Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
СЪБОРНО СЛОВО 1922 г.
Резюме от Книгата „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. Дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото на 1922 г."
Съдържание
Отваряне на Школата
Ние ще направим един опит за една цяла година, доброволно и по любов. Той ще бъде сдедующият: ще се задължите абсолютно да се подчините на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява волята Божия в него. Който от вас е готов... (З стр.)
Сега ние ще коленичим в размишление и всеки един от вас да обмисли, готов ли е да направи малкия опит за една година, да извърши абсолютно всичко, каквото Господ изисква от него; и всеки един от вас ще даде обещание, не насила, а по любов – за една година отсега. Тази година ще има задачи, които всеки един от вас трябва да разреши. Тия задачи ще бъдат дадени съобразно развитието на всеки едного. Няма да питате „мога ли или не мога". През цялата година няма да мислим, а само ще работим, само ще действаме. (4-5 стр.)
Ще опитаме Истината и тя ще ни опита. Един Божествен опит ще направим. Като казвам да коленичим, разбирам, че ще коленичим не с тия колене; ще коленичим с душата си, ще вдигнем ръцете на своя дух и ще призовем Господа. Ще го призовем в Неговата милост и Той ще ни отговори. (6 стр.)
Сега ще коленичим и ще дадем в себе си онова тържествено обещание за една година. Аз ще ви разправя какво разбирам под „една година". Една година, която няма да ви ограничи. Тази една година ще бъде година само на чистене – да смъкнете всички ваши недъзи от умовете си, от сърцата си, от душите си, от духовете си, от телата си; и след една година ще се намерите обновени. (7-8 стр.)
Вие ще си премерите силите и ще видите, дали можете да го направите съзнателно. Не искам да се разкайвате. Ако във вас работи законът на Любовта, опитът ще бъде много сполучлив, обаче дойде ли най-малкото съмнение, резултатите са лоши. Ако го направите със съзнание заради Бога, Бялото Братство ще ви съдейства. Ще ви се яви нов подтик за работа, ще ви се покажат нови методи за работа. Другояче колкото и да ви разправям, няма да го разберете. (74 стр.)
Никой от вас да не даде едно обещание и да не го изпълни. Аз го освобождавам, нека си стои свободен. Но който иска да даде обещание за една година, той трябва да седи на думата си, да го изпълни точ в точ... Като казвам, че който го е страх, нека си помисли, ние не бързаме. Да не би у вас да се роди друго мнение: „Нас искат да ни впримчат, да ни хванат." Да не мислите така. Не, доброволно ще се подчините, за да направите опита. (78 стр.)
Сега ние сме при онзи стих на Писанието, дето се казва: „Ето, хлопам на сърцата ви и ако някой отвори, ще вляза". Сега Господ хлопа на вратата на тия души и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне новото начало на Любовта. Тогава ще имате такъв изгрев като сегашния (посочва назад и нагоре), изгрева, който ангелите имат сега; изгрева, който праведните имат сега; изгрева, който Христос има сега. Този изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човек на ум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което изгревът носи в себе си. Той е изгрев на вечно веселие и вечна радост. Тази радост и това веселие се носят като едно леко шумолене в Божествения свят. В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват, и запяват новата песен на Живота. (7 стр.)
И понеже тази Любов иде в света, тя иде, изгрява, но още не е изгряла. Вие смятате, че тя ще дойде. И аз искам отсега да ви събудя. Защото този ден като дойде, може да не ви събудя и ще изгубите най-тържественото. Аз искам да ви събудя, остава още половин час до изгрева. Сега блъскам, дрънкам звънеца, ставайте всички. Някои се потриват: „Не може ли още половин час да поспим, Учителю?" Побутна някой, обърне се наляво, побутна други – надясно, казвам му: ставай, ще закъснееш. Аз имам два метода: някои от вас просто ще ги хвана за краката и от леглото – навън. Вие не сте опитали как Учителя знае да изважда учениците си из леглото навън. Който ученик остане вътре, като вляза, ще кажа: „Всички на крака, ще идем да посрещнем слънцето!” Затуй през цялата година ще казвате на своя брат: „Да станем, наближава време за пробуждане, приготвяне, обличане и ние ще идем да посрещнем този изгрев на Любовта”. И когато го приемем, знаете ли какво ще стане? Вие ще бъдете зрители, когато Божествената Любов дойде. Тогава знаете ли какво ще стане в света? „Всички няма да умрем, казва апостол Павел, но всички ще се изменим." (279 стр.)
Сега и аз казвам на вас: аз съм при вратата и влизам вътре, оставям ви. Много пъти казвам: оставям ви! „Как?" – Елате с мене. Оставям ви вече, не мога да живея във вашите глупости. Повече не мога да живея. Досега ви обичах, аз живях с вас. Сега вие, ако ме обичате, елате при мене, вратата е отворена. Ще решите този въпрос. Тази година ще го решите основно, без никакво изключение, без никакво недоразумение; всичко туй ще се реши, знаете ли как? – Ще се образуват едни по-свети и идеални връзки. Не мислете, че вие ще изгубите нещо. Няма нито една аспра* да изгубите. Христос казва: „Няма никой, който, като остави баща си, майка си, брата си, или сестра си, да не придобие други братя и сестри, и да не придобие стократно онова, което е изгубил." Нищо няма да изгубите. Някои казват да подпиша сега една полица. Действително, вие държите старото и искате да хванете новото, че тогаз да оставите старото. Не, не, ще имате доверието ми. Оставете старото, без да можете да видите новото. Сега вие с едната ръка държите света, а с другата се държите за Бога, та като оставите света, да се захванете за Бога. Не, не, ще отпуснете ръката, с която държите света. (276-277 стр.)
Сега, за всички ония братя, които са готови, ние мислим да основем Школа – да се занимавате, да работите и физически, и духовно, и умствено да се развивате. В тази Школа ще се дават теми, които трябва да развивате, задачи, които трябва да решавате. (64 стр.)
Сега, ние ще образуваме тази мистична, окултна Школа. Има материал подготвен. Може би тези беседи ще се напишат, специално ще се проучват, ще се пише върху зададени теми. То е вече упражнение и каквото вие направите, то ще бъде за вас. Ще започнат тогава да ви дават изпити. (68-69 стр.)
Аз искам да внеса един нов импулс във вашия ум като ученици. Този импулс вие не можете да го добиете от никоя книга; каквото и да правите, не можете да го добиете. Сега е един момент, който трябва да използвате: втори път този момент няма да го има. Всяко нещо в природата, в Божествената книга си има определено време, специално време и ако се използва, добре, ако не се използва, изгубен е моментът, трябва да се чака. Един свещен импулс трябва да има в душата ви, в сърцето ви, в ума ви, за да можете да се домогнете до Божествената Истина. (83-84 стр.)
За да имате стремеж, трябва да ви се даде един модел. Без модел не може. И това е най-мъчното нещо. Аз се радвам сега, че условията ни помогнаха, Белите Братя, нивидимият мир ни помогнаха, за да се създаде един модел. В България да се създаде един модел, то е рядко изключение! Този модел не е измислен. Разбирате ли? Трябва да работим, да работим, искам всинца да работим, за да превъзмогнем всички мъчнотии. Или по-добре да ви кажа: ще ги превъзмогнем! (215 стр.)
Но всичко това, което се говори, няма да стане в 2-3 години, трябват ни поне 20 години, за да организираме тази Школа както трябва. Не мислете, че само две години ни трябват. Вие ще кажете: „Дотогава дали ще бъдем живи?" Ще продължим живота ви, ако искате да живеете, можем да го продължим с 10, 20 години, за да да учите, а можем и да го съкратим. И едното, и другото можем да направим. (115 стр.)
Сега, като влезете вътре в Школата, казвам ви, че трябва да живеете съзнателно, защото човек може да живее в една школа съзнателно, а може да живее и несъзнателно. Досега вие сте живели несъзнателно. Съзнателно ще живеете в Школата. Ако не разберете законите на Школата, има опасност да се яви у вас страхът, постоянно да сте в страх от гоподаря си. Защо? – Когато си злоупотребил, излъгал, това-онова, постоянно си на страх. Ако човек е чист, няма защо да се бои. (263-264 стр.)
Сега, въпросът за Школата. Светът, който ние наричаме Христово училище, той е Школа, Велика Школа. И във вас искам да се събуди туй съзнание, че съзнавате като ученици на Школата. Тогава може да се образуват онези силни връзки. Вие ще почнете да се безпокоите, дали ще можем да видим, дали нашият Учител ще ни разкрие нещо, дали ще може да постигнем нещо и т.н. Това са празни въпроси. Като ви вземем в Школата, вашето съзнание няма да се губи. Някоя вечер ще ви взема, ще изгубите съзнанието си за този свят и ще ви заведа в астралния свят. Там ще видите много неща. Оттам ще живеете едновременно в два свята. Вие казвате: „Ще умрем". Няма нищо. Всичко ще се запази. (153 стр.)
За да ви въведа в Школата, непременно трябва да ви извадя от тялото вънка. Най-първо трябва да се очисти вашето сърце, после да се очисти вашият ум и най-после да се приготви волята ви, че като ви изведа от тялото ви, да видите Школата, и като се върнете, да кажете: „Сега съм решил на всяка цена да изпълнявам волята Божия". Ще имате един жив опит, но време се изисква. Време се изисква – целия ви живот. (214 стр.)
...Това са морални правила, които дълбоко ще вложите. И само така ще дойдем до другата страна на Школата за изучаване на природните сили и впрягането им в работа. Само когато образуваме във вас диамантена воля и белия цвят, тогава ще пристъпим към втората част на Школата, която се нарича бяла магия. Но там се иска диамантена воля, която пред нищо не се огъва. Само при такава воля ние ще може да правим велики опити в Природата. А при сегашната воля, желязна и гранитна, ще имаме само насилие и прах ще вдигаме. (183 стр.)
После, пазете се от друго. Вие, като влезете в Школата, може да си мислите, че имате някои познания по окултизма. Малко учени хора има в Европа, които имат окултни познания, много малко са те. Бялото Братство сега отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва: "Малцина са влезли през тесните врата." Сега се отваря този широк път, да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука, то е още далеч. Туй е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете, и ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще ги изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът е опорочен. Е, питам, защо ти са плодове, изядени от червеи, или плодове, в които червеите са оставили своите извержения? (265-266 стр.)
Вие сте от тия стари философи. Мнозина от вас сте играли важна роля на спасители, давали сте тон на света. Знаете ли с колко години е ритнат светът назад от вашето учение. Затуй сте изпратени в тази Школа – да ви изправим. И то видни философи сте били! Всяка система е видна, но когато се събори тази система, всичко рухва. Тя сама се събаря, унищожава се. Това е било, не защото сте имали лоши намерения, но вашите схващания са били такива, а опитът е показал обратното. (289 стр.)
Бялото Братство сега отваря своята Школа и като влезете в нея и се запознаете с методите, прийомите и законите, които управляват Природата, както те ги употребяват, тогава ще имате ясна представа какво нещо е великата Природа, в която сега живеем. (266 стр.)
Ето къде стои опасността от окултните знания: тези знания може да се използват за лични цели, затуй трябва да имаме един висок морал, непоколебим морал на Любовта, Мъдростта и Истината и тогава всичко ще тръгне по този начин, както очакваме. Това са задачи на Школата. Тогава някой ученик ще каже: „Аз зная много неща, опитал съм много неща, имам силна воля." Добре, ние ще създадем градушка, спри тази градушка. (120 стр.)
Аз сега не обичам, не искам да разкривам някои неща. Защо? – Преди години имах една неприятност от учениците си. Бях образувал една школа по френология и започнах да разкривам вътрешния език на Природата. Аз забелязах, като разправях на учениците си едно-друго, че те почнаха да се кискат един на друг, да си търсят кусурите и тогава затворих школата. Въпросът се свърши. Те не взеха да учат, а си казваха: "Там главата ти е сплесната", „ти се прозяваш – дух е влязъл в тебе", „кихаш – знам причината", „косата ти е много твърда, като свинска четина – лош си" и т.н. Казвам; туй ли ви е всичката философия? Спрях тогава. Казвате: „Толкова години вече Учителя не ни учи." Сега пак ще отворя Школа, малко по-другояче започвам, но ако пак тъй направите, ще я затворя. Туй, което ви се довери, ще трябва да го пазите. Малки опити правих и тогава, но сега на вас ще ви дам малки, микроскопически опити, от които три пъти ще се изпотите, че ще забравите всички хлътнали места по главите си. (114 стр.)
Мене ще ми бъде приятно да установим вътре в Школата един ред, да представлявате един образец, та който дойде при нас, да знае, че имаме знания, че владеем силите на Природата и можем да сложим в света ред и порядък. (222 стр.)
И вие съжалявате, че няма да имам нито един ученик. Тъй мислите. Много се лъжете. Аз ви казвам, че имам достатъчно ученици и ако искате, мога да ви ги доведа. Имам ученици. Имам още една Школа, специална Школа, която вие не сте виждали още. На тях, когато говоря, другояче говоря, вие сте от общата школа. Между вас няма ученици, а между тях всички са ученици. (304 стр.)
Сега вие ще ми кажете: „Защо ни е нужно да влезем и да учим в Школата, в училището на Бялото Братство?" – За да научите законите на щастието, на блаженството, законите на Живота, да знаете как да живеете. Няма друг път! Новият живот е път към Бялото Братство. То ще ви даде истинските методи и закони. Бъдещият ви живот ще се обуславя от Школата, затуй трябва да влезете, няма как другояче; защото, ако не влезете да научите новите методи и начини, как да живеете, вие ще фалирате тъй, както досега сте фалирвали. Понеже всякога искате да живеете добре, имате желание да бъдете при Бога, начини за това ще намерите само в училището на Бялото Братство. Кой от вас няма стремеж да влезе в Царството Божие; да е близо до Бога, да го обичат. Но това са само копнежи. Само в тази Велика Школа на Христа ще намерите ония истински методи на Новия живот, в които душата ви да се задоволи. (267-268 стр.)
Сега, слушайте! Ние този ден ще го отпразнуваме тържествено, ще го направим специален. Ще определим ден, в който ще започнем работата, ще го направим „Празник на труда". Ще го отпразнуваме. Ще го знаем всички. Девети септември, т.е. 22 септември нов стил, ще определим като ден, когато ще започне трудът – „Празника на труда". Слушайте да ви кажа: сутринта на 22 септември всички ще станем рано. В колко изгрява слънцето тогава? – В 6 часа. Ще станем рано и този час ще го прекараме всички заедно. Ще работим най-първо в духовния свят. Него ден ще работим един час; този час ще го прекараме в размишление и ще се помолим да ни благослови Господ, този труд да бъде продуктивен (бел. ред. един час на ден, определен за работа за Господа тази година), тези 365 часа да бъдат благословени заради нас тази година. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целия ден. Значи, ако се благословят 365 часа, ще се благословят и дните. Ако се благословят дните, ще се благослови и живота ни. Часът, който ще се прекара в размишление, ще бъде от 5 до 6 часа сутринта. От 5 до 6 часа сутринта ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни упътят тъй, че тези 365 часа да можем да ги употребим за най-добрата работа. (361-362 стр.)
Учителя и учениците
И не мислете, че някои от вас може да ме изхитрят, да мислят, че ще бъдат по-умни, по-хитри от мене. Не, ако е за използване, и аз имам хитрост. Аз съм бил и в двете ложи, и в Бялата, и в Черната, мен никой не може да ме използва. Зная законите и правилата и на едните, и на другите, зная и последствията, зная го това от опит. И горе съм бил, и долу съм бил.
Когато аз говоря, че съм от Слънцето, подразбирам разумното, Божественото. Защо, ще кажете, Слънцето? – Божественото, то е Слънцето, защото само в Слънцето има мисъл. Където има мисъл, там съм. Аз съм от Божествения свят. Ако мислите за това слънце, което виждате, то, като се качите на него, нищо няма да намерите. Някой път казваме: „От земята е този човек". Какво подразбираме – „Земен човек е той" – значи има низки желания. Земята е символ. (84 стр.)
Сега, ако ние не изпълним всичко туй, което изисква нашия Небесен Баща, ще имаме ли Неговата Любов? Ако ученикът не изпълни всичко туй, което Учителя дава, ще има ли любовта му? А какво иска учителят? – Ученикът да научи всичко онуй, което той му е преподал. Ако учителят е художник, той ще изисква от ученика да нарисува този образ, който му е предал. Ако учителят е някой музикант, ще изисква от ученика туй, което му е предал. Учителят на Любовта и той, като ни предаде урок, ще изисква добре да изпълним първия урок на Любовта. А кой е първият урок на Любовта? Как се запознахте вие? Знаете ли кога се запознахте вие с Любовта? Любовта започва с пробуждане на съзнанието. Другояче тя действа безсъзнателно. (333-334 стр.)
Та, вие сега сте пред лицето на този Учител. Искам да пробудя вашето съзнание. И казва псалмопевецът: „Когато ще се пробудя и видя лицето Ти, ще бъда задоволен." Били ли сте вие в аудиторията на Христа? Чували ли сте Го? Вие още не сте слушали първата лекция. Сега, аз като говоря, казвате: "Я говори Христос, я не." Тъй стои сега въпросът: „Я е той, я не е". Вие сте като онзи циганин, който казва: „В онзи дол я има вода, я няма." Но, като влезете в тази свещена аудитория, схващайте добре, в моя ум има съвсем друга мисъл. Аз ви казвам, че вие никога не сте били в такава аудитория, но като влезете, тогава ще разберете, каква е тя... Казвам: струва си човек да влезе в тази вътрешна аудитория, да слуша Христа. Аз разбирам туй абсолютно. Когато вие чуете гласа на тази Светлина, необятното съзнание да говори на вашето съзнание, на вашите ум, душа, сърце и дух, вие като Павел ще кажете: „Чух неща, които не може да се изкажат с човешки език". Павел, като бил на Третото небе, казва: „Зная, че видях един човек, с който мога да се похваля, но в тялото ли бях, вън от тялото ли, не зная." Павел там иска да се покаже скромен, с такъв един човек ще се похвали, че бил пренесен на Третото небе. Третото небе – това е Школата на Бялото Братство. И той влезе в нея, слуша тази велика философия, тази велика Божествена Мъдрост и се въодушеви, че като слезе, каза: „То е велико знание." И като слуша горе това, казва: „Всичко в този свят аз считам за измет, за да позная Христа." Но като е слушал горе, казва: „Това, което видях там, е толкова велико, че всичко в този свят аз считам за измет." Затуй жертвите, които вие ще дадете в този свят, този измет като дадете, като познаете Христа, ще кажете: Ние благодарим на Бога, че пожертвахме, за да познаем Бога, Христа, този велик Христов Дух, тази велика изявена Любов, тази велика изявена Мъдрост, тази велика изявена Божия Истина, която сега обхваща духовете и душите на всички ученици и буди всичко онова, което е заспало у вас. Пробужда ви от хиляди векове и казва: „Настана час, настана ден, настана ден тържествен." И ще разберете деня тържествен – да влезете в Школата, да чуете като Павел онова, което вашата душа с хиляди векове е чакала, да чуете гласа на Великия Учител във вселената. Един е Той във вселената, няма втори като Него. Между Бога и човечеството Той е само един Учител, който свързва цялото човечество. Като Учител, вие ще имате понятие за Него, само когато влезете в Неговата аудитория. Слушайте, тогава ще кажете: „Слава Богу, бяхме в аудиторията на Христа, а ние вече Го знаем". (273-275 стр.)
Някои искат да знаят дали съм Христос. Чудна работа! Ако на моята свещ може да се чете всяка книга в света, и ако всяка книга може да се разкрие при моята Светлина, аз съм. Ако на тази свещ не можете да четете всяка книга, и ако при моята светлина не може да се разкрие всяка книга, тогава не съм. Е, как е тогава, как го разбирате сега? Неразбрано остана. Не е разбрано, защото не сте чели още всички книги. Прибързано е. Аз не искам да правите прибързано това нещо. Аз искам да направите опит и който направи, нека си чете, каквото желае неговата душа, а не да си каже своето мнение на мене, защото нищо няма да ми предаде. Аз разбирам закона и искам да ви обясня въпроса. Сега, аз не разрешавам въпроса за себе си, аз разрешавам въпроса за Христа – как да Го познаете, когато дойде. Вие не Го знаете още, та като дойде, да Го познаете. Ако при Неговата Светлина можете да четете всички книги, ако при Неговата Любов можете да разрешите всичките недоразумения, Той е. Разбирате ли? Ако при Него вие можете да станете, да оживеете, да възкръснете, Той е. Ако нито станете, нито оживеете, нито възкръснете, не е Той, и каквото и да ви казват, не се лъжете. Това е истината и аз ви говоря истината. Това са матически правила, вложени в туй Бяло Братство, та като дойде този Велик Учител, Христос е. Този Велик Учител е Христос, да знаете как да Го познаете... Сега този е посторонен въпрос – за познаването на Христа, понеже Той е закон за Любовта. (307-308 стр.)
Сега Христос, който е глава на това Велико училище, изисква тази чистота от вас. Христос, който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази чистота от учениците на Бялото Братство в България. (83 стр.)
Онези от вас, които са ученици, да знаете, че туй изисква сега Великият Учител на Бялото Братство. Той, на когото Духът раздава всички дарби, всякога изисква от вас абсолютна чистота, Той изисква и абсолютна светлина и абсолютна свобода в душите ви! Той иска да царува Неговата Истина, Неговата Мъдрост, Неговата Любов! И ако търгувате, ще търгувате заради Него, заради Неговата Любов; ако орете земята, ще я орете заради Него; ако си учител, ще бъдеш учител заради Него. Каквото и да вършите, мъж или жена сте, в каквото положение и да си, ще кажеш: „Заради Него". Туй е правило. (322-323 стр.)
И Христос казва: „Вие сте ми приятели", т,е. приятели, които могат да жертват живота си за своя приятел. Това е приятел. И ако вие не сте готови да жертвате вашия живот заради мене, и ако аз не съм готов да жертвам живота си заради вас, въпросът е свършен. Разбирате ли? Такъв е Божественият закон. Като казвам „заради мене", разбирам принципа. Ако вие, заради вашия Учител, заради този Велик Учител, сте готови да жертвате живота си, под това разбирам Бога в неговото проявление. Тази необятна Любов, непроявеното, то е Учителят, а проявеното е ученикът. Когато туй проявено идва във връзка с тази необятна Божия Любов, трябва да се спазят всички велики закони на този Божествен живот, за да можем да познаем Бога, т.е. ще дойдем в съприкосновение, за да познаем Бога и Бог да те познае, че и ти си като Него. (271-272 стр.)
...Ако усвоите или не усвоите тези принципи, аз зная какво ще направя. Сега, като казвам „зная", добре да ме разберете. Аз говоря в името на този велик жив принцип, а не лично. „Безлично" значи без ограничение. В нашето Бяло Братство принципът е: само за Бога можем да работим и само Него можем да любим безгранично, и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този принцип и той трябва да легне вътре в нас. Само Бог е съвършен, само Той е безграничен, нито се изменя, нито се променя и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, само в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук, на земята и горе на Небето. Следователно, само Нему можем да въздадем чест и поклонение, и хваление и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основа, правило в душата ви. (234-235 стр.)
На учениците, на вас ви трябва туй милосърдие – едно от най-необходимите качества; качество, потребно и за Учителя, потребно и за ученика, защото един ден, този ученик ще заеме мястото на учител. Самият учител пък ще заеме мястото на ученик, защото има учители на учителите и ученици на учениците, но са Учители. Има йерархии по-горни. В тази йерархия можеш да бъдеш едновременно и Учител, и ученик. В едно положение може да си Учител, в друго положение да си ученик. Не мислете, че вие, като дойдете в света, няма да имате нужда от нищо. Само Бог, само Абсолютното, неограниченото, само Той няма нужда от нищо. Но всички ония същества като нас, които са ограничени, те имат всякога нужда. (262-263 стр.)
Един ден ще дойде Господ в тебе, ще Го оставиш Той да се проявява, ще кажеш: „Господи, днес съм на Твое разположение, ще Те оставя да се проявяваш както искаш, аз ще изпълня Твоята Воля". Тъй ще кажем. Туй разбирам ученик. Като казвам ученик и Учител, разбирам, че като дойде Господ, каквото ни каже, ще Го оставим да ни каже и ще употребим всички сили да го изпълним точно. (150 стр.)
Аз ви говоря, като на ученици, със символи, но говоря неща, които са проверени и верни. Представете си, че аз съм Учител и ви уча за Любовта, но вие не разбирате, не знаете това изкуство. Аз ви говоря за Любовта и казвам, че тя е една нишка, която вие не виждате. Тя е тънка като паяжина, но е толкова силна, здрава, че може да ви удържи. През нея текат токове, които ви поляризират и можете да станете и тежък, и лек. Вие не виждате тази нишка, но аз съм ви свързал с нея и ви пазя от всички пакости. Минеш пред една голяма пропаст; казвам: „Нали казваш,че съм ти учител, ти ме обичаш, хвърли се долу". Какво ще кажете? – "Учителю, сериозно ли говориш?" Той ще коленичи долу и ще каже: „Сериозно ли говориш, моля ти се, не ме карай да се хвърлям долу, пусни ме!" Колко от вас ще се хвърлят? Ако той е ученик, изведнъж ще се хвърли, ще увисне на нишката и аз ще го извадя. Аз ще добия вече вяра в него, той в моите очи ще порасне, ще порасне с един метър в моето съзнание и ще кажа: Този е ученикът, на когото мога да разчитам. И онзи, който ще коленичи, и него ще зная. (169-170 стр.)
Ще ви прекараме през тия изпити. Всички тия неща ще дойдат за тия, които следват специалния клас в продължение на 20 години. Толкова ми трябват. И тия, които издържат добре изпита си, тогава ще им се повери.. Знаете ли какво ще ви се повери? – Ще имате доверието на вашия Учител, да може Той да ви остави на своето място. Такова доверие да има Той във вас, че каквото ви каже, няма да разваляте Славата Божия, каквото ви каже, няма да изопачите Истината, да изопачите Мъдростта, нито Правдата, нито Добродетелта, ами право ще изпълните всичко тъй, и то абсолютно тъй, че всичко да бъде за слава Божия. Това е цел на всички ученици в Школата. (223-224 стр.)
Аз искам да се яви най-първо у вас една мисъл, едно силно желание да бъдете добри ученици на Бялото Братство. Тъй, у вас да се вложи една амбиция, сърцето ви да гори за тази Велика наука, в която можете да се инициирате, а когато имате тези малки опити, вие ще почувствате една вътрешна радост, една вътрешна самоувереност за истинността на законите, които действат вътре в Живота. (115-116 стр.)
В Школата най-първо ще влезете като слушатели. Ще влезете с абсолютно смирение. Няма да бъдете много смирени, ами съвършено смирени! В туй смирение вие ще се подмладите.
Аз желая в Школата, в която влизате, да се яви у вас желание, импулс да учите, у вас да гори онзи свещен огън за знание, онзи свещен огън за Мъдростта, за Истината, за Любовта. Този огън така да се разгори, че да няма в този огън нищо друго, което да взима надмощие, и в този огън да се запали, да изгори всичко, което дойде в контакт с вас. Такъв огън да бъде! (151 стр.)
И Писанието казва: „Като дойде Христос, ще отдели едните отляво, а другите отдясно". Отчет ще иска. Защо ще ги дели? Това има дълбок окултен смисъл. Като дойде Христос, онези, които с хиляди години са работили добре като ученици, ще ги въведе в новите условия на тази Школа. Едни ще въведе отдясно, други ще въведе отляво, на едните ще покаже пътя, по който трябва да се върнат, а на другите – пътя, по който ще отидат напред. (262 стр.)
Ще кажете вие: „Дали съм аз ученик?" Това е старата школа, това е стар метод. Дали съм ученик! То значи: събудиш се и не знаеш, дали си ти, или не. Който е ученик, е ученик, нали? Ако някой пита „Аз ученик ли съм?" По какво се отличава ученикът? Иска да се учи. Желание, непреодолимо желание да се учи. Туй е едно от качествата на ученика. Искаш ли да се учиш, ученик си. Имаш ли желание, ученик си и можеш да станеш; ако го нямаш, не си. Непреодолимо вътрешно желание, копнеж! (246 стр.)
И тъй, от думата „ученик" не се плашете. Тя за вас почва да става нещо страшно. Не е лесно, но не е и страшно. Трудно е, прави сте. Но всички трябва да имате стремеж да станете ученици. Туй е смисълът. Оглашени ще бъдете, слушатели ще бъдете, но трябва да се стремите да станете ученици. (213 стр.)
Отвън ние нямаме нужда от стражари, ние имаме такива отвътре, каквито светът не е виждал. И всичко се хармонира във всичките негови подробности. Не си правете илюзия, че всичките ваши постъпки, мисли, действия, желания в Школата ще се хармонират. И някой път вие ще ни създадете работа, след като изгубите живота, да изтриваме петната. Ще ни дадете работа, ще кажете: "Не искам да бъда ученик на Школата." Не, не, няма нищо по-хубаво от това, да бъде човек ученик на тази велика Божествена Школа! Човек ще израсне пред себе си, ще стане едно същество възвишено. Това е моралът на тази Школа и влезете ли вътре, каквито погрешки имате, ще се стараете да ги изправите и то не наполовина, а абсолютно. (178 стр.)
Има да се изглаждат спорове между вас. Някои били по-стари братя и сестри, някои – по-млади. В Школата има само ученици, братя и сестри са отвънка. В Школата всички са ученици, млади и стари няма. Напредналият ученик всеки ще го признава. Напредналият ученик всякога ще може да помага на онези, които са по-назад от него. Не трябва да завиждат на онзи ученик, който е напреднал. Във вас ще има стремеж да го настигнете. Той ще ви помогне и ще ви бъде за пример. Взаимно почитание ще има навсякъде. (116 стр.)
И като почнете да учите, ще се подмладите в християнски смисъл, аз разбирам – в закона на Любовта. Ще разберете, че има какво да работите за Бога. Не мислете вече, че остаряхте, че трябва да минете в другия свят. (78 стр.)
Значи, казва Христос: „Комуто е много дадено, много ще се иска; комуто е малко дадено, малко ще се иска." Колкото нашите способности са по-големи, толкоз и отговорността ни е по-голяма. Сега, вие искате много; трябва да знаете, че и отговорности имате, съобразно онова, което ще ви се даде. Вие мислите, влезете в Школата, да имате всички привилегии, да се разхождате като царски синове, а при това да нямате никакви отговорности. Не е така. Ще имате отговорност; за онова, което са ви дали, ще ви се иска отчет, как сте го употребили. (258-259 стр.)
Онези сполучливи опити, които ще направите, наблюденията ви, преживяванията ви, изучаването на Природата и онези познания, до които вие може да се домогнете – всичко това може да се издаде. Върху това ще остане вие да пишете, аз няма да пиша, такива работи аз никога не пиша. Вие, като се научите, можете да пишете, колкото искате. Затуй искам да добиете малко знания и да излагате вярно. (121 стр.)
Хубаво е всички, които ме слушате, да си взимате бележки. Вие казвате: "Ще го запомним, после ще ги имаме." За да се напечатат тия протоколи, трябва 2 - 3 месеца, а то трябва, още докато сме тук, да си ги имате. (123 стр.)
Има убеждения на верую, дето учителите им казват: „Само мене ще слушате, само моето учение е право, вън от това, друго учение няма, всичко друго е лъжливо." Не е тъй. Аз много пъти съм казвал на моите ученици: ако намерите някой, който може да ви даде нещо по-хубаво от мене, приемете го, но ако той ви лиши от туй, което аз ви давам, ще го напуснете. Тъй и всеки учител трябва да каже на учениците си. Тъй и вие ще постъпвате. Всяко учение, което ние проповядваме, трябва да приложим на строг опит и само онова, което може да се приложи в практическия живот, него ще турим да действа. Всички тъй ще постъпваме. Разбира се, всички, които ме слушате, не сте на еднакво развитие. Ние не искаме всички да сте в пълната Любов. За пример, не искаме всички да раздадете имането си. (102 стр.)
И тъй, аз обуславям туй Учение не от това, че духът тъй казал или иначе казал. На тия духове, които ви говорят, аз им заповядвам; те са низши, а Божествения Дух – Той е абсолютен, на Него аз се подчинявям. Той е Дух на свобода, Дух на Истина, Дух на Любов, на Мъдрост, на Правда, на Добродетел, на Милосърдие. Той съдържа всичко в себе си. (200 стр.)
Сега, първото нещо, което ще почувствате от поздрава на белите братя тази година, ще бъде, че онези, които вярно изпълнят обещанието, което са дали (бел. ред. – за Школата), ще почувстват в душата си небивал мир – мир, който ще бъде като една творческа енергия вътре в душите им, мир на ума, сила на сърцето и на волята. Воля в какво? – Воля на любов ще имате, воля да любите. Човек, който люби, той има воля. (14 стр.)
Сега, житното зърно – вие – ще бъдете посети, ще растете. При туй растене вас ще ви бара една разумна ръка – Божествената ръка. Да не помислите: „Е, той, нашият Учител, той нарежда тъй работите." Ако помислите тъй, нищо няма да успеете. Знайте, че във вашето съзнание действа Божественият принцип на Духа и Той ще събуди у вас онези скрити способности, които са лежали у вас с векове непробудени. Той ще събуди вашите способности, понеже разбира тайните, и ще ви даде начин, път, как да работите. Може да дойде внушението отвън, а после може да дойде отвътре. Една сестра ми казваше тези дни: „След като страдах, страдах, разбрах, че онова, което търсих вънка, ще го намеря вътре в себе си, зарадвах се и се успокоих." Знайте, че онова, което вие търсите вънка, то се намира вътре във вас. То е житното зърно посято и ние ще му дадем външните условия – светлина, топлина и влага, за да израсне. (116-117 стр.)
Класове и задачи
Ще има Общ клас, в който ще влязат и стари, и млади, а за младите от известна възраст ще има Специален клас. Това е в реда на нещата, туй да не ви шокира. Синът отива на училище; бащата се радва, казва: „Нека се учи." Бащата не може заедно със сина си да се учи. Той казва: „Втори път като се преродя на земята, и аз ще уча. Сега аз ще работя, пък синът ми ще учи." (72 стр.)
Онези, които се запишат за ученици, ще знаят, че ще имаме две събрания – едно за Общия клас и друго за Специалния клас. Утре искам да зная школите от всичките градове. Нека си направят Общ клас и Специален клас. В Специалния клас ще влизат при сегашните условия само онези, които не са женени. Това е едно от условията. В Общия клас влизат и женени, и неженени. Защото, ако в един Специален клас влязат женени, женитбата им ще се развали по много естествен начин. Нали знаете как ще се развали? Мъже и жени влизат и някой женен е внимателен към някоя мома, каже нещо за нея пред жена си и тя му казва: "Ти на еда-коя си тъй...аз не позволявам." Тогава – вън от класа! Ние нямаме работа с такива подозрения. Ние нямаме нищо общо с такива женени. Ако някой мъж и жена, женени, са свободни, то е друго, но ние ще ги изпитаме, дали са свободни. Щом се ревнуват – вън от класа! Тъй ами, в нас няма церемонии. Ще ги изпитаме, свободни ли са те, или не. Щом той ревнува жена си, или щом тя го ревнува, вън – в Общия клас. Ако и там се ревнуват, в света да вървят. (204-205 стр.)
И после, никой ученик от един Специален клас няма право да флиртува, да ходи да се занимава с момите. Право ли е това? Който иска да флиртува – навънка! Мома, която иска да флиртува –навънка! Погледът ни трябва да бъде честен, мек. Честни, чисти, откровени... Който влезе в Специалния клас, той трябва да бъде образец на благородство. Ако направи една грешка, да дойде да се изповяда на Учителя. А не да гледа на земята. Аз зная какво значи да гледа на земята. Ще бъдете чисти и искрени, с поглед ясен и чист. Направите ли едно престъпление в астралния свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление в умствения свят, ще го изповядате. Направите ли едно престъпление във физическия свят, ще го изповядате. Направите ли така, ще ви считам герои; не направите ли, плюя на гърба ви и казвам: вие не сте за класа, вън! И като любите, ще се изповядвате, и като мразите, ще се изповядвате. Да бъдете за образец. Туй е правило за онези, които влизат в класа. А инак ще кажат: „Тя ми замота сърцето, той ми замота сърцето." Това не са никакви Специални класове. Това са класове на света. Светът е пълен с такива класове. Ние ще дадем образец на света. Това е окултна наука. (206-207 стр.)
В Специалните класове могат да влязат такива лица, които да бъдат образец, да се познават. Вдовици да влязат, но да са девствени. Женени също може, но които живеят чист живот. Онези, които са в чистота, те са свободни. Мома, която иска да се жени, не е свободна, не може да влезе. (212 стр.)
Ученик, който влезе в Специалния клас, аз ще го прекарам през 25 корита. Ама няма да остане място в него да не се промени. Трябва да се поправи. Все насълзен ще го виждате. Умът и сърцето ти трябва да бъдат такива, че като се пробуди съзнанието ти, сам да си стража на себе си. Остане ли да те пазят – отиде, та се не види. Сам да си стража! Туй Божественото око на Любовта като те види, да знаеш сам кое е право и кое не. (208 стр.)
Специалните класове аз ги наричам класове на чистотата. Всеки, който можe да се подчини на правилата, може да влезе. Правила има там. А целта на Общите класове е друга. В Специалните класове аз искам от младите чистота. След като научат тази чистота, ние ще им покажем какво изисква Новият живот. Тогава ще им дадем нови правила, ще покажем, какви трябва да бъдат отношенията им в света. (207 стр.)
Сега, онези от вас, които се готвят за Специалния клас, трябва да знаят правилата на Специалния клас или, аз казвам: който иска да влезе в Специалния клас, трябва да изучава Истината. Такъв е великият закон там. (Запитват: Нали не се допущат всички там?) – Ако можете да се отречете от себе си, от богатството, от имането си, ако можете да се хвърлите от канарата, може. Който е готов да продаде всичко, може. (304-305 стр.)
В Общите класове всички ще присъствате, там ще има теми, задачи и онези, които могат да пишат, ще пишат, и онези пък, които могат да изпълняват задачите, ще ги изпълняват. Всички ще придобият нов смисъл за живота. После, вие, от провинцията, ще минете курса, който са минали в София. На всяка лекция има зададени теми. Ако не пишете, ако не се упражнявате, тези лекции са безполезни. Това е една работилница, в която има специални задачи, трябва да се работи. Онези, които са в Специалния клас, ще бъдат и в Общия клас. Специалният клас ще води свой живот. (212-213 стр.)
Та сега, за Школата няма много да бързате, но няма и много да замедлявате; ще се запишете в Общите класове и кой колкото може, да направи, защото ще има теми зададени. И да не можете да ги изработите, само да слушате, все ще спечелите нещо. Привилегия е това! (154 стр.)
Всяка тема, която ще се зададе в Общия клас върху известен предмет, ще я вземете всички и ще мислите върху нея, най-малко ден или два, независимо от това, дали ще пишете върху нея или не. Всяка тема, която е зададена в Общия клас има връзка и значение за вашето общо развитие. Тази тема, ако я развиете или помислите върху нея, ще ви наведе на една нова мисъл. Всички тия 52 теми през годината ще бъдат тъй свързани една с друга, че може да пишете или не, но ако помислите върху тях, ще добиете нещо ново. Все таки, може да напишете нещо малко, кратко и ясно. Написани един или два реда, може да мислите, че е нищо, но то има голямо значение за самите вас. (355 стр.)
И аз казвам: за Специалните класове ще употребим най-малкото празно време – туй, което не можем да употребим за друго. Обаче, време има. Туй време ще употребим за окултната Школа, за да не кажете един ден: „Откъде намери тази школа, тя ни спъва." С най-малките разноски искам да следвате тази Школа и с най-малките опити, микроскопическите. (118 стр.)
И сега, тия опити, които ще правим, те са мистически наредени, те са просто то за уякване на вашите способности. Запример, ще излизате нощно време, през мрачни нощи – да се концентрира вниманието ви. Ако вие всяка нощ излизате през мрачни нощи, вашите очи ще се подобрят. Подобрение става! Та сега, тия опити са просто за концентриране. Онези от вас, които имат туй концентриране, нямат нужда от тия опити. На всеки едного от вас ще се дадат такива опити, които му са необходими. Онези от вас, които са малограмотни, ще бъдат слушатели в Школата, няма да ви е мъчно. На способните ученици ще им се даде мегдан да учат, да вървят. Състезание да има, но не и спънки! Да не мислите, че има някаква привилегия. Не, всеки от вас си решава задачата и според разрешението й, всеки ще върви мистически напред, понеже ще се събудят тия чувства и вие ще проверявате. (114-115 стр.)
Всеки ще учи според своите способности, там е спасението. Програмата е наредена така, че да задоволи нуждите на всички, според степента на развитието им. Някой да не разбере другояче. Да не мислите, че на всички ще се дадат еднакви задачи, че всеки ще отиде на Мусала. На Мусала ще отиде само онзи, който е готов. В Природата цъфти само оная пъпка, на която й е времето, която е готова. Който е готов, ще цъфне. И вие ще цъфнете, когато ви дойде времето. Няма да бързате. В тази Велика Божествена Школа всяко нещо трябва да става точно навреме и никой няма да се старае да коригира. Всяко нещо ще става точно навреме. И като направите опит, ще добиете чрез съзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили съзнанието ви и ще добиете в себе си по-голяма увереност. (134-135 стр.)
Та именно всички тия недъзи, които имаме, и положителни, и отрицателни няма да гледаме да ги отстраним съвършено, но ще гледаме да въздействаме върху себе си по един разумен начин, да ги използваме разумно. Страхът е потребен, но трябва да знаем как да използваме неговата енергия. Всички пороци, всички отрицателни качества си имат своите добри страни; тяхната енергия може да се използва. Тъй че, за окултния ученик е една привилегия, да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия, и когато вие чудите, как да се освободите от нея, отгоре тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш." Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се." (122-123 стр.)
После, всяко упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него, или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но, до известна степен, спъвате и целия клас. Запример, на вас, в провинцията, ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 часа през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата и да се върнат назад. Задачите, изобщо, ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, където живеят караконджовци и др. (355-356 стр.)
И всяка задача трябва да извършите навреме, не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Имайте предвид, че всяко нещо си има специално време. Дойде ли, не отлагайте. Не бързайте, но не отлагайте. (356 стр.)
В тази Школа всекиму е определена работа от Невидимия свят. И тъй, ясно е за всинца ви, които сте тук, е определено какво има да работите. Няма да ви кажа каква ви е работата. Искам да опитате великия закон, който настанява всички неща. Вие ще забележите, че има един разумен закон в света, който настанява нещата. (232 стр.)
Сега, мислете, че като влезете в Школата, през годината ще дойдат големи бури, облаци, гръмотевици. Да знаете, че тия неща са необходими за проветряване на умовете и за закрепване. И като дойдат тия бури, да знаете, че вие сте много по-близо до Царството Божие, отколкото сега, защото само когато дойдат бури, ветрове, тогава започват да цъфтят цветовете. Когато всичко повидимому е в ред, не се радвайте на това състояние. Ще бъдете духом бодри, весели и свободни и ще се стараете да работите с Любов. Това ще учите през цялата година. Ние ще се стараем да дадем всички упътвания и които са способни – на всеки според способността му. На всички ще дадем еднакви условия и който може, да използва. Ще учите. (252-253 стр.)
Не мислете, че като влезете в окултната Школа, ще се подобри положението ви. Не, в първо време ще се влоши, а после ще се подобри. И ако вашето положение в първо време не се влоши, вие не сте на правия път, няма да бъдете ученици. Ако ви върви по мед и масло, няма да ви е добре, но ако стане някакво влошаване, на правия път сте. Такъв е законът. Има една магнетическа школа, в която болните се лекуват с паси. При туй магнетично лекуване, когато болният почне да се лекува, неговото положение първо се влошава, претърпява една ужасна криза и после дохожда едно подобрение; след това – наново втора криза, пак подобрение, криза, подобрение, докато тези кризи се намаляват, намаляват и като дойде последната криза, болестта ще се върне назад, по обратен път. Та сега и вие, като влезете в Школата, ще започнат всеки ден кризи. Някои постоянно се оплакват, казват: „Откак влязох в тази Школа, станах по-лош". Не, лекуваш се, сега познаваш лекуването. По-рано беше по-лош, сега положението ти се подобрява. Туй ще се намали. Не че си станал сега по-лош, но кризи има, подобрения и влошавания има; следователно, трябва да се мине известно време, за да познаеш, че има подобрение. И ако някой път вие не виждате туй подобрение на живота, не го съзнавате, туй се дължи на голямото заблуждение, което имате в ума си, тъй че по-малките погрешки стават по-големи. (95-96 стр.)
Но вие влизате в Школата. В тази Школа се влиза да се учи. И тогава през годината ще ви се дадат големи задачи и малки задачи, големи изпити и малки изпити. Не такива изпити, каквито сте имали досега. Аз съжалявам, но някой път, като дам изпит на някои, те не се радват. Тъй щото, аз съм решил, на всички ония, които не се радват, да не давам изпит, нито задача; ще бъда много внимателен, защото това е най-икономичното. Ще давам изпит, задача само на оня, който ще се радва, а с някои съм решил да нямам абсолютно взимане-даване по простата причина, че щом им дадем задача, в тях се ражда недоволство и неблагодарност. Аз ги наричам разгалените ученици. А разгалените ученици ни ще ги оставим сами да се галят. В разгаления ученик милосърдие няма в душата му. (264-265 стр.)
Организация. Работа за обединение
Учениците от окултната Школа от всеки град в провинцията трябва да си имат в София по един представител, който да ги държи в течение на всички разпореждания. Да кажем, Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас, Айтос – всички градове ще си имат по един представител от София, до когото направо ще пишат, а той ще им изпраща лекциите за класа. Но всеки един клас трябва да си има свой човек, специален кореспондент. За всеки един град може да бъде един, могат да бъдат двама, могат да бъдат и трима кореспонденти, за върви работата бързо, експедитивно и да не се занимава само един човек с всичките тия неща. Ако остане един човек да извършва тази работа, има да чакате много. (353 стр.)
Сега, всички тия кореспонденти ще съставляват един съвет и ще се събират най-малко един път в месеца в София, за да обменят някои мисли върху работата си. (354-355 стр.)
Аз бих желал да зная, по колко екземпляра от лекциите ще ви трябват за всеки един град, за да могат веднага всички да ги изпълняват. Да кажем, пратим първата лекция; трябва да знаем колко екземпляра ще ви са нужни. Ако могат се напечатат, тогава ще изпратим за всички ученици. Когато са напечатани всички беседи изведнъж, това е опасно, защото се явява една съблазън, искат ги прочетат всички изведнъж и после не искат да ги учат. (236 стр.)
Сега, искаме да образуваме едно общество. Старият свят ще си остане, но ние трябва да приложим новите идеи в микроскопическа форма, тъй както правим опити да работим за Господа по един час на ден. (104 стр.)
Често ние трябва да си помагаме взаимно. В Бялото Братство вие всички трябва да имате едно сплотяване, не да живеете индивидуален живот, но взаимно да си помагате. Ако 10, 20, 30, 100 души са съединени в един ум, в едно сърце, могат да извършат успешно каквато и да е работа. А един човек или 20 души разделени много по-мъчно може да я свършат. Следователно, на физическото поле се изисква сплотяване, обединяване, образуване на тези братства. (63 стр.)
Най-първото нещо: между нас трябва да има единство на физическото поле, взаимно помагане и никой никого да не използва! Целта на всички ученици, които служат, трябва да бъде: взаимно да си помагат, но един друг да се не използват. (309 стр.)
Сега, в нашата Школа ще приложим другото учение – учението на абсолютната Любов и всички заедно ще работим. Например как? – Да кажем, че сливенци се скарат, влизат духовете, не се споразумяват. Ще искат помощ. Ние ще им пратим. Ще кажат: „Ние сме в обсадно положение, нападнаха ни, елате ни на помощ!" Ще им изпратим от София, от Пловдив, от Варна, от всички градове ще им изпратим по една рота, ще им изпратим своята артилерия – воюване ще има. Друг ден неприятелят нападнал ямболци, те пострадват; сливенци ще идат на помощ – воюване ще има. У всинца ви трябва да има общо съревнование за тази кауза, която поддържаме – да внесем единство в мисълта си. Защо да мисля, че си по-лош от мене? Може да бъдеш. Сега аз не препоръчвам този морал, а морала на абсолютната чистота, чистотата на Любовта. Без Любов не може да има единство. Не мислете, че без Любов може да има братство и равенство. Трябва да внесем Любовта и тогава ще говорим за братство и равенство. (100-101 стр.)
Та сега, през цялата година ще сложим една формула – да си помагате. (225 стр.)
(Запитват: Във всеки град не са всички записани в Школата. Тия Зължения важат ли и за тях?) – Те ще бъдат свободни, като слушатели. Тук, в нас, няма закон да заставяме, всеки трябва да слуша сам себе си, в него трябва да се роди едно желание. Нали всички сме без закон; без закон да работим, а при това да изпълняваме Божествения закон. (360 стр.)
Ще наредим във всички градове, в които има Школа, да идват братята да ви посещават, ще има обмяна, ще бъдем всички праволинейни и искрени, за да може знанието, Истината, Любовта, Мъдростта да се вселят, да се назидаваме и да даваме подтик за работа. Не да идем в някой град, да създадем малко разногласие, но да дадем подтик за работа. (73 стр.)
Във всеки един град трябва да има братски дом, да има поне две легла, та като дойде един брат, да има къде да се спре. Като дойде един брат и остане в някой дом, той му оставя своето благословение; а ако дойде и не го приемат, той е недоволен, оставя една лоша мисъл и си отива. А защо да не оставим туй благословение в домовете? Сега, желателно е във всичките градове да се зароди тази инициатива, да има две-три легла, та като дойде един брат, да не става потриване: „тук не може, там не може". Братски дом е, ще го поканим да си отпочине, да го нагостим и ще го изпратим радостен и весел. Това е една отлична идея, която трябва да се приложи още тази година! (79-80 стр.)
Но, за да се образува едно общество, кое е най-необходимото? Ние трябва да бъдем способни, да знаем как да послужим на хората. Ние трябва да бъдем сръчни и способни за всичко. В нашата Школа ще застъпим всички занаяти. Нама да има занаят, който да не познаваме. Всички изкуства ще застъпим и от нас по-добри специалисти няма да има. И списатели, и инженери, и поети, и дърводелци ще имаме, тъй че ще знаем да правим туй-онуй, нищо няма да ни се е. Никого няма да викаме отвън да ни работи. Някой брат няма къща; хайде няколко други братя ще се заемат, в 2-3 недели ще му направят къща с 2-3 стаи. Ще строим... Ако искате, аз пръв ще ви дам пример. (229 стр.)
„Да се примирим, казват, да живеем братски". Как? – Всичко ще сложим в моя хамбар и който има нужда, ще взима. „А, кооперации ще има, това ще има – сега в туй няма какво да се месим, тия неща са на мястото си. Нашето Учение няма нищо общо с кооперациите. В нашето Учение влиза още един принцип, че ние можем да вложим труда си в земята, да работим всички физически, по 2-3 часа на ден колективен труд. Да кажем, че са събрани 1000 души заедно, семейни дори да са; ако работят по три часа на ден колективно, могат да живеят царски. Този колективен труд ще дойде. Ще дойде вдъхновение в умовете и в сърцата на хората и тогава човек ще може да работи сръчно. (111-112 стр.)
Ако всички работим по 3-4 часа физически труд на ден, нашият труд малко нещо ще ни даде. При такъв случай само можем да образуваме едно братство, една примерна комуна. Сега, за пример, няколко комуни между нас пропаднаха. Два от опитите в Стара Загора пропаднаха, един от опитите в Русе малко го понараниха. Навсякъде пропадат, защото трябва да знаете, че когато се създава една комуна, трябва да се комунизира трудът, а не капиталът. Туй, което излезе от русенци, то е комунизиране на капитала. Има ли труд комунизиран, всичко става, няма ли труд комунизиран, готовото лесно се изяда. (230 стр.)
Сега, нещо за братските градини. Запример, какво сте направили вие досега за братските градини? На колко места са направени братски градини? Само в Айтос, мисля, има. На друго място няма. То е пак достатъчно. Сега, добре е, ако впрегнем колективно нашия труд и трябва да го впрегнем така, че да се комунизира не капиталът, но трудът, работата. И аз съм уверен, че във всинца вас има желание, сили, способности, вие всичко може да направите, само че още не познавате себе си. (72 стр.)
Работа за фонда
Ние ще образуваме един фонд от средствата, които са добити чисто от нашия труд. За пример, всеки един от вас ще определи да работи един час през деня за Господа. Ще работи, ще вложи труда си, за да изкара нещо, а не да дава от платата си. Той ще държи своята плата. Той ще се моли да намери нещо и да вложи личния си труд. И каквото спечели от личен труд, него ще влага. Туй ще се благослови, защото е излязло от нашия труд. Такива пари са вече благословени, с тях можем да работим. Сега, от другаде можем да вземем пари, но те няма да ни помогнат. (69 стр.)
Да кажем, че някои нямат възможност да извършат нещо на физически поле, тогава ще го извършат в духовния свят, т.е. като служат на болни безвъзмездно, или може да го извършат и в умствения свят, но без да им се плати. (75 стр.)
Сега, в тази Школа няма да бъде погълнато всичкото ви време, аз искам от вас на ден само по един час за Школата. Значи, в годината 360 часа за Школата или за „Божественото училище", както аз го наричам. (71 стр.)
Аз ви казвам, че тази Школа е много икономична. Аз казвах в София и тук казвам, че искам от вас да употребите за тази Школа празното си време, един час, времето, през което ще направите един скандал или някое престъпление. Туй време го искам аз, т.е. най-малкото, а ако дадете повече –добре. (137 стр.)
Сега, не взимайте в буквален смисъл това „един час". Един час, то е според разположението ти. Ти, щом се ангажираш да работиш, може да свършиш в твоя час работа за един ден и обратно – за цял ден можеш да свършиш работа, колкото за един час. Този „един час" подразбирам времето, в което твоето съзнание се пробужда да работиш за Господа и в един час да усетиш една радост. Ти трябва да почувстваш тази радост, че работиш за Господа. (357-358 стр.)
Сега, в тази задача няма да се уловите за буквата, да ви бъде една уловка, та после ще кажете: „Защо се хванах?" Вие свободно, сами ще се ангажирате, ще бъде една свободна работа. (358 стр.)
Ще имате толкова разнообразни случаи, 365 случаи; да видим как ще разрешим тази трудова повинност. По един час всеки ден. Ще мислите сега как да групирате тези часове на едно място. Ако работите всеки ден по един час, то значи, че сте хора, които умеете. Ако пък ги сгрупирате един път в месеца, или 2-3 пъти в седмицата, не е тъй практично. Ако работите всеки ден по един час, искат се по-големи знания. В градовете, за пример, един брат предложи тъй: нямаш работа, ще отидеш да предложиш на фурнаджията да му носиш вода един час – трудова повинност. Слушайте, то много куриози може да има в градовете. Ще отидеш на пазара, ще видиш някой богаташ купува едно-друго, ще му носиш нещата. Ще чакаш там (общ смях). Ако те е срам, ще си създадеш друга работа. Сега, слушайте, онези от вас, които нямат работа, ние имаме книги за продан; ще отидат да ги продават един час и процентите ще им се дават. Онези, които работят за Господа, ще получават възнаграждение 50 %, а другите – 25 %. Така ще се създаде работа на онези, които нямат такава. (364 стр.)
Най-първо образувайте един комитет от 10 души. Лицата, които ще влизат, вие сами си ги изберете, после ще ги представите на мене и аз ще видя дали "торбата" ще може да остане (бел. ред. – касиери). Сега те не могат да се докачат, ще ги опитаме. На тях ще им поверим много нещо. Доста пари може да капнат. Сестрите пък ще шият, торбички ще правят, чорапи ще плетат, занаят ще имат, градини ще правят. Всички по един час ще работят. (231 стр.)
Не ни е за парите. Целта ни е за онази вътрешна опитност, която учениците ще добият, като определят един час от труда си за работа за Господа. Ние трябва да вложим труда си. Трудът, който ще вложим, той е, който ще донесе туй вътрешно обединение. (103 стр.)
След една година ще имаме по-ясна представа за тази задача. Тя е за една година, не е правило за цял живот, после пак ще го изменим. Ще направим един опит, два, три, четири, пет, шест, докато успеем. (360-361 стр.)
Те и светът
Средата, в която живеем сега, е гъста и те се държат с нас заедно, но утре ще разредим средата и понеже са тежки, ще паднат на дъното. Ние ще им кажем начин как да се поразредят малко, понеже ние искаме да работим практически, на опит, а не само теоретически. Знаете ли каква среда представлява България? Знаете ли каква среда представлява българското духовенство? Сега например, вие мислите, че ние ще ги набрулим във вестниците, ще си измъкнем ножа. То е лесно да измъкнеш ножа, но дали ще може да го употребиш право? Има начин за употреблението на този нож. Сега, например, аз ще ви въоръжа. Ние имаме мечове, изковани в огъня на Любовта, после полировани в огнището на Мъдростта, намазани с отрова в огнището на Истината, и като бутнем някого с тях, ще се пукне като мехур. Този меч има туй свойство, че само като го посочиш, той почва да църка. Казва се в Словото Божие: "Турете меча на Духа". (221 стр.)
Аз, когато дойдох в Търново за поправка на някои работи и трябваше внезапно да се върна в София, изненадах приятелите си – как така изведнъж тръгвам. Взимам шапката си, срещам шестима души войници, въоръжени, с пушки на раменете си. Тримата държат пушките на рамо, боево, а тримата – така, надолу. Някой ще каже: „Войници срещнах" и ще си отмине. Тримата, с пушките в боево положение, ме изглеждат и ми казват: „Ние отиваме да се бием", т.е. от Бялото Братство имаше духове и те казваха: „Ние, от Бялото Братство, отиваме да се бием с черните братя. Победата ще бъде наша." Те отиваха от изток към запад. Това е символ. Казвам: „На добър час, на добър път". Казват: „Вие ще имате едно малко сражение в Търново, но ние навреме ще бъдем там, ще видите какво можем да направим". Сега, те приготовлява друго сражение, пак ще видите какво ще направят, те са в сила да сторят всичко. (280 стр.)
Тази сутрин (бел. ред. – на 19, събота) се явиха мечки пред нас, създадоха тревога. Изпъкна, че тези хора револвери са имали, ками. (68 стр.)
Видяхте там, вчера (бел. ред. – на 19, събота) на беседата (бел. ред. – в читалището), можеха да се разиграят бастуни, можеше да има счупени глави, крака и др., но всичко тъй хубаво стана, избегна се това. Всички можаха да съсредоточат, да насочат мисълта си като в един фокус отгоре, върху онзи, който искаше да наруши реда, и той клекна. Вътрешна артилерия е това, токове навсякъде – насочите ли я, всички ще мълчат. Никой нищо няма да говори. Тия са някои от задачите на Школата, които може да се реализират. (121 стр.)
Някои ще кажат за мене, че вчера (бел. ред. – 19, събота), там, в читалището, понеже бяха все негови хора, пазиха го. Аз да ви кажа: преди две години бях в Свищов, където комунистите ме пазиха, понеже поповете пак бяха нагласили нещо. И попове, и стражари имаше. Аз бях на сцената. Става един от публиката и ми казва: „Ти трябва да напуснеш туй място там на сцената." Чувам по едно време „пиу,пиу!" Идва един комунист, хваща за гушата този, който идваше да ме снеме от сцената, и му казва: „Ти ще мълчиш!" Другият казва: „Какво стои този там на сцената, 100 души го вардят!" И после комунистите казват: „Благодарете, че ние ви помогнахме". Че вие сте хората, които трябва да помогнете. Защо така? – Защото Бог живее във всичките сърца и каквото каже, всичко става, няма изключение. (197 стр.)
Съвременното общество хвърля върху ви най-лоши мисли и вие, ако не сте чисти, има опасност да се заразите. Ние трябва да турим една диамантена ограда, която да ни предпазва от тях, иначе те може да ни заразят. Ние ще отхвърлим всичко това. (210 стр.)
Сега, запример, нашите противници или по-право – вашите противници,без да знаят този окултен закон, често внасят у вас раздори. Казват: „Тия хора не живеят добре; и те са като нас, карат се." Насочват мисълта си и гледаш...Един ден вие се скарвате. Казват: „И те се спорят помежду си, и те не знаят истината". И вие започвате да спорите, кой от вас знае истината. Най-първо ние трябва да се освободим от хорските мисли отвънка. Всички трябва да се освободите от тия посторонни мисли. Именно туй е едно от качествата на ученика. (220 стр.)
Аз ще ви кажа, за пример, някои от вас много тачите общественото мнение. Някой, като мине покрай вас, ще ви оцапа хубаво и тогава, като минете тъй оцапан, казвате: „Нищо не искам да знам вече, не ме е страх от общественото мнение". След като ви бият, не ви е страх. След като изгубите нещо, вие ще добиете доблестта да се не плашите никак от общественото мнение. Обществено мнение има само у добрите хора, у лошите хора няма обществено мнение. Обществено мнение има само у високо благородните, у интелигентните хора, а там, където няма добродетели, има само лично мнение. А такова лично мнение имаме всинца. Следователно, за да имаме обществено мнение, трябва да бъдем всички високо интелигентни и да се стремим към съвършенство. (225-226 стр.)
Та първото нещо, което искам от вас, учениците на тази окултна Школа, е да се сдобиете с тази Любов. Тя е във вас, но да я добиете с тази интензивност, че да я почувствате тъй идейно, и вашият ум да почне да ражда. Не само умът ви, но и сърцето ви да почне да ражда. И всичко туй, което добием, ние ще го дадем на този външен свят, който чака. Ние ще проповядваме на тия хора. Че тук работници трябват! Кой ще проповядва на тях? Само вие сте останали. (234 стр.)
У вас има желание да се повдигнете в света, да ви знаят всички. Вие мислите, че като станете виден човек, някой списател, проповедник, художник, адвокат някой, ще бъдете задоволен. Не, няма да бъдете задоволен, защото тези хора, които ще ви похвалят, няма да ви похвалят искрено. Те ще ви дадат само огризките на похвалите, обаче ви похваляват и вие се радвате. (261 стр.)
И за мене казват, че еди-кой си господин ви тормози в града. Че как? Вие сами се хипнотизирвате. Дръпнат някому една черта отпред и му казват, че не може да върви. Той я вижда, а другите не я виждат. И после казват, че аз ви хипнотизирвам. Не, вие сами си теглите една линия, а после казвате, че ви теглили такава линия. (105 стр.)
Сега, братя и сестри, ще се приготвите за ходене (бел. ред. – за публичната беседа на 19.08). Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли дрехи ще отидете? Питам всички братя: как ще кажете? Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение... Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите дрехи. Пък, ако имате Любов в душата си, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените. Ако имате страх – с белите си дрехи; ако имате Любов – с обикновените си дрехи. Ако имате страх, идете с белите дрехи и страхът ще изчезне. Ще постъпите по закона на свободата. Най-първо вие ще направите, каквото знаете, а после аз ще коригирам работата. (Отговарят: Каквото вие кажете.) Е, тогава всички, които искат да имат Любов, нека останат с белите си дрехи; които не са готови за тази Любов, да си облекат обикновените дрехи. (17-18 стр.)
И тъй, вие имате сега най-добрите условия. Вие ще ми кажете: „Учителю, да почувстваме Любовта!" Знаете ли колко Любов има на земята? В този ден има толкова Любов, че тя може да оживи и възкреси всички хора. Вие дойдете, погледнете, но не виждате, защото за някъде мечтаете, за някакво бъдеще! (350 стр.)
* Аспра (гр.) - дребна монета у древните източни народи (бел. ред.)