Този е живият хляб (1934–1935)
Развързано ще бъде на небето
Отче наш.
„Духът Божи“.
Ще прочета само няколко стиха от 18 глава на Матея от 18 стих надолу до 21 стих.
„Ще се развеселя“.
Ще взема само няколко думи от 18 стих: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето, каквото развържете на земята, развързано ще бъде на небето“. Ще говоря само върху думите: „Развързано ще бъде на небето“... Това е последният резултат. За да се разбере последният резултат, трябва да се има предвид предшедствуващето. Казва се в стиха, че каквото е вързано на земята, ще бъде вързано на небето и каквото е развързано на земята, ще бъде развързано и на небето. Казано другояче: Каквото е вързано в човешкия живот, ще бъде вързано и в Божествения, небесния. И каквото е развързано в човешкия живот, ще бъде развързано и в небесния. Има един научен въпрос, според който спасението на човека седи в правилното разбиране. Правилното разбиране произтича от една наука, която хората тепърва почват да проучават. Учението както сега го разбираме, не е във външната страна, не е само в неговата теория. Има известни изкуства, които теоретически не можеш да изучаваш. Запример, теоретически може да се изучава пеенето, но човек трябва да пее, за да стане добър певец. Ти може да си свършил няколко музикални академии и пак да фалираш в себе си. Ти може да не си свършил никаква музикална академия и пак да бъдеш първокласен певец. Но ако учиш при това положение, учението ще придаде на дарбата, която имаш. Следователно, дарбите, които са дадени на човека, могат да се развият само при едно външно усилие от негова страна. В природата има два момента на учене: Единият момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас. Това хората приемат по един или по друг начин и различно го определят. Другият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилия, за да придаде нещо към работата на Бога. В развитието, в цялото Битие има нещо, което движи света. Това, което движи света, е важният момент. В Битието всичко се движи. Външното изявление е външният момент. Тези два момента в битието се сменят. Учението не спада към първичния момент на битието, но към вторичния. Ние трябва да се учим, за да стане Божественото у нас явно от вън. Ако човек не прави усилия да се развива, това, което е вложено в него ще остане недоразвито, и той ще си остане невежа. Така, че вие ще станете (да) знаете да пеете за себе си. Ако придобиете знания, това учение ще бъде заради вас, не за другите. Ти искаш светът да бъде добър, хората да бъдат добри. Ако един човек е добър, той ще бъде добър за себе си, а не за тебе. Ти не уповавай на доброто у другите, но уповавай на доброто, което е в тебе. Това е в разбирането, в прогреса на човека. Ако човек сам не е добър, това е резултат на учението. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не си се учил. Някой иска да направи добро, че как ще го направи? Ти си дрехар, искаш да скроиш една дреха. За да я скроиш както трябва, ти трябва да си учил, да знаеш как да я скроиш. Ако я скроиш както трябва, ти ще се повдигнеш. Ако не я скроиш, ще изгубиш, ще развалиш дрехата.
Казвам: В съвременния християнски свят има една опасност, че хората мислят какво и без учение могат да минат. И без учение могат да преминат. И волът може да премине без учение, но той си знае. Кой от вас би желал да мине живота на вола? И рибата минава без учение, но кой от вас би желал да е риба? Аз мога да ви наведа много същества, които минават без учение. Аз мога да ви наведа много същества, които нямат никакъв стремеж, които с хиляди години само ядат и пият, които нямат никаква наука, никаква религия, никаква вяра, никакво понятие за Бога, нищо не ги интересува. Мидите от нищо не се интересуват, те са затворени в своите черупки. Онези учени, които изучават живота на рибите, разправят какъв е техният морски живот. За мене природата е една жива книга. Всички живи същества, това са форми, това са етапи на знанието. Знанието не създадоха рибите. Казвате, че знанието се придобива по еволюционен път. Не, това е общо казано, това не е наука. Еволюцията нищо не е създала, еволюцията е един процес. Някои могат да кажат, че еволюцията е създала ред картини. – Еволюцията не е създала никакви картини. Това са гениалните хора, които са създали картините. Еволюцията само хроникира онова, което е създадено. Еволюцията е разумното, което е работило в света. Ние наричаме еволюция разгръщането на онзи Божествен План, на онзи велик план, който съществува в света. Има един голям спор за произхода на човека, но ние ще (го) оставим настрана този голям научен спор – въпрос за произхода на човека. Човек от никъде не е произлязъл и никъде няма да влезе. Като казваме, че човек е произлязъл от някъде, ние разбираме неговата форма, в която той сега се намира. Ако дойде да разискваме върху вашата къща, ние можем да разискваме върху това как е създадена тя. Но ако дойдем да разискваме върху създаването на камъните, които влизат в нейния строеж, това не може да направим. За това, за което е създадена къщата, може да разискваме, но върху създаване на камъните – не може. Създаването на камъните създава дълъг геологически, биологически процес, който трябва да се изучава. Първоначално камъните не са били така твърди, както сега. Минералозите казват, че се изисквало милиони години, за да се втвърдят. Онези от вас, които искат да знаят как са станали камъните твърди, нека питат геолозите и минералозите, те ще им хвърлят светлина по този въпрос. За нас въпросът е важен, биологически това ни интересува. Всичко в света е важно, понеже произтича от човешкия дух. Всички науки са произлезли от човешкия дух. Следователно, няма наука в света, която да не е важна. Човек създал всичко, всички предмети. Всички науки са създадени от човешкия дух, т. е. той ги е систематизирал. Великото в човека е това, че той постоянно изучава, но той още не е дошъл до крайния предел на своята наука. Той едва е в пелените на знанието. Понятието му за слънцето, за неговата вътрешна температура, за вътрешното му състояние, за състоянието на материята и ред други въпроси още не са абсолютно установени. Някои учени имат верни понятия по тия въпроси, но някой още са в тяхното начало. Аз съм срещал първокласни учени, които твърдят, че на слънцето има хора. И те доказват това нещо научно. Тези учени казват, че само външната страна на слънцето е гореща, а вътрешната му страна, от вътре слънцето е било обвито с една атмосфера, която го пазила, вследствие на което там могат да живеят същества, да водят един хубав живот. Тези учени даже си позволяват да казват, че са ходили на слънцето, но като учени те казват, че това трябвало да си остане между тях. Това не е за онези деца, които нищо не разбират. За тези деца се казва, че слънцето представя огнена топка, в която живеят същества, но какви са тези същества, нищо не казват. Още от древността някои от видните астролози, които са създали астрологията, си позволили да уподобяват хората на планетите. Казват за някого, че е слънчев тип, запример за други казват, че са венерини типове, дошли са от Венера. За трети казват, че са Юпитерови типове, дошли са от Юпитер. За четвърти казват, че са Меркурианци, дошли от Меркурий или пък някои са Марсианци, дошли са от Марса. Всички хора са все типове в това отношение. В това отношение астрологията е много отвлечена наука, защото тя ще свърже известни чувствувания на човека с Венера или известни негови благородни чувства с Юпитер, или ще свърже слънцето с онзи велик възвишен живот, който блика у човека, или пък ще свърже Сатурн с онази песимистична склонност, която съществува у човека. Но всичко това не може да се обясни. Чудно е как може едно тяло, като Сатурна, толкова далеч от земята, да повлияе върху човека така, (че) да го направи песимист. При това, чудно е защо едни хора Сатурн прави песимисти, а други не може да ги направи. Същият Сатурн прави едни хора умни, други глупави. Защо Юпитер прави едни хора благородни, а други горди? Защо Венера прави едни хора с възвишени и благородни чувства, а други завеяни? Завеяността може да се обясни научно. Когато съзнанието на човека е разкъсано, той има много по-голяма широчина, отколкото може да схваща в даден случай, вследствие на което предметите за него не са ясни. Запример, всички онези хора, у които чувствата взимат надмощие, те държат един предмет много близко до съзнанието си и го чувствуват. Щом държат един предмет далеч от съзнанието си, те мислят за него. Следователно, ако държиш един предмет много близко до съзнанието си, той ще оказва влияние върху твоите чувства и ти ще станеш разсеян. Майки, които държат децата си много близко до съзнанието си, стават разсеяни. Младите момци, които държат момите много близко до съзнанието си момите, стават разсеяни. Младите моми, които държат момците близо до съзнанието си, стават разсеяни. Даже и някоя баба, ако държи много близко до съзнанието си своя дядо, ще стане разсеяна. Това, което сега ви казвам, не е научно, то е само за развлечение. Това са само мои твърдения. Те не са доказани. Вземете запример, съвременните хора се страхуват от числото 13. Какво лошо има в това мъртво число? Като турят единицата и тройката едно до друго, те се страхуват вече. Един европеец по никой начин не можеш да го туриш в стая N 13 в някой хотел. В 12 може да го туриш, в 12 и половина също, но дойдеш ли до 13, по никой начин не можеш да го заставиш да влезе в тази стая. В стая N 14 влиза, но в 13 не влиза. Той казва: Фатално число е 13. Всеки, който влиза в това число, ще му се случи нещо неприятно. Значи никъде в Европа няма да намерите стая N 13, но в България ще намерите по хотелите това число, затова и на българите не им върви. Де е страхът от това число? Защо хората ги е страх от числото 13? Ще кажете, че това е атавизъм. Що е атавизмът? Това е една предшедствуваща опитност, която хората са имали. Българинът го е страх и от вторника, той го счита за злокобен ден и намира, че работите му тогава не вървят. Донякъде той счита и петъка за неблагоприятен ден. Ако българинът срещне на пътя си поп, той веднага се връща дома си. Ако селянин е тръгнал на работа с воловете си, той се връща дома си. Защо българинът като срещне едно свещено лице, един служител на Бога, трябва да се върне назад и да не отиде на работа? Две тълкувания има затова. Едното тълкувание е, че като срещне поп, материалните му работи няма да вървят добре, и затова предпочита да се върне назад у дома си, (от)колкото да отиде на работа. Донякъде това тълкувание е вярно. Второто тълкувание е следното: Като срещне свещеник, той си спомня, че трябва да служи на Бога и си казва: Де съм тръгнал по нивите. Я да се върна дома си, да не работя този ден, но да го посветя в служене на Бога. Затова той се връща дома си, разпрегва колата и не иска да работи. Дохожда му на ум, че трябва да посвети този ден в служене на Бога, но как трябва да служи, не знае. Жена му го пита: Защо днес не отиде на работа? Защо се върна от пътя си? За да се оправдае, той казва, че е срещнал поп. – Че какво от това? – Няма да ми вървят материалните работи. С това той се оправдава пред жена си. Защото, ако ѝ каже, че този иска да служи на Бога, тя ще му възрази, че това, което е намислил, е една неестествена връзка. Между съвременните християни Христос е станал нелюбим на много мъже по единствената причина, че жените им са възлюбили Христа. Те казват: Дотегна ни този Христос. Отде се намери? Откак е влязъл в къщата ни, не може да се живее. Аз мисля едно нещо, а жената мисли друго. Аз ѝ казвам едно, а тя ми казва друго. Какво казал Христос? Аз ѝ казвам да отидем на бал, а тя казва, че Христос не е казал така. – Да отидем тогава на разходка. – И това не е казал Христос. – Това са наши твърдения, това не е казано от Христа. Когато между мъжа и жената съществува разногласие, това показва, че те не се обичат. Разногласието е признак, че между двама души няма обич, няма взаимни отстъпки. Когато двама души се обичат, те взаимно си правят отстъпки. Могат да се направят опити с двама, с трима и с повече хора и ще се види, че това е така. Може някой да иска неща, които видимо да се показват, че са глупави, но в даден случай, хората, които се обичат, са готови да си отстъпват. Така е и в природата. Каквото ние желаем, Бог ни го отстъпва. Чудно е, че понякога Провидението туря в човека известни предпазителни мерки. Нещо в тебе ти казва, че известна храна не трябва да ядеш. Ти не послушаш, ядеш от нея и ти става лошо. Кой е виновен? Ти нямаш наука да знаеш коя храна ти подхожда. Казвате, че човек може да яде, каквато и да е храна. – Не е така. Точно, строго определено (е) с каква храна човек трябва да се храни, каква храна да употребява. Това е точно строго определено в живота на човека. Също така е определено какви чувства и мисли човек трябва да допуща в себе си. Определено е на човека с какво трябва да се занимава в живота си. Животът не може да бъде скучен. Ако е скучен, това е по единствената причина, че ние не знаем с какво да се занимаваме.
„Каквото развържем на земята, ще бъде развързано и на небето“. Под думата „развързано на небето“, аз разбирам разумния живот. Според мене, небето, това е човешката глава. Земята това е човешкият стомах. Ако ти си бил весел и радостен, когато си се хранил, стомахът е смлял храната добре, соковете са добре използувани, и тогава и мозъкът, главата ти ще мисли добре. Обаче, ако стомахът, не е могъл да смели добре храната, соковете не са се асимилирали правилно, тогава и главата, мозъкът няма да мисли добре. Каквото е разположението на стомаха в човека, такова ще бъде разположението и на неговата глава, на неговия мозък.
Та казвам: В съвременното общество, в индивидуалния живот на човека е нужна една наука, с която той може да подобри живота си. Животът трябва да се подобри. За да се подобри, не се изискват големи усилия. Аз съм правил много опити с болните, и вие можете да правите такива опити, да видите колко лесно може да им се въздействува. Един американец изнамерил една ултра микроба, която била толкова дребна, че и при най-силното увеличение на съвременните микроскопи, едва могла да се види. Макар и толкова малка, тя била в състояние да изпояде всички микроби. Най-страшните микроби на чумата, на холерата, тя ги изяждала, на общо основание. На това основание казвам: Ако човек и при най-опасната болест, каквато е туберкулозата, може да постави в ума си мисълта, че ще оздравее. Тази мисъл е толкова силна, че е в състояние да надвие на всички останали мисли, както ултра микробата изяжда всички останали микроби. И в края на краищата човек неизбежно ще оздравее. Понеже, хората не могат да поставят тази мисъл в ума си, те не могат да се лекуват сами. Някой постави в себе си мисълта, че може да оздравее, а в същото време постави и противоположната мисъл: Дали наистина ще оздравея, или не зная дали ще оздравея? Това е вече опозиция. На мнозина съм казвал, че могат да се подмладят, но те ми казват: Как е възможно стар човек да се подмлади? Когато Христос каза на Никодима, че докато човек не се роди изново, той не може да влезе в Царството Божие, Никодим Го запита: Как е възможно човек отново да влезе в утробата на майка си и изново да се роди? Христос му отговори: „Ти си учен човек и не знаеш ли това? Не можеш ли да разбереш как става това?“ Има разни теории, които говорят за подмладяването на човека. Някои мислят, че за да се подмлади, човек трябва да влезе в една реторта. – Въпросът за подмладяването е лесен за онези, които го разбират, но много е мъчен за онези, които не го разбират. Тези, които не го знаят, по-мъчен въпрос от този за тях няма. Понеже ако рече човек да се подмлади, той ще влезе в стълкновение с хиляди същества от ред поколения и ще се започне едно състезание, една голяма война. Ако победиш в тази война, ще се подмладиш; ако не можеш да победиш, ще умреш. Много хора умират, понеже, като влязат в тази война, не издържат. И наистина, няма по-страшно нещо от обезсърчаването. Представете си, че двама момци се състезават за една мома кой да я вземе. Докато момата не се е самоопределила към едного от тях, и двамата се вдъхновяват. Щом момата се определи към едного от двамата, вторият се попарва. Защо се попарва този момък? Коя е причината за това? Двамата момци нямат право да се състезават за момата. Това е един процес, който природата не допуща. Това е един неестествен процес. Дето има състезание, това е човешки, а не Божествен процес. Вследствие на този процес един от двамата момци се попарва. Казвате: Какво трябваше тогава да се прави? – Още от началото този момък трябваше да премери своите сили. Отначало още той трябваше да знае дали момата щеше да го вземе, или нямаше да го вземе. Той трябваше предварително да има това знание. Ако аз имам знание и отида някъде, дето трябва да дигам тежки камъни, аз предварително трябва да зная мога ли да вдигна един тежък камък от стотина килограма или не мога. Трябва предварително да съм измерил силите си. Ако ми дадат един камък от сто или от двеста килограма тежест, няма да правя никакъв опит да го вдигам. Аз трябва да бъда първият глупец, ако се опитам да го дигна. Трябва да познавам силите, с които разполагам. Човек може да дигне не само един камък от сто килограма, но той може да дигне един камък даже и от хиляда килограма, ако знае законите на равновесието. Има ред закони, които той трябва да познава. Как? Ако вие можете да дигнете един тежък камък в хоризонтално положение, без да се образува най-малкият ъгъл даже в плоскостта, вие ще дигнете този камък, колкото тежък да е, защото по този начин става известно разлагане на силите. Обаче, ако се образува най-малкият ъгъл в плоскостта, вие ще усетите тежестта на камъка и няма да можете да го вдигнете. По този начин ще можете да дигнете и една планина. Как ще си обясните това? Има хора, които могат да дигат от 100–150–200–500 килограма, могат да дигат. Някой дига от ръката си 200 килограма тежест Този човек разбира закона за поляризирането на енергиите. Ако той направи най-малкото отклонение, неговият гръден кош ще се строши, неговият гръбнак няма да издържи. В ръцете на този, който знае закона, това е игра, това е лесна работа, той лесно дига и най-тежкия камък, като пази хоризонталното положение. Вследствие на този закон хората падат и в морално отношение. Те не познават закона за равновесието. Казват за някого, че е безморален човек. За мене безморален човек е този, който не знае да пази закона на равновесието. Следователно, каквито са законите на физическия свят, такива са законите и в духовния свят. Само че затова се изисква едно крайно, едно дълбоко разбиране на законите. Мнозина мислят, че като отидат на небето, там ще бъдат научени на всичко. Ако на земята сте вързани и на небето като отидете, пак ще бъдете вързани. И тогава ще ви върнат отново на земята.
Сега се проповядва едно учение, че като отидете на онзи свят, там ще ви учат. Ако на земята сте учени и там ще бъдете учени; ако на земята сте невежи, и там ще бъдете невежи. Ако на земята сте свободни, и на небето ще бъдете свободни. Ако на земята сте роби и на небето ще бъдете роби. Това са само твърдения. Но ако вие разбирахте тази наука, върху която почива животът, главно на човешкия живот, и ако вие разбирахте цената и значението на числата, през които сте родени, много нещо щяхте да научите. Датата, числото и годината, през които сте родени, определят цялата ваша съдба. Това нещо може да се докаже. Това може да се докаже, след като се подложи на една проверка. Има хора, които могат да ви предскажат какво ще ви (се) случи, например, след две години, или след три, или след 10 години. Други пък могат да ви докажат какво ще ви се случи до края на живота ви. И ако всичко това се случи, както са предсказали, това е една истина. Ако не се случи, според както са предсказали, това е лъжа. Следователно, опитът доказва истината. За едно твърдение могат да се правят много опити, но затова се изисква много време, като се опитат и проверят фактите. Но, за да има опозиция, ние казваме, че нещата са неверни. Само ония неща могат да бъдат верни, които са опитани. Неща, които не са опитани, не могат да бъдат верни. Някой казва, че е опитвал нещата. – Че кой не е опитвал? – Един лекар дава лекарства на болния, защото ги е опитвал и знае кое лекарство в какъв случай трябва да се употреби. От носа на един човек аз мога да заключа дали този човек е здрав или не. Как може от носа на човека да се докаже дали е здрав? Аз отричам това нещо, казвам, че не е вярно. – Тогава аз пристъпвам да му доказвам. Питам този човек: От какво зависи здравето на човека? Нали от неговата дихателна система? Здравословното му състояние зависи от това какво количество кръв приема в организма си, за да се пречисти кръвта му, да се разширят дробовете му. Колкото по-малко въздух приема човек, толкова по-малки ще бъдат и неговите ноздри, толкова по-тесен ще бъде и неговият нос. Оттам пък и кръвта му не ще бъде толкова чиста. Има и други признаци, по които се познава здравият човек. Цветът на кръвта в здравия човек има ясно червен цвят. Освен това, неговият организъм е изтъкан само от мускули, никакви мазнини няма той в тялото си. Той не мяза на буквата „ес“ /S/, той върви изправен като свещ. Почне ли човек малко да се прегърбва, той е влязъл вече в областта на болните хора. Това е закон. Затова казвам: Пазете се от вашите гърбици. Когато поставите на гърба на човека един голям товар, може ли той да ходи прав? Не, товар има той, вследствие на което ходи прегърбен. Товарът, който носиш, ще те състари. Ако ти държиш в ума си една тревожна мисъл, че децата ти няма да могат да завършат своето висше образование, че нямаш средства да ги издържаш, тази мисъл преждевременно ще те състари. Или пък имаш дъщеря и постоянно мислиш за нейната прикя. Тази мисъл пак ще те състари. Ти трябва да имаш една дъщеря, която не се нуждае от прикя. Тя трябва да бъде умна и красива, първа по ум и по сила. За такава дъщеря не трябва никаква прикя. Но ако дъщеря ти е глупава, за нея трябват и един милион лева зестра. И тогава ако умните хора в света искат да бъдат осигурени, какво означава това? По-добре е да има една осигуреност в ума, една осигуреност в сърцето и една осигуреност в човешката воля, отколкото една осигуреност във външните положения, които лесно се изменят. Това са твърдения на новата наука. Вие говорите сега за обществено положение, за наследствени черти. – Наследствеността вие я създадохте. Тя не играе голяма роль. И тя играе роль, но не е мощен фактор в света. В света има два мощни фактора, които играят важна роль. Това са човешкото сърце, т. е. човешките чувства и човешкият ум, или човешките мисли. По-важни фактори от тях няма. На тях съответствуват човешката Любов и Божествената Мъдрост. Това са мощни сили, които трансформират, които тласкат света към прогрес. И въз основа на това ние вървим от нисшето към висшето.
„Ще бъде развързано и на небето“. Какво трябва да се развърже? Време е вече да се говори на хората. Сега, като ви говоря, аз не искам да ви кажа, че само това, което аз ви говоря, е вярно, а другите хора, каквото ви говорят, не е вярно. Не, аз разглеждам нещата другояче. Казвам: Всичко онова, което хората ви говорят, то е материал за гориво, а всичко онова, което аз ви говоря, то е клечицата, която ще запали този материал. Тогава моето и тяхното – това е мощното в света. Ако вие нямате техния материал, тогава моята клечица ще бъде напразно, но ако вие имате техния материал, а нямате моята клечица, и тяхното нямаше да има смисъл. Така разбирам аз нещата. За мене знанието е условие, материал, с който вие можете да си служите. Божественото е онова мощното, което запалва този материал, човешкото и всичко това се трансформира. Всичкото усилие на съвременната наука седи в това, че тя се стреми да събуди човека, да пробуди съзнанието му. Вземете, запример, музиката, тя събужда човека, но не целия човек. Изкуството също събужда не целия човек. Философията не събужда целия човек. Но буди го отчасти. Всяка наука отделно събужда част от човека, а всички науки и всички изкуства, събрани заедно, събуждат целия човек. И религията не събужда целия човек. Тя е наука, която може да събуди главно висшите способности в човека. Изобщо религията е изкуство да събуди най-висшите чувства и способности в човека. Онази религия, която не събужда в човека висшите способности за разбиране, за различаване, това не е истинска религия. Когато у човека се събудят висшите способности, той дохожда до положението да бъде господар на себе си. Ще ви приведа известни положения. Вземете, запример, съвременните хора, които изучават метеорологията. Между другите си занятия аз съм се занимавал около 20 години и с метеорология. Вземете съвременните барометри и хидрометри, с които учените си служат днес, дават на половина верни данни. По някой път гледате, че барометърът спада, а при това дъжд не вали. Понякога спадането е по-малко, а дъждът вали. Но като съедините сведенията на барометъра и на хидрометъра, показанията тогава са по-верни. Барометърът показва промени в налагането на атмосферата, а хидрометърът показва количеството на влагата в атмосферата. Когато барометърът спада, времето се разваля. Когато пихтрометърът се повдига, времето се оправя. Когато барометърът показва едно спадане до 700, непременно ще завали дъжд. Така е в София. Ако в това време хидрометърът показва 75–80 кубически метра влага, тогава пак ще завали дъжд. Обаче ако барометърът е спаднал, а хидрометърът показва 30 кубически метра влага, тогава няма да има дъжд, макар че барометърът е спаднал. Значи, ако съедините показанията на двамата инструмента, вие ще имате едно приблизително понятие за времето. Това са инструменти, обаче, в които има изключения. Освен това, вие трябва да разбирате и теченията в природата, както е духането на ветровете. Има две течения в природата, както и движенията на ветровете, техните посоки. Има две течения в природата: магнетическо и електрическо. А ветровете могат да бъдат източни и западни, северни и южни. Ако един или два деня на наред духа топъл вятър, няма да вали дъжд. Но ако след това започне да духа студен вятър, като се съединят тези две течения, непременно ще дойде дъжд. Следователно, вие трябва да наблюдавате теченията в природата. Сегашните учени изучават теченията, движенията във въздуха, на самия въздух, на ветровете и от тях правят своите заключения. По същия начин и ние трябва да се изучаваме. Ние трябва да изучаваме онези течения, които стават в нашето сърце, в нашия ум, в нашия мозък и да правим тънки различия между тях, да следим как се отразяват тези течения върху общия физически и психически живот на човека. Съзнанието ни трябва да бъде будно. Щом дойде в ума ви една лоша мисъл, вие трябва да намерите нейния произход. Като ви дойде едно лошо чувство, вие също трябва да намерите неговия произход, да знаете от де е дошло. Ако не знае отде идат лошите мисли и чувства, човек често може да стане роб или жертва на тия лоши чувства – мисли и чувства в себе си.
Ще ви приведа следния пример: Един мой познат, млад момък, разправяше следнята своя опитност. Той казваше: От детинство, до сега аз съм живял един чист, целомъдрен живот. Но въпреки това, ето какво преживях един ден. Разхождам се по южната страна на морето, той беше варненец, брегът от тази страна е около 50–60 метра висок, отивам към едно близ(к)о село. В това време ми дохожда на ум една мисъл, към която никога не съм се стремял. Представих си една красива мома и пожелах в това време да я прегърна. Започна този дявол да ме мъчи. От де ми дойде това желание? Аз никога не съм допущал подобни мисли в себе си. Като слизам на брега, виждам един млад момък и една млада мома се прегръщат. Тогава разбрах, че тази мисъл, това желание, което се яви в мене, не било мое. Тези двама млади се прегръщат, а аз мисля, че у мене се явява такова желание – да прегърна една красива мома. Казвам: Този млад момък е възприел по радиото си това, което другите желаят. Представете си, че някой човек има симпатия към вас и вие сте свързани с него. По едно време у него се явява желание да краде. След време и вие възприемате това негово желание по радиото си. Ако не знаете, че това желание иде от вашия познат, ще мислите, че е ваше и ще се чудите от де се зароди у вас желание да крадете. Вие не сте причина за тази мисъл. Но какво трябва да направите? Понеже вие сте във връзка с него, по симпатия, тогава ще му изпратите противоположна мисъл, че това, което прави, не е хубаво. Това, което прави, не е хубаво, не е хубаво да краде. Освен, че не е хубаво да краде, но той трябва да тури нещо в каста си. Този е начинът, по който вие може да помагате на всички ония ваши близки, у които се зараждат лоши мисли и желания. Значи на всяка отрицателна или лоша мисъл поставете една добра, контра мисъл. Дойде ли на ума ти една мисъл да прегърнеш някоя красива мома, тази мисъл не е твоя, тя е дошла от някой твой близък, свързан с тебе по симпатия и затова ще му кажеш мислено: Ти не трябва да прегръщаш тази мома, докато не си питал баща ѝ за това, и майка ѝ. Досега баща ѝ още не я прегърнал и целунал така, а ти си позволяваш да я прегръщаш и целуваш. Тя е чужда още. Има едно право в света, което трябва да се спазва от всички? Тя е свързана с баща си и с майка си. Освен това тази дъщеря е обична на бащата, и ако ти си позволил да я целунеш, ще се случи нещо лошо с бащата. Аз мога да приведа ред примери за потвърждение на тази си мисъл. Много бащи боледуват по единствената причина, че децата им не водят добър живот. Много майки боледуват, понеже, синовете им не живеят добре. Кой с когото е свързан, носи последствията на неговия живот. Ако ти си свързан с човека, който не живее добре, ти можеш да платиш с живота си. Ти трябва да разбираш добре този закон. Ако синът ти не живее добре, ще му кажеш: Синко, понеже аз съм свързан с тебе, твоят лош живот се отразява и върху мене. Аз съм те родил, станал съм гарант за тебе и затова искам да живееш добре. Гледай да изправиш живота си, да не сведеш моята седина преждевременно в гроба. Със своя лош живот дъщерята може да умори майка си, а синът със своя лош живот може да умори баща си. Без позволение на вашия баща вие нямате право да обикнете никого. В това правило има само едно изключение: Без позволение на баща си вие можете да обикнете само Бога и ближния си. Що се отнася за другите, вие трябва да питате баща си и майка си дали трябва да ги обичате. Всички раздори в света се дължат именно на това, че вие обиквате някого без позволението на вашите майка и баща. Това са научни данни, които за в бъдеще учените хора ще ги изнесат. Та ще знаете, че нямате право да обичате без позволение. Защо? Защото ако с вашата обич към едного причините смърт на баща си или на майка си, каква обич е тази или каква добрина е тази? Ако след като обикнеш един външен човек и тази любов внесе живот в баща ти, обичай го. Но, ако твоята любов донесе смърт за баща ти, тя не е правилна и ти не трябва да го обичаш, тази любов не е на място. Ако твоята любов е правилна, тя трябва да внесе живот в майка ти и в баща ти. Това е закон, който трябва да имате предвид. Този закон се отнася не само до семействата, но и до религиозните общества и до всички останали общества и сдружения. Ако любовта ти към твоя приятел внася живот в него, тя е права; ако не внася живот в приятеля ти, тя не е права, не е на място.
Казвам: Всички хора, които вървят в пътя на новото учение, то трябва да имат най-светли възгледи, научни възгледи, обосновани на данни. Не е достатъчно, че така е казал Христос. – Какво е казал Христос? Много работи и казал Христос, но още никой не ги знае. Даже и това, което е казал Христос на Никодима отпреди 2000 години и до днес още не е разбрано. И до днес хората се питат като Никодима как е възможно човек да се роди изново? По кой начин може да стане това? – Това не може да се разправя, не може да се опише. Мнозина, обаче, поддържат друг един възглед. Често аз говоря за друг един живот, по-висок от този на земята, но както и колкото да се говори, този живот не може да се опише, той трябва само да се опита, за да се разбере. Има една краска, един особен цвят, който не може да се опише, освен да се опита. Не само този цвят не може да се опише, но нито любовта, нито знанието, могат да се опишат. Онзи, който има истинското знание в себе си, ще го познаете по това, че от мозъка му излиза една особена светлина (с) особен цвят, който е много приятен. Този, който има голяма светлина в себе си, той притежава голяма самоувереност. Той е като един майстор-художник, който разбира от изкуството си, чиято четка правилно върви. Който не разбира от изкуството си, неговата четка не върви правилно. Същото е и с графологията. Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре, не е самоуверен. Той започва с големи букви, в края свършва с малки, после зацапва някъде, някъде, търка, пише, пише отгоре, задрасква, и после се извинява, че много бързал, че писмото не излязло добре писано – не е въпрос до бързането. Най-първо този човек не знае да пише. След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български. – Това е тщеславие. Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско. – Това е все от тщеславие. Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл. Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка. Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно. Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо. Има молитва, която при известни случаи може да се чете на български или на английски, или на санскритски, или на гръцки. Защо? – По-силни са тия молитви в случая. Има молитви, които на български са най-силни. Същото може да се каже и за отделни думи, за отделни изречения. Има случаи, когато в българския език някои думи са точно на мястото си – сила имат те. Щом е така, те не могат да се заместят с думи от никой друг език. Англичаните дължат мощта си на своя език. Те дължат силата си на своята мисъл. Англичанинът е много практичен човек. Като говорите известно време с него, той ще ви каже: Законите на Англия са взети от законите на природата. Значи, каквито закони употребява природата, такива и Англия. И наистина, англичаните имат малко писани закони, тези закони, които не са писани у тях, те вървят по традиция. Англичаните се отличават с такава голяма честност, която е просто за похвала. Каквото обещава, той изпълнява. С малки изключения той не издържа на обещанието си. Ако в България сте и ви дойдат гости, и да сте обещали някому нещо, вие ще нарушите обещанието си, ще се извините с гостите си. Ако един англичанин е дал дума, дал някакво обещание и десет души гости да има у дома си, той взима шапката си и казва: Господа, ще извините, имам рандеву! И си излиза. А гостите му, ако искат, нека го чакат. Ще кажете, че това е неблагоприлично. Кое е по-благоприлично? Да оставиш гостите си и да изпълниш дадената дума, даденото си обещание или да останеш при гостите и да не изпълниш обещанието си. В света има два закона. Към Бога и към ближния. Ако аз не изпълня думата си, дадена към Бога, и не изпълня думата си, дадена към своя ближен, питам, де е тогава човекът?
Сега да дойдем до общото положение. Понякога има случай в живота на човека, че като до някои принципи, които трябва да провери, то той вижда, че ако рече да говори истината, трябва да замине от този свят. В такива случаи той трябва да предпочете да замине от този свят, отколкото да се откаже от известни принципи, отколкото да се откаже от истината. Така се случи с Христа. Той казва: „Аз дойдох на света да свидетелствувам истината, но понеже няма условия за това, предпочитам да си замина от този свят, отколкото да се откажа от истината и да остана на земята“. Христос имаше сила да се освободи, но Той не употреби силата си, да се защити. И в Евангелието се казва, че когато дойдоха римските войници при Него, Той ги запита: „Кого търсите? Ако търсите мене, ето ме, но оставете другите“. Той освободи учениците си. Христос не употреби силата си за своето избавление. Ако беше употребил силата си, за да запази своя земен живот, Той щеше да изгуби небесния живот. Той предпочете да изгуби земния си живот, но да придобие небесния. Той предпочете смъртта да каже Истината, отколкото да замълчи пред истината. По този начин, Той развърза нещата. Ако беше предпочел да остане на земята, той щеше да се завърже. Обаче, Христос предпочете да замине от този свят, да се развърже, отколкото да остане на земята и да се завърже. Той предпочете да каже истината, отколкото да замълчи. И затова казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“.
Тази сутрин ви обяснявах неща за смъртта и казах, че смъртта не е опасна. Мнозина ме питат де са умрелите. – Да се задава такъв въпрос това показва, че те имат физическо разбиране за смъртта. Умрелите (са) тук. – Де тук? Те са във вашия ум. Щом мислите за тях, те са във вашия ум. Преди да е умряла майка ви, вие не сте мислили за нея. Щом умре, вие започвате да мислите за нея. Това показва, че тя е във вашия ум. Разправяше един млад човек, атеист, следното нещо: По натура, казваше той, аз съм голям атеист. Четох съчиненията на всички съвременни и минали философи, но нито един от тях не може да ме накара да повярвам в Бога. Откак умря майка ми, обаче, аз започнах да вярвам. Никой друг, освен майка ми, не беше в състояние да ме накара да повярвам в нещо друго, освен това, което виждах на физическия свят. Откак умряла майка му, тя влязла да живее в неговия ум и го направила вярващ. Оттогава, казваше той, започнах да вярвам във всичко. Казвам: Онези, които заминават за онзи свят, влизат в нас и започват да живеят заедно с нас. По този начин те стават едно с нас, и ние едно с тях. Затова казвам, в едно тяло може да живее не само една душа, но хиляди души могат да влязат в едно тяло и всички да живеят заедно. На вас се вижда странно като казвам, че в едно тяло могат да живеят хиляди души. Питам: Колко души могат да живеят в един хотел? – В една казарма само един войник ли може да живее? – Не, хиляди войници живеят в казармата. Човек е едно голямо здание, в което могат да влязат хиляди хора да живеят заедно. Колкото повече разумни същества влязат да живеят у вас, толкова по-добре за вас. Когато казваме, че сме разумни същества, ние подразбираме, че сме свързани с всички разумни същества по земята. Същевременно ние сме свързани и с всички разумни същества, които живеят и на небето. Следователно, ние имаме на разположение небето, с цялата му архива, с всичкото негово знание. Това ние наричаме вдъхновение. Седне един поет да пише. Дойде едно разумно същество от невидимия свят и започне да му диктува. Поетът пише, а то диктува. Поетът се вдъхновява и пише. Някои, които се занимават със спиритизъм, дращят на листа, но нищо не излиза. След това ще кажат, че духът му говорил нещо, и той писал. – Нищо не му е говорил духът. Когато духът говори, той говори ясно и определено. Когато Божественият Дух дойде в човека, каквото обещае, става. Ако ти обещае цар да станеш, ще станеш. Ти си болен, дойде Божественият Дух в тебе и ти казва: „Утре ти ще бъдеш здрав“. И ти оздравяваш. Имаш да държиш изпит. Дойде Духът в тебе и ти казва: „Ти ще си издържиш добре изпита“. И наистина, взимаш изпита си добре. Ти си бременна жена. Дойде Духът и ти казва: „Ти ще родиш добре“. Както е казал, така става. Ти си роб някъде. Дойде Духът и ти казва: „Утре ще бъдеш свободен“. И наистина, на другия ден ти вече си свободен. Ти си в морето, настава голяма катастрофа. Духът казва: „Не бой се, всичко ще утихне“. И наистина, скоро всичко утихва. Значи, дето е Божественият Дух, там нещата стават, според както той е определил. Скарат се мъж и жена. Ще викат сега някой трети да ги помирява. Няма какво да викат човек отвън да ги помирява. Нека повикат Господа в себе си да ги помири. Жената трябва да каже: Господи, Ти, Който си в мене и в моя възлюблен, в моя ближен, ела ни на помощ да се разберем. Щом двама възлюблени не могат да се разберат, те не се обичат. Казвате: Едно време се обичахме, но сега не се обичаме. Вие се лъжете. Не си правете илюзии, не се самоизмамвайте. Любовта никога не се мени. Един стар дядо искал да прескочи един трап. Той си казал: Трябва да го прескоча, да покажа, че и дядото може да прескача трапове. Той мислил, че ще го види някой, та не искал да се подаде. Засилил се, но паднал в трапа. Казал си: Едно време на младини така ли беше? После като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като не видял човек около себе си, казал: Каквото беше на младини, това е и на старини. И на млади, и на стари години човек може да изпадне пред хората. Човек носи в себе си това, с което е роден. Умният, роден умен, всякога си остава такъв. Глупавият, роден глупав, всякога си остава глупав. Не мислете, че това е произволно. С това искам само да потвърдя една истина. Това, което е вложено в човека, никой не може да му го отнеме. Следователно, няма какво да се обезсърчаваме.
Та сега ние изискваме благоприятни условия, за да се развие у нас хубавото, да подобрим живота си, и да бъдем полезни на своите ближни. Ние не трябва да очакваме спасението си само от едно място. Слънцето изпраща своите лъчи навсякъде. Хиляди безброй лъчи падат на земята. Слънцето огрява света не само от един прозорец – отвсякъде. Ако кажем, че за един човек слънцето ще дойде само от едно специално място, неговата работа е изгубена. Дето и да си, това слънце може да те огрее. Някой казва, де ще намерим Господа? Де ще намерим Любовта? – Любовта навсякъде можем да я намерим. Любовта е основа на сегашната наука. Не мислете, че без Любов наука може да съществува. Любов, която не подкрепва науката, това не е любов. Любов, която не подкрепва изкуството, не е любов. Любов е онова, което подкрепва всички възвишени и благородни начинания. Любов, която не подкрепва живота, не е любов. Любов, която не подкрепва добрите връзки, не е любов. Любов, която не може да ни цели от нашите тъги и скърби, не е любов. Любов, която не може да цери нашите болки, не е любов. Аз наричам Любов всичко онова, което може да премахне нашите спънки в живота. Тя не може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахне всичко изведнъж, но всеки ден по малко тя може да премахва. Вие можете всеки ден по малко да опитвате тази Любов. Сега някой от вас сте я опитали, имате тази опитност. Опитностите ви са различни, понеже, всички не сте на еднаква степен на развитие. За в бъдеще вашите въжета трябва да бъдат по-здрави.
Сега, като говоря по този начин, аз ни най-малко не подценявам вашите знания. Аз зная, че в бъдеще вие ще имате по-големи мъчнотии от днешните, затова въжетата, с които днес си служите, които са от ефирна материя, за бъдещите ви мъчнотии не могат да послужат. Вие трябва да бъдете умни поне като паяците. Наблюдавайте паяка, който си тъче паяджината. Ако усети, че ще се яви буря, той веднага започва да удвоява нишките на своята паяджина. Той започва бързо да тъче, казва: Буря има. В това отношение паякът ми служи като барометър, който показва, че времето ще се развали, ще се яви буря. Ако не удвоява паяджината си, няма да има буря. Следователно, като казвам, че трябва да има знание, към това знание трябва всеки да се придава по една малка нишка в нашата душа, колкото малка и тънка да е тази нишка в нашата душа. Това ще усили у нас онова въже, което е поставено на пътя, по който вървим. С това аз не искам да оставя у вас идеята да бъдете учени като еди-кого си. Това не трябва да желаете. Казвате: Еди-кой си е даровит човек. – Не казвайте така. Даровитият човек вярва в Бога и развива дарбите си, които са му дадени. Вие казвате, че еди-кой си е даровит, защото майка му, баща му са били такива, и той по наследство е приел всичко наготово. Не мислете така. Вие не знаете колко труд, какви усилия е употребил този човек, докато стигне това, което днес виждате. Ето защо нека трудът, нека учеността на този човек ви послужат като стимул в живота. Като срещнете един човек, не се спъвайте от това защо той е богат. И вие можете да бъдете богати, ако не е в това направление, в друго някое направление. Срещате един силен човек. И вие искате да бъдете силен като него. Можете да бъдете силен. Силата не се проявява само в едно направление. Един е силен на физическото поле. Друг е силен със своето богатство, а трети е силен по това, че може (да) превръща простите метали в злато. Кой е по-силен от двамата – онзи цар, който може да управлява един народ, или онзи, който може да възкресява мъртвите? Последният може да е прост човек, да не носи царска корона, но той може да съживява мъртвите. Този човек е по-силен от царя, който управлява един народ. Кой е по-силен? – Онзи, който разрушава, или онзи, който съгражда? В съвременното общество хората като се съберат, започват да се разговарят кой в какво вярва. Един от тях казва: Аз в това не вярвам, в онова не вярвам, в нищо не вярвам. – Кажи ми тогава в какво вярваш. Той казва: Всичко в света е празна работа. – Много добре, всичко в света е празна работа, но в тебе има нещо, което е пълно, някаква пълнота. Кажи ми тогава в какво вярваш? Има нещо, в което вярваш, но не искаш да се изкажеш. Някой казва: Не искам да си изкажа мнението. Прав е този човек. Кажете ми тогава, онзи, който не вярва в нищо, в какво вярва? Закон е: Ти не можеш да отречеш едно нещо, докато не вярваш в друго. Отричането на известни положения, на известни предмети показват съществуването на други. Ако ти отхвърлиш приятелството на едного, ще се сприятелиш с други. Ти не можеш едновременно да отхвърлиш всичките си приятели. Ако отхвърлиш Любовта на 20 души, Любовта ти ще се отнесе към едного. Следователно, онзи, който не вярва в нищо, той има в себе си една любовна мисъл, едно любовно чувство, към които животът му е привързан. Срещнах един млад момък, който ми каза: Аз вече в нищо не вярвам. Но да ти кажа защо се обезверих. Влюбих се в една красива мома, която ми каза: Аз не мога да се оженя за човек, който вярва. И за да придобия нейната любов, аз се отказах от всичко, в което вярвах. Следователно неговото божество сега е тази красива мома. Той има едно божество в дома си. Друго божество не му трябва. Той каза: Да, друго божество не ми трябва. Сега ние си живеем много добре. – Ами, ако твоето божество един ден замине? – Да не дава Господ! Той се обезверил за една мома. Не само този млад човек, но много хора в света са се обезверили все по същата причина. Каквото развържеш в нашето сърце, ще бъде развързано и в нашия ум. В това отношение всички християни от различните категории трябва да си подадат ръка за взаимна работа. Този млад човек се обезвери заради една мома и придоби правата вяра. По-рано той нямаше нищо, но сега придоби живия Господ, и казва, че много добре си живеят. И казва по-нататък, не съжалявам, че се обезверих. Нека и вие да направите това да се обезверите във всичко, заради Любовта на Бога. Да вярвате само в Любовта на Бога и в Любовта на ближния си, а във всичко друго да се обезверите. И в тези два закона гледайте да създадете нещо друго, един нов ред и порядък. Ако вярвате в тези два закона, свободата на света ще дойде моментално за всички народи. Ако тези два закона проникнат в сърцата и умовете на всички и започнат да мислят по този нов начин, ще кажа: Дошъл е денят, когато всички ще бъдат свободни или според както е казал пророкът: Всички ще бъдат научени от Господа, всички ще бъдат научени от своя ближен. Това няма да стане по механически начин. Този дом е съграден.
Двата закона: Сега, ако се вгледате, навсякъде в живота функционира числото две. Имате бащата и майката. Бащата, това е първият закон, майката – вторият закон в света. Бащата, това е законът към Бога, а майката, това е законът към ближния. После имате пак същия закон за двойката – братът и сестрата. Братът е първият закон – към Бога, а (сестрата) майката е вторият закон – към ближния. И ако ние не зачитаме този закон, т. е. не зачитаме майка си и баща си, брата си и сестра си, като проява на този закон на физическото поле, ние няма да имаме живот в себе си. Този закон съществува и в трите свята – във физическия, в духовния и в Божествения – навсякъде съществува този паралелизъм. После двойката съществува и в очите, две очи, две уши имаме. Някои предполагат, че първоначално човек е имал само едно око. Да, първоначално е било така, но сега човек има две очи. Мозъкът на човека е над двоен, той е съставен от две полушария. Дробовете му са пак двойни – навсякъде съществува тази двойственост. Тези два закона са разпределили всички функции в човека. Има функции у нас, които се регулират от Божествения закон. Има функции, които се регулират от човешки закони. Ние наричаме човешките закони второстепенни. Във философията наричат тези закони вметнати, които отпосле са се вмъкнали в човешката природа, придадени закони. Първият закон към Бога се отнася за вложеното в човека, за онзи капитал, който е вътре в него. Вторият закон се отнася за онова, което е вън от човека, за неговия ближен. Ако човек не държи тези два закона към Бога и към ближния си в своето съзнание, самосъзнание, свръхсъзнание и подсъзнание, той нищо не може да постигне. Това е, което ние наричаме душа – човешката страна. Духът, това е Божествената страна. Сърце, това е човешката страна. Ум, това е Божествената страна. Когато говоря за сърцето, аз разбирам този променчив ред на нещата, в който нещата се развиват. Когато говоря за душата, аз разбирам това, в което става разрешение. Духът пък, това е мощното в човека, което носи сила.
Та числото две е мощното в света. Без числото две е невъзможно. Човек трябва да разбира тези два закона. Освен тези два закона има и трети, който отпосле вие сами ще познаете. За третия закон не може да се говори, той е закон на съвършенство. Законът за човешкото съвършенство е непознато нещо. Първо човек трябва да научи закона към Бога, закона към своя ближен и тогава той ще изучава закона за съвършенството. Този закон предполага завършване на човешката еволюция, път, към който човек сега върви.
Сега всички се стремите към пътя на съвършенството. Този път може да се постигне, когато бъдете развързани.
„Каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето. И каквото завържете на земята, ще бъде вързано на небето“.
Сега желая на всички ви да завържете нещо на земята, за да завържете нещо и на небето. И да развържете нещо на земята, за да развържете нещо и на небето. Това желая на вас и на всички народи по земята.
„Благословен Господ Бог наш“.
Тайна Молитва.
36. неделна беседа от Учителя, държана на 14 юли 1935 г. София, Изгрев