Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 24 / 2011 г.
Основният камък на Сътворението Евен(х)а – штия
Дора Дабаш
Най-важната светиня в Ерусалим, изпълнена с многосимволен и сакрален смисъл, е поради сътворението на Адам, мястото на жертвоприношението на Авра(х)ам, опората на Ноевия ковчег, крайъгълният камък на Соломоновия храм и мястото, от което Мохамед се възна- ся. Толкова важни събития са се случили на и около тази скала, която в момента се намира в „Купола над скалата“, в Храмовата гора, наричана още Хълма Мория в Ерусалим.
Това е основният, крайъгълният или първоначалният камък на Сътворението (по Вавилонския Талмуд). Според юдейската традиция този камък е центъра на света и около него са се случили забележителни събития: Господ сътворява Адам и Ева; на това място е бил Ноевият ковчег по времето на потопа. Това е мястото, на което Авра(х)ам пристига по Божия поръка, за да принесе в жертва първородния си син Ицхак. Това е и мястото, на което Соломон построява Първия си храм, известен като Соломоновия храм.
Основният камък е най-святото място в Храмовата гора в Ерусалим, който в момента е сърцето на „Купола над скалата“ (построен по заповед на халиф Абд ал Малмир (684-705) от инженерите Раджа бен Хайва и Язид бен Салем през 691 г. Поставен е върху цилиндричен барабан, поддържан от четири колонни аркади. Конструкцията лежи върху етаж с осмоъгълна форма, разделен на два кораба от осем подпори и шестнадесет колони, подредени в кръг около скалата.
Скалата или Основният камък по времето на Първия Храм (967 г. пр. н.е. - 586 г. пр.н.е.) е била мястото, на което се е поставял Ковчега на Завета или каменните скрижали с Десетте Божии заповеди, поставени в специален сандък. По времето на Втория- Храм (515 г.пр.н.е. - 70 г.) камъкът се използва за поставяне на благовония - за на йом Кипурим (ден, в който се пости 25 часа покаяние и се моли за благоприятен запис покаяние и се моли за благоприятен запис (в книгата на праведниците).
Според Хазал („Мъдрите, вечна им памет“), името на камъка е свързано със сътворението на света или с мястото, където то е започнало, символизира основата на света. „На три неща светът се крепи: на Тора (Петокнижието), на основата на света (основния камък) и на постъпките на праведните» (Мишна: Праотци, 1:2). Основният камък е най-близо до небесните порти.
Долната му част води към ада. „Има три отвора към ада: един в пустинята, един във водата и един в Ерусалим“ („Мишна“). Мястото под камъка символизира гроба на първия човек Адам. В „Битие“ се споменава, че там е мястото на Ноевия ковчег, спасил хората от потопа. На иврит името звучи като камъкът (основата) на пиенето или според вярващите, това е мястото, от което произтича цялото земно водно богатство, цялата питейна вода, камъкът на живата вода, на съществуванието.
Тълкуване на Псалтира (91, 7)/: „... оттам каза: всеки, който се моли в Ерусалим, все едно се моли пред трона на уважението, защото небесните врата са там и се образува отвор за слушане на молитвата...върна се Яков да събере камъни и от стадото един камък, който Яков взе и там положи надгробен камък, на същото място. какво става с дома благословен? Изправи десния си крак и го спусна до дълбочината на кухината и я направи част (допълнителна и заздравена) на държавата, като човек, даващ подпора (стълб) на купол. Затова се нарече основен камък, където е пъпа на света и върху него ще е Божият Храм, като се казва: „Този камък, положен като надгробен, ще бъде Божият дом“.
И в частта „Равин Елиезер“ ,9, увод: „Пророкът Йона видя този камък в рибата: „и се показа под Божия храм. оттук учим, че Ерусалим е разположен върху 7 планини, и видя там основния камък, поставен върху празнината.“
Според мюсюлманската традиция скалата произлиза от Рая и от нея Мохамед се възнася на небето (Мирадж на Мохамед). Според исляма ангелите я посещават 2000 г.пр. създаването на Първия човек. Всички пророци преди Мохамед са се молели пред този камък - общо 70 хил. ангела, и от него Мохамед се възнася, като самият камък също е започнал да се възнася заедно с Мохамед, но е спрян от архангел Гавраил. Хората в Ерусалим разказвали, че много години камъкът е бил във въздуха. Английски турист, посетил Ерусалим през 1641 г. написал: „Скалата стои във въздуха между небето и земята, затова отстрани са построили каменна стена“. Поради издигането си камъкът се е деформирал, затова и сега е с неправилна форма. Говори се, че следите от западната му страна са отпечатъците от пръстите на арх. Гавраил и следата от конската подкова - от Ел Бурак, конят на Мохамед, който чакал, докато той получил от 7-то небе заповедта за молене по 5 пъти на ден.
Във вътрешността под скалата има малка пещера (7 на 7 метра) - място за молитва. Според мюсюлманите там са се молили известни личности като: Авра(х)ам, Давид, Соломон, пророк Илия, Мохамед, арх. Гавраил и др. В момента скалата е широка 2 м. и дълга 10 м. Ориентирана е от север на юг и от изток на запад. Целта на постройката, в която тя се намира сега, е била да служи за светилище на поклонниците