Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
САЛОНЪТ НА УЛИЦА ОБОРИЩЕ -1925-1926 ГОДИНА
Погълнати от бликащ, пълен със съдържание живот на Изгрева, ние бяхме забравили за салона на улица „Оборище“ №14. Просто престанахме да мислим за него. Обаче интересът към това наше светилище се събуди у мен с известно закъснение. И тъй като онези, които бяха взели пряко участие в неговата съдба, вече не бяха между нас, аз трябваше да получа от втора ръка сведения. Всичко, което научих ми го предаде сестра Паша Теодорова (една от трите стенографки, в която имам пълна вяра за казаното).
Около годините 1925-1926, в братските среди се забелязваше един висок, строен и с изразителна осанка човек, който се представи като предприемач на жилищни сгради. Дали е бил такъв или не, това не можах да разбера, но в мен по-скоро беше залегнало убеждението, че този човек е сред нас с едно користно желание да ни използва за своя изгода. За голямо съжаление успя. Със своите приказки за грандиозни планове на строеж и обзавеждане на Братството, създаде впечатление, че е човек с много големи възможности, с широк замах и щедра ръка. С него имах допир два пъти. Първия път Учителя и аз, застанали на изгревската поляна, разговаряхме по братските работи. Идва този човек към нас и без да чака да свърши нашия разговор, вмъкна се и започна да ни занимава с някакви грандиозни планове за строеж и обзавеждане на Братството. Учителя слушаше и леко се усмихваше, слушах и аз. Накрая когато свърши, Учителя ме погледна със същата усмивка и с особен израз на лицето си, с което искаше да ми каже: „Ти вярваш ли на тези фантазии?“ При втория случай, той ме покани в дома си, може би, за да спечели и мен в своята игра, която искаше да разиграва. Домът му, най-обикновен апартамент, доколкото разбрах с две стаи и кухня, някъде към улица „Граф Игнатиев“ и „Евлоги Георгиев“. Моето хладно и сдържано държание му показа, че не ще може да ме има на своя страна в тези свои планове. Той даже не ме покани да седна. Задоволи се да ми разправя нещо на крак, но като не намери резонанс в мен, разговорът бързо привърши. Извиних се и си излязох.
Стенографката Елена Андреева също ми разказа една история, разкриваща неговите домогвания. „Един ден се прибирам от града за Изгрева - казва тя. - По пътя ме застигна той и започна да ми разправя фантастични планове за дворци за нас стенографките, построени на Изгрева. Имах реален усет за нашите възможностите, затова го слушах и се подсмивах на тази грандомания - да се изтъкваш и измамваш хората. Като се прибирах, с бурен смях разправих на Паша и Савка за онова време, в което ние, големите аристократи, ще живеем в дворци, а не в дъсчени бараки.“
Паша Тодорова беше много близка с Иван Радославов. Не само, че той е бил неин учител, но и по силата на някакви роднински връзки. И това, което тя ми разказва, е получено от непосредствен разговор между нея и Радославов.
Този именно, тъй да го наречем предприемач, след като се убедил, че целият имот на улица „Оборище“ - мястото, салона и постройките - се водят на името на Радославов, успява да се сприятели с него. Със своите сладки приказки той спечелва пълното му доверие. Обещания за строеж на къща в Изгрева, където вече Радославов имаше място и какви ли не още примамливи планове. Близките на Радославов, особено сестра Паша, която е рядко интелигентна и с верен усет за нещата, виждат измамната мрежа, която се плете около него. Тя се мъчи да го отклони от този човек, но напразно. Радославов с ярост го е защитавал и не е искал да слуша нищо лошо и най-вече за някаква измама. „Предприемачът“ скланя Радославов да му подпише гаранционни полици пред банката. С тези полици, гарантирани с имота, „предприемачът“ изтегля значителните суми отбелязани в тях. На уречения падеж, обозначен на полиците, той не връща парите на банката и тя слага ръка на целия имот. На това място се построиха жилищни блокове, но не разбира се от „великия предприемач“. Така ние загубихме това свято за нас място, нашия салон на улица „Оборище“ №14, строен с такава любов и радост.
Малко преди това къщата на Радославов е развалена и материалите от нея докарани на Изгрева, за да се ползват уж за новата му къща. Гредите стояха дълго време там под боровете. И когато бях натоварен да правя дюшеме на столовата, естествено трябваха греди и дъски. Направих сметка за стойността им, отидох при братския касиер за пари. Взех парите, купих и докарах материала. Тъкмо да започна, дотрябваха ми някакви инструменти и отидох в бараката, в която ги държахме. На излизане ето Го Учителя пред мен, погледна ме и много мило ми каза: „Защо не взехте от тези греди?“ - като посочваше стоварените пред бараката греди от Радославовата къща. „Но Учителю, нали те са за новата къща на Радославов!“ - възразих аз. Той ме погледна, усмихна се и в израза на лицето Му разбрах: „И ти ли, момче, вярваш, че Радославов ще си направи тук къща?“
И когато Радославов разбра измамата, в която е попаднал, отива при Учителя заедно със своя адвокат. Какво са говорили на Учителя и какво им е отвърнал Той - това не знам. Но когато излизат от малката приемна на Учителя, адвокатът се обръща към Радославов и му казва: „Ти защо, когато си имал такъв умен и осведомен по законите човек, си дошъл при мен?“ Радославов, вече без къща и имот, се заселва в една скромна стаичка на Изгрева, притиснат от мизерия и самота, умира сам.
Отначало след като дейността на Учителя се премести на Изгрева, динамичният и инициативен брат Симеон направи в салона на „Оборище“ №14 квартално кино, което просъществува до края на печалната история. Навярно някои биха запитали защо Учителя не се е намесил, за да предотврати тази измама. Мисля, че вече отбелязахме, Той не се месеше в плановете и постъпките на приятелите, когато не търсеха Неговия съвет и помощ.