Цветана - Лиляна Табакова, "Съзвучия от бъдещето", СД Алфиола, 1992
ПОМОЩТА НА ГЕНИИТЕ
30.11.1940 г. - Изгрева - София
Тази сутрин брат Христо дойде по-рано при мен и весело ми каза, че днес ще пея на Изгрева пред Учителя. От известно време търсим удобен ден и час, за да пея в салона*.
Започнах бързо да се обличам. като едновременно се разпявах. Взех със себе си нотите и тръгнахме. Денят беше хубав, ясен и светъл. По пътя брат Христо ми разказа как отишъл предната вечер при Учителя, той да определи деня и часа, когато да пея пред него. Учителят му казал да мине при него на другата сутрин. Рано тази сутрин брат Христо отишъл при него и го намерил сам. Всички братя и сестри тръгнали за Витоша. Учителят в последния момент отказал да отиде на тази екскурзия, въпреки приготвената раница и термоси с гореща вода.
Когато дойдохме на Изгрева, имаше само трима души: брат Ради, сестра Савка и брат Галилей. Учителят слезе в салона. Аз се качих на сцената и изпях арията на „Славея" из операта „Сватбата на Жанет" от Бизе (с много вариации, имитиращи славей). Пях с особена лекота! Учителят сияеше от радост. Слязох от сцената, целунах му ръка и казах, че искам да си почина. Той тихо поръча сестра Савка да ме заведе в стаята си. Преди да изляза с нея, ме изгледа продължително и каза:
— Една известна, голяма певица от миналото, влиза в теб и пее чрез теб! Много гении привлече ти с пеенето си. Тези гениални души бяха около главата ти. Ти правиш естествени движения, добре се държиш на сцената. Аз ще ти покажа как да се ограждаш!
Като сме излезли със сестра Савка от салона, Учителят казал още: „Този глас е работил хиляди години в Светилищата и Храмовете на Древността."
Сестра Савка ме заведе в стаята си, извади от един гардероб една мека жълта дрешка, и ме накара да сменя копринената си рокля, за да не я измачкам. Полегнах на леглото и. Тя отвори един шкаф с двойна стъклена врата и ми подаде от там беседата „Новата Ева" от Учителя. Докато си почивах и четях, тя седна пред една масичка и започна да пише нещо. След час и половина станах и отидохме отново при Учителя. В приемната стая беше и брат Христо. Учителят ни покани да седнем и каза:
— Ние ще те изпратим на едно място, където ти ще свършиш една Божествена работа!
Аз се обезпокоих, помислих си, че ще ме изпрати някъде далече и побързах да кажа: — Учителю, много пречки има да вляза в операта, трудно ще стане!
Той продължи:
— Там сега те си служат с интриги, но Бог всичко ще очисти! Когато наближи времето птичките да запеят и природата започне да се пробужда, те ще те назначат!
Успокоих се. Точно така и стана. На 5 февруари 1941 г., ме назначиха в Народната опера, въпреки интригите и пречките на примадоните и главните диригенти.
— Ти ще пееш песните и по радиото**!
Аз си помислих за трудностите, но си казах, че Господ всичко може!
В операта бяха започнали вече първите намеци, нападения заради моите идеи. Аз не се оплаквах още на Учителя. Той проговори и аз подскочих на стола си от учудване, че прочете мислите ми:
— Който не те приеме с любов, мене не приема, защото Ние те пращаме там. Ако нямат любов към тебе, няма да им върви. Работите вместо да се уредят, ще се объркат. Ти не говори много с тях, само пей и дръж връзката си с Небето!
На тръгване брат Христо каза:
— Учителю, тя обича пеенето и музиката и е много чувствителна.
Часът беше вече седем и половина. Целунахме святата ръка на Учителя. Благодарихме му и слязохме през гората в града.
___________________________
- 1 На мястото където е бил салона сега се намират сградите на руското посолство (бел. ред.)
- 2 На 5 юли 1940 год. изнесох радио концерт. В програмата включих песента „Фир Фюр Фен" — индуска молитва. Като попитах Учителя какво име да сложа в програмата, той каза: „Сложи Беинса Дуно". Акомпанираше ми главният диригент на операта — Асен Найденов. Учителят ми показа как да изпълня молитвата, като ми я пееше. Той слуша концерта и беше много доволен. Някои от колегите ми ме питаха от къде знам тази хубава молитва. (бел. авт)