Познаване

Младежки окултен клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)

КНИГА: Перпендикулярно отношение

ПОЗНАВАНЕ

„Добрата молитва”

Прочетете резюмето на първата лекция от първата година. Почнете да четете, понеже не трябва да се губи време. (Прочете се.)

Сега ще направите един малък разбор. Някой да направи разбор, някой, който не е чел. - Ще оставим това за следващия път. В какво седи приложението на една лекция? Най-първо имаме теория. И после имаме опит. Какъв може да бъде опитът? Сега ще ви приведа на вас, младите, един пример. Даже не исках да изнеса тази мисъл. Един проповедник в Америка казва в своята проповед: „Мислиш ли ти, о, човече?” Той иска да обърне хората. Някой казва: „Аз много обичам музика, да ви изпея това.” Друг казва: „Пеенето ми даде една идея. Дълго време мислих да нарисувам една картина. Първо, искам да обърна света. Всички да станат добри.” Второ, иска да пее, а трето - да рисува. Каква разлика има между този, който е говорил, който е пял, и този, който е рисувал? Кой не мисли? Като се намери човек натясно, все мисли. Коя вода тече? Която няма никакъв наклон, тя е спокойна, а която има наклон, тя се движи, тече. За да мислите, трябва да имате един подтик. Но нека направим един разбор. Какъв разбор можем да направим?

ПОЗНАВАНЕ

Познавай и познаване. Какво трябва да познава човек? - Себе си. А къде е себето? Досега това себе срещали ли сте го някъде? Кой е срещал себето досега? Някой казва: „Низше и висше себе.” Где сте го срещали? Може ли да го нарисувате? Какъв е разговорът на това себе? Сега всички вие се учите. Имате един подтик, разбира се. Подтикът за вас е обществото. Всеки един иска да влезе в обществото, да се прояви по какъвто и да е начин. Учиш в училището, живееш в някой дом и обществото е подтик. Сега обществото, като един целокупен организъм, какво представя? Донякъде може да го уподобите на почвата и семето. Като влезе семето в почвата, то може да израсне и, като израсне донякъде, може да мисли, че е постигнало своя идеал. Сега ако вие влезете в обществото и донякъде получите това, което търсите, казвате, че вашият живот има смисъл. Но се случва едно растение, след като е расло десетина години, дойде една буря и го изкорени. Тогава какво се е постигнало? Има несрети в живота. Някой път може да влезете в обществото и след десетина години ще имате несполука. И на всички се случва това, което не са очаквали. Сега това не трябва да ви обезсърчава, защото, като влезете в обществото, това още не е разрешение на въпроса. След като сте държали една реч или сте защитили една дисертация, или сте свършили училище, това още не е разрешение. Това е едно малко постижение. Това, което си учил, искаш да го приложиш. И след като си живял 50 - 60 години, идва смъртта и виждаш, че трябва да заминеш. Не знаеш къде отиваш. Предполагаш, че отиваш в онзи свят, но в онзи свят не сте ходили. Въобразявате си само онзи свят като този свят. Туй донякъде е вярно. Например искате да ходите в Америка. В Америка живеете като българите, но не точно така. Нравите се отличават. Има някои черти, които са съвършено различни от българските черти. Но след като човек е живял във всичките народи, пак има нещо, което той желае. Има нещо иепостигнато в живота. Ако направим едно предложение, къде трябва да турим тази дума познаване? Каква дума е тази? Към коя част на речта спада? (Глаголно съществително.) Ако турите думата познавам, каква форма па глагола е? (Сегашно време.)

Познаване на себе си. Кое е това себе? Къде е то? Де му е мястото? Нали всеки един човек, за да го познаваш добре, трябва да знаеш в кой град живее, стаята му, къщата му, да си ходил на гости и да си се разговарял с него. Де е къщата на себето? После с бащата, с майката на това себе запознахте ли се? Това себе е родено, то има баща, майка, братя, сестри, приятели има. Живеят в някой народ, запознали ли сте се с бащата, майката на това себе. Може ли човек сам за себе си да мисии? Тогава този, който мисли, и този, когото познавам, те са две различни неща. В какво отношение се отличава себето от човека? Какво трябва да познава човек от себе си? Това не е едно противоречие. Даже един виден певец, за да изпее едно малко парче, някой път се намира в противоречие. Няма вдъхновение, не може да пее. Един певец при 35 градуса студ може ли да пее? Измръзнали са му ушите. Когато му кажете да попее, той ще каже: „Чакайте да ми се постоплят ръцете и ушите, че тогаз.”

Представете си, че идва при вас един, който и да е, и ви казва: „Я ми кажете как да позная себе си?” Какво ще му кажете? Той ще ви каже: „Аз искам да се позная.” Вие ще му кажете, че не знаете, нали? Това не е определяне. Какво значи „не зная”? Не зная, зная. Да ви наведа един пример, една мисъл. Кой е истинският начин да познаеш дали един човек говори истината или не? Дали нещата, които говори, са реални или не? Често казваме, че този човек преувеличава нещата. Но имате ли метод, за да познаете това. Представете си, че един казва така: „Нощта беше тъмна като в рог. И нищо не се виждаше. Видях един човек, че ходеше с бели дрехи.” Питам сега: В тъмната нощ може ли да видиш човек с бели дрехи? Този човек никого не е видял. Когато кажете „денят беше прекрасен и видях един човек с бели дрехи”, тогава има вероятност. Но в първия случай човек иска да каже нещо, но сам се хваща. Някой път аз забелязвам у вас, че в тъмна нощ вие виждате човек с бели дрехи. Аз си мълча, неестествено е да се каже, че в тъмната нощ се вижда човек, облечен в бели дрехи. Ще кажете, че този, който вижда, е ясновидец. То е друг въпрос. Все таки в тъмнината не може да видим бялото, както и да е. После имате изречението: „Той прилича на гълъбче.” Че отде наде човек прилича на гълъбче. Казвате: „Той е толкова добър, че прилича на гълъбче.” Това вече минава за нещо. Дава му характер на гълъб, но ни най-малко човек не прилича на гълъб. С какво трябва да се замести думата гълъб? С ангел. Ангел, като служител. Български ли е този корен - гълъб? (На латински се казва колумбус; изглежда, че не е български корен.)

Да се върнем към въпроса за познаване на себе си. Трябва да изучавате. Човек може да познава себе си само при дадени условия, чрез работата, която той е свършил. Какво трябва да познава бащата? Да познава децата си. Какво трябва да познава майката? - Своите дъщери. Какво трябва да познава човек на земята? -Трябва да познава слънцето. Най-първо в дадения случай какво може да познава човек? - Слънцето. Всяко едно същество, което дойде на земята, трябва да познава най-първо слънцето, понеже слънцето дава условия, за да се прояви животът. Какво трябва да познава синът? -Баща си трябва да познава. За постижението са необходими две неща. Да кажем, че след като познаеш, имаш идеята да постигнеш нещо. Започнат нещо. И начинът на постижението кой е? Вземете един певец. Той, за да постигне нещо, преди всичко трябва да е надарен, трябва да има един отличен глас. Гласът е вече един резултат. Като казвам глас, разбирам, че той има един отличен ларинкс и той знае да го владее. Един отличен певец може да има отлични постижения. Взимам примера за певеца само за пояснение. За да постигне човек нещо, той трябва да има някоя сила, с която да разполага. Например един естественик, за да постигне нещо, той трябва да има един отличен, наблюдателен ум. Той трябва да прави наблюдения. Не да е муден в наблюденията, но да е бърз. Не да наблюдава с ума си, по по един естествен начин трябва да идва наблюдението. Вие срещате някого и веднага се произнасяте за неговия характер, без да сте физиогномист, без да изучавате окултната наука и казвате: „Виждам аз, че този човек е учен, че е здрав.” Ако ви попитат кое ви дава повод за това разсъждение, вие ще кажете: „Не зная, но усещам тази работа.” Същият начин е при печката. Аз съм при печката. Кое ми дава опитност, че печката е топла? Все таки имам една опитност. И ако възрази, ще му кажа: Турете си ръката на печката. Щом не можеш да си държиш ръката на печката, тя е топла, а щом можеш да я държиш, тя е студена.

Тогава направете едно разграничение: де ще турите скръбта, де ще турите радостта? Какъв е човекът в радостта? (Топъл.) Какъв е човекът в скръбта? (Студен.) При скръбта печката гори ли или не. При радостта имате една печка. При скръбта и при радостта печката е еднаква. Само се различават по една външна обстановка. При радостта печката гори. Зимно време е, стаите са постлани, имате картини, маси, вие седите в стаята. Това е радостното положение. Имате с какво да се занимавате. При скръбта печката не гори, прозорците са изпочупени, картините изпопадали или пък печката е пробита и гледаш огъня през стената на печката. Казваш: „Нова печка ще трябва да търся.” И ти мислиш, а при радостта ти си се разположил. Главата ти е изправена нагоре, ти си във фотьойл. А пък при скръбта си седнал на един счупен стол, чиито крака се люлеят. Добре. Какво трябва да се прави?

Казвам: Турете си стъкла на прозорците, омажете стените си, купете си някоя и друга картина. Направете си масите, столовете. После вземете една нова печка. Но вие казвате: „Няма пари.” Казвам: Намерете. Казваш: „Отде да ги намеря?” Казвам: Дядо ти е оставил една каса в стаята, в чекмеджето има един ключ, вземи го, отвори и вземи парите. Ти казваш: „Има ли?” Казвам: Има. Когато аз кажа някому „вярвай в Бога”, той казва: „Че аз съм вярвал досега.” Дядо ти, баба ти са оставили каса. Вземи ключа и отвори. Поправи печката, прозорците и стените, щом вярваш. Ако печката е непоправена, ако стените и прозорците са непоправени, тогава каква вяра имаш? Аз виждам, че стъклата там са счупени. Виждам, че печката скоро ще фалира. Виждам, че наоколо не е така, както вие искате. Аз зная какво искате. Вие искате отлична печка, една модерна маса, модерни столове, стая широка най-малко 4 метра, 5-6 метра дължина и нагоре 4-5 метра височина. Пода с килим покрит, после да сте добре облечени, да нямате нужда от нищо. Все нагоре да гледате. Няма нищо лошо в това. Лошото е това, че го нямате. Вие ще кажете: „Окултната наука какво може да ни даде? Нищо няма да ни даде.” Окултната наука е жива. Думата наука е псевдоним. Под думата „окултна наука” всякога се разбира едно същество. Живи същества, които имат знание. Ти трябва да намериш тия същества. Тогава ти ще свършиш нещо за тях и те ще свършат нещо за вас. То не е нещо, като книга, да го четете, то е жива наука. Аз ги срещам всеки ден и им говоря. Те имат ръце и крака. Говоря им. А пък за вас окултната наука са написани книги. Някой казва: „Науката е в книгите.” И току ми изважда една голяма книга. Казва: „Видите ли?” Тази книга не съм я чел. Всеки човек е книга. Живата книга е човекът. Науката не е нещо мъртво. Тя е живо същество. Жива книга е тя, която говори, която мисли. Тя е книга, която може да ти помогне. Някой казва: „Отвлечени работи.” Неразбраните работи са отвлечени, а реалните работи какви са? Българинът казва: „Отвлечени работи.” Казва: „Отвлече го някъде.” А пък тук туря думата „отвлечено” за нещо далечно, непонятно. Два смисъла има думата „отвлечено”. Какво значи „отвлечена мома”? - Задигната някъде. Отвлечени пари, отвлечени овце, отвлечен кон някъде. С какво трябва да се замести думата отвлечен?

Черната печка, за да придобие своя смисъл, запали я, тури огън вътре. Макар че е черна, отвлечена, кажи: „Едно време беше отвлечена, а сега - при мене.” Отвлечени работи са тези, които не принасят никаква полза. Отвлечен кон, казват, никаква полза няма от него; отвлечени пари.

Та сега казвам: С отвлечени работи се занимавам дотолкова, доколкото може да ги намеря. Да знаеш къде са ги турили. Това, отвлеченото, да го намериш. Ако не може да го намериш, не се занимавай с него. После вие казвате: „Ако е непостижимо?” Кое е непостижимо? Всяко нещо, което не разбираш, е непостижимо. Всичко онова, което разбираш, е постижимо. Яденето постижимо ли е? Яденето спада и към постижимото, и към непостижимото. Всеки един обяд е непостижим, ако не може да се задоволиш. Ти сам се лъжеш. Ти се надяваш и казваш: „Не ми трябва вече.” И не минат 4-5 часа и видиш, че въпросът не е свършен. Пак ядеш и пак мислиш, че си свършил въпроса. Тогава яденето спада към неразрешените въпроси, които се разрешават и остават неразрешени. Или в математиката имате тези числа, които се делят, и остават един малък остатък. Казвате: „Те са неделими числа.” Остава малко там. Има ли някаква вина в това, че едно число не се дели. Вие какво мислите? Вие мислите, че в живота, ако всичко се постигаше, човек ще бъде щастлив. Вие благодарете, че известни неща са постижими, а други са непостижими. Благодарете за това. Или мислите, че при сегашните условия човек да бъде щастлив, ще бъде полезно състояние, което човек може да има. Да ви представя сега една картина. Двама седят. Един художник рисува една картина. Двама души седят при един стол и една маса. Единият весел, като гледа опечената кокошка, и се радва. А пък другият се навел и плаче. Единият плаче, а другият се радва. Защо при печената кокошка единият седи весел, че има нещо за ядене, а другият плаче? И ако седите при печената кокошка и плачете, тогава по кой начин може да се обясни вашият плач? Кои ще бъдат подбудителните причини? Първо може вашата кокошка да е някоя хубава порода. Онзи я е заклал, а вие плачете, че кокошката от хубавата порода е отишла, а пък онзи не знае още, че кокошката е от видна порода. Вие се чудите как сте я заклали и опекли. Казвате: „Отиде хубавата порода.” А пък който ви гледа, той се чуди защо при една печена кокошка може да плачете. Ще ви представя същата картина другояче. Същият художник рисува друга една картина - един голям герой, който е умрял. Един седи при главата и се радва, че е героят е умрял, а пък друг плаче. Как ще обясните това? Единият се радва, че героят е умрял. Той казва: „Голям хайдутин беше. Слава Богу, че се освободихме, че вече няма кой да ни измъчва.” А пък другият, който плаче, казва: „Много добрини ми стори, защищаваше ни и където ходеше, всяваше страх и трепет. Ние свободно живеехме тук.” И единият, и другият са там. Единият плаче, а другият се радва. Ако в даденият случай вие плачете за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за героя, който е умрял, или плачете за него, вашите разбирания са различни или интересите, които имате, са различни. Вие казвате: „Да познаем Бога.” То е най-хубавото нещо, което човек може да има. То е една отлична опитност, която може да ви се случи някой път в живота. Да познаеш Бога поне веднъж в живота си! Всички казвате: „Да познаем Бога.” Как мислите вие, Бог не е ли познат? В същност реалността е Бог, то е познатото и непознатото същество в света. Хлябът, който ти ядеш, ти не го познаваш; Бог е, Който ти го дава. След като ядеш хляба, той ти дава живот. Във водата, която пиеш, е Бог. И като пиеш водата, ти добиваш живот. И ти не Го познаваш. Във въздуха е Бог. Като приемаш въздуха, добиваш живот. В светлината е Бог. Като приемаш светлината, добиваш живот. Чрез Бога човек всякога получава сила. Всяко нещо, което ти дава вдъхновение по какъвто и да е начин, това е Бог. Там Бог присъствува. Ти правил ли си опит да познаеш един приятел. Ти мислиш, че познаваш приятеля си. И колкото повече мислиш за своя приятел, толкова той ти става по-непознат. Ти казваш: „Аз го познавам. Лицето му е такова, хубаво.” Може да се направи от восък един ваш приятел, който да има всичките черти на приятеля ви. Пипаш ръката му, тя е студена. Пипаш сърцето му, то не пулсира. Мозъкът не мисли. Не е във външната форма. Има една жива форма, която пулсира. Приятелят ти е онзи, който има една неизвестна черта, по която може да го познаеш. По какво се познава топлата печка ? - По топлината. По какво се познава свещта? - По светлината. По какво се познава една форма? - По живота. По какво се познава един човек? -По своята мисъл. Има една основна черта у човека -неговата мисъл. Щом познаваш мисълта, всички други неща се централизират около тази основна мисъл. Вашият приятел представлява една мисъл, една постоянна мисъл, не е преходна мисъл. Защото под думата приятел разбираме онзи, който всякога може да ви е приятел, а не само за един момент. Приятелството е една сила, един трансформатор. Всякога, когато минават силите на природата през този приятел, те ще се изменят. Един приятел, в каквито и условия да се намирате, все може да ви помогне.

Но се отдалечихме от въпроса. Тези въпроси аз ги наричам детински въпроси. Детето чака майка му да сдъвче храната и да му даде един завършен резултат. А пък вие сте влезли в една област, дето майката не дава сдъвкана храна, но хляба вие сами трябва да го дъвчете. Сега във вас се заражда пак въпросът как да си сдъвчете храната? Най-лесната работа е дъвкането; нали го знаете? Вие казвате: „После трябва да мислим.” Мисленето е един от най-лесните въпроси. Има обаче мъчно мислене. При въпроси, които са костеливи. Щом донесат месо, какво се прави с месото? Изядат месото, кокалите ги хвърлят на някое куче, да ги гложди. Мисля, че е така. Готвили ли сте някой път месо? (Преди 20 години.) Всякога не се хвърлят кокалите, супа се прави от тях. Но след като се направи суча, пак се хвърлят.

При знанието имате разположението. Простият и ученият при един факт на знанието еднакво се радват. То с първата хапка, която, като дадеш и на философа, и на светията, и на простия, всички еднакво се радват на знанието. Не считайте знанието като един товар, който ви се туря. Това не е знание. Знание е това, на което в даден случай ти може да се радваш, то е знание. То може да е много малко - това, на което може да се радваш в дадения случай. То е основата на знанието. Оттук трябва да почнеш. Това трябва да бъде едно правило. Знанието трябва да ви радва. Това, което не ви радва, не може да се учите от него. Някой път знанието може да причини скръб. Знанието дава повод да се радваш и да скърбиш. Самото знание не е нито радост, нито скръб. То е вече разбиране. Ако разбираш, ще се радваш на знанието. Знанието носи повод да се радваш, а някой път може да ти причини скръб. Но причината седи в друго, в разбирането на човека. Това знание може да е дошло не навреме. Защото богатият може да се радва при известни условия на богатството, а пък при други условия може да скърби, че е богат. Със своето богатство той може да се откупи. Ако заради неговото богатство могат да го претрепят, да го убият, тогава той ще скърби, че е богат. Стремете се да си избирате подходящи примери. Всеки един пример, който се даде, трябва да му се даде известна форма, да му се даде нещо съществено. Всеки един пример трябва да се преведе. Какъвто и да е примерът, трябва да му се извади съдържанието. Всеки един пример от живота изяснява известна идея. Ако от този пример не извадим заключение, той остава просто за развлечение. Но ако искаме да се ползуваме от един пример, трябва да извлечем извод от него. Кое трябва да се познава сега? Може ли да познаете ще има ли добър обяд? (Обяд няма да имаме.) Може ли да познаете какъв ще бъде обяда, от какво ще бъде сготвен? Аз ще ви задам друг един въпрос. По какво познавате вие коя е отличителната черта, по която познавате вашия добър приятел? Коя е отличителната черта, по която вие го познавате? Все има едно правило. Това правило всякога се прилага. При всички условия има само едно правило за познаване. И как го познавате? Например аз познавам с ръката си, че печката е гореща. С ума си мисля, но с ръката си познавам. Умът казва на ръката: Виж тази печка гореща ли е? Турям си ръката, или горната, или долната страна на ръката, виждам, дали е гореща печката, и тогава си правя своите заключения. После ръката определя каква е степента на топлината, дали е слаба или силна. И вземам вече предпазителни мерки, доколко да приближа ръката до печката и какви да бъдат последствията. Тогаз кое е онова, по което вие познавате вашия добър приятел? Аз познавам печката с ръката си. (С вътрешния усет, който имаме и който не можем да предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете. У приятеля има нещо. Има един вътрешен усет и нещо външно. Той прилича на следното. Когато палите нощем свещ, отвън до вас идва една светлина. Един приток, който тече. Когато срещнете вашия приятел, вие усещате, че от него лъха нещо навън. Ще кажете, че чувствувате. Щом видите приятеля си, като че нещо от него идва към вас. Когато срещнете някого, който не е ваш приятел, няма го това. Иде една вълна от приятеля към вас. И когато дойде тази вълна, вие усещате, че ви е приятно. По същия начин ви е приятно, когато се приближавате към някое цвете. Има нещо, което иде от цветето до вашето обоняние. Известни меки частици са те, които идват от цветето към вас. Вие схващате това. Вие казвате: „Дали е роза или карамфил.” По това, което цветето отделя, вие вече определяте цветето. Такова нещо излиза от вашия приятел, специфично нещо.

Думите живи ли са или не? Думите могат да бъдат живи, могат да бъдат и мъртви. Една дума е жива, когато, щом се каже, от нея излиза нещо и ако иде към вас, тази дума е за вас. Ако от тази дума нищо не излиза, тази дума не е за вас. Вие при изучаването на окултната наука, ако нямате тези познания, окултната наука ще бъде за вас непозната. Окултната наука - това са разумни същества, от тях всякога излиза нещо. Външната страна на науката, това, което излиза от тях, ние го наричаме окултна наука. Но същността на окултната наука се състои от тези живи цветя, а не от уханието, което излиза от цветята. Уханието на здравите цветя. Цветето създава уханието и по това ухание ние разбираме на кое място се намира това цвете. Представете си сега, че аз ви държа ръцете така (Учителя с двете си длани направи една топка, като че ли държи нещо вътре.) Какво тълкуване ще дадете на това? Кога правите така с ръцете? (Когато скриваме нещо или когато пазим една свещ да не угасне.) Когато крием нещо, така е. Или когато носим и пазим нещо ценно. Децата, когато играят на скриване на топка, държат си така ръцете и никой не знае къде е топката. (Учителя отваря дланта на едната ръка и я държи обърната нагоре.) Така правят някои, когато шепата е пълна с пари. Някой път съм виждал търговци купуват жито. Бръква в житото, взема от житото, подхвърля го нагоре и гледа житото хубаво ли е. Или някоя домакиня бръква в брашното, взема в шепата си, държи го така и го поразмърдва. Или някой вземе парите и ги държи така на ръката. Наблюдава дали са толкоз. (Учителя кръстосва двете ръце на гърдите си и цялото тяло е сгушено.) При едно състояние, което преживявате, вие давате на ръцете такова положение. Това положение не е красиво. (Един брат каза: „Това положение изразява безизходност.”) Това положение е на един апаш, той казва: „Много опити правих и не можахме да намерим и сега.” Някой ученик тури ръцете си в това положение. Това е апаша в него. Той не мисли здраво. Какво е положението на ученика, който трябва да мисли добре? Вие трябва да знаете, че ако не вземете едно правилно положение, една правилна поза, вие не може да имате успех. Ако успехът зависи от това каква поза може да заемете, ако двама борци се борят, кой ще победи? Онзи ще победи, който взема такава поза, че може да устои. Като си постави краката по особен начин, там седи силата на бореца. Той взема такава поза, че по никой начин не може да го изместиш от неговия център и той има всичкото съзнание, че от това положение не може да го изместиш. Тази идея седи в бореца. А пък вие вземате такава поза, че ви гътват. Трябва да вземете такава поза, че от това положение да не могат да ви изместят. Могат да ви бутнат насам-натам, но не могат да ви гътнат.

Трябва да имате една мисъл, в която никой да не може да ви разколебае. Ако всеки може да ви разколебае във вашата мисъл или чувства, какви окултни ученици може да бъдете? Тогава може да ви огънат. Тези майстори борци са много умни. Силният борец се показва отначало като слаб. Той маневрира, за да намери слабата страна на другия. Онзи го атакува и после силният, като го вземе, и го гътне. Другият си мисли, че той ще го гътне. А пък този, като го повали, онзи се намира и чудо.

Та вие в живота си имате един пехливанин и трябва да знаете, че той е много голям майстор, всички трябва да знаете това. Когато имате някои мъчнотии, всичките мъчнотии се дължат на това, че се борите с едно същество. То е майстор. Вие имате скръб. Скръбта е от това, че има едно същество, с което се борите в дадения случай. Ти може да усещаш налягането на онзи борец, стискането на мускулите. Може да усещаш напрежението. Но това напрежение иде от едно разумно същество. Всяка една скръб иде от едно разумно същество, чийто интереси може да съвпадат с вашите, а може и да не съвпадат с вашите. Върху тези работи трябва да се мисли, а не да се плашите от живота. Страхът не спасява. Страхът е полезен дотолкова, доколкото може да вземеш една поза в живота си.

Сега остава същата лекция за резюме. Онези, които не са чели резюмета, следующия път ще четат.

„Отче наш”

9 лекция от Учителя, държана на 15 декември 1933 г., София, Изгрев.