Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 2
МИСЛИ ЗА СЪДБАТА – КАРМА
Като кмет на гр. В.Търново, д-р Димитър Раев, според спомените на дъщеря му и архива на отец Асен, е провел публичен диспут в „Модерен театър" в защита на масонството, а търновският протосингел е защитавал тезата, че масоните са чеда на дявола. Д-р Раев, като запознат с масоните, съзнателно е отстранил духовното влияние на Учителя Беинса Дуно от гр. В.Търново. А Учителя е бил представител на всички духовни сили на Земята и затова те не са изгонили Него, а Всемирното Бяло Братство. По закона на кармата, всички са платили скъпо. Бях свидетел на съдбата на семейството на Димитър Раев. Беше ми мъчно за жена му Богдана и за сина му Светозар. Като срещах жена му, се питах, защо има такава тежка съдба. Оказа се, че д-р Димитър Раев по време на Втората световна война е бил областен управител в Скопие. Какво е правил там, не зная, но македонците го изискали след войната от българското правителство и са го убили жестоко. Всички търговци казват за него, че е бил много умен човек. Аз се питам, дал това е достатъчно. Колко хора в България, освен ум, имат и разум? Какво стана по-нататък със семейството му? Национализираха цялото му имущество. Жена му, без пенсия, живееше на квартира. Синът му, след като го изключиха от университета и след като премина през големи страдания, емигрира и сега е в Германия. На дъщеря му не дадоха възможност да следва висше образование и беше работничка в месокомбината. Тя се омъжи, имаше две деца и не можеше да се грижи за майка си, която почина в старчески дом в едно горнооряховско село.
Другият кмет от тричленката, Стефан Куманов, е осиновил син на име Тодор, на който му се раждат две деца, момче и момиче. Момчето Стефан пада от високо, получава увреда на мозъка, усложнена с епилепсия и впоследствие деградира.
Владиката Филип дълги години се е топял, пред очите на пасомите си, от незнайна болест и три години преди да почине си е подал оставката.
Нямам възможност да проследя съдбата на ген. Даскалов и другите виновници за отстраняване на Белите братя от Търново, но съм сигурна, че всички, които са отишли против плана на Бога, са си платили. Напоследък мисля, каква пакост на отделната личност прави невежеството. А духовната бедност на един народ? Неволно го сравняваме с Чернобил. Скриваме истината от народа и десетилетия влачим физическите последстви на това невежество. А изгонването на духовни люде носи като последица духовна бедност за даден град или народ.