Общ Окултен Клас -ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГОДИНА (1942–1943)
КНИГА: Факти, закони, принципи, том ІІ
НА МЯСТО
Отче наш
Всичко в живота е постижимо
Мусалла
Малко размишление.
Трябва да се изучават законите на човешкото тяло. Дълго време никак не сме обръщали внимание на тялото. Според повечето религиозни тежнения, тялото е една обвивка. Едно погрешно схващане е това. Тялото не е само дреха, само покривка. То е храм Божи. Туй, което е покривка, туй е външното, което постоянно се мени. За 7 години се променя формата на човешкото тяло. Трябва да си съставим хубаво понятие за тялото, понеже е цял един свят. От правилното разбиране на тялото, ние можем да разберем духовния свят, да разберем и Божествения свят. Без разбирането на тялото, то е наблизо до нас, и другите светове остават непознати. Сега туй знание, което имаме, не е преходно. Да кажем, имате вода, трябва ви пара. Тази вода трябва да знаете да я превърнете в пара, за да образувате едно ново движение. Или ако не разбирате законите на въздуха, който дишате, сега много може да се говори върху дишането. Не е само да диша човек. Ако нямаш едно разположение на тялото, едно разположение на чувствата и на мислите, влизането на въздуха в тебе руши. И тогава аз мога да предскажа комуто и да е. Три е съвременният живот на човека. Едно плюс две е равно на три. Едното – това е причината на нещата; двете – това е основата на нещата. Трите – това е резултатът. Ако имате едно и две, имате основата, имате причината, нямате резултата. 123 е хубаво число – имате причината, имате основата, имате добър резултат.
Казвате: “Тия работи ги знаем”. Знание, в което човек остарява и оглупява, не е знание. Знание, при което човек става кисел, не е знание. Киселината е за работа. Ти значи се вкисваш в живота, понеже не си употребил тази киселина в живота за работа. Киселината трябва да разтваря нещата. Ти се вкисваш, защото не работиш. Вкиснал си се. Щом се вкиснеш, какво трябва да направиш? Жените, които замесват брашното, гледат да се не прекисне. Те имат познание – като дойде до известна степен, правят го на малки самунчета. Вие ще кажете: “Тия работи ние ги знаем”. Ние сме замесили тестото. Някой път дойде в човешкия мозък една мисъл като квас и ако ти я държиш по-дълго време, отколкото трябва, ще прекиснеш. Хубаво е човек да се вкисне, но прекисването е лошо. Запример гневът не е опасен, но прегневяването е опасно. Писанието казва: “Господ се разгневил”. Гневът не е лош. Гневът дава енергия. Ще впрегнеш гнева на работа. Като се разгневиш, ще свършиш една работа. Като си ленив, разгневи се, ще научиш урока си. Често вие се сърдите. Вие се тревожите и не учите, и тогава гнева руши. Щом се разгневиш, тури гнева на работа, нищо повече. Сега се изисква метод. Какъв метод употребявате, след като сте се разгневили? В гнева вече имате малко повишение на температурата. Гневът има три произхода. Той произхожда от чисто физически причини, произхожда от причини на чувства и по някой път – гневът произтича от причини на мисълта. Тогава трябва да знаеш причината на гнева – физическа ли е, на чувствата ли е, или на мисълта. Ако знаеш, че е на физическия свят, тогава ще знаеш как да се справиш, ще отмахнеш тия причини или ще увеличиш светлината. Аз не казвам – не се гневи. Гневи се, но използвай гнева си. Сега как вие се гневите? Може ли някой да ми опише как се е разгневил? На един човек ако не му дадат хубаво ядене, ще се разгневи. На един човек като му кроят дрехи и като не му ги скроят добре, негодува. Ако те излъжат някъде, веднага ще се разгневиш. Ако ти кажат една вярна мисъл, как ще се разгневиш? Ако някой не храни към тебе хубави чувства, ще се разгневиш. Казвам: какво трябва да правиш, след като се разгневиш? Аз бих говорил за гнева. Да обичаме, да любим. Да знаете какво нещо е Любовта. Цяла школа трябва да се направи, като говорим за Любовта. Има Любов за младите, има Любов за възрастните, Любов има за старите. Какво е Любовта на младите? Не съм срещал писатели, които да са описали Любовта. Те пишат туй, което не е Любов. За възрастните, за старите, което пишат, не е Любов. Това са сенки на Любовта. Какво ще ме ползува, ако нарисувам една сянка. Ако не турим отличителните черти на лицето, защо ще дойдат сенките. Ще туриш една черта, която означава умствената деятелност. Ще туриш една черта, която означава сърдечната деятелност, и ще туриш една черта, която означава физическата деятелност. Сенките показват степени. Ако има повече сенки на лицето, долу в брадата, физическият свят е развит. Ако има повече сенки на лицето духовния свят е развит. Ако има повече сенки на челото, умственият свят е развит. Казвате: “Какви са тия сенки?” Изучавайте ги, както художникът изучава тия сенки. Един художник изучава сенките на водата, която наблюдава. Правили ли сте опит да нарисувате вода? Даже аз не се опитвам. Някой път може да говоря, но да направя тази сянка, е трудно. Много художници представят работите, пък не е вярно. Тук, което представят, то е една илюзия; в даден момент може картината да е вярна, но тя не представя една цялост. Ако рисуваме сутрин езерото, или по обед, или вечер, различава се туй. В живота имаме сутрин едно разположение, на обед – друго и вечер – друго. Казваме – все е човек. Не е все човек. Около нас стават цели промени. В съзнанието трябва да си дадем отчет. Ако не държим отчет, ние ще влезем в стълкновение. Ти не можеш със змията да постъпиш тъй, както с кротките същества. Щом е змия, ще вземеш мерки. После трябва да знаеш змията от какъв род е. Ако е кобра, ще вземеш мерки. С кобрата, ако направиш приятелство и ако нарушиш това приятелство, трябва да знаеш, че в две минути ще изчезнеш от света. Някой път гледаме някои хора, са се разсърдили на Господа. Казват: “Как така?” Ти не се сърди на Господа. Като тури малкия Си пръст, нищо няма да остане от тебе. Ако е за сръдня, Той като се разсърди, ти какво ще правиш? Докато не се е разсърдил Господ, бъди внимателен. Като се разсърди, от тебе нищо няма да остане. Защо ще се сърдиш на Господа? Че не си даровит – не е виновен Господ. Имаш несрети в живота, съвсем други са причините. Ако изучавате Бога, ще видите, че на всички същества е дал преизобилно. Хората са развалили работите и ангелите много неща развалиха в нас. Ангелите бяха много умни, но те развалиха много работи. След това дойдоха хората и те развалиха. Два фактора има сега. Казвате да се запознаете с ангелите. Но ти с кои ангели ще се запознаеш? Два вида са те. Има едни, които са се дегизирали светли, но са тъмни вътре. Те ще ти създадат такова нещастие, каквото не си сънувал. Мъчениците на християнството кой ги пече, кой ги тури в огъня? Тия ангели. Те имаха слуги, хората вземаха участие, техни съмишленици бяха. Горят този човек на кладата, защото не вярва в Бога, както те вярват. Сега вие ще кажете: “Защо Господ допуща тия работи?” Питам: “Вие защо допущате гнева?” Защо Господ допуснал туй, оставете го настрана. Ти защо допускаш да се гневиш на Господа, ми кажи? Туй е цяло безумие. Туй верую ми дотегна. Туй верую не е на Господа. Създал си в себе си едно лъжливо верую, лъжливи стремежи. Вие носите последствията на старата година, на числото две. Сега не мислете, че критикувам нещо. Казвам: хиляди поколения са мислили криво, материално са мислили, но са мислили повече материални работи, криви работи, отколкото добри.
Виждаме сега какво става. Ако преди две хиляди години евреите бяха приели Христовото учение, и ако бяха станали мисионери, светът щеше да има друг облик, не щяха сега да ги гонят и християните не щяха сега да се бият. Те се отказаха: “За Мойсея знаем, че Господ е говорил, но за Този не знаем. Той говори да се отричаме от себе си? Това учение нас не ни трябва”. Аз ви казвам: доста еврейщина има във всинца ви. “Как такава глупава работа – да се откажа от себе си?” Казвате: “Като идем в оня свят”. Не очаквайте да идете на оня свят. Оня свят е тук. Ти си слуга и казваш – ще идеш в оня свят. И в оня свят ще бъдеш слуга. Ако тук си слуга, и в оня свят ще бъдеш слуга. Ако гледате глистята, тя е без зрение. Но в тези същества желанието да гледат, тази усилена деятелност, постепенно минава от форма във форма, туй желание става толкоз силно, че Невидимият свят създава на туй същество органи да гледа Божия свят. Нашето око се развива. В нас има желание да гледаме. Някои искат да станат ясновидци: “Да гледаме”. Трябва ново око, трябва нова мрежица. Тази мрежица, която ще се образува, ще прави голямо пречупване: светът ще се отвори, ще стане по-широк. Та казвам: онези, които са ясновидци, те имат широки чела, челата им не са тесни. Тия, които имат чела АВ, те са ясновидци, а които имат В1А1 – те не са ясновидци. По какво се отличава воля на английски и на български? На английски се пише по един начин [will], на български – по друг. Англичанинът за волята има чисто материално гледище. Той е краен материалист, затуй е търговец. Знае много добре да продаде стоката. Той започва най-първо с материалното, Божественото го туря по средата – i, l – показва разумния свят. Първо той изучава физическия свят, а после изучава Божествения свят. Българинът турил най-първо Господа на първо място. А назад е турил материалното. Започва с духовното, а свършва с материалното. Англичанинът, започва с материалното, а свършва с духовното; а пък българинът започва с духовното, а свършва с материалното. Сега това не е лошо. Първоначално, като се освободи България, всичките ученици бяха идеалисти, а после казват: “То толкоз идеален живот не може”. И колкото застаряваха, ставаха материалисти – съответствие на идеята – характерните черти на българина. Колкото съм ги срещал... Един свещеник ми казваше: “Не зная дали има оня свят? Като бях млад, мислех, че има оня свят, уверен бях; сега започнах да се колебая. Баща ми умре, не ми е казал нищо. Майка ми умре, не ми е казала нищо. Чичо ми умре – също”. Сега ще ви приведа друг пример. Муди, един американски проповедник, казва: “Най-първо не знаех какво е Рая и Небето, мислех само – Господ и ангелите. Но нито Господ познавам, нито ангелите познавам. Умря майка ми. Започнах да мисля: Господ, ангелите, майка ми. Умря баща ми. Започнах да мисля: Господ, баща ми, майка ми, ангелите. Най-после умряха моите приятели и след туй оня свят ми стана ясен”. Като отишли неговите близки, не е мъчно човек да влезе в общение с оня свят. По радиото си трябва да имате контакт. После в оня свят има паразитни вълни. В радиото гледам, когато някой път англичаните говорят, германците паразитни вълни изпращат. Когато говорят германците, англичаните изпращат паразитни вълни, не се чува. В духовния свят, когато рекат ангелите да ни изпратят хубави мисли, тъмните ангели изпращат тъмнина, замотаят работата и ние не разбираме работите как са всъщност. Те са майстори да смущават сърдцето ни, те са майстори да смущават ума ни, те са майстори да смущават и тялото ни. Всичките болести, които съществуват, са техни изобретения. Защото таман станеш духовен, ще ти дадат една болест, не може да се лекува. Казват: “Нали има Господ”. – “Молим се, молим се на Господа, болестта не минава”. Вътре те казват: “Ако имаше Господ, щеше да ти помогне”. Празна е тази работа. Ти се разколебаеш. Една вечер в Русе бях, в един евангелски дом, при познат евангелист, правоверен. Надула му се страната, боли го зъб, не е разположен. Казвам: “Нали Евангелието говори, ако някой е болен, нека се съберат няколко души, да се помолят”. Той казва: “Едно време беше така, сега не е, в нашите времена тази благодат е отнета”. Казвам му: “Аз сега мога да те оздравея” – “Че как ще ме оздравееш без цяр? Подуто е, ще ида при някой лекар”. Рекох: “Няма какво да ти казвам, тази е смешна работа”. Изваждам си кърпата и я турям на подутото. Не може да търпи, но после престава неговата болка. След един час пак го заболява зъбът. Казвам му: “Защо те заболя сега? Изправи мисълта си!” Казва: “Този човек ме хипнотизира. Какво направи с ума ми?” Като дойде тази мисъл в ума му, и болката дойде. Казвам – има един закон. На него казвам: “Отмахни тази мисъл”. Туй, което аз правя, то е проста работа, то са Божествени закони, които работят. “Дайте топъл компрес, много горещ”. Сложиха няколко горещи компреса, зъбът изпадна след един час. Сега онези ще кажат, че онзи, който лекува, има нещо специфично, което само той може да го направи. То е тъй – само който знае законите, може да го направи. Онзи, който върви по Божествените пътища, може да го направи. Без Божественото знание в света нищо не може да се направи. Ако ние не сме готови да турим Бога в нас, на мястото, дето трябва да го турим, нищо не може да се направи. Цялото човечество трябва да постави Господа доброволно на мястото. Не че Той иска. Ако не Го поставим, ние ще страдаме. Ако Го поставим там дето трябва, има едно място, дето трябва да го поставим, на Бога да дадем свобода. На Бога трябва да дадем свобода, да действува в нас, понеже Бог като ни прати в света, даде ни свобода, да действуваме, както ние разбираме. Той не ни ограничи. Защо на същото основание, и ти да не дадеш свобода, както Той ти е дал. Казват: “Аз имам чувства”. На две места чувствата не могат да бъдат. Ако в нас Бог действува, няма да правим погрешки. За 25 години целият свят ще се поправи. Ако не турим Господа на място, още 10 000 години ни трябва, докато узрее главата. Ще се блъска, ще се блъска и най-после като се блъска тази глава, ще проумее.
Има един анекдот. Един проповядвал Правдата в света и гдето влезе вкъщи в света, казва: “Това не е право”. Казват: “Това не е твоя работа”. На друго място иде, казва: “Това не е право”. Пак го бият. И като го били, били на много места, млъкнал. Идва друг, който също проповядва Правдата и казва: “Няма ли тук справедлив човек?” Онзи казва: “Има” – но не смее да се покаже вече. Ако се покаже, бой има. Ти не трябва ни най-малко да казваш кой е на правата страна. Щом си слаб, в себе си го дръж. Слабият при силните хора не трябва да защитава. Ако го защищава, той трябва да каже на онзи, който бие: “Ударете на мене, колкото ударихте на него. Останалите удари – на мене”. Вие казвате: “Нямате право да биете”. Какъв закон има да казвам, че нямам право – трябва да разполагам с всякаква сила в света. За да кажа, че нямате право да биете, трябва да бъда силен. Защото аз съм най-силният човек, заповядвам да не биете. Щом си най-слабият, стой. И тогава приеми ударите. Ако си силен, казваш: “Заповядвам”. – “Защо?” – “Защото съм най-силен човек”. Силният всякога заповядва. В моето присъствие не позволявам да се бие човек. Аз съм правил този опит с паяците, не съм го правил с хората. Много пъти съм правил опити и 25% не са излезли сполучливи, а 75% са излезли сполучливи. Хванал той някоя муха и тя бръмчи. Аз казвам: “Слушай, – аз зная как да говоря на паяците – ще пуснеш мухата, защото в мое присъствие не позволявам да я ядеш. Ако ме няма, може да я ядеш”. Той се изправи на краката си, казва: “Знаеш колко съм гладувал. Как ме лишаваш от туй благо?” – “В мое присъствие не можеш да ядеш мухата, пусни мухата, ако не, и ти, и паяжината ще изчезне”. Някой път откъсне и пусне мухата. Някой път не я пуща. И тогава, хайде, навън с паяжината.
Казвам – всички може да направите този опит със себе си. Дойде една лоша мисъл, ще ў кажеш: “В мое присъствие, аз не ви позволявам да правите това”. Ако не, ще я хванеш и ще я изхвърлиш навън. Кой от вас има силата да изхвърли една лоша мисъл навън, както Бог изпъди Адама из Рая? Както Бог имаше право да изпъди Адама и Ева от Рая, така изпъдете тази мисъл, и турете един ангел на вратата. Нека и те идат навън, да поскитат. Вие мислите, че нямате право. Като поставите Господа на място в Рая, правото ви ще дойде. Ако Господ не е във вас, нямате никакво право. Единственото право в света е Бог. Затова казвам: най-първо трябва да поставите Любовта на място. Казвате: “Да се обичаме”. Най-първо Любовта ще оставите като закон. По закона на Любовта ще вървим. Какъв е законът на Любовта? От когото имаш да вземаш, ще се откажеш. Когото искаш да биеш, няма да го биеш, понеже ти си силен. Онзи, който има Любовта, е най-силен. Онзи, който има Любовта, е най-богат. Онзи, който има Любовта, е най-умен човек. Ти си богат, някой има да ти дава 100 лева, какво ти струва да кажеш: “Не ги искам”. Ти си най-силният човек, с един удар можеш да откъснеш главата му. Ще кажеш: “Слушай, едно време аз бях като тебе, без Бога живеех, бях слаб. Сега с Любовта живея. Не мисли, че това го правя от слабост”. Хвани го за крака, дигни го във въздуха, тури го на земята, пак го дигни във въздуха и така 3-4 пъти: “Сега понеже Любовта е станала закон, ела да ти покажа пътя, да станеш силен; ела да ти покажа пътя, да станеш умен; ела да ти покажа пътя, да станеш добър”. Вие чакате да умрете, да идете в оня свят, че да станете добри. Същият закон е и там да идете. Казва Христос: “Ако имате Любовта, ще правите туй, което Аз правя, и по-големи чудеса от тях ще правите”. – “Как – казва – човек може да прави по-големи чудеса?” Христос казва: “Всякога си Ме слушал” – и казва на Лазаря: “Лазаре, излез вън”. Мойсей казва: “Нямам ли власт да направя това?” – и той не можа да влезе в Ханаанската земя. Веднъж иска да покаже силата си и Бог го лиши да влезе в Ханаанската земя. Може би, ако Мойсей не беше направил тази погрешка, щеше да бъде по-добре. Сегашните евреи казват: “Не сме ли ние силни?” На евреите трябва Любов, и на вас, които ме слушате, трябва Любов. Толкоз години проповядвам за Любовта, но Любовта не е приложена, малко е приложена. Аз не съм видял нито един от вас, като дойде някой, да окаже една услуга от Любов. Наблюдавал съм в трамвая и само един случай имам, в толкоз години само един случай. Аз влязох в трамвая и една доста благородна мома каза: “Моля, заповядайте, седнете”. Казвам ў: “Не, стойте си!” Тя казва: “Аз може да седя права, вий заповядайте”. Приех и седнах на мястото. Другите ме гледат и чета в ума им: “Да си дошъл по-рано, кой ти е крив”. И намирам, че е право. Стоя и се радвам. Кой при кого стои, наблюдавам. Като ме погледна тази мома каза: “Заповядайте”. Казвам: “Защо ще си губите вашето място?” Тя каза: “Аз мисля, сега да сляза”. Рекох: “Тогава приемам”. Една хубава черта, не зная каква беше.
Но казвам: Божественото в хората навсякъде е еднакво. Детето, още като се ражда, си показва какво ще бъде. Вълчето, още като се ражда, показва какво ще бъде. Агнето, още като се ражда, показва какво ще бъде. Змията, още като се ражда, се показва какво ще бъде. Всяко нещо, още като се ражда, показва какво ще бъде. Сега не е лошо, че змиите съществуват в света. Едно време хората бягаха от кобрите, а пък сега змиите, кобрите, бягат от хората. Хората се научиха, че отровата на кобрата лекува рака и други разни болести, ходят да търсят кобрите и кобрите бягат. Сега има чифлици, гдето ги развъждат, за да изваждат отровата им. Намерили са начини, по които да я изваждат. Умните хора са направили, че сега змиите да бягат от тях. Сега змиите бягат от хората, а едно време ние бягахме от тях, от змиите. Защо ти да не можеш, тази отрова, да я извадиш и да я употребиш за лекуване. Изисква се знание. Сега едно от правилата е: никога не яж нещо, което не си опитал. Най-първо го опитай хубаво и тогава го яж. Някой казал, че е хубаво. Никога не яж туй, което не си опитал, никога не яж туй, което не си сдъвкал хубаво. Ще ви кажа, че причината дето се развалят зъбите на хората, това са чувствата. Дето се развалят очите, чувствата и умът са причината. Дето човек оглушава, отъпяват нервите от неправилни мисли, неправилни чувства, образува се една кал в нервната система, която прекъсва трептенията, не може да се предадат хубаво и човек оглушава. Трябва чисто да мислим и може до голяма старост да запазим слуха си. Мнозина не може да слушат. Изчисти ума си, изчисти сърдцето си. Изведнъж няма да прочуете, но ще започне да се подобрява слухът ви. Може да направите опит за една цяла година. Мнозина ми се оплакват, че не може да ме слушат, затъпял е слухът им. Гледам, някой път и вашата мисъл се предава на мене. Като изляза от беседа, ходя да си лекувам ушите. Казват: “Учителю, направи да чуваме”. Аз ви казвам: изчистете ума си. Онази кал, насъбраната, трябва да се изчисти, не образувайте нова кал. Като ядете, яжте от благодарност. Дъвчете добре храната. Не яжте много, не яжте и малко. Две неща – лакомията е престъпна, но и въздържанието от яденето е престъпно. Ще ядеш толкоз, колкото трябва. Благодари и всякога остани малко гладен. Да имаш желание и втори път да ядеш. Не оставяй да гладуваш, да мъчиш тялото си и да мислиш, че като гладуваш, ще станеш светия. С гладуване не се става светия. Постът е метод за уякване на разумната воля на човека. Дотолкоз, доколкото постът може да уякчи нашата воля, да постъпваме разумно, този пост е намясто. Туй, което отслабва физически, умствено и сърдечно човека, такъв пост не е намясто. Като ядеш, благодари. Благодари на Онзи, Който ти е дал тия плодове – грозде, ябълки, круши и т.н. Благодари и на тях. Лекуването в света не става единично, то е колективен процес. За да се лекуваш, много същества трябва да вземат участие. Може да се лекувате, но ако отгоре не вземат участие, не може да се излекувате. Казва: “Да дадем такъв цяр”. Церът е само проводник. Доктор Миркович имаше едни хапове и още имам от тях. Той лекуваше, като даваше сутрин по един хап и вечер по един хап, да се взема. Казвам му: “Има и друг метод – хомеопатестически”. Аз разделях този хап на 16 части и една частица давах на ден на болния. И имаше същите резултати. Той даваше по два цели хапа, сутрин и вечер по един. Аз разделях един хап на 16 части и давах само една частица на ден. И този метод имаше същите резултати. Не трябва да мислим количествено, малко трябва да има количество – но качествено. Достатъчно сила трябва да има. Тази сила трябва да има. Тази сила трябва да бъде разумна. Едно лекарство, което употребяваме, трябва да ни свързва с физическия свят, трябва да ни свързва с духовния свят и с Божествения свят. Лекарство, което така ни свързва, то лекува. В Природата Бог е предвидил такова лекарство. Листа на цветя има, които лекуват. Има листа на цветя, които лекуват. Има листа на растения, които лекуват. Корите на ябълката лекуват, корите на крушата лекуват. Турците казват: “Ябълката я обели и яж, крушата не бели, умий я хубаво”. А зарзалите на брой ги яж. Ако ги ядеш без брой, ще си създадеш пакост. Тия зарзали, ако преядеш, образуват обратна реакция, защото тия косъмчета в корицата, имат известна киселина, която може да произведе цяла пертурбация. Който знае, може да употреби ябълката за едно благо. Крушите няма да ги бели, а зарзалите ще ги чете. На физическото поле казвам: каквото ядете, четете го с брой. В духовния свят обелете кората на ябълката, а в Божествения, умийте хубаво крушата и я яжте с всичкото. Само в Божествения свят нещата се ядат с всичкото. В ангелския свят кората на ябълката няма да я ядеш, а във физическия свят с брой ще ядеш. Някой се натъпчи и казва: “Не можах да спя цялата нощ”. Ако ние заставим стомахът да работи много, тогава се отнема нашата интелигентност. Онези, които са накарали стомаха да работи много, намалява се тяхната интелигентност. Та казвам: яжте умерено. Винаги храната, която обичате, яжте. Говоря за един ученик: “Ще ядеш храна, която обичаш”. Щом намериш в храната дефект, не я вземай. Казвате: “Всичко ям”. Всичко не може да ядем. Един изгнил плод ще го изхвърлиш, всяко нещо, което ядете, трябва да бъде здраво. Хлябът, който ядете, трябва да бъде чисто, хубаво приготвен. Тази кал, която влиза в стомаха, пакости. Много овце, като ги карат в ниските места, умират от кал. Хваща ги една такава кал. Казвам: трябва да бъдем изправни. Когато имаме желание да ядем, което ядем трябва да бъде чисто и да не бързаме. По някой път аз като отида някъде, предадат ми и на мен един метод. Не какво ти се падне, да ядеш, но има едно число определено. Не изменям начина на храненето! “Искам да свърша по-бързо”. Природата има [метод] – вие, като ядете, сами да го намерите. Дойдеш до едно място, дето яденето ти е най-сладко, спри там. Ако вземеш една хапка повече, ще се развали туй настроение. Остани при тази хапка, да имаш желание още няколко паници да изядеш. И вечерта, като ядеш, пак спри там. Спирайте при онова, най-хубавото чувство, то е здравословно. Някой път вие не спазвате това. Гледам някой път приятелите, като се храним на обяд, като изядат една чиния, после още една, понеже им е сладко. Не е въпросът за скръжавост, но избягвайте тия работи. Аз съм правил опити и съм намерил, употребявал съм правилото, много добър метод е на физическото поле. Говоря неща, които са верни. Изям една ябълка, ям втора и ако има друга, оставям я за вечерта. Вечерта, ако имам втора, оставям я за другия ден. Вие казвате: “Сега имам, утре кой знае дали ще имам”. Бог е във вас и ако спазвате Неговия закон, всякога ще имате тази храна. Бог не иска да оставя Своите деца в лишение. Много е внимателен. Ако храната е здрава и вие имате едно чувство на благодарност, Той се радва. Ангелите и те се хранят, много добре се хранят. Ако беше ангелският свят отворен, щяхме да изпратим няколко души на специализация, но не е отворен. Не може да идем, да изучим как ядат те. Казва там: “Бог храни еврейския народ с хляб ангелски, манна”. Трябва да знаете, след като ядеш, имаш приятно чувство, искаш да ядеш повече, ти си дошъл до началото на яденето, спри там. Щом искаш изведнъж да приемеш повече, там спри. Следующия път като седнеш да ядеш, пак ще имаш туй приятно чувство за ядене, туй приятното седи в тебе. Като ядеш, остава това чувство. Туй чувство, ако не те оставя, ще бъдеш всякога здрав. Когато туй чувство се изгуби, болестите идат. Тази е причината. Щом се изгуби приятното чувство в яденето, болестите често идат. Но щом спираме на туй, приятното чувство, ти ще оздравееш. Ще кажете: “С такива дребни работи да се занимавам”. Тия, дребните работи, са необходими. Големите работи ще ги оставим настрана. Големите работи създават сегашните нещастия.
Някой иска да бъде учен човек, нещастие е да бъдеш учен човек. Някой учи – ще го тури в мозъка си – защо му е това учение. Трябва да знаеш къде да го туриш в мозъка. Всяко нещо, което се изучава, трябва да се тури в мозъка на място, отвътре. За да се отпечата една мисъл хубаво, човек трябва да има най-хубавото настроение. Той трябва да има светлина в мозъка си, трябва да има топлина в сърдцето си и Божествената сила трябва да работи. Тогава да тури мисълта. Щом тия условия ги няма, мисълта не е турена на място, чувствата и те не са турени на място. Някои се складират само в стомашния мозък, в слънчевия възел. Други се складират само в мозъка, горе. После много от чувствата – отзад на главата, други се складират горе. Божествените чувства се складират отгоре, на короната на главата. Низшите чувства се складират долу при ушите. Ако не знаеш къде да си складираш, ще си създадеш много нещастия и неприятности. Казвам: всеки един ученик трябва да знае къде да постави една мисъл. Питам: един голям герой трябва ли да го е страх от един комар. Ще бъде смешно да ви е страх от комара. Някой път направете опит да видите колко е силен умът ви. Някой комар кацне на ръката ви, концентрирайте ума си и кажете на комара да ви не хапи. Ако можете да заставите комара да ви не хапе и да хвръкне, мисълта ви е силна. Ако не го заставите, ще тури хобота и след малко ще видите, че коремът му става червеникав. Някой път някои комари са били по-силни. Казвате: “Какво ще се занимавам с комар”. Гледам, зачерви се коремчето на комара, а той вече по радиото съобщава, след като изтеглил от мене кръв казва: “Намерих хубава храница и гледам друг комар да дойде”. Като махна с ръката, той хвръкне. Аз като бях във Варна в 17-та година, там имах един комар. Аз го наричам, че беше интелигентен комар. Таман ще легна да заспя, и току рече: “Бръмм”. Сепна се, той се скрие. Наново почна да заспивам, той пак, бръмне. Така 4-5 пъти. Някой път казвам: “Няма да ме буташ. Като заспя, да не идваш”. Той идваше да види дали съм заспал. Можех да го намеря и да го утрепя. Човещина имам, беше голям майстор, криеше се и вечерно време идеше само, чувах гласа му, един музикален глас. Беше ми приятно, като бръмне, хубаво, музикално. Някой път имах неразположение, не можех да заспя от него. Исках да го надхитря, не исках да му дам кръвчица. Понеже зная, ако отнеме тази кръв, спъва се мисълта ми. Защото, за да се роди някоя мисъл, трябва да тече особено количество кръв. Ако я няма, тази мисъл не може да се появи. Както една майка, ако не е здрава, не може да роди едно дете. Майката трябва да има сърдце добре развито, тя трябва да има много добре развит ум, трябва да има и много добре развито тяло. Тогава може да роди добро дете. Майката, на която умът е хилав, сърдцето хилаво и тялото хилаво, и детето ще бъде хилаво. На първо място трябва да поставим като закон, който регулира тялото, да вложим Любовта в тялото и да изучаваме физическата Любов. Да вложим Любовта в сърдцето и да изучаваме духовната Любов. Да вложим Божествената Любов в ума си и да изучаваме Любовта. Те са новите работи. Ако изучавате вътрешната връзка, ще се подмладите, щом се подмладите, ще станете богати, ще можете да преустроите тялото. Ако нямате вътрешно богатство, мъчно можете да се преустроите. Сега виждаме, като заболее някой, веднага си поправя къщата, някой иска да си поправи къщата, пък няма пари. Трябва да забогатеем духовно, Божествено и физически, за да може да се поправим. Постоянно трябва да правим обмяна. Постоянно трябва човек да се обновява. Ние сме родени, но постоянно трябва да се обновяваме. Трябва да се обновява нашият ум, нашето сърдце и душа. Вечно обновление трябва да има. Трябва да сме в закона на вечното обновление. Всеки ден да имаме една малка мисъл, не да се занимаваме с глупави работи. – “Кога ще свърши войната?” Не се интересувам кога ще дойде лятото и то не ме интересува. И да кажа да се махне, няма да се махне. Лятото ще дойде навреме. Пролетта ще дойде навреме. Да се не месим в тия работи. Есента ще дойде навреме. Зимата кога ще дойде, то е нейна работа. Кога ще изгрее Слънцето, то не е моя работа. Слънцето ще изгрее навреме. Уверен съм в този Божествен закон. Така трябва да бъдем уверени в Божествените [закони]. Ще изпълняваме нещата, които са наши, ще гледаме в нашия живот да направим, както ние разбираме дотолкоз, доколкото съзнаваме – да направим едно преобразование. Това е културата на човека. Да замязаме на хора, че разбираме законите. Остареете, започвате да не чувате. Иде една млада сестра и казва, че не чува. Седя в стаята си и отвън чувам гласа на една сестра. Казвам: “Еди коя сестра иде, носи нещо”. При мен има една млада сестра и казва: “Как чуваш? Нищо не чувам!” Тя е млада и не чува, а аз чувам. Всеки, който приложи закона, той ще чува. Вие не прилагате Любовта, чувате лошите работи, много ги чувате. Добрите не ги дочувате. Приложете Любовта. И другото не е лошо, хубаво е. Все човек трябва да се интересува от лошото. Трябва да разбираме и тъмнината, не съм против лошите работи. Те съществуват и трябва да ги изучаваме, да ги слушаме.Важно е да вложите Любовта на физическото поле и да изучавате Природата такава, каквито отношения има към вас, да изучаваме и нашите отношения към нея. То е най-хубавото. Цялото ни бъдеще, на нас и на обществото, на народа и на цялото човечество лежи в това – отношенията ни какви ще бъдат към Природата и какви ще бъдат отношенията на Природата към нас. Туй е новото сега в света. Аз имах намерение да ви свиря музикално сръднята и примирението. Как музикално ще представите музикалното примирение и сръднята? Друг път, може би, ще ви дам едно понятие – какво е музикална сръдня и какво е едно музикално примирение.
Добрата молитва
26-та лекция от Учителя, държана на 17.III.1943 г. сряда 5 ч. с., Изгрев.