СМЕНИ В ПРИРОДАТА
Размишление.
Сегашните хора се нуждаят от сериозни работи в живота. Те избягват забавите. За тях забавата е почивка. Те не се нуждаят от такъв род почивка. За децата, обаче, забавата е необходимост. Чрез забавите децата растат, развиват способностите си и се готвят за сериозен живот. Понеже съвременните хора са минали вече фазата на детинството, сега те се готвят за нов живот, за нова работа. Те казват, че човек трябва много да мисли. Наистина, отличителната черта на човека е способността му да мисли, но мисълта, мисленето не е единичен процес. Мисълта е колективен процес. Всички хора мислят. Поради способността си да мисли, човек минава за мислещо същество, а ангелите - за разумно същество, надарено с висока интелигентност. Мисълта на човека може да бъде положителна и отрицателна. Под отрицателна мисъл не трябва да разбираме лоши мисли, но мисли с отрицателна енергия.
Сега, каквото и да се говори на човека, от него се иска приложение. Човек може да разбере живота само чрез приложение. Животът се изразява в три направления: в областта на мисълта, в областта на чувствата и в областта на постъпките. Значи, човек се движи, освен в областта на чувствата и на постъпките, още и в областта на мисълта. Затова е казано за човека, че е мислещо същество. За човека мисълта е нещо постоянно, а за животните - развлечение, празненство. Както посещението на някой беден дом от царя е велико празненство, така и всяка мисъл попаднала в главата на някое животно, е велико, царско посещение.
Като ученици, вие трябва да разбирате отношението, което съществува между обикновените и царските работи. Те се различават и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Мислите менят формата, съдържанието и смисъла си. Тази е причината, поради която дадена мисъл интересува човека до известно време само и после престава да го интересува. За пример, ако имате едно шише, пълно с някакво хубаво съдържание, вие ще се интересувате само от съдържанието му. Обаче, ако знаете, че някои шишета имат красива форма, а същевременно и добро съдържание, вие се интересувате и от формата, и от съдържанието им. Всяко шише, което е пълно с хубаво съдържание, интересува човека заради съдържанието му. Щом съдържанието му се свърши, той оставя шишето настрана, не се интересува вече от него. Ако има съзнание, шишето ще се чуди, защо го взеха с уважение, а сега го остават настрана. То не разбира, че уважението се е отнасяло до неговото съдържание, а не до формата му. Щом сипят ново съдържание, човек отново се интересува за шишето.
По същия начин, човек се интересува от мисли с добро съдържание. Щом приеме съдържанието им в себе си, той оставя формите им настрана, не се интересува от тях. Обаче, има такива мисли, в които формата и съдържанието са неразделни, не могат да се отделят една от друга. В този случай, човек еднакво се интересува от формата и от съдържанието на тия мисли. Цената на тия мисли остава постоянна, както цената на скъпоценните камъни. Искате ли да продавате скъпоценни камъни, едновременно ще продавате и формата, и съдържанието им. Диамантът, за пример, може да се уподоби на чистата човешка мисъл, през която слънчевите лъчи на живота се пречупват и образуват спектър. Когато лъчите на живота се пречупват в чистите човешки мисли, заедно с това растат и чувствата на човека. Като знаете цената на вашите мисли, вие не трябва да ги продавате. Продавате ли ги, непременно ще пострадате по някакъв начин.
Страданията ще дойдат неизбежно във вашия живот, но стремете се поне да избягвате онези страдания, които вие сами си причинявате. Този род страдания създават противоречия за човека, от които той лесно може да се освободи. Тия страдания представляват неорганизирана материя, която трябва да се впрегне на работа. Човек страда от това, че не може да задоволи някое свое желание. За пример, някой иска да стане цар и страда, че не може да постигне желанието си. Преди да даде ход на това свое желание, човек трябва да направи изчисление, каква е вероятността да стане цар. Щом направи изчисление, той ще види, че това желание не може да се реализира и ще се откаже от него, без никакви страдания. Как се е зародила в човека идеята да стане цар? Ако трябваше да стане цар, със слизането си на земята, той щеше да носи със себе си акредитивни писма, че го пращат на земята цар да стане. Ако беше определен за цар, с него заедно щеше да слезе цяла свита от помощници и придворни, със сила и власт, да го учат и да му помагат. А тъй, без никакви писма, без никаква свита, дошъл като обикновен човек на земята, той започва да мечтае цар да стане. На място ли е родена тази идея? - Не е родена нито на място, нито на време.
Този род мисли ние наричаме неестествени. Те се зараждат във всеки човек. Някой иска да бъде философ, учен човек. Философът не се ражда философ, нито ученият се ражда учен. За да стане човек философ или учен, той трябва дълго време да работи. Работа, труд, постоянство се иска от човека, за да придобие нещо. Каквито и да са идеите на човека, в тях има нещо общо. Разликата се заключава само в това, че някои хора представят корени на някоя идея, други - листа, трети - цветове. Обаче, всички заедно съставят идеите на целокупния живот. Ако, според мястото, което заема, не реализира своите идеи, човек ще остане в положението на корен на растение. В това положение, той само ще смуче сокове от земята, ще плаче, ще страда, докато един ден мине през състоянието на животно, поне да може да се движи от едно място на друго. От животно, той ще се стреми да стане човек. Човекът пък ще се стреми да стане ангел. Ангелът се стреми към още по-високо положение.
Като слушате да се говори така, вие си задавате въпроса: Къде е краят на живота? Какъв е неговият смисъл? - Краят на живота и неговият смисъл са във вечността. Тя съдържа всичко в себе си. Защо човек трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори. Каквито философи и да съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край. Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за себе си, че са начало, глава на работата. Други пък съзнават, че са край, опашка на работата. Обаче, нито началото може без края, нито краят без начало. Началото и краят, т.е. главата и опашката вървят заедно. Зараждането на дадена идея е начало на тази идея; реализирането й това е нейният край. Краят на тази идея пък води към началото на друга идея. Идеите са неразривно свързани една с друга. Тъй щото, когато някой казва, че е свършил училище, той е свършил само един род училище, както ученикът свършва една учебна година и си почива, за да започне нова. Човек непрестанно учи, минава от училище в училище - всякога има, какво да учи.
Като изнасям тия мисли, имам за цел да обърна вниманието ви към постоянните промени, на които човешкият живот е изложен. Формите на човешкия живот постоянно се менят. Когато се казва, че човек минава в положението на растение и на животно, това не значи, че той се превръща на растение или на животно. Човек минава само през състоянията на растение и на животно, без да взима тяхната форма. Докато само расте, седи на едно място и почива, човек минава през положението на растение. Такова е състоянието на новороденото дете, което расте, без да се движи от едно място на друго. Щом в него се роди желание да се движи, да промени мястото си, детето е в положението на животно. То започва да пълзи, да лази по земята на четири крака, като животно. Когато мисълта започне да действа, в човека се явява желание да се изправи на краката си и свободно да ходи. Той минава вече във фазата на истински човек, който мисли, работи и се стреми да мине в ново положение, във фазата на ангел. Като минава от едно положение в друго, човек е изложен на страдания, които го повдигат, т.е. съдействат за неговото развитие.
Съвременните хора, особено някои религиозни, мислят, че като отидат на онзи свят, всичко ще им тръгне напред и ще могат да научат това, което не са успели да придобият на земята. Наистина, много неща могат да се научат на онзи свят, но затова се изисква по-усилена работа, отколкото на земята. - Ама ние сме завършили своята еволюция, завършили сме вече развитието си на земята. - Още по-добре. На онзи свят работят, именно тия, които са завършили развитието си. На земята работят и умните, и глупавите, а на небето, между ангелите, само умните работят. Глупавият може да отиде само на гости при ангелите, да поседи ден-два и да слезе на земята да работи. Докато е на земята, човек не трябва да изпуща моментите за работа, да мисли, че може да живее, както иска, и да очаква по-добри условия в бъдеще. Той трябва да научи урока, който му е даден още днес, без никакво отлагане за утрешния ден, или за друг живот. Днешната задача още днес ще решиш - нищо повече. Ще кажете, че условията ви препятствали, или не сте разбрали задачата. - Никакво извинение не се приема. - Тогава в какво да вярваме? - Ще вярвате, че в света съществува един Бог, Който е Любов. Той е дал условия на хората да живеят, да работят и да учат. Бог е Мъдрост. Следователно, Той е вложил разумност в човека, научил го е да мисли и да чувства.
Когато младата мома и младият момък се влюбят, те мислят, че тогава само чувстват. В края на краищата, момата се оплаква, че момъкът я изгорил, а момъкът се оплаква, че момата я изгорила. Какво показва това? - Това показва, че те са вложили един в друг повече енергия, отколкото трябва. Щом момата и момъкът се оплакват един от друг, те не са умни, те са играли с огън. За онзи, който си играе с огъня, е добре, но за онзи, на ръката на когото е турен огънят, не е добре. Какви са последствията на тази игра? - Изгубване на доверие. За да не изгуби вяра, както в себе си, така и в другите, човек трябва да възпитава своите чувства. Мисълта е дадена на човека, именно, за това, да възпитава неговите чувства. Той трябва да чувства всякога, а не само когато се влюби. Такива са отношенията и на Бога към нас. Той всеки момент отправя своите мисли и чувства към нас. Когато хората отричат това, причината е в тях. Със своя неправилен живот, те се затварят за Бога, вследствие на което Той временно престава да им изпраща ония блага, които те искат. Той знае, че ако при техния неправилен начин на живеене, им изпраща блага, вместо да им помогне, ще им причини големи вреди. Като не разбират това, хората, като своенравни деца, роптаят, защо на еди-кого си е дадено повече, а на тях - по-малко. Много естествено! Здравият всякога може да яде от яденето, което се слага на трапезата: обаче, болният ще яде малко и то лека, специална храна. Неговият стомах е слаб, не може да издържа на всякаква храна. Когато оздравее, и той ще се ползва от благата, които здравите хора имат.
Като ученици, вие трябва да се спирате на положителните мисли в живота, а не върху това, кой колко знае и какво е неговото верую. Апостол Павел е казал: „Отчасти знаем, отчасти мъдруваме“. Не е въпрос човек изведнъж да порасне, да стане голям, знатен. Радостта на ученика се заключава в постепенното растене и придобиване на знания. Някой, като свърши гимназия или университет, мисли, че е станал учен човек, че много знае. Къде кого срещне, все за своето минало разправя: когато бях ученик в еди-кой си клас, или на еди-кой си семестър, това и това беше, такива и такива знания придобих. Добре е човек да си спомня нещо от миналото, но животът непрестанно върви напред. Науката също крачи напред. Това, което е било преди 10-20 години, сега не е същото. Сега сте пъргави, но след 20-30 години ще станете сериозни, ще се движите бавно, ще философствате. Ще кажете: „Едно време бяхме млади, а сега остаряхме“. - Защо остаряхте? Коя е причината за остаряването ви? Старостта е вашият кредитор. Ако искате да не остарявате, трябва да спазвате правилото: още преди да е дошъл кредиторът ви вкъщи, вие да сте му платили. Дойде ли дома ви, веднага трябва да изпратите слугата си в кантората му, да платите дълга си. Ако нямате пари да платите дълга си, трябва да избягате някъде, да не се явявате пред очите на своя кредитор.
Следователно, искате ли да не остарявате, ще направите едно от двете: или ще платите на кредитора си, преди да ви е потърсил, или ще се скриете някъде, да ви не среща. - Трябва ли човек да бяга от задълженията си и да не плаща? - Плати тогава! - Ама нямам пари. - Щом нямаш пари, бягай! Две положения има в живота: добро и зло, ден и нощ, радост и скръб. Човек трябва да избере едно от двете. Казвате на някого: Ти трябва да правиш добро! - Не мога. - Щом не можеш да правиш добро, ще правиш зло. - Не мога да правя зло. - Тогава добро ще правиш. Има неща, които човек не може да избегне. Той трябва да върви напред - не може да се връща назад. Обаче, има случаи в живота на човека, когато спасението му седи във връщането му назад. За пример, ако човек е тръгнал в крив път, в посока на злото, той трябва да се върне назад. Като се върне назад, той ще поеме посоката на доброто и ще тръгне напред. Мисълта на човека определя посоката на неговото движение.
Често хората се гордеят със своите мисли и чувства, радват се, че са много производителни. Не е достатъчно човек само да ражда мислите и чувствата си, но същевременно той трябва да знае, как да ги пази, да не се губят. Срещате един човек, и той започва да се оплаква: Какви красиви мисли и чувства имах на младини, но свърши се това време, изчезнаха моите светли мисли и възвишени чувства. - Къде отидоха те? - Не зная, но нищо не остана от тях. Отиде красивото и светлото! Няма вече да се върне. - Щом си изгубил красивото в своя живот, това показва, че не си бил умен човек. Като не можете да върнете красивото, което сте изгубили, и като не знаете причината за това, вие дохождате до една крива философия и казвате: „Това е в реда на нещата, така ще си отидем на онзи свят“. - Не, това не е в реда на нещата. В реда на нещата е чешмата постоянно да тече, и коритото всякога да бъде пълно с вода. Щом чешмата престава, и коритото не е пълно с вода, едно от двете е вярно: или в чешмата има някаква повреда, или водата се е отбила от своя път. В Божествения порядък на нещата, чешмата всякога трябва да тече, и коритото да бъде пълно с вода. С други думи казано: мислите и чувствата на човека непрестанно трябва да текат и да пълнят коритото, от което хора, растения и животни могат да се ползват.
И тъй, човек не трябва да губи своите красиви мисли и чувства. Щом погледне към резервоара, в който са се втичали, той веднага трябва да си спомни своята младост, като мома или момък, и да се върне към нея. Който владее това изкуство, той моментално ще почерни косата си, ще премахне бръчките на лицето си и ще се превърне в млада мома или млад момък. Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“. За невежия е така, но за учения всичко е възможно. Каква наука е тази, която убеждава хората, че те трябва да умират, да боледуват, да грешат? Това не е никаква наука. Божествената наука изключва всички тия неща. Човек трябва да се стреми към тази наука. Дойде ли до нея, той ще разбере, че раят и небето са създадени за добрите, за умните хора. Адът и чистилището са създадени за лошите, за глупавите хора. Ледницата е създадена за леда. Болницата е създадена за болния. - Ама защо трябва да отида в ада? - Защото си глупав. - Защо трябва да отида в чистилището? - Защото си лош. - Защо трябва да отида в къпалнята? - Да се окъпеш, да станеш чист. Това показва, че в света съществува велик ред и порядък - всяко нещо се поставя на мястото си. Дето има ред и порядък, там има и закони, които трябва да се изпълняват. Никой не е в състояние да измени тия закони. Даже Бог не ги изменя. Измени ли ги, Той се обръща против себе си. Да мисли човек, че може да измени великите закони на живота, това значи, да не е способен да мисли право, или да мисли само за себе си.
Сега вие се запитвате: Какво трябва да правим, като сме загубили своя вътрешен мир? Питам: Какво трябва да прави цигуларят, който, при хубава цигулка и здрави, доброкачествени струни, не може добре да свири? Външната влага влияе върху струните, и той е принуден да прекъсва свиренето, да нагласява цигулката си. Като знаете това, ще можете да си обясните, защо понякога струните на вашето сърце и на вашия ум се отпущат, и вие не можете да свирите добре. Има някаква влага, която им влияе. Пазете се от влагата, която се отразява върху вашите мисли и чувства и пречи да разсъждавате правилно. Правилното мислене определя вашето днешно състояние. Днешното ви състояние пък служи за основа на много бъдещи дни. Какво виждаме днес в живота на съвременното човечество? Срещате едно 12 годишно момче, силно, здраво, побеждава всички мъчнотии. Като стане на 21 години, вместо да стане пехливанин, здрав момък, той отпада, губи силите си. Коя е причината за това? - Този момък е преживял нещо силно, което е внесло разрив между ума и сърцето му, т.е. между мислите и чувствата му. Иска ли да възстанови силите си, той трябва да хармонизира своите мисли и чувства.
Сега, като изучаваме научно фазите на човешкото развитие, ние можем да ги разделим главно на три: в първата фаза на човешкото развитие, от 1-7 годишна възраст, човек минава през положението на растение. Като наблюдаваме живота на детето до седемгодишната му възраст, виждаме, че периферията, около която се движи, е малка. Тази е причината, поради която детето не смее да се отдалечава от дома си. От 7-14 годишна възраст, човек минава през фазата на животно. Той започва свободно да се движи и се отдалечава от дома си. От 14-21 годишна възраст, човек започва да мисли, влиза във фазата на истинския човек. След 21 годишна възраст, човек отново минава в същите фази - има едно повтаряне. От 21-28 години той влиза във фазата на растение, от 28-35 - във фазата на животно, от 35-42 - във фазата на човек. Тези фази се повтарят и по-нататък, до дълбока старост. Когато минава през фазата на растение, научно човек може да каже за себе си, че се занимава с ботаника, изследва произхода на растенията. Същевременно той изучава себе си, определя, към коя категория растения да се причисли: към водораслите, към сухоземните, към низшите или висшите и т.н. Когато минава през фазата на животно, човек се занимава със зоология, изучава произхода на животните, изобщо, както и своя произход, специално. Най-после, като дойде до фазата на човека, той изучава антропология, занимава се със своя организъм, с епохите през които е минал като човек.
Мнозина казват, че не се интересуват от тия работи. Наистина, днес хората се интересуват повече от материални въпроси: кога ще свършат училище, дали ще ги назначат на служба и т.н. Някой свършил естествените науки, иска да стане учител. Назначават го учител, но след пет години го уволняват. Той се интересува за назначението си, а не се интересува колко време ще го държат на служба. Когато уволняват някой чиновник от служба, това показва, че друга работа е предвидена за него. Като не съзнава това, той страда, иска отново да се върне на същата служба. Животът на човека е пълен с промени. В промените е красотата. Докато стават промени с човека, той трябва да се радва. Престанат ли промените в неговия живот, това показва, че развитието му се е спряло. Следователно, дали минава през състоянието на растение или на животно, човек трябва да се радва. Като растение, той трябва да изучава закона на търпението. В каквото положение и да изпадне, човек трябва да учи. Иначе, той може само да философства, без да придобива опитности. Като се намерят пред известни изпитания, или пред разрешаване на известни въпроси, тия философи, вместо да уреждат, развалят работите.
За един такъв малък философ, разправят следния случай. Едно 10 годишно момче обичало да философства, само да решава задачите си. Един ден, това било на великия четвъртък, преди Великден, майката купила 250 яйца, турила ги в кошница да ги боядисва. Като видяло толкова много яйца в кошницата, момчето решило да си избере най-якото яйце, с което да чука яйцата на другарчетата си. То взело две яйца, чукнало ги едно в друго. Едното се счупило, а другото останало здраво. Така то опитало всички яйца, да избере най-якото от тях. В резултат на този опит, всички яйца били счупени, и в ръцете му останало само едно здраво яйце. Момчето сметнало, че това яйце, именно, е най-яко и ще му послужи за борец, с който ще чупи всички останали яйца. Питам: Правилно ли е решило задачата си? Когато влязла в стаята, майката се ужасила от това, което видяла - пълна кошница със счупени яйца. - Защо счупи яйцата? - запитала детето си. - Търсих борец, с който да чупя яйцата на другарчетата си.
Често и съвременните хора изпадат в положението на това момче. Като решават въпросите си само по пътя на ума, чрез философстване, те дохождат най-после до положение да изпочупят всички яйца - условията, дадени в живота им, като остават само с едно здраво яйце в ръката си. - Не, въпросите не се решават по този начин. С едно здраво яйце в живота нищо не може да се постигне, нищо не може да се реши. Човек не е дошъл на земята да живее охолно. Той е дошъл на земята да се учи, а що се отнася до радостта и веселието, това са почивки, промени на състоянието му. Като се учи ученикът е радостен. Не се ли учи, той ще получава единици и двойки, които ще го смущават. Опасно е да не го обикнат единиците и двойките. Обикнат ли го, той не може да мръдне в по-горен клас. Единиците и двойките представят преграда, която пречи на ученика да мине в по-горен клас. Като се намери пред тази преграда, ученикът трябва да употреби всичките си усилия да я прескочи. Мине ли преградата, той е герой. Дойде ли до положение да получава само единици и двойки, ученикът се превръща в безплодно дърво, което трябва да се отсече и хвърли в огъня. За да не го изхвърлят навън, той трябва да работи усилено, да превърне единицата в двойка, двойката - в тройка, тройката - в четворка, да дойде най-после до шесторка. Свърши ли училище с шест, всички го признават за даровит, за способен ученик.
Сега, онези от вас, които не разбират значението на числата, казват, че това са числа, които нямат никакъв смисъл. Наистина, ако са без съдържание, числата нямат никакво значение. Обаче, имат ли съдържание, те представят вече известно напрежение, известно количество енергия. За пример, ако вземем числата 740 мм или 700 мм атмосферно налягане, не е безразлично за кое число ще говорим. При 740 мм налягане ние имаме добро време; при 700 мм налягане имаме дъжд, буря. Като знаете, колко е атмосферното налягане, вие ще решите, можете ли да отидете на планината, или не можете. Ако при 700 мм налягане отидете на планината, трябва да се облечете добре, да вземете със себе си мушама, защото дъжд ще вали. Ако пък налягането е 690 мм времето ще бъде още по-лошо. Както виждате, всяко число има значение. Числата не са произволни величини. Те крият в себе си известно количество сила, напрежение.
Следователно, всяко число в природата, както и в живота, има строго определен вътрешен смисъл. Тъй щото, когато хората се спират върху благоприятното или неблагоприятно влияние на известни дни и числа в техния живот, това не е суеверие. За мнозина вторник и петък не са добри дни. За някои хора числата 13, 17 и др. са неблагоприятни. В тези дни и числа, те не започват никаква работа. Каквото и да е влиянието на числата, човек трябва да държи в ума си положителни мисли. Казвате, че за да избегне фаталностите на живота, човек трябва да бъде набожен. - Това е лесна работа. Да бъде човек набожен, това значи, да вярва в Бога и да прави добро. Хората не знаят, че като вярват в Бога и като правят добро, те се учат, придобиват опитности. Дали върши добро или зло, човек постоянно се учи. И при единия, и при другия случай го държат отговорен за това, което върши. Някои мислят, че в смъртта ще намерят спокойствие. - Не, и умрелият го държат отговорен. - Защо? - Той трябва да отговаря, защо мирише толкова много и разваля въздуха. За да освободят хората от умрелия, в помощ им изпращат червеите. Значи, абсолютна почивка няма нито на този, нито на онзи свят. От време на време, добрите и разумните хора могат да почиват, но глупавите и грешните нямат право да почиват. Те са длъжни всеки момент да дават отчет за делата си, за да могат да се учат, да вървят напред.
Какво разбираме под думата „грешен човек“? Грешен човек е онзи, който се противи на волята Божия. В който момент реши да върши волята Божия по любов, а не от страх, той е праведен. От човека зависи да бъде добър или лош, праведен или грешен. Желанието на Бога е да бъдем добри и разумни. Той има всички условия да направи лошия човек добър, а грешника - праведен. За това се иска работа. И при Бога да отиде, човек все трябва да работи. Нищо не се дава даром, без работа и труд. Знание, добродетели, сила се придобиват с работа, с усилия. - Не може ли по благодат да се получат нещата? - Не може. Благодатта подразбира добрите условия, дадени на човека, а от него се иска работа, да върши волята Божия. Който върши волята Божия, той е под Неговата благодат. Който не върши волята Му, той няма никаква благодат. Той е изложен на страдания, понеже е престъпил Божиите закони. И Бог не престъпва своите закони. Който изпълнява Божиите закони, той благува. Послушанието към Бога и изпълнението на волята Му прави човека щастлив. За да изработите в себе си тази готовност, вие трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е благ, грижи се за всички хора, желае тяхното добро и им помага. Мрачните мисли, черните облаци в съзнанието ви, са ваше изобретение. Те са плод на вашите отрицателни състояния. За да премахнете облаците от съзнанието си, вие трябва да живеете по нов начин. Речете ли пак да се върнете в стария живот, облаците още повече ще се сгъстят. Какво печели човек, ако всеки ден слиза все по-надолу? - Нищо не печели. Един ден ще се намери на дъното на ада, отдето отново трябва да иждиви хиляди години, докато излезе на повърхността.
Мисълта, която трябва да остане в ума ви, е следната: вашето щастие, вашето добро е в ръцете ви. Искате ли да придобиете наука, изкуство, музика, поезия, всичко зависи от вашето послушание. Имате ли това послушание, и музикант, и художник, и поет, и учен ще станете, но не сега, нито в един живот. Много дни, много месеци, много години, много животи ще минат, докато човек придобие тези неща. Тури ли веднъж начало, работите му добре ще се наредят.
Съвременните хора се нуждаят от търпение. Те не трябва да се отегчават от живота, но да гледат на всички неща положително. Някой се оплаква, че живее в ада. - Защо живее в ада? - Защото мисли за всички хора лошо. Постоянно го чувате да казва, че този е лош, онзи е грешен. Понякога толкова се забравя в своята критика, че си позволява да не одобрява и Бога, и ангелите. Всички са лоши за него, само той е добър. Какво трябва да прави този човек? Той трябва да мисли, че всички хора са добри, че Бог е благ и милостив. Докато не възстанови хармонията между мислите и чувствата си, той няма да бъде здрав, няма да се развива правилно. Човек трябва да преобрази своя ум, да внесе в себе си нови, положителни мисли, които могат да го подмладят. По този начин само, той може да се подмлади. Иска ли да се подмлади, човек трябва да внесе любовта в себе си, да обича всички хора, да бъде доволен от живота, от условията, при които се намира. Не внесе ли любовта в себе си, колкото и да говори за нея, той ще се намира в положението на човек, който се хвали със своите ябълки, но не може да ги извади от зашития чувал, да ги предложи на хората, да ги опитат. Останат ли ябълките в чувала, те са осъдени на изгниване.
Какво определение може да се даде за любовта? Какво нещо е любовта? Да любиш, това значи, да даваш на другите от благото, което имаш. Това е най-простото определение на любовта. Българинът пише думата любов с шест букви: Любовъ. Англичанинът я пише с четири букви: Love. След буквата „l“, англичанинът пише буквата „о“, той съкращава „ю“ в „о“, защото е практичен. Той казва: „Времето е пари“. Буквата „б“ в българската дума любов, показва, че за да люби, човек трябва да работи, да оре, да сее и след време посятата семка да израсте. Англичанинът бърза. Той иска посятото семе скоро да израсте, да получи нещо от него.
Като говорите за любовта, вие трябва да научите нейната песен. Думата любов има своя песен и свои движения. Истински музикалният може да изпее думата любов с движения. Изпее ли я по този начин, тя ще произведе нужния ефект. Всяка дума, музикално изказана и придружена с хармонични движения, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Представете си, че един човек излиза на сцената да говори, но стои изправен и неподвижен като дърво, без никакъв израз в думите, без никакво движение. Знаете ли, какво впечатление би произвел този човек в публиката? Един след друг хората ще започнат да излизат и ще го оставят сам. Ние не сме за живот без движения. Когато човек говори, очите, ръцете, лицето му трябва да бъдат израз на думите, които излизат от неговата уста. В движенията, в хода на човека трябва да има нещо пластично, хармонично, да се радва, че живее. Всеки може да стане красив, да изработи пластика в движенията си - от човека зависи това. Усилия, работа се иска от него, за да стане той истински човек. Ако ангелът трябва да мине през хиляди изпитания, докато стане истински ангел, през колко повече изпитания трябва да мине човек, докато стане истински човек! Колко пъти ще се ражда и преражда той, докато стане истински човек!
Като ученици, искате ли да напредвате, вие трябва да се освободите от съмнението. Ще вярвате в Бога, в Божия Дух, в себе си, без никакво съмнение, без никакво колебание. Най-малкото съмнение ще ви заведе в ада, в света на тъмнината и обезсърчението. Ще каже някой, че мисли, че вярва, че обича хората. - Няма какво да мисли. Този въпрос трябва да бъде разрешен в него. Той трябва да каже: Аз вярвам, аз обичам. В Божествената любов, има само даване, а в човешката - даване и взимане. При едни случаи човек ще обича и ще дава, при други случаи - ще обича и ще взима. Божественият и човешкият свят имат допирни точки помежду си, но са диаметрално противоположни един на друг. Много трябва да учи човек, докато разбере Божествения свят. За развитието на човешката душа има хиляди възможности. Пред човека се открива велико бъдеще. Несметни богатства се разкриват пред неговия поглед. За да реализира всичко това, нужни са не една, но безброй вечности. Това може да послужи като подтик в живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашите възвишени идеали, да реализирате вашите стремежи. Искате ли да постигнете това, всяка сутрин, като станете от сън, преди да започнете работата си, идете при Господа. Не правите ли това, нищо няма да постигнете. Бог ще ви научи, какво да правите и как да работите през деня.
Сега, ще прочета 103 Псалом на Давид, да видите, какво е писал той преди три хиляди години.
„Благославяй, душо моя, Господа...“ (1-12 стих) - В тия стихове Давид описва отношенията на Бога към човека.
„Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.“ (12 стих) - Бог държи престъпленията и греховете на хората далеч от съзнанието си, с което им дава възможност да не се спъват, да вървят напред. Съгреши ли някой, Той му казва: „Стани, напред върви!“ Падне ли някой, Той му казва: „Стани, напред върви!“
„Както жали отец чадото си, така жали Господ онези, които Му се боят.“ (16 стих) - На сегашен език преведено, значи: Така жали Господ онези, които Го обичат. Страхът е животинско състояние, а любовта - състояние на човека. В пророческите времена, във времето на Давид, човек е бил повече във фазата на животно, затова е употребена думата страх. Сега човек е повече мислещо същество, а по-малко животно, затова думата страх от Господа трябва да се замести с любов към господа.
„А милостта Господня е от века и до века върху онези, които Му се боят.“ (17 стих) - Милостта Господня е върху онези, които Го любят, които Го слушат. Днес страхът е превърнат в послушание.
И тъй, като ставате сутрин, обърнете се към душата си със следните думи: Душо моя, благославяй Господа и виж, какво е написал Той в тебе. След това вземи букварчето си и иди на училище, да се учиш. Каквито мъчнотии срещнеш през деня, ще ги разрешаваш според написаното в душата си. По този начин само, съучениците ти могат да те обичат. Щом разрешавате задачите си правилно, вие ще бъдете признат и на земята, и на небето, за даровит, способен ученик. Докато дойдете до това положение, вие ще плачете и ще се смеете, ще бъдете доволни и недоволни. Желая ви да бъдете даровити и способни ученици, за да разберете смисъла на живота. Само способните и даровити ученици могат да образуват истинско духовно общество, дето любовта се проявява. Обаче, на каквато степен на развитие и да се намира, човек всякога трябва да проявява любовта. Всяка сутрин си казвайте: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Ако преди три хиляди години Давид можа да каже това, защо и вие днес да го не кажете? От време на време прочитайте този Псалом и си правете преводи. Някои думи, които не ви харесват, можете да ги заместите с такива, които отговарят на днешното ви състояние.
Христос казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“. Какво означават тия думи? Христос уподобява себе си на лоза, а човека - на лозена пръчка, за да покаже, че в Божествения свят човек се намира в положение на растение. Стремежът на човешката душа към възкресение е стремеж да излезе от гъстата материя, от положението на растение и да влезе във фазата на животно, да може свободно да се движи. И после, от фазата на животно, човек ще мине във фазата на истински човек - светия. Обаче, засега човек е още растение, затова Христос казва: „Аз съм лозата, вие - пръчките. Всяка пръчка, която не дава плод, отсича се и се хвърля навън; всяка пръчка, която дава плод, се отглежда“. Растенията не са глупави същества. И те мислят, но мисълта им се различава от човешката, както човешката - от ангелската.
Сега, пак ви пожелавам да бъдете даровити. Не казвайте за себе си, че не сте даровити, или че сте грешни. Знайте, че сте даровити, но още не сте проявили дарбата си. Учителите се занимават с даровити и способни ученици, а Бог, Който има на разположение всичко, се занимава с грешните ученици, както и с тия, които не са проявили още своите дарби. Срещне ли такъв ученик, Той му казва: „Стани, учи и напред върви!“ Искате ли да учите, да се развивате, дръжте в ума си една свещена идея за Бога. Каквото и да се случи, приемайте всичко с благодарност. Всякакво недоволство, всякакви кисели и горчиви чувства - да изчезнат от вас. Знайте, че Божията милост и благост е велика. Каквото отношение заемате към Бога, същото отношение ще запазите и към Божия Дух, и към себе си. Спазите ли тия отношения, вие можете да разрешавате всички въпроси в живота си. - Ама еди-кой си няма добро мнение за мене. - Щом няма добро мнение за тебе, това показва, че преди всичко той няма добро мнение за себе си. Кой какво мнение има за вас, това не е важно. За вас е важно да имате три свещени идеи в себе си: една свещена идея за Бога, една свещена идея за Божия Дух и една свещена идея за себе си - за своята душа. Всичко можете да забравите в живота си, но винаги помнете: любов към Бога, любов към Божия Дух и любов към душата си. Каква трябва да бъде тази любов? - Чиста, безкористна - любов без всякакво съмнение. Живеете ли по този начин, вие ще образувате такава връзка помежду си, че никаква сила в света не ще може да я разкъса.
И тъй, за да държите връзката си с Бога здрава, всяка сутрин отивайте при Него. Изповядайте пред Бога прегрешенията си и прочетете, какво е написал в душата ви, за да го приложите през деня. Кажете в себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите. Не е лесно човек да види грешките си, да ги изповяда и да ги изправи. Не ги ли изправя, последствията ще бъдат лоши. Той непременно ще бъде теглен под отговорност, както касиерът на някоя банка отговаря за всяко погрешно изчисление. В математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерът да я тури на края на някое число, или отнеме ли я по погрешка от някое число, последствията са лоши. Като пише, човек няма право нито да отнема, нито да прибавя - точно трябва да пише. Погрешките на хората не са големи, те са забравили да напишат някое число, или са прибавили някое число, но последствията на погрешките им са големи. Затова, направят ли някаква погрешка, те веднага трябва да я изправят. Дойде ли до изправяне на грешките си, човек трябва да бъде смел. По-велик е онзи, който, като е правил погрешки, всякога ги е изправял, отколкото онзи, който никога не е грешил. Първият е минал през големи мъчнотии, а вторият е вървял по гладък път. Мине ли по пътя на първия, и той ще прави погрешки.
Сега, запомнете съществените мисли от тази лекция. Всяка сутрин отивайте при Бога, при Божия Дух и при душата си с любов. Признайте дълбоко в себе си, че не сте работили за развиване на своите дарби. Започнете да работите с велико постоянство и послушание. По сто пъти на ден да се изпотявате, не се обезсърчавайте - работете и прилагайте любовта. Като се изпотите, ще се преоблечете, както правите през лятото. Колкото повече се изпотявате, толкова повече порите ви ще се отварят, ще можете свободно да възприемате чистия, планински въздух. Каквото и да ви се случва в живота, кажете си: „Благославяй, душе моя, Господа за всички добрини, които ти е дал!“
Божията Любов носи щастие.
Божията Любов и Божията Мъдрост носят пълното щастие.
Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина носят всичкото щастие.
Лекция от Учителя, държана на 14 ноември 1928 г.
София - Изгрев