Утринни слова - Пета година (1935 - 1936)
Огънят на пречистването. Едно добро
1 декември 1935 г., 5 ч сутринта.
(Студеничко, скреж. Звездно небе.)
Нарядът.
3-та глава от Евангелието на Иоана.
„В начало бе Словото“
Едно обикновено състояние на духовния живот, което аз наричам ревматично състояние. Един мускулен ревматизъм има, който сковава краката на хората, да не могат да се движат. Като рече да се подвижи, боли го. Крак го боли, ръката го боли, навсякъде, та не смее да се помръдне. Той е подложен на известни правила. И като рече да се върти, особени, класически маниери има – маниери на ревматизъм. И пита: „По кой начин да се мръдна? Как да мисля?“ Ревматизъм. Ти имаш ревматизъм – всичките правила ще ги спазваш. Ако го нямаш, ще се въртиш тъй, както искаш. Та, сега считат: както искаш. Не може както искаш, но тъй, както ревматизмът иска. Ревматизма създадохме ние, а онова, здравословното състояние е от Бога.
Та сега, ще гледате да се освободите от вашия ревматизъм, от мускулния ревматизъм. Аз го наричам класически ревматизъм на движението. То е етикеция в мисълта, етикеция на чувствата: тъй да седи човек, човек седи, размишлява какви ще бъдат резултатите. Какви ще бъдат резултатите? Ако аз полея един човек с чиста вода, здравословно е. Само дето капне една чиста капка вода, тя носи живот без разлика. Всякога чистата вода носи благословение. А калната вода, дето капне, влошеви работата. Там въпросът е друг. Там остават лекета. Ако мислиш чисто, няма да мислиш за никакви правила. Мисли и не бой се! „Ама, какво ще стане?“ Ти говори истината, дето падне, то ще изникне. Не мисли за последствията. „Ама какво ще стане?“ Ни най-малко няма какво да мислиш. Ако словото ти не носи Божественото, трябва да мислиш. Щом имаш класически ревматизъм, ще бъдеш внимателен, как да се помръднеш, навсякъде. Някой път ще кажат ръката си да носиш така – класически. Ще ходиш и ще помръдваш едната страна, едната ръка, а другата ръка ще държиш тъй, права, спусната.
Сега, туй е външното, но ще знаете: едно сковаване има. Тогава всичките обичате да говорите някой път за недъзите на хората. Аз наричам: туй е класически ревматизъм. Ти обичаш погрешките на един. Но той като дойде, ще ти покаже, че има някои свои погрешки, или за погрешките на други хора. Питам: Ако човек се занимава с погрешките на другите хора, какво печели? Всякога петниш ума си. Ти като мислиш за всякое зло или за някой лош образ, цапаш ума си. Ти мислиш Петко, Драган, Стоян какво прави в стаята си. Аз ще ти кажа какво прави. Две неща може да прави. Ако е при касата на някой богаташ и има класически ревматизъм и касата е отворена, той ще гледа по кой начин сега да привлече парите в джеба си. И след като ги привлече, ще търси начин да се извини. Ще цитира стихове, че светът тъй е направен, че Бог тъй е дал. Но работата е, че парите в тази форма Господ не ги е създал, те не са круши, не са ябълки, те са от човеците. Следователно само може да крадеш човешкото.
А знаете ли какво значи кражба? Като извадите „кр“, „ра“ е Слънцето. А „к“ – забулиш Слънцето, да престане да свети. То е кражба. „К“-то махни, ще остане „ра“. Интересно е, вземете на български един слог и на английски – може да имат точно две противоположни значения. На българина му кажи „син“, той ще му трепне сърцето: неговият възлюблен син; но ако кажеш „син“ на англичанина, то той казва „грях, престъпление“. (sin (англ.) – грях; my (англ.) – мой) Ако му кажеш: „май син“ – „моят грях“; защото твоят син за англичанина е грях. Имат същото произношение. И колко трябва да се чистят слоговете. Кой е прав? Англичаните произнасят другояче и ние произнасяме [другояче]. Значи, нашите синове са английските грехове. Та, кой е на правата страна? Та, и на английски и „сън“ еднакво се произнася. Той казва: „май сън“ (sun (англ.) – слънце) е Слънцето, а на български „сън“ значи да спиш. Българинът казва: „сънят ми“ и англичанинът казва: „сън“. Казва: „сън“ – твоето спане е твоята почивка. И „син“ е неговият възлюблен, чадото му. Е, питам: как са произнасяли имената? Тия съвпадения сега, кой е на правата страна? Аз мисля, че англичаните са на правата страна. Човек, на когото му върви, е на правата страна; а човек, на когото не му върви, е на кривата страна. Който може да ходи, е на правата страна, а който не може да ходи, е на кривата страна. На когото работите са оплетени, е на кривата страна, а на когото работите не са оплетени, е на правата страна. Понеже английските работи не са оплетени, са по-малко оплетени, на правата страна са, а нашите, български работи са оплетени повече – на кривата страна са.
Казва: Кой е на правата страна? Всякога, когато твоят ум е смутен, когато твоето сърце е смутено и твоята воля е ограничена, ти си на кривата страна. Безразлично е дали причините произтичат от тебе или не. Каквито и да са причините, правило е: когато твоят ум е свободен, сърцето ти – свободно, и постъпките ти – свободни, ти си на правата страна. Дали е в тебе посторонно или по рождение, както и да е. Но вие искате да знаете какво нещо е свобода. Свободата съдържа едно качество на ума. Когато е свободен, умът може да мисли. Да си свободен, умът трябва да мисли. За да си свободен, сърцето трябва да чувствува, не болезнено. И за да си свободен, трябва да знаеш как да постъпваш. Ако мислиш право, ако чувствуваш право, ако постъпваш право, ти си свободен.
Сега, свободата не принадлежи на нашия триизмерен свят. Тя няма три измерения. Някой казва: „Аз едно време бях свободен.“ Не, тя не е минала свобода. „Ама, за бъдеще ще бъдем свободни.“ И за бъдеще няма свобода. Свободата е в настоящето. А настоящето няма измерение. То не принадлежи към настоящия свят. Настоящето, това е вечността, това е безграничният свят. Ние търсим живота на физическото поле; търсим и знанието на физическото поле. На физическото поле ни живот има, ни знание има, ни свобода има. А вие го търсите тук. На физическото поле има само страдание и противоречие, нищо повече. Спънки има от единия край до другия край. Щом се намерите при големите спънки, тогава се намирате на физическото поле. И тогава, този свят е даден като задача, да се справите с мъчнотиите. На умния човек знанието му е потребно, [за] да се справи със страданието на физическия свят. Мъчнотиите на физическия свят, задачи са това.
Не се спирайте сега защо е така. Всеки, който е постъпил в училището, там трябва да се стегне да учи. Училището не е място за мързеливите; не е и място за охолните, то е място за учение. Учение трябва. Ще се стегнете, да учите. То не е и място и за щастие. Някой търси в училището щастие. Щастието няма там да го намерите. Онзи на Земята е щастлив, [който] намери това, което е изгубил. Или, когато вие намерите това, което сте загубили, ще бъдете щастливи. Докато не го намерите, как ще бъдете щастливи?
Ако вие сте изгубили ключа на живота, вие се намирате в едно трудно положение. Запример, ако вие влезете в тези класически здания, че като отвориш някоя врата, вие трябва да извадите ключа, да го турите в джеба си; защото, ако оставите ключа на вратата отвън и бутнете вратата, после никой не може да ви отвори. Като отключиш вратата, ще извадиш ключа, ще го туриш в джеба си; не го ли извадиш и бутнеш вратата, ти сам си затваряш работата и сам се осъждаш на смърт.
Вие искате да влезете в живота и да оставите ключа си отвънка и като влезете вътре, да затворите вратата – и мислите, че може да имате свобода. Вие сами се самоосъждате. Вие идвате в живота и искате други да ви ръководят – като вас хора, които са дошли, които са загазили. Мислите ли, че ако богатият остави сиромахът да го ръководи, че неговите работи ще прокопсат? Не. Мислите ли, че ако здравият почне да ходи по ума на болния, че той тъй постъпи по него? И той ще страда като него. Има известни състояния, всички трябва да ги изучавате. Всички искате да бъдете обични на Бога. Мислите ли, че на Бога Му са благоприятни всичките наши прегрешения, лоши мисли, чувства, които ги правим; мислите ли, че може да бъдем почитани така? Ни най-малко, Бог няма благоволение към това. Той се отдалечава от всичките ония охкания, които имаме тук, на Земята. Той не иска нищо да знае за тях. Мислите ли, че ако вие седите и ровите праха, че Господ се интересува какво ровите там? Той не се интересува. Целия ден може да ровите, че сте изгубили нещо.
Знаете ли защо кокошките ровят? И кокошката и сега все рови. Кокошките са били земледелци, едно време като са сели житото, та сега го търсят по праха. Та умрели преждевременно, не чакали да израсте. И постоянно търсят, казват: „Туй, което заровихме, търсим го.“ И кокошката все разравя; и хиляди години може да разравят. Но питам: кокошката, след като разравя хиляди семена, какво ще добие? Нищо. Да допуснем, че вие знаете всичките погрешки на хората, да допуснем, че вие сте ясновидец и представете си, че знаете всичко. Какво ще добиете най-после?
И кое е по-хубаво: да знаете ли как се правят погрешки, престъпления, или да знаете как се изправят престъпления? Че тогава, де ви е знанието, ако вие не може да изправите една ваша погрешка? Къде ви е знанието тогава? Ако вие седите да рисувате и после не знаете как да рисувате, изопачите и носа не сте нарисували както трябва, изопачили сте го, като някое кукувиче яйце, и на устата дадете криви линии, като някое петало, питам: кой е крив?
Вие се извинявате, че не сте даровит. Не, не, не става така. Въпросът не седи в дарбата на човека. Всички хора са създадени; щом ти си дошъл да учиш, ти си създаден – имаш дарба. Така не се говори. И ако ти не рисуваш, кажи: „Ленив съм малко, не съм работил“, а не казвай, че „Не съм даровит.“ „Даровит съм, но не съм работил. Умен съм, но умни работи не казвам. Добър съм, но добро не правя. Обичам истината, но прикривам я с лъжата.“ Тъй си кажи. Ама ти ще кажеш, че „ние имаме наследени черти от дядо си и баба си.“ Такива извинения няма. Е, хубаво, да допуснем, ти имаш една наследена черта от дядо си, от баба си; знаеш, че е от дядо ти, от баба ти. Какво те ползува, че от дядо ти останала? Ако можеш да изправиш от дядо си тази черта, която е останала в тебе, ти си умен човек. Ти си доста силен човек, постегнал си се, придобил си нещо. Ако не можеш да изправиш нещо, това показва една слабост; ти си един човек, осъден на робство. И докато не изправиш тази погрешка, не можеш да се освободиш от тази слабост. Казвате: „Ама трябва да чакаме някой да ни освободи.“ Представете си, че някой казва така. Ако вие свържете едно куче с въже, и кучето прегриже въжето и се освобождава. Но свързвате един кон, той си седи. Та, конят може да има връзки, да седи с въжето; кучето няма да има връзки, то се освобождава. Кой е на правата страна? Кучето е на правата страна. „Зъби – казва – Господ ми е дал, ще прегрижа това въже.“
Сега може би във вас, вие ще кажете тъй: „Че, ние толкова погрешки сме поправяли.“ Похвалявам ви за поправените погрешки. Ама за непоправените погрешки, какво ще ви кажа, я ми кажете? Да, за поправените погрешки похвалявам ви, 6 ви тургам, но който има още непоправени, какво да направя? Да ви извиня ли? А, не, и да ви извиня, ще ви направя едно зло. Как ще ви извиня? С извинение работа не става. И казвате вие: „Извинение няма ли?“ Има извинение. Извинението се проявява само тогава, когато ти изправиш една своя погрешка. Тогава вече извинение има, но ако не изправиш една погрешка, никакво извинение няма. Ама слабост има, това, онова. Бе, зная го това, имам го предвид. Дядо ти мога да извиня, че го направи, но ти си поставен тъй, че не можеш да бъдеш извинен от последствията на погрешката, не мога да те извиня.
Сега трябва да мислите. Някой път погрешки има в словото – там кривите тълкувания. Аз не съм за буквоядството, да кажем, човек може всичко да направи. Ако ти нямаш никаква дарба и кажа, че всичко можеш да направиш, тогава трябва да лъжем. Не. Щом нямаш никаква дарба, тогава нямаме никаква отговорност. Но щом имаш дарба, одарил те Господ – ума, сърцето ти и волята ти, тогава ти си отговорен за дарбите, които имаш. Сега, другата страна. Казваш: „Как да направим нещата?“ Стига да имаш дарба, работата лесно става.
Та казвам: За поправените погрешки, то е вашият успех, който имате, а за непоправените погрешки, то са възможностите, защото зад всяка една погрешка седи една велика добродетел. И всяка една погрешка е едно препятствие, за да се яви една велика добродетел, която трябва да дойде у човека. Трябва да знаете едно: злото има временен характер, то е ограничено, а доброто е безгранично, то не е от този свят. Следователно доброто е всесилно, неограничено, а силата на злото е ограничена. Злото всякога ще отслабва, а доброто се усилва. Колкото минава времето, то се усилва, то става по-силно.
Всичките добродетели, това са безгранични дарби и качества, които човек трябва да има. А всичките наследени лоши черти, те са от временен характер и колкото времето минава, те ще отслабнат, ще изгубят своята сила. Злото само по себе си губи силата в света. Едно време злото е било по-силно, сега е станало по-слабо. Едно време доброто повидимому е било по-слабо, сега се усилва и колкото времето минава, доброто става по-силно. Но доброто е извънка времето. И времето работи за доброто. Безвремието работи за доброто, извън времето – вечността работи за доброто, а за злото работи само времето. Затуй доброто има двама помощници: и времето работи за доброто, и вечността, а за злото работи само времето. Вечността не работи за злото. Злото няма отношение към вечността.
Сега аз ви говоря за тия работи, понеже се спъват умовете ви с обикновени неща. Вие се спъвате най-първо с яденето, какво ще ядете, да не умрете гладни. Или се спъвате, че пари нямате. Това са от временен характер – и яденето, и парите са от временен характер. Те са временни неща, те спадат към категорията на злото. Яденето е едно зло за тебе, при него ти можеш да направиш една пакост и за себе си, и за другите; и при парите можеш да направиш зло за себе си и на другите. Всички временни неща са опасни. Трябва да бъдете положителни, много умни. Като ядеш и не внимаваш, можеш да се задавиш и да свършиш. А за яденето може да си толкова гладен, че за него може да удавиш един човек, може да го убиеш, за да му вземеш яденето.
Както един англичанин тръгва със своя слуга, отиват на разходка в Швейцария. Той си опекъл едно пиле и го турил в чантата си. Турил си и една бутилка вино, та като се качва горе на планината, да си хапне. Англичаните не са много скромни в яденето. Англичанинът яде по всичките правила – по три пъти яде месо. Сутрин ще има бифтек, значи пържола такава, хубава, на обяд – прасе, а вечерно време – кълцано месо. Така англичаните кълцаното месо вечерно време го ядат, а българинът на обяд ще има кюфтета, а англичаните, като останало месото, че няма какво да го правят, те ще направят кюфтета. И отиват двамата на планината. Но на господаря му припада нещо – слабо сърце и престава да диша. Слугата, като го поглежда, казва: „Господарят отиде, умря, но нека се наям аз.“ Отваря той чантата, изважда месото и почва да яде. Изважда и бутилката. Като се понапил малко, поразвеселил се малко, казва: „Чакай да побутам малко господаря.“ Почнал да го бута по врата, мачкал го – съживил го. Като станал господарят, казва: „Ти защо изяде пилето и защо изпи виното?“ Той се уплашва от това и умира. Господарят оживява, а слугата умира.
Ако ти си онзи слуга, който ядеш кокошката и пиеш виното, като оживее господарят ти, ти ще идеш на негово място – ти ще умреш. А кой е господарят? Господарят е доброто. Щом дойде доброто, непременно слугата ще отиде. А слугата е злото у човека. Злото е слуга. И като дойде господарят – доброто, при слугата, злото ще умре. Кой е вашият слуга? Злото. А кой е вашият господар? Доброто. А вие в дадения случай какво сте? Следователно слугата трябва да стане ученик, само тогава може да изправи своите погрешки.
Сега, аз уподобявам. И злото служи на доброто. Искам да ви наведа на онази мисъл, но и да ви дам превод. Как трябва да се живее, то е най-голямото изкуство, което човек може да добие на Земята – да се научи човек да живее. Той най-първо трябва да изучи законите на човешката мисъл, как трябва да мисли във всеки даден случай. И да знае как да чувствува. Не да се кара, но във всеки случай да знае да регулира сърцето си. И после, да знае как да постъпва.
И това е задачата на всички праведни, светии, гениални хора. Това е един стар стремеж – да знае човек как да мисли, да чувствува и в даден случай да знаеш как да постъпиш. Тия отношения имат отношения не към земния живот, но към небесния. Ние трябва да живеем, понеже ние сме предмет на един по-висш свят – и нас на Земята ни изучават тъй, както ние изучаваме буболечиците. Ние сме предмет на Невидимия свят, тъй както са предмет растенията. Всеки един предмет, всяко растение, колкото едно растение дава по-хубави плодове и по-зелени са листата му, толкова повече се интересуват от него. А като видиш едно дърво изсъхнало, ти не се интересуваш вече от него. Та, и Невидимият свят се интересува не [от] сухите дървета. Ти може да си едно хубаво сухо дърво – нищо не значи, ще намерят някое място, за гориво го бива.
Сега, това са сравнения, за да ви дам известна светлина. По някой път вие сте подложени на някои болезнени състояния, които ги наричат неврастения, казват: „Неврастеник е той.“ Какво значи неврастеник? Че лошо ли е човек да бъде неврастеник? Отлично нещо е. Та той трябва да бъде неврастеник, нерви трябва да има, за да мисли. Защото чрез нервите ще мислиш.
На Земята, ако нямаш нерви, ако не си неврастеник, ако не употребяваш своята енергия да мисли, а туриш енергията си да се занимава умът със сърцето [ти], ти ще забъркаш работите. Умът трябва да се занимава със себе си, а не със сърцето. А когато умът се занимава със сърцето, ти [не] мислиш, а постоянно чувствуваш какво работи сърцето. Сърцето има съвсем друга функция. На сърцето е дадена една функция постоянно да дава всичките Божии благословения, които идат от другия свят – всички трябва да минат през сърцето. Аз вземам едно подобие.
Вземете сърцето, което не може без тялото – каква функция изпълнява? То си има четири камери, физиологически донякъде е правилно разделено, но сърцето има още друг ред функции, които не са описани. Сърцето най-първо изпраща артериалната кръв по цялото тяло, значи постоянно дава, изпраща каквото иде отгоре. Каквото са му дали, всичко туй изпраща по тялото – и навсякъде ядат и пият. После, друго качество има сърцето: че като дойде венозната кръв при него, то я изпраща в дробовете; дробовете са място за изгаряне, място на аутодафе, за пречистване на венозната кръв. То е горящият огън. Дробовете, това са олтарът, това са всесъжжения, по 20 приношения има на всяка минута. Ти като приемеш една вдишка и на минутата по 20, огън е това, всесъжжения – трябва да се пречисти. И после да изпратите кръвта по цялото тяло. Като казвам: трябва да дишате дълбоко, аз разбирам: на вашия свещен олтар огънят трябва да гори и вашите чувства трябва да се пречистят. Някои, които изучават физиологически сърцето – няма никакво приложение. Те казват, то механически се свивало, стискало. Тогава имате едно много обикновено обяснение за нещата. И след като изучавате, казвате: „Какво ме интересува, че тупало сърцето или че биело така?“ Тогава и тази работа: какво има, че имаш дробове? Казваш: те са, за да приеме човек въздуха. Не, тази работа не е така ти само да приемаш въздуха. Този въздух, който влиза в дробовете, поддържа горението – на живота. Във всеки човек се поддържа животът, той е горивото за човека. Огънят се поддържа, а на този, Свещения огън се пречистват всичките неща: твоите мисли, желания и постъпки. Всичко туй трябва да мине през този огън.
Но човек има не само едно сърце. Сега, ако ви говоря за другото сърце, съвсем ще объркате работите. Но в туй сърце вътре има и друго сърце. Вие мислите, че човек има само едно тяло, а пък учените хора, тъй наречените окултисти, казват, че човек има в туй тяло още 7 тела вътре. Та, в туй тяло, което е видимо, има още 7 тела. Единствено ние виждаме външното тяло, но туй тяло е емблема, образец на ония тела, те са възможности за бъдеще. Значи ония тела чакат своето време. Един ден, когато човек започне да живее с другите тела, той ще прояви други качества, способности. Някои хора живеят само с едно тяло – те са животни. И второто тяло в човека е едва донякъде развито. А пък в човека засега са събрани 3 тела. Той живее във физическото тяло, живее в духовното тяло, живее и в умственото тяло. А той още не е влязъл в причинното си тяло. Едва някои велики, гениални умове са в четвъртото тяло. Мъдреци ги наричат, философи. А след туй имат и други две тела, дето великите Учители, боговете живеят.
Та казвам: Пред вас седи едно велико училище за изучаване на самите вас. Често евангелистите казват: „Велико и страшно сме създадени“ и казват: „Чудно и страшно е създаден човекът.“ Той цитира стиха: „чудно и страшно“. А туй, чудното трябва да изгние. Че, къде му е тогава чудото? Няма никакво чудо. Чудното и страшното в света е онова, което нищо не е в състояние да го разруши, то си остава при всичките условия на живота!
Та казвам: В последния стих на тази глава казва така: (33) „Който приеме свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ Сега аз виждам, че като ви говоря така, в умовете на някои от вас влиза една мисъл, като че не сте способни ученици. Не е въпросът за способни и неспособни. И някой път не гледам дали една тема е хубаво написана – аз не съм за външната хубост. Хубостта е един външен израз. За мене една тема вярна ли е, разкрива ли тя истината – това е важното. В една тема, която ти развиваш, вложена ли е истината. Щом е истината там, естествена красота има вече и стил има, всичко туй го има. Те казват за някого: „Отличен стил има.“ Дето няма истина, никакъв стил няма. Ама, казва, отличен стил има, речта му е красива. Не може една реч да бъде красива, нито да има отличен стил, ако там няма истината. Една реч, в която няма истина, в нея може да има опияняване, хората може да са опиянени – аз не говоря за реч, дето хората са пияни и дето хората не мислят. Една мисъл, която внася светлина, да видим благата, които Бог е внесъл в онова пробуждане, поощрение, там седи силата на мисълта, като се внесе светлина. Вие сте се обезсърчили – като се погледнете в огледалото, казвате: „Стар човек съм. Какво ще правиш? Светът е тръгнал така. Младите вече са тръгнали по друг път, те не ни слушат.“ Ти какво се занимаваш с младите, ти от кои си, мислиш, че си много стар. Това е първото заблуждение, че си много стар. Мислиш, че много знаеш. Е, какво знаеш? Ще ми разправяш за хорото, как си играл едно време при момите. Това е забавление. Или ще ми разправяш как си се борил на хорището с пехливаните. Това е упражнение. Или ще ми разправяш как си ял агънца. Това е да угождаваш на себе си. Играл си на хорото при момите, борил си се с някого. С кого? С вятъра. Че си победил Ивана, Драгана, Стояна – някой Дан Колов. Този Колов, българският, колко дига? Ще дигне, 110, 120, хайде – 200 килограма. Но като му туриш 400–500 килограма, Дан Колов ще клекне. Че, де е онзи пехливанин, да хване Земята с едната ръка и да я подигне? Де е българският Дан Колов, който може да подигне Земята? Че, аз гледах, тук като беше Дан Колов, на всички им трепереше сърцето, всички искаха да бъдат като Дан Колов. Но ще видите, че на Дан Колов ушите му са деформирани от борба, и вратът, и носът е деформиран от борба. И Дан Колов, с такъв дебел врат него го очаква апоплексия, нищо повече. Всичките пехливани, борци еднакво по този начин умират – както онзи Петров, казват: умря човекът. Такова нещо го очаква. Ала Петров – такъв голям пехливанин. Та, не е благо дебелият врат. Вие ще цитирате, че дебел бил вратът на вълка, защото сам си вършил работите. Че как няма да стане дебел вратът му? Целия ден всичките кражби той все на врата си ги носи. Като открадне една овца, тури я на врата, носи я, задебелее вратът му. Всичките работи сам ги носи все с врата си.
Сега искам да не се отдалечим от въпроса. Но онова, което трябва да научите, е важно. Аз не ви препоръчвам дебелите вратове, не ви препоръчвам и широките носове. Препоръчвам ви една отлична мисъл. Като имаш известни препятствия в живота си, или някоя мъчнотия, веднага да умееш да бъдеш прозорлив, да видиш как може да се разреши. Имаш една мъчнотия на сърцето си – да знаеш как да я разрешиш. Имаш една мъчнотия в живота си – да знаеш как да постъпиш. Че това е цяла наука, да знаеш как да постъпваш. Не пред хората да знаеш как да постъпваш, но пред Бога. Бог те наблюдава как ще постъпиш. Той обича онези, правите линии. Като ни гледа, Той ни наблюдава, ума ни наблюдава и сърцето ни наблюдава. Но Той обича хубавите прави линии. И Господ гледа каква линия ще направите. Още като се помръдне човек, знае какво ще направи и как ще се помръдне. В ставането и в помръдването, в начина на действието знае какво ще направя. И ако аз не зная как да взема една линия... Я вижте онзи, който ще се бие, каква поза взима? Я вижте онзи, който ще се качи, какво прави? Изведнъж ще си свие лицето. Вижте онзи мъж, който влиза вкъщи, намислил е да набие жена си, какво прави? Казва: „Слушай, кой ти позволи да ходиш из пазаря и да имаш там рандеву, ти мене пита ли?“ Удари я. Питам: Мъжът взел жена си да я бие ли? Да я повика, да каже: „Миличка, слушай, туй, което днес направи, Господ твоите линии не одобрява.“ Днес нарисува една картина и изложението, което ще дадеш в Невидимия свят, на Небето ще кажат: „Голям простак е този!“
И туй е едната страна. Но казвам: Защо, като видиш един човек, който има една погрешка, ти трябва да се смееш? Всяка погрешка може да се изправи. И любовта върши известни престъпления. Вижте един човек, с ножа си удари едного, втори, трети, но единия удари в кълката, другия – в ръката и ги остави, онзи падне, започва да тече кръв. Какво трябва да правиш? Най-[първо,] не бързай да кажеш, че може да изтече кръвта. Въпросът не е там. Този човек, който е мушнат, има повече кръв, отколкото му трябва. А този е дошъл да му пусне малко кръв. Сега, най-първо, докато изтече кръвта, трябва да мисля какво да направя с него, как да го превържа и как да се отнеса с него. И след като мисля добре, ще се приближа при него и ще му направя превръзките, ще му кажа: „Няма нищо, това е за твое добро. Тия работи стават, неразбрани работи, но гледай да извадиш добра поука.“ Нали трябва да има нещо криво у тебе. Ако ти беше човек на любовта, щяха ли да те надупчат? Казал си на този човек някоя лоша дума или закачил си жена му, или закачил си дъщеря му, или имаш да му даваш нещо, не си платил, или по негов адрес си писал нещо лошо във вестниците и изведнъж този човек може да дойде да те надупчи и да ти каже: „Ти трябва да знаеш какво трябва да правиш.“ В себе си ще кажа: „Чакай да не направя друга погрешка, защото и мене могат да набучат.“ Като му тече кръвта, аз търся моите погрешки. И като ги намеря, казвам: „Благодаря на Бога.“ Превържа го и дам този съвет. Казвам: „Ако слушаш моя съвет и ако го изпълниш, отсега нататък никога няма да те набучват.“
Че, ония нещастия, които вас ви сполетяват, има си причини. Мислите, че сте светии и праведници. Ако страдате като светия, страдате за греховете на другите, а пък ако не сте светия и страдате, вие страдате за своите грехове. Та какво има? Ако аз страдам като един светия или като един Учител за греховете на хората, казвам: такава е Волята Божия – за да им помогна, трябва да страдам. Пък ако страдам за моите грехове, какво има да се смущавам или да се възмущавам? В единия и другия случай аз страдам, за да изкупя своите грехове или да изкупя греховете на хората. И в единия, и в другия случай не мога да кажа: „Защо Господ ми даде това?“ Защото аз съм дошъл да свърша тази работа тъй, както е благоугодно на Бога. А в единия и [в] другия случай трябва да я свърша. Само че разликата седи в това, че в единия случай имам онова широко, велико съзнание за Божия план, който Бог е вложил в живота, [за това] защо хората трябва да страдат тъй. А във втория случай имам едно ограничено разбиране – страдам само за себе си. И него като разбера, тогава в мене се явява желанието да се изправя, защото във всяко едно желание, като страдам за своите грехове, ще правя по-малко погрешки, за да намаля страданието си за бъдеще. Следователно в единия случай като страдам, в единия случай ще се науча да страдам по-малко, да правя по-малко погрешки. А за хората като страдам, ще ги науча, че като дойда, не само да страдам за хората – та тъй да ги изкупя. Не, всеки човек за едното страдание да избегне, ще го науча да не греши, ще кажа: „Слушай, аз ти изплащам сега дълговете, но ти втори път няма да правиш тия дългове.“ Та, ти ще страдаш заради тях, но ще научиш тия хора. Защото ако не ги научиш, ще се намериш пак в трудно положение.
Това е, което Христос направи. Иска да научи хората да не грешат. И Христос казва на сегашния свят: „Втори път като дойда, няма да нося страданията ви.“ Христос няма да страда. Първия път иде милостта, прощението, а сега иде огънят. Сега като дойде Христос, ще те опърли, Той ще те постави на аутодафе, на огън ще те постави, нищо повече. И ако има нещо в тебе здраво, ще остане; ако не, всичко туй ще се махне. Ако си злато, ще се пречистиш, ако [не] си злато, ще изгориш и въглен ще остане от тебе.
Та казвам сега: Какво очаквате? Да живеете 100 години, какво ви очаква? Смисълът на живота не е тук. При сегашните условия както живеем, животът няма смисъл. Вчера ми разправяха една приказка. Седи една млада госпожица, сестра, при мене, и тя научила нещо. Катерицата била пощаджия на царя на животните. И най-после, като извършила много честно своята длъжност, той ѝ дал една стая с орехи, да има какво да яде. Той като я пенсионирал, дал ѝ това. Но зъбите на катерицата били опадали – тя има два зъба, с които пробива ореха и изважда ядките. И като я пенсионирал лъвът, тази отлична пощаджийка катерица, дал ѝ една стая с орехи, да си яде, и тя казва: „Защо не бяха по-рано тия орехи?“ Защо ви са благата на катерицата, когато вашите зъби изпадаха? Защо ви са орехите, защо ви е богатството, когато туй богатство не може да го използувате?
Сега, какъв е законът? Защо изпадаха зъбите на катерицата? Защото лъжеше, нищо повече. Защо ние изгубваме смисъла на живота? Защото от единия до другия край ние не сме справедливи спрямо себе си и спрямо другите. Щом направим една погрешка, ние изведнъж туряме всичката вина на Господа, казваме: „Господ защо направи този свят така? Не можеше ли другояче?“ Все същото поведение от толкова хиляди години. Ние не сме се изменили. Адам като го хвана, Господ казва: „Защо взе от плодовете на това дърво?“ Адам казва: „Тази жена, която ми даде, тя не е била такава, на свят, аз мислех, че нещо ще стане, но тя била много глупава. В беля ме тури.“ Нищо не му казва Господ, отива при жената и казва: „Защо направи това?“ Тя казва: „Господи, нали знаеш, тия животни Ти ги направи – ако те не бяха, аз нямаше да съгреша.“ Пак нищо не ѝ казва на нея. Отива при змията, хваща я, казва (тя е най-умната от всички): „По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш.“ То, ще ви кажа какво нещо е пръст. И човекът е направен от пръст, нали така казва Писанието? Следователно с човешко месо ще се храни. Тъй, смъртта, това е змията, която постоянно се храни с пръст. И човешкото тяло е направено от пръст. И на тази змия Господ ѝ казва: „По корем ще се влечеш и пръст ще ти бъде храна.“ Туй е месоядството. Месоядството е пръстта, която ядете. А главната храна – с плод се хранеше човекът, преди да беше съгрешил. Плодната храна, с която трябва да се храни човек, показва едно състояние, преди да е съгрешил човекът. А пък нас ни препоръчват вегетарианството. То е едно преходно състояние. Най-първо листата трябва да ядете, най-първо – вегетарианството, за да се излекувате от греха, защото казва: „Листата на туй дърво са за излекуване на народите.“ Вегетарианството е метод за лекуване. Те са все листа за лекуване на известни недъзи, докато дойдете до истинската храна на плодовете. Или, другояче казано: най-хубавите мисли, които човек може да има, това са най-хубавите плодове; най-хубавите чувства, които човек може да произведе в сърцето, това са плодовете, с които човек в бъдеще трябва да се храни. И ако човек не може да мисли правилно и не може да чувствува правилно, той отвън не може да се храни правилно – той не може да разбира Словото Божие. И голям успех не може да има в света. Временен успех може да има, но временният успех ще бъде както успехът на катерицата – цяла стая с орехи, но понеже няма да има зъби да яде, тия орехи ще бъдат за другите, а не за нея.
И тогава казва стихът: „Който приеме свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ А щом Бог е истинен, в туй схващане седи нашата свобода. За нас Бог е образец на всичко онова, към което ние се стремим. Това е Бог в нас. В туй, невидимото, което не знаем, към което се стремим, то е Бог в нас. То е истинският процес, към който ние се стремим. Ние го схващаме като един идеал – то е Бог, към Който ние имаме стремеж. Към това, съвършеното, ние всякога имаме стремеж. Дали го знаем или не, то е друг [въпрос]. Там е нашето избавление.
Сега вие седите и сте неспокойни. Тъй сте неспокойни, като [че] ще се тегли някоя лотария и вие имате билет и сте неспокойни. Безпокоите се дали ще ви падне най-голямата печалба. Но представете си, че имате една лотария, в която се теглят билети дали ще влезете в някой концерт или не. Представете си, че има три места: първо място, второ място и трето място. Един изтегля първо място, вторият – второ място и най-после, третото място сте вие. Питам сега: според мене, ако е в музикална зала, аз бих избрал третото място. Първите места не са толкова хубави – там, до свирците, и певецът кряска много. Според мене третото място е най-хубаво. Какво има, че е първо място, второ или трето място? Аз на второ място въобще не обичам да сядам. Някой път, без да искам, и аз имам един билет даден, който в света е второ място. На мене са дали числото 29. Като събереш 2 и 9 и още като ги събереш: 1 и 1, с туй 2 постоянно имам работа. То е едно нещастно число. И досега не съм му намерил място. Където и да го туря, все ще ви създаде нещо неприятно, все си е недоволно, нищо не мога да му угодя. Мърморица е числото 2 до немай-къде. Каквото и да направя, то е недоволно. Някой път се усмихна. Все намира погрешка, че не съм го турил на място, че достатъчно уважение не съм му дал, че това било, онова било. Дошъл съм до едно място вече, намерил съм слабата страна на 2-те, казвам: „Слушай, ти си много красива мома, ще те оженя. Сега дете ще имаш.“ – „Тъй ли? Хубаво.“ Сега числото 2 очаква да се ожени един ден. (Смях.)
Сега ще ви наведа на една истина. Смехът е всякога един признак за неща, които повидимому не могат да станат, а неща, които ще станат. Защото и Сара, като ѝ каза Бог, че тя ще роди дете, тя се усмихна, казва: „Не беше на млади години, та сега, като съм на 80 и толкова години.“ И позасмя се. Но туй стана. Туй, на което се смееш, то ще стане. Туй, на което се присмиваш, то ще стане. Туй да го знаеш. Ти се смееш на една реалност, която има да стане. И туй, на което не се смееш, там ще го загазиш. Щом не се смееш, значи ще загазиш. Или, другояче казано: числото 2 всякога показва един начин – когато ние се намираме в една мъчнотия да мислим, да чувствуваме и да постъпваме, то е числото 2. И щом не знаеш как да решиш, то е числото 2. Не знаеш как да мислиш – числото 2. Както и да постъпваш – казваш: „Не мога да си помогна.“ И все трябва да го кажеш сега. Но по какъв начин трябва да го кажеш? Но щастие трябва да [...] числото 2. Числото 3 е щастието. 3, 3, 3. „Две“-те може да го примириш, като го събереш с 3. Само 3-те е в състояние да задоволи 2-те. „Две“-те има особена симпатия към числото 3. Там като дойде, то е вече Сатурн. „Две“-те е Сатурново число. Той е толкова недоволен от живота, че само като види Венера – този, недоволният бог в света, като види лицето на Венера, неговото лице взема по-друг вид, гледа по-другояче. Той никому не вярва, никому кредит не дава, но като види Венера, поусмихва се и като дойде там, изменя си мнението, казва: „Все-таки, и при всички лоши условия на всички неща в живота, има едно добро и туй добро го виждам у нея. Тя не е като другите.“ И като дойде той там, малко му става весело.
Има едно добро в света. Кое е това? Това е любовта. Като дойдеш там, и най-недоволният който е в живота си, като дойде до любовта, човек казва: „Има едно добро в света!“ А туй добро е любовта.
И сега, и на вас желая да имате едно добро и нека бъде това любовта!
Сега, разберете: Всичко онова, което ви говорих, не го изнасяйте отвън. За мъже, за жени ни най-малко не го казвам. В себе си ще разбираш, със своя ум, със своето сърце, със своята душа и дух. Това разбирам. А не го считайте отвън за мъже и жени – ще паднете в една погрешка. Трябва да имаме всякога едно правилно разбиране за нещата.
Станете сега.
Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)
6 ч 9 мин
(Гимнастически упражнения.)
11-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 1.XII.1935 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев