Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева
РАБИНДРАНАТ ТАГОР
За събитията, които ставаха по света, особено за онези, които бяха плод на добрите и светли подтици на човешкия род и отварящи път към нови възможности,Изгревът не беше откъснат. Тези събития имаха своето отражение при нас и им се даваше съответна оценка. През 1926 година знаменитият поет Рабиндранат Тагор обиколи европейските държави, където изнасяше беседи, засягащи отношенията между хората. В тях той подчертаваше, че спасяването на човешкия род може да стане само по пътя на мира и Любовта. Тихият глас на доброто и разума искаше да спаси света от надигащата се по това време демонична вълна на диктатури и лакомия за земя.
След Първата световна война заедно с подтика към мистичното и по-духовното се надигна и злото - жаждата към деспотизъм, устрем за оправяне на света чрез камшик и милитаристични похвати. Всичко това тласкаше света към нова война. В древна мъдрост се казва: „Когато фенера свети, най-тъмното е под него“.
На 17 ноември същата година Рабиндранат Тагор дойде и в България. Той изнесе своята беседа в салона на оперетния театър, до паметника на Левски. В този ден всички улици около театъра бяха задръстени от народ, жаден да види и поздрави най-сърдечно високия гост. Аз бях един от многото посетители около театъра и само отдалеко можах да го зърна. Когато казах своето впечатление от знаменития човек на доброто, гледах лицето на Учителя, То светеше в един израз на благоговение пред този пратеник на Светлината, дошъл и той да покаже на народите от Европа пътя на спасението от надвисналата го чудовищна беда