Общ Окултен Клас - ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930)
СКРИШНАТА СТАИЧКА
Т. м.
Ще прочета част от шеста глава на Евангелието от Матея.
„А ти кога правиш милостиня, да не узнае лявата ти ръка, що прави дясната ти.” /- 3 ст./ – Дясната ръка е проява на разумното, Божественото сърце, а лявата – проява на човешкия ум. Затова е казано: Когато разумното, Божествено сърце прави нещо, човешкият ум да не знае, какво прави то.
„И Отец твой, Който види в тайно, ще ви въздаде наяве.” /- 4 ст./. – Значи, молитвата трябва да се прави тайно, защото Бог вижда в тайно. Прави ли се наяве, тя е за хората. Човек не се моли за хората, да го видят, но се моли за някакво благо, от което има нужда. Молитвата е метод за възприемане на някакво Божествено благо.
„А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и, като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно.” /- 6 ст./. – Тук, под думата врата се разбира врата на любовта. Влезе в скришната си стаичка, затвори вратата на любовта и така се помоли на Бога в тайно.
„А вие така се молете: Отче наш, Който си на небесата, да се свети името Твое.” – Който си на небесата и в моята душа, защото душата иде от небето.
„Да дойде Царството Твое; да бъде волята Твоя, както на небето, така и на земята.” /- 10 ст./. – Да бъде волята Ти, както на небето, така и в моята душа.
„Хляба наш насъщни, дай го нам днес.” /- 11 ст./. – Под думата „насъщен хляб” не се разбира само физическият хляб, от който човешкият ум и човешкото сърце постоянно се нуждаят.
„И прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.” /- 12 ст./.
„И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго: защото е Твое царството, и силата, и славата во веки. Амин.” /13 ст./.
Кога идат изкушенията? Когато човек не изпълнява волята Божия. Когато трябва да изпълни волята Божия, а прояви непослушание, човек непременно ще се намери пред някакво изкушение. Ако волята Божия е да помогнеш на някой сиромах, а ти откажеш, няма да мине много време, ще дойде някой крадец да те обере. На непослушанието се дължат всички катастрофи и фалименти в света. Следователно, даде ли ви се някаква Божествена наредба или заповед, изпълнете я веднага. Ако доброволно не я изпълните, насила ще ви заставят да я изпълните, но ще минете през големи страдания. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш ближния си като себе си.” Тъй щото, кажат ли ти да дадеш нещо на ближния си, ще дадеш, както даваш за себе си. Ако си готов да си купиш костюм за две хиляди лева, ще бъдеш готов и на ближния си да купиш същия костюм. Така трябва да постъпва човек, когато Бог му заповядва. Обаче, дойде ли в дома ви човек, който играе роля на просяк и разполага повече от вас, вие сте свободни да постъпите, както намирате за добре. Ако нищо не му дадете, няма да ви се вмени в грях. Когато ви заповядва да направите нещо, Бог знае, кой има нужда да му помогнете. Христос е казал: „Ако имаш две ризи, дай едната на сиромаха.” Този стих се отнася към онези бедни, за които Бог се застъпва.
„Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.”
Ще кажете: Как е възможно да обичам своя враг? Как мога да му простя? Представете си, че до твоя враг седи неговия ангел, който едновременно обича и него, и тебе. Какво ще направите? Не трябва ли да направите добро на вашия враг и да му простите заради любовта на този, който ви обича? Бъдете готови да направите добро на своя враг заради онзи, който обича и вас, и него. Той няма да ви остане длъжен. При това положение има смисъл да възлюбите врага си. За да е готов да прощава, човек трябва да има разположение и любов към Бога.
„А кога постите, не бивайте, както лицемерите намръщени; защото помрачавате лицата си, за да се явят на человеците, че постят; те вече си приемат заплатата.” /16 ст./. – Какво означава постът? Има смисъл човек да пости, когато се готви за някакво угощение. Ако някой княз ви кани на угощение, как трябва да отидете: гладен, или сит? За да разберете цената на яденето, вие трябва да отидете гладен. Същият закон се отнася и до небето. Канят ли ви на небето, идете гладни, да разберете цената на благата, които ще ви дадат там. Отидете ли при Бога, идете гладни, да има къде да турите онова, което Той е приготвил за вас. Бъдете гладни за Словото, за Божията Любов, да приемете, колкото ви се даде, и разумно да ги използвате.
„Недейте си събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци подкопават и крадят.” /- 19 ст./.
„Но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, нито ръжда ги разваля, и дето крадци не подкопават, нито градят.” /- 20 ст./.
„Защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.” /- 21 ст./.
От горните стихове се вижда, че човек трябва да внася съкровището си там, дето не се губи. Внесе ли съкровището си в някоя земна банка, той постоянно мисли за нея, от страх да не стане нещо, да изгуби това, което е внесъл. Следователно, имаш ли някакво съкровище, внеси го в Божествената банка на небето, та като мислиш за него, по този начин поне да се свържеш с небето. Който нищо не е внесъл в Божествените банки, той не мисли за небето. Понякога насила заставят човека да мисли за небето. Някоя жена е щастлива в живота си, доволна е от мъжа си и децата си и не мисли за небето. По едно време задигат мъжа и от земята, занасят го в Божествената банка, и жената, ще не ще, започва да мисли за небето.
Един американски проповедник – Муди, разправял своята опитност: Докато никой от моите близки не беше заминал за онзи свят, аз си представят само Бога и ангелите, като обитатели на небето. Когато баща ми замина за другия свят, започнах да мисля и за него. След баща ми умря майка ми и започнах да мисля за Бога, за ангелите, за баща си и за майка си. След тях умряха братята и сестрите ми. После изгубих и най-добрите си приятели. Когато близките ми, които заминаха за онзи свят, станаха повече от тия, които бяха на земята, аз мислех повече за небето: за Бога, за ангелите, за баща си и майка си, за братята и сестрите си, за приятелите. Небето стана за мене близко, родно място.
„Ако е окото ти чисто, всичкото ти тяло светло ще бъде.” /- 22 ст./.
Ако ли бъде окото ти лукаво, всичкото ти тяло тъмно ще бъде. /- 23 ст./.
Думата око означава съзнанието на човека. Значи, ако съзнанието на човека е чисто, всичкото му тяло чисто ще бъде.
Ще се спра върху шести стих на прочетената глава:
„Ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка и, като затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно. И Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.”
Тайното място, т.е. скришната стаичка, в която човек трябва да влезе, е истината в човека. Истината е тази област в човека, в която той трябва да се затвори и да се моли. Не влезе ли човек в тази област да се помоли, молитвата му няма да се приеме. Казано е в Писанието, че истината ще ви направи свободни. Като влезе в областта на истината, човек трябва да има нужните пособия, но и да знае да се моли. Мнозина питат, не може ли без молитва. Без молитва не може. Молитвата е вътрешна необходимост за човека. Ако молитвата стане вътрешна необходимост за човека, той се моли естествено, без никаква принуда, без външно насилие. За него молитвата е толкова естествена, както храненето, дишането, чувствуването и мисленето. Във всички хора скришната стаичка е на различни места. При това, човек всякога не може да влиза в тази стаичка. Всеки човек влиза в своята скришна стаичка в специално време. Това зависи от неговото вътрешно състояние. Изпусне ли момента за влизането си в тази стаичка, човек не може вече да го върне. Той трябва да чака, да дойде този момент втори път. И ако съвременните хора се оплакват от несгоди и неуспехи, това се дължи на обстоятелството, че не се подчиняват на Божественото в себе си. Когато Божественото говори те не искат да го слушат. Като мине този момент, те тогава да се стряскат, но късно е вече. Който не сее навреме, той не може да има никакъв плод. Ако навреме не отидеш на училище, никакви знания няма да придобиеш. Не мислете, че учителите ще направят отстъпки заради вас. Ако учителите на земята са строги и взискателни, много по-строги и взискателни са тия на небето. В тях няма никакво лицеприятие. Те са крайно справедливи, но благосклонни.
Когато се моли, човек трябва да знае точно, какво иска. Според мене, единствената молитва, която човек може да отправи към Бога, е да иска светлината и разбиране, да изпълнява волята Божия. Който изпълнява волята Божия, той има всичко на разположение. Изпълнението на волята Божия е пътят, по който човек може да минава при всички мъчнотии и затруднения. В този път работи Божият Дух. Който работи в съгласие с Божия Дух, всичко може да постигне. Как трябва да се моли човек? Човек трябва да се моли, като онзи, който дължи сто хиляди лева, за които е осъден да лежи 20 години в затвор. Човек трябва да се моли като младата мома, която не е получила цяла година писмо от своя възлюбен. Човек трябва да се моли като онази майка, на която детето е в предсмъртен час. Какво ще стане, ако молитвата им се приеме? Те всички ще изпитат необикновена радост. Осъденият на 20 годишен затвор ще бъде освободен, защото някой негов приятел платил дълга му. Момата ще се зарадва, защото ще получи писмо от своя възлюбен, който и съобщава причините за мълчанието си. И майката ще се зарадва, когато види, че здравето на детето се възстановява. Велико нещо е да изпълнява човек волята Божия!
Като говоря за млада мома и млад момък, аз ги взимам като символи. Момата символизира душата, а момъкът – духът. Всяка форма в природата е символ, с който тя си служи. Ако искате да разбирате езика на природата, вие трябва да превеждате символите и. Те представляват азбука на нейния език.
Т. м.
49. Лекция от Учителя, държана на 30 юли, 1930 г. Рила – 7-те езера.