Условия за растене, XIII серия, том IV, (1930)
4. От Египет
4. Беседа от Учителя, държана на 21 септември, 1930 г. София — Изгрев.
„От Египет повиках Сина си." (Матей 2:15)
Мнозина твърдят, че Христос никъде не се е учил. Знае се, обаче, че когато Ирод търсел Христа, да Го убие, майка му и баща му заминали някъде с Него. — За къде заминали? — За Египет. И после се казва, че Бог повикал Сина си от Египет. Да вярваш е едно, а да знаеш — друго. Блажени вярващите, а още по-блажени, които знаят. Блажени, които ги любят, а още по-блажени, които любят. Блажени са, които се убеждават в истината; по-блажени са, които носят истината в себе си. Блажени са, които вярват в науката; по-блажени са, които имат науката в себе си.
Да оставим вашите религиозни вярвания настрана, да си починат. Естествено е, след като човек дълго време е работил и се е молил, да си почине. Ти си направил 500 поклони до земята и си се уморил — трябва да си починеш. Добре е, след като си слугувал дълго време на господаря си, да отидеш някъде на екскурзия, да се освободиш от неговото зорко око. Докато си при него, ти не може да си починеш. Науката е област, в която човек може да си почине. Науката е област за придобиване на здраве и сили, за лекуване на човешката душа. С науката всичко се придобива. Без нея, ти ще си останеш такъв, какъвто си бил някога. Няма да изгубиш това, което носиш в себе си, но ще бъдеш скъпоценен камък, дълбоко заровен в земята. С науката ще бъдеш същият скъпоценен камък, но изровен от земята и оставен на слънце, всеки да се радва и учудва на твоята светлина. Лошо ли е да бъдеш на главата на някой цар или царица, на главата на някой велик учен или адепт и там да светиш? Всеки адепт си има поне по един скъпоценен камък. Ще кажете, че това е слабост на жените. Не е така. Ако това е слабост, такава слабост имат и адептите. Всеки адепт носи на ръката си по един скъпоценен камък. Значи, не е слабост да носиш нещо скъпоценно на себе си. Без пръстен със скъпоценен камък на него, ти не можеш да бъдеш адепт. Значи, адептът се е свързал с нещо, сгодил се с за някого. Когато се сгодят, младите си турят пръстен на ръката. И женените носят пръстени, но техните пръстени вече нищо не струват. Когато младите се оженят, стомните им се счупват. Всички женени имат такива опитности. Докато не са женени, момата е ангелица, а момъкът — ангел. Щом се оженят, тя става опашата, а той — рогат.
Аз изнасям фактите, както са в живота. Аз изнасям истината, както си е, без никакво намаляване или преувеличаване. Животът на сегашните хора не се основава на онази велика наука, към която човек се стреми. Повечето хора са още в невежество. Дето и да проникнете — в индивидуалния живот на човека, в семейния, в обществения, или в религиозния живот, навсякъде се натъквате на невежеството на хората. Това всеки трябва да го признае. Вижте, какво може да направи обикновеният човек и какво — гениалният. Обикновеният човек ще нарисува една обикновена картина, която никой няма да погледне. Гениалният ще нарисува нещо безсмъртно. Обикновеният техник ще направи една машина или един параход, от които ще пострадат стотици хора. После ще кажат, че се явила буря в морето, която предизвикала катастрофата. Гениалният техник ще построи такъв параход, че който пътува с него, да бъде сигурен за живота си. Обикновената медицина лекува хората с лекарства, а Божествената медицина казва: За да бъдеш здрав, трябва да употребяваш чиста храна, чиста вода, чист въздух и светлина. Обикновената медицина казва: Човек трябва да стои повече на сянка, да се пази от слънцето; малко да работи, повече да си почива. Божествената медицина казва: За да бъдеш здрав, излагай се на слънце. Работи с любов, за да бъде почивката ти приятна. Съвременните хора работят, докато са млади, за да почиват на стари години. Някой казва: Веднъж да ме пенсионират, аз зная, как да работя. Пенсионират го, но докато се накани да работи, извикват го горе, в другия свят. За да не ви извикат горе преждевременно, не бързайте да си давате оставката. И жената да не напуща мъжа си преждевременно. Какъвто и да е, той все е добър. Един ден, когато го повикат отгоре, тя ще бъде свободна. Въпросът за отношенията между мъжа и жената не е личен; той е принципен въпрос и се отнася до всички мъже и жени. Както носиш своите лични страдания, така ще носиш страданията и на цялото човечеството. Ще носиш и ще търпиш.
На всички хора — учени и прости, е дадена по една задача, която трябва да решат. Това се изисква особено от учените. Те са дошли на земята с мисията, да помогнат на човечеството, да го освободят от всички мъчнотии и страдания. Има ненужни страдания, от които хората трябва да се освободят. Достатъчно е да прочетете една медицинска книга, дето болестите са описани с най големи подробности, за да почнете да търсите симптомите на същите болести у вас. Това са излишни страдания. И съвременният морал се занимава повече с отрицателната страна на човека, с греховете му. Постоянно чувате: Това не прави, онова не прави. Трябва да дойдем до противоположностите в живота, да създадем истинския морал. Казвам: Който не говори истината, говори лъжа; който говори лъжа, не говори истината. Който не люби, той мрази; който мрази, той не люби. В това няма изключение. Средно положение в живота няма. Казваш: Аз не мога да любя. Значи, ти мразиш. — Ама аз не мразя. — Тогава любиш. — Не ми трябва наука. — Обичаш невежеството. За мене, любовта към науката е равносилна на любов към светлината. Невежеството е равносилно на обич към тъмнината. Следователно, тъмнината има едно свойство: в нея нещата не растат, не се изявяват. Ще ми наведете факта, че животните са нещастни, защото живеят в тъмнина. Не е така. Животните, които вие наричате нещастни, са придобили изкуството да виждат в тъмнината, както през деня. Вечер вълкът, бухалът виждат добре, както човек вижда през деня.
— Кой ще спаси човечеството, както и отделния човек? — Единствен Бог може да ни спаси. Той основал света на три велики принципа. Той вложил в човека живота, светлината и знанието, и най-после свободата и простора. Върху тези принципи е основан човешкият живот. Без тези три принципа, животът не би могъл да се прояви. Любовта, обаче, е тил, извор на живота. Ние трябва да изучаваме любовта научно, като чувство, като мощна динамична сила, която работи в света. Ако можете да приложите любовта, като сила, вие ще имате една философия, с която ще работите успешно. Има думи в езика, които, произнесени правилно, могат да събудят известни сили в човека. Ако само с една дума можете да нарушите равновесието на човека, защо с една дума не предизвикате любовта в себе си, да се прояви с всичката си сила и мощ? Методите, с които работи сегашната наука, са остарели, те са от памтивека. Ние разполагаме с нови методи. С тях трябва да си служите в областта на целокупния живот. Старите и новите методи коренно се различават.
Един ден отидохме с един мой познат на Мусала. Като се качихме на върха, видях на една табела означена височината на Мусала. Там пишеше 2,999 м. Казах на приятеля си, че изчислението не е вярно. Мусала има височина над 3,000 м. — Откъде знаеш? — Не му казах, откъде зная, но му отговорих: Има идеи и чувства, които се проявяват само на височина над 3,000 м. Други идеи се проявяват на височина 3,200 — 3,500 м. Следователно, ако такава идея се роди в ума на човека при дадена височина, значи, тя е от 3,000 — 3,500 м. Всеки от вас може да провери този закон. Ако се качвате на Монт Еверест до известна височина и през ума ви минат идеи, за които знаете, че се явяват на височина 5,000 м. например, ще кажете, че височината, на която сте стъпили, е 5,000 м. Например, един месоядец се качва на една планина. По едно време в него се явява мисълта за вегетарианството. Това показва, че сте стигнали на такава височина, на която се ражда мисълта за вегетарианство. Тази височина е 8,000 м. Като стигне височина 9,000 м., човек забравя своята националност. Значи, идеята за националността е по-силна от идеята за вегетарианството. Колкото по-нагоре се качваш, толкова по-високи идеи те занимават, докато най-после заспиш. Като заспиш, ти се намираш вече на границата на земния живот. На тази граница, именно, вървят две успоредни линии: по едната идат общите идеи, а по другата — специфичните. Всички изучават живота, като общ въпрос; всички се интересуват, обаче, и специално от своя живот. Достатъчно е да погледнете ръката на човека, за да познаете, колко време ще живее на земята. Това се определя от линиите на ръката, както и от тяхната дължина и широчина. И по носа познаваме, колко време ще живее човек. Колкото по широк е носът и ноздрите по-отворени, толкова по-дълъг е животът на човека. Той приема повече въздух, отколкото, ако носът е тесен и ноздрите сплеснати. Колкото по-малко въздух приема човек, толкова по-слабо се окислява кръвта, поради което се явяват чести заболявания: ту в мозъка, ту в дробовете, ту в стомаха. При това положение, се отделя повече въглена киселина, повече утайки. Тогава казваме, че кръвта на човека е нечиста. Който има широк гръден кош, с голяма дълбочина, той ще живее по-дълго на земята. Като изучавате човешкото тяло, виждате, че има известно отношение между широчината и височината. Ако широчината вземе надмощие, явява се известна аномалия, която се отразява и върху характера на човека. Също така и височината не трябва да взима надмощие.
Като измервате черепа, дохождате до мерките на мозъка. Ако широчината на мозъка в диаметър е 19 см., а дължината — 17 см., имате един предприемчив човек, който не издържа в борбите. Ако мозъкът на човека има 18 см. широчина, а 17 см. дължина, той е борчески дух. Ако главата на човека е повече широка, отколкото дълга, той е консерватор; ако главата му е дълга, той е либерален по характер. Изобщо, при изучаване на лицето, на ръката, дохождате до такива данни, по които определяте характера и способностите на човека. За да бъде лицето широко или дълго, това зависи от известни математически данни, които предшестват раждането на човека. Това не е произволен, случаен закон. Прадедите и родителите на детето имат влияние върху чертите на лицето, както и върху размерите на цялото тяло. Съвременните учени не намират връзка между явленията на физическия и духовния свят. Те ги разглеждат като нещо отделно.
Окултната наука доказва връзката между всички явления — физически и духовни. Божествената наука отива още по-далеч. Тя казва, че развалянето и подобряването на времето има връзка с живота на човека. Не говоря само за обикновеното време, но когато се явяват бури, циклони, земетресения, те имат отношение към вътрешния, органически живот, както и към мисълта на човека. За да се докаже това отношение, официалната наука изисква специални доказателства, които мъчно могат да се дадат. Мъчно можеш да убедиш човека в истинността на тези факти. Човек сам трябва да се убеди в истината. Как ще му я доказваш? Истината не се нуждае от доказателства. Ако разказвам на някого за небето, за разумните същества, ще кажете, че това са празни думи. Няма какво да ти разказвам за небето, но ще те извикам при мене, да си поговорим. -— Ама аз не се интересувам от такива въпроси. — Ела при мене, аз няма да ти говоря за това, което не те интересува. Казвам: Ти си млад човек, даровит си, имаш дарби и способности, които очакват условия за развитие. Утре ще срещнеш един богат човек и ще говориш с него. Той ще те хареса и ще ти помогне да продължиш образованието си. — Възможно ли е това? — Ще провериш и ще повярваш на думите ми. Не ти казвам нещо, което ще се случи след месец или година, още утре ще го провериш. Този човек ще дойде от странство и утре ще се срещнете. Като се изпълнят думите ми, ще ме потърсиш да ми кажеш, вярно ли говоря, или не. — Откъде знаеш, че ще стане така? — Това са идеи от общата, Божествена наука. — Възможно ли е това? — За онзи, който вижда, всичко е възможно. Далекогледият вижда нещата отдалеч, а късогледият — отблизо. Че късогледият не вижда нещата отдалеч, това не показва, че те не съществуват. — Ама аз не виждам. — Това нищо не значи — късоглед си. Късогледството и далекогледството не са общи за всички. Който не разбира и не вижда нещата отдалеч, той прибягва до специфичната наука.
Като слушате да говоря така, някои мислят, че ги заблуждавам. — Това не е заблуждение, но наука. Има заблуждения и в науката, но те вървят след нея, като сенки. И лъжата върви след учените, като сянка.
Като казах на младежа, че ще срещне човек, който ще му помогне, той ме запита, откъде зная това; как виждам това, което другите не виждат? — Как ще ви се докаже, че някой вижда? Вижда човекът, нищо повече. Ще дойде ден, когато ясновидството ще се обясни научно. Сега е необходимо да развиете онези органи, чрез които се обясняват явленията от Божествената наука. Съвременната наука нарича вътрешното схващане интуиция. Например, когато ще ви се случи нещо лошо, вие усещате едно стягане под лъжичката. Щом стане катастрофата, малка или голяма, това стягане изчезва. Една госпожа, която пътувала с мъжа си от Виена за Берлин, разказваше: Щом влязохме в трена, мъжът ми стана особено неспокоен, никак не можа да заспи. Каза ми, че нещо го стяга под лъжичката. По едно време, нашият трен се сблъска с един вагон, откачил се от друг трен, и стана голяма суматоха. Куфарите нападаха по главите ни; някои от пътниците изскочиха навън; главите на други се контузиха. След малко пътят се разчисти. Тренът пое пътя си, и стягането, което мъжът ми изпитваше, изчезна. Питам: Каква връзка съществува между едно явление, което предстои да стане, и стягането, което човек усеща под лъжичката? По този въпрос официалната наука мълчи. Тя е човешка наука. Общата наука е Божествена. Сега хората се стремят да дойдат до Божествената наука, т.е. до новата наука на живота. Тя ще постави живота на научна база. Когато новата наука се приложи, младите, които ще се женят, ще бъдат поставени на щателно изследване. Ако нямат достатъчно материал за добър живот, ще ги съветват да не се женят, понеже не си съответстват. Човешкият мозък е нагласен като една арфа. Тогава, ако мозъкът на жената не е нагласен в същата гама, както е нагласен мозъкът на мъжа, те може да са добри хора, но като почнат да свирят, ще се създаде дисхармония — от тяхната музика нищо няма да излезе. По-точно казано, те няма да имат допирни точки нито на физическия, нито в духовния, нито в Божествения свят; между техните мисли чувства и постъпки ще има пълна дисхармония. На търговски език казано: единият ще взима стока, без да плаща. Каква търговия може да става, когато един взима без да плаща, или когато всички взимат, а никой не плаща? Ако при едрия търговец идват дребни търговци, които взимат стока и нищо не плащат, колко време ще върви тази търговия?
Съвременните хора казват: Без лъжа не може. Аз пък отговарям: Без истина не може. Лъжата има отношение главно към официалната наука, която аз наричам „специфична наука". Тя създава нещастия на хората. Истината работи с общата наука, затова причинява радост на хората. Писанието казва: "От Египет повиках Сина си." — Какво правеше Христос в Египет? — Учеше се там. — Какво представя Египет? — Школа, която работи едновременно в трите свята — във физическия, духовния и Божествения. За физическия свят бяха определени специални професори, които ще преподават на земята. Въглекопачите бяха ученици на тези професори. Професорите от духовния свят работят на повърхността на земята. Най-после, професорите на Божествения сеят работят във въздуха. На земята те минават за авиатори. Едно трябва да се знае: Който иска да стане авиатор, не трябва да пие. Ако някой обичал да пие, непременно трябва да се откаже от пиянството. Ако авиаторът е пиян, и се качи на аероплана, последният ще се обърне надолу, ще стане катастрофа. Изобщо, авиаторът никога не трябва да пие.
Някои религиозни казват, че обичат Бога. В сравнение с тях, авиаторите са по-смели. Тия религиозни, при едно изпитание се отказват от убеждението си. Авиаторите са смели, издържат и при най-големите мъчнотии. Религиозният, който вярва в Бога, като се качи на аероплан, гледа по-скоро да слезе. После той благодари, че е слязъл вече. Ще кажете, че това не е вярно. Преди години отидох с един мой познат в Балчик. Аз исках да отидем пеш, но той настояваше да се качим на гемия. Като влязохме в гемията, морето се развълнува много. Яви се толкова голяма буря, че той се разколеба, да тръгнем ли, или не. Тръгнахме, но през цялото време бурята не утихна. Братът, който изобщо е разговорчив, изгуби присъствието на духа и почна да се съмнява, дали ще се спасим. Като излязохме на брега, всичко му мина. — Още един път — казваше той — на дърво без корен не се качвам. Този човек, който проповядваше упование на Бога, като влезе в гемията, всичко забрави, и Бога, в Когото вярваше, забрави. Питам го: Как си? — Остави се, закъсах. — Защо е този страх у него? — Защото имаше жена и деца. — Ти, казва, си свободен. Ако умра аз, жена ми и децата ми ще останат гладни и голи. — Бъди спокоен, мене риби не ме ядат. Аз зная общата наука и според нея казвам: Като излезем от морето, след 20 минути бурята ще престане. Той си извади часовника да гледа и наистина, след 20 минути бурята престана. — Знаеш ли, защо дойде тази буря? — Да изпита твоята вяра. — Откъде знаеш това? — Има един закон, според който проверявам нещата. Това изпитание е за тебе. Често ние уповаваме на известни чувствания, които ни измамват. Някога времето е хубаво, а ти чувстваш в себе си известна тежест, като че времето ще се развали. Друг път времето е облачно, бурно, а ти усещаш някаква лекота. Това е признак, че времето ще се поправи. Всеки от вас може да развие в себе си това чувство, да стане добър метеоролог, да знае, кога времето ще се подобри, или развали. Всеки от вас може да познае и своето бъдеще. Всеки може да чете в себе си. Чудно е, да имате такава книга в себе си и да не можете да я четете! Ако не можете да четете във вашата книга — по вашата глава, по лицето, по тялото, гърдите, краката, ръцете и гърба си, де е вашето знание? Вие приличате на онези българи, които носят Библията със себе си, но като я отворят, не могат да четат. И вие вярвате в Бога, а като се разболеете, викате лекари да ви правят инжекции. Обаче, положението ви се влошава. Ще извикаш лекаря последен. Първо ще отвориш книгата на живота и оттам ще четеш. Ти имаш в себе си философ, който ще ти предскаже, кога ще прекараш някаква болест и при какви условия ще оздравееш. Той ще ти каже, какви лекарства да употребиш.
Всичко, което ви говоря, е необходимо за вас. Казвате, че искате да отидете на небето, да намерите Христа. Като Го намерите, какво ще правите? Първото, което ще ви запита Той е, чели ли сте книгата, която ви е дал? Ще кажеш, че си се молил на Бога. Това не е достатъчно. И простият, и ученият се молят. Важно е, като се молите, какво сте направили. Първо ще четеш и после ще се молиш; първо ще ядеш, после ще работиш. Молитвата е силна, когато си чел в Божествената книга. Като четеш, после ще кажеш: Господи, дай ми сила и светлина да разбера, как да приложа Божественото учение в живота. Вие мислите, че като отидете на онзи свят. там ще бъдат снизходителни към вас. Не е така. Вие приличате на онази 80 годишна баба, която сънувала една вечер, че отишла на небето. След това тя слушала една моя беседа и ми каза: Синко, всичко, което говориш, е вярно. Ето какъв сън сънувах. Виждам се, че съм на небето, между 24 старци, облечени с бели дрехи. Те седят пред една голяма маса и пишат нещо. Като ме видяха, един от тях ме запита: Бабо, защо си дошла тук? — Дойдох да ви видя и да си почина малко от трудния живот на земята.
— Знаеш ли да четеш? — Не зная. — Щом не знаеш, ще носиш вода. — Е, синко, аз гледах да се освободя от носене на вода на земята, но и тук ме чака същото. — Така е. Който не знае да чете, вода ще носи. Всички страдания и мъчнотии в живота ви се дължат на това, че не знаете да четете. Много неща сте чели, но от това, което хората са писали. Вие още не сте чели това, което Бог е написал във вас. И, ако питате, как трябва да се живее, ще ви кажа, че истинският живот е Божественият. Кое е по-добре: да ти наготви един готвач, без разбиране за истинската храна, и от неговото ядене да повръщаш, или да ядеш ядене от готвач, който разбира смисъла на храненето? Коя книга е по-хубава: която ще обърка ума ти, или книга, която ще внесе светлина в съзнанието ти?
Разглеждайте религията като наука. Хората са създали различни религии, но те са тълкувания. Има една обща религия, която свързва всички в едно. Който влезе в тази религия, става учен. Аз говоря за онова положение, към което ние се стремим — да станем съвършени. Христос казва: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни." Не се обезсърчавайте, че не сте съвършени.
— Трябва да отидем в света да се учим. Колко пъти досега човек е дохождал на земята! Мислете върху тази идея.
— Как е възможно да сме дохождали много пъти на земята? — Да се задава такъв въпрос, не е логично. Ако ученикът отиде само един ден на училище, може ли той да стане професор? Най-малко му трябват 16 години учене, по 365 дена, за да стане учен. Това са няколко хиляди дни. Чудно нещо, как съвременните хора могат да вярват, че само в един ден човек може да придобие толкова качества! За случая ще си послужа с турската пословица: "И да видиш, не вярвай!" Ако приемем, че човек е излязъл от Бога, значи, той е съществувал и по-рано. Той се е учил горе, на небето. Щом се казва в Писанието, че човек е направен по образ и подобие Божие, това подразбира, че първо той се е учил при ангелите. После, Бог го поставил в райската градина. Най-после, той живял между хората. Значи, той е минал през три фази на живота. Той излязъл от Божественото, т.е. от висшето като дух, обиколил вселената, след което слязъл на земята. Това е инволюционният път. Сега, по пътя на еволюцията, той започва по обратен път, от земята ще се качва във висшите светове, докато пак се върне при Бога. Така, той ще има опитността на всички слънчеви системи. Такъв човек може ли да се заблуждава? Каквото му кажете, той всичко знае. Ще ви каже: Аз бях и на Слънцето, и на Сириус, и на Вега, и на северния полюс. Какво ще кажете за този човек, който е бил навсякъде? — Това са далечни работи. — Да, далечни са, но красиви. Далечни са за невежите, безверниците, но близки за онези, които знаят. Вижте астронома, какво спокойствие изпитва, когато наблюдава звездите!
Изучавайте лицето си, както и черепа, ръцете, да дойдете до истинското знание. Оглеждайте се в огледалото най малко три пъти на ден, да виждате най-малките промени, които стават у вас. Приятно е на човека да се оглежда. Някой се усмихва, друг става сериозен. Всеки иска да познае себе си. Добре е човек да наблюдава всяка промяна на лицето, в очите, веждите, устата си. Красиво и интересно е човешкото лице. Няма по-красив обект от него. Колкото повече изучаваш лицето си, толкова по-красиво става то. Същото може да се каже и за красивите планински местности. Колкото повече хора ги посещават, толкова по-голяма красота откриват в тях. Няма по-велико нещо от това, да виждаш любовта, изразена на човешкото лице. Виждали ли сте любовта? Аз съм я виждал. Няма по-велико нещо от това, да виждаш мъдростта, изразена на човешкото лице. Няма по-велико нещо от това, да виждаш истината, изразена на човешкото лице.
Казвам: Засега ние сме изоставили Божествената книга, от която всичко може да се учи. След това седим и вярваме в неща много неопределени: че един ден ще умрем, ще ни заровят в земята и ще отидем при ангелите. Какво знаете за ангелите? Преди всичко, трябва да сте ги познали на земята, а после на небето. Някои ангели слизат на земята и пак се връщат на небето. Те са пощальони; носят писма от небето за земята. Кой от вас би повярвал в това? Аз не искам да вярвате. Считайте ги като приказки от "1001 нощ." Когато срещнете един човек, вие се радвате. Коя е причината за това? Седите в затвора, отникъде не иде светлина. Някой отваря една малка дупчица, откъдето блесне един лъч. Вие веднага се зарадвате — светлина прониква в затвора. Отивате до дупчицата и наблюдавате. Пред вас се открива нов свят. В този свят има нещо красиво. Всеки човек представя един красив, велик свят. Сега аз говоря за умните хора, а не за глупавите. Като срещнеш глупавия, той казва: Знаеш ли, кой съм? — Ти си човек, който изучаваш специфичната наука. Аз говоря за общата, Божествената наука. Тя трябва да се изучава! Затова, като ставате сутрин, погледнете ръката си, да видите, какво ще научите. Ръката на някого е мекушава, на друг — твърда. Защо е така? Естеството им е такова. То си има своите причини. Който е под влияние на месечината, има мека ръка. Той си въобразява, че има на разположение къщи, ниви, слуги, които му прислужват. Той не обича да работи. Предпочита другите да работят за него. Човек с груба, твърда ръка е егоист. Каквото направи, постоянно го споменава. Изкуство е да правиш ръката си и мека, и твърда, според случая. Ръката не трябва да бъде нито много мека, нито много твърда — зависи от случая. Когато трябва да измъкнеш някого от кръчмата, ръката ти трябва да бъде твърда, да го разтърсиш и да му кажеш: Това място не е за тебе. Хайде да се върнеш вкъщи, т.е. да отидеш на училище, да помниш, кога си бил в кръчмата. Любовта се предава чрез мекота, а знанието и мъдростта — чрез твърдост. Обаче, има известно съчетание между любовта и чувствата, както и между знанието и мисълта. От ръкуването ви зависи, дали ще ви приемат на работа, или не.
Ще ви приведа един пример из живота. Един богат американец — банкер, дал обявление във вестниците, че търси секретар или секретарка за кантората си. Още на другия ден, в кантората се явил млад момък, свършил два факултета. Като се ръкувал с банкера, той му стиснал силно ръката. Банкерът го погледнал и му казал: Ще ви имам предвид. След малко, в кантората влязла млада мома, която се поклонила и ръкувала с банкера. Той веднага казал: Приемам ви! за моя секретарка. Ще кажете, че банкерът харесал момата, затова я назначил. Не е въпросът във външното харесване, но в ръкуването. Тя носела в себе си мекотата и любовта. Банкерът бил много доволен от работата на момата и след време се оженил за нея. Тя му родила четири деца, от които той бил също много доволен. Винаги си казвал: Благословен онзи момент, в който срещнах тази жена! Тя ме направи щастлив. Ръката на момата направи банкера щастлив. Питам: Ако и вие не можете да се ръкувате, както трябва, защо ви е дадена ръката?
"От Египет повиках Сина си." Ако и вие не можете да повикате сина си от Египет, да ви донесе истинското знание, защо ви е той? Христос дойде от Египет, за да учи евреите, как да живеят. Понеже те вярваха в Мойсея и в своите кабалисти, подобни на нашите учени, те казаха: Тази наука не е за нас. Тя ще развали света. Тогава започнаха да преследват Христа, като приложиха към Него римските закони. Ако между сегашните хора се яви някой като Христа, и с него ще постъпят по същия начин, както евреите постъпиха. Дойде ли някое ново учение, ще кажат, че то не е съгласно с тяхното верую. Според мене, всяко верую, всяко учение трябва да се съгласува с Божиите закони. За да съгласуваш известно учение със своите вярвания, трябва да отидеш при източника на нещата и с него да го съгласуваш. Не е важно, какво учи сегашната църква. Важно е, какво е учил Христос. Христос проповядвал две неща: Да те обича Бог, и ти да Го обичаш. Да те обичат ангелите, и ти да ги обичаш. Да те обичат хората, и ти да ги обичаш. Да те познава Бог, и ти да Го познаваш. Да те познават ангелите, и ти да ги познаваш. Това е учението на Христа, което Той развил научно.
И тъй, всеки човек трябва да се върне от Египет. Знание е нужно на всички. Не говоря за специфичното знание, което сега се прилага, но за общото. Божественото знание, т.е. да се вслушва човек в тихия глас на душата си. Има едно висше начало в човека — него трябва да слуша той. Това начало наричаме "висшето аз", "Господ в човека", "Божественият глас". Бог живее във всеки човек, който Го нарича "моят Бог". Човек е свързан с Единния, Великия, Безграничния. В Него се крие истинската, положителната наука, необходима за всички живи същества. Без това знание, Любовта не може да дойде в човека. Без това знание, и Мъдростта не може да дойде. Ето защо, време е човек да изучава себе си. Като познае себе си, човек е в сила да махне от пътя си всички мъчнотии и страдания. Ако един човек не може да махне мъчнотиите и страданията си, нека се съберат двама, трима, десет, сто души. Множеството ще се справи с мъчнотиите на всички.
В Америка има едно общество за взаимопомощ. То брои повече от сто хиляди души. Ако един от членовете на това общество заболее, той изпраща писмо до централата на това общество. Те веднага се събират и започват да се молят за него. Друг член закъса нещо в службата си. И той пише писмо до централата. Пак се събират на обща молитва. Мома или момък иска да се жени, но среща мъчнотия; пише на съмишлениците си, и те им помагат. Жена иска да има детенце, но страда нещо. Тя пише на близките си, и те веднага отправят молитвата си към Бога. На сто от техните молитви 75% имат резултат. Общата молитва е пътят, по който хората успяват в живота си. В американските вестници постоянно срещате благодарност от тези, които са получили помощ. Просителят изпраща в писмото си само един долар. Той дава големи резултати. Не е въпрос в количеството на парите. Важно е да вложиш нещо.
Сега ще направя малка почивка в мисълта. Ще взема друга посока. Казвам: Напуснете старите си вярвания и разбирания. Дръжте се за онова знание, което е вложено във вас. То представя велика, мощна сила. И тогава, ако много хора участват със своята колективна мисъл или със своето колективно знание, те са непобедими. Хиляди и милиарди капки, събрани на едно място, образуват голям порой или извор, който върши чудеса. Дето мине, той полива и оросява цветя, градини, полета. Хиляди и милиарди капки, събрани на едно място, движат машини, локомотиви. Хиляди човешки мисли и чувства, събрани на едно място, представят мощна, непобедима сила. Впрегнете мисълта си в обща, благотворна работа, да опитате нейната мощна сила. Първо, религиозните и духовни хора трябва да приложат не само молитвата, но и мисълта си в обща, творческа работа. Казано е в Писанието: "Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще бъдеш спасен ти и дома ти." С други думи казано: Приложи Божия закон, и ще бъдеш спасен ти, дома ти и цялото човечество. Без знание не може да се угоди на Бога. Вярата се нуждае от знание. Значи, ще угодиш на Бога, като имаш вяра и знание. Не отделяйте знанието от вярата. Знание без вяра не е истинско знание. И вяра без знание не е истинска вяра. — В какво да вярвам? — Ще вярваш в силата на малкото, както вярваш в голямото. Казано е: "Верният в малкото е верен и в голямото." Вярвай на онзи, който никога не те е лъгал. И в най-малкото той е бил верен. Има хора, които никога не лъжат. Има и такива, които всякога лъжат. — Защо? — Нямат устойчивост в себе си. Страхът взима надмощие у тях. Те лъжат, понеже центърът на съвестта у тях не е развит. Те са користолюбиви, тщеславни хора. Ако се освободят от тези слабости, те престават да лъжат. Лицето на онзи, който лъже, има особен строеж, особен израз. Погледът му е насочен надолу, към земята. Който говори истината, гледа нагоре. Погледът му е чист, ясен.
Един ден влизам в едно религиозно общество и виждам в една стая, двама души се разговарят: единият минава за учен окултист, а другият — за добър медиум. Като влязох в стаята, медиумът ме погледна с едното си око, с което искаше да ми каже: Решил съм да поизлъжа малко този учен. Медиумът беше жена. Тя започна да разказва, че имало една икона, заровена в земята, която била много интересна. — Колко време е била заровена? — Няколко века. — Тук ли е иконата? — Тука е. Донасят иконата и виждам, че тя е нова, рисувана едва преди две-три години и е била плитко заровена в земята, най-много на три-четири метра. Казвам: Това е религиозна лъжа, която не може да мине пред мене. С такива лъжи човек може сам да си напакости. Освободете се от лъжата и приемете истината. Не преувеличавайте нещата. Ако с Бога не можете да се справите, без Него — на никъде не можете да излезете. Религиозните обичат да преувеличават нещата. Те нямат точна мярка, точен пергел, с който да ги измерват. Питат някого: Колко голямо е това нещо? — Много голямо. — Колко голямо е всъщност? — Не зная точно. — Измервай нещата точно, да знаеш истинската им големина. Ако преувеличаваш, сам ще си създадеш неприятности. Не бързайте да се произнасяте за нещата. За всяко нещо трябва да имате точно определена мярка. Проверявайте всичко, та като говорите, да ви вярват. Казваш, че си видял нещо. — Какво видя? — Един ангел. — То може да е субективно виждане. — Аз вярвам в субективните неща. Те са за разумните хора. Ето, овчарите видяха звездата при раждането на Христа, но други не я видяха. Само мъдреците, които очакваха идването на Христа цели три хиляди години, видяха тази звезда. Ирод не видя звездата. Ако беше я видял, по нея щеше да намери Христа. Ако кажете на някой религиозен, че малцина са видели тази звезда, ще ви нарекат еретик. Те ще ви кажат: Как се осмелявате да говорите така? Според тях, всички хора по това време са видели звездата. Според мене, реално е само това, което ти виждаш. Това, което всички виждат, не е реално. Мнозина виждат нещо едновременно, обаче, всеки го вижда по своему. Кой е истинският вид на това нещо? Един го преувеличил малко, друг — повече, трети — още повече. Не че хората съзнателно преувеличават, но става една рефлексия, едно отражение, което изменя явленията. Човек преувеличава, без да иска. Това е свойство на ума. Ако не искате да преувеличавате, турете всяко нещо на неговото място. Това значи: Повдигнете се високо и оттам разглеждайте нещата.
И тъй, когато говорите истината, трябва да туряте всяко нещо на неговото място. Всичко, което Бог е казал, е истинно; всичко, което човек е казал, е преувеличено. Божиите думи турете на пръв план, а човешките — настрана. Това, което изтича от вашия ум, сърце и воля съдържа истината в себе си. От него човек разбира миналото и сегашното си състояние, а така също и своето бъдеще. Ако не можете да разберете миналото, настоящето и бъдещето си, и при ангелите да отидете, нищо няма да научите. Под "ангели" разбирам най-разумните и добри същества в света. Ако отидете при тях, с какво ще ги занимавате? Ако те ви говорят, а вие не ги слушате, по-добре не отивайте при тях. Ще им разправяте за мъчнотиите си, но и те няма да ви слушат.
Вие се нуждаете от нова наука. Всеки трябва да учи. Простият казва, че учените хора развалили света. Не е така. Според мене, невежите на общата наука и учените на специфичната наука развалят света. Учените, които се занимават със задушливите газове, развалят света. Дотук е стигнала науката. Ако сега се отвори война и приложат задушливите газове, целият свят ще изчезне. При такава война ще пострадат не само тия, които са на фронта, но и тези в тила, както и мирното население. Защо ни е такава наука, която ще унищожи живота? Това не е наука. Истински учен е онзи, който може да възкресява мъртвите. Той ще отиде при гроба на умрелия и ще му каже: Излез вън! После ще го пита, как и защо е влязъл в гроба.
Казвам: Този ден, когато приложат задушливите газове, ще дойдат хора от Светлото Братство и ще донесат новата наука. Тогава ще стане това, което някога е казано: "Който чуе гласа Му, ще възкръсне." Тогава аз ще ви запитам: На коя наука искате да служите — на егоизма, или на възкресението?
Желая на всички да бъдете хора на възкресението!
4. Беседа от Учителя, държана на 21 септември, 1930 г. София — Изгрев.