Скритият квас
Неделни Беседи, 25.08.1918 Неделя, София
Друга притча им каза: “Подобно е Царството небесно на квас...” От Матея 13: 33
"Подобно е Царството небесно на квас”. Този стих представлява основа на човешкия живот, особено за онзи, които иска да влезе в Царството небесно. За да разберете вътрешния смисъл на този стих, трябва да си дадете поне толкова труд, колкото домакинята, която готви всеки ден. Колко пъти тя реже лук, кълца го, очите й се просълзяват, но продължава работата си. Тя знае, че като реже и кълца лука, все ще изкара нещо от него. Тя се грижи за мъжа си, за децата си, иска да ги нахрани и задоволи. Каквито недостатъци и да има домакинята, каквото и да говорят за нея, тя има идея, която иска да постигне. Ако онези, които слушат Божието Слово, нямат търпението и постоянството на домакинята, те стоят по-ниско от нея. Наблюдавайте я, с какво внимание следи пърженето на лука, как се вслушва в цвъртенето. По звука, който се чува при пърженето, тя познава, дали е опържен лукът, или не. Познавате ли и вие кога вашият лук се е опържил, или приличате на онези важни дами, които предоставят цялата работа на слугините си, а те само заповядват и ядат наготово. Те не мислят много. Щом се отказват от пърженето на лука, от готвенето, те сами противодействат на мисълта си, не й дават възможност да се развива. Огънят, тенджерата, тиганът, лукът представляват предмет на мисълта. Домакиня, която знае да готви, която разбира състава и значението на храните, знае как да ги хармонира. Също така тя познава какви мисли влизат в ума й – в нейния вътрешен тиган; тя знае как да ги съчетае.
От Божествено гледище, човешкият мозък не е нищо друго, освен тиган, в който се готвят мислите на човека, за да излезе от тях нещо ценно, което да задоволи, както самия човек, така и неговите ближни. Един ден и Бог, като високопоставената дама, ще каже на слугинята: "Приготви ли яденето? Донеси го, да го опитам." Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи похвала; ако не го е сготвила добре, ще бъде наказана. И вие сега готвите, но се отегчавате. Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли целия си живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка ще бъдат за нея ценни предмети за изучаване.
Мнозина гледат на пърженето на лука, като на нещо маловажно. Какво ще кажете за набръчканото лице на старата баба и на стария дядо? Маловажни неща ли са техните лица? Който знае да чете, ще намери нещо ценно в набръчканото лице на бабата и на дядото. В набръчканото лице е написана историята на цял род. Също така и по пържения лук учената домакиня чете историята на неговия произход, кога е създаден и т.н. Като пържи лука, тя чете, размишлява върху различни въпроси. Без обикновената философия на Живота, човек не може да проникне в дълбокия смисъл на земния Живот. Ако не разбере земния живот, как ще разбере небесния? Ако хората не разберат отношенията към мъжа и жената, към брата и сестрата, към родителите, към обществото и към човечеството, как ще разберат какви трябва да бъдат отношенията им към разумните и възвишени Същества и към Бога? Ако не знаете как да слугувате на земния си баща, как ще служите на Небесния? Небесният Баща изисква от всички хора по-велики дела, по-големи жертви от тези, които земният баща изисква.
Съвременните религиозни хора говорят за Бога, но си Го представляват като обикновен човек, от Когото могат да изискват всичко, каквото им е нужно. Те си мислят, че какъвто е земният им баща, такъв е и Небесният. Като говорят за онзи свят, и него си представят като земния. Те си мислят, че и там има плодни градини с вкусни, доброкачествени плодове, музики, песни и веселие. Като отидат на онзи свят, ще ядат, ще пият, ще се веселят – с една дума, ще благуват. Докато са на земята още, те искат да избегнат мъчнотиите и страданията, да живеят в рай. Това е невъзможно. Земята е училище, а който учи, той минава през големи мъчнотии.
Какво представляват мъчнотиите? Велики уроци. От кого ще получите тези уроци, не е важно: може да ги получите от мъжа си или от жена си, от брата си или от сестра си, от майка си или от баща си, от дъщеря си или от сина си; може да ги получите от обществото, от народа си и т.н. Важно е да прочетете урока, да разберете смисъла му и да го приложите в живота си. Всички предмети, които ви обикалят, са сенки на реалността. Ако не разберете смисъла и значението на сенките, не можете да разберете самата реалност. Трябва да виждате нещата правилно, за да ги разбирате. Как ще виждате и разбирате? Като човек. Ако гледате на света с ума на рибата, ще го разбирате по рибешки; ако го разглеждате с ума на птицата, ще го разбирате по птичешки; ако го разглеждате с ума на млекопитаещото, ще го разбирате като него. Как трябва да гледате на света: както рибата, птицата, млекопитаещото или човекът? Разбирането на рибата, на птицата, на млекопитаещото не е истинско. И човек още не разбира Живота в неговия абсолютен, истински смисъл. Само онзи разбира Живота правилно, който е минал през великата Школа на Земята.
Христос казва: "Подобно е Царството небесно на квас, който, като го взе жена, скри го в три мери брашно". Ще кажете, че думите квас, брашно, жена, замесване са обикновени. Всеки ден жената взема квас, брашно и го замесва. Право е това, майстори сте във всичко. Как се приготвя кваса, знаете; хлябът – също; как се мели житото, знаете. Обаче, важно е какъв смисъл влага Христос в думите: "Подобно е Царството небесно на квас". Квасът, брашното, нощвите, за който говори Христос, подразбират физическия свят, който постепенно се организира. Със своето организиране, той създава човешкото тяло, за което са нужни няколко елемента: квас, вода, брашно, нощви и жена, която да ги свърже. В това отношение, жената, майката може да се уподоби на нощвите; житото, брашното е онази жизнена материя, от която се формира човешкото тяло; квасът е средата, в която се проявяват условията на Живота. Има два вида квас: хлебен и спиртен, не само във физическия свят, но и в Умствения, и в Чувствения свят. Квасът всякога произвежда две противоположни реакции. Хлебният квас произвежда хляба, от който се нуждаят всички живи същества. Който го яде, той се развива правилно. Спиртният квас произвежда спиртни питиета, които упояват човека и се отразяват вредно върху нервната му система. Много болести се дължат също така на различни заквасвания.
Намерено е, че при създаването на човешкия организъм вземат участие два вида квасни гъбички: едни полуорганизовани(зирани) и други – организовани(зирани) или живи. Всъщност, активно участие в този процес вземат живите организми, които се размножават непрекъснато. Квасът, от който е образувано брашното, т.е. материята на човешкия организъм, е средата, в която попадналите микроби се развиват при благоприятни условия, ту образуват известни съединения, ту се разлагат. Значи, процесите на съединяването и разлагането, които се извършват в организма, не са нищо друго, освен вкисване, т.е. втасване на живата материя. Когато процесите в организма причиняват растене, размножаване, цъфтене и връзване, казваме, че човек живее; когато процесите причиняват разлагане, разрушаване и разединяване, казваме, че човек умира. При месене на хляб с квас, живите ферменти се размножават и живеят, като отделят непотребни вещества. Затова Мойсей е забранявал на евреите да месят квасен хляб. За да не се развалят чувствата и мислите на хората, те трябва да се пазят от квас, при който се отделят непотребни вещества. С това се обяснява защо някои мисли и чувства умъртвяват човека.
Срещате една мома, която е заквасена с любовно чувство. В първо време тя е радостна, въодушевена, разположена. След една-две години тя губи разположението си, отвращава се от това чувство. Коя е причината за състоянието и? Квасът. Тя е била заквасена с бирен квас, от който остават непотребни утайки. Останат ли в организма, те се отразяват вредно. Когато приготвят бира от същия квас, след ферментация на кашата, отстраняват всички утайки. Останат ли утайките, бирата се разваля. Следователно, когато бирените или спиртните ферменти попаднат в организма на младата мома и почнат да се размножават, те отнемат жизнената й енергия; тя постепенно губи разположението си, обезсърчава се, отчайва се, вижда, че е станала жертва на едно лъжливо чувство.
Съществуват квасни гъбички от различен произход, както в обикновения живот на човека, така и в религиозния. Чувате да казват за някого, че добре проповядва, повдига съзнанието на хората. За друг се казва, че заблуждава хората. Кога една проповед заблуждава? Когато разстройва домове, семейства, общества и народи. Обаче, всяка проповед, която има за основа Любовта, Мъдростта и Истината, не заблуждава. Тази проповед почива върху законите, които Бог е поставил за основа на Битието. Всичко в света може да се измени, но Божиите закони – никога. Който лъже и заблуждава другите, който се радва на злото на другите, той прави зло първо на себе си. Като знаете това, не се страхувайте, че хората могат да ви заблудят. Паднал си в локва – нищо от това. Ще ти подам въже, и ти ще се хванеш здраво за него, без да мърдаш. Ще бъдеш тих и спокоен. Че си кален, нечист, и това да не те смущава. Новото учение представлява чиста, планинска вода. Ще те туря в тази вода и ще те държа в нея, докато се изчистиш. През тази вода трябва да минат всички мъже, жени и деца, да се изчистят. Кой може, при това положение, да каже, че се е заблудил от идеите на Новото учение?
"Скри кваса в три мери брашно". Брашното, за което говори Христос, е материята, от която се създава човешкото тяло. Това става в утробата на майката. Следователно, каже ли някоя мома, че може да стане майка, тя не разбира законите. Преди всичко, тя трябва да пречисти и пресее добре брашното, с което ще работи, и тогава да пристъпи към майчинството.
От чистата или нечиста материя, с която майката разполага, зависи какво дете ще роди – светия или престъпник. Ще кажете, че само в добрите деца е вложено Божественото. Не е така. В процеса на зачеването и създаването на детето, Божественото още не присъства – това е нисш процес. Божественото в човека иде отпосле, след раждането на детето, когато то се диференцира като материя и Дух. Докато е само материя, в него няма нищо възвишено.
Казано е в стиха, че жената замесила кваса в три мери брашно. Това показва, че замесването се извършва в трите свята: във физическия, Духовния и Божествения. Ако замесването става правилно на физическия свят, ще се извършва правилно и в другите два свята; ако замесването не е станало правилно на земята, и в другите светове не става правилно. Следователно, растенето и цъфтенето на растенията е в зависимост от почвата, в която са посадени. Доброто жилище се отразява благоприятно върху здравето и разположението на човека. Всяко физическо притеснение, всяко съмнение и колебание се отразяват и върху разположението на душата. Съмнението, подозрението, безверието се дължат на присъствието на бирения квас в човека. Любовта, обичта, Вярата са друг вид квасни ферменти, които наричаме с общо име хлебни. Хората търсят Любовта, но не знаят къде се намира тя. Достатъчно е да се домогнете до кваса на Любовта, за да намерите самата Любов. Турете кваса на Любовта във вашето брашно и очаквайте резултат. Някой туря кваса на омразата в брашното си, а очаква Любов – това е невъзможно. Замесиш ли кваса на Любовта в три мери брашно, скрий го внимателно, да не дойде някой отвън и да тури в него ферменти от друг квас. Стремете се към квасните гъбички на живия хляб, които се намират в житното зърно.
Сегашните хора минават през големи мъчнотии и страдания, защото са се отклонили от правия път и са станали двуквасни. Първоначално Бог ги е създал едноквасни. Искате ли да се върнете в правия път, да живеете добре, трябва да бъдете едноквасни. В това се заключава истинската философия на Живота. Ако от една страна люби, а от друга – мрази, човек е двуквасен. Резултатът от този живот е вкисване или разлагане. Ако сърцето ти люби, а умът се съмнява, ти си двуквасен. Това показва, че умът ти е заквасен с една мисъл или с едно желание, а сърцето – с друго.
"И взе го жена, та го скри". Христос употребява думата жена не в този смисъл, както обикновените хора я разбират. Думата жена на български се пише с четири букви. Първата буква ж е съставена от два полукръга, свързани с два диаметъра, перпендикулярни един на друг. Полукръговете представляват двата свята – Духовния и Божествения, свързани помежду си с помощта на двата диаметра, които не са нищо друго, освен Божествената жена или дева, която слиза отгоре. Тя иде на земята, да научи хората как да месят хляб. Тя носи необходимите елементи на Живота. В Писанието е казано, че Духът трябва да слезе върху човека, да го просвети и научи на всичко. Според Христа, Духът не е нищо друго, освен разумната жена, която знае да меси. Тя е свързана с Божията Любов. Като дойде в дома на човека и намери брашно, тя го туря в нощвите и го замесва. Житото се превръща в брашно чрез страдания, т.е. чрез воденицата на живота. Воденицата, заедно с воденичният камък, приготвя материята за образуване на бъдещите човешки тела. Понеже човек ще възкръсне чрез своето тяло, затова то се приготвя в Божествената воденица на страданията. В този смисъл думите воденица и страдание са синоними. Като страдате, не плачете, но си кажете: "Днес моята воденица мели брашно."
Защо идат страданията? За да има брашно за месене на хляб. Когато разумната жена слезе в дома ви, тя ще потърси брашно, квас, нощви, да ви омеси хляб. Като приготвя квас за хляба, тя туря в него малко вода. Какво нещо е водата? Тя символизира Живота на земята. Значи, страданията приготвят материал за месене; квасът е Божественото семе, а водата – условие за неговото покълване и растене. Така трябва да се омеси всеки човек, да стане християнин в пълния смисъл на думата. Който няма воденица за мелене на брашното си, не може да си меси хляб. За да имате брашно, първо трябва да имате жито. Житото представлява Божествената душа, за която малцина имат ясна представа. Външната дреха на Божествената душа е разумната жена, която меси хляба.
Хората искат да знаят, ще бъдат ли спасени, ще възкръснат ли. Който има воденица, брашно, квас, нощви и вода, ще възкръсне; нямаш ли тези елементи, не можеш да възкръснеш – ти си ленив човек. Какво трябва да направиш, за да възкръснеш? Ще се обърнеш към Бога с молба, да ти помогне и твоята воденица да почне да мели. Който не разбира смисъла на страданието, той се моли неговата воденица да спре, да не мели брашно. Нека мели и твоята воденица. Това е велико благо за човешката душа. Всички воденици трябва да мелят брашно, да приготвят материал за вашите бъдещи тела. Не напускайте воденицата си, да не прашаса, да се разхождат мишки и плъхове в нея.
Някога, в далечното минало, в християнската епоха, имало един голям, богат манастир. Главният игумен обичал да си хапва повече, отколкото трябва, затова често ял и пил с калугерите и забравял задълженията си към Бога и манастира. Ден след ден манастирът се напускал, иконите и книгите потънали в прах, паяжини кръстосвали стаите – манастирът изглеждал пуст и изоставен. Един ден царят на тази страна пожелал да посети манастира, да види как служат калугерите на Бога. Той се срещнал с игумена, който го развел навсякъде; обиколили всички манастирски постройки и помещения, черквата, библиотеката, жилищата на калугерите. Царят останал крайно изненадан от нечистотиите и напуснатия вид на манастира. Той не казал нищо на игумена, нито на калугерите, не направил нито една забележка или мъмрене, но казал, че и следната година иска да посети манастира. След това се обърнал към игумена и му казал: "Ще ти дам три въпроса, на които искам отговор след една година." Въпросите били следните: Колко струвам аз? За колко часа мога да обиколя цялата земя? Какво мисля за тебе в дадения момент? След това царят заминал за столицата си.
Царят заминал, но оттогава и животът на игумена се изменил. Той започнал да мисли усилено върху дадената задача и си казвал: "Ако отговоря вярно на трите въпроса, ще бъда възнаграден; ако не мога да отговоря, наказание ме чака. Като мислел усилено върху разрешението на задачата, той забравял често да яде и да пие, поради което отслабнал толкова много, че станал почти неузнаваем. Всички калугери се питали помежду си: "Какво стана с нашия игумен, че отслабна толкова много? Какво го мъчи?" Един ден магерът на манастира го запитал какво го измъчва, каква мисъл го безпокои. Игуменът отговорил:
– И да ти кажа, не можеш да ми помогнеш.
– Отде знаеш? Аз вярвам, че ще ти помогна.
– Щом е така, да ти разкажа.
Магерът изслушал внимателно игумена, и най-после отговорил:
– Мога да ти помогна, но с условие да си променим ролите: ти да изпълняваш моята служба, а аз – твоята.
Веднага двамата влезли в ролите си: игуменът облякъл дрехите на стария магер, поначернил малко лицето си, за да не го познаят калугерите, и започнал да готви. Магерът пък, в ролята си на игумен, веднага издал заповед да изчистят добре целия манастир, и всеки да изпълнява точно службата си. През времето на своето игуменство той следял строго за реда и службите в манастира. След една година царят посетил пак манастира и останал крайно изненадан от реда и чистотата. След това той се обърнал към игумена и го запитал:
– Готов ли си да ми отговориш на зададените въпроси?
– Готов съм. Питаш ме, колко струваш.
– Ти струваш двайсет и девет сребърника. Ако Христос, най-големият цар, струва трийсет сребърника, ти струваш един сребърник по-малко от Него. На въпроса, за колко време можеш да обиколиш Земята, отговарям: ако се движиш с бързината на светлината, ще обиколиш земята за двайсет и четири часа; ако се движиш по-бавно, ще я обиколиш за по-малко от двайсет и четири часа. На третия въпрос, какво мисля за тебе в дадения момент, отговарям: в дадения момент ти мислиш, че говориш с онзи игумен, когото познаваш отпреди една година. Всъщност аз съм друг.
И тъй, докато не турите вашия игумен на мястото на магера, вие няма да разрешите трите велики въпроса в Живота. Вашият игумен е ял и пил досега, за нищо не е мислил. Отсега нататък ще го турите в кухнята, да бъде полезен и за другите.
"И като взе жената кваса, скри го в три мери брашно, докле вкисне всичкото". Турете и вие Божествения квас в ума, в сърцето и във волята си, да ги закваси, да станете нови хора. Ще кажете, че искате да отидете направо при Бога. И това ще постигнете, но след като се изчистите. Какво правят лекарите, когато им предстои някоя важна операция? Първо, те измиват ръцете си с чиста вода, после – с някакво дезинфекционно средство, и най-после си турят чисти, каучукови ръкавици. Тялото е храм Божи. Там не се допуска нечист човек. Какво ще стане с болния, ако някой нечист човек по ум и по сърце го оперира? Той непременно ще се зарази. От чистото излиза пак чисто, от благородното – благородно. Като знаете това, бъдете внимателни едни към други, да не си пакостите.
За да стане замесването правилно, нощвите ви трябва да бъдат нови и чисти, брашното и квасът – пресни. Проверявайте по няколко пъти на ден какъв е квасът ви. Ако сте неразположени, проверете какво е състоянието на вашия квас. Щом разположението ви се подобри, и квасът се е подобрил. Проверявайте мислите и чувствата си, за да знаете възходящи ли са, или низходящи. По тях ще познаете кваса, с който сте ги замесили. Правете това наблюдение и върху кваса на своите близки. Вижте какво е състоянието ви, когато посещавате свои приятели и познати. Ако при влизането в един дом се чувствате добре разположени, квасът на този дом е добър; ако изпитвате неразположение, стягане в сърцето, квасът на този дом не е пресен – има нещо нечисто в него. Това не значи, че мъжът или жената в този дом са лоши, но квасът им е лош. Достатъчно е малко да ги предизвикате, за да се проявят лошите качества на техния квас.
В едно село двама другари пили заедно и, на излизане от кръчмата, единият от тях поканил другаря си у дома си, да го нагости. Като наближили къщата му, той взел едно дърво и набил другаря си.
– Защо ме биеш? – запитал го той.
– Бия те, защото идеш у дома да видиш жена ми. На никой мъж не позволявам да посещава моя дом.
Това е квасът на пиянството, който го кара да бие другаря си.
Аз вземам думата пиянство в широк смисъл. Който има много желания, е пияница; който се удоволства, също е пияница. Всяка ненаситна мисъл, всяко ненаситно чувство в човека го прави пияница. Квасът на пиянството руши, чупи, събаря. Дето и да го турите, всичко развали. Нощвите на всички хора са напукани или счупени. Съвременните хора се нуждаят от нови нощви, в които да турят прясно брашно и пресен квас. Старото брашно трябва да се изхвърли навън, защото се е вгорчило.
Иде вече Бог в света. Той сам ще го оправи, но вие не трябва да разваляте това, което Той прави. Ако Бог работи, а човек разваля, най-после Той ще го остави да прави каквото иска, но ще понесе последствията на своето неблагоразумие. Като минава през страдания, човек придобива опитности и се учи как да управлява своята воденица, за да мели добре брашното си. Който греши, сам разваля воденицата си. След това трябва да се обърне към Бога, да се разкае, за да му даде нова воденица. Заедно с новата воденица се сменя и воденичарят. Новият воденичар е по-добър и разумен. Той знае, че ще мели брашно при условията, който му са дадени. Никой няма право да изменя условията на своя живот.
Кой е воденичарят на децата? Техните родители. Те са длъжни да следят какво правят синът и дъщерята. Видят ли, че бягат от условията, в които господарят на воденицата ги е поставил, те им казват: "Тук ще седите. Нямате право да напускате условията на вашия живот." Ще кажете, че трябва да обичате децата си. Как ще проявите Любовта си? Ако ги оставите да вършат каквото им дойде на ума, това Любов ли е? От какво се нуждае гладният – от хляб или от милувка? Като го нахраниш, ти проявяваш Любов към него. От какво се нуждае жадният? От вода. Как ще проявите Любовта към детето си? Ако е гладно, уморено, измъчено, няма да го оставите със старите дрехи, но ще го измиете и облечете с нови, чисти дрехи. След това ще го нахраните и ще го турите да спи. Във всеки човек живее един Ангел, чрез когото изпитват Любовта ви. Ако детето ви е своенравно, ще го накажете, ще го смъмрите, да разбере, че има по-висока воля от неговата – волята на родителите му. Детето не е доволно от отношенията на майка си към него, но неговият Ангел е доволен. Той наблюдава всичко и пише какви методи прилагате за възпитанието на своето дете. И вие, като децата, обръщайте се към Господа, да искате извинение за своите погрешки. – “Кой е видял Господа?” – Който има очи, той Го вижда; слепият не може да Го види. Бог е навсякъде, във всички красиви форми: в камъните, в цветята, в животните, в изворите, в звездите, в хората.
Ще кажете, че тук се говори много за Бога. Който обича Бога, познава Го. Щом Го познава, той говори за Него. Как познавам Бога? Както познавам Слънцето. И вие познавате Слънцето, следователно, познавате и Бога. Като виждате Слънцето, виждате и Бога, но не е нужно да Го виждате толкова голям, колкото Слънцето. Достатъчно е за всеки човек да вижда и да си представя Бога толкова голям, колкото мозъкът му може да Го обхване.
Това, върху което днес говоря, е въведение към великата философия на Живота. Който иска да разбере дълбокия смисъл на Христовото учение, трябва да има квас, брашно, нощви и да знае как да замеси брашното. Няма ли тези неща, той ще дойде до обратни резултати на това, което желае. Например, имате дъщеря или син със силни чувствени желания. Обаче, вие искате да го насочите към Бога, там да отправи своята любов. Какво става впоследствие? Вместо да повдигне чувствата си в по-високо поле, той ги понижава. За да не дойдете до такъв резултат, започнете с малки прояви в чувствата. Нека започне отначало с Любов и състрадание към бедни, страдащи хора; нека помага на своите по-малки братчета и сестричета. От малкото постепенно ще върви към голямото, а не обратно от голямото към малкото. Щом започвате от малките неща, големите постепенно ще ви се откриват. Човек е съчетание на много удове: очи, уши, нос, ръце, крака, мозък и др. Какво ще остане от него, ако отнемат изведнъж всичките му удове? Не започвайте с големите величини, за да не свършите с катастрофа.
Изучавайте закона на Цялото и закона на частите, за да разберете великия смисъл на Живота. Някои се възхищават от учените, от великите музиканти, художници и поети и ги боготворят. Няма защо да боготворите човека. Първо си задайте въпроса: има ли този човек воденица и воденичар, брашно, нощви, квас и може ли да замеси хляб. Ако няма тези елементи в себе си, не само че не е божество, но стои по-долу от животно. Всеки трябва да се запита, носи ли в себе си добрата жена, която ще го научи да замесва кваса с три мери брашно. Къде можете да намерите добрата жена в живота? Ако сте религиозен, ще я видите в лицето на патриарха; ако сте патриот – в лицето на царя; ако сте добър син – в лицето на майка си и на баща си.
Като отидете по домовете си, нека всеки за себе си да изговори думата брашно няколко пъти. Така ще разберете нейния вътрешен смисъл. Ще кажете, че брашното е скъпо днес, но мъчно се намира; едно време беше евтино, никой не мислеше за него. Това е за материалното брашно. Какво ще кажем, обаче, за брашното, за което Христос говори? То не се купува с никакви пари – много е скъпо. – “Колко струва това брашно? Как можем да си го доставим?” – Като дадете всичко, което имате на разположение. С какво можете да откупите вашето тяло? С нищо. На физическия свят няма ценност, равна на човешкото тяло. – “Какво ще стане с тялото ни, като умрем?” – Обичайте Бога, и от нищо не се плашете.
Потърсете добрата и разумна жена в себе си, за да се ползвате от нейната светлина и топлина за развиване на семената, които Бог е вложил във вас. Отворете умовете и сърцата си, да влезе разумната жена в тях, да замеси добрия квас, от който ще получите небесните плодове. Ще кажете, че добрата жена ви мачка много. Нека ви мачка, това е за ваше добро. Целунете ръката й и благодарете за това, което прави за вас. Тя е единствената жена, която заслужава да целувате ръката й. Кой човек има право да целува? Чистият. Ако си чист, целувай всички хора; ако не си чист, никого не трябва да целуваш.
Какво представлява чистият човек? Чешма, която утолява жаждата на всички пътници; тя напоява всички животни и освежава изсъхналите растения. Това, което руши и внася развала в живота, е нечистотата. От всички хора се иска чистота. Достоен за името си е само онзи учител, възпитател, философ, проповедник, общественик, който внася в умовете и в сърцата на своите възпитаници и последователи истинското, същественото знание. Това е чистото, положително знание, към което се стреми човешката душа. Защо ви е знание, което само товари човека, без да му помага? Какво ще кажете за магарето, което носело на гърба си ценни книги и икони? Хората се кръстели и кланяли на иконите, които носело, но то си останало магаре, нищо не придобило. Защо ви е такова знание? Можете ли да се ползвате от една светла идея, ако я държите вън от себе си, като икона? Тя има смисъл, само когато се приложи.
“И взе го жената и скри го в три мери брашно.” Как се познава кога разумната жена е в човека? Когато той е готов да прости на онзи, които му е причинил най-голяма пакост. Нека всеки каже в себе си: "Заради Бога мога да прощавам и на враговете си." Който може да прощава на враговете си, той има Любов в себе си и ще възкръсне. Не е достатъчно да си мислите, че имате Любов, но трябва да проявявате Любовта към родителите си, към своя мъж, към жена си, децата си, приятелите, неприятелите си и т.н. Като роди дете, майката трябва да каже: "Готова съм да направя всичко за това дете." Защо децата на някои майки умират? Защото майките им не са дали за тях такова тесто, което им е било нужно. Мъж и жена, които са живели в Любов и Чистота, раждат здрави деца, жизнеспособни, пълни с Любов. Когато водениците ви започнат да мелят добре житото, когато приготвите нови нощви, и добрата жена слезе отгоре да замеси брашното ви, вие се намирате вече пред новата епоха – пред епохата на Божествения живот.
Това, което ви проповядвам, трябва да се опита. Учението, което ви се дава днес, обхваща целия Живот, всички живи същества – от най-малките до най-големите. Това учение може да се проповядва и на рибите, и на птиците, и на млекопитаещите, като се преведе на техен език. Важно е, човек да не гледа на животните като на долни същества; той трябва да зачита живота им. Какво правят сегашните хора? Вземат кокошката, извъртят главата й и я турят в тенджера с вряла вода, да я оскубят. Хващат мухите и късат главите им. И след това се оправдават, че мухите носели зараза. Ще знаете, че всяко живо същество носи повече Добро, отколкото зло. След всичко това ще дойде някой да ме пита може ли да убива мухи, комари? – Може, само ако е в състояние да им покаже пътя, по който трябва да вървят. – “Можем ли да изпъдим наемателите си?” – Можете, ако им покажете по-добро място, по-хубава и евтина къща от вашата. Следователно, кажете ли на някого, че ще го изпъдите, трябва да му дадете по-добро място от това на което е бил. Казвате за някого, че говори лоши работи. Той говори лоши работи, но върши добри неща. По-добре ли е да говорите добри неща, а да вършите лоши? Когато хората се ласкаят, те само се залъгват. Тези залъгалки хранят човека толкова, колкото като говорите на гладния за Любов. Той се нуждае от хляб, а не от Любов. Хората говорят за Христа, че е велик човек, възхваляват Го, а същевременно още Го държат разпнат на кръста. Това не е Любов. Не ви упреквам, че не любите, но ви казвам Истината, която ще ви освободи от заблужденията.
Помнете символите, които ви дадох днес, за да си служите с тях в Живота. Нощвите представляват физическия човек; воденицата представлява страданието, през което човек минава; квасът – човешкия ум; брашното – човешкото сърце, а жената, която ще го замеси, представлява висшето съзнание в човека, т.е. душата, която възпитава, повдига и облагородява ума и сърцето. Служете си с тези символи, като методи за лекуване, за трансформиране на състоянията. Ако сте гневлив и неразположен, представете си мислено, че пред вас стой нощва с брашно, квас и вода в нея. Замесете кваса и брашното заедно с водата, и пригответе хляб. Извикайте на помощ разумната жена. Докато месите хляба, неразположението и гневът ще изчезнат. Нека всички мъже, жени и деца месят брашно, за да оправят живота си. Не казвайте, че страдате, но кажете си, че воденицата ви мели брашно, върши някаква работа. Мислите ли така, страданията ви наполовина поне ще се намалят.
Като проверявате думите ми на опит, вие се убеждавате в истинността им, а не ги приемате като аксиома. Ако дъщеря ви мисли да се жени, отворете Евангелието на мястото, дето е притчата за кваса и за жената, която омесила брашното, и се опитайте да я изтълкувате. Говорете на дъщерите и на синовете си Истината дотолкова, доколкото те могат да ви разбират. Ако им говорите според степента на тяхното развитие, те ще ви разберат. Не се страхувайте, не мислете, че няма да ви разберат. Какво става днес? Майките се страхуват да говорят Истината пред синовете и дъщерите си, но им търсят подходяща партия – богати или учени. Богатството и учеността не са съществени неща в живота. Важно е, момата и момъкът да бъдат здрави по ум, сърце и воля. Ако между ума и сърцето им се яви дисхармония, ако в чувствата се явят противоречия, те заболяват от туберкулоза. Затова се казва, че туберкулозата е болест на чувствата. Човек заболява от охтика, когато люби и мрази, когато Надеждата му се превърне в отчаяние; когато Вярата му се превърне в безверие. Изобщо, когато омразата, отчаянието, безверието вземат връх в човека, той заболява от гръдна болест. Охтиката е психическа болест. Когато се свива, стяга, човек пак заболява от охтика. Дробовете му постепенно се свиват, докато попаднат микроби отвън, и той започва да се оплаква от болка в гърдите. Бацилите го нападат като орли, изяждат дробовете му и казват: "Понеже този човек не е достоен да живее, нека му услужим, да го изпратим на онзи свят."
Днес и на вас Христос говори да омесите добре хляба си и да се пазите от лошия квас, който покварява умовете и сърцата. Къде е Христос? Във всеки добър, справедлив, истинолюбив човек, който е готов да се жертва за благото на своите ближни. Търсете Бога и Христа не вън от себе си и вън от хората, но в сърцата и в умовете. Вглеждайте се едни в други, да видите, че Бог живее във вас. Ще кажете, че злото е взело надмощие в света. Това показва, че е наближило времето за идване на Царството Божие на земята. Щом злото вземе надмощие, всички хора ще започнат да плачат, и Бог ще слезе на земята да изсуши сълзите им. Когато злото умъртви хората, Бог ще ги възкреси. Той запитва пророка:
– Сине человечески, тези кости могат ли да оживеят ?
– Ти можеш, Господи, да ги възкресиш.
Аз виждам вече как сухите кости се събират под ръцете на добрата жена, и те постепенно оживяват. С други думи казано: Новият живот иде да оформи новите мисли и желания, да изтъче от тях новия човек. Велико дело се твори днес пред цялото Небе и цялата земя.
Сега, като се върнете по домовете си, вижте, влязъл ли е Христос в мъжа и в жената ви, в децата и в приятелите ви. Ако те имат нощви, квас, брашно и вода и сами могат да замесят брашното си, ще знаете, че добрата и разумна жена, т.е. Христос е в тях. Благодарете, че на всички са дадени елементите на Живота, за да оживеете и възкръснете. Във всеки човек има нещо добро. Божественото Начало е вложено във всекиго, но то трябва само да се събуди и прояви. Мъртвите ще възкръснат, а живите ще се проявяват. Това ще стане скоро. За кои хора? За онези, които имат нощви, квас и брашно. Остава само едно – да слезе добрата жена отгоре и да замеси брашното им.
Време е вече да турите вашия магер на мястото на вашия игумен и да му зададете въпросите: колко струвате вие, за колко време ще обиколите цялата земя и какво мисли царят за вас? На първия въпрос отговорът е даден: вие струвате двайсет и девет сребърника. Като съберете числата 2 + 9 = 11, събирате 1 + 1 = 2. Двойката представлява жената, число на противоречие.
Отговорът на втория въпрос е, че можете да обиколите цялата земя за двайсет и четири часа, ако се движите с бързината на светлината. Числото 24 е образувано от 2 + 4 = 6. Шесторката означава закон на движение. Тя означава още разумната жена, която знае да меси брашното. Числото 6 представлява правилен шестоъгълник, на който трите върха са обърнати нагоре, а трите – надолу. Това число означава още слизане и възлизане, т.е. число на вечното движение.
Отговорът на третия въпрос: "Ти мислиш сега, че аз съм старият игумен, когото познаваш от по-рано, но се лъжеш, аз съм друг." Това значи: царят трябва да почне да мисли обратно, че не е дошъл на земята да царува, а да слугува. Под думата цар разбираме всеки човек. Следователно, всеки човек трябва да знае, че е дошъл на земята да служи с Любов на Бога, на своите ближни и на себе си.
Неделни Беседи 25.08.1918 Неделя, София
Сила и Живот, том III, Неделни Беседи Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) ISBN 954- 739- 734-6 (т. III)