Младежки окултен клас - ПЕТА ГОДИНА (1925-1926)
КНИГА: Влияние на светлината и на тъмнината
ПЪЛНЕНЕ И ПРАЗНЕНЕ
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" Размишление
Прочете се резюмето от темата „Най-любимата ми тема". Четоха се темите „Еволюция на елементите".
Зададени теми: „Най-умният бръмбар", „За какво мислят птичките".
След тях ще пишете Тема 5: „Най-полезното растение“.
Допуснете, че кръгът, това са възможности на един разумен живот. Що е кръгът? Кръгът представя хармоничните възможности на разумния живот. Тогава в тези възможности какво влияние упражняват планетите? Само малко ще засегна този въпрос. Това са възможности на целия космос, понеже човек е един малък свят. Какво означава този знак? Луна, която се празни, и луна, която се пълни. В тези два случая месечината ще упражнява противоположни влияния. Ако вие сте посели боб или любеници, когато месечината се пълни, тя спира растенето на дините, не действа благотворно. Затуй е хубаво за вашите дини, когато ги сеете, месецът да бъде в разсип, защото отразената светлина, която месецът изпраща, тази светлина, която идва от месеца, действа отрицателно върху растежа на растенията. Този е същият закон, когато органически искаме да растем, да се поправи нашето здраве. Ако болният човек вечерно време гледа повече месечината когато се пълни, не действа тъй благотворно. Затова лекарите затварят, да не прониква светлина, но коя светлина? Светлината на месечината. А тези лекари казват по някой път да не прониква слънчевата светлина. Разбира се, това са специални схващания.
Когато човек се ражда, зависи какви са неговите отношения, степента на неговото развитие, как ще му подейства известна месечина. Ако искате вашите идеи да растат, месецът ви трябва да бъде в разсип. Ако искате вашите добродетели да растат, месечината трябва да е в пълнене. Следователно, когато месечината се пълни, действа благотворно на духовните хора, които искат духовно да растат. Сега няма да се спирам да ви обяснявам защо. Такива влияния има и Венера, по същия начин и тя се пълни и се разпада. Тогава и Юпитер, и той празни ли се и се пълни – фази и той има. Марс и той има. (Венера как се отразява?)
Венера действа върху чувствата, нейните влияния са върху сърцето. Когато зреят вашите чувства, по същия закон Венера трябва да е в разсип, когато растат вашите чувства. А когато посаждате вашите идеи, месецът трябва да е в пълнолуние, когато посаждате нещата. Сега туй съчетание, този хороскоп, този път, по който върви земята, в него се отразява влиянието па планетите. Те са живи и разумни отношения, които съществуват, изразени в този алегоричен смисъл. Ние не искаме сега да разкриваме тайната. Под името Венера, под името Меркурий, Слънцето се крият съвсем други истини, които сега не могат да се разкрият на сегашния свят. Обаче те седят като символи и казват – влиянието на месечината, влиянието на Меркурий.
И действително виждаме – месечината упражнява доста силно влияние върху чувствителните натури и всеки чувствителен човек при новолуние се чувства по-раздразнен, неспокоен, а щом почне да се празни – успокоява се. Да допуснем, вие сте под едно такова влияние. Намирате се в едно безпокойно състояние, как ще си помогнете? Опитвали ли сте се да се освободите от едно неприязнено състояние? Това е излишна енергия, която трябва да изпратите извън тялото, нея не може да я употребите. Тази енергия може да е в мозъка ви, стягане в главата може да усещате. Или стягане в дихателната система или в стомаха усещате някаква тежест.
Сега аз ви говоря, понеже спадате към културните хора. Искате да живеете разумен живот и да може да обосновете вашия живот за бъдеще разумно. То ще възпитавате вашата воля. Ще ограничавате вашите желания. Ще видите известни желания, които имате – трябва ли да ги реализирате, или трябва да ги спрете. Известна мисъл може да имате. Всяка мисъл, която минава през вашия ум, да знаете трябва ли тази мисъл да я реализирате, или не. За вас ли е тази мисъл, или не. тогава – поговорката: „Всичко, което хвърка, не се яде." Не всички мисли, които минават през човешкия ум, трябва да се реализират. И не всички желания, които засягат човешкото сърце, трябва да се реализират. Понеже, ако биха се реализирали всичките, би било най-голямото нещастие. Някой път е красиво. Нереализираните идеи причиняват по-голяма радост.
Сега ще ви приведа един пример. Вие сте тръгнали на път и знаете, че ще минавате една голяма река през мост и не знаете, че гредите на моста са изгнили. Пресрещне ви един човек и ви каже: „Не минавайте през моста, че гредите му са изгнили." Вие се радвате, че няма да минете по моста. Вие имате предвид, че ако бихте минали през този гнил мост, щяхте да намерите дъното на реката. Вие не съжалявате, че се спира пътят ви. Вие се радвате, че вашето желание да минете на срещния бряг не се е реализирало. Значи няма възможност.
Друг пример. Вие знаете, че през тази река ще минете. Но знаете, че няма никакъв мост и вече сте се упражнявали в плуване и знаете – като идете на реката, ще си съблечете дрехите и ще преплувате, но доста трудно е, мислите: „Дали ще мога да преплувам?" Но среща ви човекът и казва: „На тази река има построен мост." Вие пак се зарадвате. В първия случай защо се зарадвахте? Че спасихте живота си. Във втория случай вие се зарадвахте, че вашата идея се реализира, ще минете лесно на другия бряг.
В живота това е вярно. Някой път мястото, по което ще минете, гредите му са чурук. Не минавайте! Нищо, спрете се: една, две, три, десет години. Не минавайте. По-добре е десет години да прекарате в живот, отколкото десет години в смърт.
Друг пример. Допуснете, дойте някой, че ви предложи да започнете някоя сделка и ви казва, че в една година отгоре ние ще спечелим най-малко 200 хиляди лева. Въодушевите се и предприемете, но освен че не спечелите, заборчлеете 200 хиляди лева. Колко години при нормален живот трябва да печелите, за да го изплатите? Ако сте чиновник и може да отделяте по 3 хиляди лева на месец, колко години ще ви вземе? Седем години. Печалба ли е това? Седем години трябва да изплащате, и при това 200 хиляди лева са изгубени. Ако имате едно желание, което искате да реализирате, ако туй желание ви коства двеста хиляди лева и седем години терзания, философия ли е това? Ама хората казват, трябва да живеем. Как? Седем години терзания и двеста хиляди борч? Седем години радост и двеста хиляди печалба, това разбирам. Това е растеж. Двеста хиляди лева, това е плод, това е разумното. Следователно при всяка една нова фаза аз наричам – казах ви тази сутрин, че правя път - това е прикосновение с реалността. Някой път може да се направи една картина, графически да се определи съприкосновението със самата тази реалност.
Всяко едно възходящо желание у човека всяка една права мисъл, която може да се реализира, вие трябва да бъдете в съприкосновение с реалността. Не започвайте работа, в която нямате вяра. Щом се колебаеш – започни онова, в което имаш пълна вяра и нямаш никакво съмнение. Има една вътрешна вяра в човека, която не зависи от неговото разположение. Едно вътрешно чувстване. Отвън всичко е противоречиво, но дълбоко в душата нещо подсказва, започни! По-дълбоко от това чувство няма. И ако направите опит, в подшепването на това чувство изключение няма. Някой път това чувство не говори, тогава умът идва: „Туй ще бъде, онова ще стане, казва, ще станеш виден списател, такава книга ще напишеш, такова разпространение ще има." Но като напишете книгата, никакво разпространение няма. Не само не са я отбелязали, но и критиката ще ви нареже тъй, че втори път няма да помислите да пишете.
Светът е пълен с критици. Най-големият критик кой е? Знаете ли? Луцифер. По-голям критик от него няма. А той е вещ във всичко. Напишеш нещо, нахвърля се. В науката е вещ, в религията, в музиката, в живота на младите, познава всички потънкости. Всякъде знае накъде да бутне. И той, като дойде някой път, в която къща влезне – прах и пепел се повдига. Често пъти и между вас го виждам – като влезне, вие почвате да се ритате. Казвате: „Аз имам особено мнение." „И аз имам особено мнение." Казвам, критикът Луцифер е влезнал. Какво мислите, никакво мнение няма. Единият казва: „Ако посея боба в април, по-добър ще стане." „Ама, казва другият, ако го посеем в март – по-добър ще стане."
Казвам, братя, направете опит. Ти го посей в април, ти – в март. Ще направите два опита. Но да се спорите дали в април, или в март, то е безполезно. Не трябва да бъдем дребнави. „Ама ти знаеш ли какво мнение имам? В април трябва да се сее бобът." Други ще каже: „В март трябва да се сее." Трябва да направите опит. Един ще го посее в март, друг в април – ще видим кой е по-вкусен. Ще кажем – и в април, и в март се сее. Тогава според сегашните наши земеделци житото може да се сее кога? От Димитровден го сеят до декември – по-после зимница не става. Чак в пролетта го сеят пак – летница.
А в законите на природата всякога сеят. Астрологически в кои знаци идват хората през годината? Във всички знакове. Но през всички знакове, които идват, животът им еднакво ли е успешен? Право е, че бобът не расте еднакво. Ако някой дойде в декември при едно съчетание, когато луната се пълни – бобът няма да расте добре. От чисто астрологическо гледище аз го разглеждам така.
Във въображението на този човек има нещо изчовъркано. Този човек всякога ще си представя нещата тъй, както не са. Срещне някой, казва, ама той е гениален човек, той има дарба, свири хубаво, като него не е слушал. Е, хубаво, не се минава една-две години, казва, аз съм се лъгал, той не бил толкова способен. Месечината е в обратното положение, на разсип. Питам, кои са подтиците, когато хвалим някой човек? Нали разправят онази поговорка за лисицата, която казва на петела: „Ти си много красив." Защо го хвали? За сиренето. Тази басня е казана само наполовина. След като изяла сиренето, лисицата казала на петела: „Ти разбиране нямаш, философия нямаш." Петелът казал: „За втори път ще си помисля." На другата година, като минавала лисицата, хвалила пак петела, но той изял първо сиренето. „Много си поумнял" – казала лисицата. „Е, много добре ми предаде урока." И тъй, като дойде да ви хвали някой, ние ще изядем сиренето, но ако искаме много да получим един урок, ще му пуснем сиренето и той ще ни каже: „Голяма будала си ти!" „Ще имам в съображение урока, който ни предаде." Кои са побужденията на лисицата да каже на петела, че е много будала? Глупава ли е толкова и може ли да го каже лисицата?
Всички тези поговорки, които съществуват, тези примери, това е израз само на всички онези промени, които стават в човешката душа. Тънки промени, някой път на неудоволствие – често усещате неразположение. Някой път се съмнявате в постижението на нашия идеал. Някой път се заражда желание да се учите. Някой път казвате, толкова наука ми стига. Казвам ти, още нищо не си научил. Питам сега, ако този петел имаше двайсет килограма сирене горе на клона, гази лисица би ли била в състояние да изяде сиренето? Лисицата казва на петела: „Много си глупав, че много малко сирене си имал и като изкукурига, изядох сиренето, не остана за тебе. Бъди умен, втори път като дойда, повече сирене да имаш, да остане и за тебе, и за мене." Това е вече продължение на баснята. То е примирение на нещата.
Благото, каквито и да бъдат нашите подтици, от благото, което ние искаме да реализираме, от туй благо да остане и за другите хора, за да няма противоречие вътре в живота. Този закон съществува между ума и сърцето. Аз го превеждам. Вземам сега месеца при изпразване и при пълнене – означава две състояния на човека. Едното състояние – на ума му, а другото състояние – на неговото сърце. Следователно умът и сърцето не могат да бъдат в едно и също състояние. Когато сърцето се изпразва, умът се пълни, а когато умът се изпразва, сърцето се пълни. Туй е закон. Същевременно празненето на сърцето се компенсира, става пълнене на ума. А с изпразване на ума се компенсира сърцето, а през това време умът си почива, набира нови енергии. Сега не трябва да тълкувате, изпразва се умът. Този ум, който се изпразва в друго едно отношение, той чрез сърцето набира нови енергии да се прояви в ново направление. Този закон е верен. При появата на всяка една нова култура става един упадък. На какво? Явява се умствен упадък, те го наричат морален упадък. Не е морален упадък. Културните хора започва да не ги интересува науката, а ги интересува само широкия живот, удоволствието, значи сърцето се пълни. А с появата на всяка една нова култура в света, започва умът да се пълни, а сърцето се празни. Тогава се явяват малки страдания и несгоди, но ние се радваме, че сме придобили новите идеи. За всяка една нова идея ние трябва да жертваме нещо. Една малка жертва от чувствата. Не всички желания в дадения случай могат да се реализират и не се стремете да ги реализирате. Реализирайте само онова, което е възможно. Жизнените въпроси тогава вътре в живота ви може правилно да ги разрешавате, няма да влезнете в противоречие със себе си.
Вие сега се занимавате с науката. Науката за вас да не ви бъде една спънка, но стимул. Ако се занимавате с духовен живот, той да ви бъде един стимул, един подтик. Всичко, към което се стремите, да ви бъде един подтик, да имате една широка душа, която надлъж и нашир схваща нещата. Само по този начин вашият ум може да стане – какъв? Какво прави умът, нали твори? А сърцето какво прави? Творчеството на какво се дължи? Кой твори – сърцето или умът? Сърцето само свързва хората. Когато някой човек иска да го вържат, то е да послуша сърцето си. Сърцето има много юлари. То има много юлари в своите складове. Ще те върже, нищо повече. Аз вземам тази връзка тъй общо, но да те върже умен човек. А като те върже глупав, знаеш ли какво нещо е? (Значи сърцето се явява като едно зло?) Не е зло. Но това е работа. Щом поискаш помощта на сърцето, то казва, най-първо да те вържа, аз трябва да те подкова, а ти обичаш да риташ. И тогава ще ти удари петалата хубаво. (Никак ли не трябва да се слуша сърцето?) Отлична работа ти ще извършиш, отлична работа, почвата е само камениста, трябва да ти подкове налчета. Сърцето винаги свързва – обаче онова, разумното сърце, върже с ключ по-лесно. Като хванеш крайчеца, а има едни възли, че и онзи, който ги е вързал, и той не може да ги развърже. То си има добрата страна. Човек трябва да бъде разумен. Човек, който слуша сърцето си, той се връзва. Онзи, който слуша ума си, той се развързва. И тъй, слушаш сърцето – връзваш се, слушаш ума си – развързваш се. Следователно, щом и двамата слушаш, ще знаеш как да се връзваш и развързваш. Когато умът и сърцето работят в съгласие, ти се връзваш и развързваш. Едновременно ще слушате и сърцето си, и ума си – да знаете как да се връзвате и развързвате. И то е хубавото в живота. Има положения, когато човек трябва да бъде вързан. Свързването значи съприкосновение с реалността. Но да не бъде тази допирна точка едно залепване. Щом се залепиш, ще се обели кожата. Като малки деца карали ли са ви да близнете желязо, когато е много студено? Вас езикът ви обелвал ли се е? До какви изводи дойдохте? (Човек трябва да слуша и ума, и сърцето си и да знае как да се връзва и как да се отвързва, за да има равновесие.)
Ще преведа този символистичен език, какво значи да бъдеш свързан. Значи да бъдеш едно растение, посято в земята. Ако не се свържеш ти със земята, никога не можеш да растеш. Обаче, щом станеш едно животно на четири крака, ти ще се развържеш от земята. Растенията са свързани, живеят по сърце. Животните са развързани, живеят по ум. Аз не взимам сегашните животни. А животът в своето движение – освобождава се.
За да можете да изразите известна ваша идея, непременно трябва да се свържете. Ако не се свържете в университета четири години, може ли да научите нещо? След четири години ще се развържете, ще излезете навън. Но всякога връзката трябва да бъде разумна, да знаеш защо се връзваш и да знаеш после защо се развързваш. Защото има едно развързване глупаво. Често децата обичат да развързват яйцата, обичат ги и ги развързват. Питам, какво се ползват яйцата, като ги освободите от черупките? Следователно онзи, който иска да ти помогне в дадения случай, ако те освободи като едно яйце, какво струва тази свобода? Свободата трябва да бъде по един органически начин, както растенето на плодовете. Растенето, това е закон на освобождение. А свързването е закон на развиване. Защото развиването в своята пълнота е едно освобождение на духа от неговите връзки в миналото.
Следователно еволюцията е освобождение на човешкия дух от неговите връзки в миналото. Затова трябва да се развива. Да се освободи и като се освободи, втори път като слиза, ще помисли по кой начин, как да се свърже. Пак да се навие на нещо – човек без приключение не може. Даже един ангел, като поседи милиони години, стане му мъчно, и търси някое приключение. Ама че и най-щастливите хора търсят приключения. Баща ти, майка ти, брат ти като писано яйце те гледат, но дойде ти един ден идеята да странстваш. Навсякъде странстваш, а после казваш: „Защо не си седях аз вкъщи?" И почнеш любезни писма: „Милички ми татко, аз направих много голяма грешка, като излязох от къщи, моля да погледнеш много снизходително към погрешката ми, да ми пратиш малко парици. За бъдеще ще бъда много послушен, ще ви питам всякога, когато излизам."
Упражнения.
Първо упражнение. Изправени стройно. Ръцете пред гърдите една срещу друга с длани надолу. Десният крак напред изопнат, стъпваме в широки полукръгове, разтваряме ръцете настрани, приклякваме бавно, обратно движение на ръцете, леко докосваме с коляното пода, ръцете пред гърдите. Бавно издигане, ръцете разтваряме пак в широк кръг настрани. Повтаряме това и с левия крак. Три пъти с левия и три пъти с десния.
Второ упражнение. Изправени, краката прибрани. Ръцете пред гърдите, обърнати с върховете на пръстите една срещу друга, дланите надолу. Дясната в полукръг настрана, прибира се. После лявата. Няколко пъти се повтаря. Двете ръце едновременно настрана, леко трептение на дланите, усилва се, бурно, утихва. Три пъти се повтаря.
Трето упражнение. Ръцете пред гърдите (горното положение). Разтваряне настрани, безшумно духване с уста. Прибират се ръцете, вдишване, разтварят се е духване. Три пъти.
„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Седма лекция
на Младежкия окултен клас
27 декември 1925 г., неделя, 19 часа
София – Изгрев