Общ Окултен Клас - ДЕВЕТА ГОДИНА (1929-1930)
МОРАЛНИ ПРАВИЛА
Т. м.
Съвременните учени и философи говорят за морала, като дават различни определения. Какво разбираме под думата морал? Моралът представя сбор от такива правила за живота, които са общи за всички хора. Ако начертаете няколко концентрични кръга, всички заедно представят основния морал на живота. Значи, всеки кръг отделно не е нищо друго, освен едно от правилата за живота. Запример, външният, най-голям кръг представя правило за хранене. Общо правило за всички живи същества, от най-голямото до най-малкото, е да ядат. Как ще ядат, кога и колко, това зависи от самите същества. Никой няма право да се меси в тяхната работа. Всеки човек яде, когато е гладен. Гладът е вътрешен импулс в човека, който определя, кога трябва да яде. Щом сте гладни, яжте; не сте ли гладни, не яжте. Ядете ли, когато не сте гладни, вие вършите престъпление по отношение на своя организъм. Освен това, човек трябва да избира храната си. Той не трябва да яде всичко, каквото окото му пожелае, но само такава храна, която се отразява добре върху организма му. Не яжте храна, която разстройва стомашната ви система. В тази храна има нещо неестествено. Който ви даде такава храна, той ви деморализира. Всеки човек, който посочва правилния начин на хранене, носи велик морал в себе си. Този човек има предвид вашето добро.
Като ученици, вие трябва да започнете от морала на храненето. Ако този морал не можете да разберете, никакъв друг морал няма да разберете. Ако не можете да разберете и приложите правилото за храненето, как ще приложите другите житейски правила? Ще кажете, че еди кой си човек е добър. Добротата на човека е храна, от която мнозина се ползват. Разберете ли добротата на човека, вие можете да се храните с нея така, както се храните физически.
Като изучавам живота на съвременните хора, намирам, че много от тях, млади и стари, вървят по наклон, вследствие на което губят и това, което имат. Днес губят, утре губят, докато се провалят съвършено. Щом се провалят, те започват да си служат с лъжа. Дойдат ли до лъжата, още повече загазват. Какво представя лъжата? Лъжата не е нищо друго, освен нечиста храна. Който лъже, той се храни с най-нечистата храна. Който говори истината, той употребява най-чистата храна. Христос казва: Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си. Плътта и кръвта на Христа представят най-чистата храна. Ако не употребявате тази чиста храна, нямате живот в себе си. Да се храни човек с чиста храна, това е едно от правилата на живота, едно от условията на основния морал. Не спазвате ли този морал, вие сте осъдени на смърт, на изгнание. И при това положение, каквито дарби да имате, всичко ще изгубите. Природата е строга към всеки, който не изпълнява нейния морал. Тя превръща в прах всички, които нарушават нейните закони. Който се е превърнал от човек в прашинка, той е станал за смях и поругание пред света.
Някои мислят, че като умрат, всичко се свършва с тях. Не е така. Изпитанията и страданията следват човека и подир смъртта. Не е лесно да умре човек. Най-страшното нещо в света е смъртта. Когато беше в Гетсиманската градина, Христос се моли дълго време, и от напрежение кръв излезе от порите Му. Мнозина се запитват, как е възможно Христос, Син Божи, да изпадне в такова положение? Той сам казва за себе си: Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема. Въпреки тези възможности, Христос мина през нечовешки страдания. Дойде в света, светът не Го прие. Дойде между своите си, но те не Го познаха. Като четат историята за живота на Христа, хората си правят различни заключения. Много от техните заключения са криви – като тия на вълка. Като нападне овцата, той казва, че е правилно да я разкъса, докато е жива, и така да я изяде. Човек намира, че вълкът върши престъпление към овцата. Когато вълкът разкъсва овцата, това е престъпление. Обаче, когато човек разкъсва ябълката, това не било престъпление. Прав е човек. Ако ябълката е зряла, няма никакво престъпление в това, че човек я разкъсва със зъбите си. Ябълката иска само едно: семките и да посадите. Обаче, ако ядете зелена ябълка, преди да е узряла, вие вършите престъпление. Ако вълкът яде зелена, неузряла овца, също върши престъпление. Като знаете това, и вие не трябва да късате зелени плодове. Човек има право да се ползва от живота на низшите същества само тогава, когато те се жертвуват доброволно.
Кога може да се жертвува човек? Когато обича. Без любов никаква жертва не съществува. Срещне те някой и те пита, обичаш ли го. За да го обичаш и да те обича, ти трябва да си пожертвувал нещо за него. Майката има право да пита дъщеря си, обича ли я, защото е жертвувала нещо за нея. Бащата има право да пита сина си, обича ли го, защото е жертвувал нещо за него. Ако богатият носи на гърба си чувал, тежък сто килограма, и пита бедния, обича ли го, последният ще му каже: Дай ми десет килограма от своя товар. – Ама обичаш ли ме? – Дай ми още десет килограма. Щом свали 50 килограма от гърба на богатия, бедния казва: Обичам те. Богатият е доволен от любовта на бедния, защото товарът му е олекнал. Следователно, за да обичаш някого, или трябва да му дадеш нещо, или да вземеш нещо от него. В човешкия живот любовта се изразява в отношение на взимане и даване. Търговецът продава един костюм на своя клиент, а клиентът му дава пари. Изобщо, само онзи обича, който може да допринесе нещо за благото на своя възлюбен. Може ли да помогне нещо за неговото подигане, той го обича. Някой казва, че обича еди-кого си, а не е готов на никаква жертва. Представи ли му се случай да вземе нещо, той е на първо място, но нищо не дава от себе си. Това не е морал.
Съвременният човек се нуждае от морал, върху който да построи живота си. Всички хора се нуждаят от морал, на който всеки момент да разчитат. Божественият свят изисква от човека нещо установено. Няма ли нещо установено в себе си, на което всякога да разчита, човек е изложен на големи страдания. При каквито условия да се намери, моралният човек не се подава на злото. Колкото да гладува, той няма да си допусне никакво престъпление. Той изключва кражбата и лъжата от живота си. Когато приложи правилно закона за яденето, човек едновременно прилага и законите за правилното дишане, мислене, чувствуване и служене. Когато приложи тия правила в живота си, човек пристъпва към други правила, но вече второстепенни. Всичко, което учи, човек трябва да го прилага на време и правилно. Не прилага ли знанията си правилно, той създава големи нещастия, както за себе си, така и за окръжаващите. Всеки несполучлив опит носи лоши последствия. Казано е в Писанието: Никой не живее за себе си. Следователно, живейте добре и разумно, за да не причинявате страдания на възвишените същества, които взимат участие във вашия живот.
Казано е: Не съдете, да не бъдете съдени. Защо не трябва да съдите? Защото има закон, който съди човека. Не е нужно вие да го съдите. Обаче, има хора, които живеят без всякакъв закон, вследствие на което вие не трябва да се занимавате с тях. Тези хора се отнасят към категорията на мъже – животни и жени – животни. И най-миролюбивите от тях са в постоянна война помежду си. Те са подобни на животни. Те решават въпросите чрез закона на насилието. Там силният има право. Запример, елените, които са миролюбиви животни, решават споровете си със сила. Когато десетина рогача срещнат една женска, те започват да се бият. Женската стои настрана и гледа. Който от десетте излезе най-силен, него избира. Тя иска да бъде осигурена. И наистина, щом предпочете най-силния, тя осигурява живота си. Втората категория хора наричаме човек – мъж и човек – жена. Те живеят според Божиите закони. Нарушат ли един от тия закони, те попадат вече под тежестта на неговите удари. Каква нужда има да съдите такива хора? Има кой да ги съди. Който живее според Божиите закони, той се намира под тяхната закрила, както кошутата под закрилата на най-силния елен. Ако човек отива при Бога и не разчита на Неговата подкрепа, безсмислено е да Го следва. За човека Бог представя най-мощния, най-великия, най-благия, на Когото разчита във всички случаи на своя живот. Не е достатъчно човек само да вярва в Бога, но той трябва да Го познава, да знае, на кого разчита. В това отношение, човек трябва да е изработил в себе си вътрешен морал, на който да разчита във всички случаи на живота си.
Съвременните християни казват, че вярват в Христа. Колко от тях са видели Христа и Го познават? Някои ще кажат, че са Го видели на сън. Как са Го видели? Едни са Го видели разпнат на кръст, други са Го видели да проповядва. Те са Го видели, но въпреки това не изпълняват Неговото учение. Това не е виждаме, това не е никакъв морал. Какво всъщност е моралът? Морал е онова положение в човека, което не го отклонява от Божественото. Яви ли се нещо, което може да наруши Божественото в човека, това не е морал. Някои казват, че и да искат да постъпват според великия морал на живота, не могат. Защо не могат? Защото имали кармични отношения, с които не са ликвидирали още. Кармата не оправдава човека. Кармата подразбира дългове, които трябва да се плащат. Ще извикате своя кредитор и ще му кажете истината, както е в действителност: Аз ви дължа еди-каква си сума. Досега не можах да я изплатя по еди-какви си съображения. Реших, обаче, да изплатя всичките си дългове. От днес започвам да изплащам. Кой кредитор, при това положение, няма да се примири със своя длъжник? Всеки ще бъде готов даже да отстъпи нещо от дълга. Тъй щото, човек може да приложи основния морал на живота при всички случаи. Няма положение, в което той може да наруши морала на природата, или морала на великия живот. Какъв ученик е този, който не може да прилага правилата и законите на учението, което следва? Ще каже някой, че е последовател на новото учение.
Новото учение има свои правила и принципи, които трябва да се прилагат. Който не ги прилага в живота си, той не е ученик на новото учение. Ученикът не трябва да мисли само за небето. Докато е на земята, той трябва да спазва правилата, които земният живот му налага. Запример, на земята човек трябва да яде. Как яде, по какъв начин – с вилица, с лъжица и с нож, или без тези пособия, не е важно. Това са положения извън основния морал на храненето. Истинският морал на храненето изисква от човека да яде чиста храна – нищо повече. Същевременно, започне ли да яде, човек трябва да измие ръцете си. Той трябва да бъде чист и отвън, и отвътре. Някои хора са външно чисти, а вътрешно не са чисти; други пък са вътрешно чисти, а външно не са. Кое положение е за предпочитане? За предпочитане е човек да бъде вътрешно чист, но и външната чистота не се изключва.
Моралният, духовният човек е чист и външно, и вътрешно. Седнеш ли пред трапезата, ще ядеш внимателно, да не капне от яденето върху чистата покривка. Чистотата е необходимо условие за здравето. За да бъде здрав, човек трябва да поддържа в ума си светли и хармонични мисли, а в сърцето си – топли и възвишени чувства. Мине ли през ума ви някаква отрицателна мисъл, или през сърцето ви – някакво отрицателно чувство, не се спирайте върху тях. Оставете ги да минат и заминат, без да се ровите в тях. Те са чужди мисли и чувства, които нямат нищо общо с вас. Ако мразите някого и не можете да го търпите, не мислете за него. Ще кажете, че този човек ви е изял десет хиляди лева и не можете да го обичате. Вашият мир струва повече от десет хиляди лева. Ако несправедливо е задигнал тези пари от вас, един ден той ще съзнае грешката си и сам ще я изправи. От всеки човек се иска да бъде изправен към себе си и към своите ближни. Как са другите към него, това не е негова работа. Ти не съди брата си, остави го сам да се изправи. За тебе е важно приложението на основния морал.
И тъй, първият основен морал на живота е храненето, вторият – дишането, третият – чувствуването, четвъртият – мисленето, петият – служенето на Бога. Ако не знае правилно да яде, да диша, да чувствува, да мисли, човек не може да служи на Бога. Това са пет основни правила, пет велики закони на живота. Изпълни ли тия закони, човек е свободен да живее, както иска. Следователно, само онзи човек може да бъде свободен, който е изпълнил задълженията си към петте основни, морални положения на живота. Не ги ли изпълни, той може да говори, колкото иска, да се стреми към велики идеали, но нищо не може да постигне. При това положение той ще бъде обикновен човек, който се движи по наклонена площ. Като приложи петте основни, морални правила, човек ще дойде в онази област на живота, дето ще му покажат най-хубавата храна, най-чистият въздух, най-топлото чувство, най-светлата мисъл и най-красивото служене. Само онзи може да се домогне до приложението на тия принципи, който е придобил вътрешна и външна чистота.
Какво ще кажете за един човек, който външно постъпва по един начин, а вътрешно – по друг? Срещате една жена, която ви кани любезно у дома си, угощава ви добре, разговаря се приятелски с вас, но щом си отидете, веднага казва: Отде се намери този човек, да ми отнеме времето? Като говорим за проявите на такива хора, ние ги извиняваме. Но дойдем ли до ученика, който иска да следва новото учение, там никакво извинение не помага. Ученикът трябва да бъде еднакъв и външно, и вътрешно. На ученика не се казва, какво трябва да прави, или да не прави, но казвам: Яжте здрава храна, дишайте чист въздух, обичайте красиво, мислете право и служете на Бога с любов. Който живее според тия правила, той е добър, щедър, любещ човек. Природата пази своите закони строго и не разпилява енергиите си. Тя си служи с методи, които изискват най-малко разходи. В природата има изобилие, но не и разточителност. Като знаете това, следвайте законите на природата: не бъдете разточителни нито в яденето, нито в дишането, нито в чувствата, нито в мислите си. И в даване, и във взимане човек трябва да прилага законите на разумната природа. Не спазва ли тия закони, той върши престъпление.
Това, което говоря, се отнася до ония, които искат да се развиват. Защо човек яде, диша, чувствува, мисли, има ред причини. Човек яде, защото гладът го мъчи; той диша, за да не се задуши; той чувствува, за да храни сърцето си; той мисли, за да придобие знания, да се ориентира в света, в който живее. Други казват, че човек мисли, за да не живее в тъмнина. Въпросът за тъмнината е въпрос за адептите. Само адептът може да говори за тъмнината. Христос казва: Аз съм виделината на света. Какво означава виделината, това знаят само посветените. Христос донесе виделината в света, т.е. красивите отношения между хората. Той донесе любовта, но и до днес още хората не я разбират и прилагат. Момата играе на хорото с възлюбения си, докато се ожени за него. Щом се ожени, любовта и изчезва. Това не е правилно положение, това не е морал. Любовта не се губи, нито се изменя. Истинската любов се проявява в човека при всички случаи на живота му: като женен и неженен, като млад и стар. Ако играеш на хорото и се обличаш с нови, чисти дрехи, прави това за Господа, за никой друг. Погледне ли те някой, нека види Господа в тебе. Каквото да ти говори човек, знай, че той не е Онзи, Когото търсиш. Много моми и момци се хващат на житейското хоро, обличат се с най-чистите и красиви дрехи и казват, че правят това заради Господа. В края на краищата, вместо да намерят Бога, те намират друг някой и се разочароват.
Една американка решила да се срещне една вечер, в определен час и на определено място, със своя възлюбен. Нощта била тъмна, нищо не се виждало. Тя стигнала на определеното място и видяла, че нейният възлюбен я чака вече. Те се прегърнали и тръгнали да се разхождат. Като дошли до една осветена улица, тя видяла, че вместо възлюбеният и, наред с нея се движил един негър. Значи, тъмнината я заблудила, не могла да познае своя възлюбен. Какво показва това? Това показва, че американката не била разумна. Колко пъти и вие сте прегръщали някой негър, вместо вашия възлюбен!
Следователно, ако човек не може да познае Бога в сърцето си, в ума си, както и във всички свои постъпки, той ще се намери в положението на американката и после ще съжалява, ще се разочарова. Ще кажете, че трябва да обичате всички хора. Не, ще обичате само ония, които са излезли от Бога. Вие не можете да обичате ония хора, които не са излезли от Бога. Има хора, животни, птици, мушици, които са излезли от Бога, но има и такива, които не са излезли от Бога. Ония живи същества, които се излезли от Бога, колкото малки да са, вие можете да ги обичате. Не са ли излезли от Бога, вие не можете да ги обичате. Най-малката мушица, излязла от Бога, носи в себе си заложби и възможности, чрез които един ден ще се издигне, ще излезе от положението, в което се намира. Вие можете да се разговаряте с това същество, да му дадете някакъв импулс. Срещнете ли го след няколко години, вие ще познаете, какво и как е използвал вашият импулс. Като ученици, вие трябва да бъдете будни, всеки момент да помагате на вашите близки, по-слаби от вас. Всички живи същества могат да се съобщават помежду си. Те са свързани като скачени съдове. Като си помагате, вие можете да се изучавате. И тогава вие ще знаете, защо един и същ човек се проявява по два различни начина. Някога се чувствува силен, готов на всички услуги и жертви. Това се дължи на Божественото в него, което дава импулс, сила и радост на душата. Друг път той казва: Сгреших, паднах, не зная, какво да правя. Човек съм, със слабости, не мога да се справя със себе си. Това е проява на човешкото, на слабото естество в човека. Значи, всеки човек, силен или слаб, проявява и двете начала в себе си – човешкото и Божественото. Обаче, задача на човека е да подчини човешкото на Божественото в себе си и да следва правия път към Бога.
Христос казва: Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема. Чрез тези думи се проявява Божественото начало в Христа. Когато беше в Гетсиманската градина на молитва, Христос каза: Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша. Чрез тези думи се проявява човешкото в Христа. Следователно, както в Христа, така и във всеки човек съществуват двете начала – Божествено и човешко. Когато човешкото не се проявява на място, Божественото трябва да го въздържа и възпитава. Прояви ли се човешкото в тебе, ще работиш; прояви ли се Божественото, ще служиш на Бога. Някой казва: Знаеш ли, кой съм аз? Той се представя като някакво божество, всъщност човешкото в него се изявява. Когато си слаб, когато търсиш нещата, когато се съмняваш и колебаеш, когато се извиняваш за неизпълнени задължения, ти си в положението на човек, който проявява човешкото в себе си. Почувствуваш ли се силен, смел и решителен, готов всеки момент да вършиш волята Божия, ти си дал път на Божественото в себе си. При това положение ти никого не съдиш и не критикуваш. Ти знаеш, че всеки човек може да изпадне в безсилие и да сгреши.
Като ученици, вие трябва да се откажете от неразумната критика, но да се запитате в себе си: Ям ли правилно? Дишам ли правилно? Чувствам ли правилно? Мисля ли правилно? И най-после, служа ли правилно на Бога? Можете ли да си отговорите положително на тия въпроси, вашите отношения към Божественото в света, т.е. към Първата Причина на нещата, са правилни. Дойде ли до това положение, човек е излязъл вече от временните условия на живота, от временния морал. При великия морал на живота смърт не съществува. Когато двама души се обичат, те трябва да живеят според основния морал, който изключва смъртта. Те се обичат вечно, и никой от тях не може да умре. В любовта няма раздяла, няма и смърт. Ако двама души се обичат и умират, те не се обичат. Любовта, като качество на Бога, носи безсмъртие. Придобие ли Божията Любов, човек може едновременно да обича много хора. Според човешката любов това е престъпление. Престъплението не седи в това, че обичаш много хора, но в това, че като им говориш за любовта си към тях, всъщност не ги обичаш. Неморално е да лъжеш, че обичаш, а всъщност не обичаш. Ако отидете в някоя гостилница и заплатите за най-хубавото ядене, а получите най-лошото, това е неморално. В тази постъпка отсъствува любовта. Отидете ли в една гостилница и заплатите скъпо, гостилничарят трябва да ви даде такова ядене, което да се отрази благотворно върху организма ви. Това показва, че той ви обича. Не ви ли даде такова ядене, той не ви обича. При любовта нещата стават естествено и доброволно. Не е нужно да казвате на човека, какво да прави и какво да не прави. Има ли любов в себе си, той всичко може да направи. Любовта е единствената сила, която може да преобрази човека, да го освободи от всички стари навици. Нямате ли любов, колкото да казвате на човека това да прави, онова да прави, той няма да ви послуша. Без любов човек е подобен на кривия рак. Колкото да говорите на рака да върви право, той няма да го направи. Защо? Не може. За да се освободи от своя стар навик, да ходи криво, ракът трябва да се преобрази, да мине в друго състояние. Това може да направи само любовта. Само тя е в сила да изправи всички изкривени форми. Обаче, затова се искат големи знания и сили. Когато дойде на земята Христос не можа да оправи хората. Той не искаше да прилага насилието. Обаче, всички хора, които доброволно приеха Неговото учение, се изправиха. Ония пък, които не искат да го разберат и приложат, и до днес още не са изправени. Всяко учение, добре разбрано и приложено, дава устой на човека. Той всеки ден се изправя и освобождава от своите стари и лоши навици. Не е въпрос отвън да поучавате хората, да ги съветвате да бъдат добри, да водят чист и свет живот. С думи това не се постига. Човек трябва да се е проникнал с любов към истината, да е готов всякога да я прилага. Носи ли този стремеж към истината в себе си, той има сили да изправи живота си. Срещате един човек, който има жена, деца, работи по цял ден, а вие го съветвате да живее чисто, да обича Бога и хората. Щом го заставяте отвън да живее добре и да прояви любовта си, той веднага ще ви запита: Ти живееш ли добре? Човек трябва да вижда доброто навсякъде и сам да се стреми към него. Истинският морал е написан вътре в човека. Твоята задача е да обърнеш вниманието му към написаното в него, а не да го морализираш.
Едно се иска от всеки човек: да приложи любовта в своя живот. Ще цитирате, че Мойсей казал: Око за око, зъб за зъб. Така е казал Мойсей, но Христос каза друго нещо: Ако те ударят на едната страна, дай и другата. И двете положения са противоречиви. Кой човек може да приложи Христовия морал? Само онзи, който има любов в себе си. Щом носи любовта в себе си, той може да увеличава топлината си, колкото пожелае. Дойде ли неприятелят да му удари една плесница, той веднага увеличава топлината си до 30 хиляди градуса. Какво ще стане с ръката на неговия неприятел? Не само ръката му ще изгори, но цял ще изгори и ще изчезне. Може ли след това да му удари още една плесница? Не може. Той е изчезнал вече, никъде не можете да го намерите. Който може да приложи Христовото учение, той е излязъл от областта на личния живот.
Личният живот подразбира живот на разправии. В този живот човек първо се бори със себе си, а после и със своите близки. Тъй щото, видиш ли, че двама души спорят, или се карат, те са в областта на личния живот. Мини и замини край тях, без да се спираш и да даваш мнението си, кой от двамата е прав. Ако те повикат и поискат някакъв съвет от тебе, това е друг въпрос. Ти ще се спреш, ще кажеш мнението си и, без да ги съдиш, ще си заминеш. Ако твоят съвет е добър, те ще го приложат и ще ги благодарят, Те ще те поканят у дома си и ще те нагостят добре.
Искате ли сега и аз да ви дам един съвет? Моят съвет е следният: не се занимавайте с личния живот на хората. Видите ли, че двама души се карат, не ги съдете, не се ровете в причината на техния спор. Не се интересувайте от това, кой как живее, как се облича, как се храни и т.н. Само онзи има право да се занимава с личния живот на хората, който е изправил своя живот. Обаче, преди да е изправил себе си, да се занимава с живота на другите, това е губене на време, това е отклоняване от правия път на живота. Има учени хора, които са посветили десетки години за изучаване живота на някои малки буболечици и пеперуди, с най-големите им подробности. Ако една пеперуда, или един бръмбар заслужават да се посветят десетки години за техния живот, колко повече заслужава това един човек. Важно е, обаче, да изучавате целокупния живот на човека, а не само личния. Изучавате ли целокупния му живот, вие се подигате; изучавате ли само личния му живот, вие губите.
И тъй, да изучавате нещата едностранчиво, това значи, да си създадете стари навици. Старите навици произвеждат особени пропуквания в правилността на вашето хранене, дишане, чувствуване, мислене и служене. Влезе ли една неправилна мисъл, или едно неправилно чувство във вашия мозък и във вашето сърце, те изменят пътя на вашето развитие. За да се развива правилно, човек трябва да се домогне до ония свои желания, които съответствуват на правилния начин на хранене, на дишане, на мислене, на чувствуване и на служене на Бога. Към тия желания трябва да се стремите. Тия желания внасят в човека подтик към красивото и възвишеното. Ще кажете, че човек трябва да убие в себе си всяко желание. Това не е права философия. Преди всичко, убийството, във всяка своя проява, е забранено. Аз превеждам тази мисъл в друга форма: Постави всяко желание на своето място. Желанието за ядене постави при яденето; желанието за дишане – при дишането; желанието за чувствуване – при чувствата; желанието за мислене – при мисълта и желанието за служене – при служенето на Бога. Поставите ли всяко желание на своето място, вие сте попаднали в правия път на своето развитие.
Като ученици, за да поставяте всяко нещо на своето място, вие трябва да правите упражнения, да прилагате знанията си. Само по този начин вие ще познаете, докъде сте дошли. Какво прави онзи, който иска да излезе на състезание, да се бие с юнаци? Той трябва всеки ден да се упражнява, да прилага своята сила. Ако се упражнява и развива мускулите си, той може да надвие противника си и да получи венец за победа. Всички ще му ръкопляскат и ще го признаят за герой. Не прави ли упражнения, противникът му веднага го поваля на земята, и всички му се смеят. Трябва ли той да остане на земята и да чака да дойде някой отвън да го дигне? Трябва ли да се оплаква, че го съборили? Никакво оплакване не се позволява. Паднеш ли, не плачи, но стани от земята и започни отново да се упражняваш.
И учителят, и учениците трябва да правят упражнения. Учител може да бъде само онзи, който говори истината. Който не говори истината, който не я познава и разбира, той не е учител. Ако това се изисква от обикновения учител, колко повече се изисква от Великия Учител! Мине ли край хора, които вършат престъпления, Той трябва да им помогне. Със светлината на своя ум, Той трябва да им покаже, че не са на прав път. След това Той трябва да се обърне към пострадалия и, ако е убит, да го запита, защо са го убили. Ако каже, че са го убили за лъжа, по някакъв начин трябва да му се помогне да съзнае грешката си и да я изправи. Физическият човек умира, т.е. тялото му се разлага, но съзнанието му остава живо. Чрез съзнанието си той може да продължава да се учи. Великият Учител търси начин, чрез който да помогне на убития, и с това да оправи работата. Когато оправи работата, Учителят е радостен и весел. Докато оправи работата, Той е сериозен и замислен.
Като е дошъл на земята, човек ще бъде и радостен, и скръбен. В скърбите и страданията той търси начин за разрешение на известни въпроси. В радостите пък си почива. След като е решил задачата си, той се радва. Като минава през скърби и радости, човек дохожда най-после до положение да предвижда нещата, които предстоят да станат. До известна степен той може да гадае онова, което му предстои да преживее. Често слушате да се казва: Съдба е това! Ти знаеш, че ще ти се случи това или онова, но защо се случва така, не знаеш. Казваш, че това е съдба, но все пак искаш да разбереш, какво нещо е съдбата. Досега никой човек не е могъл да каже, какво нещо е съдбата и защо се изявява по един, или по друг начин.
Веднъж запитали един от великите мъдреци на Египет, защо е допусната злата съдба в света, но вместо отговор, той стиснал устните си и нищо не казал. И за добрата съдба не се говори нищо. Има неща, които са определени да станат още преди създаването на света. Никой не може да измени тия неща. Дойде ли времето им, те непременно ще се сбъднат, както са определени. Обаче, има неща определени, които могат да се смекчат, а могат и съвършено да се изменят. Това зависи от човека. Затова е казано, че човек сам чертае съдбата си. Обаче, има съдба, която по никой начин не може да се отмени. Ето, сам Христос се моли да се отмени съдбата Му, да Го отмине горчивата чаша, но това не стана. След това Той се примири със съдбата си и каза: Господи, в Твоите ръце предавам Духа си. Да бъде Твоята воля! И Пилат искаше да помогне на Христа, но не можа. Значи, има неща в света, които не могат да се изменят, каквито усилия да се правят: ако са определени да станат, ще станат; ако не са определени да станат, няма да станат. Натъквате ли се на такива неща, не си правете илюзии, че можете да ги измените. Каквото да правите, както да разсъждавате, те ще станат според Великото предопределение на Битието. Обаче, дойдете ли до неща, които са във ваши ръце, там трябва да приложите всички усилия и способности, да ги предотвратите.
Сега ние навлязохме в област, която има отношение само към силните ученици. Това не значи, че всички сте силни и трябва да станете светии. Аз имам желание, някои от вас, които са готови за това, да станат гениални, а на всички останали желая да бъдат поне талантливи. Не искам да има обикновени ученици в Школата. Дали ще се проявите като гении, или таланти, не е важно; важно е да бъдете свободни по ум, по сърце и по воля. Като придобиете свобода за себе си, пазете свободата и на другите. Това значи свободен човек. Свободният човек знае правилно да се храни, да диша, да чувствува, да мисли и да служи на Бога. Знае ли тия неща, човек се е развил правилно и физически, и духовно, и умствено. Като го погледнете, виждате, че той е изработил красиви линии на лицето, на тялото си. Той не е нито слаб, нито пълен. Замине ли за другия свят, той влиза направо в райската градина. Намерят ли, че не отговаря на мерките, веднага го връщат на земята, да завърши започнатата си работа. Щом ви видят, веднага ще познаят, правилно ли сте се хранили, правилно ли сте мислили и чувствували, правилно ли сте служили на Бога. Не сте ли изпълнили едно от тия правила, както трябва, вие имате някакъв недостатък.
В разумния свят не приемат хора с недостатъци. Най-малкият недостатък се отразява върху всички основни правила на живота. Не ядеш ли правилно, ти не можеш да служиш правилно. Тия правила са тясно свързани едно с друго. Ако ядеш правилно, ще служиш правилно. Има един закон в света, който обхваща всички положения в живота. Тъй щото, отдолу ли ще започнеш, или отгоре, резултатът е един и същ; отдясно ли ще започнеш, или отляво, резултатът е пак един и същ. Това се отнася и до основния морал в живота. Основният морал е общ за всички същества, безразлично, дали ще започнете отгоре-надолу, или отдолу-нагоре. Достатъчно е да погледнете линиите на човешкото тяло, за да познаете веднага, можете ли да отпуснете на този човек кредит, или не можете. Има линии на човешкото лице, както и на човешкото тяло, които определят щедростта на човека.
И тъй, започнете сега с първото правило – правилото за ядене. Направете опит за една седмица, да се храните по правилото. Каквото ядете, ще прилагате правилото: ще ядете с любов и с благодарност. Ще започнем опита с обща вечеря. Тази неделя, в 7 1/2 часа вечерта, всички ще се съберем на обща вечеря само с плодове. Останалите дни от седмицата ще ядете, каквото искате, но ще се храните с любов и благодарност.
Т.м.
45. Лекция от Учителя, държана на 2 юли, 1930 г. София – Изгрев.