Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
ПРИКАЗКА ЗА ЩАСТИЕТ0
Както мнозина днес, имало някога един човек, които тръгнал да дири щастието. Той знаел само тази мъдрост, че щастието живее там, където се докосват небето и земята...
Огледал се друмникът и видял, че небето свежда своя купол и допира земята, но някъде далеко на хоризонта и натам повел той своя керван.
Дълго пътувал. Пустините го изморили, острите кремъци на планините изподрали нозете му. Оборил глава скиталецът и се замислил, защото все не достигал там, където небето и земята си подават ръка.
Когато и последните сили го напуснали, когато измрели камилите му, скиталецът, дрипав и унил, оборил глава. Сълзи на горест и отчаяние мокрели лицето му. Изведнъж почувствал нечие присъствие. Повдигнал уморено глава и видял пред себе си старец, чийто благ поглед вливал бодрост и успокоение в него.
– Защо скърбиш, синко? – попитал старецът.
– Търсех щастието, страннико – отговорил скиталецът.
– И къде го търсиш?
– Там, където небето и земята се допират, но те никъде не се срещат.
– Небето навсякъде докосва земята, синко, земята цяла плува в него и щастието е навсякъде, стига окото ти да не бъде сляпо да го види. Вглъби взор в себе си и виж, че то стои в тишината и те чака. Напусни прашните пътища и поеми пътя към самия себе си, и ще видиш, че там, в светлата тишина на твоето аз живеят заедно небето и земята. Но преди това ела с мен. Аз ще ти помогна да стъпиш върху Пътя, който ще те отведе там. И думите, които ще чуеш, ще ти помогнат, само ако ги изпълняваш.
Скиталецът седнал при нозете му и се заслушал внимателно.
– Четири са качествата, които трябва да добиеш, сине: различаване, отсъствие на желание, добро поведение и любов.
Първото качество е различаване на реалното от нереалното. В света има само два вида хора – едни, които знаят и други, които не знаят, и само това знание е важно.
Каква религия човек изповядва и към коя раса принадлежи, това са неща несъществени. Истински същественото е това знание – знанието на Божия план за човека. Защото Бог има план и този план е еволюцията.
Между право и криво не е трудно да се направи избор, защото онези, които са пожелали да следват Пътя, вече са решили да се държат о правото. Но тялото и човекът са две различни неща и човешката воля не винаги е в съгласие с желанията на тялото. Когато тялото ти възжелае нещо, спри се и помисли, дали наистина ти го желаеш, защото ти си душа и ти искаш само това, което душата ти иска. Не влизай в заблуждение да мислиш, че ти си тялото. Ти не си нито физическото, нито астралното, нито умственото тяло. Всяко от тях предявява, че е азът, за да придобие това, което желае. Но ти трябва да ги познаваш всичките и да се самоосъзнаваш като техен господар.
Тялото е твое добиче – коня, що яздиш. Ти трябва добре да го гледаш, добре да се грижиш за него и да го пазиш от най-малка скверн.
Астралното тяло има своите желания – те са цял куп. Не че желае да ти навреди, то жаднее за силни трептения. Но ти нямаш нужда от това, затова трябва да различаваш твоите нужди от ония, на твоето астрално тяло.
Твоето умствено тяло със задоволство се смята за нещо отделно. То те кара да мислиш за всички ония отделни предмети, от които то има нужда. Ти не си ума, но умът е твое сечиво, с което си служиш, затова и тук се иска различаване.
Не прави компромис между добро и зло. Ти трябва да вършиш добро, та каквото ще да става. Ти не трябва да вършиш зло, та каквото ще да каже невежият. Изучи основно скритите закони на природата и нареди живота си според тях, защото, сине, природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си.
Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и повече полезното от по-малко полезното.
Второто качество, сине, е отсъствието на желание.
Различаването ти е показало вече, че много желаните от повечето хора неща, като богатство, власт, не са необходими. Когато това се почувства наистина, а не само да се казва с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат.
Помни, че всяко егоистично желание, колкото и да е възвишен неговия предмет, вързва ръцете ти. Когато всички желания на твоят аз са изчезнали, все още е възможно да имаш желание да видиш резултата от делата си. Помагаш ли някому, ти искаш да видиш колко си му помогнал, навярно би желал и той да знае това и да ти е благодарен. Но и това е желание... а също и отсъствие на вяра. Всяко твое усилие се увенчава със сполука, независимо дали ти можеш да видиш това, или не.
Не желай психични сили, ти ще ги придобиеш, когато дойде часът.
Пази се също от някои малки желания, присъщи на ежедневния живот. Никога не желай да блестиш, да остроумничиш, не бъди и словоохотлив. Добре е малко да говориш, или нищо да не говориш, ако не си уверен, че това, което искаш да кажеш е истинно, добро и полезно.
Друго желание, което строго трябва да задушаваш, е желанието да се бъркаш в чужди работи. Какво някой прави, казва или вярва, не е твоя работа и ти трябва да го оставиш свободен в мисли, думи и дела, докато не бърка другиму.
Ето, сине, шестте особено важни страни на доброто поведение:
Самообладание в мислите – контрол върху ума, така че мисълта ти винаги да бъде спокойна и ясна. Спокоен ум значи мъжество да посрещаш спокойно изпитите и трудностите. Контролирай мисълта си, не оставяй ума си празен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпъкнат в ума ти, щом той остане свободен.
Самообладание в дела. Ако мисълта ти е права, тя безпрепятствено ще се осъществи. И пак помни, че истинска полза се принася на човечеството само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Изпълнявай само длъжността си и не се бъркай в работата на друг, освен с негово позволение. Бъди готов винаги да помогнеш, когато е нужно, но никога не се натрапвай.
Толерантност. Имай пълна толерантност към всички и се отнасяй със сърдечен интерес към вярванията на хора от други религии и идеи, с каквато сърдечност се отнасяш към своите едноверци. Защото и техните убеждения, както и твоите, са път, който води към съвършенство. Но за да постигнеш тази пълна толерантност, първо трябва да се освободиш от всякакъв фанатизъм и предразсъдъци. Може би някои от старите вярвания и обреди ще ти се сторят безсмислени, може би наистина да са такива, но все пак, зачитай ги от любов към онези добри души, които все още им придават значение. Те приличат на онези двойни линии, които са ти помагали да пишеш право и равно. Така че, гледай на всички хора с благост и толерантност, отнасяй се към всички еднакво, каквито и да бъдат те – християни или мохамедани, будисти или индуисти, джаийнисти или евреи.
Бъди винаги жизнерадостен, сине. Каквато и да бъде твоята карма, понасяй я с търпение и благодари, че не е по-тежка.
Едноцелност значи, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал – никакви изкушения, никакви светски удоволствия. Той трябва да стане твоя собствена природа.
Ти трябва да имаш доверие, вяра в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре. Ако така чувстваш, ти не се познаваш. Ти познаваш само своята външна обвивка, която често е падала в тинята. Но ти си искра от Божествения пламък, която те прави силен и няма нищо, което да не можеш да постигнеш, стига да го пожелаеш. Защото твоята воля трябва да бъде като закалена стомана, ако искаш да стъпиш в Пътя.
От всички качества, любовта е най-важна, защото, ако тя бъде достатъчно силна у човека, той ще придобие всички други, а без нея те не биха били достатъчни.
В ежедневния живот значението на любовта е двойно: първо да внимаваш добре, щото да не причиняваш вреда и страдание на никое живо същество; второ – да дебнеш всеки благоприятен случай, за да помогнеш с нещо, когато можеш.
Преди всичко – не причинявай страдания!
Има три гряха, които причиняват повече зло от всичко друго в света: одумване, жестокост и суеверие, защото те са престъпления против любовта.
Когато мислиш за злото у другия, ти вършиш едновременно три лоши неща:
Изпълваш околността си със зли мисли, вместо с добри и по този начин увеличаваш страданието в света.
Ако мислиш за злото у другия, ти храниш това зло, усилваш го и така правиш своя близък по-лош, вместо по-добър.
Ти изпълваш своя собствен ум със зли мисли. Така ти спъваш своето растене.
Сега за жестокостта. Тя е два вида: умишлена, или неволна. Умишлената жестокост преднамерено причинява болка на друго живо същество. Това е най-големия от всички грехове – дело по-скоро на дявол, отколкото на човек.
Всички хора се опитват да извинят своята грубост, казвайки, че това е обичай, но едно престъпление не престава да бъде такова само затова, че мнозина го вършат.
Кармата не държи сметка за обичая и кармата за жестокостта е най-тежка от всички. Аз зная, че ти няма да вършиш това, сине, но има жестокост в думи, тъй също, както и в дела.
Суеверието е друго голямо зло, което е причинило ужасяващи жестокости. Помисли за страшните кръвопролития, които са извършени и се извършват, вследствие на суеверието.
Тези три престъпления трябва да се избягват. Те спират съдбоносно всеки напредък, защото са грехове против любовта. Ти винаги трябва да си изпълнен с желание да услужваш – не само на човеците, но и на животните и растенията. Който е вече в Пътя, той не живее за себе си, а за другите.
Мъдростта, която те прави способен да помагаш, волята, която насочва Мъдростта, Любовта, която вдъхновява Волята - ето качествата, които ти трябва да придобиеш.
Воля, Мъдрост и Любов са трите лица на Логоса и ти, който искаш да влезеш в армията на неговите служители, трябва да проявиш тези лица в света.
- * *