Общ Окултен Клас -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)
ПРИЯТНО ЗАНИМАНИЕ
Отче наш. Бог е любов.
Представете си, че ви се задава една тема да опишете какво нещо е добрият живот. Как бихте го описали? Казвате: „Човек да знае”. Човек и да знае, не може да живее добре. Знанието помага на добрия живот, но не носи добрия живот с себе си. Някой може да говори за изкуство, да опише какво нещо е изкуството, но трябва да бъдеш художник,да знаеш в какво стои изкуството. Или по някой път може да ви зададат тема да опишете красотата. Но красотата в какво стои? Красотата, хубавото е много общо казано.
В живота всички сте станали много страхливи, чрезмерно страхливи. Като станете 40-50 годишни, казвате: „Остаряхме”. Сега ще ви дам друго едно. От 1 до 40 години ти си млад. От 40 до 80 години ти си възрастен. От 80 до 120 години ти си вече в старост. Някой още на 40 години е, той още не е станал възрастен,а казва, че е остарял. Вие казвате: „Много са тия години”. Какво са много. Нямате понятие за мерките в природата. Ти на 40 години си (като) на 4 години, едно дете. На 80 години, ти си на 8 години. Нулата нищо не значи. На 120 години си (като) на 12 години. Като си на 4 години, казваш: „Голям съм”. На 8 години като е, мисли, че е възрастен. Станали сте много учени. В вас влезе мисълта, казвате: „На 40 години съм”. Мислиш, (че) много знаеш. Какво знаеш? На 40 години много знае човек, даже, който е на 40 години, не знае колко часа има в 40-тях години. Не е правил сметка 40 години колко дни имат,колко месеци имат. Че си боледувал няколко пъти, глава го е боляла няколко пъти, чупил си крака няколко пъти – много знае. Че го излъгали в търговията – много знае. Че го излъгали, изкуство е да те лъжат хората. И хубаво става. Младата мома се излъгва с копринена рокля, обещават й: „Царица ще бъдеш,това ще бъдеш”. Като се ожени, мъжът е професор,тури я за ученичка, иска да я научи как да готви, да шета, да мие, слугиня няма – всичко тя работи. Че какво лошо има в това? (Тя) казва: „Не си удържа обещанието”. Сега вие всички минавате за професори, казва-те: „Ние говорим – сериозен е животът”. Че като те заболи корема, как няма да бъдеш сериозен? Сериозен е, проточи си лицето. В какво стои тази сериозност? Трябва да ядем. Наука е да ядеш. Знаеш (ли), как се яде? Защо Господ Го дал яденето? Чрез яденето ти се запознаваш със света. С черешите ще запознаеш какви са по вкус. Аз,ако искам някой човек да придобие някакво качество, ще го храня с череши, не през цялата година, но през особени дни. Ако искам да внеса друго качество – ще го храня с сливи, не през цялата година, пак в особени дни. С ябълки ще го храня, с круши, но не през цялата година.
Представете си, че житото би имало нашето съзнание, както ние имаме. Какво понятие би си съставило (то) за човека? Задигне ги някой човек, тури ги в чувала, хич не мисли – хайде на воденицата. Вие виждали ли сте тия стари, български воденици? Има един кош конусообразен,изсипва житото по едно улейче. Има два големи камъка, има един чакълдак*, едно дрънкало, като бута житото – пада. Житото казва: „Какво престъпление направих,че ме въртят в тия камъни?” Стане на брашно, събират го пак в чували. Казва: „Кажете ми прегрешението, за да се изправим. Защо е туй наказание?” Той казва: „Вие не разбирате тая работа, ще си мълчите там”. Житото страда. Дойде друго прегрешение. Извадят едно корито, извадят брашното, турят вряла вода. То казва: „Защо тази жена ни мачка? За какво е туй мачкане?” Вие не знаете. Мачка ги, мачка ги, те страдат. После тя започва да ги дели. “Вие, казва, да не се карате”. Проповядва им братство и равенство. Отдели на теб това, на теб онова, хайде в пещта. “Ами този огън защо е?” – ”Не знаете ли?” Все не знаят. Най-после извадят хляба от пещта, турят ги на трапезата, започват да ги дъвчат в устата. (Те) казват: „Не се ли свършва нашето страдание?”
Сега всеки от вас може да представи този пример. Ние минаваме и туй, което го правим,го считаме, че е в реда на нещата, че така трябва да бъде. Право е. Щом дойде нас да мелят, дойдат по-умни от нас, хванат (ни), турят ни под хремеля*, казваш: „Защо е туй?” Ти не знаеш. Турят в чувала, защо – не знаеш. Турят те в пещта и ти протестираш,казваш,(че) не знаеш. Пък има един начин. Човек,който мели брашното – той не е много учен. Аз казвам: Ти не си много учен човек. Като мелят брашното, ония етерни мазнини* отлитат,остават триците. Щом като заливат с топла вода, други мазнини си отиват. После, като го подквасят и като го турят в огъня – други вещества си отлитат. Остават триците. Житото трябва да го ядем тъй, както си е. Не му трябва друго. Вземи, че го дъвчи. Тури 100-200 грама в единия джоб,100 грама в другия, дъвчи го като сакъз*. Що ще ходиш да го мелиш,че в огъня да го туряш,че в пещта трябва да го туряш. Този задигне нещо, онзи задигне и най-после ти го дъвчеш и хлябът казва: „Избави ни от туй зло на устата”. То дошло да се оплаква. Туй е за развлечение. Има един анекдот. В турско време, когато идвали турците у българите да ги гощават,трябва да им плащат диш-хакý*. След като дойде в къщи и го угостиш,че му платиш за всеки един зъб по един грош. За 32 зъба, че е ял в къщата ти, ще му платиш. Ти ще заколиш една кокошка, ще го угостиш и ще платиш диш-хакý. В Варненско един дерибей* отива при една вдовица и тя отива и се оплаква. Тя казва: „Нямам да имам пари да му дам”. Викат този турчин и му казват: „Какво искаш?” (Той) казва: „Зъби имам да ми плати”. Повалят го земята, избиват му всичките зъби. Казват: „Досега имаше зъби, но понеже сега нямаш – няма да ти плащат”. Сега ви се избиват зъбите, за да не вземате диш-хакý. Ние, съвременните хора, колко неща има, които трябва да се поправят. Сега ходите по кино, гледате (на) киното как стават разрушенията, как влезли германците. Какво печелите сега? Казвате: „Да научим нещо”. Много хубаво. Какво ще научите? Вие сте писатели или поети, вие обидите някого. Може обидата да е много деликатна*. Един поет,когото не обичаш,той писал стихотворение, турил думите: „Брава, брава, от това умря нашата крава”. Аз дойда и кажа:“Брава, брава, от това оживя нашата крава”. Ако кажа: „Брава, брава, от това умря нашата крава”, ти ще се обидиш. “Брава, брава, от това оживя нашата крава” – то е пак малка ирония, много деликатна. В политиката има такива неща. Много учен човек, даже и бръмбарите какво правят знае, и червейчетата как вървят знае, всичко знае. Всичко знае. Червейчетата вървят ли като човека? След като каже, че червейчетата знае как вървят,че ирония има. Този червей крака няма. Червеят едва учи огъването. Той е един студент,който учи огъването. Толкоз знае. Само изучава кривата линия. Всичкото му знание, като прекара 10-20 прераждания, едва може по тази линия да върви. На изпит се явява. Комисията казва: „Този червей се е научил как да се криви, минава в по-горен клас”. В по-горния клас направят го стонога, че му турят сто крака. Сто крака да ги движиш,да ги контролираш отляво, отдясно. Що му са сто крака? Казва: „Задача е тази, сто крака да ги хармонираш”. На всеки крак да знаеш да командуваш – знание се иска. След туй, като се научиш да командуваш на 100 крака, дават ти по-малко. Ние сме дошли до двата крака. Два крака – на единия пет пръста и на другия пет пръста – 10, и на ръцете 10 пръста – те са 20. И ние мисли-м,че сме се освободили. Да знаеш да си милваш пръстите. (На) един пианист колко му взема, докато се научи да контролира пръстите. (Някой) казва: „Знае да си мърда пръстите, тури ги на пианото”. Онзи 20 години учи и като седне – изкара нещо от мърдането. В мърдането има голяма разлика. Господ турил езика, но да знаеш как да го мърдаш. Да знаеш как да го мърдаш,че като кажеш една дума – да бъде съдържателна. Ако не знаеш как да мърдаш,думата не излиза, както трябва, може да удължиш думата, да туриш дълги вълни. Може и средни вълни да туриш,и къси вълни. Казват: „Едно и също е”. С късите вълни отдалече вземаш какво става. От дългите вълни станциите са близо. С дългите вълни, то е на физическото поле. С дългите вълни на земята може. С средните вълни – в духовния свят. С късите вълни – в високите светове. Някой от вас нали искате да се разговаряте. Вие искате с дългите вълни да се разговаряте с духовния свят. Тук на земята може да се разговаряте. Казва ти някой: „Аз те обичам”. Като ти каже, тъй мръдне ти под лъжичката. Някой ти каже, че те обича – не ти мърда. Казваш: „Сладка е думата”. Казал я през езика, не я приемаш. Казваш: „Сладката е думата”. Дойде един човек при тебе и казва: „Дай ми 5 лева”. Погледнеш,не искаш да дадеш. Някой, който ти поиска 1000 и 2000 лева, мръдне ти сърцето, изваждаш и казваш: „Господ така казал”. Но този човек е учен,знае как да каже. Като каже – нещата стават.
Една майка казва на детето си: „Днес ще идем да се молим за дъжд”. Тръгват да се молят за дъжд и майката нищо не взема. Детето взема омбрелата* и казва: „Мамо, дъжд ще имаме, да се пазим”. Майката казва: „Може да има, не знаем дали ще има”. Детето взима омбрелата и мисли, че дъжд ще има. Ние в някои отношения сме като майката. Отиваме, но дали тази работа ще стане – не си сигурен. Отиваш да държиш една реч. Казваш: „Дали ще мога да държа речта или не”. Аз опека 1000 хляба, окръжаващите хора са гладни. Аз положително зная, че от хляба няма да остане ни един от фурната. Ако опека хляба, но тия хора са взискателни, най-малко половината ще остане. Казвам: Тия хора не ме обичат. Не че не те обичат хората. Ние, ако се оплакваме от природата, за да ни разбере тя, трябва да говорим на нейния език. Колко години ви е трябвало да научите българският език. Вие, които говорите българският език,колко думи има в български език,които имат само едно значение? Колко думи имат двойно, тройно, а някои имат четворно значение. В английски, ако вземете думата “беер”, колко значения има? Тази дума, както е турена в едно предложение, някъде значи мечка, някъде значи търпение, някъде значи трудна жена, някъде значи раждане. Българите казват “пола”. Има поли на планината, има и женски поли. Какви поли – женски поли или планински поли? После, вземете думата “любов”. Каква любов – физическа, духовна? Къде да намират хората? Щом говориш за любовта, еднозначуща дума ли е? Солта, понеже си я опитал,че има един солен вкус – има едно значение. Захарта има едно качество – сладчина. Думата “горчивина” има едно значение. Вземете думата “чистота” – едно значение има. Значи вашата чистота, когато няма никакъв примес, е чистота. Оризът е чист, когато няма примес с камъчета. Житото е чисто, когато няма къклица* вътре и т.н.
Казвам: Какво може да се каже? Какво може да ви се каже от 1 до 40? Казвате: „Как Учителят нас ни забавлява, той ни счита за деца още”. Че то е привилегия*. По какво се отличава детето? Детето е доверчиво. Каквото му кажат,всичко го интересува. Много любознателно е. Ходи, отваря тук,затваря там,дири, интересува го. Възрастният започва да се отделя от другите хора. Възрастният не е като малките. Ще си направи къща, ще си намери един съдружник и ще започне търговия. Идва един брат,който учил този занаят, млад брат, пита ме, казвам му: „Не ти трябва”. Казва: „Не за себе си, аз имам занаят,брат ми обича бакалията*”. Казвам: „Ще имате мъчнотии”. – “Може да ги преодолеем”. Казвам: „Хубаво, направете опит”. Иде след това, че ми казва: „Бамбашка* работа, едва половината разноски покриваме. Отивам,взема-м маслото и на мястото, както е нормирано, 90 лева ми искат. Норма е турена 90 лева и не може да се продава повече. За да спечеля, трябва да го продавам 120 лева, (а) ако ме хванат. Гледам – захар няма, туй няма, дойдат братята – четат уроци. Масло нямаш,сирене нямаш,това няма, онова няма, ориз няма. Казват: „Какво сте вие да ни заставяте?” Казва: „Искам да намеря”. Иде ми, казва, да напусна тази работа вече”. Рекох: „ще почакате малко”. Аз казвам: „Колко разноски имате?” – ”3500 на месец”. Казвам: „Половината покривате ли ги?” – ”Покриваме ги, разбира се”. За половината плащате за уроците. Туй, което учиш,ще мислиш,че на професор плащаш. 1500 лева плащаш. Ученици са плащали по 500 лева на урок по музика. Един наш музикант 200 лева вземаше на урок. Тук имахме една сестра, която 200 лева даваше на урок. 200 лева – много пари ли взема?
Че природата като ви дава всичко без пари, оценявате ли? Ние живеем,дишаме въздуха. Казваме: „Този свят не е уреден”. Не бил уреден светът? Че как не е уреден? Ти досега нищо не си плащал за въздуха. Как ще уреди природата, че навсякъде може да ходиш? Даром вземаш. После, да те научи да не бъдеш много егоист. Тя ти определила, че като вземеш една вдишка, не можеш да я задържиш повече от три секунди. Капиталът за три секунди го вземаш. Като минат,ще го върнеш назад,нов капитал ще вземеш. Дишането е търговска работа на земята. Този капитал трябва да го увеличите. Ако по три секунди държите въздуха, аз да ви предскажа, че търговци няма да станете. Ще го задържате 4 секунди, 5, 10, 15, 20, докато дойдете до 60 секунди. Тогава ще бъдеш търговец горе-доле. Децата ти ще бъдат облечени, и жената ти и ти ще имаш къща. Всичко туй ще имаш. То е капитал. Ти от въздуха, ако не можеш да извадиш онова, което е в него, природата е скрила много работи и иска да ни застави да работим.
Ние сега искаме да живеем. Най-първо три процеса има в добрия живот. Най-първо ще се научиш да мислиш. Знаеш (ли), колко мъчно е да се мисли? Не е лесна работа. Когато човек дойде да разреши някаква чужда задача, започне да се грижи. Грижата не е мисъл. Мисълта е приятно занимание в природата. След туй ще се научиш да чувствуваш,да мислиш,да чувствуваш и да постъпваш право. Това са три начина. Ако ти не можеш да мислиш право, ако ти не може да чувствуваш и ако ти не можеш да постъпваш право, ти не може да живееш. Животът,като изкуство, е най-голямото благо, което ни е дал. Туй, най-голямото благо, носи най-голямото нещастие с себе си. Представете си, (че) по невнимание, ако не знаеш как да направляваш сърцето си, ти ще развалиш очите си. Ако не знаеш как добре да мислиш – ще развалиш ушите си. Ако не знаеш как добре да постъпваш – ще развалиш езика си, вкуса ще развалиш. Ако започнеш да яде ш,че не вземаш участие в яденето, всяко ядене ще бъде безпредметно. Тогава ядеш нещо, но то е като пръст. Нищо не усещаш. Ако човек остане без вкус,нищо не му се яде. Много пъти хората умират,те предпочитат така, отколкото да минава храната. Като ядеш – да усещаш нещо приятно. Вземеш една хапчица, втора, трета. Сега вие ще кажете: „Толкова невежи ли сме?” Не е невежество. Ние тук имаме един брат,той сега е в Америка. Като го гледаш – дрехата му накапана, само капки. Ще кажеш сократовски, че не обръща внимание. Сократовски живот живее. После някой ходи разчорлен*, косата му така. Казва: „То животът не седи в обличането”. Ами в какво седи животът? Ако умът не е облечен добре, ако сърцето не е облечено добре и ако тялото не е облечено добре – това сý равносилни неща. Ако умът оставиш гол, сърцето голо и тялото голо – ти си закъсал вече. Та казвам: За добрият ум,който е работил,природата туря бележки.
Аз трябва да ви дам да направите едно ухо, което показва доброта и активност. Как ще го направите? /Учителят начерта две линии на уши/. Това ухо е горе-долу хубаво. Първото ухо – право мисли, разсъждава. Второто е активно – нищо не мисли. Той седи и мисли: „Да го направя ли, да не го направя ли?” Смята: „Тъй, ако го направя, какво ще излезе?” Добрите условия минават,не намира време да направи. На втория ден пак същото нещо. Пак седи цял ден, пак намери, че няма време. На третия ден лятото иде, нивата непосята остава. Онзи, активният,прави погрешки, но криво-ляво работи. Казва: „Може ли да се изправя?” Този преодолява тази слабост. Какво се образува? Образува се човешката уста. Това е единият полюс. Ти, като си оратор,мислиш какво да кажеш на публиката. Туй ли да кажеш или не. Ще кажеш на хората неща, които са верни.
Говорим някога за хигиена. Казвам: Никога не стъпвай на пета, понеже туй след време зле ще се отрази върху теб. Мозъкът не обича сътресения. Стъпвай на пръсти, за да събудиш най-първо ума. Мисли, че после действувай. Не като удариш ръката си да мислиш. Казвате: „Търпение трябва”. Знаете ли един човек, който дяла, колко търпелив трябва да бъде? В нетърпението ръката се проточва. Аз дялам с теслата, ако аз стана нетърпелив,трябва да бъда търпелив, понеже нетърпението продължава ръката. Ако продължа – отиде ръката. Ако продължа ръката в нетърпението – отиде ръката. Може да ми вземе един-два месеца, докато ми заздравее ръката. Казва-те: „Защо е нетърпението?” Ако не си търпелив в работата – ще се повредиш. Това са елементарни работи. Вие разглеждате търпението. Търпението е едно от най-добрите качества на човека. То влиза като елемент в ума на човека. По ум трябва да бъдем търпеливи, по сърце и по воля. Не само да мислиш и нищо да не правиш,то все още не е търпение. В търпението ние разбираме човек да бъде силен. Изисква се той да стане съвършен. Само тогава той ще бъде търпелив. Казват: „Ти си много търпелив”. Сега и дума не може да става. “Ти си доста търпелив”. И аз,като разглеждам,още трябва търпение. Някой път търпелив е в малките работи, но не е в големите работи. С малки работи правим пакост на себе си. Дойде някой при мене и той ми говори, че бил женен,деца имал. Аз имам цял хляб, повярвам му, дам му целият хляб. Той нито е женен,нито деца има. Аз му дам целият хляб,че и той да е благодарен,и жена му да е благодарна, и децата му да са благодарни. Казва: „Цял хляб ми даде”. На този човек виждам, (че) жена му не е там,децата му не са там. Ако ми хвали мъжа – ще добие известни качества. Ако хвали жената – ще добие други качества. Ако хвали децата – ще добие трети качества. Трябва да го хвалят. Някои от (вас) искате да не ви хвалят. Но като не ви хвалят,вие се докачите. “По някой път слушам с каква ирония Учителят говори туй”. По някой път ние се обличаме, обличаме, че се облечем в същите дрехи. По някой път ние може да се усмихнем и да се покажем много весели. Турили сме една маска, минаваме за весели. Някой път влизам при някой бакалин, (той) обръща внимание на другите. Аз,като пазаря, той гледа дали ще му платя, затуй ме гледа. Щом си направя сметката и му платя, пак си обърне гърба, към другите мющерии* гледа. Сега представете си, че аз съм един бакалин,вие сте само клиент, учениците. Вие влизате, не купувате. Не може да си купите от моята бакалия. Като излезете, какво ще кажете? “Изгубих си времето”. И бакалинът казва: „Изгубих си времето, през целият ден нищо не можах да продам”. Там като в затвор е.
Сега аз съм ви говорил толкоз време за Любовта. Може ли да ми кажете някое от вашите произведения на Любовта? Какво именно сте произвели от Любовта? Искам да ви видя произведението. Круши, сливи, ябълки, пиперки, моркови, магданоз, лук,краставици, жито, ечемик, ръж, лимони, портокали, хлебни дървета – всичко туй. Аз съм готов като бакалин да ходя да купувам масло, каквото вие произвеждате. Аз съм готов да го продам. Искам да ви наведа на мисълта, (че) между природата и нас има една вътрешна обмяна. Всичко не ни се дава даром. Природата изисква от нас да произведем нещо. Тя е първа, която ще вземе. Тя има клиенти, ще влезе, ще вземе от някъде. Да ви говоря за неща, които са непонятни. Има същества, които трябва да се хранят с вашите мисли. Има същества, които трябва да се хранят с вашите чувства. Има същества, които трябва да се хранят с вашите постъпки. Плодове са това. Растенията ние ги обичаме, понеже те произвеждат плодове. Ако нямат плодове – няма да ги държим за красота. Казвам: В едно отношение в природата ние сме като плодните дървета. Имаме цена за онова, което раждаме в себе си. Всичките същества имат особено разположение. Ако ние сме безплодни, с нас ще постъпят,както ние правим с безплодните дървета – режем ги за соба-та*. Греди правим. То е външна страна. В много отношения ние сме в света като плодните дървета. Ако искаш да се подобри положението ти – имай най-хубавите мисли. На всичките хора мисълта не е една и съща. Тя е много разнообразна. Мисълта на животните е една, на хората е друга, на ангелите е трета. Безброй са формите, в които една човешка мисъл може да се облече.
Аз бях при един българин. При него идва един бе-ден студент. Този българин беше богат човек и този студент иска да му помогне нещо. Той не му помогна. Замина си студентът. Рекох: „Ти изгуби едно голямо благо”. – ”Че как?” – ”След 10 години той ще бъде министър в България. Ти трябваше да му помогнеш,защото той ще ти помогне след 10 години. Един ден той ще ти даде урок като министър и той не ще те погледне”. – ”Министър. Че как тъй?” Ти трябва да разбираш. Имаш едно яйце, трябва да разбираш качествата. Змийското яйце, като го излюпиш или кокошето яйце – какви свойства ще имат?
Курдисала* се една кокошка и снася по едно яйце пред вратата ми. 40 деня наред носи. Аз го считам туй (за) късмет. Аз взимам яйцата, които тя носи. 40 яйца е снесла. Казват: „Да ги опечем. Да направим това-онова, да направим хляб с масло”, как го казвате – джиджи-папа. Една чужда кокошка, най-първо като идваше, се караше с котката. Сега като дойде, седне, дадат й малко житце, тя поседи. Най-първо мълчеше. Понеже познава хората, предупреждава ме. Казва: „Да не ми вземат яйцето, кряк-кряк”. Мене ми дойде на ум на тази кокошка да направя едно добро. Казва: „Искам да ме освободите от това робство. Някой ден ще изчезна, ще ми откъснат главата”. Казвам: Щом носиш яйца, главата й не могат да режат. Решихме да я купим. Колкото искат – ще я купим,ще я насадим,ще излюпим пиленца. Ще кажете: „За една кокошка ни разправя”. Запознахме се с кокошката, милвам я по главата, тя ме гледа. Казва: „Неудобно ми е”. Казвам й: Няма нищо. Питам: Кой кара тази кокошка, отде-накъде дойде там? Те се крият,когато снасят яйца. Не се спирам върху туй. Затвориха я два деня и като я пуснаха – пак дойде. Казват: „Полог трябва, за да носи”. Тя и без полог носи. Някоя ще се качи на полога и няма да носи. Казвам: Ако тази кокошка иде при мен и аз ще й направя услуга.
Вие, когато ще снесете нещо, идете в преддверието на Господа. Умна е тази кокошка. И вие, каквото направите – там го направете. Не сме направили много удобно на кокошката. Дърва турят там по някой път. Та казвам: Всеки един човек,каквото прави – да го направи в преддверието на Господа. Ако на друго място носи яйцата – ще хвръкнат. Само веднъж тя снесе в 5 часа след обяд, а (през) всичкото време – в 9, 10, 11 часа сутринта. Някой път в 8 часа, 8 без 10, 8 и 15. Наблюдавам времето, когато е топло – снася по-рано. Щом е студено -снася по-късно. Казвате: „Обикновени работи”. Цяла философия има. Като снася – зная какво е времето. За да направим някое добро по-рано – времето трябва да е добро. Щом правиш по-късно доброто, щом мислиш по-бавно – значи студ има. Най-първо няма да мислите, че сте стари. На 40 години сте млади. Онзи, който е над 40 години, е възрастен. Няма нито един,който да е стар. Сестра Попова е единствената.
Турците казват: „Много приказки за воденица”. Може да ви кажа така с три думи. Мисли добре – да имаш светлина в ума всякога. Чувствувай добре – да имаш всякога топлина в сърцето и сърцето ти да тупа равномерно. Лекарите пипат пулса. Като чуваш сърцето – да пееш една песен. /Учителят пее: “Търпение, търпение, търпение”/. Имам сиромашия. Още като пея – бръкна в джоба си, имам нещо. Аз още като пея – хората се влюбват. Някой бръкнал,турил в джоба. Аз се преструвам,че не го виждам. Престана да пея тогава.
Бъдете умни деца, не мислете, че сте възрастни. Не мислете, че туй се е случило. Всичко, каквото ви се случи в света, като влезете в Божествения свят, всичко, каквото ви се случи – за добро е. Бог е, Който работи, Той ни опитва. Та умните деца разбират. Каквото и да ти се случи – за добро е. Може да те посаждат на нивата – за добро е. Той е Единственият, каквото направи – считай го за добро. Другите, каквото правят, прави различие. Дойде ли до Бога, имайте една свещена мисъл. Да имате едно мнение, че Господ, каквото прави – за добро е. Да бъдем доволни от онова, което Той ни дава.
Сега туй е по отношение на Бога. За другите същества, каквото правят – там ще пазим нашия ум, ще знаем Господ ли говори. Щом другите говорят, ще видим какъв процент (са). Това правило не е за другите хора, само за Бога е.
ТОВА Е ЖИВОТ ВЕЧЕН ДА ПОЗНАЕМ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО СИ ПРОВОДИЛ.
31 Лекция на Общия Окултен клас
14 май, 1941 год., Сряда, 5 ч.с. Изгрев – София