Общ Окултен Клас - ТРИНАДЕСЕТА ГОДИНА (1933-1934)
НЕ Я ОГРАНИЧАВАЙ!
14 февруари 1934 г., сряда, 5,30 ч с. Изгрев – София
„Отче наш."
Размишление 15 минути.
Ще ви прочета част от 51 глава от Исайя, от 12 стих до края.
Песен: „Грее слънцето".
Имате ли някоя тема дадена? (Нямаме.) Пишете върху темата „Защо Бог създаде човека най-после, а не го създаде най-първо?" Защо му даде последното място, а не му даде първото място? Да видим какво ще намислите по това.
(Учителя написа на дъската няколко срички.)
Т И, Р А, Р А, С И,
Т И, Т О, Т И.
Какво ще разберете от това? Когато хората искат да кажат, че ще се оправи работата, те казват: „Ти, ра, ра". Онзи, умният човек, като чуе „Ра", разбира нещо. Вие не знаете какво значи „Ра" на български. На български „Ра" не значи нищо. Има един език, на който „Ра", тъй както се произнася, значи нещо. „Ра" е Слънцето. Тогаз думите: „Ти, ра, ра, си" се превеждат така: „Ти, Слънце, Слънце си!"
Какво означава сричката във втория ред „То", на нас не е известно. На български ясно е, не означава нищо. А пък на друг език значи: „Ти, който се плъзгаш, вървиш по небето!" Тогаз двата реда могат да се преведат така:
"Ти, Слънце, Слънце си,
Ти, който вървиш и носиш своето светило!"
Всеки човек трябва да има едно Слънце в себе си. Слънцето прави хората да виждат нещата. Ние виждаме нещата само когато Слънцето грее. Като не грее, не ги виждаме. Значи, онова начало у нас, което ни прави да виждаме, да разбираме; което прави да се явява у нас интерес да се учим, то е нашето Слънце.
Когато отношенията на един човек, на едно разумно същество спрямо живота са правилни, той се развива правилно. Животът е връзка с онова начало, от което човек изтича. Писанието казва: „Бог изпраща Духа си, и оживява. Оттегли Духа си, и умира". Значи, резултатът от отношенията между Бога и човека е животът. Казва се: „Изпраща Духа и хората оживяват". Когато дойде Духът, човек живее. Значи Духът е връзка между Първото Начало и човека. Животът е резултат. Щом живееш, това показва, че между Първото Начало и тебе има връзка – Духът. Казваме, че Духът ще ръководи; значи, говорим за онова Начало, което носи живота в себе си. Някой път вие казвате, че искате да живеете. За да живееш, трябва да съществува връзка между тебе и Бога! Сега трябва да се разбере какво означава тази връзка. Донякъде може да се обясни, но не напълно. За да може един организъм да функционира, непременно трябва да влезе в тялото въздух. След като приеме въздух в белите дробове, човек почва да живее. Дишането се подкрепя и от други процеси; за дишането са потребни храносмилането и човешката мисъл.
Но онзи, непреривен процес, който поддържа живота, това е дишането. Щом спрем дишането, животът не може да продължава. Външният живот е резултат на дишането. При сравнение виждаме, че същото отношение съществува и в друга област: както въздухът влиза в човешкото тяло и го оживотворява, така и Божественият Дух влиза в човешката душа и я извисява. Когато човек почне да мисли какво е животът, какво е Бог и т.н., става едно пресилване в него. Пресилване може да има и в дишането. Когато човек не диша, има един резултат, а пък когато човек пресили дишането, получава се друг резултат. Та сега има две крайности, от които трябва да се пазите. Някой път вие ставате инертни в своето дишане, в мисълта си. Казвате: „Нищо не ме интересува". Този, който казва, че нищо не го интересува, какво трябва да прави? Той съзнава само това, че нищо не го интересува. Следователно това „нищо" го интересува в дадения случай. И макар че интересът му се свежда до нищото, иска да живее! Той казва: „Аз не искам да бъда богат. Искам да имам, колкото да преживявам!" Не искал да бъде богат, а искал да преживява. Какво значи: да преживява? Не е богатството, което дава на човека живот." Богатството е едно условие на живота. Животът е независим от богатството. Някой казва: „Богат да е човек!" Вие всякога можете да бъдете богати, стига да искате. Но какво значи искането? Христос е казал: „Искайте, търсете, хлопайте!" Три неща. Какви качества трябва да има онзи, който иска? Детето, което иска от майка си хляб, какво прави? Където ходи майка му, то ходи подир нея и иска. Но възрастните не са като децата. Те си седят на едно място, искат оттам, а никой не ги чува. Детето е много разумно. То знае, че ако се отдалечи от майка си, тя няма да изпълни желанието му, а като е близо до нея, тя ще го чуе и ще го задоволи. По същия закон, ако ти се молиш, а Господ не те чува, ще се изпълни ли твоето желание? Някои хора са философи. Казват: „Господ всичко чува". Добре, с това съм съгласен. Всичко чува, но не и всичко изпълнява. Тогаз? И дали Господ всичко чува? Необходимо ли е Господ всичко да чува? Във вашия ум влизат неща, които са второстепенни. Думата „чуване" трябва да се разбере в най-добрия смисъл. Господ всичко чува, което е за чуване! Има неща, които не трябва да се чуват. Това трябва да разберете. Ние казваме: обаче, понеже... В такъв случай човек ще бъде в положението на онзи турчин, който отишъл в съдилището да го съдят. Там съдиите говорили нещо, но той не разбирал, понеже не знаел български. Запомнил само думите: понеже, обаче. Като се завърнал в село, питали го: „Османе, какво стана?" Той казал: „Какво стана? Отидох в съдилището. Едно понеже, едно обаче, отиде нашето даначе." Значи, съдията решил да се вземе неговото теле.
Всеки трябва да се стреми да има правилен възглед върху живота. Не сега да го придобива, но да поддържате онзи възглед, който имате в себе си. Всеки един човек си има свой възглед върху нещата и той е правилен. Някой казва: „Не разбирам". Когато човек е гладен, не разбира ли? Та и най-малките същества, когато са гладни, разбират. Когато са жадни, не разбират ли? Когато им дойде време за спане, не разбират ли? Не разбират ли, когато е светло? Всичко това, най-същественото, всеки разбира. Има неща, които не разбират, не е нужно да ги разбират. Някой българин ще каже: „Ти, ра, ра!"Т.е. нещата стават лесно! Българинът по някой път казва: „За „ти, ра, ра" животът е лесен, но за мен не е „ти, ра, ра".
Сега вие сте събрали известни вярвания. Но трябва да имате метод, а не само вярвания. Трябва да се работи нещо. Вярата си има свое приложение! Вярваш в някой човек, че той ще направи нещо заради теб. Ако този човек, в когото ти вярваш, не направи това, значи напразно си му вярвал. Вярвам, че Слънцето ще изгрее. Като изгрее, тогаз моята вяра е вяра. Като вярвам, че Слънцето ще изгрее, а не изгрява, тогаз каква нужда имам от такава вяра? Като малко дете вярвам, че ще израсна и израснах. Но вярвам, че ще израсна, а не мога да израсна; защо ми е тази вяра?
Ти вярваш в Бога! Ако тази вяра в Бога не може да ти даде това, което искаш, тогаз защо ти е тази вяра? Но казваш: „Трябва да се вярва в Бога". Съгласен съм. Но като имате вяра, трябва да прилагате. Всеки ден трябва да имате едно приложение.
След време у вас могат да се явят някои противоречия и ти можеш да се откажеш от вярата си. Но как ще заплащаш? Ако се обезвериш в едно, трябва да вярваш в друго. Казвате, че в природата има изключения. Не! В природата няма никакви изключения. Изключенията в природата са привидни. Ако вие сте на екватора, нощите и дните са равни: 12 часа нощ и 12 часа ден. Ако пък се пренесете в умерените пояси, дните и нощите тук се намаляват и увеличават. През половината година нощите се увеличават – зимно време, а пък през пролетта дните се увеличават. А пък ако отидете на Северния полюс, там ще срещнете друго явление. Там нощите и дните са много големи. Там в годината има един изгрев и един залез. Слънцето като изгрее, върви нагоре, качва се нагоре. Тук го виждаме, че залязва, а пък на Северния полюс виждаме, че се качва като витло нагоре. После почва да слиза или изчезва; ще се чудите, че Слънцето вече не изгрява! Аз не съм срещал нито един астроном да обяснява, но така, че всеки да го разбере.
Ако можехте да се изкачите на 4000 – 5000 километра над Земята, щяхте да имате ясна представа за движението на Земята и на Слънцето. Идеята щеше да ви стане ясна. Защо именно на Северния полюс Слънцето се показва така? Аз казах на едного: „Можеш ли да направиш един прозорец, който да показва и север, и юг?" Ако направиш една къща на Северния полюс и туриш един прозорец на север, там този прозорец ще стане и южен, понеже Слънцето обикаля, върти се. И така, един прозорец ще бъде и северен, и южен. Ще кажеш: „Не е логично това! Как така северен прозорец да стане южен!" Може, но тук не може.
Такива противоречия има в умствения и в духовния свят. Там има още по-големи противоречия! И вие, като не можете да ги разрешите, казвате: „Това не е вярно!" Вярно е, как да не е! Но трябва да отидеш на мястото, да го видиш! Тук не е вярно, но там, на Северния полюс е вярно, че южният прозорец може да стане и северен. Слънцето там се премества и югът става север, а север става юг. И Слънцето върви и обикаля горе; няма запад. От едно място изгрява и после върви нагоре и се върти.
Децата мислят, че като залезе, Слънцето отива долу, и питат: „Как така Слънцето отиде долу?" Детето си представя, че Слънцето минава отдолу и се явява от другия край.
Това е едно сравнение. Това, което става във физическия свят, това е само едно отражение на един още по-обширен свят. Вие искате да знаете защо е създадена Земята, нали? Аз питам: „Защо се създава един дом?" Засега вие считате Земята като ваш дом, но един ден, като напреднете, за вас тя ще бъде само един малък остров, на който ще 'починете и ще продължите в други земи. Ще бъде съвсем естествено да отидете на някоя друга планета на гости, както ходите в друг някой дом. Така ще бъде в бъдеще. Защото нашата Земя представлява само едно семейство. На месечината има друго семейство; на Венера също и пр. И един ден, като се запознаете с тях, ще им отидете на гости.
Вие ще кажете: „Може ли да бъде това нещо?" Засега не може, а за в бъдеще ще може. Как? Когато израснете! Някой казва: „Това е невъзможно". Съгласен съм. Правя следното сравнение: за червея да хвърка е невъзможно, но този червей след време ще се превърне на какавида, после на пеперуда и тогаз ще може да хвърка. На всекиго природата е дала една възможност. Един английски философ прави следното възражение: „В света има невъзможни неща, както е невъзможно магарето да хвърка". Казвам: едно време магарето хвъркаше. Всички магарета от птици са станали на магарета по закона на еволюцията. Ти казваш: „Магарето не хвърка". Магарето се убеди, че с хвъркане няма да постигне нищо и се отказа. Рибите станаха птици, а птиците по закона на еволюцията станаха млекопитаещи. И човек се учи сега да хвърка, но само че не както някога. Човек е хвъркал някога, обаче сега неговото хвъркане минава в една нова фаза. Сега той не хвърка, но неговият автомобил хвърка. Спомнил си той, че едно време сам е хвъркал, и направил автомобили, самолети. Това е една привилегия.
Сега искам да ви наведа на следната мисъл: едно ново вярване трябва да допринесе нещо на човека. Вие казвате: „Новото учение, новото вярване, новото схващане за Бога какво ще ни допринесе?" Новото вярване най-първо да ни спомогне да продължим живота си, след това да го подобрим, а така също да подобрим нашите мисли, вътрешните си отношения.
И ако този нов живот нищо не допринесе, тогаз какво значение би имал за нас? Всяко добро нещо трябва да даде своя принос. Препоръчвам ви да направите следното. Нито един от вас не се е заел досега с това. Всички млади се оглеждат в огледалото. Старите и те се оглеждат, но по-рядко. Че ако бихте се оглеждали по-често, голям прогрес щяхте да направите! Сега вие се оглеждате, за да проверите дали няма някое черничко петно. Но никога не сте наблюдавали строежа на вашите вежди, на вашето чело, израза на лицето, строежа на вашите очи, на вашия нос, на устата ви, да се запознаете с лицето си. Писанието казва: „Човек се оглежда и после забравя". Хората и сега още забравят. Ако попитате някого какво представлява, той не знае. Казва, че е красив и угледен, но в какво седи неговата красота, не знае. Като махне огледалото, той всичко забравя, понеже няма една опорна точка. Като се погледнеш в огледалото, трябва да имаш една опорна точка. И в духовния свят хората се оглеждат. Но и там трябва да има една опорна точка. Някой казва: „Той е добър човек, благороден човек". Но той няма опорна точка. Де седи неговото добро и неговото благородство? Ние говорим за реалното, за това, което ще стане. Вие казвате: „Като отидем на онзи свят!" Хубаво, ще отидете на онзи свят, ще се съблечете тук, но какви ще бъдете на онзи свят? Казваш: „Там пак ще се съберем. Там пак ще има общество". Какви ще бъдат хората на онзи свят? Ти казваш: „До тази работа не трябва да се мисли". Но вие се готвите за онзи свят. Като се готвите за бал, знаете с какви дрехи трябва да се облечете: с черен фрак, връзка, ръкавици и пр. Но за онзи свят като отивате, също трябва да знаете как трябва да отидете. Ако отидете на онзи свят без фрак, няма да ви приемат.
А представете си, че ще носите дрехи като на дякон, класическа копринена дреха, бяла дреха с пояс, ако сте от Бялото братство, а ако сте от черното братство, ще имате като на попа джубе с един черен пояс – една черна ризница.
Как си представяте вие сега, с какви дрехи са облечени жителите на онзи свят? На онзи свят има установен ред. В разните общества, според степента на тяхното развитие се носят различни дрехи. Има много голямо разнообразие. Много красиви форми има там. Мъжете и жените там по външна форма не се различават. Външно, ако погледнеш, духовният свят е крайно еднообразен. Като че всички си приличат. Ако потърсиш своя приятел, няма да го намериш. На всички гласовете им еднакви, лицата им еднакви, очите им еднакви. Как ще го познаеш? На Земята е друго. На Земята външно има разнообразие, но хората вътрешно имат голямо еднообразие. В духовния свят разнообразието е отвътре – противоположно на нашия свят.
Като влизате в онзи свят, някой ще ви пита: „С дядо си срещна ли се?" „Не съм се срещал. Не мога да го позная!" И майка си и баща си като срещнеш, също не ще можеш да ги познаеш. И след като се минат 1-2 години, ще кажеш: „Едва се научих да ги познавам". Как ще ги познаеш: мустаци нямат, брада нямат! Тук на спиритическите сеанси, за да ги познаят, все се явяват с костюми, с които са живели на този свят. Но това са отживели работи на Земята; това е живот на Земята, това не е новият живот.
Даже и вашите вярвания, които имате сега, са вече много стари. Толкова години ви преподавам, а възгледите ви са толкова стари. Не можах да ви измъкна от вашите стари вярвания, а вие мислите, че сте придобили нещо ново! Аз седя и мисля кога ще се освободите от всичко старо. Яко се държите в тях! С девет чифта биволи не може да ви изтегли човек!
Не трябва да ги отхвърлите. Аз съм за заменянето на старото с нещо по-хубаво. Не да се хвърли съвсем старото. Но има неща, които трябва да турите в гардероба. Вас ви е страх. Казвате: „Какъв ще ни бъде краят?" Тридесет години вече наблюдавам как започват и религиозните, и светските хора с Любовта. Много добре започват! Аз правя своите наблюдения конкретно. И гледам, че и религиозните, и светските хора еднакво започват и еднакво свършват с Любовта. Някои, като влязат в едно религиозно общество, веднага стават други, но минат се 1-2-3-4-5 години и те изстиват, изстиват! И най-после всичко става обикновено.
В светската любов младите започват с един крадлив поглед. Младата мома хвърля такъв поглед на някой момък. И момъкът прави същото. После ще мине, ще се поклони. Покланят се. Хубави работи, отлични са. В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено. После стават по-свободни, приближават се, дойдат вече близо. И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и поеме по друг път. След 100, 200 години, след 1000 години пак ще се върне. Идва полека, приближи се, прояви се изведнъж и си замине. Но това е с тела, които са неодушевени. Как трябва да бъде с човека? Ние имаме сега странно разбиране. Ако на младини нашата Любов е жежка, а на старини Любовта изстине, това никаква Любов не е. Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, не го считайте за Любов. Любовта така не се проявява. Има нещо във вашите разбирания, което размътва Любовта. И тя се обезсмисля! Вие виждате най-първо, че във вашия приятел има нещо добро. И той вижда нещо добро във вас. После вие ставате еднообразни и тези добродетели изчезват. Вие вече не виждате доброто един на друг! Защо е станало така и от двете страни? Понеже и двете страни са изгубили нещо ценно. И двете страни имат еднообразни схващания; нищо не са придобили. Обезсоляват хората и затова Любовта вече не може да се прояви.
Аз ще си послужа с един нагледен пример: ако рисувате една картина на бял фон и ако я рисувате на черен фон, как ще постъпите в двата случая? Като рисувате на бяла хартия, ще употребите тъмни бои, а върху черния фон ще рисувате с бяло. Питам сега: каква ще бъде разликата между две картини, от които едната е рисувана на черен фон, а другата – с черно на бял фон. (Учителя се обърна към една сестра.) Тогаз направете две малки скици, ако това не ви затруднява. Те ще ни послужат като нагледно средство, за да имате едно предметно учение. Някой казва: „Аз зная нещо от изкуството". Съгласен съм, но нека изнесем изкуството реално:,ако рисуваме на черен фон, ще имаме една представа за изкуството; и ако рисуваме на бял фон, ще имаме друга.
Вие започвате да рисувате Любовта на бял фон и свършвате на черен фон. И се обезсърчите. На бял фон започвате много хубаво, но без да довършите своята картина, минавате на черния фон. И се чудите, чудите се сами на себе си! На белия фон сенките и израженията са отвън. А пък на черния фон изражението е отвътре. При белия фон човек има разширение отвън, хармония има в това. При черния фон има събиране на човека.
Не казвам да не рисувате. Рисувайте на черен и на бял фон. Нямам нищо против това. Но искам да кажа, че като рисувате на бял фон, ще имате един резултат, а когато рисувате на чер фон, ще имате друг резултат.
Но не мислете, че като рисувате на черен фон. ще имате постижения! Най-първо човек трябва да се научи да рисува на бял фон. А пък на черен фон само боговете могат да рисуват или най-гениалните, най-напредналите хора. Най-първо научете изкуството да рисувате на бял фон.
Вие сега имате в Любовта си едно схващане: искате това същество, което обичате, да бъде ваше. Обикнете един кон. Купувате го, купите му юлар и го връзвате. Потупате го, погладите и казвате: „Този кон е мой". Обикнете някоя кокошка, купите я, турите я в курника, погладите я и казвате: „Тази кокошка е моя". Също така и като обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите. Още не схващате, че ще се дойде до противоречие. Да кажем, че аз обикна някого и искам да го огранича, да го взема за себе си. И той иска същото да направи. Тогаз какво се постига? Започва една борба! Ето от какво произтича борбата в любовта: ти обичаш някого и искаш да го обсебиш; друг някой те обикне – но ти нищо не знаеш – и той иска да те обсеби! А някой друг пък иска него да обсеби. И нареди се цяла верига – така се явяват противоречия!
След като обикнеш някой човек, остави го свободен! За да избегнете противоречията на този, когото обичаш, дай му свобода! Това е естественият ход на нещата. И другото е право, Любовта трябва да се изрази само по този начин, за да изчезнат противоречията.
На Земята така трябва да бъде. Но за да се премахнат противоречията, ти трябва да дадеш свобода на онзи, когото обичаш. Всички като дават свобода, тогаз Любовта свободно ще се прояви. Другояче Любовта ще бъде любов на ограничение.
Едно същество, колкото и да го обичаш, колкото и добрини да му правиш, ако не го оставиш свободно, то ще си състави за тебе противоположни възгледи. Ще се яви у него един антагонизъм, ще гледа да те избягва.
Момата бяга от някой момък, защото иска да бъде свободна; и момъкът бяга от някоя мома, защото иска да бъде свободен. Някой път майката бяга от децата или децата бягат от майката по същата причина. Това е един общ процес. Та гореказаното е нужно, за да не се явят противоречия в бъдеще, които водят толкова много страдания, та да се чудите какво да правите. Някои виждам, още отсега създават инквизицията, приготвят си веригите! Така ще дойдете до безизходно положение.
Най-важното в новото учение е: на онзи, когото обичате, ще му дадете свобода като на себе си! Защото, ако онзи, когото вие обичате, е свободен, и вие ще бъдете свободни. Ако той не е свободен, тогава и вашата свобода се ограничава! Следователно, ако онези, които ние обичаме, са свободни, и ние сме свободни! Но ако те не са свободни, и ние не сме свободни. На вас може да се вижда това малко странно, но за разяснение ще ви приведа един пример. Представете си, че има две другарки, които се обичат. Но на едната баща й е крайно взискателен; той не дава никаква свобода на дъщеря си. Питам тогаз: между тези две другарки може ли да се развие Любовта както трябва, щом бащите им ги ограничават? Не може, разбира се. Всички нещастия в света, в живота са резултат от ограничението ма Любовта! Всички престъпления в живота са резултат на вътрешното ограничение на Любовта. Оттам водят началото си и страданията. И за да не страдат хората, трябва да се премахне ограничението и всеки да придобие онази свобода, която Бог му е дал. Както ти искаш да бъдеш свободен, същата свобода отдай и на другите. Всеки да бъде свободен толкова, колкото си свободен и ти.
Аз говоря сега за вътрешната свобода! Всички разбираме и ценим свободата, но когато човек придобие истинската свобода, тогаз той е доволен от себе си. И мирът на човека произтича от онова вътрешно съзнание, че е свободен! Според мен, щастието на човека седи само в това, да съзнава, че е свободен и че никой не ограничава Любовта му!
Понякога човек не е свободен да гледа даже Слънцето. Ако почне да го гледа, да се възхищава, майка му ще му забрани, защото може да го изгори. Ако излезе на вятъра да го лъхне, тя пак ще го прибере, за да не се простуди. От същите съображения майката не позволява на детето да нагази в реката, пак от голяма любов не му дава да се качи на дървото за круши или ябълки, защото ще падне. Явно е, че всичко това тя прави от любов, но по този начин тя отнема свободата на детето и то почва да лъже.
Много важно е майката да остави детето си свободно. Нека да слънчаса, нека го повее вятърът, нека си намокри краката, но да е свободно!
От тези прояви се разбира какво нещо е свободата.Някой казва някому: „Чакай, чакай, ти криво мислиш!" Остави го! Нека си мисли криво! Как ще го оправиш ти, като твоите работи не са оправени!
Един ме пита: „В колко лица се изявява Господ?" Казвам: „В едно". Той казва: „Троеличен е, не знаеш ли?" „От де го намери, че е троеличен?" „Еди-кой си философ е писал." „Но и аз четох един философ, който казва, че Господ имал 100 лица." „Аз мисля пък, че Господ има толкова лица, че никой не може да ги преброи." „Той е направил човека по свой образ и подобие". „Ти беше ли там?" „Мойсей писа това, а той го знаеше." Мойсей не е авторитет за мен в дадения случай. И аз ще пиша сега." „Но Мойсей е писал!" „Но и аз ще пиша и аз ще стана авторитет." Авторитетът не е в това, че е писал Мойсей, но в това, дали е вярно, или не. В едно лице ли е Господ, или в три? В едно лице е, но Господ има хиляди отражения. Че ние приличаме на Бога. Това са отражения на Бога. Ако сме като Него, трябваше да бъдем всесилни като Него. Щом сме по образ и подобие на Бога, трябва да бъдем като Бога. Каквото каже Бог, става. А каквото каже човек, не става. Тогаз какво подобие има между Бога и човека? Нека да схващаме нещата реално. Едно дете прави това, което прави бащата. Както говори бащата, така говори и синът. Както мисли бащата, така мисли и синът. Приличат си. Ние казваме, че сме по образ и подобие на Бога. Добре, ако ние не ходим, както Бог ходи, ако не мислим, както Бог мисли, ако не постъпваме, както Бог постъпва, тогаз де е подобието? Това да не ви смущава. Имаше един приятел, когато той говори, другият му казва: „Защо ми се караш?" Онзи му казва: „Не ти се карам. Начинът на говоренето ми, на изразяването ми е такъв!"
Аз искам сега да ви избавя от вашите стари възгледи, които не са ваши. Вие сте толкова свързани с тях, че сте готови да пожертвате живота си. Добре, ако троеличиетог на Бога е толкоз важно и ако ти вярваш в това, какво ще придобиеш? Или ако ти вярваш, че Бог има едно лице, какво ще придобиеш? Ти вярваш, че Христос се е родил преди 2000 години. Какво ще придобиеш, ако толкова държиш на троеличието на Бога? Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявява в света като Любов, чийто резултат е животът. Бог се изявява в света като Мъдрост, чийто резултат са светлината и знанието. Бог се изявява в света като Истина и резултат на Истината е свободата.
Това е троеличието на Бога.
За мен свободата е нещо реално. Аз я опитвам в себе си. За мен светлината е нещо реално. Всеки ден сме обгърнати в нея. Троеличието на Бога така виждам. Ако така разбираме, има смисъл. Някои разбират външното троеличие – в три лица. Аз съм виждал картина: Бог нарисуван в три лица: две настрани и едно отзад – в триъгълник. Виждали ли сте такава картина? (Не.) Художникът е искал да изрази нещо.
Първото лице на Бога – това е Любовта. Второто лице на Бога – това е Мъдростта. Третото лице на Бога – това е Истината.
Отражението на първото лице на Бога – това е животът.
Отражението на второто лице на Бога – това е светлината, знанието.
Отражението на третото лице на Бога – това е свободата, просторът.
Троеличието на Бога тогаз има смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата реалност. Щом схващам Светлината, Знанието, аз имам отражението в себе си. Щом имам живота в себе си, аз имам отражението на Бога. Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога. В това отношение Бог живее в мен.
Това е прелюдия, встъпление. Единствената мисъл, която ще остане от всичко това, което казах, е следната: не ограничавай Любовта в себе си, за да не дадеш възможност на злото да те направи нещастен!
Това е всичкото, което исках да кажа.
Това е една философия, която можете да опитате веднъж, два, три, четири пъти и всякога ще намерите, че това е вярно.
Когато искаме да бъдем свободни, трябва да знаем отде да започнем. Свободата започва от Любовта; да не се ограничаваме, за да бъде животът свободен. И знанието не трябва да се ограничава. Някой казва, че много знание не трябва. За това има едно вътрешно, естествено ограничение. Но вие не туряйте никакво ограничение в себе си. Не туряй прегради на тези неща, на които Бог не е турил прегради. И тогаз за злото имате вече едно ясно определение. Злото не е нищо друго освен ограничението на закона на Любовта. Щом ограничиш Любовта, създаваш злото. Злото се е създало по единствената причина, че някои много напреднали в своята еволюция същества, които са разбрали Бога, са пожелали да отнемат свободата на други същества и по този начин създадоха злото. Те искаха да ограничат хората. Възлюбиха ги и пожелаха да ги ограничат. Много от тях вървят но пътя на тези напреднали същества.
Всеки, който ограничава другите, ограничава и себе си. Повече няма да говоря по това. Някой път ще ви покажа последствията. Всяко едно желание, всяка една мисъл, каквато и да е тя и както и да е скрита в нас, непременно ще се изяви, ако не сега, то след 15, 20, 100, 1000 години. Това, което бащата и майката са мислели, то непременно ще се изяви в техните деца. Това, което писателят мисли, ще се яви в неговото творчество.
Този възглед трябва да имате, за да можете да растете. Иначе ще остареете, ще се осакатите и без да искате, ще станете инвалиди в бъдеще. Възприемате мисълта, че Господ не те обича или че някой друг не те обича. По стария път като вървите, до това ще дойдете, че ще ви разлюбят, аз ви го подписвам. По този път, по който вървите, до това ще дойдете! Както за онзи, който краде, мога да подпиша, че ще намери затвора, че ще го хване законът. Който прави добро, никога няма да се намери в затвора. .
Какво значи да прави човек добро? Доброто е това, което не ограничава Любовта! А пък злото е това, което ограничава Любовта. Всяко ограничение на закона на Любовта е зло. Това, което не ограничава, е добро.
Та сега, стремете се към доброто. То трябва да бъде първото ви постижение. Това ще ви ползва не само сега, но и в бъдеще, и след векове.
Някой казва: „Аз не искам да го ограничавам". Като не го ограничаваш и ти ще се чувствуваш свободен! Но някой път, ти като не го ограничаваш, не се чувствуваш свободен в себе си! Не, не ограничавай и себе си в Любовта!
Вие се ограничавате в себе си. Казвате: „Кого да любя и кого да не любя?" Щом казваш така, ти създаваш злото в себе си. Не туряй никаква преграда на своята Любов! Това е Божественото в тебе! Щом се яви ограничение в теб, знай, че то е от друг произход - от миналото е. А пък в тебе ще има един Божествен компас. Да обичаш един човек, макар и да има погрешки. Това е Божественият компас. Да кажем, че в тебе се яви едно желание да му помогнеш, но от човешко гледище казваш: „Нека да си носи сам съдбата!"
Основната мисъл разбрахте, нали?
Сега, по някой път, вие се държите като бабата, която казала: „Не искам да вземат моя дядо, не го давам. Синко, не струва животът без дядо!" За своя дядо тя има идея както за Бога. Съгласен съм с нея. Влизам много добре в положението на бабата. 80 години са живели, така са се обикнали, че тя не иска да се раздели от него. Тя има за него едно свещено чувство, както за Бога! Тая стара баба е права в известно отношение. Но има още една малка закачка, от която бабата трябва да се освободи. Като умре дядото, тя ще почне да плаче за него. Щом плаче за дядото, това показва неразбиране.
Това, което ние обичаме, не може да умре.
И това, което ни обича, и то не може да умре. Никога не умира това, което ти обичаш. Щом то умира, ти не го обичаш. Нека тази мисъл ви остане, тя е много важна. Не мислете, че трябва да я разберете още сега. Което сега не разберете, ще го разберете в бъдеще.
Не ограничавайте Божията Любов в себе си. Дайте свободен ход на Любовта. За Любовта имайте винаги едно свещено правило: да нямате никакво ограничение в Любовта.
На това, което дава подтик на вашата мисъл, на това, което постоянно дава подтик на вашата свобода, не туряйте ограничения! Това е Божествената Любов!
Не туряйте ограничения. Като турите ограничение, ще дойдат скърби, страдания, от които човек много мъчно може да се освободи.
„Добрата молитва".