Общ Окултен Клас -ДВАДЕСЕТА ГОДИНА (1940–1941)
НЕВИДИМИТЕ ПОГРЕШКИ
Добрата молитва. Венир-Бенир.
Противоречията, които съществуват в живота.
Противоречията съществуват в един добре организиран свят. Противоречия в един неорганизиран свят не съществуват. В изкуството, в художеството съществуват противоречия. За най-малката погрешка, която ще направиш, веднага казват: „Главата не е направена добре или в лицето има погрешка, или в тялото, или в очите има погрешка или в ушите”. Погрешки съществуват и в музиката, в пеенето. В обикновения шум няма погрешки. Всичките хора са свикнали да живеят в един уреден живот. Виждат погрешката, но къде е погрешката – не знаят. Запример казвате, че някой човек е слаб. Какво подразбирате? Или казвате, че слаба му е паметта. В какво седи слабата памет? Как ще го обясните? Някой казва: „Аз много помнех, сега не помня”. Вие, които говорите, с колко думи говорите? Всичките списатели не употребяват еднакви думи. Шекспир е употребил около 12 хиляди, Милтон – около 8 хиляди. Когато четете Шекспир, трябва много думи да търсите в речника. Той употребява някои думи, на които вие не знаете значението.
Да кажем вие имате едно болезнено състояние, не му знаете причината къде е. Болезненото състояние може да има два източника: може да произтича от нервната система на мозъка, може да произтича от симпатичната нервна система* на тялото. Центърът на симпатичната нервна система се намира над пъпа на човека отгоре. Той е стомашният мозък, който се занимава с нисшите функции на храносмилането. Аз го наричам това симпатичен център. Там се привличат нещата. Мозъчният център е динамичен. Сега казвате: „Симпатичен човек”. Какво значи “симпатия”? Симпатичният човек винаги привлича. Когато симпатичната нервна система е слабо развита, той е сприхав. Когато тя не е развита, когато не е в нормално състояние, човек постоянно се дразни за най-малките неща. Казва: „Не се дразня”. Влезе един трън в крака, ти ще стъпиш, чувствуваш болка, симпатичната нервна система ще чувствува, че болка имаш. Казва: „Не му мисли”. – „Как да не мисля?” Този трън трябва да извадиш из крака си. Докато ти свикнеш с него, ще ти направи пакост.
Сега направите една погрешка. Има погрешки, малки като циганските тръне*, има погрешки като тия големите тръне глоговете. Това е само изяснение. Казвам: Когато хората дойдат в едно организирано общество, запример религиозният живот е високо организиран живот не тъй, както се проявява на земята. Защото в това отношение няма същество на земята, което да няма религиозно чувство, макар сегашните хора да разглеждат религията само в човека. Всичките същества имат религиозно чувство. Ти имаш баща и майка, ти имаш религиозно чувство към бащата и майката. Хората трябва да се обичат преди да са дошли на земята. Как ще го обичате? Как трябва да се обичате? Вие започнете с една неорганизирана работа. Щом дойде до обичта, какво трябва да бъде? Няма закон в света, който да ти покаже как трябва да обичаш. Вземете един музикант, казва: „Трябва да пееш добре”. Как трябва да пее – ухото ще разправя. Учителят казва, че ясно трябва да бъде. Ухото ще покаже ясното пеене. Но меко трябва да бъде. Пак ухото трябва да различи. Ако тази ципица не е правилно развита, много мъчно може да се справите с самия живот. Вие били ли сте някой път в положението да кажете, че не можете да търпите? Тук гледам – някои кипват. Ако ти си войник, каквато дисциплина имат военните, ти можеш ли да кипваш? Там може да ти теглят куршума. Тук няма куршум. Ще кажете: „По любов”. Че трябва да те обичат по любов. Каква любов е тази? Любовта е най-висшият организиран живот. Там ти сам се съдиш. Сам си закон. Под думата “любов” разбирам – аз съм сам закон, сам се съдя. Толкоз справедлив съм, че не позволявам ни то най-малка погрешка. Сега, като говорим за погрешките в живота, казвате: „Без погрешки не може ли?” Може без погрешки. Не можеш да бъдеш бояджия, докато не се оцапаш с боя. Даже художниците, които седят с своята мантия, с четките, колкото и да са внимателни – се ще се оцапат някъде, ще остане малко леке по дрехите им. Някои са внимателни. На някои постоянно виждаш по дрехите лекета. Други, без да са художници, виждаш дрехите им оцапани. Някои, като вървят, по гърба им има кал. Тази кал, която хората хвърлят, определя характера им какъв е. Аз съм срещал само един човек в България, който в кално време като ходи – кал да не падне по дрехите му и обущата му. В Шумен беше, когато правех своите изследвания, казват ми: „Този човек никога не се окалва, тъй внимателно ходи”. Но той като походи 4-5 крачки, извади си кърпата, очисти се. Тъй внимателно върви, стъпя по камъчетата, няма никаква кал по обущата. Други не съм виждал като него. На 10-15 крачки ще извади кърпичката си да си очисти обущата.
В живота е потребна вътрешна хармония, която да имаме към Бога. Имате едно понятие за Бога: Бог е Любов. Повече е. Думата “любов” е опаковка. Две същества се обичат, започват да се извиняват. Като обичаш някого, каквато погрешка направиш – ти я заличаваш. Но туй заличаване не прави обикновеното същество, любовта ги заличава, но и погрешките започват да заличават любовта. Дойдете после до състояние, казвате: „Едно време го обичах, сега не го обичам”. Какво значи това? – “Едно време ясно четях, сега 50-60 години станах (и) недовиждам, турих очила”. Че едни очила, че двойни очила, пък очите отслабват и най-после и очилата не помагат. Когато очите отслабнат, кои са причините за отслабването на очите? Сега аз правя една аналогия, едно сравнение. За да знаем как да възпитаваме ума си, за да знаем как да възпитаваме сърцето си, умът и сърцето са два големи източника, които зависят до известна степен от нас. Има неща, които не зависят от нас. В малките проявления ние трябва да бъдем много внимателни. Когато очите не се употребяват – те отслабват. Ние, съвременните хора, си движим врата. Вратът е много уякнал, очите седят в едно статично положение. 20-30 години като искаш да видиш нещо, не си обръщаш очите, но обръщаш врата си. Очите отслабват. Някой дойде при мене и ми казва: „Отслабнаха очите ми”. Казвам: Ти движиш повече врата, отколкото очите. На очите ще дадеш работа. Не обръщай врата, но обърни очите си, за да видиш настрани. Обърни очите си без да обръщаш врата си. Някой ще каже: „Ишерет* дава”. Без да движиш очите си, не даваш ли ишерет? Ишеретът не е в очите, той е в човешкия ум. Когато мислиш едно и вършиш друго, това е ишерет. Ишеретът не е българска дума, но е съдържателна. После, щом отслабнат очите – недовиждаш, някъде ще се блъснеш по пътя. Вечерно време недовиждаш, днес се блъснеш, утре се блъснеш. Някой път може да създадеш много голяма злина на себе си. Всинца, като станете сутрин, затворете си очите без ишерет, без да знаете. Обърнете си очите нагоре, да вземете един ъгъл.
Окото трябва да се обърне нагоре, или да обърнеш окото надолу, или като затвориш окото – да го обърнеш настрани. С затворени очи да се стараеш, да можеш да видиш нещо нагоре или в една, или в друга страна. Вие може да направите един малък опит. Някои очи са отслабнали. Правете малки упражнения, ще видите, че след един месец ще има едно малко подобрение. Защо на някои очите са съвсем осакатени? Някои трябва да правите упражнения. Сега това е физическа страна. Щом очите ти отслабнат, с този процес на отслабване на очите, ти започваш да не довиждаш. Направиш една погрешка, не я поправиш, започваш да осакатяваш онзи център. Наричат го Божествена справедливост, съвест го наричат. Направиш една погрешка, не я поправиш, този център отслабва. Направиш втора, трета, четвърта – свикваш, започваш да недовиждаш. Онези, които имат хубави очи, справедливи, веднага ще видят погрешката си. Обичаш някого, ти го извиняваш. Не го обичаш, не го извиняваш. Онзи, когото не обичаш, погрешката е много голяма. На какво основание? Онзи, когото обичаш, погрешката е малка. Аз съм привеждал примера. Някои хора има много справедливи.
Един американски адвокат, на когото един негов приятел направил една погрешка, той трябвало да го съди. Осъжда го за погрешката на една доста голяма глоба, но понеже неговият приятел нямал пари, той му плаща глобата. Ако го извини по закона, ще се мъчи. Той като съдия го осъжда, но същевременно той му плаща глобата. Вие ще кажете: „Не е ли глупава тази работа?” Той за себе си го прави, защото ако не го осъди – ще се мъчи, че направил лицеприятие. Като изпълнил закона – той е доволен. Същевременно той плаща глобата. Казвам: Считам тази постъпка за хубава. Ти приятеля си по закон ще го осъдиш, същевременно ще платиш глобата. Да бъде доволен и приятелят ти, и ти. Като осъдиш приятеля си, той ще бъде малко недоволен от тебе, но като платиш глобата, той ще види, че в тебе има приятелство. Ако го осъждаш, казваш: „Мислех, че в него има приятелство”. Всичките хора другояче разсъждават: “Пък мене той ме осъди по най-голямата глоба”. Има малки глоби, има и големи глоби.
Казвам: Започнете да изправяте погрешките си. Не изправяйте погрешките, които хората виждат. Изправяйте погрешките, които хората не виждат. Ако ти изправиш погрешките, които хората виждат, там законът ще те хване, ще те теглят през съда. Направиш една погрешка, която законът хваща – веднага в затвора. Какво ще се изправяш? Като направиш една погрешка по закон, ти може би 3-4 години ще лежиш в затвора. Вие не се занимавайте с тия погрешки. Вие изправяйте погрешките, които законът не хваща. Онези погрешки, които законът хваща и хората виждат, ти, искаш-не искаш, ще се изправиш.
Казвам: Сега вие искате да угодите на Бога. Ако вие не изправите тия погрешки, които само вие виждате, вие не можете да угодите на Бога. Бог е още по-строг. От този, американския съдия, е още по-строг. Той прощава, но той ще ви наложи най-голямото наказание. За всека една погрешка ще ти наложи най-голямото наказание. Направиш една погрешка, никой не знае, законът не те хваща. От невидимия свят ще дойде някой, ще каже. Ти въздъхнеш, мъчи те нещо. Поправи погрешката. Казваш: „Никой не знае”. Поправи погрешката, защото ако хората знаят, ще влезеш в затвора. Сега от любов поправи погрешката. Поправи малката погрешка, докато е малка. Другояче ще дойде голямата. Като я поправиш, веднага утихне съзнанието, ти чувствуваш едно облекчение. Духовният свят е добър в това отношение, че като поправиш една погрешка, в невидимия свят има закон. Всеки, който поправя погрешката, има възнаграждение. Като поправя погрешката, тогава не го съдят. Не иска да поправи погрешката, искат да го пратят на земята, да го съдят. В другия свят погрешки няма. Пък и тук няма закон за доброто. Направиш някое добро, никой не обръща внимание. Направиш една погрешка, има закон. Ще кажеш на кое основание ти си направил една погрешка. В невидимия свят има закон за поправяне на погрешките. Щом поправиш погрешката, веднага ще почувствуваш една вътрешна радост.
Та казвам: Каква е погрешката в един хор, че някой не взел фа-то, както трябва? Взел го половин тон по-надолу или половин тон по-нагоре. Намалил трептенията, раздвижил въздуха по особен начин и веднага капелмайсторът погледне го строго и каже: „Така не се взема фа”. Капелмайсторът или учител по музика, или някой диригент, колкото ухото е по-развито, толкова е по-строг. Пък има някои учители по музика, които вземат толкоз вярно, колкото и другите.
Та казвам: Вътрешните погрешки трябва да се изпра-вят, за да може човешкият ум правилно да се развива и човешкото сърце да се развива правилно. Всички ние си пакостим. В съвременните вестници постоянно само за престъпления – това направил един престъпник, онова направил, този откраднал – все престъпления. Накъдето ходиш, слушаш само отрицателни работи. При това положение човек постоянно се енервира. Питате: „Как ще се оправи светът?” Никой не може да ви каже как ще се оправи светът. Днес какво ще бъде времето? Днес небето беше облачно, облаци има. Имаме ли власт да кажем: „Да се махнат тия облаци”? На червения цвят не можем да му кажем да се махне. Червеният цвят показва какъв ще бъде вятърът. Ако червеното е много силно, вятърът ще бъде силен. Ако червеното е по-слабо, вятърът ще бъде слаб. Казваш: „Какво ме интересува?” Ами ти си пътник, искаш да минеш през планината. При червения цвят няма да можеш да минеш, понеже вятърът може да те отбие. Когато небето е червено много, няма да минеш през планината. Когато небето е червено, ще минеш през гората, тя ще те защищава. Кога вятърът ви духа? Когато направиш погрешка, вятърът ви духа. Когато нямаш погрешка, вятърът не те духа. Сега трябва да се научите защо трябва да ви духа вятърът. Знаете какво благо донася вятърът на растенията, на растителното царство. Тия растения са много мързеливи, толкоз мързеливи, че едно растение като го посееш, за 100 години като се движи, едва изходва два метра място. Дървото в сто години два метра ще изходи. Ако един човек в сто години изминава два метра, как ще го видите? Той ще бъде на едно място, няма да видите никакво движение. Питам: Какво преобразувание ти правиш в себе си? То е преобразуванието, както дърветата. В сто години колко погрешки ще поправиш? Само две погрешки ще поправиш, а те са сто погрешки. Сто години, като живееш, и всяка година като поправяш по една погрешка, ще можеш да ги поправиш. Ако не я поправиш, тази погрешка си остава с тебе и в следното прераждане, като дойдеш на земята – не можеш да изправиш погрешката. Имаш да даваш някому, обещал си. Или обещал си някакво морално задължение. Представете си, че вие сте направили някакво престъпление, убили сте някого. Умираш, в оня свят отиваш. Казвате: „Ще го съдят”. В оня свят за престъпления не съдят. Ако си добър човек, ще идеш в оня свят. Ако си лош, ще останеш тук на земята. Та по някой път вие мислите за оня свят това, което не е. Когато една майка прати своя син Драганчо, Драган – каквото име и да взема, се може да засегна някого – праща своя Драганчо в странство. Майката много обичала своя син, че не могла да го прати. Бащата реши л да го прати, да се учи. Свършил гимназия, за да следва университета го пращат. Тя плаче и казва: „Драганчо, майка, как ще се разделим? Не мога, Драганчо”. И той обичал майка си, и нему не му се ходило в странство. Бащата искал да го прати. Отиват на гарата, майката прегръща сина си, казва: „Кога ще се видим?” Качва се на трена* синът. Обаче Драганчо слиза от трена и преди майката да се върне в къщи, той се връща. Като го вижда, майката казва: „Синко, свърши ли?” А той никак не е ходил. Вижда го в къщи, не иска да ходи да се учи в странство.
Ако правим погрешки, които не можем да ги поправим, как ще се оправим? Аз говоря за невидимите погрешки. За тия, видимите, с закон ще ги оправим. Не говоря за погрешки, за които всеки може да ти напомни. Аз говоря за погрешки, за които никой не подозира. Тях като изправи човек, по-лесно ще изправи и другите. Големите погрешки се дължат на малките. Като изправим малките погрешки, които никой не вижда, и големите лесно се изправят. Когато не можем да изправим невидимите, дето никой не може да види, и другите по-мъчно ще изправим. На един светия му донасят малко хляб, една пита. Някой път на светиите носят хляб. Дойде някой и му иска хляб. Ако не иска да даде, то е погрешка. Не може да каже, че няма хляб – то е лъжа. Или пък като дойде да му иска, той ще му даде изгорялото, черния хляб. Това го считат за престъпление, мъчи се, че не дал хубав хляб. Може би цяла седмица да няма мир защо дал изгорялото на човека. Той цяла седмица не може да се освободи, че проявил егоизъм. Светията ще вземе най-хубавата страна на хляба и ще даде, а за себе си ще остави изгорялото, хубавото ще даде. Като даде хубавото, усеща се доволен. Някой път цяла пита може да даде.
Та казвам: Едно голямо благо е човек да изправя малките си погрешки. Човек, който се занимава с изправянето на малките си погрешки, става здрав, очите му са здрави, ушите му са здрави, дишането му е здраво. Човек, който изправя всичките си погрешки, е здрав. Болестите се дължат на погрешките. Ако ти си деликатен човек, най-малкото полъхване на вятъра може да те простуди. Някой път аз се чудя, като привеждам някой пример – засягат се някои. В езика си ще употребиш една дума, от която хората се сърдят. Казвам: Дойде ти една дума на езика, като я кажеш – огрубяваш езика си. Кажеш една дума хубава, пък не е изразителна. Колко пъти в годината трябва да употребиш думата “смахнат” или думата “недодялан”? Колко пъти трябва да я употребиш? Ако употребиш думата “недодялан” за един камък – иди-дойди, но ако употребиш за едно дърво одялано – тогава вече кое е по-хубаво? Камъкът, като е одялан, е по-хубав. Но дървото, като е одялано, не е хубаво. Дървото е за предпочитане да е неодялано. За нас одяланото дърво е на място, но за самото дърво като го одялат хората – не му е така добре. Казвам: Не се стремете да одялате хората. В съзнанието ви трябва да има това. Оставете всеки човек сам да се оправя. Много лошо е, когато някой път искаме да изправим погрешките на някого. Аз като обичам един човек, като направи една погрешка, не може да му помогна. Направи той една погрешка, може да го обичам, но моята обич не може да премахне болката, която му се причинява в дадения случай. Да кажем изкълчен или счупен е кракът му. Може ли да му помогна? Може да му помогна, ако мога добре да му поправя кракът. Той направи една погрешка, няма закон, който да го съди, но болката, която чувствува, не може да се освободи. Казва: „Не ме ли обичаш?” – „Обичам те, но не мога да премахна болката ти”. Някои лекари се ухитряват, турят наркотични средства, ще направи операцията. Онзи няма да чувствува болката. След операцията болката се удвоява. Природата е толкоз умна, че наказанието, което иска да ни наложи за изправление на една погрешка, не може да го избегнем, понеже с туй наказание тя ни изправя. Когато аз страдам, подразбирам, че в нея има едно същество вън от мене. Казва: „Поправи тази погрешка”. Ако ти не искаш да я поправиш, аз ще я поправя.
Казвам сега: Подчинявайте се на вътрешния закон да поправяте не вашите видими погрешки, но невидимите погрешки. Онзи човек, който знае да поправя своите невидими погрешки, той е силен човек. Преди няколко деня идат да ми разправят, че някой направил някаква погрешка. Казвам: Не ми казвайте, не може да се поправи тази погрешка. – „Защо?” Направена е погрешката. Някой ударил някого. Защо да го удари? Не можеш да го поправиш. Онзи, който е ударен, чувствува болка. Че аз може да не споделям това. Болката си е болка, тази погрешка не е добра, аз нямам един закон да съдя. Онзи, удареният, и онзи, който е ударил, да се съберат двамата, да се поправят. Питам: Ти защо го удари? – „Не съм”. Че аз по някой път, като хвана една муха, правя погрешка. Хвана някоя муха, не я обичам, из прозореца не я пущам, но като отворя прозореца я хвърлям навън. То е вече една вътрешна погрешка. Тя ще хвръкне, няма да падне, но в самото хвърляне има нещо, което не е хубаво. После свия вежди. Като хвръкне тази муха, кажи й: „Колко си хубава”. Разходи се навън. Тук, на ръката, трябва да я туря, да я погладя, да й кажа: „Хвърчи навън, да те видя как хвърчиш”. По някой път я хващам, не я турям на ръката, но я хвърлям навън. Никой не ме видял. То е една малка погрешка. Днес хвана една и я хвърля, утре друга, трета, четвърта. По някой път дрехата не е огладена, ти я теглиш. То е погрешка. Или пък дръпнеш нервно. И то е погрешка, нямаш търпение. Погледни на дрехата, считай, че е същество, което те слуша. Може да ти причини някаква болка, искам малко да те изтегля. Хванеш ръката, теглиш го. Няма никаква погрешка. Тогава какво трябва да се прави? Малка погрешка, изтеглиш дрехата, скъсаш дрехата, после започнеш да съдиш, че този дрехар не е направил дрехата хубаво. Скъсана е дрехата, не е хубаво ушита. Изгърбиш се, някоя дреха имаш, носиш 4-5 години, тогава си я правил, сега си се прегърбил. Причината не е в дрехата, но в тебе. Ами че забелязвам някои от вас много започнахте да се прегърбвате. Не се позволява духовният човек да бъде прегърбен. Нямаш никакъв товар и си се прегърбил. Не се позволява. Казват: „Старостта”. Не е старостта, (а) немарливостта. Станеш сутринта, казваш: „Бог е горе, Бог е долу”. На земята като стъпиш, няма да казваш: „Господ е горе, Господ е долу”. Дето стъпиш, краката ти трябва да бъдат чисти. Ако излезеш отвън да ходиш, ще си измиеш краката. Гледам някои от вас не си мият краката. Според този закон трябва да си умиеш краката и тогава да ходиш по тревата. Вие изувате обущата си и с нечисти крака ходите по тревата. Казвате: „Лечебно е”. Погрешка е това. Ще си измиеш краката хубаво. С много студена вода, ако умиеш краката си – пак е погрешка. Ако водата е много топла – пак е погрешка. Ще си умиеш краката с такава вода, че краката да са доволни. Ще идеш да се разходиш по тревата с чисти крака. Ти по тревата с нечисти крака няма да ходиш. Като ходиш с нечисти крака, гледаш – тревата пожълтяла.
Сега някои казват, че имат морал. Стъпил съм на едно цвете. Погрешка е. Не съм внимателен. Туй цвете таман излязло да се покаже нещо и аз съм стъпил. По някой път подигна го и казвам: Ще ме извиниш. Стъпя отгоре на цветето, казвам: Много съм занят. Няма никаква философия в това. Каква философия има? Кой е създал света? Че каква философия има в това, кой е създал света? Да му мисли онзи, който го е създал. Аз, което съм създал, за него ще мисля. Ако искам да зная, ще ида да го питам, той ще ми каже кой го е създал.
Казвам: Когато започнете да изправяте малките, невидимите погрешки, за които няма закон, тогава никаква карма* не се образува. От тия погрешки се образува кармата. И да ги поправяш, и да не ги поправяш – никой не те съди. Този, който не поправя своите невидими погрешки, пак го приемат в невидимия свят. Но като идете, онези, които нямат желание да поправят невидимите погрешки, като те видят, ще се усмихнат. Като се усмихнат, ще знаеш, че те казват: „Този не се е научил да поправя погрешките”. Те не говорят навъсено, но весело. Казваш: „Много весело ме приеха”. То е признак, че ти не искаш да поправяш погрешките си. Затуй в религията казват: „И прости, Господи, онова невидимото, което не го знае, и то е погрешка”. Стъпил съм на един цвят, изул съм обущата си и с нечисти крака ходя по тревата. После съм окалял краката си, пък не съм измил краката си. Накарал съм другите хора да ми мият краката. Разболял съм се и искам другите хора да ме лекуват. Че си се разболял, то е погрешка и ти очакваш другите да ти помагат. Сготвят ти хубаво ядене, разгневиш се, казваш: „Такова ядене!” Най-първо, като се разгневиш, ще кажеш: „Погрешката е моя”. Вие в болестта си, гледам, всички сте страхливи. Щом дойде болестта – тичате при лекар. Хубаво, нямам нищо против това, но ти ще идеш при един лекар, той не може да ти помогне. Ще викаш втори, трети, четвърти, пети лекар. Кой лекар може да ти помогне? Аз да ви дам правилото: Не отивай при лекар, когото не обичаш. Иди при някой лекар, когото обичаш. Да има нещо, което те привлича. Погледнеш – имаш доверие. В тебе да има една вътрешна връзка, симпатия. Този лекар, без да ти даде лекарство, ще ти помогне. Ако някой път се лекувате, идете при някой ваш приятел, който ви обича и когото вие обичате, всякога може да ви помогне. Любовта, в туй отношение, е най-добрият лекар. Идете между хора, които ви обичат. Дружете с хора, които ви обичат и ще бъдете здрави. Щом ходиш между хора, които не обичаш – ти губиш. Като излизаш – пак същото правило. Минавай по път, който обичаш – ти си свободен. Като минаваш по път, който не обичаш – правиш пакост на себе си. Тръгни, избери най-хубавият път, по който да минеш. Минаваш из една местност, избери най-хубавата местност. Когато си вътрешно свободен. Когато е по команда – то е друг въпрос. Но когато си свободен, не минавай отдето и да е. Не чети книга, която не обичаш. Не рисувай предмет, който не обичаш. Не пей песен, която не обичаш. Изучавай песен, която обичаш. Същевременно рисувай нещо, което обичаш. Никога не прави това, което не обичаш. Щом имаш малко неразположение
не прави това. Когато искаш да миеш паницата си, не цапай ръката си. Не си осакатявай ръката си, не мий паницата си с ръка. Вие, когато се миете, вие сте много груби. То е престъпление. Вие, като се миете, търкате очите си. Тъй не се чисти. Двете очи за тебе ще бъдат първокласни светии, ще ги пипаш внимателно. Ти ги търкаш силно, то е престъпление. Ти някъде се чешеш. Не се прави така. Никакво почесване. Или ще вземеш грубо да се решиш – то не става така. Като си чешеш косата, ще си кажеш, че това са антени на главата. Ти като се чешеш, може да развалиш света. Изтеглиш десет-петнадесет косъма, ти вече си направил престъпление. Вие сега всички се стремите да изправите погрешките си, не, които законът ги хваща. Тия погрешки са неизправими, тях законът изправя. Как ще си чешеш косата? Някой път имате навик да турите пръста си в ухото си и силно го тръскате. Сега аз като го правя и ви показвам – правя погрешка. Ушите ми казват: „Защо ни излагаш? Какво сме ние виновати”. Какво съм виноват, че те не слушат – правят погрешка.
Като станеш сутрин, ще отпуснеш сърцето си, ще обърнеш ума си към Бога, ще кажеш: „За какво Ти ме създаде, Господи?” Ще оставиш ума си спокоен, ще оставиш всичките противоречия, да се отпусне лицето ти, очите ти, всички да приемат Божието благословение. Цялото тяло да бъде свободно, че всичко в тебе да почувствува, че има един господар, който разбира Божия закон. Сега усещаш краката си натегнати, ръцете си натегнати, не знаеш как да си помогнеш. Ти си първият лекар. В себе си вътре ще дадеш свобода на всичките органи, на очите, на ушите, 10-15 минути всичко да е на място. Като излезеш – да се зарадваш, че си постъпил добре. Ако река да пея на дебело – правя погрешка. Какво право имам да викам? Махнеш с ръката си грубо – погрешка е. Свиваш си веждите – погрешка е. Спокойно да погледнеш, нищо да те не смущава. Двама души се бият – стой настрана, гледай, не вземай участие. Двама силни хора какво ще примиряваш? Ако си по-силен от двамата, хвани ги и двамата, раздели ги, кажи: „Не е хубаво да се биете”. Щом си слаб, гледай как се бият силните хора. Вие искате методи за възпитание. При съвременните методи на възпитание светът ще бъде, както сега. Закон има и трябва да има. И неволи ще има.
Трябва да дойдем до погрешките, които никой не виж да. Само Господ ги вижда в нас. Да започнем да ги изправим. Да започнем добре, внимателно да се обхождаме с косата си. Не че е грях, ако скубем косата си, никакъв грях не е. Като туриш ръцете си отгоре на главата, нищо не се постига. Като четете Стария завет, ще видите какво пророците са писали, ще видите тия погрешки. Йеремия казва: „Това Господ, онова Господ”, но като дойде – той сам плака. Ако ние поправяме нашите невидими погрешки, ако всичките хора така биха се възпитавали, ако всичките възпитатели, учители, ако всичките бащи и майки, и синове, и дъщери, слуги изправиха тия погрешки, които никой не вижда, то е именно онзи, съвършеният живот, към който ние се стремим.
Тогава казвам: Сутрин, като станеш, отправи ума си към Бога, да направите връзка с този, съвършения живот. Тогава погледнете към растителното царство, към земята, към всички тия тревици, които растат. Към всичко туй Божественото съзнание е толкоз внимателно, че Господ гледа всяка тревица. Дето има, на всичко туй иска да се даде съответни условия. Неговото съзнание е така поставено, че Той постоянно поправя погрешките на хората. Там, дето някой е минал, стъпил някоя тревица, тази тревица страда – Той веднага поправя. Той всичко туй поправя и не търси престъпника. Той не пита кой е минал, не търси виновника. Може да е минал някой вол – Той ще поправи погрешката. Някоя птичка може да е кацнала, и тя е направила погрешка. Бог е съществото, Който всякога, когато в нас имаме една тежест, Той поправя. Ние искаме по механически начин да поправим. Нищо така не се поправя. Както Той поправя, така и ние трябва да поправяме. Да бъдем герои на търпението. Ние не можем да носим най-малките страдания. Имайте си едно огледало и сутрин, като станете, оглеждайте се.
Всички вие имате една идея за онзи свят. Казвате: „Да се освободя от тялото”. Ако това тяло, което Бог ти дал, се отнасяш зле с него, какво тяло ще носиш по-добре? Отнасяйте се добре към вашия ум и към вашето сърце, и към всичко онова, което Бог ви е дал. Ако вие с себе си не се отнасяте добре, как ще се отнасяте с другите хора? Човек дотолкоз, доколкото познава себе си, дотолкоз може да познае и другите хора. Казвам: Да направим най-малките усилия в този живот. Не да поправим големите погрешки, но най-малкото усилие да поправим, тия невидимите погрешки, които съдът не ги хваща, които не съдържат никакъв грях. В усилието, като искате да поправите малките погрешки, там е силата на човека. Стъпил си на цветето, изправяш погрешката си, добиваш сила. Поправи тази погрешка. Стъпил си на някаква трева, обърни се, поправи, съзнанието си спъваш, ако не поправиш. Върни се, поправи. Тъй проявяваш вътрешната сила на характера си. Съзнанието започва да работи тъй, както в Бога работи. Да желаем всички същества около нас да живеят така, както ние живеем. Господ желае всички да живеят, както Той живее. Да бъдете така внимателни, както е Той внимателен.
Та казвам: Аз не засягам другите погрешки. Другите погрешки другояче ще се поправят. Тях ги считам за непоправими. Навехналият крак, как ще поправиш? Болките, които ще търпиш, ще поправиш искаш-не искаш. Но преди да навехнеш крака си, да избегнеш ония условия, при които може да стане навяхването. Ти можеш да повредиш окото си от взиране. Върви някой, ти гледаш. Не си туряш в ума си да мислиш какво движение да направиш. Всеки човек, като се движи, показва по какъв път отива по движението. Че всяка една стъпка е музикална на човека. Онзи човек, който е направил едно престъпление, ходът му не е музикален. Движението на тялото е особено на онзи, който е направил престъпление. Наблюдавайте един паяк. Гледам паяците, някой път в паяжината има една муха, има бръмчене. Той удвоява нишките, в самият начин на движение на тялото има нещо неестествено. Като наблюдавате, ще видите – очите му са ококорени. Като гледа – разбойнически гледа. Лакомия има в очите. Очаква най-малкото помръдване. Като дойде някоя муха, много деликатно с крака си я бута, само ще я ухапе. Казва: „Колко те обичам”. Като хване с крачето, вече има много тънки нишки. Казва: „Аз ще те пазя, да не би да паднеш, да си не счупиш нещо”. Закачи оттук-оттам, вие гледате и казвате: „Господ така направи света”. Тия паяци по кой начин ядат мухите? Господ не ги направил така. Те сами се направиха. Вълкът как яде овците? Господ не го научи да яде овци. Вълкът най-първо трева пасеше, после се научи да яде овци. Змията, която сега гълта жертвата си цяла, по-напред не ги гълташе. Господ й каза с какво да се храни. “С пръстта, й каза, да се храниш”. Това сега е от нея.
Да оставим да не правим ония погрешки, които ние сме създали. Казваме, че така сме създадени. Ние сме създадени по съвсем друг начин. Ние сме създадени по един свят, който сме напуснали. Сега ходим в един свят, който ние сме създали. Да се освободим от своето, което ние сме създали. Да влезем в света, който Бог е създал. Казвате: „Как да разберем това?” Аз казвам сега по новото учение: Ако аз не обичам себе си – аз не мога да обичам и другите хора. Сега хората казват: „Той е егоист”. Бих желал всичките хора да бъдат егоисти. Хората още себе си не обичат. Ако само въртиш врата си и не обръщаш очите си, не упражняваш очите си – ти не обичаш очите си. Ще дадеш свобода на очите си, те да се движат навсякъде. Ти, като чистиш ухото си, вземеш едно малко дръвче, туриш памук и така чистиш ухото си. Не се позволява и с никакъв памук. По някой път като те заболи ухото, нищо няма да туряш. Ще идеш при слънцето и ще кажеш: „Моля ти се, помогни ми”. Светлината, като влезе, лекува. Ти казваш: „Много ти благодаря”. Щом бъркаш вътре, правиш непоправимите погрешки, от които след хиляди години ще се роди нещо много лошо, или пък не можем да прогресираме.
Казвам: Деликатни трябва да бъдем в обходата си с себе си. Мене ме интересува аз как се обхождам. Как се обхождат хората, това е тяхна работа. Мене ме интересува аз да бъда внимателен, аз да се обхождам тъй, както Бог се обхожда. “Бъдете съвършени, както е Той съвършен”. Трябва да започнете от туй, от вниманието. Тия погрешки са в тебе, в хората. Хванеш една муха, хвърлиш я. То е добре заради нея, но аз се огрубявам. Тури я на ръката, поглади я. По някой път не искам да я хвана. По някой път натисна някой комар, после гледам като го хвана – не може да хвърчи. Казвам: Натиснал съм го повече. По някой път духна го и той си иде. Когато дойде някой комар, някой път с пръст го бутна. То е погрешка вече. По някой път само духна леко и той си иде. Казвам: Когато дойдат комари, духнете леко. Може и с пръста си да ги бутнете. Щом убиеш един комар, стане червено. То е бояджийство вече. Убийството – то е в света на престъпленията. Тъй бих представил да бъдеш деликатен към косите си, към веждите си, към очите си, към себе си. Като се изправиш – цялото тяло да бъде свободно от каквото и да е напрежение. Десет-петнадесет минути така да остане свободно, то е здравословно състояние, което трябва да добием.
Като станете, изпейте така една песен. /Учителят пее: “Ти, Господи, на Тебе аз отправям своята молитва. Да се освободи моето тяло от всичките неправди, които аз сам създадох. Господи, Господи, Господи, да бъде Твоята милост към мене, към мене. Аз, който не зная как да живея, Господи, Господи, Боже мой”/.
ТОВА Е ЖИВОТ ВÛЧЕН ДА ПОЗНАЯ ТЕБЕ ЕДИННАГО ИСТИННАГО БОГА И ХРИСТА, КОГОТО ТИ СИ ПРАТИЛ.
39 Лекция на Общия Окултен клас
9 юли, 1941 год., Сряда, 5 ч.с.
Изгрев