Работна среда на електронния архив
ОБЩИ УПЪТВАНИЯ
„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му."
Размишление.
Сега ще обърна вниманието ви на следното нещо : когато идвате в клас, умът ви трябва да бъде съсредоточен към работата. Когато ви се преподават лекции, никакви странични въпроси не трябва да ви занимават. Ученикът трябва да избягва ексцентричните движения. Всички тия неща пречат на мисълта ви, и вие не можете да възприемате, не можете да се ползувате от това, което ви се предава. Освен това, някои дохождат тук и заспиват. С това още повече губят възможността да се ползуват от лекциите. С тези няколко бележки, ние не искаме да ви съдим, но казвам, че и вие нямате право да злоупотребявате със закона на любовта, нито сьс закона на свободата. Школата, в която следвате, нито съди, нито изключва ученика, но трябва да знае, че при всяка най-малка злоупотреба с любовта, той ще носи голяма и тежка отговорност. Който греши против любовта, той мъчно може да създаде хармония в себе си.
Като ви наблюдавам, виждам, че имате желания, които искате да постигнете. Щом не можете да ги постигнете, обезсърдчавате се. Има желания общи за всички, които трябва да се задоволят. Например, ако един иска да яде, всички трябва да ядат; ако един иска да спи, всички трябва да спят и т. н. Освен тези, има ред още желания, които са общи не само за хората, но и за всички живи същества. Обаче, има специфични желания, които се отнасят за всеки човек отделно. В това отношение, всеки трябва да работи, да задоволи онези желания, които са присъщи на неговата душа. Ако не работи, той ще се превърне на сухо дърво, със сухи клони. Всеки трябва усърдно да работи и да не се спира върху погрешките на другите. Неразумната критика нищо не допринася. Пред вас седи велика задача, да разберете смисъла на живота, който Бог ви е дал. Когато влизате в клас, десет минути преди започване, трябва да прекарате в размишление. Малки или големи, прости или учени, всички трябва да пазите това правило. Големите, учените ще бъдат образец; те трябва да дадат пример на малките.
Сега ще ви дам една задача, която трябва правилно да решите. На фигура 1. стр. 37, са представени два кръга А и В, а между тях, кръгът Д, който служи за основа на конуса С. Тези три кръга се движат в три различни, т. е. в три противоположни посоки. Те представят три системи, с различни посоки на движение. Такова нещо представят трите свята: физически, духовен и Божествен.
Физическият свят, в който човек е поставен, е свят на промени. Затова, именно, физическото съзнание на човека е кратковременно и интензивно. Забелязано е, че желанията на физическия човек са кратковременни, вследствие на което, щом се задоволят, и животът временно спира. Трябва да дойдат нови желания, за да го продължат. Когато някой живее само с физически желания, животът му издребнява, придобива само материален характер.
Съзнанието на този човек е прекъснато, вследствие на което той не може да мисли. Докато има потици, стимули в живота си, човек може да мисли, а оттам и да се развива.
След физическия живот иде духовният, или сърдечният и интелектуалният, в който съзнанието е по-будно, по-дълготрайно. Най-после дохожда третото, Висшето или Божественото съзнание, в което влизат първите две съзнания. Физическото съзнание се предизвиква от външни, физически причини. Достатъчно е да кажете на физическия човек една обидна дума, за да го предизвикате. Той веднага започва да реагира. По същия начин реагират и животните. Бутнете едно животно по крака, или по опашката, за да се хвърли върху вас. Колкото е по-високо съзнанието на човека, толкова той е по-устойчив. Защо? Той знае и предвижда нещата. Този човек не се съмнява в нищо. Той е човек с характер, издържа на всички изпитания и мъчнотии в живота.
Фигура 1 представя човешкото лице. Кръговете А и В — очите, точка С — горната част на носа; двете страни на триъгълника показват разширението на носа при основата. Тази широчина пък говори за желанията в човека. Елипсата Д — представя човешката уста. Когато кажем, че устата на някой човек е голяма, това показва, че той е лаком, мисли само за ядене и пиене, иска да погълне целия свят. Голяма уста има кита, акулата. Хора, които имат голяма уста, говорят много. Добре е да се говори много, но още по-добре е кратката, сбита реч. Когато някой говори много, а малко изпълнява, това говорене не допринася много. Например, някой казва: Ние трябва да живеем по любов. Той говори за любовта, а не живее според нея. Каква полза от това? Друг някой говори за истината, а не живее според нея. В такъв случай, колкото по малко се говори за любовта, за истината, а се живее според тях, толкова по-добре.
Когато наблюдавате носа на човека, можете да извадите ред научни заключения. Например, ако носът горе се стеснява, а долу разширява, има едно значение; ако горе се разширява, а долу стеснява, има друго значение. Когато носът е нормален, между широчината и дължината му има строго определено съотношение. Широкият нос говори за силно развити чувства в човека. Този нос е същевременно научен. Защото, когато чувства, в същото време човек учи. Страданията пък са във връзка с чувствата. Колкото повече страда човек, толкова повече чувства, а щом чувства, той се учи. Значи, страданията учат човека. В животните ноздрите са широки, обаче, носът им няма дължина. Носът у тях е свързан с горната челюст, затова само чувствеността в тях е силно развита, но не и интелигентността. В човека, обаче, носът е силно отделен, което е признак на съзнателен и интелектуален живот. Това показва, че съзнанието е в зависимост и от развиването на външните органи. Сетивните органи, които са най-добре развити в човека, служат като възприематели на силите от външната природа, а именно, на светлината, на топлината, на електричеството, на магнетизъма, на праната. Ако тези органи отсъстват, тогава силите мъчно ще указват влияние на организмите. Колкото по-добре се възприемат и правилно използват тия сили, толкова и съзнанието на хората е по-будно. Будното съзнание пък помага за правилния живот на хората.
Защо трябва хората да живеят правилно? Този живот е за самите тях. Ако живеят добре, правилно, те ще се ползват от този живот; ако живея добре, аз ще се ползвам от този живот. Добрият живот подразбира правилни отношения с външния свят, т. е. с Божествения свят. Затова пък се изисква добре развити органи, външни и вътрешни. Колкото е по-добре устроена ръката на човека, по форма, по линии, толкова тя ще бъде по-чувствителна към външни възприятия. Тогава, достатъчно е човек да постави ръката си върху главата на някого, за да познае, дали той е добър, или лош. От потта на хората учените познават, кой човек е добър, и кой — лош, или кой човек е учен и кой — прост. Потта на различните хора съдържа в състава си различни елементи, и по тях се съди за степента на тяхната доброта, интелигентност и т. н. И по слюнката на човека може да се познае, дали той е добър, или лош. Днес хората съдят за своята доброта по думите си: в думите на добрия човек се забелязва известна пълнота, а в думите на лошия човек тази пълнота отсътства.
Човек може да бъде добър, само когато има правилни отношения към Първичната Причина. Тогава и отношенията на хората към него ще бъдат правилни. При това положение само човек може да се учи. Знанието, което той ще възприема, е знание от Бога. В което училище да постъпи, каквито учители да има, знанието, което му се предава, ще бъде знание от Бога. Всички учители, професори предават наука, която са възприели от други учени. Те сами не са я създали. Другите учени също така са възприели тази наука от свои предшественици. Анатомията, физиологията, която съвременните учени преподават, е взета от самия човек. В това отношение, човек съдържа в себе си и физиология, и анатомия, и химия, и физика — всички науки. Без съществуването на човека, никаква наука не би имало в света. Без човека, никаква наука „психология" не би съществувала. Сама по себе си, душата съществува, а хората изучават законите на душата; умът съществува, а хората изучават законите на ума; речта съществува, а хората изучават законите на речта. Забележете, музиката се движи около седем тона, с техните повишавания и понижавания. Значи, музиката си служи със седем тона, математиката — с десет числа, а речта — с 22 букви най-малко. Кое от трите изкуства е най-богато? Най-богата е речта. Колкото повече пособия са в услуга на едно изкуство, толкова и то ще бъде по-богато. В това отношение, музиката седи по- долу и от математиката. Още три тона са нужни на музиката, за да се изравни с математиката. Тия три тона съществуват, но хората не са в състояние още да ги възпроизведат. Един ден, когато се развият повече, те ще си служат с десет тона. Ето, виждаме животни, които си служат само с два тона. Затова и Апостол Павел е казал; „Докато сме младенци, ние отчасти знаем, отчасти разбираме, отчасти мъдруваме." Както сме устроени днес, доколкото е развит нашият организъм, толкова най-много можем да постигнем.
Сега, като ученици на Великата Школа, вие имате за задача, не само знания да придобивате, но да развивате нови органи, които се намират в зародишно състояние във вас. Без тия нови органи, вие не можете да отидете напред. Тази задача е трудна, но без нея не може. Да развиете един от тия нови органи, това значи да научите изкуството да плавате, да можете при всички трудни условия на житейското море да се държите на повърхността на водата, да не потънете долу. Когато бурята отвън бушува, вълните на морето се повдигат и слагат, опитният плувец лесно се справя с тия вълни: щом дойде една вълна, той се гмурне във водата и после пак излезе. Обаче, неопитният плувец се блъска от една вълна в друга, докато изгуби силите си. Какъвто е животът в моретата и океаните, такъв е животът и на сушата. Изобщо, животът не е равна повърхност; седиш тих и спокоен, размишляваш върху нещо, докато дойде една вълна и те блъсне. Едва се справиш с нея, дойде втора, трета, и т. н. Това става всеки ден. Кой човек не е губил равновесието си? Някой излиза от дома си добре разположен и, докато измине два-три километра път, състоянието му се изменя. Защо? Една вълна го е срещнала и го блъснала в някоя канара. Човек всеки ден е изложен на ударите на тия вълни. Дали сте в клас, или у дома си, все ще изпитате тия удари. Защо идат вълните в класа? Защото не сте наредени според законите на хармонията. Вие сте насядали положителни енергии до положителни и отрицателни до отрицателни, вследствие на което става взаимно отблъскване. Освен това, разстоянието от един до друг трябва да бъде най малко половин метър.
Казвате: Тези неща не ни интересуват, те са обикновени работи. Наистина, в обикновения живот няма нищо интересно, обаче, човек трябва да знае, кое е обикновено и кое — не. Например, някой ученик страда, било душевно или физически. Дойде в клас, слуша лекцията и казва: Нищо интересно няма в тази лекция. — Защо няма нищо интересно в лекцията? — Защото тя не засяга неговото страдание, не дава никакъв лек за него. А в това време ученикът мисли само за болката си. При това положение, наистина, нищо интересно няма в тази лекция. Кога лекцията ще бъде интересна за този ученик? Когато болката му премине. Следователно, учениците на окултната школа не трябва да боледуват, не трябва да имат никакви болки. Ученикът сам трябва да си прави психологически превръзки. Ако един ученик обиди друг, последният не трябва да постъпва като светските хора, да се прави, че не е обиден, а същевременно, дето отиде, когото срещне, все да се оплаква, че еди-кой си го обидил. Не, обиди ли се един ученик, той трябва да каже на онзи, който го е обидил: Братко, ти ме обиди. В името на Бога, вземи думите си назад, ако искаш да възстановим хармонията помежду си. Така трябва да постъпва ученикът. Иначе, кракът му няма да стъпи в небето.
Сега, като ученици, вие трябва да знаете, че ви предстоят ред задачи за решаване, както и ред упражнения. Каквото ви се дава, трябва точно да изпълнявате, ако искате да се ползувате. Ще кажете, може би, че гимнастически упражнения са дадени от много автори. Това е вярно, но има разлика между техните упражнения и тези, които са копирани от живата природа, каквито ние правим. Едните и другите упражнения се различават по резултатите си. Ако резултатите, последствията не са важни, тогава и вие можете да си съставяте упражнения. Мислите ли, че природата ще санкционира вашите упражнения? Тя ще ги санкционира дотолкова, доколкото държавата ще санкционира парите, които някой частен гражданин си е отпечатал. Какво ще направи държавата с този фалшификатор? Ще го тури в затвора. Вашите упражнения са за вас само, но не и за всички хора. Вашите лични разбирания за живота, за света са само за вашата глава, те не могат да бъда общи за всички глави. Всеки за себе си може да се занимава със свои мисли, но дойде ли до окръжаващата среда, там се изисква приложение на Божествените мисли, защото те са общи за всички живи същества. Божественото важи еднакво за всички. То е общо за всички, както езикът на един народ е общ за неговите поданици. Ако някой създаде свои думи, никой няма да го разбере, какво говори. Следователно, дръжте се за Божественото, което е общо и достъпно за всички хора, за всички живи същества, за всички времена и епохи.
И тъй, щом дойдете до вашите лични възгледи, ще ги държите за себе си. Вие трябва да си създадете нови възгледи, според природата. Само тия възгледи правят човека вътрешно свободен. Няма по-красиво нещо от свободата. Затова всички трябва да работите, да придобиете свобода в движенията, в мислите, в чувствата си. Засега вие още не сте свободни. Защо? Защото сте ограничени от миналото, с него още не сте ликвидирали. Материята, от която сте направени, ви ограничава. Докато не бяхте слезли в материята, вие бяхте големи идеалисти, стремихте се към любовта, но щом слязохте на физическия свят и се облякохте в материя, тя ви ограничи. Докато сте в духовния свят, вие сте готови всичко да пожертвате за Христа, но като слезете на физическия свят, започвате да казвате: Дали съм в правия път? Ами като раздам всичко, какво ще остане за мене? — Не е въпросът в даването, нито в многото говорене. И като даваш много, няма да станеш по-добър; и като говоря много, пак няма да ви направя по-добри. При това, между едно и друго говорене, има разлика. Някой път, като говори повече, човек обижда слушателите си, а някога — не ги обижда. Значи, много внимателен трябва да бъде човек, като говори. Той трябва да избира думите си, да бъдат меки, безобидни.
Сега, вие искате да бъдете бодри, весели, умни, здрави, лесно да разрешавате задачите си. Преди всичко, вие трябва да изучавате естеството си, да знаете, с какъв материал и с какви сили разполагате. Това нещо сами трябва да разберете. Ако аз ви кажа някои признаци, които се отнасят до здравето ви, ще се уплашите: ще погледнете само на отрицателната страна на тия признаци и ще извадите криво заключение. Например, казано е, че който има малки очи, той е лош човек; който има големи очи, той е лаком човек. Обаче, в абсолютен смисъл на думата, нито едното е вярно, нито другото. Същото нещо се отнася и до четенето на Писанието: ако приемете нещата буквално, те носят смърт; ако ги приемете по дух, те носят живот. Има неща, обаче, които могат да се вземат в буквален смисъл, но повечето трябва да се разбират по дух. Прочетете, например, първа глава от Битието и размишлявайте върху нея, да видите, какво ще разберете. В първите няколко стиха на тази глава е казано: „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста. И рече Бог да бъде виделина, и стана виделина. . . И нарече Бог виделината ден, и тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро — ден първи".
Първият ден подразбира цяла епоха, цяла култура, работа на хиляди напреднали, разумни същества, които изпълнили Божията дума — разделили тъмнината от светлината. Тъй щото, светлината, от която ние днес се ползваме, е резултат на работата, на усилията на безброй разумни същества, които са прилагали ред методи, закони, докато я произведат. До това време светлината е съществувала само в духовния свят, но не и на физическия. За да се създаде светлина и на физическия свят, трябвало да минат хиляди и милиони години. Като се говори за светлината, наред с нея изпъква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне в светлина. Има известна част от материята, или известна област от живота, която по никой начин не може да възприеме светлината, вследствие на което всякога остава тъмнина. А всичко онова, което, само по себе си, е тъмнина, не може да се развива, и затова очаква някаква бъдеща еволюция. Всеки живот, който е произлязъл от светлината, има условия да се развива. Този живот, който ние прекарваме на земята, е живот на светлината. Ако разумните, напредналите същества не бяха създали светлината, и ние нямаше да се радваме на сегашната култура, нямаше да разбираме, какво значи ден, а още повече, какво означават думите „ден първи на Битието".
Следователно, същото може да се каже и за вас: и вие, в първия ден на вашия живот, създадохте светлината. Първият ден на живота подразбира деня на светлината, а той — възможности, условия за работа. Светлината разрешава всички тъмни въпроси. Някой изгубил богатството си и започва да чупи ръцете си, да скубе косите си. Каквото и да прави вече, това нищо не помага. Сега не остава друго, освен да концентрира мисълта си, по обратен път да се върне в съзнанието си, да си спомни, де и как е загуби парите. Преди години, когато правих научни изследвания, трябваше да се кача на един плет, оттам да наблюдавам обстановката. В това време, като съм се навеждал, без да забележа, лупата паднала от джоба ми. Връщам се дома си, търся лупата — няма я. Пипам в джобовете — няма я. Да я откраднал някой — не е възможно. Да е паднала някъде в къщи, щеше да се намери, не е малък предмет. Най-после, като се върнах мислено в съзнанието си, да видя какво съм правил този ден, спомних си за изследванията, които правих върху плета, и намерих, че лупата може да е паднала от джоба ми само при навеждане под известен ъгъл. Спомних си, че трябваше да се наведа там, и навярно тогава лупата е паднала. Отидох на мястото и намерих лупата. Интересувах се нещо от плета и изгубих лупата си. Значи, докато се интересуваме от плета, ще изгубим някой ценни работи. Какво трябваше да направя, за да не изгубя лупата си? Трябваше да зашия на джоба си секретно копче. По същия начин и вие трябва да постъпвате: за да не изгубите нещо ценно, ще зашиете секретно копче на джоба си, или на устата си. Когато устата ви трябва да каже нещо хубаво, ще извадите секретното копче. При изпълнение на волята Божия, устата трябва да бъде свободна. Във всички други случаи, устата трябва да бъде затворена. Българската пословица казва; „Говоренето е сребро, а мълчанието — злато". Това не значи, че човек постоянно трябва да мълчи, но на място да мълчи, на място да говори. Когато аз преподавам, вие трябва да разсъждавате. А вие какво правите? Цяла наука е, да може човек да слуша правилно, да възприема правилно и да прилага правилно. Какво ще ви говоря аз, или друг някой, това зависи от вас.
И тъй, първо човек трябва да изучава себе си. Това е най-великата наука. Като изучи себе си, той може вече да изучава и другите: ще прави наблюдения, сравнения, и от тях ще се поучава. Човек се учи и от книгите, т. е. от това, което са писали видни автори. Някога хората ще четат това, което вие сте писали. Писаното може да бъде на хартия, а може да бъде и върху самите вас. Важно е човек да може да чете написаното. Велика наука е да познаете себе си. Това са казали още в древността гръцките философи. Какво трябва да познае човек в себе си? Той не трябва да се спира само върху своите отрицателни черти, но трябва да познава възможностите, условията, при които може да се развива. Като изучава тия възможности, човек ще дойде до методи, чрез които ще развива в себе си слабите страни на своето естество. Ако паметта му е слаба, той трябва да намери начин за нейното усилване. Ако сърцето му е слабо, той трябва да работи върху него, да го кали, да го засили. Ако дробовете му са слаби, той трябва да работи върху тях, да ги развива. Ако нервната му система е изтощена, той трябва да я обнови. Ако музикалното чувство в него не е развито, той трябва да работи, да го развива. Следователно, не е важно за вас, защо тия неща не са развити още, но важно е да намерите методи за развиването им. Всички не могат да станат поети, музиканти философи, но от всеки може да стане нещо. Какво може да стане от вас? От вас могат да излязат учени, писатели, учители, проповедници, търговци и т. н. Едно е важно: всеки човек все влага в себе си желание да излезе от него нещо.
Сега, желая всички да бъдете сръчни, не само външно, както сте сега, но и вътрешно, като ученици на окултна школа. Вие сте родени веднъж, но отново трябва да се родите. Новото раждане подразбира да развивате в себе си нови качества. Старото, с което сте живели досега, е добро, но то е било само за времето си; в него е действал законът, т. е. вие сте живели по закон. Сега, като влизате в Христовото учение, законът спира вече, тук той е невалиден. Христовото учение е учение на благодатта, а не на закон. Нови неща изисква Христовото учение: нови способности, нови отношения, нови стремежи. Като ученици на окултна школа, вие трябва да живеете помежду си в пълна хармония. Това не значи, че трябва да бъдете сплотени в една маса, но между вас да цари хармония. Най-малко по двама заедно трябва да работите. Не може да бъде ученик онзи, който се чувствува чужд за всички. За да се създаде хармония между всички, първо трябва да се сдружите двама по двама, които взаимно се допълват. След това две двойки ще се съединят заедно, ще станат четирма. Към тях ще дойдат още четирма, ще станат осем души. После, към тях ще се присъединят още осем и така ще се образуват големи ядра, които вече са хармонизирани помежду си. По тоя начин целият клас ще бъде в хармония. Този закон на групиране съществува и в самата природа. Когато между учениците възникне някой въпрос на разглеждане, те могат да разискват върху него, да го обясняват от разни страни, но спорът трябва да се избягва.
Като разглеждате носа в чертеж 1., как мислите, може ли да съществува толкова широк нос? Ако носът е много широк, той е преувеличен, както има преувеличаване и в речта. Например, когато искат да кажат, че някъде е имало много хора, българите си служат с фигуративния израз: „Яйце да хвърлиш, няма де да падне". Когато искат да покажат, че някой човек се движи с голяма бързина, те си служат с израза: „Бяга като куршум". Възможно ли е човек да се движи с бързината на куршума? Даже и най-силните, най-здравите аероплани не могат да се движат с бързината на куршума. Всеки се стреми към разнообразие, към нещо ново, макар че новите неща са временни, както е временно дохождането на лястовичката. Обаче, не се дохожда лесно до новите неща. Новите неща са подобни на високите тонове в музиката. Докато дойде до високите тонове, човек дълго време трябва да се упражнява. Числото пет, например, представя самия човек. Не е лесно за него да разбере това число, т. е. да разбере себе си. Човек представя пентаграм, който, за самия него, трябва да оживее, да се одухотвори. Главата, ръцете и краката му представят страните на този пентаграм. Най-главната част на този пентаграм е главата. Човек трябва да разбере и числото четири, квадрата. Квадратът представя човек без глава, т. е. главата му е в квадрата някъде; тук тя не управлява, както в пентаграма. Квадратът представя мярка за измерване на нещата.
Като говориме за човека, можете ли да кажете, коя е най-важната черта, която го определя като човек? Какво мислят учените по този въпрос? Какво е вашето лично мнение? Какво са мислили по това старите гръцки философи? Какво мислят новите, модерните философи? Някои от философите са мислили, че една от възвишените добродетели в човека е знанието. Обаче, всички не са съгласни с това. Значи, различни са мненията по този вьпрос. И наистина, ако ви се зададе този въпрос, всеки за себе си да каже една такава черта, която да го отличава от другите, вие ще се затрудните, макар често да казвате: Знаеш ли, кой съм аз? Това, именно, е интересно да знаете за себе си, коя е чертата, която отличава едно „аз" от друго. Като ви наблюдавам, виждам, че някой от вас се усмихва така, както ннкой друг. Значи, неговата отличителна черта е в усмивката. На друг пък очите са светли, ясни, както на никой ученик в класа. Трети пък прави такива хубави движения с ръката си, каквито никой друг не прави. Четвърти има красива уста, която веднага спира вниманието. Красивата, правилно развита уста, говори за добре развита реч. Някой пък е строг, има сериозен израз на лицето, което показва, че той има философска мисъл. Някой има нещо хубаво, поетично в себе си. Изобщо, всеки човек има по една особена, отличителна черта, която изразява нещо хубаво в неговия характер. За тази черта, именно, той се ползва от обичта на невидимия свят. Когато всички красиви, благородни черти в характера на хората се съединят в едно, те ще образуват едно хармонично цяло. Това хармонично цяло може да се уподоби на поема, съставена от сто различни думи, изговорени от сто малки деца. При изговарянето на всяка дума, стоте деца ще внесат нещо хубаво, красиво, специфично за всяко дете.
И в човека има сто различни способности, които още не са известни на учените. Те познават само някои от тия способности, а останалите ще ги изучават в бъдеще. Тия сто способности в човека могат да се уподобят на сто деца, с различни характерни черти. Когато човек говори, мисли или чувства, всички тия способности се проявяват в него, както се проявяват децата в училището. Ако едно от децата сгреши, другите ще го поправят. Дисциплината в училищата изисква всяко дете да знае мястото си, да знае реда, по който да говори. Това, което е на последно място, ще чака реда си, докато другите се изкажат. Само при такава дисциплина, в мозъчните центрове на човека, може да се установи дълбок вътрешен мир. Щом придобие този мир, ученикът вече има съдействието на светлите същества от невидимия свят. При това положение, ученикът ще бъде посещаван вечер от добри същества, от светли и възвишени духове, които ще го поучават. По този начин, и сънят, и будното състояние на човека се осмислят. Човек заспива вечер, за да престане временно да се занимава с материални работи. Тогава, светлите и възвишените същества ще го посещават, ще го поучават. Той се събужда сутрин, и през целия ден е буден, за да се срещне с добри хора и да се разговаря с тях.
Следователно, вечер човек слуша и възприема от светлите същества, а денем се разговаря с добрите хора на земята. Добрите хора са само на земята, а светлите същества — на небето. На небето добри хора не съществуват. Това показва, че Божиите блага са разпределени между небето и земята: небето има едни преимущества, земята — други. Въпреки това, между небето и земята има вътрешна връзка. Корените на дърветата и растенията имат едни преимущества, а клоните — други преимущества, но и между корените и клоните пак съществува вътрешна връзка.
Сега, във връзка с тези мисли, изпейте песента: „Стани, Господ ще те оживи !"
Казвате: Защо трябва да пее човек? Пеенето е необходимо като средство за трансформиране на енергиите в човека. Окултната наука препоръчва пеенето, като метод за превръщане на отрицателните енергии в положителни. Светът е пълен с отрицателни мисли и чувства, които непременно трябва да се трансформират. Цялата съвременна култура се занимава повече с отрицателното, отколкото с положителното. Много философи, учени, писатели, поети пишат повече за отрицателните прояви в живота, отколкото за положителните. Питам: какво печели човек, ако се занимава с отрицателните прояви на живота, или ако се занимава със своите недостатъци? Едно трябва да знаете: бъдещият живот, бъдещата култура зависи от мислите, които се поставят за основа. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни: мислите ви трябва да бъдат светли, възвишени. Те ще послужат като материал за съграждане на бъдещата култура. Като казвам, че хората не трябва да се занимават нито със своите, нито с чуждите недостатъци, имам пред вид лошото въздействие, което те указват върху човека. Само онзи има право да се спира върху недостатъците, който може да ги изправя. Този човек ще вземе четката си и като художник, тук ще драсне, там ще заличи и ще ги изправи. Иначе, гледате картината на някой художник, виждате недостатъците й, но не можете да ги изправите. Казвате на художника, че картината му има недостатъци, които и той сам вижда, но нито той, нито вие можете да ги изправите. Понякога дефектът на някоя картина е много малък, почти микроскопически. Ако знае, как да го изправи, човек ще тегли една линия, и цялата картина ще се изправи. Обаче, като не знае, как да я изправи, цели седмици и месеци минават, и картината остава недовършена. Някой човек съзнава, че има някаква погрешка в себе си, но не знае, конкретно, де е тази погрешка. Щом я намери, работата се урежда: взима четката, тегли една малка линийка на някое специфично място, и картината добива своята цена. Това е истинско знание. А тъй, да разправяте, че имате грехове, и да не можете да ги поправите, това не е знание. Някой казва: Много съм грешен човек. — Не, картината ти е хубава. Имаш само един малък дефект, който трябва да знаеш, как да изправиш. Най-мъчното нещо за художниците е да представят лъча на светлината, който излиза от очите. Някой иска да бъде мек, но не знае, как да постигне това. Той казва: Да съм метал, лесна работа, ще вляза в огъня, ще се стопя, ще омекна. Казвам му: дружи с добри, с меки хора. — И това не помага. Докато съм между меки, между добри хора, и аз съм мек. Щом се отделя от тях, ставам пак такъв, какъвто съм бил по-рано.
Казвам: за да постигнете онова, което желаете, започнете да работите с мисълта си. Като ставате, всяка сутрин размишлявайте около 5—10 минути. Научете се да мислите право, конкретно, без излишни думи. И когато се молите, не говорете излишни думи. Молитвата ви трябва да бъде кратка, ясна и да се отнася точно за това, което искате. Какво ще говорите на Бога, че е милостив, добър, любящ? Или, какво ще Му разправяте за греховете си? Кажете Му: Господи, имам един трън в себе си, който разваля всичките ми работи. Каквото добро направя, щом дойда до този трън, развалям го. Тъкмо съм сварил, приготвил млякото, но щом дойда до този трън, ритна с крака си, и млякото се разлива. Не искам да ритам, а все ритам. От толкова години насам, все разливам млякото. А това е загуба! Вече 45 години наред, все решавам да не ритам, и все ритам. Колко мляко съм разлял досега! Ако още 15 години отидат в ритане и разливане на млякото, не зная, кога ще работя и какво ще постигна. Моля Ти се, Господи, като дойде момента, когато трябва да ритам, прати при мене някой ангел да ме въздържа. Нека той бъде спирачка в моя живот! Щом чуе молитвата ви, Бог непременно ще ви изпрати един ангел на помощ. Когато дойдете до мястото, дето трябва да ритате, ангелът ще ви представи много хубави и красиви неща, и вие ще забравите да ритате. Като мине опасността, ангелът пак ще се върне на небето. Значи, молитвата на човека трябва да бъде конкретна, да съдържа онова, от което той се нуждае. Виждате някой справедлив човек — зарадвайте се. После, обърнете се към Бога и се помолете - Господи, помогни ми и аз да стана справедлив, да не ритам, да не разливам млякото си. Ако човек е искрен спремо себе си, и всеки ден се справя с някой свой малък дефект, за сметка на който прилага някоя добра черта, той лесно ще се справи с мъчнотиите и трудностите на своя характер. Сега хората казват: Да ни пази Господ от злото! — и с това свършват молитвата си. Не, конкретно ще говорите с Бога.
Един български поет ми разправяше един ден: Има нещо фатално в моя живот. Току що съм направил едно малко добро и съм се зарадвал, ще дойде дяволът, ще каже една незначителна дума, с която ще плюе на работата ми, и всичко ще се развали. Не зная, какво да правя. — Дръж гърнето си всякога затворено, да не може дяволът да плюва в него. Казвам: трудна работа е да се справи човек с изкушението. Като наблюдавам съзнанията на хората, както и техните мисли, виждам, че върху тях влияят ред същества, светли и тъмни. Те трябва да имат светлина, разбиране, за да се справят с тия странични влияния. Едни им влияят отляво, други отдясно, и те не знаят, кого да слушат, как да се справят. Едни от тия същества са красиви, други — грозни. Със своите добри или лоши влияния, те хвърлят отражение и върху лицето на човека, което някога е тъмно, а някога светло. Тия същества се борят в човека, защото всяко от тях иска да има надмощие върху неговия мозък. Онзи, който е чувствителен, той сам различава влиянието на тия два вида същества върху себе си: отляво той усеща особена пихтиеста материя, която се стреми да проникне в него и го безпокои; отдясно пък забелязва някаква приятна светлина, която му създава радост. И наистина, ако има някаква чувствителна фотография, тя би могла да фотографира тия същества.
Сега, като говоря за тия същества, не искам да се плашите, но да различавате доброто от злото. Доброто и светлината идат отгоре и отдясно, а злото и тъмнината идат отдолу и отляво. Някои се оплакват, че сърцето им започнало да изстива, или че мозъкът им започнал да се помрачава. Казвам: когато сърцето ви, или пръстите на ръцете и краката ви започнат да изстиват, правете упражнения, молете се, за да се възстанови изгубената топлина на организма ви. Когато умът ви започне да се помрачава, молете се, докато се възстанови изгубената в него светлина. Най-малката загуба в топлината на вашите чувства и в светлината на вашите мисли ви налага работа, без никакво отлагане. Окултният ученик трябва да постоянства. Той трябва да се моли, да размишлява, докато светлите духове му дойдат на помощ. Тогава той ще почувства лекота, като че голям товар са свалили от гърба му. Като мине всичко, ще кажете, че това са били някакви халюцинации. Не, никакви халюцинации не са това. Окултният ученик непременно трябва да мине през тази област. Не само окултните ученици, но всички хора трябва да минат през тази област. Това е неизбежен път за всички хора на земята.
Сега, да направим следното упражненение: ръцете се поставят на гърдите, с допрени пръсти (с дланите навътре), като пеете тона до (долно); разтваряне ръцете настрана — пеене тона ре; ръцете горе, със събрани пръсти при върха — пеене тона ми; ръцете напред — фа; ръцете долу — сол; ръцете нагоре — ла; ръцете — настрана — си; ръцете горе, с допрени върхове на пръстите — до (горно).
„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!"
34 Лекция от Учителя, държана на 18 май, 1927 г. София.