ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА МУЗИКАТА
Тайна молитва
Тази вечер ще ви говоря върху предназначението на музиката.
Влизането ви в една окултна школа ще произведе във вас цяла метаморфоза, т.е. цяло преобразувание. След като влезете в една окултна школа и излезете от нея, вие няма да се познаете, няма да бъдете същия човек, какъвто сте влезли. Ще влезете като един червей с много крака и ще излезете навън като пеперуда. Затуй в древността на страхливите никога не се позволявало да влязат в тази Школа, понеже при такава метаморфоза, всеки би се уплашил и съзнателно би изгубил своята форма. Онзи скъперник, който е натрупал богатство в своята каса, и който няма Любов към знанието, да го учите на самопожертване, това е най-голямата глупост. Той казва: „За мене парите са смисълът на живота – имаш ли пари, животът има смисъл; нямаш ли пари, животът няма смисъл.“ Следователно и съвременните хора казват: „За нас животът важи тъй, както сме си сега; изгубим ли тази форма, с нас всичко се свършва.“
Сега туй е още встъпление, приготовление, понеже във всички ученици има едно желание да бързат. Като влязат някои, почват да питат: „Не може ли да свършват по два класа в годината?“ Те искат да свършат гимназията за три-четири години, да станат чиновници, заплатата им по-скоро да се увеличава, та в края на живота си да имат една пенсия. С туй мислят, че са свършили всичко. Религиозните хора и те бързат да станат морални, да забогатеят морално, че да се явят в Невидимия свят и да кажат: „Ние не сме като другите хора.“ Но в тази Школа няма абсолютно никакво бързане. Може да прекараш в нея сто, двеста, триста, петстотин, хиляда години – това е нищо, те са като един ден. Онзи, който влезе в Школата и не е в състояние да изтърпи хиляда години, той не е ученик, нищо не може да свърши. Хиляда години – това е за учениците, за вас не казвам, вие сте още слушатели, за вас законът се видоизменя. Един ден ще бъдете ученици, тези правила все ще ви трябват.
Най-първото нещо: трябва да се научите да владеете вашия ум. Да владеете ума си, да владеете всичките си сили, способности и чувства – те трябва да бъдат под пълния контрол на вашата воля. Не можете ли вие да придобиете това, ученик не може да бъдете – вие ще бъдете в Школата, но нищо няма да научите. Сега аз няма да се спирам да ви обяснявам тази вечер защо именно трябва да е така, но това е една необходимост. И тук започват всички правила и методи за контролиране на ума. Индусите имат свои методи, египтяните имат свои методи, вавилонците, асирийците имат свои методи, евреите са имали свои методи, но различни са били тези методи; и западните окултисти имат свои методи, те са били толкова разнообразни. Сега, ако почнете да изучавате всички тези методи, ще се намерите в един лабиринт, ще минат най-малко сто години, докато разберете кой метод да изберете. И понеже мозъкът е орган на ума, най-първо ще се научите да владеете отделните органи, органите на отделните способности. Сега, онези, които не са посветени, считат мозъка само като едно сиво вещество – тъй, от чисто физиологично гледище кръвта периодично приижда, в него има един прилив и отлив, който създава мисълта. Но не са само приливът и отливът на кръвта. Ако погледнете човешкия мозък като ясновидец, ще забележите хиляди нишки, които излизат от него по всяко направление и отиват в тялото, а по тия нишки минават ред течения. Някои може да наблюдават под микроскоп тънката ципа на краката на някоя жаба – в нея ще забележите ред течения, нагоре и надолу. Онези пък, които наблюдават мозъка, ще видят също така ред такива течения, които служат за проявление на мислите. Например, когато се събуди у вас една религиозна мисъл или едно религиозно чувство, теченията се отличават; когато у вас се събуди течение на чисто научната мисъл, това течение пак се различава. И всички тия течения са свързани с кръвта. С идването на тия течения в този център, който се събужда, всякога става прилив на кръвта към него. Сега ето къде седи опасността при изучаване на окултизма от чисто физиологично гле-дище: понеже задната част на мозъка има отношение към чисто физическите прояви на човешкия организъм, то кръвта, като приижда към задната част на мозъка, най-първо събужда низшите чувства у човека; и теченията от гръбначния мозък събуждат тия низши чувства. За всички окултни ученици има тази опасност, че най-първо ще ги нападнат в засада техни неприятели и то такива неприятели, каквито не са сънували – те са вътре. Някои ще кажат: „Не ми трябва това, откак влязох в тази Школа, всички дяволи ме нападнаха.“ Това е мястото, седалището на дяволите – тия дяволи са жители на задната част на мозъка, цели племена го населяват и когато човешката мисъл минава през тях, те й влияят.
Сега, за самообладаване на мозъка има разни методи и онези от вас, които се заемат сериозно с окултизма, трябва да проучват това. Вие сега мислите, че тази работа ще стане в един ден в два, в три, в четири дена или в седмица, или в една година. Не, ако вие, след като се упражнявате три-четири години, добиете контрол на вашия мозък, това е голям успех. Ако вие имате тази сила, всякога може да регулирате вашия темперамент – тия възбудни състояния може да ги поляризирате и да пренасяте енергията на мозъка от едно място на друго. За такива хора се казва, че имат голямо самообладание. А окултният ученик трябва да има не само голямо самообладание, но и да разбира законите, да знае кои ключове да бутне и как да ги бутне.
Сега първото нещо: не трябва да бъдете предвзети. Знаете какво значи да сте предвзети – например извършите една микроскопична работа, а вие в същото време мислите, че кой знае каква работа ще излезе от тази идея. С това внасяте такава голяма деятелност в мозъка, че го възбуждате много. За тази микроскопична работа не трябва да възбуждате много мозъка си, за тази малка работа се изисква малко усилие. Ако имате една малка придобивка, ще я схванете тъй, както си е, както се проявява в Природата – ни повече, ни по-малко. Няма да мислите, че сте много талантлив човек или обратно – че нямате никакви способности. Най-първо ще помислиш, че си талантлив, а в края на живота си ще получиш най-голямо разочарование – излъгал си се. Има хора, които мислят, че не са талантливи, а в края на живота си виждат, че са имали таланти, които не са разработили.
И тъй първото нещо, което се изисква от вас, е да съзнаете всеки ден какво е вашето задължение и какво трябва да вършите. В Окултната школа е точно определено какво трябва да се върши. Ученикът там не ходи с пипане, той ходи с виждане, тъй както ученикът в една гимназия или университет има програма днес какво трябва да върши. И всичко трябва да бъде точно определено. Той няма да каже тъй: „Каквото Господ дал.“ Не каквото Господ дал, но ние трябва да изпълним каквото Господ е наредил, когато е създал света. Той е нагласил всичко. За контролиране на мозъка ви тази предвзетост бърка, тщеславието бърка, гордостта бърка, страхът бърка, гневът бърка, т.е. това са червеи, които разрушават плодовете на вашия ум. Тщеславието е една извратена форма от една предшестваща идея. Първоначално тя е била следната: да имаш доброто мнение на твоите приятели, да имаш доброто мнение на твоите ближни, да имаш доброто мнение на добрите хора, да имаш доброто мнение на Бога – тъй е седяла първоначалната мисъл. След това обаче човек, като е изгубил първоначалното си състояние, туй чувство да имаш добра мисъл се е превърнало на тщеславие – не вече да имаш доброто мнение, но да се покажеш. Например тщеславният човек, когато му дойде някой нагости, ако е цар, а той учител, ще го разведе в целия си кабинет и ще каже: „Този кабинет е специална система, няма друг като него, а тия шишета са първи по рода си, тия екземпляри пък никъде не съществуват, само тук ги има.“ Ако е земеделец, ще го разведе из нивите си, ще каже: „Виж как хубаво се разорават“ и т.н.; ако е жена, ще каже: „Като моята рокля няма друга, а като моята шивачка не се е раждала втора.“ Туй е чувството на тщеславието. Ние ще кажем: „Тази е обикновена рокля, направи я една добра шивачка, приляга добре, а да е ‘особена’, няма нищо особено.“ Ако някой е проповедник, как ще се изрази у него тщеславието? – Ще каже: „Аз проповядвах в неделя, но като мен никой не може да проповядва – какви доказателства изнесох, а публиката беше тъй очарована, че ще помни за всякога.“ Тъй описвам чувството тщеславие.
Сега, гордостта другояче се определя. Горделивият ще се покаже тъй, че донякъде е малко скромен, но в себе си има желанието да покаже, че като него няма друг, обаче иска другите да го хвалят. Той ще се облече много скромно – не с дрипави дрехи, но пак за да обърне вниманието. Горделивият човек е скромен в обходата си, но ще го познаете, като турите някого на неговото място – неговата гордост ще излезе. Той не се хвали. От гордостта е произлязла завистта – горделивият човек е най-завистливият, той не може да слуша да хвалят другиго. Ако кажат пред него, че някой си човек някъде е учен, професор, той казва: „Не ми казвайте, учен човек бил той!“; ако говорят за някого, че е с добродетели, той казва: „А бе джанъм, не ми говорете, на Земята човек с добродетели не може да бъде!“; ако даже му говорите за Бога, той ще каже: „Даже и Господ, и Той прави погрешки.“ Гордостта при всички подобни случаи заговорва. Туй чувство е събудено най-много у религиозните хора – по-горделиви от религиозните няма, след това идват учените. Най-опасната гордост, която съществува, е между религиозните и учените, а най-голямата опасност, която сега иде, е от гордостта в Окултната школа. Та за този дявол имаме турено едно такова сито на вратата, че да не може да се промъкне никога. И тъй гордостта е едно най-опасно качество за човека. В края на краищата, този човек, който развие туй качество в себе си, както казват в митологията, сам ще почне да яде своите деца. Когато човек е горделив, той сам яде децата си: види, че някой човек е учен – върне се дома си, яде децата си; види, че някой е религиозен – върне се дома си, яде децата си. Да има възможност да отреже главите на всички хора с един замах, но да остане само неговата глава.
Сега, вие ще се самоанализирате. Искам всеки от вас да познава постъпките си – не само да бъдете строги, но и справедливи спрямо себе си. Именно това е преимуществото на всеки ученик.
За да може да възстановим помежду нас хармонията, ние трябва да имаме един ключ. Аз ще ви кажа кой е този ключ – той е Обичта. В музиката има два ключа: има цигулен ключ, има и басов ключ – само по този ключ може да четете едно произведение. И тъй, учениците трябва да имат ключ, и учителят трябва да има ключ. Тогава някои идват при мене без ключ и питат: „Какво мога да направя?“ Казвам: „Нищо не можеш да направиш.“ – „Защо?“ – „Нямаш ключ.“ Всички твои мисли, желания, действия трябва да бъдат определени по един велик закон, който Господ е турил, той не може да се измени.
Сега, имайте предвид, че в света има две влияния. Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на Разумния живот, тогава ще дойдат земните влияния, магнетизмът, електричеството, влиянието на най-низшите животни. Най-низшите животни ще почнат да упражняват влияние върху вас и понеже при влизането в една окултна школа се развива чувствителността, то вие ще бъдете в състояние да възприемете мислите на по-низшите същества от животинското царство. Затуй има опасност всеки ученик да се зарази от своите минали низши състояния на битието. Когато всички Учители предупреждават учениците си, те ги предупреждават именно за тия състояния, докато учениците не дойдат в състояние да разбират своя ум, да регулират тези течения от Слънцето и от центъра на Земята, и после, да разпознават тия течения и ключовете на низшето животинско царство. Например гневите се някому и някой път у вас се зароди едно желание: „Да имам едно въже, да го метна на врата му, да го стисна, та да го удуша.“ Отгде се е явила тази мисъл? – Тази мисъл е мисъл на паяка – паякът, като хване пеперудата, омотае я. Следователно вие сте влезли в царството на паяците. Някой път у вас се зароди мисълта: „Да го бодна малко, да му дам малко отровица, да го отровя.“ Отгде се е взела тази мисъл? – От скорпиона, от змията – всички тия същества искат да отровят своята жертва. Всички тия мисли вие ще ги приемете и тогава вашият ум ще влезе в туй течение и ще направите едно престъпление. И сега аз мога да анализирам всяка една ваша мисъл, всяко едно низше или висше проявление от где иде. Ще кажете: „Тъй Господ е наредил.“ Не, Господ е наредил много хубаво всичко в Битието, Великите Учители или Великият Учител на Битието много добре е наредил всичко. Когато влезете в тази система, Великите Учители ще ви разправят точно и определено в каква посока ще трябва да се движите.
И тъй, сега религиозните хора казват например: „На нас не ни трябва истина.“ Защо ни е на нас Истината? От окултно гледище, другояче обясняват необходимостта от Истината. Истината в Разумния живот е тъй необходима, както светлината е необходима за физическия свят, следователно и нейните лъчи са необходими. Истината има два вида лъчи – бели и черни лъчи и ако вие не сте подготвени, може да се заразите с отрицателната страна на Истината. Сега, този факт, който ви навеждам, е малко тъмен за ума ви. Как тъй, кои са причините? Окултната наука отговаря на въпроса кои са причините за разделяне на Бялото Братство от Черното братство. Първоначално те са били едно братство, вървели са в една посока, но идват до едно място, отдето настъпва разделяне – едните хващат наляво, другите – надясно. Защо? – Едните възприемат черните лъчи на Истината, а другите – белите лъчи. Тия лъчи ги има в Слънцето – и в слънчевата светлина има черни и бели лъчи. Има т.нар. бяло Слънце и черно Слънце – от бялото и от черното Слънце едновременно идват две течения, които се сливат. Като казвам черни лъчи, подразбирам, че вибрациите на тези черни лъчи са по-груби. Всичкото зло и всички тия лоши прояви и отрицателни качества се дължат на тия вибрации, които идат от черните лъчи. Коя е причината за проявяването на тия лъчи? – Ако не можете да контролирате ума си, във всеки един момент на раздразнение, на безверие или в какво и да е качество, което може да дразни и разколебава вашия ум, вие вече сте проводник на черните лъчи. Затова, когато изучаваме Библията, там всякога се препоръчва да бъдем положителни. В окултизма не може да кажете: „Ако е рекъл Господ, ще вярвам.“ Ако вярваш, ти си надясно; ако не вярваш, ти си наляво, защото неверието в едно отношение е вяра в друго отношение.
Сега, всичките тия енергии, които идат, тия две течения минават през човешкия мозък. И следователно вие постоянно ще изучавате методите – през кои области минавате. Например, когато дойде една религиозна мисъл у вас, тя няма да се появи в предната част на главата ви, а ще се появи отгоре, перпендикулярно. Когато дойде една научна мисъл, тя няма да се появи хоризонтално в главата ви, а ще върви под ъгъл, в един кръг. Ако вземете лъчите, които излизат от очите ви, и ги турите в една плоскост, всички тия сили, които падат под един наклон отгоре, действат в права посока, а всички други сили, които идват в друг наклон, действат отрицателно, те са енергии от черните лъчи. Ако дойде гняв, той ще се появи в областта около ушите ви – ако много се гневите, ще почне нещо да ви стяга около ушите, да ви наболява нещо. Ако гордостта се увеличи чрезмерно, ще чувствате отзад на главата, в мозъка си едно болезнено напрежение – то е излишък.
Сега, казвам, че Природата не обича дисхармонията. Всички тия сили, които минават през мозъка, имат своето предназначение. Но тия центрове на мозъка могат да станат положителни и отрицателни. Когато един център стане положителен, той възприема белите лъчи на Светлината – положителната страна на Истината – и тогава имаш едно възходящо състояние, настроение към Бога и умът ти се събужда. Когато религиозното чувство е негативно, вие ще имате един вътрешен стремеж, без да си давате отчет защо трябва да служиш на Бога. Казвате: „Трябва да се служи на Бога.“ Защо, как – не знаете. Тогава се явява религиозният фанатизъм и ще се придържаш към формите и обредите: ще отидеш в църква и ако си православен, ще запалиш една свещ, а онзи, който не запали свещ, счита това като голямо престъпление. Че утре може да откраднеш една овца, то е нищо, това не пречи, стига да можеш да служиш на Бога – да палиш свещи, а че други погрешки може да направиш, нищо. Окултната наука не приема този морал. Сега, тия сили, като се трупат вътре в мозъка, в бъдеще ще стане една спънка за вашето развитие, защото не мислете, че можете да се освободите от тях. Този мозък, който се проявява на Земята, във физическото поле, има си двойник в Астралния свят и след като отидете там, тези енергии, които се складират в този свят, ще ги преживеете по обратен път – всичко от този свят ще преживеете и там.
Сега, първото нещо е владеене на мозъка. В какво седи това владеене? То не е лесно изкуство, понеже имаме много навици. Онзи, който влиза в Школата, трябва да се справя с тези навици. Казвате: „Човек трябва да бъде търпелив.“ Човек някой път може да бъде търпелив и пак да има обратни резултати. В Окултната школа искаме, когато човек бъде търпелив, да има положителни резултати. Той, като е търпелив, отстъпва, отстъпва, отслабва и не може да развие ума си; търпението не трябва да бъде база за отслабване на ума, а за засилване, укрепване. Даже аз се опасявам от това, че някога в Окултната школа има опасност за отслабване на ума, защото тъй се стимулират други обратни течения. Например някой чел някоя книга, но този метод, които се прокарва там, той не го е проверил. И много източни методи са бивали употребявани в Англия и в Америка, но са дали отрицателни резултати. Сега окултистите на Запад искат да изработят един природен метод. Ние ще вървим по тоя, естествения, природния метод – най-безопасния, най-добрият. Той седи в следното: обърнете внимание, вие в ума си няма да си представяте Бога къде е и какво е, но винаги ще си представяте, че Бог е едно разумно същество, което ръководи всички неща без никаква погрешка. И като имате тази мисъл, тя тъй ще узрее във вашия ум, че ще регулира мозъка ви. Например ще имате едно упражнение: станете сутрин, спрете се и не само да прочетете една молитва, но и да помислите, че Бог е Любов, че в Него няма никакъв гняв, никакво отмъщение, никакво незадоволство. Тогава ще турите в ума си положителни качества за Бога, че Той е всемъдър и всички погрешки, които съществуват в света, са човешки погрешки и онова, което Той е построил в този свят, всичко е добро. Ще кажете: „Ама туй знаем.“ Не, за контролиране на вашия мозък туй ще знаете – този е най-простият, най-целесъобразният, един от най-добрите методи. И Писанието казва: „С какъвто дружиш, такъв ставаш.“ Забележете, и Господ има такива другари. Когато помислите тъй, вие ще предизвикате всички течения, които идат от Бога и минават през ред сфери – те ще нахлуят и ще образуват вашите мисли. Туй течение от Бога към вас няма да дойде изведнъж – щом помислите така, тази мисъл ще мине от Бога през умовете на хората и тогава по обратен път ще дойде към вас. Тази мисъл ще мине през всички мозъци – от по-благородните хора към по-низшите – и после ще дойде към вас. Тогава вашият Дух ще започне да работи съобразно законите, той ще започне да намира течението на тези мозъци и този мозък ще почне да се упражнява. Това ще бъде като с онзи градинар, който прокарва различни вадички да поят градината му. Така мозъкът ви ще се упражнява. Сега, индусите имат и друг метод, но няма да ви говоря тази вечер за този метод. Аз ви говоря за един от най-простите, но най-целесъобразен метод. Всички могат да го употребят, абсолютно без никаква опасност, и той всякога ще произведе резултат най-малко седемдесет и пет на сто.
Повтарям: тази хармония между вас е необходима. Засега още не се е въдворила тя. И аз искам в тази Школа да се възстанови хармония. Хармонията се състои в следното: да имате взаимно почитание един към друг, да знаете, че вие сте разумни души, в които Бог е вложил ум, с който може да си служите. Някоя душа може да е оцапана, но онзи, който разбира законите, той няма да гледа на калта. Следователно един окултен ученик няма право да съди. Ще каже: „Братко, ти си поокалян малко, чакай да те поочистя“, а няма да му каже: „Ти си такъв-онакъв“, няма право. Аз нямам право да ви съдя. Онзи, Великият Учител, всякога мълчи, зъб не обелва, той не говори за погрешките – вижда всички погрешки, но мълчи и не ги осъжда. Когато хората видят последствията от своите грешки, тогава Той казва: „Не е този пътят.“
А вие, българите, слава Богу, може да ви пратим за критици в другия свят. Особено българите са най-големите критици. Аз не съм срещал други хора такива критици като българите – бръснат без вода навсякъде. У всички българи това е една забележителна черта. И тази черта се дължи на това, че у българина религиозното чувство е много слабо развито още от грехопадението. Туй, дето страдат българите, то е защото религиозното чувство е тъй слабо развито. Между всички културни хора на света, най-слабо е развито религиозното чувство у българите. Туй е факт, който съм констатирал при измерванията си със сантиметър. Като дойде до твърдостта, до упоритостта на българина, навсякъде съм турил седем сантиметра; щом дойде до религиозното чувство, то спада до два-три сантиметра, а като дойде до милосърдието, малко се повдига. Казвам: ето къде е грехът – затуй той е критик, няма благоговение. Българинът скоро се разочарова, няма свято нещо за него. Идете в кафенетата, в селата – българинът никога няма да говори с почитание за жена си, нито жената ще говори с почитание за мъжа си: като дойде жената, тя ще изкара на мъжа си всички отрицателни качества; като дойде мъжът, и той ще изкара отрицателните качества на жена си. Не само между тях е така, но и между вас е същото. Така обаче не можете да бъдете окултни ученици, това да ви го кажа. Ако вие влезете тук тъй – като мъже и жени, да ви кажа право, не можете да бъдете ученици. Ако в бъдеще се чувствате мъже и жени, отвънка може да бъдете, но в Школата кракът ви не може да стъпи. Ученик, който влезе в Школата, и ученичка, която влезе в Школата, ако са мъж и жена, ще имат взаимно почитание помежду си. Ако са мъж и жена и започнат: „Моята жена, моят мъж, е такъв-онакъв“, не са ученици. Ако сте брат и сестра и започнете: „Моят брат, моята сестра е такава-онакава“, ще бъдете вън от Школата.
Казвам: който влезе в Школата, трябва да бъде един образец. В Школата аз няма да обеля ни зъб за вашите престъпления. Аз ще си туря други очила сега – в Окултната школа има други очила, любовни очила ги казват. Тия любовни очила седят в следното: ние с тях виждаме добрата страна на всичките ви недостатъци. И ние съдим за резултатите така: ако аз взема в ръката си например една тесла и разсека едно дърво на две, три, четири, пет, шест и повече парчета и ако от тия парчета изкараме една кола, с която хората могат да си служат, тази тесла е постигнала целта си – по резултатите съдим. Но ако аз накълцам дървото и нищо не излезе, казвам: целта не е постигната. Ние се произнасяме в края какви ще бъдат последствията. И аз искам от вас всинца ви да бъдете много внимателни. Ние ще започнем с дялането на трески – ще дяламе по всички правила и в края ще видим какво може да изкараме. Сега аз виждам, във вашите умове седи мисълта: „Не може ли по-лесно да стане това, някой да ни повлияе чрез хипнотизма?“ Не, най-безопасният метод е сутрин да мислиш за Бога, че е Любов, че е всемъдър и всеблаг – това е първата молитва. Всяка сутрин, като станеш, помисли една-две минути върху това, че Бог е Любов, че Бог е всемъдър и всеблаг, и веднага ще почувстваш едно добро разположение, ще тонираш мозъка си. След като се произведе туй състояние, има други методи.
Ние ще пристъпим вече към специални методи, ще пристъпим тъй, както Ангелът, който дойде при Корнилий, му донесе същественото – донесе тази Светлина в неговия мозък и му каза: „Повикайте Петър, той ще ви научи същественото.“ Когато човек възприеме същественото в себе си, тогава ще дойде един окултен Учител, който и да е, безразлично, за да го научи на онези основни правила, които трябва да изпълнява.
Сега, аз искам туй първото правило всинца да го приложите за две седмици. Ще си вземете едно тефтерче и сутрин, като станете, ще отправите ума си към туй Разумно Същество. Ще отбележите в тефтерчето си кога сте започнали и след като си направите упражнението, има ли някаква промяна, какво сте почувствали. Ще го правите три пъти на ден – сутрин, на обед и вечер. След две седмици ще видим какъв резултат има. И тъй всеки ще си вземе по едно тефтерче. Ще кажете: „Без тефтерче не може ли?“ – Не може, едно малко тефтерче ще си имате в джоба и ще си отбелязвате в него. Ако пропуснете да направите някой път упражнението, ще бъдете толкова искрени – ще отбележите, че сте пропуснали, няма да избегнете това. Някой пропуснал и после не отбелязал – това е опасно. Ако пропуснете, ще отбележите вашата погрешка, нищо не значи. Във всичките си упражнения ще бъдете искрени, ако искате да имате резултати. Този опит ще го правите две седмици. Вие имате стари възгледи, които много мъчно може да се изкоренят. Ще каже някой: „Не е ли по-хубаво аз да стана сутрин и да си направя една хубава молитва?“ По-хубава молитва от тази няма в света – да помислиш, че Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг; по-хубава молитва от тази аз не зная. Като помислиш за Бога, че е Любов, ще ти се стопли сърцето; като помислиш за Бога, че е всемъдър, ще дойде Светлина в ума ти, няма по-хубаво нещо. И аз съм казвал тъй: Светлина в умовете ви, Чистота в сърцата ви и Истина в душите ви. Светлината ще ви даде Знания, Чистотата ще ви даде Сила и стремеж, а Истината в душите ви ще ви даде Свобода. Това е моето правило, нали ви го дадох.
И тъй, който иска да има Светлина в ума си, щом помисли за Бога, че е всемъдър, веднага Светлината ще дойде в ума му; щом помисли, че Бог е Любов, ще дойде Топлината, а когато се яви Топлината, заедно с нея ще дойде Чистотата. Нали вие само с вряла вода правите дрехите си чисти? Без Топлина Чистота не може да има, туй ще имате предвид. Като станете сутрин, ще дойдат вашите стари учители, ще ви кажат: „Не му е времето, може да си поспиш, има време.“ Не, първото нещо, щом се пробудиш, е да кажеш тази молитва. Но кога? – Като си легнеш вечерно време и като си спал през нощта много добре, спокойно. С първото пробуждане направи упражнението. Ако си се пробуждал и заспивал, законът е друг: при първото пробуждане не лягай повече да спиш, стани и направи туй упражнение; след него вече не лягай. Вие ще кажете: „Ами ако е 1 ч.?“ – В 1 ч. няма да се събудите вие, ще се събудите в 3, 3.30 или в 4 ч. При безпокоен сън ще се събудиш в 1 ч., в 2 ч.; който спи добре, той ще се събуди в 3, 3.30 ч., а аристократите ще се събудят в 6, 7, 8 или 9 ч. и ще кажат: „Успали сме се.“
И тъй упражнението сутрин ще го направите рано, на обед – преди 12 ч., а не след 12 ч. На работа сте някъде (туй упражнение ще може да го направиш навсякъде), вие можете да се спрете една, две, пет минути. Колкото и да е строг вашият началник, ще вземете перото да работите и ще си отправите ума нагоре с мисълта, че Господ е Любов. И никой няма да забележи, че правите това, няма условия, които да ви попречат. Даже и жената, като готви, като пържи в тигана, за две-три минути може да спре лъжицата – няма да ви изгори яденето. Ако ви изгори яденето, аз ще ви го платя – няма да изгори.
И тъй аз искам вие да помогнете да се възстанови тази хармония. Ако вие не турите хармонията, тя скоро иде в света, тя сама ще се въдвори. Защото онези цигулари, които са майстори, сами си нагласяват цигулката, а онези, които не са майстори, други им ги нагласяват. Тъй че ако ги оставите, други пък ще ви ги нагласят. Ние сами трябва да знаем поне да нагласяваме цигулките си.
Сега разбрахте ли първото правило? Вечерно време, пет минути преди да си лягате ще си направите упражнението. Сега, в тази Школа да не казва някой, че остава на особено мнение. Особено мнение тук няма. Който иска особено мнение, то значи: „Аз ще взема от Школата туй, което ми трябва, а за другото оставам на особено мнение.“ Който иска да остане на особено мнение – отвънка. Който и да е ученик, който не е готов да направи туй упражнение, той не е достоен за ученик. Сега, аз, за да ви помогна за туй упражнение, макар да съм го правил много пъти, пак ще го правя за две седмици с вас. Някои от вас може да имате изкушение, че ученикът трябва да го прави, а Учителят – не. Аз ще го правя с вас. (Запитват: „От кога да го започнем?“) – От тази вечер. В тефтерчето ще си отбелязвате часа, когато сте го направили и трите пъти през деня. Ако нямате часовник, поне да отбележите, че сте го започнали. Ще си отбелязвате в тефтерчето само с една буква какво сте почувствали: ако почувствате Любов, ще турите само буквата Л; ако почувствате Сила, ще турите само буквата С. Ще пишете само преживяванията си и то само с букви, другояче вие ще се отклоните. В туй упражнение все таки, ще ви дойдат някои нови мисли, забравени мисли, нови чувства, ще се прояви във вас нещо благородно, ще влезете в тези течения.
Аз ви давам това упражнение, понеже влизате в Школата. Всякога не може да имате туй упражнение, да го знаете това. Друг път и хиляди лева да плащате, туй не може да го имате, да не мислите, че всякога можете. Туй е специално упражнение и ако го използвате добре... Ама може да кажете: „Друг път!“ Не, всички неща в Природата си имат определено време – не го ли направиш навреме, вратата е затворена. Не отидеш ли на време, вратата е затворена, ще чакаш; почнеш ли да хлопаш, ще ви кажат: „Не ви познаваме“, оставате си назад. Вие ще благодарите, че ви дават един опит за две седмици, не повече – за две седмици само. След две седмици ще спрете, няма да го употребявате; подир две седмици и да искате, няма да дойде то. Ще кажете: „Ама ние го знаем това нещо.“ Не го знаете. – „Ние сме го мислили.“ – Не сте го мислили още. Ако вие възприемете слънчевата светлина чрез отражението й през десет огледала, през които е минала, и ако я приемете направо, има голяма разлика. В туй, последното, положение ще имате най-малко първото отражение на тази светлина, която ще слезе отгоре.
Сега няма да бъдете предвзети – да казвате, че ще останете на особено мнение. Никакво преувеличение! Това ще бъде встъпление към упражненията, които постоянно ще правим. Ред упражнения ще имаме.
Сега, за да може тази идея да порасне, трябва вода, нали? Да четем тогава за водата.
Прочетоха се двадесет работи върху темата „Предназначението на водата.“
Тайна молитва