Общ Окултен Клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)
ПЪТ ЗА ПОСТИЖЕНИЯ
2 май 1934 г., сряда, 5,30 ч с. Изгрев – София
„Добрата молитва." Размишление.
Ще взема само няколко стиха на 8 глава от I послание към коринтяните. (3-7 ст. вкл.).
Има една обикновена дума: здраве. Ние казваме и за някой предмет, че е здрав. Например казваме, че въжето е здраво, когато не се къса. Когато се къса, казваме, че въжето е слабо. Един познат ми донесе 2 грама злато, показа ми го. Като го разглеждах под микроскопа, виждам, че в това злато има много примеси, които съвсем не са злато, но минават за злато. Трябва да се чисти, както ориза. Една четвърт трябва да се изхвърли. Много „истини" минават за чисто злато, но не са. Като ги туриш под микроскопа, тогава ще разбереш кое е чисто и кое минава за такова. В окултната наука има една голяма опасност – съвсем реална е. Вземете един художник или музикант, поет или философ - всичките имат високо самомнение. Всеки от тях мисли, че това, което знае, го знае много добре. Но каква е мярката, с която трябва да се мерят нещата? Казват, аксиома е, че 2 + 2 = 4, или 2x2 = 4. Защо числото 2 събрано със себе си или умножено на себе си дава пак 4? Какво се подразбира, щом се каже, че 2 + 2 = 4? В какво седи тази аксиома. Това не е истина, която не се нуждае от никакви доказателства, затова не може да се вземе като истинска аксиома. Съзнанието на животните не е дотам развито, за да могат да осъзнаят, че 2 + 2 = 4. Това е достъпно едвам за човешкото съзнание. Това е доста сериозен въпрос. Външно можеш да кажеш, че е аксиома. За нещо казваш, че е истина. Ние обикновено се стремим към истината. Какво разбирате, когато се каже чиста мисъл, чисто желание, чисти постъпки? Коя е мярката, с която ги измерваме. Един ориз е чист, когато е еднороден, само оризени зрънца, и то всички без никакъв дефект. Когато един плод няма никакъв дефект, ние казваме за него, че е здрав.
Често у вас се явяват някои меланхолични настроения. Всеки, бил той християнин или друг човек, по някой път го обхваща една вътрешна меланхолия. Това се отнася за сиромаси и за богати, за учени и невежи, за добри и за лоши – всеки може да изпадне в меланхолия. Откъде се поражда тя? Някой е неразположен. Мнозина казват, че всякога са неразположени. Всякога да е разположен, това не е вярно. Но и всякога да е неразположен, и това не е вярно. Защо един вълк, след като изяде овцата, е много разположен? Най-голямото удоволствие на един вълк е, като изяде една овца. Задоволило се е чувството му на глад и е доволен. Той ни най-малко не мисли, че не е редно, като е изял овцата. От човешко гледище можем да кажем, че вълкът благодари на Бога за овцата, която му е помогнала да задоволи своя глад и да укрепи живота си. Какво заключение можем да направим в случая? Вълкът има едно разбиране, а човек – друго. Какъв паралел можем да направим между съзнанието на един човек и съзнанието на един вълк? Има грамадна разлика и все пак за някого казват: той прилича на вълк. Това значи, че неговото съзнание върви по линията на вълка. Такъв човек не мисли за страданията на другите хора, не мисли дали постъпва правилно, или не.
Но сега въпросът е: в какво седи красотата? Защо за една мисъл, която няма никаква външна форма и е невидима, за едно желание, което е невидимо, за това, което е невидимо, казваме: тази мисъл или това желание са нечисти. Какво се разбира под този израз? Или за една постъпка казваш, че не е добра. В какво седи разликата между изразите „чиста" или „нечиста" постъпка; „добра" или „лоша" постъпка. Какво се разбира, като се каже, че постъпката ни не е добра?
Преди всичко човек трябва да се избави от своите наследствени черти. Допуснете, че между учениците на един клас има един княжески син, друг е син на някой барон, на някой консул, а в класа е и синът на един овчар. Княжеският син може да има високо мнение за своя произход. Каква е разликата между кръвта на един овчар и на един княжески син? Има ли съществена разлика между тяхната кръв? Има, разбира се, но е нужен един философски ум, за да я долови. В какво седи това различие? Единият мисли, че стои по-високо, а другият – че е по-низш. Онзи, който мисли, че е по-високо, е князът, а овчарят е на по-ниско обществено ниво. В природата, когато се каже, че някой е княз, тази форма трябва да съответствува на княза. И формата на овчаря трябва да съответствува на овчаря. Но овчари има, които съвсем не са овчари, а има много князе, които са овчари. Разместени са.
Но в кръвта им има разлика. У един княз е развито самосъзнанието; значи, личните му чувства са развити. Той всякога живее в личните чувства, не забравя, че е княз. А пък овчарят смята, че стои по-долу от другите, и мисли, че нищо не може да направи. Князът мисли, че много може да направи, а лък овчарят мисли, че не може да направи кой знае какво — може да пасе само 200 – 300 овце. Князът обаче заповядва на цяла една област.
Нека направим един паралел: ако на овчаря в един зимен ден измрат всичките му овце, истински овчар ли е той? Има нещо, което той не е предвидил. И ако хората на княза почнат да умират, това княз ли е? Има нещо, което му липсва. Когато на един овчар мрат овцете, това показва, че той не е добър. Всички овчари са здрави, понеже овцете им са здрави. Някой път овцете могат да излекуват овчаря. Ако той е болен, овцете могат да го излекуват. Те са в сила да излекуват една физическа болест, но те не могат да се справят с една психическа болест. И ако овчарят е духовно болен, той изморява овцете. Ако физически е болен, овцете ще го излекуват, но ако е духовно болен, той ще умори овцете. И когато овцете мрат, това показва, че овчарят е болен от една болест, която овцете не могат да лекуват.
Често, когато лекарите лекуват някой болен, стават инфекции и тогава лекарят плаща. Всички болести произтичат от един живот, противоположен на сегашния. И той е много опасен, съдържа най-силната отрова. Това е сега само едно твърдение. Вие може да се чудите какъв е този живот. По-добре да не мислите за него. Какъв може да бъде животът на един вълк? За какво мисли един вълк? От сутрин до вечер той мисли само за кошарите. В Симеоново има една кошара. В Драгалевци също има кошари. Той ги знае много добре и си прави сметка към коя кошара да се насочи. В този случай му помага инстинктът и дългият опит. Той усеща къде пасат овцете, знае как да примами кучетата, но въпреки това, не всякога успява да подкупи тези стражари и да грабне овцата. Ако не успее, пак не се отказва от своето намерение, а обмисля ново нападение. До такова разсъждение идват много често и хората. А всъщност защо трябва да се интересуваме от характера на един вълк? Какъв ще бъде вашият интерес, ако аз почна да ви описвам характера на една въшка, нейните навици, темперамент? Тя си има свое обществено положение, свое разбиране за света и отношение към другите въшки. Тя също има свои предпочитания – обича да се настани в нечистите, мазните глави. Аз ви разказвам всичко това, но дали наистина е така? Вие се занимавате с философия. Вечерно време, като заспите, знаете ли къде отивате и къде се губи съзнанието ви? Защо като заспите, не мислите така, както в будното си състояние? Казваш: „Ходих някъде", и не запомняш къде. Как така си ходил, а не си запомнил? Казваш: „Бях някъде", но съм забравил къде".
Някой казва, че познава характера на хората. Как го познаваш? В какво седи твоето познание? За да познаеш един характер, трябва да намериш основната черта, която го определя. По какво се отличава един човек от едно животно? Коя е съществената, отличителната черта на един човек и на едно животно? В човека има съзнание, а у животното няма. Самосъзнанието е специфично за човека, но не и за животните. По какво се отличават ангелите? В тях има свръхсъзнание. На ангелите е непонятно нашето самосъзнание. Всичките мъчения, които сега имаме на Земята, се дължат на самосъзнанието. Защото всяка една погрешка, която направиш, се отразява на твоето съзнание и ти е неприятно. Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи. Никой не те вижда. Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш я, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си отидеш, но си неспокоен; гледаш нагоре и надолу. Където и да ходиш, все тези златни монети изпъкват пред тебе, а господарят ти е практичен, опитен човек. Той забелязва, че оставените от него 10 златни монети никъде ги няма. И почва господарят да мисли, да разсъждава, като някой копой да души и наблюдава, докато най-после открива, че ти си ги взел. Твоето сърце трепери, че ще те открие. И съзнанието ти те мъчи. И господарят ти един ден дойде, похлопа на къщата ти и ти казва: „Бръкнал ли си в касата?" Най-първо искаш да лъжеш, че не си бръкнал, а после си признаваш: „Бръкнах". Той ще ти държи един морал: „Трябваше да ме питаш. Не е лошо, че си бръкнал в касата, но не трябваше да бъркаш без мое позволение". В какво седи престъплението? Парите не се ядат. Ти ще ги вземеш от касата и ще ги туриш в джоба. Престъплението седи в това, че ти си бръкнал за тези пари, които в дадения случай не ти са нужни. Това, което в дадения случай не ти е потребно, а го взимаш, то е престъпление. На същото основание, ако приемеш известна храна, която не ти е потребна, ти също правиш престъпление. Някой път се изкушаваш от някоя храна, която не ти е потребна, наядеш се и от това се получава лошо последствие. Казваш: „Не съм ли свободен да ям?" Свободен си само тогава, когато имаш нужда. А когато нямаш нужда и ядеш, то е престъпление. Или казано другояче. Това, което Бог не е определил, не го туряй в стомаха си. Това, което Бог не е определил, не го туряй в ума си, това, което Бог не е определил, не го туряй в сърцето си. Това, което Бог не е определил, не го прави, ако искаш да вървиш в правия път.
Та казвам: има един живот, който е противоположен на истинския, има друг, който носи всичкото благо в света, в тоя живот няма никакъв закон, освен едно-единствено правило: ще вземеш възможното най-малко количество – няма да имаш желание да вземеш повече. За този живот можем да дадем следното сравнение: имаш една игла толкова тънка, че с върха и можеш да вземеш не повече от една милионна част от милиграма. Толкова ти трябва. Ако вземеш повече, нищо няма да разбереш. Казвам сега: как ще разберете това? Знаете ли какво нещо е една милионна част от милиграма? Това са такива понятия, както тия на съвременните астрономи, които казват, че най-близката ни галактика е отдалечена от нас на 150 милиона светлинни години. Мярката за светлинна година: пътят, който изминава светлината за една година, Като се движи със скорост 300 000 км в сек. Можете ли да си представите 100 милиона светлинни години какво грамадно пространство е? Това не може да си представи никой човек. Един американец изчислява, че нашата Вселена представлява една голяма, ограничена сфера с 6 милиарда светлинни години. За да обиколи светлината цялата Вселена, трябват й 6 милиарда светлинни години. Това са хубави философски въпроси за онзи, който може да ги разбере. Светлината има и други свойства. Едно от тях е, че един човек, за да мисли правилно, трябва да влезе във връзка със светлината. Не можеш да мислиш, правилно, ако не знаеш как да възприемеш светлината. Някои хора възприемат повече светлина, отколкото им трябва. Казвам: човек има нужда от определено количество светлина, която е условие за ума да мисли. Човешкият ум без светлина не може да мисли. Някоя мисъл е толкова силна, че е непоносима за човека. Някой път хората искат да създадат някоя мисъл, но в това състояние, в което се намираме, една такава мисъл може да ги обремени. Има един такъв разказ: някой си астроном се молил на Бога да му покаже величието на света. Искал той да види какво е Божието величие. И след като се молил 10-15 години, една вечер идва един ангел и му казва: молитвата ти е приета. И го взема. Но ангелът чул един глас, който му казва: измени неговото естество, но остави човешкото му сърце. Всичко друго, освен сърцето, измени! Хваща го ангелът и почва да го носи из пространството. Показва се един свят, друг свят, едно слънце, друго слънце, пътуват, вървят нагоре ден, два, три, четири, пет дена. Той пита: „Няма ли край?", „Няма." „Я ме върни на Земята. Тази работа е непоносима за мене. Не мога да издържа. Страшно е, казва той. Няма край този свят."
Има едно такова положение: щом нарушиш един Божествен закон, когато се молиш, усещаш, че не те чува Господ, не приема молитвата ти. Преди да си направил прегрешение и се помолиш за някой болен, той оздравява. Но като направиш прегрешението, колкото и малко да е, болният не оздравява. Почваш да търсиш причината в себе си, да се извиняваш. Казваш: „Не съм много грешен. Нямах лошо намерение, пък и малко е прегрешението." Може да е така, но факт е, че нямаш сила. Също като при електричеството. Въртиш ключа, не свети. Може би съвсем малко се изисква, за да светне, но контакт няма, ток няма, светлина няма. Знаеш много неща, философ си, но ток няма. Дойде някой, който няма никаква философия, скачи жиците и светва. Такава инсталация сте и вие, затова трябва да изучавате себе си. Трябва да знаеш как да се извиняваш. Някой път трябва да дойде друг да инсталира. Тези философи, музиканти, поети, това са хора, които могат да направят това. Може да дойде някой поет, музикант, ще се учиш от тях. Например ти не знаеш да пееш. Аз съм слушал много певици, които не ме задоволяват с пеенето си, но не мога да покажа къде е погрешката. Виждам, че тонът не е верен, погрешен е, но как ще й покажеш; трябва да й дадеш образец. Трябва да започна аз да пея. Според мен една от мерките на пеенето е да оставиш певеца да пее както знае. Публиката ще намери начин да изкаже недоволството си.
Наскоро в София дойде пианистът Рубинщайн. Ходих на концерта му. Има музикален талант, има техника, може да респектира с поглед публиката, да пази тишина. Техника и всичко друго има, но има нещо, което му липсва. Динамиката, с която си служи, е по-голяма, отколкото трябва. Бях много близо, трябваше да бъда поне 15 стола по-назад, за да нагодя слуха си към неговата динамика. Аз не зная как той чувствува. Не е лоша тази динамика, но не всеки понася. То е като някой проповедник, който, като се качи на трибуната, вика, кряска. Той си мисли, че ще оправи света. Така не се оправя светът. Можеш да навикаш някого, но с това нищо не се постига. А някому можеш да говориш тихо и да те разбира.
Само публиката може да даде оценка при изпълнение на музикална пиеса. Ако публиката със затаен дъх слуша как певицата пее, това значи, че пеенето е хубаво. Лицата на всички са съсредоточени, музиката ги обединява и те стават като един човек. Между артиста и публиката става обмяна. Божественото идва в тях и в тебе, Когато между Божественото и публиката, и Божественото у певеца става обмяна, аз наричам това хубава музика. Иначе това е обикновено пеене. Някой пита: „Как трябва да стане това." Аз да ви кажа как ще стане. Правил ли си опит за колко минути се стопява захарта в студената вода и в гореща, до 100 градуса? Във врялата вода се топи бърже. Кога захарта е по-хубава: когато лесно се топи или когато мъчно се топи? Има две мнения: старото мнение е, че захарта, която се топи по-мъчно, е по-хубава. А пък новото мнение е, че захарта, която се топи по-лесно, е по-хубава. При добрите хора захарта се топи по-лесно, а пък при лошите хора захарта се топи по-мъчно. Това е един факт, който аз съм проверил. И вие може да направите този опит, но с часовник, не произволно. При умните, при добрите хора работите стават лесно. При лошите хора работите стават мъчно. Дойде един честен човек, каже ви нещо и всичко става лесно. Дойде един лош човек и работите ви се объркват. То е много естествено: при влага и топлина работите стават много лесно, а пък при суша и студ работите стават мъчно.
Казвам сега: единственият закон, по който трябва да вървите сега, кой е? Само при Любовта, при живота, за който ви говоря – Божественият живот, нещата стават правилно. Само по закона на Любовта нещата могат да станат така, както ти искаш. Но трябва да бъдещ в областта на Любовта. Тази Любов трябва да проникне във всички страни на твоя живот, за да постигнеш това, което мислиш, и да бъдеш доволен в своите постижения. Затова е потребна Любовта. Любовта е потребна, за да постигнеш нещо. Имаш някои скрити желания. Това е хубаво. Не е лошо. Всяка една душа има свои стремежи. Те са Божествени. За постигане на тия стремежи Любовта е необходима като едно условие. Ако няма Любов, няма никакви постижения. А щом няма никакви постижения, тогава животът не може да се прояви. Защо ти е такъв живот? Значи Любовта е едно условие за постижение на онова, което е вътре в нас. Тогава няма какво да питаме какво трябва да правим? Като направя нещо както трябва, аз ще усещам една радост в себе си. Всякога, когато си постъпил правилно, изпитваш радост в своята душа. Не смесвайте обаче обикновената радост с тази радост, за която говоря. И обикновената радост има своето значение. Но има една особена радост, нея задръжте в себе си. Тая радост никога не я съобщавай на другите хора. Това, което съобщаваш, е изблик, който не можеш да задържиш. Нека си излиза навън. Но тази радост, която е в тебе, ти не можеш да я разправиш, не можеш да я опишеш. А някой те пита: „Защо си така разположен? Да не си получил наследство от някой твой чичо?" Той не може да си представи истинската причина на твоята радост. А пък това състояние е голямо богатство. С това състояние, гдето отидеш, всички врати са отворени за тебе. Ако нямаш това чувство, всички врати са затворени за тебе. Никой не иска да те приеме. И ти се разочароваш от живота.
Казвам: Любовта е път за постижение на това, което желаеш.
Ти казваш: „Да се обичаме". Откажете се вече от вашето разбиране на думите: „Да се обичаме". Мене са ме обичали много хора и после с години трябваше да си лекувам раните. Вие страдали ли сте от любовни рани? Има такива. Когато ти се влюбиш, това е друг въпрос. Но когато в тебе се влюбят! Когато някоя въшка се влюби в тебе, почва да те човърка. Ти изхвърлиш едната, легнеш на леглото, десетина други дойдат. Десетина изхвърлиш, а дойдат 20. Двайсет изхвърлиш, дойдат 30-40. Трябва да бягаш от тях. Няма по-голямо страдание на света от това, да изпитваш неразбраната любов на хората. Аз не зная по-голямо страдание на Земята от това, да изпитваш неразбрана любов. Никакви философи не помагат, никакъв говор не помага. При такава любов плюй на петите си и бягай. От опита, който направихме тази седмица, аз съм доволен. Миналата сряда имахме един опит. Опитът ви е доста сполучлив и бих желал всички ваши други опити да бъдат така сполучливи, както този. Единственият опит, който излезе сполучлив досега, е само този.
„Отче наш."