Наука за живота

Общ Окултен Клас- ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА (1939-1940)

КНИГА: Вътрешният господар, изд. ALPHA-DAR, 1996 г.

същата лекция може да се прочете в КНИГА: Наука за живота, изд. София, 1999 г.

НАУКА ЗА ЖИВОТА

„Отче наш"

Чете се темата: „Отличителните черти на въздуха и водата".

Вода е туй, което не се води. Въздух е туй, което не стои. Някой път хванете водата, турите юлар, да я водите. Или казвате на въздуха, да стои тук, да се не мърдал. Ние се намираме в един лесен свят. Ако търсиш хляб – идеш на фурната, дадеш пет лева, купиш си. Идеш на фурната, купиш един самун. Мислиш, че тази работа е лесна. Докато дойде до този самун така да се приготви, ако трябва да ореш, да сееш, да жънеш, тогава ще видиш, колко е трудна тази работа. Ние казваме сега да се живее. Знаеш колко трудно е да се живее. Ние непременно копираме живота отнякъде, но той не е така хубаво запазен. Казваме: „Трябва да се живее." Как трябва да се живее? Някои искате да знаете, какъв е вашият характер, какво ще стане от вас. Например, вие сте доста възрастни. Минали сте през известна дисциплина и не знаете какво ще стане от вас. Досега е станало. Например, от живото зърно е станало хляб. Не мислите ли, че хлябът е постигнал своята цел? Има малки, големи хлебчета, валчести, продълговати, криви като рог... Какви ли не форми е взел хлябът. Какво е научил хлябът? Как бихте го определили? Вие може да му дадете хиляди форми. Същите форми може да вземе захарта и тя може да се направи на разни форми. Сега кое е онова, което отличава хляба от другите хранителни продукти? Има някои свойства, които са отличителни. Т. е. житото е по-полезно от всички други храни и плодове, които сега съществуват. То прави най-голямата услуга на човечеството.

Сега всички трябва да се стремите да цените. Съвременните хора са изгубили чувството да ценят. Ти имаш тяло, а не го цениш. Обръщаш внимание, гледаш, някой носи хубави обуща и казваш: „Какви хубави обуща! Да имам и аз такива хубави обуща!" Или някой носи ръкавици, казваш: „Колко хубави ръкавици, да имам и аз такива ръкавици!" Ти се занимаваш с празни работи. Онова, хубавото, красивото, великото, което става, с което те е надарила природата, не оценяваш, а цениш чуждата кожа, снета от някое животно. Или искаш да имаш хубави обуща, или да имаш ръкавици – пак кожата на някое животно е смъкната. Или да имаш хубава дреха, снета от някоя овца; или малки оплетени ръкавици. Казваш: „Да имам такива ръкавици или някоя хубава риза. Да имам такава риза!" Питам, ако имаш риза, ако имаш ръкавици, ако имаш обуща, какво ще стане с тебе? Нищо! Ще бъдеш такъв, какъвто си. На вълка да му туриш каквито искаш обуща, все си е вълк. На вълка да туриш каквито искаш ръкавици, вълк си остава. Трябва да се цените. Да можеш да оценяваш онова благо, което Бог ти е дал. Бог ти дал едно тяло и колко хиляди милиона години са взети, докато човек се е научил как да разполага с тялото си.

Преди всичко, като влезеш в тялото, трябва да се научиш как да манипулираш със своите ръце, как да манипулираш със своите крака. Знаеш ли колко трудна работа е това? Един организъм е толкова сложен, че хиляди работи има, които трябва да учиш. Ние сме изгубили тази наука и казваме: „Лесна работа е да тръгнеш." Колко малко хора има, които могат да вървят! Няма да ви разправям. Всеки един човек, като тръгне, по ходенето можеш да го познаеш какъв е: честен ли е или не е честен; умен ли е или не е умен; сприхав ли е или не е сприхав; търпелив ли е или не е търпелив; религиозен ли е или не е религиозен; моли ли се или не се моли; щедър ли е или не е щедър. Като върви човек, можеш да познаеш какъв е – всичко носи със себе си. Казвате: „Как ще го познаеш?" – Познава се. Защо тази линия е крива? – Крива е. Казваме, че кривата линия подразбира криви неща. Криво желание имаме – трябва да го оправим. Тази линия казва, че не трябва да се ходи по крив път. Но има същества, които, за да си пробият път, вървят по крив път. Защо? Този, правият път е образуван от това, че разумното същество, което е тръгнало, среща известни мъчнотии. Тръгне нагоре – среща други мъчнотии; върви надолу, нагоре, надолу – постоянно мъчнотии среща. Често вие имате мъчнотии. Някой казва: „Мъчи ме нещо." Мъчи ви гладът! Как се оправя мъчнотията с глада? – Гладът, за да го разрешиш, ще започнеш да свириш на фис-хармоника. Ще отваряш и ще затваряш устата си. И като я отваряш, нещо ще влиза. Този глад, който те е измъчвал, ще се задоволи. Като вършиш известна работа, туй наричаме ядене. Вие седнете да ядете и бързате. Казвате: „Имам някаква работа навън." Че защо ще бързаш? Бъл-гарите имат едно изречение, казват: „Като ядеш, да ти плюскат ушите." Ала няма да се минат десет-петнадесет години, като ти плюскат ушите от яденето, ще кажеш: „Не зная какво ми стана. Някакви уроки ли са, но колики в стомаха имам. Не зная какво ми стана, здрав човек бях." Пък то, яденето е причината, защото си плюскал. Какво означава „плюскане", „пуканица"? Туй, което е вярно за храненето, е вярно и за човешкия ум. Той бърза, не мисли добре. Защото мисленето е процес, подобен на яденето. Мислиш добре – значи създаваш хармония. Ще се уреди дисхармонията. Инак ще кажеш след време: „Едно време не ме стягаше, ясно ми беше." Яснотата на ума зависи от това, с какви хора се срещаш. Ако срещаш известни хора, по известен предмет ще мислиш. Ако срещнем, да кажем, музикант, за музиката ще мислиш и в тебе ще се яви желание музикант да станеш. Ако срещнеш един човек, който е работлив и земеделец – разбира от земеделие, овощарство – в тебе ще се яви желание да започнеш да разбираш този предмет. Ако срещнеш някой човек, който е добре запознат със закономерностите на някой език, веднага светлина ще проблесне в ума ти, ще разбереш строежа на този език. Не е лесна работа да се говори, да знаеш в даден случай, къде да туриш един глагол и как да го туриш. Тия глаголи имат много форми – трябва да знаеш, в даден случай, каква форма да избереш. После имаш едно прилагателно. Трябва да знаеш, туй прилагателно къде и как да го туриш. Или имаш местоимение – трябва да знаеш къде да го туриш, отпред или отзад? Казваме за някого, че има красив стил. Да допуснем, че вие пишете любовно писмо. Как ще напишете любовното писмо? Сега, като ви говоря за любовно писмо, във вас се появява една изопачена представа. Вие вече имате в ума си една млада мома и един ученик на петнадесет години. Срещнали се, поусмихнал се той. Позасмяла се тя, и като дойде вечерта, взема перото и напише писмо. Скъсва го. После пак взема перото, напише друго писмо. Сдипли го хубаво, носи го и се колебае, да го даде ли или да не го даде. Той, като го чете, веднага става малко захласнат. Досега е бил прилежен ученик, а щом се срещнал с момата – захласнал се. Цял един свят вече се е отворил за него. В туй писмо има цял един свят, в който се е захласнал. Не държи вече отчет за времето. Любовта не трябва да започва отрано. Трябва късно да започне – като станеш на сто и двадесет години. Може да започнеш по-рано, но ще имаш ред разочарования. Ако започнеш по-рано с Любовта, ще се намериш в трудно положение – тя е голяма наука. Ти ще започнеш със сенките на Любовта. Любовта е наука за живота. Всеки един трябва да се занимае с Любовта, ако иска да придобие живот. Непременно трябва да започнеш с Любовта. Любовта е наука за придобиване на живот, ще имаш най-големите страдания, които съществуват в света. То значи да профанираш една наука. Като дойде на свещеното място, ще придобиеш живот. Ако нямаш живот, нищо не можеш да постигнеш в света. Животът е условие за постигане на онова, което желаеш. Без живота не може да има никакви постижения. Сега вие седите и казвате: „Ние живеем." Хубаво, но то е само един момент на проявения живот. Животът не е нещо изкуствено. Щом като решиш да направиш и най-малкото опущение, започваш да чувстваш нещо, което смущава ума ти, смущава чувствата ти и ставаш неразположен.

Много пъти вие плачете. Някой иска да ни покаже, че плаче, а аз го гледам и казвам: Какво искаш да ми кажеш? – „Страдам." – Аз не мога да вляза в положението ти. – Какво нещо е страданието? Представете си, че аз не зная какво нещо е страданието. Как ще вляза във вашето положение? Този човек седи и страда. Казвам, твоето страдание произтича от тесните ти обуща – ти страдаш, понеже нямаш хубави обуща. Аз наричам първите обуща "обуща на добродетелта". Доброто за мен е обущата на краката. Ако не носиш хубави обуща, ти не можеш да бъдеш добър човек. Ако носиш хубави обуща, добър човек си. Или не носиш хубави ръкавици – за мен хубавите ръкавици са справедливостта. Хубавите ръкавици значат справедливост. За мен най-хубавият поглед, това е светлината. Ти не можеш да имаш хубав поглед, ако нямаш светлина на лицето. За мен най-хубавото чувство е да слушам добрия говор. За да знаеш да слушаш, трябва да се научиш да говориш. Как се е научил да говори човек? Най-първо ще говори и сам ще слуша онова, което говори. Няма нещо по-сладко от човешкия говор. Ние имаме само един говор. В резултат е направена външната форма.Вътре в говора има едно богатство. Достатъчно е някой да ти каже само една дума, за да забогатееш. Една дума може да те окачи на въжето; достатъчно е да се каже една дума: „Отворете" или „Затворете".

Ние считаме езика за божествен. Искаш да ти говори Господ. Че Господ не говори празни работи! Всяка казана божествена дума струва милиарди. Когато Господ каже една дума за тебе, въпросът е свършен. Ако каже една дума, ще стане едно, ако каже друга дума, ще стане друго; и в двата смисъла е вярно. Сега всички искате да ви се говори сладко. Я ми кажете, какво разбирате под думите „сладко говорене". Искам да зная. И аз имам известно понятие за сладкото говорене. Но тази сладчина не съвпада с вашата. Сладкото говорене е като говоренето на двама певци. Пее единият – приятно ти е. Пее другият – има нещо остро. Казвам: „Този не пее хубаво." Но и двамата разклащат въздуха, и двамата взимат правилно тоновете. Спазват правилата. Те са модерни певци – и двамата са свършили консерватория, и двамата са майстори. Пее единият – липсва му нещо. Какво му липсва, ти не знаеш. Пее другият, приятно ти е. Какво е вложил – и това не знаеш. Аз казвам: В едното пеене има мекота, а в другото има острота. Едното пеене е влажно, а другото е сухо. Какво ще разберете вие? Влажното пеене има мекота. Какво разбирате под думата „мекота"? Всички неща, които, като минават по тялото, по ръката, причиняват приятност, са меки. Като мине меко тяло по ръката, тебе ти е приятно. Като мине сухо тяло, което не е меко, веднага произвежда дисхармония, неприятно ти е на ръката.

„От думите ще се оправдаеш и от думите ще се осъдиш." Една дума ти е казана и двадесет години минат, не можеш да забравиш думата. А при това ние не отдаваме внимание на туй, което е ценно. Някой път наляво и надясно говорим, за да си изкажем мнението. След като си изкажем мнението, какво ще добием? От говора ти, от теб зависи. Има нещо, което те мъчи. То може да произтича от твоето сърце, от твоя ум – ти сам можеш да бъдеш лекар на себе си. Някой носи мисълта „Беден човек съм, не съм даровит." Мъчи го тая мисъл. Казва: „Другите хора са богати, аз съм беден, не съм даровит." Спирам го и му казвам: Защо говориш тия думи? Кажи: Богат човек съм. Богат съм и даровит съм. – „Как да кажа, когато не съм?" А как смееш да кажеш другото, когато и то не е вярно, ти не си беден човек. Аз бих ти дал четири-пет милиона лева за очите ти – да ги извадим и да ги присадим на някой друг човек. Четири-пет милиона имаш за очите си! Всеки богаташ, на който очите са развалени, би ти дал четири-пет милиона лева, да му присадят нови очи. Очите се присаждат. Едно око може да се извади и може да се присади. Ръката може да се присади. Аз не искам да вярвате. Вие можете да ме запитате: „Как да го разбираме?" Не искам да ме разбирате. Слушайте го тъй, както е. Присаждане може ли? Присажда се. Как присаждат едно клонче? Една дрянка може да я присадите на слива. Нали може да се присади? Но ябълката не можете да присадите на слива. Ябълката на какво се присажда тогава? Всички, които имат семки, на семки се присаждат. Едни имат семки, други костилки. Каква е разликата? Костилките са по-едри, а семките са по-дребни. Дребно на дребно се присажда, а едро на едро се присажда.

Най-първо се научете да мислите, че Бог ви е дал известни блага, които трябва да цените. Колцина от вас има, които специално сте благодарили на Бога за всичко, което ви е дал? Колко писма сте пратили на Бога да благодарите за туй, което имате? Като погледнеш, кажеш: „Родила ме е майка ми такъв." Вие искате майка ви да ви роди съвършен. Ами че тя ви е родила, но вие не сте използвали вашето съвършенство. Думата „съвършенство" какво означава? Сега, когато говорите, някои казвате: „Искам да бъда съвършен човек." Какво разбираме под думите „Да бъда съвършен?" – Съвършеният човек, като тури ръката в огъня, огънят се укротява. Когато несъвършеният тури ръката в огъня, огънят го изгаря. Когато съвършеният тури ръката в огъня, огънят го милва. Когато съвършеният човек тури ръката си в киселина или като тури киселина на ръката си, тя го милва, не го изгаря. Като влезе някъде, съвършеният човек излъчва голяма светлина, която осветява хората. Тази светлина му служи. Всичките работи – и най-лошите работи – при съвършения, слуги му стават. На един хората казват: „Какво заповядваш?" На друг, който също не е съвършен, казват: „Какво искаш, защо ни безпокоиш?" На съвършения обаче казват: „Моля, с какво можем да ви услужим?" Понеже като влезе, той предава своето настроение. Той предава своето разположение на всички същества. Всички имат неговото разположение.

Той се радва в себе си на всички хора. Той предава на другите своето разположение. А ние, като влезем някъде, предаваме своето неразположение и после казваме: Лоши са хората! Лоши сме ние, които сме предали своето настроение. Когато дойде дяволът на земята, всички хора стават лоши. Дяволът казва: „Лоши хора са." Когато дойде Господ на земята, всички хора са добри.

Господ казва: „Добри хора са." Господ всички прави добри. И си заминава. Като дойде дяволът, всички стават лоши. Някой път вие казвате: „Много лош човек съм." Дяволът е минал покрай тебе. Казваш: „Много добър човек съм." Казвам: Господ е минал покрай тебе. Когато стана добър, аз се радвам. Господ е минал. Като стана лош, казвам, че дяволът е минал. Когато видя, че дяволът иде, аз се скрия в гората някъде. Не разговарям с него. Защото, щом допусна да разговарям с него, бит съм. Вие разговаряли ли сте с дявола? В ума ви седи една лоша мисъл, едно лошо настроение. Лошото по някой път прониква отвън. Щом влезеш в едно общество, където хората нямат добро разположение към тебе, веднага се дразниш. Щом имат добро разположение, добър си. Казвам сега: Спазвайте Божия закон! Говорете за Любовта. Като влезеш в света на Любовта, трябва да се измени цялото човешко общество. Ще забележиш, че две състояния ще се сменят. Най-първо, преди Любовта, ти си бил недоволен. Като дойде Любовта, доволен ставаш. Преди Любовта, каквото и да е било времето, мрачен е за тебе светът. Щом дойде Любовта, изменя се, светъл е светът. Всичко се изменя.

Вие имате един организъм, който трябва да изучавате. Да знаете от какво иде вашето недоволство. Аз бих препоръчал на всинца ви да се учите да говорите. Сутрин, като станеш, с коя дума трябва да започнеш? Какъв глагол трябва да употребиш? Всеки ден си има една дума. Като станеш сутрин, един глагол, едно съществително, едно прилагателно, едно местоимение, един съюз ще употребиш. Още какво има? Десет са частите на речта. Ако аз съм на ваше място, ако искам да стана художник, сутрин, като стана, ще кажа: „Искам сега, Учителю, да възприема светлината". Красотата е най-хубавото, което светлината носи. Ако светлината не събуди в тебе най-хубавото, ти художник не можеш да станеш. Искаш да станеш оратор, да говориш. Тогава ти трябва да разбираш всяка една дума, смисъла на думите, техните трептения. Като ти кажат една дума, например, кажат ти думата „любов", какво ще разбереш под тази дума? Думата „любов" може да те направи щастлив или нещастен. Като те срещне един вълк, каже ти: „Обичам те" и вече без тебе не може да живее. Тогава какво ще стане с тебе? Цяло нещастие! Ако вълкът те обикне, твоето нещастие е дошло. Ако той те срещне с пренебрежение и каже: „Не искам нищо да зная за теб", ти ще се благодариш, че не те обича. Хубаво, ти си паднал в някоя яма. Най-красивият човек си, но не си знаел, че си красив. Паднал си в ямата, седиш, по едно време някой погледне отгоре. И като те види, че си красив, обикне те. Този човек веднага взема въже, някоя кука, спусне въжето, извади те вън, изчисти те, заведе те у дома на гости, но ти не знаеш, кои са причините. Причината е, че той обича твоята външна красота. Ти обичаш богатия заради неговото богатство, а сиромаха не може да обичаш. Има сиромаси, които може да се обичат. Има богати, които може да се обичат. Ако ти нямаше тази красота, той щеше да погледне на тебе и да си замине. Вие по някой път се обръщате към Бога. Кое е онова, което може да привлече един съвършен дух, да дойде да ти помага? Вие не сте се спирали да мислите. Вие казвате: „Аз се моля." Мислите ли, че като се молите, Господ ще слуша само думите ви? Той ще види как ги произнасяте. Ако вашите думи падат като мед, като ги слуша, Той казва: „Много сладко говори това дете." Ти станеш и казваш: „Отче наш, който си на небето." (Учителят изговаря думите много бързо.)

Молитвата е говор. Ти ще спреш, ще помислиш дълго време с коя дума да започнеш. Тя ще иде при Бога, Който има един Дух, Който е създал езика. Ти ще държиш изпит. Урок е това. Произнасяш първата дума. Казваш: „Отче наш." Няма да започнеш бързо. У българите туй чувство на почитание е слабо развито. Падението на българския народ е в слабо развитото чувство на любов към Бога. У българите чувството любов към Бога е слабо развито, а у славяните е силно развито. У българите е слабо и там е падението на българите. Трябва да разбираш научно: българинът е съвестен, справедлив. Той, и като ти запали плевнята, за да ти отмъсти, като се отдалечи на петдесет крачки, казва: „Да знаеш, че аз ти запалих плевнята." И си замине, олекне му на душата. Справедлив е, признава си, че е запалил плевнята. Че един ден, ако търсиш, да не търсиш други, но да знаеш, че еди кой си – Стоян Пинджурски, ти е запалил плевнята. А пък според мен, религиозното чувство е финес. Знаете какво значи финес. Едно от най-деликатните чувства. Индусите го наричат хилядолистник. То е най-ценното чувство, най-мекото, най-благородното, което има човек. Този човек, който има това чувство, този хилядолистник, той има свещен трепет. Като види най-малката работа, едно цветенце, той е внимателен, да не го стъпче. Жал му е, като го стъпче – извинява се. Този човек, като настъпи някое цвете, казва: „Ще ме извиниш." Вземе, че го изправи. Заобиколи го. Навсякъде е внимателен. Който няма това чувство, стъпи и казва: „Тук ли се намери!" Иска по целия му път да няма нищо.

Казвам на една млада сестра: „Всичко имаш, но във вашия род религиозното чувство е слабо. Ти трябва да развиеш главата си най-горе, иначе как ще идеш при Бога?" Един оратор защо го слушат? Има нещо красиво в неговия говор. Един художник рисува, знае как да постави сенки. Един музикант знае как да изнесе музиката, тоновете. Някой от вас има желание да пее. Може да пееш. Певец, свършил музика, и дете, родено талантливо, пеят на един богат американец. След като певецът пял, богаташът извадил и му дал сто долара. Като пяло детето, той му дал хиляда долара. „То – казват – не разбира нищо." Американецът казал на певеца: „Твоето пеене е позлатено, а пък неговото е злато. За позлатеното пеене ти давам сто долара, а понеже неговото е златно, ценя го повече." Казвам, позлатеното струва сто долара. Златното струва хиляда долара. Когато малко ви дават, малко струвате. Когато много ви дават, много струвате. В света има Божествена правда. Божествените неща се оценяват с хиляди, а пък обикновените работи – със стотици. Това е само един пример. Не може да се каже, че всякога е така. В България, ако пееш, ще ти дадат ли сто долара? Сто долара колко струват? – Хиляда лева. Хиляда долара са близо сто хиляди лева.

Всинца имате големи скърби. Понякога не можете да се съберете в кожата си от скръб. Когато сте скръбни, как се лекувате? По колко начина се лекувате? Неврастенията от какво произтича? Казваш, че си станал неврастеник. Не можеш да се справяш с другите. Достатъчно е да минат десет души, да ти кажат по една лоша дума и веднага ще изгубиш равновесието си. Това не е само от раздвижването на въздуха. Но всяка една дума носи своя материя. После тя носи известно количество отровна енергия, която, като влезе в тебе, те отравя. Има думи, които са в състояние да отровят човека. Те носят материя, която отравя. Но има и думи, които носят живот. Злото седи в туй, че със своите думи, със своите мисли и желания, вие сте проводници или на тази отровна материя, или на отровната енергия. А трябва да сте проводници на животворната енергия или на животворната материя. Ти, като мислиш, твоята мисъл трябва да ти предаде нещо. Искаш да говориш на някой човек, да го утешиш. Като кажеш една дума, ти сам трябва да се утешиш от нея. Мнозина от вас казват: „Аз вярвам в Бога." Как произнасяте това? Ако ти произнесеш името Божие, то е най-хубавото име. Веднага в теб всичките страдания, които имаш, ще изчезнат. И най-големите страдания да имаш, и в дъното на ада да си, като произнесеш името на Бога, изведнъж в рая ще се намериш. Тъй разбирам. Като произнесеш името Божие, от ада в рая ще идеш. А криво ако произнесеш името Божие, от рая горе до дъното на ада ще слезеш. Хората, които не знаят как да произнасят името Божие, слизат надолу. Които започват да го произнасят добре, качват се. Ако слизаш надолу, името Божие не произнасяш правилно. Вие казвате: „Господ е Любов." Всички говорите, но нашата формула „Само Божията любов носи пълния живот" искам в тънкости да разберете. Аз ви говоря като художник. Който има вкус за цветовете, разбира тънкостите на цветовете. Гледаш една картина. Тя има пет-шест цвята, които ти правят впечатление, а другите не ги виждаш. Не забелязваш тия нюанси. Един певец, обаче, забелязва нюансите; забелязва някои отделни части на пеенето. Силата седи в тънкостите, които човек може да схваща.

Сега вие, които ме слушате, какви искате да станете? Вие всички имате желание да станете нещо. Но какво? Нещо определено. Един иска да стане музикант. Друг иска да стане художник, учен, естественик и т. н. Но като човек, какво трябва да избереш? Аз бих ви препоръчал да изберете науката за живота. Първото нещо: пожелай да се запознаеш с Източника на живота, да придобиеш живота. След като придобиеш живота, ще се запознаеш с Любовта. Отначало ще се запознаеш с живота, после ще се запознаеш с Източника на Любовта и след туй ще пожелаеш, другите работи постепенно да дойдат. Всичкото изкуство в света, всичките придобивки, талантите, които човек има, отпосле ще дойдат. Първо трябва да се възприеме живота, Божественият живот.

Сега вие казвате: „Този върви вляво, а онзи върви вдясно." Каква е вашата идея за онзи, който отива вляво и за онзи, който отива вдясно? Вляво е надолу, вдясно е нагоре. Отгоре надолу и отдолу нагоре. В езиците се пише по различен начин. В китайския език се пише отгоре надолу. В еврейския – отдясно наляво. В европейските езици се пише отляво надясно. Кавказката раса върви отляво надясно. Ако вървиш отдясно наляво, евреин си. Ако вървиш отгоре надолу, китаец си. Ако вървиш отляво надясно – европеец си, от кавказката раса си. Ако вървиш отдолу нагоре, ти даваш простор на ума си. Ако вървиш отгоре надолу, ти даваш простор на твоята воля. Колкото слизаш надолу, ще се увеличава волята ти. Твоята воля ще се увеличи, но и борбата в живота ще се увеличи. Колкото по-надолу слизаш, ти ще изгубваш силната воля, ще изгубваш хубостта на твоя дух, хубостта на твоето сърце. Умът ти ще огрубее и сърцето ти ще огрубее. Ако идете в Америка, има цели школи, които говорят само за усилването на човешката воля. Те не разбират законите на човешката воля. Те са прави, но не разбират туй усилване. Усилването на волята трябва да стане според законите на светлината, според законите на човешкото сърце. Ако човешката воля се усилва без тях, тя се е механизирала. Сега в Европа всички народи са станали волеви. Много силна воля имат. Тези хора минават за културни. В какво седи културата им? Дойде той с една бомба, спусне отгоре двеста-триста килограма, убие тридесет-четиридесет души и казва: „Да ги научим да се страхуват, да познаят кои сме ние, германците, англичаните." Че каква култура има в това? И те минават за християни! Пък вие, като четете вестниците, казвате: „Русите победили", „Германците победили" – приятно ви е. Хубаво, че победиха, но хич не мислите, колко хора избиха. Питат ме често, кой ще победи? В края на краищата победата ще бъде само на онзи, който е разбрал смисъла на живота. Онзи, който не е разбрал смисъла на живота, го очаква голямо разочарование. Той ще претърпи най-голямата катастрофа, която някога е имал. Сега ще ги оставим. Ние с тях няма да се занимаваме. Когато се търкаля голяма канара, мине по пътя, направи пакост. Ние я извиняваме, понеже е волева. Така разбира канарата. Ние не трябва да вървим по пътя на канарите, които се събарят от върховете на планините. Така ли е политически? Колко канари има, които се търкалят от върховете на планините към долините? Туй, което става отвън, в света, става и вътре в нас. Всеки един човек трябва да има идеал. Турете за идеал да внесете мир, да примирите всички противоречия в себе си. Всички американци, германци, руси, англичани, китайци, японци, туттикванти, вълци, тигри, мечки, змии – всичко туй вътре в себе си да примирите. Всичкото създание трябва да го примириш. Ако можеш да го примириш, ти си човек, който е изпратен да стане господар. Тъй е казано в Писанието. Да станеш господар на всичко, което Бог създаде. Да ги примирим и да покажем на животните, че криво са разбрали този закон. Казва Писанието: „Учители ще ми бъдете." Вие трябва да разбирате Божия закон.

Във вас има идея да видите Христа. Христос всичко ще оправи. Христос, като дойде във вас, ще каже: „Проповядвам сега."

Нали има един анекдот? Приписват го на цар Соломон – цар, който разбирал езика на животните. Ще ви го разправя, все едно, че е Соломон, но знайте, че не е бил той. Соломон, понеже е изучавал окултизма, всяка година се е оттеглял в гората и всички животни се събирали при него. Той им държал лекция, какви са Божиите разпореждания и как животните трябва да живеят. Всички животни дефилирали пред Соломон. Конят повикал магарето и му казал: „Внимавай пред царя, който знае езика ни! Да не покажеш някой лош навик!" То казало: „Бъди спокоен, ще се отнеса много добре, ще бъдеш доволен. Аз я зная тази работа." Като минало магарето, не издържало и се разревало. Казало си: "Аз докато не покажа магарещината си, не мога. Ето на, свършвам с най-хубавото, с реването." Магарето има високо мнение. Казва: „Да си покажа мнението." След като всички минали, Соломон свършил с поученията и казал, че онова, което Бог е съчетал, никой не може да го развали. Тъй завършил. Тогава орелът, най-горделивата от птиците, казал: „Как може това? Идущата година ще ви докажа, че туй, което Бог е съчетал, може да се раздели." През нея година един царски син се оженил за най-хубавата княжеска дъщеря. Тъкмо се венчавали, дошъл орелът и задигнал възлюблената. Занесъл я на един остров, турил я в гнездото, пазил я, хранил я. Искал да докаже, че онова, което Бог е направил, той може да го развали. Царският син се отчаял и тръгнал с кораб да странства по света. Разбил се корабът и го изхвърлил на същия остров. Той си казал: „На мене все нещастия! Не стига, че ми задигнаха възлюблената, ами сега и корабът се разби. Не си струва да живее човек!" Започнал да ходи из острова, дошъл до едно дърво, спрял се и започнал да плаче. Гнездото на орела било на туй дърво. Като го видяла царската дъщеря, тя го скрила в гнездото. Пет-шест месеца двамата възлюблени прекарали в гнездото. Шест месеца седяли там. Един ден дошли двата орела, задигнали цялото гнездо и го понесли нанякъде. Влюбените си казвали: „Какво ли има да стане с нас?" Гледат, орлите ги занасят на едно голямо събрание, слагат ги там. Пак започнали да дефилират животните, пак магарето си показало морафета и накрая Соломон пак казал: „Онова, което Бог е направил, никой не може да го развали." Орелът казал на невестата да излезе, но с нея излязъл и нейният възлюблен. Орелът се пръснал от мъка. Когато магарето показва магарещината си, радвайте се. Когато орелът показва своята гордост, пак се радвайте, защото ще излезе истината. Онова, което Бог е направил, не може да се развали. Идеята, която е вложена, онова, което Бог е вложил в човешката душа, каквито препятствия и да има, един ден ще постигне своето предназначение. Туй трябва да го знаете, да го вярвате. В далечно бъдеще, човек ще постигне предназначението си. Всичко в света е създадено за повдигането на човешката душа. В този живот за нас е предвидено само да се осведомим за онова, което е вложено в тялото, да знаем, как да манипулираме със своята глава, със сърцето си, с тялото си. Някой път, без да знаем, ние ставаме най-големите неприятели на себе си.

Колко мъчно е да кажеш на човека, че работите ще се оправят. Преди години при мене дойде един човек и аз му казах, че работите ще се оправят. Седи той при мене, съвсем се е заблудил и казва: „Как ще се оправят, не виждам откъде ще се оправят, не познавам никого. Пък съм човек честолюбив, да прося не искам. Как ще се оправят работите?" Казвам му: Ще се смириш. – „Как ще се смиря?" – Че аз мога да ти помогна. – "Да не урониш моя престиж?" – Че ти сам, като седиш и разправяш, ти сам уронваш своя престиж. Чудя се на ума ти, че искаш да ме лъжеш. Седиш и ми разправяш небивалици. Ти се опитваш да лъжеш човек, който разбира работите. Ти искаш да ме излъжеш. Първо себе си ще излъжеш, не мене. Себе си като не можеш да излъжеш, мене никак не можеш да излъжеш. Мога да ти помогна. Мога да кажа някоя дума за тебе. А той ми казва: „Гледай да не урониш моя престиж." Да не би да изнеса, че той е идвал при мене, че се е молил. Да не би да кажа, че иска да лъже хората. И продължава: „Нищо не казвай!" Сега, ако ти дам сто лева, ще се докачиш. Давам ти хиляда лева, докачаш се. Давам ти десет хиляди, давам ти сто хиляди лева. Като ти дам петстотин хиляди лева, започва да ти става приятно. Петстотин хиляди лева ти давам без полица, на доверие, да ги върнеш, когато искаш. Няма да ми даваш никаква полица, давам ти ги, когато обичаш да ги върнеш. Той казва: „Ти сериозно ли говориш или ме изпитваш?" Казвам му: Колкото ти сериозно говориш, толкова и аз говоря сериозно.

Та законът е верен. Бог спрямо нас е такъв, каквото е нашето отношение. Каквото е нашето, такова е и неговото отношение. Понеже Бог е съвършено същество, всяка една мисъл, лоша или добра, отива до Него и не се задържа. Доброто от нас и злото от нас, което излиза, не се задържа в Бога. Бог го изпраща към нас. Като изпратиш доброто към Бога, изпраща ти го назад. Като изпратиш злото и него ти изпраща. В туй седи щастието и нещастието на света, че като се върне нещо от Бога, доброто се връща с лихвите; и злото, което ти изпращаш, и то се връща с лихвите. То е отражение. Всяка една мисъл, каквато и да е, има своите последствия. Казвам, върху туй се спрете. Значи, ти ще изпратиш една мисъл до Бога и тя ще се върне при тебе. Вие, които ме слушате сега, в това наполовина вярвате. Но всички страдате по единствената причина, че всеки ден изпращате по нещо, което ви се връща назад и ви причинява страдания. Турете за обект доброто. Но казвам, да не се безпокоите. Дошла някоя лоша мисъл – това да не ви безпокои. Изникне някое лошо желание – да не ви безпокои, те са външни работи. Аз говоря за желанията. Става дума за една мисъл или едно желание; за една мисъл, която твоят ум възприема, едно желание, което твоето сърце възприема, и една постъпка, която твоята воля възприема. Когато се съединят една мисъл, едно желание и една постъпка – и трите неща се изправят пред Бога, те ще имат известно влияние върху тебе, те са твои. Когато направиш едно съединение между светлината, топлината и силата и го изпратиш към Бога, тази мисъл ще се върне към тебе, добра или лоша. То е закон за спазване на онази, вечната хармония на Божественото, за да има равновесие между всички хора, никой да не бъде онеправдан. Всеки, който работи, работи за себе си. Вашият живот ще причини полза на другите хора; от него и вие ще се ползвате. Той ще бъде вашето бъдеще, наследството ви. С вашата мисъл вие можете да бъдете полезни на хората. Тази ваша мисъл ще се върне при вас. Казвам сега: Дръжте туй в ума си. Това е здравословното.

Сега защо да не се радвате, ако имате едно страдание? Какво разбирате под думата „страдание"? Ето какво е най-малкото страдание. Представете си, че имате хубава, бяла копринена дреха, която е чиста, но десетина капки вода паднат върху нея. Това са първите най-големи страдания. Дето паднат тези капки, роклята ще изгуби лъскавината. Щом роклята изгубва лъскавината си, дрехата не е направена от добра материя. Щом дрехата не се изменя, тя е добра дреха. Значи тя е хубава. Щом те поръсят и в духовно отношение, и там не трябва да става изменение. Тогава моите чувства са хубави. Щом паднат капките по дрехата и по нея не може да забележиш никаква промяна, тогава дрехата е хубава; щом стане промяна, дрехата не е хубава. И за моите думи е същото. Когато думата ми оставя леке на дрехата, и моите думи не са добри, и вашата дреха не е добра. Когато моите думи не оставят лекета на дрехите ви, тогава и моите думи са добри, и вашата дреха е хубава. Ако сега мине един ангел – представете си, че един ангел мине – тъкмо си се облякъл така, зарадвал си се, облякъл си най-хубавата дреха, ще остави ли ангелът петно върху нея? Коя е най-хубавата дреха? Най-хубавата дреха обличат момите на деветнадесет години и момците на деветнадесет години. Най-красивата дреха се облича тогава. На двадесет и една години се облича втората хубава дреха. На четиридесет и пет години се обличат последните хубави дрехи. А оттам насетне се обличат, как ги наричат, дрехи от дядо и прадядо или останалите бабини рокли. Тогава ще мине ангелът и ще паднат капките. Ангелът знае вече, дали дрехата може да издържи или не. Вие сте пак на изпит. Вие сте доста стари, но някои от вас сте на изпитание. Щом станеш религиозен човек и залюбиш Господа, ти си на деветнадесет години. Някой брат е на четиридесет и пет години. Ако се е залюбил, той е на деветнадесет години. Ще дойде ангелът, ще напръска дрехата. И ако останат лекета на дрехата, тогава дрехата не е както трябва. Ако никакво леке не остане, дрехата е хубава. Казвам, каквото и да се случи, гледайте на добрата страна. При напръскването с тази Божествена вода подразбирам, когато погледнеш, да имаш голяма самоувереност, че както и да пръскат твоята дреха, тя ще остане чиста. Божественото никой не може да го опетни. Само едно изключение има – никой отвън не е в състояние да опетни Божествената дреха, но ти можеш да се опетниш. Единствената опасност е само ти да се опетниш малко. И то малко. Казвам, единственият, който може да опетни дрехата, това е самият човек. Ако някой те опетни, то е съвсем друга дреха. Тази, вътрешната дреха, никой не може да опетни. Това трябва да бъде вътре във вас като аксиома. Вие мислите, че всеки може да ви оцапа – то е невъзможно. Благото, което имате, достойнството, което имате, онова, което Бог ви е дал, за него се грижи цялото небе; и Бог, Който е влязъл във вас, се грижи. Това е ценното. Писанието казва: „Написах ви на дланта си." Това е ценното, което е вложено в нас. Вас ви е страх, да не би някой път външните условия да ви завлекат. Ако онзи, който ви обича, ако Бог се проявява чрез него, каква опасност има? Няма никаква опасност. Сега как трябва да опитате дали онзи, който ви обича, ви обича божествено? Вие сте на деветнадесет години, как ще опитате любовта? Да ви дам една рецепта, само за вас. Тази рецепта по никой начин няма да я казвате на другите. Като дойде твоят възлюблен – този, който ти казва, че те обича – ти ще му кажеш: „Майка ми умря преди десет години, моля те, иди на гроба й." Ако той стьпи на гроба и майка ти дойде, той е твоят възлюблен. Ако той стьпи на гроба й и майка ти не идва заедно с него, ти си мълчи, нищо не казвай. Ако майка ти излезе из гроба, каквото той каже, ще стане. Ако майка ти не излезе из гроба, каквото каже, няма да стане – нищо повече! Ама туй за себе си го пазете. Като го опитате, може да го кажете. Ако не сте го опитали, мълчете. Не искам да разправяте. И тогава ще имате една опитност. Как ще дойде майка ви? Ще дойде майка ви, но как? Тя ще бъде първата представителка на Божествения свят, която ще ви увери, че каквото той казва, това е вярно, това е истина. За такъв случай писанието казва: „Дето са двама или трима, там съм и аз."

Този, който дойде – вие сте двамата – и той, третият, като дойде, той е Бог, Който ще каже и каквото каже, е вярно. Ти ще изпратиш своя ум. Ако умът проповядва на сърцето, ще изпратиш ума си да иде, да стъпи на гроба на майка ти. И ако майка ти дойде с ума ти, умът ти говори правото. Ако сърцето изповядва своята любов на ума, прати сърцето да стъпи на гроба на майка ти. Ако майка ти дойде със сърцето, каквото казва сърцето, е вярно. Майката присъства при ума и сърцето. Тогава и двамата говорят Божествената Истина.

При много говорене погрешките са неизбежни. Вие казвате сега: „Тези години за любов ли са? Главите ни побеляха, колко сме страдали!" Аз бих желал да сте страдали от любов, но не сте страдали от любов. Я ми кажете от какво сте страдали? – От непослушание. Много сте страдали от непослушание. Да страда човек от любов – това е преимущество. Човек, който в най-лошия случай страда за любовта, той ще има хиляди пъти по-голямо благословение от най-големите добрини, които може да му се дадат. Според мен не може човек да страда от любов. А ако страда, то е едно благословение. Най-възвишените същества слизат от небето, за да може да пострадат. Като пострадат и се върнат при Любовта, те са най-големите герои. Радвайте се, ако някой път сте пострадали за любовта, то ще ви бъде единственото благо в света.

Там, дето стъпи Бог, животът е лесен. Благото, което ние сега имаме в нашия ум и нашите сърца, е от това, че там е стъпил Бог.

„Добрата молитва "

24 лекция на Учителя,

държана на 13 март 1940 г., сряда, 5 часа сутринта,

София, Изгрев