Рилски беседи - 1942 г.
Прилагане на живите числа
Размишление.
Като изучавате живите числа, ще видите, че всяко число има приложение в живота. В основата на всяко число влиза една дума, която има съдържание и смисъл, които отговарят на самото число. Значи, всяко число има отношение към нещо. Например, в основата на числото едно влиза положителната частица „да". В основата на числото две влиза отрицателната частица „не". В основата на числото три влиза думата „съгласие". В основата на числото четири влиза думата „работа". В основата на числото пет влизат думите „напред с любовта".
Когато дойдете до неща, които имат отношение към вас, вие трябва да мислите, да определите посоката на своето движение. Ако мисълта ви е съгласна с Божествената, ще вземете права посока и ще кажете „да". В противен случай, ще кажете „не". Отрицателната частица „не" показва, че човек не трябва да изменя пътя, по който върви. Ако си дал обещание да служиш на Бога, ще потвърдиш обещанието си с частицата „да". Ако в този момент ти дойде друго желание, което те отклонява от служенето, ще го отречеш с частицата „не". Както и да те отклоняват от обещанието да служиш на Бога, ти трябва да останеш независим, непоколебим. Докато остава независим в обещанията си към Първата Причина, човек дава предимство на Божественото Начало в себе си. Щом стане зависим от хората, той е в областта на човешкото. Който живее в Божественото, той е твърд като канара. Никой не е в състояние да го измести от поста, на който е застанал. Може да те измести само Онзи, Който те е поставил на този пост. Значи, само Бог може да те измести. Дойде ли друг някой да те смени, ще кажеш: Не, не се мърдам от мястото си. При служене на Бога ще бъдеш положителен, ще казваш „да". Като дойде човешкото, което иска да те отклони, ще кажеш „не". След положителната частица „да" иде съгласието на човека да върши това, което Бог е определил. Значи, утвърденият човек в положителното е съгласен с всичко, което Бог е определил. Щом даде съгласието си, човек започва да работи за Бога. И най-после, той се вдъхновява в работата си от мисълта, че върви напред с любовта.
Всички хора се стремят към любовта, но в края на краищата, остават разочаровани. Защо? – Защото попадат на човешката любов, която повече руши, по-малко гради. Божествената любов е положителна и съграждаща. Като влезе в нея, човек вижда, че Единственият, Който обича и дава условия за растене, е Бог. Той праща слънчевата светлина и топлина на всички живи същества. Той изпраща хляба на човека. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето". Значи, хлябът иде отгоре, от слънчевата светлина и топлина. И тъй, кажете ли в душата си за нещо „да", не отстъпвайте от думите си. Бог каза на Адама да не яде от плодовете на забраненото дърво, и той каза „да"; обеща, че ще изпълни Божията заповед. Когато дойде изкусителят и го накара да яде, той не повтори думите, казани пред Бога, и се отрече. Йон пък имаше желание да отиде на запад, в Испания, но Бог му каза да не отива там, а да отиде в Ниневия, да проповядва на тамошните жители да се разкаят. Йон не послуша Господа и замина за Испания, дето за наказание го хвърлиха в морето. Тук го глътна кита и трябваше да престои три дена в утробата му; след дълга молитва, китът го изхвърли на брега. Ето защо, когато Бог ти казва да вървиш напред, върви и не мисли. И да има мъчнотии, върви напред. Ако се върнеш назад, мъчнотиите и опасностите ще бъдат по-големи, отколкото ако вървиш напред, по заповед, дадена от Бога. Каквито мъчнотии да има напред, все ще ги преодолееш. Върнеш ли се назад, мъчнотиите стават по-големи и по-непреодолими. Йон излезе от кита, след като обеща в себе си, че ще изпълни Божията заповед. Той изяви готовност към послушание. Ако не слушаш, смъртта ще те погълне; слушаш ли, смъртта ще те изхвърли вън от себе си, както китът изхвърли Йона на брега.
Бог създаде човека в шестия ден – ден на усилена дейност, ден на създаване на нов човек. Задачата на сегашния човек се заключава в това, да слуша и да гледа, какво Бог създава днес, в самия човек. Нов човек се създава! Той е човекът, създаден по образ и подобие на Бога – човекът на новия живот.
– Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.
5. Беседа от Учителя, държана при седемте Рилски езера, на 26 юни 1942 г., 5 ч. с.