо друго, освен присадки на неговото дърво. Един ден, когато тия присадки се счупят, на това дърво ще израстат ония клони, които отговарят на неговото естество. Следователно, за да се върне към естествения живот, в който някога е бил поставен, човек трябва да се освободи от всички изкуствени присадки в неговия живот, направени от опитни и неопитни градинари. За пример, нетърпението, неразумността са изкуствени присадки. Счупете тези присадки и оставете свободно да израсте Божественото клонче във вас, което ще ви доведе до правилно разбиране на нещата, до онази разумност, която е вложена във вас. Когато Божественото в човека образува клончета, човек се развива правилно.
И тъй, искате ли да придобиете по-висока култура, дайте ход на Божественото в себе си. Неговата култура идва от Божествения свят. Някои мислят, че сегашната култура е най-висока и се намира вече на своя край. Културата няма край. Тя представлява редица действия от великата житейска сцена. Щом се свърши първото действие, сцената се променя, започва се второто действие. След второто действие идва третото и т.н. Действията се различават едно от друго. Защо е така, това е работа на онзи, който е писал драмата.
Както и да се говори на хората, те търсят живот без страдания. Това е все едно, да търсят живот без промени. Ако са действащи лица в първото действие, те не искат да взимат участие във второто. Благодарете се, че действията се сменят. Благодарете за страданията, както и за радостите. Когато вие страдате, друг някой се радва; и когато вие се радвате, друг някой страда. За пример, за да получиш един хубав плод, трябва да се причини страдание на дървото. Благодарение на Закона за смяна на силите в природата, човек не може да бъде цял живот нещастен, но не може да бъде и цял живот щастлив. Щастието се сменя с нещастието, здравето с болестта, учеността с невежеството, богатството със сиромашията и т.н.
И тъй, изучавайте Закона за смяна на силите, да знаете, през какъв период от време се сменя една сила с друга. Използвайте този закон, за да придобиете нещо ценно в характера си. Когато страдате, не бягайте от страданието, но развивайте търпение, мекота и сила. Като се радвате, прилагайте това, което сте обработили чрез страданието. Страданието и радостта са условия, при които човек изработва различни добродетели. – Ама колко време ще страдам? – От тебе зависи. Колкото по-разумно носиш страданието, толкова по-скоро ще се освободиш от него. Като ученици на Новото учение, започвайте с малки опити и постепенно отивайте към големите. За пример, някои постоянно говорят за новите идеи, а постъпват по стар начин. Където ходят, постоянно плюят. Човек трябва да пази чистота навсякъде. На ученика не се позволява да плюе на земята. Той трябва да носи кърпичка в джоба си и като стане нужда да плюе или да изтрие носа си, да си послужи с кърпичката си. Направете опит за десет дни, да не плюете на земята и да триете носа си с кърпичката, за да видите, колко сте способни да се владеете. Човек не може да не трие носа си, да не отделя отвреме навреме слюнки, но това не значи, че трябва да плюе на земята. Като плюе и като изтрива носа си, човек се чисти, но той трябва да знае, как и къде да прави това. Като спазвате правилото за десет дни, вие придобивате добър навик, свързвате се с положителните сили на природата. По този начин, вие работите съзнателно върху самовъзпитанието си.
Следователно, като се стремите към новия живот, знайте, че той изисква от човека добра обхода. Без добра обхода не можете да напредвате. Човек трябва да бъде господар на своето тяло, да владее мускулите на краката, на очите, на устата си. Всяко движение на човека трябва да бъде под контрола на неговата воля. Това значи, да живее човек в пълна хармония със своите мисли, чувства и постъпки. Добре е отвреме навреме човек да се оглежда в огледало, да следи за равновесието на силите в своя организъм. Най-малкото нарушаване на равновесието му се отразява в очите. Затова е казано, че очите са огледало на човешката душа. Наблюдавайте очите си, да следите промените, които стават във вашия вътрешен живот.
И тъй, за да запазите равновесието на силите в своя организъм, не давайте ход на всички желания в себе си. Невъзможно е човек да служи едновременно на всички желания. За всеки човек е определено, кои желания трябва да развива и на кои дарби да даде ход. Като разберете това, не губете време, но започнете да работите. Всяко нещо трябва да става навреме.
Т. м.
32. Лекция от Учителя, държана на 1 април, 1931 г. София. – Изгрев.