ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА
– Когато минаваш по кален или прашен път, стани птица, хвръкни нагоре, дето няма кал и прах. Среща ли човек известно препятствие или съпротивление в мисълта си, трябва да се повдигне в по-високо поле. Влезе ли в полето на висшата мисъл, той е свободен от всички противоречия.
Не се свързвай с временните, преходните неща. Ако се свържеш с тях и ги обикнеш, когато загубиш, ще страдаш.
Човек, който не иска да бъде смачкан от колективната мисъл на хората, трябва да се свърже със силите на Живата Природа и да издигне съзнанието си до Бога.
Хората се отнасят с невнимание и с неблагодарност към средата и са внимателни към условията. Родителите са средата за децата, но колкото и да са добри, децата им не са внимателни към тях. Дойде ли въпрос до някакви условия - до някой приятел, децата всякога го приемат с трепет, очакват нещо от него. Бащата харчи за сина, хиляди левове годишно, да следва в странство, но синът не пише на баща си нито едно благодарствено писмо. Обаче, някой негов приятел му купи билет за театър - той веднага пише писмо, бърза да благодари за приятната вечер, която са прекарали заедно. Защо синът постъпва по два различни начина? Защото бащата е среда, а приятелят - условие. Ако приятелят ви почне да се грижи за вас като баща, т.е. от условие стане среда, вие ще престанете да му благодарите, да бъдете внимателен към него.
Ето защо, пазете се, да не правите нещата обикновени. Всяко благо, което получавате, да не бъде за вас като нещо обикновено, но като ново изявление, ново откровение на Възвишения Свят.
Не се меси в чужди работи - вземаш половината от дълговете на хората.
Един закон гласи: колкото по-малко вяра имаш, толкова Възвишеният Свят става по-строг към тебе и обратно.
Артистът знае, че като играе някоя роля на сцената, това не е реално, а привидно. Той забогатява или осиромашава на сцената, плаче или се смее, но това е привидно. И в живота, като се смееш или скърбиш, като страдаш или като се радваш, да съзнаваш, че това е привидно; ти си на сцената.