Утринни слова - Пета година (1935-1936)
Познат от Бога
Размишление.
Съвременните хора се оплакват, че не им достига нещо. Какво им не достига? – Правилно разбиране на нещата и прилагането им навреме и на място. Наистина, и най-хубавите неща, криво разбрани и не навреме приложени, причиняват големи пакости и нещастия. Дайте пари на бедния, който не се е научил да работи, и той в скоро време ще стане ленив; дайте знание на невежия, и той ще прояви гордостта си; дайте сила на слабия, за да се прояви в него насилието; дайте красота на грозната мома, за да видите в лицето й суетата на живота; вложете светостта в неразкаяния грешник, за да разберете, какво значи духовна гордост.
Често се говори за греха, и мнозина се запитват, коя е причината за проявяването му. Много причини има за съществуването на греха. Стремежът на човека да стане по-учен, по-силен, по-красив, по-богат от другите, става причина за проява на греха. Не е лошо да бъде човек богат, учен, силен, красив, но той не трябва да се състезава с близките си, нито да очаква тяхното одобрение и награда. Ще бъдеш учен, богат, силен, красив за себе си. И като постигнеш желанието си, ще даваш от своето благо и на другите, без да очакваш нещо от тях. Значи, причината за греха, за заблужденията се крие в самия човек, а не вън от него. Ще кажете, че грехът и злото се крият в лошите духове. Какво са лошите духове? – Човешки духове. Като умре някой грешник или престъпник, той не престава да обикаля живите хора и да им нашепва, какво да правят, как да се проявят. Ново нещо ли ще кажат те? – Нищо ново. С какъвто морал и разбирания са живели на земята, такъв ще проповядват и от другия свят. Ще дойде някой дух при вас и ще ви нашепва, че не може да се живее без пари и без лъжа, че трябва да помислите за себе си. Като слушате да ви се говори така, дохождате до заключение, че някой велик дух ви говори. Това е заблуждение. Великите и светите духове говорят по друг начин. Те напътват хората към доброто, а не към злото.
Съвременният свят е пълен със заблуждения. Външно хората са гладко замазани, чисти, бели, но достатъчно е да бутнете някъде, за да излезе нечистото, грозното, кривото, което от векове се таи в човека. Ако търсиш богатството, силата, знанието, красотата, здравето само за себе си и за своите близки, ти си на крив път. Тези блага водят към заблуждения. Знанието, богатството, силата, красотата са реки, които минават край всички хора. Всеки ще задържи от водата им толкова, колкото му е нужно. Останалото ще пусне да тече свободно, да пои градините на всички хора. Рече ли да тури бент на водата, да я задържи само за себе си, той ще причини пакост и на своя дом, и на близките си. Който мисли само за себе си, изпада в противоречия и заблуждения, от които не може да се освободи с векове. Да живееш само за себе си, това е външното, механическо разбиране на живота.
„Но ако люби някой Бога, той е познат от Него. И тъй, колкото за яденето от идоложертвеното, знаем, че идолът е нищо на света, и че освен едного Бога, няма никой друг Бог.“ (– 3 и 4 ст.). Павел се стреми да примири различните разбирания на хората. Той казва, че няма нищо лошо в яденето на идоложертвеното, защото идолът е нищо на света. Същевременно той изтъква идеята, че съществува само един Бог, понеже хората са вярвали и вярват в много богове.
„Но гледайте, да не би тая ваша свобода да бъде съблазън на слабите.“ (– 9 ст.). – Значи, слабият може да се спъне, както от своята свобода, така и от свободата на своя ближен. С други думи казано: Това, което майката яде, детето не е в състояние да яде; товара, които силният носи, слабият не може даже да го подвижи; знанието на учения и силния, не е знание и за слабия. За да се ползват разумно от силата, знанието и от богатството си, и силният, и слабият трябва да посветят всичко на Божественото в себе си. Само така човек може да запази свободата си. Не е лесно да изгубиш свободата си. Изгубиш ли я, ти се ожесточаваш, ставаш груб, недоволен от живота. Истински свободен е богатият, ученият, силният. Дето е свободата, там е богатството. Истински богатият е честен човек. Каквото има, той го открива пред хората. Ще кажат, че частната собственост не съществува вече; тя изиграла своята роля. Частна собственост е тази, която никой не може да ти отнеме. Например, тялото ти е частна собственост. Обаче, къщата ти не е частна собственост. Не е лошо, че имаш къща; лошо е, ако се държиш за нея, като за частна собственост. Даже и тялото, като твоя частна собственост, не ти е дадено да си поживееш, както намираш за добре. Казано е в Писанието: „Дайте телата си в жертва жива, свята и Богоугодна.“ Мислиш ли само за хранене и обличане на тялото, ти ставаш негов роб. Така ти нарушаваш Божия закон и влизаш в стълкновение с всички хора. Даде ли човек предимство на желанията на тялото си, той проявява животинското в себе си, а духовното пренебрегва. Такъв човек мисли за слава, за почести от хората, а забравя да прояви доброто в себе си. Виждате го горд като паун. Разперил опашка, той върви напред, иска да обърне внимание на всички хора. Като е дошъл на земята, човек трябва да се ръководи от Божиите закони, а не от човешките и животинските. Не живее ли така, той сам определя съдбата си, сам подписва тежката си присъда.
Ще ви предам една приказка от „Хиляда и една нощ“ накратко и със свои думи. Ще кажете, че приказките „Хиляда и една нощ“ са крайно фантастични. Те съдържат нещо поучително за практическия живот. Четете ги съзнателно, да извлечете поуката, която се крие в тях. В приказката, която искам да ви разкажа, се говори за един млад момък, който търсил начин да подобри живота си. По едно време той намерил една млада, богата мома и се оженил за нея. Оказало се, обаче, че тя владеела черната магия. Един ден мъжът й се провинил нещо пред нея и, за наказание, тя го превърнала в куче. Тежко било положението му, като куче, защото тя постоянно го биела. Той имал съзнанието на човек, а формата на куче, поради което страданията му били големи. Като не могъл повече да понася страданията, той напуснал дома на жена си и започнал да скита по улиците, докато попаднал във фурната на един добър човек. Фурнаджията приел бездомното куче при себе си и често се вглеждал в него. Той забелязал, че кучето е умно, а главно различавало фалшивите пари от истинските. Една жена, редовна клиентка на фурнаджията, също обърнала внимание на кучето, в очите на което видяла съзнателния поглед на човек. Понеже дъщеря й владеела бялата магия, тя решила да му се помогне по някакъв начин. Един ден успяла да примами кучето и да го заведе при дъщеря си. Щом погледнала в очите му, дъщерята познала, че това е човек, превърнат на куче. Тя взела някаква вода и напръскала с нея кучето, което веднага се превърнало на млад, красив момък. Тя казала на младия човек: Ти си женен, затова ще отидеш при жена си. Тя ще се уплаши, като види, че си дошъл при нея, но давам ти една течност, с която ти ще я напръскаш. Какво ще стане след това и как ще постъпваш по-нататък, оставам на твоята съвест и разбиране.
Младият човек благодарил на момата за доброто, което му направила, и тръгнал за у дома си. Като го видяла, жена му се уплашила и започнала да бяга. Обаче, той успял да я напръска с течността, и останал учуден, когато пред него застанала красива черна кобила. Той веднага я завел в обора и започнал да я бие. Това правел всеки ден, с което отмъщавал на жена си за стореното от нея зло. Един ден той срещнал своя духовен наставник и му разправил историята на своя живот, след което го запитал, добре ли постъпва със своята черна кобила. Духовникът му отговорил: По човешки закон постъпваш право – око за око, зъб за зъб. Така ти отмъщаваш на жена си. По Божия закон, обаче, не постъпваш право. Ти трябва да проявиш милосърдие към нея: ще я храниш добре, ще я милваш, ще й даваш работа, да те обикне и тя. Щом те възлюби, тя ще изкупи погрешката си към тебе и след време ще се превърне на човек. Иди си сега и приложи Божия закон. Само така ще разрешиш правилно задачата си.
Как трябва да постъпите с човек, който е извършил някакво престъпление? Вие живеете в християнска епоха и казвате, че този престъпник трябва да се обеси. Ако питате него, той ще ви каже, че извършил престъплението, защото и по отношение него е извършено престъпление. Крадецът ще каже, че краде, защото и него са крали. Лъжецът ще каже, че лъже, защото и той е лъган. Така не се разрешават въпросите. Насилието ражда насилие. За да не се дава път на насилието в живота, Христос казва: „Не си отмъщавайте. Не давайте място на гнева в себе си.“ Ще кажете, че чрез отмъщението търсите своето право. Оставете на Бога, Той да отдаде правото на всекиго. Ако за отмъщение превръщаш човека на куче, някога той ще те превърне на кобила и ще те измъчва. Къде е разрешението на въпроса? Тежко е положението на човек, който изгубва човешката си форма и се превръща в животно. Конят стои по-високо от кучето, но нали не е човек. При това, ако човек е превърнат на кон, наказанието му не е малко. Следователно, не е нужно и да го биеш всеки ден. Достатъчно е това наказание на човека – да се превърне в животно.
Какво трябва да правите, като грешите или вършите престъпления? Нищо не ви остава, освен да изправяте погрешките си. Докато сте на земята, все ще грешите, все ще превръщате ближния си на куче или на кон, но важно е да изправяте погрешките си и повече да не ги повтаряте. Ще кажете, че разликата между кучето и коня е голяма. – Това нищо не значи. Важно е да се отнасяте добре с всички животни. В приказката от „Хиляда и една нощ“ се казва, че за отмъщение мъжът превърнал жена си на черна кобила, която всеки ден биел. Каква полза имала тя от това, че стои по-високо от кучето, когато всеки ден била бита? Човещина се изисква от хората. Човек трябва да се отнася добре и с приятелите, и с неприятелите си. Справедливост се иска от всички! Понякога животните постъпват по-добре от хората. Обаче, няма постъпка, за която да не се отговаря в съдния ден. Тогава и животните ще бъдат съдени, а колко повече хората.
Като четете приказките от „Хиляда и една нощ“, питате се, защо трябва да се превръщат хората на животни. Има причини за това. Изобщо, за всяко нещо, което е ставало и става, има дълбоки причини. Всяка животинска форма е носителка и на доброто, и на злото. Богатството, силата, знанието също така са носители и на доброто, и на злото. Всичко, с което разполага човек, може да го употреби и за добро, и за зло: от него зависи, как ще използва силите на своя организъм. Ако е разумен, той ще употреби всичко за служене на любовта. Единствената сила, която не върши зло, е любовта. Затова е казано, че всички злини и престъпления стават вън от любовта. Колкото и да е свирепа тигрицата, към малките си тя е нежна, любеща майка. Любовта я прави добра и нежна. Обаче, същата тигрица е жестока към онова, което не е излязло от нея. Така постъпват и хората. Те са нежни, внимателни към всеки, когото обичат. Към онзи, когото не обичат, те са готови да му причинят ред пакости и неприятности. Всеки трябва да съзнава, че живее и се движи в Бога и, следователно, не може да излезе вън от любовта. А който живее в любовта, не може да греши. Вложете в ума си тази мисъл и следете за делата си. Любовта разглежда нещата отвън и отвътре. За нея няма нищо скрито-покрито. Тя се радва на живота, в каквато форма и да се проявява той. За нея животът е красив и разнообразен. Тя не се изкушава от нищо. Който се изкушава, той е вън от любовта, вън от истинския живот.
Истинският живот има две страни: външна и вътрешна. Който се съблазнява от много неща, той разбира външно живота. Виждате ли, че някой иска да се осигури, да има къща, пари, имот, да разчита на нещо, той разглежда живота отвън. Той казва: Хиляда лева да имам в банката, но да зная, че има нещо на мое име, на което да разчитам. – Кой е той? – Всички хора. Когато говоря за заблуждението в живота, имам предвид всички, които са заблудени; когато говоря за доброто, имам предвид добрите хора; когато говоря за разумността и за красотата, имам предвид разумните и красивите. – Кой човек е красив? – Който носи доброто и любовта в себе си. Истински красивият е добър, богат, силен, любящ. А за да бъдеш богат, преди всичко, трябва да проявиш доброто. Любовта пък предшества и богатството, и силата, и доброто, и красотата, и разумността. Човек трябва да служи на любовта с всичко, каквото притежава. Който не може да употреби всичките си добродетели в служене на любовта, не може да се нарече истински човек, не може да бъде възлюбено чадо Божие. Той не може да бъде подобен на Бога. Ако искаш да бъдеш образ и подобие Божие, приложи доброто и любовта, които са вложени в тебе. Щом ги приложиш, ти ще обичаш хората и никого няма да осъждаш и критикуваш. Как постъпва Бог с човека? Като види, че някой е паднал, Той казва: Не се безпокой. Стани и върви напред!
„Познат от Бога.“ – Кой е познат от Бога? – Който прилага любовта първо към Бога, а после и към ближния си. Любовта е непреривен процес. Най-малкото прекъсване в този процес подразбира прекъсване на съзнанието. Щом се прекъсне съзнанието, човек попада под чуждо влияние, което му се отразява вредно. Той започва да желае всичко, каквото ближният му е придобил с усилие и труд. Ако види красив човек, иска да бъде като него; ако види богат, и той иска да стане богат. Какво ще бъде положението му, ако има само един красив човек в света? – Възможно ли е това? – Възможно е. Красив е човекът, но не и неговите удове. Следователно, красотата на човека е специфична, различна от красотата на неговите очи, ръце, крака и др. В този смисъл, можем да кажем, че един е красивият човек, един е богатият, един е ученият и т. н. Щом пожелаеш да бъдеш като другите хора, ще знаеш, че всеки за себе си е един, няма друг като него. Ти ще се стремиш да развиеш такова качество в себе си, каквото никой друг не притежава. В това велико разнообразие на прояви и добродетели се крие единството между душите. Един е Бог, но всички могат да бъдат като Него. – Кога? – Когато са свързани с Него. Който се опита да скъса тази връзка и да се отдели от своя Създател, влиза вече в кривия път, в пътя на греха. – Няма човек като мене. – Ти си в кривия път на живота. Ще бъдеш едно с Бога и едно със своите ближни. Във вътрешното единство е разнообразието на живота. В това единство, именно, се проявява любовта. Приложете любовта, за да разберете закона на единството.
Казано е в Писанието: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си, като не им вменяваше в грях техните погрешки и престъпления.“ Христос даде пример на хората, как да живеят, но, въпреки това, всички са недоволни от живота. Майката е недоволна от дъщеря си, бащата от сина си, жената от мъжа си, мъжът от жена си, учителят от учениците си и т. н. Живот ли е това? Ще кажете, че условията, хората, животът е лош, затова и вие сте недоволни. Така не се говори. Нито животът е лош, нито хората са лоши. Право разбиране е нужно на човека. Ще кажете, че животът ви е пълен с противоречия. Изкуство е да живееш в противоречия, а не в свят, дето пътищата са гладки. Земята е велико училище, в което хората придобиват ценни уроци. Да светиш на хората, да оправяш пътя им, това е умение да живееш. Герой е онзи, който е приятел и на лошите, и на добрите хора. Защо господарят трябва да бие слугата си? Ако слугата не е свършил нещо навреме, нека господарят вземе неговия образ, и сам свърши работата си. После нека извика слугата и да му каже: И аз имам господар като тебе. Както аз върша работата на господаря си, така и ти върши своята работа. За предпочитане е да свършиш работата вместо слугата си, отколкото да го биеш с ръката си. Така ще изразходваш повече енергия, отколкото с работата. От човека зависи да живее добре, да вижда доброто и красивото в лошите и отрицателните неща.
Срещате една грозна мома и обръщате лицето си настрана, не искате да я гледате. Обаче, аз познавам тази мома и турям на нейно име в банката няколко милиона. Веднага около нея започват да се стичат млади момци, кандидати за женитба. Какво е станало? – Парите представят красива маска, турена на лицето на грозната мома. Сега момците казват, че момата не била толкова грозна, както по-рано им се виждала. Те намират, че има нещо красиво в нея, за което заслужава да я обикалят. Идеал имат вече момците, но и момата има идеал, който я прави красива. Който няма идеал в живота си, той е грозен. Който живее със страх и безпокойство, че няма богатство, знание, сила, красота, той преждевременно остарява. Ето защо, за да бъдете красиви и да не остарявате, носете някакъв висок идеал в душата си. Бъдете смели и безстрашни! Приложи доброто, вложено в тебе, и от нищо не се страхувай. Ако си добър, не можеш да бъдеш беден. Добрият е същевременно богат, силен, разумен. Ще кажете, че разбирате, какво нещо е доброто. Не е достатъчно само да разбирате доброто, но трябва да го приложите. Разбирането има отношение към ума, а прилагането – към сърцето и волята. Щом разбирате нещо, трябва да го приложите. Само така ще дойдете до вътрешното познаване на нещата, т. е. до тяхната същина.
Казано е в Битието, че Бог забранил на Адам и Ева да ядат от плодовете за познаване на доброто и на злото. Въпреки това, те ядоха от плодовете на забраненото дърво, но не получиха вътрешно познаване на доброто и злото. Външно го познаха, но не и вътрешно. – Какво трябваше да правят Адам и Ева? Не трябваше ли да ядат от забранения плод? В такъв случай, докога не трябваше да ядат? – Докато придобият доброто и го проявят навън. Те се изкусиха, защото им липсваше доброто. Човек се изкушава и пада, когато няма нещо, което му е необходимо. Първите човеци нямаха доброто, т. е. не бяха го проявили, затова се изкусиха от дървото за познаване на доброто и злото. Ако бяха дали ход на доброто в себе си, нямаше да се съблазнят от нищо. Ако носиш сто килограма злато на гърба си, и някой вземе няколко килограма от него, ти ще благодариш, че те облекчил. Носиш ли само два килограма, и някой се осмели да вземе част от него, ти ще повдигнеш голям въпрос. Ще кажеш, че и без това златото не е много, няма нужда да даваш на другите от него. Значи, малките работи, недоимъкът раждат противоречията и недоразуменията в живота.
Сега всички хора искат да се освободят от големите противоречия. Те търсят път да се освободят, но не знаят, как да го намерят. Един е пътят, който води към освобождаване: да възлюбиш Господа Бога твоего с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичката си сила. – Как ще намерим Господа? – Както младият момък намира своята възлюбена. Той я търси тук, там, докато един ден сърцето му трепне, и той казва: Намерих я! Възрастните се смеят на младите моми и момци, критикуват ги, без да знаят, че единствени те им показват пътя към Бога и начина, по който могат да Го възлюбят. Момите и момците са най-добрите проповедници. Момъкът и момата казват на хората: Ако вие възлюбите Господа, както ние се обичаме, няма да страдате. Тъй щото, ако питате какво е предназначението на младите моми и момци, ще знаете, че те упътват учениците в правия път. Като видят, че някой ученик изкривява пътя си, те му казват: Внимавай, изкривил си пътя си. За да го оправиш, възлюби Господа. Те са живият Божи закон, който казва: Ще възлюбиш Господа, както младият момък обича своята възлюбена, и младата мома – своя възлюбен.
И тъй, старият трябва да се учи от младия. – Какво да учи? – Любовта. Младият пък трябва да учи от стария мъдростта. Синът или дъщерята казва на родителите си: Ако научите от мене, как да любите Господа, вие сте на прав път. Ако се съблазните от мене, вие сте на крив път. Нито моята любов е на място, нито вашата. Същото се отнася и до любовта на човека към хората. Изобщо, истинска любов е онази, която дава подтик на човека и го отправя към Бога. Ако любовта ви внася съблазън и убива всякакъв подтик, тя не е истинска. Някой се съблазнява от любовта на едного към даден човек. – Защо се съблазнява? – Защото неговата възлюбена била жена. Не се съблазнявай, но виж добрата страна на неговата любов. Кажи си: Тази жена още нищо не е дала за този човек, а той я обича, прави големи жертви за нея. Аз, разумният човек, на когото Бог е дал хиляди блага, и всеки момент се жертва за мене, не зная, къде да Го намеря и как да Го обичам. Трябва да уча любовта от младия момък и младата мома.
И тъй, учете се от онези, които любят. Военният люби сабята и пушката си, на тях разчита. – Защо? – Те ще го прославят. Ученият отваря книгата, чете, изучава я, знае, че тя ще го направи човек, тя ще го прослави. Следователно, и вие трябва да възприемете любовта и да я приложите, защото тя ще ви направи човеци и ще ви прослави. Не търсете слава от човеците, но от любовта. Който разбира това, ще стане слуга на любовта и ще се повдигне. Който не разбира, ще стане господар на любовта и ще се понижи. Който разбира живота, може да се жени; който не го разбира, да не се жени. Който е богат, силен, учен, да се жени; който е беден, слаб, невежа, да не се жени. Женитбата е велик акт, който изисква подготвени хора. Който се жени, трябва да намери истинската си възлюбена, която да отговаря на чувствата му.
Двама американци, добри приятели от детинство, решили да търгуват заедно. И двамата вложили по пет милиона долара в търговията си. Работата им вървяла добре, и приятелските им отношения се закрепили повече. След известно време и двамата се оженили. Така живели една-две години, но животът им не бил добър. И двамата се оплаквали от жените си и били готови да се разведат. Преди да направят това, те решили да разменят жените си, дано животът им се подобри. Опитът излязъл сполучлив. Сега те разбрали, че първият път не са попаднали в избора си. – Какво показва това? – Че хората често разместват нещата. Следователно, когато работите ви не вървят добре, когато се натъквате на противоречия и мъчнотии, ще знаете, че причината за това е в разместването на нещата, че те не са поставени на истинските им места. Поставите ли ги точно на местата им, противоречията и мъчнотиите ви ще изчезнат.
Като се говори за разместване на нещата и поставяне всяко нещо на своето място, ние не критикуваме сегашния порядък на живота. Ние само изнасяме фактите, както са в действителност. Не е лошо, че живееш под наем в една къща, но ти имаш нужда от по-хубава къща и от по-добри условия. Докато намериш тази къща, ще търпиш, заставен си да живееш в нея. Жаден си, ще пиеш вода, отдето намериш. Има и по-хубава вода от тази, която пиеш, но не си я намерил. Като намериш хубавата вода, ще се откажеш от лошата. Ти се нуждаеш от чист въздух. Докато го намериш, ще се задоволиш с онзи, при който си заставен да живееш. Като промениш условията на живота, ще намериш по-чист въздух, който ще задоволи нуждите на организма ти.
Помнете: онова, което може да подобри вашия живот, е любовта. Ако я възприемете и приложите правилно, тя ще ви подмлади. Тя носи нов живот, нови разбирания, нов морал. Откажете се от старото и приемете новото, което иде сега. Старите листа, сами по себе си, ще окапят, и вятърът ще ги отвее далеч от дървото. Новите листа, сами по себе си, ще израснат. Не съжалявайте за старите листа. Радвайте се на новите листа, които израстват. Те ще дадат нова насока и нова философия за живота.
– Божият Дух носи всичките блага на живота.
22. Утринно Слово от Учителя, държано на 1 март, 1936 г. 5 ч. с. София. – Изгрев.
- ) I. Послание към Коринтяните, 8 гл.