Акордиране на човешката душа - том 3
ПРОБЕН КАМЪК
През декември Учителя бе поканен на братска вечеря у сестра Н. По време на разговора, между другото, Той каза следното:
В Божествения свят изпитваш доволство от това, което за момента ти се дава, обаче ако искаш повече, за да се осигуриш, това вече не е Божествен порядък. Душите, които си приличат идейно, се привличат и образуват Горе общество. Онзи свят го представят не така, както трябва. Той не може да се опише, но има известни качества, които могат да се представят. А и този свят е красив – на един светия му е приятно да срещне грешник. Адът е вътре в човека, а дето го представят с дяволи и куки – това е човешко изобретение. В Божествения свят у някой човек се крие потенциална възможност за слабост, но там това не може да се познае, докато той не се изпрати на Земята, за да се изяви и да се види какво точно се крие в него. И ако на Земята не се прояви зле, тогава той е добър. Като обичаме земното, ние натежаваме, а като обичаме повече духовното, ставаме по-леки.
Господ е създал Земята, а ние не я харесваме. Господ намира, че всичко, което е направил, е много добро. А ние намираме, че Земята не е добра, и там е нашата погрешка.
Вие не допускайте грешката на онази учителка от Свищов, в която беше влюбен колегата й. За да изясни чувствата си, той пратил един свой ученик да говори от негово име. Ученикът се явил пред учителката, но тя поискала той да говори от свое име, а не от чуждо, и да изясни своите чувства. И в края на краищата учителката се оженила за ученика.
Ние сега искаме да бъдем силни, учени и богати, но го искаме за своя изгода – там е всичката погрешка. Искаш да бъдеш духовен за себе си, а ти трябва да бъдеш духовен за другите. Погрешката на целия свят седи в това, че внесеният от Бога капитал е разпилян, не е обработен.
Една майка от Чирпан се разболяла и три дни стояла в пренесено състояние. Като дошла на себе си, казала на сина си: „Синко, аз след един месец ще умра. Бях на онзи свят и видях как се живее там.“ След един месец тя умряла и слязла при сина си да му каже: „Слушай, не плачи, че да не ме смущаваш. Освободи се от политиканството и върши Волята Божия. И да живееш добре!“ Някой човек е изчезнал от Земята и мислите, че е умрял. Вдовицата търси мъжа си, не знае къде е, а пък той е до нея, от дясната й страна, и й говори, но тя нито го вижда, нито го чува. И нему му е мъчно, че вече не го разбират, и той придава своята мъка на домашните си. Аз само на едного казах кога ще си замине за онзи свят – на д-р Миркович, на друг не казвам.
При смъртта животът почва да се изтегля от краката и ръцете, събира се в горния край на главата и оттам излиза. Има една нишка, която съединява духа с пъпа и ако тази нишка не се скъса, човек се връща назад, но ако се скъса, отделя се. Лошо е, когато хората умират преждевременно. Понеже ако умре преждевременно, човек трябва да остане тук, докато се попълнят годините му. Например ако умре 20 години по-рано, трябва да остане 20 години тук. Та когато човек замине навреме, тогава е развързан. Ако остане тук, ще влиза в този, в онзи. Някои заминали, които не са напреднали, обсебват други: искат да ядат, хвърлят паници, вдигат шум…
За ученика, като се е изучил на Земята и е взел диплома, отиването му в онзи свят е благословение, в противен случай той не може да работи там.
Тук хората имат повече условия да се запознаят и да образуват връзки. В онзи свят всеки е доволен и никой не е нуждаещ се. Там е привилегия някой да ти поиска нещо. Може би на 20-30 години някой ще ти поиска нещо – тогава кому ще помагаш? Затова от Невидимия свят слизат тук, за да помагат. Всички наши приятели, заминали в отвъдното, са сега тук и работят.
Един брат попита: Нали са преродени вече?
Това вече е предположение. Вие сте заобиколени с цял един свят от Същества с разни степени на интелигентност, те са пратени да служат. Тук сте на пансион – колкото по-дълго време живее човек на Земята, толкова да учи и да се радва.
Един брат запита: Учителю, Вие ми казахте насън, че ще живея до 85-годишна възраст. Това вярно ли е?
Ако живеете добре, ще живеете 85 години. Ако не живеете добре, няма да изкарате 85 години. Този и онзи свят са едно. Тук човек е в по-гъста материя и вижда по-малко. Хората, макар и да идат на онзи свят, пак трябва да се върнат на Земята. Земята трябва да им даде диплом, за да ги освободи. Имаш договор и докато не го изживееш, не можеш да се освободиш. Представете си, че имате една градина, в която зеленчукът е слаб; ако прекарате вода, ще се засили. Сега трябва вода. И без вода върви, но слабо.
Подполковник Обрешков, който живееше във Варна, ми разправи една своя опитност. Излиза през месец май със сина си на лов и застрелва една гургулица. Лявото й краче увиснало. Не се минало и 20 минути и той по невнимание прострелва левия крак на сина си. Оттогава подполковникът захвърля пушката си и повече не отива на лов.
Един български офицер при атака на Каймак-Чалан влязъл с ротата си в позициите на французите. Като надникнал в една палатка, видял един френски офицер да лежи прострелян. Французинът с последни сили му показал фотографията на жена си и децата си. Тогава нашият офицер наредил да заведат ранения в неговата палатка и да го превържат и нахранят. След няколко дни и българският офицер бил ранен и го пленили. Изгубил съзнание, той се озовал в една болница в град Тулон, където му оказали помощ по нареждане на френския главен комендант. Спасеният френски офицер се бил възстановил и по негова препоръка оказали тези грижи на нашия. Злото стои в това, когато човек живее изключително само за себе си и забравя да живее за другите. А при доброто човек живее за другите. Чрез безлюбието е влязла смьртта. И сега трябва да се върнем в закона на Любовта, за да станем безсмъртни. Тогава ще можем да се сгъстяваме и да се разредяваме, ще можем да се пренасяме, където искаме и при каквито и условия да се намираме, ще се приспособим към тях.
Най-хубавият порядък е Божественият, при който за човека ще има безкрайни възможности, дори и такива, които не е сънувал. В Божествения свят разменната монета е Любовта – усмихнеш ли се, всичко ще имаш. В Божествения свят, щом изпратиш Любов, обичта непременно идва при теб. Любовта доставя всичката храна, която желаят умът, сърцето и душата. И като имаш Любов, ще спечелиш много. Най-хубавото нещо е да обичаш. Като обикнеш някого, а и той също те е възлюбил, ако си болен, ще оздравееш, или ако си глупав, ще поумнееш, или ако си лош, ще станеш добър. Любовта всякога изменя човешкия живот. И обичта – също. Щом някой те възлюби, ти ставаш щедър, готов си да даваш. При Любовта няма лъжа – тогава имаш мир в ума, в сърцето и в душата си. Обичта е едно отражение на Любовта, тя е обработеният материал. Любовта е мощна, силна и онзи, който те люби, нищо не иска от теб, а се радва, че ти дава от Любовта си. При Любовта и обичта нищо не се иска. Те са Божествени процеси и тогава се радваш, че любиш или обичаш.
Любовта никога не е малка, но формата, през която се проявява, е малка. Не казвайте: „Толкова мога да обичам.“ Две неща ви трябват: да бъдете проводници на Божията Любов и на Божията обич – нищо повече.
Изпяхме песните „Ти съзнавай, ти люби „ и „Аз мога да любя“.
Любовта е най-добрата ориентировка. Хората, като се любят и обичат, тогава се познават и си помагат – така работата им е приятна. Що е Любов? – Внесеният капитал. Що е обич? – Изработеният капитал. Като не се внася капитал, няма какво да се работи, а като се внесе капиталът и не се обработва, тогава няма обич. Който иска да люби, трябва да внася капитал. А който иска да обича, трябва да обработи капитала. Някой дойде и казва: „Аз те любя“, а нищо не внася. Тогава каква е тази любов? А друг казва: „Аз те обичам“, а нищо не обработва. Тогава каква е тази обич?
Често се създават любовни песни, които не са прави в съдържанието си. Дървото на живота е Любовта. Закон е, че по-рано трябва да се приложи Любовта и после – обичта. Да обичаш е много по-сложно, отколкото да любиш. Да знаеш как да нахраниш едно дете, да се приспособиш към характера му, това е обич.
В човека има нещо Божествено. Ангелът го вижда и това, Божественото, привлича ангела към човека.
И цветята обичат така, както човек. Едно цвете може да се влюби в теб и ако го изнесеш вън, то ще клюмне. Един човек забелязал, че някой път розата издава повече благоухание. Веднъж той видял, че едно много красиво същество излязло от розата и тогава розата издала по-силно ухание, после то пак влязло в цветето. Във всички същества има един напор да развиват Любовта. Ти обичаш едно цвете, едно животно за това, Божественото, което е в него. Един човек искал да се удави в Черно море и влязъл в една пещера при Варна, но една мушичка кацнала върху него и този човек се насърчил и не се самоубил.
Ние се самозаблуждаваме, като търсим Господа извън въздуха, извън светлината, извън живота. Някой идва при теб и иска да го обичаш. Дай му един грозд. Ние сега се спираме и се питаме дали можем да се раздаваме на целия свят. Давайте! Има закон – като ви обичам, вълната на Любовта през мен се предава наоколо в света и милиони хора почват да обичат. Любовта е едно голямо течение. В момента, когато се решиш да обичаш, Небето и всички окръжаващи проявяват Любов. Питаш се дали ще те разбере отсрещният. Вместо да очакваш това, по-добре дай Любов. Не съм намерил изключение в следното: щом избера един хубав плод и го дам на някого, той никога не забравя, обаче ако му дам една хилава ябълка, ще ме забрави. Любовта, като най-красива сила в теб, раздай на другите в най-красиви форми.
Ние все искаме да знаем какви ще бъдат резултатите, ако приложим Божественото. Първо го приложи и после размишлявай върху него – винаги идва резултат. Ако всички хора се обичаха, щяха да бъдат напълно здрави. Лекарят, ако обича, ще лекува – онези лекари, у които няма любов, затова и не лекуват. В живота има една хубава страна, която хората трябва да познават. Видят ли живота в неговата светлина, тогава той е и красив. Какво ви струва, когато някой ви обича, да му се усмихнете. Ние мислим, че трябва да даваме на този, който ни люби, и го отбягваме. Но този, който люби, дава и не мисли да взема нищо от вас. Въздухът, който духа, е Любов. Водата, която тече, е Любов. Цветето, което цъфти, е Любов. Слънцето, което изгрява, е Любов. А дали ще разбереш Слънцето, то е друг въпрос. Когато вие се радвате, знаете ли кои са причините? Някой е проявил Любовта към някой друг и ти си доловил вълните й – Любовта се предава.
Една жена обичала много един мъж, но той се оженил за друга. И за да прояви своята любов, тя станала прислужничка в техния дом. Един ден тя признала любовта си, но си отишла с бохчата. Това е един показателен пример.
Аз поливам едно цвете и това е любов. Цветето напъпва, дава цвят и има ухание, с което ми казва: „Ти ме поля и аз те обичам.“ Понеже съм се погрижил за цветето, то оценява това и ме обича. Откъсвам един плод и ми казват: „Това е писмо, изпратено до теб!“ Изяждането на този плод е прочитането на това писмо, а като посадя семката, аз изпращам в отговор друго писмо, написано от мен. И ако не посадя семката, пишат ми второ писмо, в което ми казват: „Защо не пишеш?“
Христос, Който умря и възкръсна, имаше една радост, която по-рано не би могъл да си я представи.
На Земята отначало се почва добре и с радост, после идва страданието, опакото, после пак радостта. Трябва нова философия, но хората не разбират това.
Викаха ме в Обществената безопасност. При първото отиване всички бяха хладни. При второто бяха по-меки, при третото още повече омекнаха, а на петото почнаха да ме поздравяват и да ми казват: „Много ни е приятно, че идвате. Вие внесохте нещо ново.“
Вие всички имате стари методи, които трябва да напуснете.
Блажени са ония народи, които изпълняват Волята Божия. Блажени са ония хора, които изпълняват Волята Божия.
Сестра Савка, една от стенографките, прочете някои мисли от Учителя:
Няма по-хубава дружба в света от дружбата с Бога. Онези, които обичат Бог, у тях няма спор. Когато обичаш Бога, тогава и хората ще те обичат. Бог не може да се ограничи в своята благост, Той повдига хиляди паднали души, които са уповавали Нему, и е верен и истинен към тях.
Чистотата е израз на съвършения живот. Най-голямото благо, което човек има от Бога, това е животът. А най-голямата благодарност, която човек може да даде за живота, това е работата. Велик закон е зачитането на работата на другия. Колкото човек е по-внимателен към работата на другия, толкова и Невидимият свят е внимателен към неговата работа. Който работи, обича. Който разбира, живее. Който разбира, работи. Христос казва: „Отец Ми работи и Аз работя.“
Колкото мисълта е по-светла, толкова е по-разумна. Колкото сърцето е по-топло, толкова е по-благородно. Сърцето и умът са функции на душата, нейни помощници. Движиш краката си – опитваш доброто. Движиш ръцете си – опитваш справедливостта. Слушаш – търсиш Мъдростта. Гледаш – търсиш Истината.
Учителя продължи да говори:
Всичко това, което Бог допуща в живота ни, е за да вярваме, че Той ще го обърне на добро. Трябва практически да приложим тази идея. Ето един пример от живота на една учителка. За да възпита твърде непослушните си ученици, тя занесла една кошница ябълки и им ги раздала. Няколко дни подред тя правила същото, докато те се умирили.
Новото Учение е нов метод и нова светлина влиза в света – винаги има предупреждение от Невидимия свят. Казват, че се жертваме за нищо и никакво, а сега се жертват във войната по закон, но за Божественото всеки всякога се жертва свободно.
В Стария Завет пише, че са дошли ангели да помагат, но са се оплели. Сега идат други ангели да ги освободят и покрай тях ще освободят и някои хора. Вие сте в една малка лодка, морето е бурно и си мислите да не би да се обърне лодката ви. А никак не ви идва наум, че бурята ще престане. Нали Христос запрети на бурята и тя спря? Върху всеки човек работи едно светло същество и чака момента да се прояви. В Природата няма резки неща, всички неща стават медлено, така, както изгревът. Всички народи ще се подчинят на Божия закон. Господ ще повика водителите на народите и ще ги пита защо не изпълниха Волята Божия.
Има неща, които не е позволено да се кажат, но други – може. Англосаксонците са волеви, индивидуалният живот е развит у тях. Най-религиозни са евреите и славяните. Навсякъде в света има движение на Всемирното Бяло Братство и то е във връзка с нас.
Сега не ще се остави Втората световна война да отиде до своя край – тя ще се съкрати, понеже нейното прекратяване е една необходимост. Ако не се въдвори мирът, бялата раса ще се постави на едно голямо изпитание, а това не е в интерес на Шестата раса, защото тогава цялата култура би се върнала хиляда години назад. Сега бялата раса ражда Шестата и като майка ще се мъчи, но ще бъде будна при раждането, докато по-рано всяка раса е раждала следващата несъзнателно. Бъдещето, което Шестата раса ще донесе, е такова, което човек не е сънувал – ще се живее в Любов и хората ще се дематериализират.
Питам един свещеник дали е виждал Господа. Отговаря – не. А пък аз проповядвам за един свят, в който живея и го виждам. Той ме пита дали право говоря. Казвам му, че човек, който говори Истината, никога не бърза, и обратното – човек, който лъже, винаги бърза.
Това, което разваля хората, е малкото топлина, която се съдържа в храните и питиетата. Квасните гъбички оставят във виното нещо от своя неорганизиран живот и това е вредно. В яйцето има по-малко нечистотии, отколкото в кокошката. Човек сам трябва да се откаже от спиртни питиета, месо и прочие, не бива да му се налага отвън.
Учителя посочи ябълките, сложени на масата, и каза:
Божественото, вложено в човека, възприема Божественото, което е вложено в ябълката. Този плод е художествено произведение на един ангел и като я изядеш, той се радва. С тази ябълка правиш контакт с това разумно същество – ангела. Като пипам ябълката, виждам едно същество, което гледа и се усмихва. Тогава му благодаря за хубавия плод.
След вечерята всички присъстващи опитаха ябълките. Учителя каза:
Тази вечер, като ядохте ябълки, се запознахте с много ангели.
Стана въпрос за евреите.Учителя каза:
Ако евреите бяха станали проповедници на Христа, друг щеше да бъде светът. Те се отказаха да бъдат проповедници и затова идат сега върху тях тези страдания
Изпяхме няколко песни. Учителя каза по този повод:
Вие сте изгубили ритъма на песните, които съм дал. Във вашето пеене имаше малко живот. Да се добива знание без Любов, да се добива сила без Любов – там е всичкото препятствие.