Хронология на Неделните беседи
Приготовленията на сърцето (1933–1934) Том II
Мечът на Духа
Мечът на Духа
„Добрата молитва“
„Духът Божи“
Ще прочета 6-а глава от Посланието към Ефесяните.
„В начало бе Словото“
Ще взема 17-и стих: „Вземете меча на Духа, който е Божието Слово.“
Има една опасност от постоянното еднообразие в говоренето. Еднообразие има в мисленето, в чувствуването. В човека има навик по наследство. Той обича старите работи и говори за стари истини. Истината не може да бъде стара, защото тя е вечна. В това отношение трябва да се разбира онзи вътрешен порядък, който съществува в живата природа. Трябва едно ново верую. Не че сегашното верую, което имате, да го отхвърлите. Ще правите същото, което правят младите моми. Младата мома през седмицата си служи с обикновени дрехи, а пък в неделя се облича с най-хубавите си дрехи и излиза на хорото. Че, аз го харесвам това. Та, някой път човек трябва да се премени с най-хубавите си дрехи.
Някой се обезсърчи и казва: „Как да се освободим от старите си възгледи?“ Няма какво да се обезсърчавате. Ако вие искате да се освободите от вашия кир, само водата може да направи това. Някои вярват, че сапунът прави това. Сапунът нищо не прави, благодарете на водата. Някои хора казват: „Без сапун не може.“ Питам: Дълговековният живот на дървото – то живее 4–5000 години, то със сапун ли живее? С водата. Аз привеждам този пример, защото някой път ние имаме някои възгледи, които приличат на съвременния сапун. Аз мисля, че ако някой светия се измие със сапун, той ще изгуби своето достойнство. Обикновеният човек може да се измие със сапун, но светията – никога! Защото в самия организъм на светията има една мощна сила, хиляди пъти по-силна, отколкото сапунът. То е такова електрическо динамо, че всичкият прах, всичкият кир се изхвърля навън. А пък понеже при обикновените хора това динамо е слабо, то се набира кир и затова се мият със сапун. Те могат по 3 пъти на ден да се мият със сапун.
Природата има крайно отвращение от повторенията. Тя не обича повторенията. Ще забележите, че даже умните хора, като ги възпитат 4–5 пъти за едно нещо, те казват, че не бива така. Стига веднъж. Постоянно ние питаме кога ще се подобри животът. Малкото дете пита кога ще стане възрастно. Старият пита кога ще поумнее. Младата мома пита кога ще стане красива. Безпредметни са тези въпроси. Ти, ако си роден да станеш красив, ще станеш; ако не си роден, така ще си останеш. Красотата зависи от една предшествуваща мисъл на ред минали поколения, които са мислили красиво. Следователно ти не може да избегнеш този резултат. В човешкия живот мощно е знанието. Това е капиталът на човека. То е равносилно на златото. Златото е пак резултат. Няма да се спирам да обяснявам, съвсем други възгледи имам за намирането на златото в земята. Това върви по един особен закон. Само в океана има 10 милиона тона злато. Като се раздели това злато на всеки един от жителите на Земята, ще имате по 40–50 000 лева златни. Това е един капитал, с който можете да преживеете. 50 000 швейцарски, това е един почтен капитал.
Но някой ще каже, че това са отвлечени работи. Животът е една съвкупност от много разумни същества. Онези, които не разбират природата, мислят, че дърветата са много глупави. Не, ни най-малко не са глупави. Едно дърво, което може да живее 300–400 години, глупаво ли е? Това дърво има 40–50 метра височина, дънерът му е толкова дебел, че двама души не могат да го обкръжат – това дърво глупаво ли е? Това дърво, което може и при най-неблагоприятните условия да живее, да се справи с противоречията, със светлината, топлината, глупаво ли е? Има нещо потайно в растенията. Слънчева светлина и топлина има складирана в плодовете. Това нещо произволно ли е? Значи в това отношение растенията имат една специфична интелигентност, с която работят в една специфична област в природата. Те не се занимават както хората. Това, което хората мислят, растенията не мислят никак. Те имат други възгледи за цялата природа. Но, когато се говори за растенията, вие ги вземате вън от човека. Растенията вън от човека не съществуват и човек вън от растенията не съществува. Растенията, животните, човекът, Слънцето, звездите, всичко това съставя едно цяло, един организъм, в който функционира един дух. Онези хора, които вярват в гъстата материя, това не е материя. Това, което вие пипате, това не е материя. Тази материя аз мога да я разложа. Тялото, на което вие разчитате, това е една илюзия. Това е нещо, което е неустойчиво, а има едно тяло, което е устойчиво на всички промени. В него душата живее. Има едно тяло, което не може да се разруши. Когато се говори, че вашите души са храм на Бога, не подразбирам това тяло. Онези от вас, които се интересувате, трябва да учите. В една беседа в един час кое по-напред може да се научи? Ако река да ви угостя, ще се намеря в положението на онзи американец, когото гощавал един китайски мандарин, за да покаже благородството и разкоша на китайската кухня. Имало 40 блюда ядене и американецът трябвало от всичките да си вземе по малко, според китайския обичай. Някои неща били толкова противни, че, той сам разправя, че след този обяд цели две седмици той трябвало да се справя с тази китайска кухня и да страда.
Ти искаш да бъдеш богат, да имаш милиони пари в банката. Не знаеш какво да правиш. Имаш красива жена, имаш нескопосан син, който харчи, имаш нескопосана дъщеря, която харчи, имаш слуги, които наляво и надясно крадат. Онзи слуга, който изнудва, който краде, той си има идеал. Човекът иска да живее като тебе. Той казва: „Ако господарят разполага с тези блага, защо и аз да не разполагам?“ Дъщерята и синът казват същото.
Не е въпрос в яденето, но е въпрос в незнанието какво да се прави и с какво да се разполага. Не е ли смешно, ако почне един комар да разполага както човека? Ако на един комар му дадете един човешки обяд, колко години му трябват, за да го изяде? Представете си, че този комар има очите на човека, неговото лакомство и мисли, че това няма да му стигне. Като вземе няколко капки, ще види, че всичко това ще остане. За колко години той може да освободи паницата от това ядене? Пред вас седят толкова много паници с ядене, че вие само паници гледате, някой плод. Един религиозен мисли дали той ще бъде спасен или не. Някой мисли колко е грешен. Някое дете иска да расте, да се повдигне в живота. Някой иска да стане богат.
Всичко това са хубави неща, но те са посторонни работи. За растежа си няма какво да мислиш. За забогатяването си няма какво да мислиш. Някои неща има общи, дадени за всички. Те се възприемат от природата. И старият, и детето, и възрастният ще дишат колкото могат.
Детето кой го учи да диша? Майката в утробата му е дала първите наставления за дишането. Оттам насетне детето само диша. Сега, ако това дете не се ползува от благата на въздуха, майката ще страда, това дете ще боледува. Ако майката не знае, с физическата храна, която дава на детето, тя може да го осакати. Много майки още в началото осакатяват своите деца. Много хора са осакатени. Някои хора са осакатени в първия месец на бременността, някои – във втория, някои – в третия, а някои се осакащат след като се родят – до третата година. Докато детето бозае от майка си, тя може да го осакати. Всяка тревога отравя млякото. Майката, която храни детето си с мляко, не трябва да има никакви отрицателни мисли. Всяка отрицателна мисъл носи такава страшна отрова, с която може майката да отрови детето си. Животът е предизвикал тази отрицателна мисъл. След това започва да възпитава детето си и казва: „Това няма да правиш, онова няма да правиш!“ Нашият живот седи в едни правила, които ние сами не можем да изпълним.
Една секта в Америка са имали спор за причастието. В такива нередни работи изпадат хората. Едните казвали, че при причастието чашата трябвало да се дигне нагоре, а пък другите казвали, че не трябва да се дига и направили Господня вечеря. Тези, които поддържали първото, като направили първото причастие, забравили да дигнат чашата нагоре – толкоз е важно това! Аз навеждам този пример по единствената причина: има нещо в нас, което ни безпокои. То е толкова важно, колкото дигането на чашата. Важното в живота не седи във външния живот. Всичкият външен живот, който сега имате, е резултат на минали поколения. Той е сега завършен резултат. Ние не може да изменим нито йота от него; но има нещо, което може да изменим сега, има нещо, което ние сега, хората, създаваме. Сегашното поколение създава нещо и на него ние сме господари. Ако го създадем както трябва, в природата ще внесем един нов елемент.
Ти не може да измениш характера на един вълк, както и да го възпитаваш. Да искаш вегетарианец да го направиш, той вегетарианец не става. При сегашните условия той винаги ще запази своя характер. Както и да я възпитавате, змията си остава същата. Много змиеукротители са пострадали от самите змии. Те са казали, че змията може да се хипнотизира и може да ѝ се влияе. Но много змиеукротители са пострадали от змиите и са се счупвали техните ребра. Един стар навик някой път може да причини една голяма неприятност. Вие мислите, че като имате някой стар навик, че сте господари на него. Старият навик трябва да се държи далеч, той е един завършен резултат. Дръжте го далеч от себе си.
Не разчитайте на едно щастие във вашите старини. Мнозина живеят на младини и казват: „Да си поживеем както трябва и на старини ще благуваме!“ Турците имат една поговорка: „Това, което няма да бъде.“ Вие ще се изложите на това противоречие, на което се е изложил един млад и за когото говорят един анекдот. Този анекдот навсякъде го има. Вие сте го слушали, че е станал в България. Навсякъде този анекдот се излага в разни форми. Ето го: Един млад момък отишъл да служи на Господа и тръгнал за църква. Среща го един човек много благороден и му казал: „Къде отиваш?“ Той казал, че на църква отива. Този човек, прилично облечен, му казал: „Църквата не е за младите хора, а за старите. Ти си млад, други работи има да вършиш, по-важни. Църквата е за стари години.“ Дал му наставления какво да прави. Момъкът му казал: „Много ти благодаря.“ Като станал на 70 години момъкът, взел си тояжката и тръгнал за църква. Същият го среща и му казва: „Къде отиваш?“ – „На църква.“ – „Църквата е за младите, не е за старите. Ти сега да си почиваш.“
Младият всякога може да бъде щастлив, ако има отличен баща, ако има отлична майка. Старият всякога ще бъде нещастен, ако има посредствена майка и посредствен баща. Аз взимам в дадения случай думите „баща“ и „майка“ в следния смисъл: онази основна идея, която дава подтик на човешкия живот. Аз ви говоря за неща реални. Вие искате да подобрите вашия живот. Всеки, който иска да бъде щастлив, всеки, който иска да бъде здрав, силен, умен, да има всички удобства, тези неща са едно благо, което Бог му е дал. Това е турено в Божествената програма. И когато Бог създаде човека, Той го тури при най-благоприятните условия. Той му създаде градина и го тури да управлява градината. Не да работи градината, а само да я наглежда. Тури му животните да ги поучава. Човек се е занимавал там с растенията да ги поучава и после – със зоологията, с животните. И като седял дълго време в градината и проучил растенията, Господ му извел всичките животни и той им турил имена. Знаете ли колко имена е турил човек на животните?
Има хора, които не могат да запомнят 10 думи, а има хора, които могат да запомнят 10 000 думи и да ги кажат наред отпред назад и обратно. У нас паметта не е така развита. Аз много малко хора съм срещал да знаят през кой ден какво се е случило. Те почти са забравили това. Вие може да забравите деня, в който сте взели пари от някой банкер, но този банкер си има книга, дето е записал колко си взимал. Ти го забравиш, но той не забравя. Благодарете, че това е така. Ако природата забрави, ще бъде най-голямото нещастие за нас. Тя проверява нещата и ги изправя. Как ги изправя? Да кажем, че днес се намираш в едно нещастие. Аз да ви обясня от гледището на съвременната наука. Мислите ли, че едно нещастие е нещастие? Представете си, че някой ял нещо отровно. После той повръща назад изяденото. Като бълва дълго време, това нещастие ли е? Той повръща нещо зелено и след като повърне, се спасява.
При Каспичан има много канари. Там се въдят много орли. Турили месо със стрихнин, за да убият вълците. Но орлите яли от месото и умрели. Един от големите орли, и той ял, но се обръща на гърба си и сполучил да повърне месото. Той е единственият орел, който се спасил от отровата.
Вас ви хваща една болест, едно страдание. Вие мислите, че това е нещастие. То е едно спасително средство за вас. То е за повдигане на вашето съзнание. Защото в едно болезнено състояние човек почва да разбира нещата много повече, отколкото когато е здрав. Като е здрав, той казва: „Аз трябва да живея!“ Че другите хора страдат, това ни най-малко не го интересува. Ако природата тури този принцип: „Мене страданията на хората не ме интересуват“, тогава какво би станало с хората? Благодарение, че тя има винаги предвид страданията на хората и иска да ги освободи от тези страдания. Ако в света има някой път страдания, то е една необходимост, за да се запазят хората от много по-големи бедствия, от които в бъдеще могат да страдат.
Та, сега стихът казва: „Мечът на Духа, това е Словото.“ В онова разумно разбиране седи човешкият живот. Един казал на един танцьор: „С такива ли работи ще се занимаваш, да играеш танци?“ Кое е по-хубаво: да се кълчи или да живее в блудния дом и да продава тялото си? Не е ли по-чисто да си изкарва прехраната с игра, отколкото с развален живот? Кое е по-хубаво: като танцьор или като кръчмар да си изкарва прехраната? Аз мисля, че един танцьор ще вдъхне в някои хора един импулс много по-благороден, отколкото един кръчмар. Аз не казвам, че това е единственият занаят. Кое е по-хубаво: като апаш ли да си прекарваш живота или като един циганин, който ходи от къща на къща и свири, за да си изкара прехраната? Аз бих предпочел да съм циганин, да съм танцьор, отколкото един кръчмар.
Та, казвам: Има един начин да разбираме онова сложното, кое е най-хубаво, което може да ни подигне. Вие може да желаете да бъдете един поет. То е една от най-хубавите служби. Но поезията не е за Земята. Тя е за духовния свят, тя е за Божествения свят. В мене ето каква е идеята. Аз считам, животът на Земята, това е детинство; животът в духовния свят е възрастният живот; а когато говоря за Божествения свят, подразбирам съвършения човек. Не разбирам стария човек, а съвършения човек, който е бил дете, възрастен и е станал съвършен. Съвършеният човек е, който може да помага на всички други.
Та, от това гледище, на Земята всеки трябва да избере една професия за себе си. Коя професия ще изберете, ако ви попитам каква професия бихте избрали? Почти в животинското царство всички са избрали своя професия. Има един анекдот. Тези професии не са определени както би трябвало и то по погрешка на един ангел. Когато Бог дал професиите, един ангел направил погрешка и вследствие на това той сега се преустройва, за да станат професиите определени както трябва. Един ангел бил изпратен от Господа да носи всичките блага. Когато този ангел приближил до Земята, видял една красива царска дъщеря, седяла при един шадраван и си миела ръцете и краката. Като я видял, той се поспрял да я погледа и в това време от чувала почнали да падат всичките блага и те изпопадали и всичките хора и животни ги разграбили. По едно време само един пакет останал, няма ги другите пакети. Които ги взели, няма ги – отишли са си, нямало ги. Погледнал ангелът царската дъщеря и ѝ казал: „Ти днес ли намери тук да се миеш?“ А царската дъщеря казала: „Ти днес ли намери да тръгнеш?“ Като погледнал ангелът, какво да види: останал само един пакет с поезията. Идва един човек и казва: „За мене нищо ли няма?“ – „Само един пакет. Какво да правим, само един пакет, той е най-бедният, той е за небето. Всичко, каквото имаше, отиде. Ти ще пишеш само за хубавите неща на небето.“
Та, сега, поетите се занимават с последния пакет. Така говори този мит. Той изразява една истина. Той си има своите дълбоки причини. Та, всеки един от вас е взел един от падналите пакети без позволение. Всичките ваши професии, които ги имате, вън от поезията, не сте ги взели по законен път, но кой каквото е могъл, е взел. Като се върнал ангелът, се изповядал на Господа. Той казал: „Ще чакаме сега да видим тези хора, които са задигнали тези блага, кой как ще изпълни своята длъжност.“ Господ чака толкова години всеки човек от професията, която е взел, какво ще изкара от нея. Оттогава нататък всяка година пращат този ангел, вече няколко хиляди години, да види какво правят хората. Той взима дознание, което дава на Господа. Запример, тази година е занесъл вече и идущата година пак ще дойде. Колко години ще продължи този ред, и аз не зная.
Господ е решил: сега иде втори ангел, носи багаж, с багажа идат новите блага, които носи на човечеството. Но на този ангел са турили восък на очите, за да не гледа кой къде се мие. Ангелът, като иде от небето, носи по едно дете. Затворени са очите на ангела и детето го води. Който дойде при него, без да гледа, той раздава благата, не по първия начин. Няма да има заблуждение. При този ангел ще има една парола, лозинка. Знаете ли каква е тази лозинка? Не трябва да ви издавам тази тайна. Който не знае лозинката, ще чака дълго време.
Всички проповедници в света все проповядват, че ще дойде Христос, че това и това ще стане, това, което те наричат Божи съд. Първите, които заграбили първите блага, ще бъдат съдени. Едни от тях са употребили талантите добре, а някои не са ги употребили добре. Аз считам, че една трета не са ги употребили добре. И те ще бъдат съдени, а пък другите ще бъдат възнаградени. Новите блага ще се раздадат. Но сега да се върнем към онова, реалното, което сега трябва. Какво трябва да прави човек? Отде трябва да започне човек? Трябва да има ясна представа за себе си. Имате ли вие ясна представа какво сте вие вън от окръжаващата среда, вън от хората, вие сами, индивидуално, какво сте? Апостол Павел казва на едно място: „На мъки съм, додето се роди Христос във вас.“ Някой път може да видиш в себе си баща си, майка си. Това са наследствени черти. Често се явяват известни инстинкти в човека, които са известен атавизъм. Това не е човекът. Новият човек, който е направен по образ и подобие Божие, такъв човек не може да върши престъпление. Онзи, който върши престъпление, това е атавизъм от миналото. Има нещо в човека, което е станало преди създаването на човека. Писанието казва, че Бог е направил човека и Бог е казал, че всичко е добро. Обаче има един ред произволен, който е влязъл в човека и от който съществуват сегашните престъпления.
Има едно криво разбиране у човека. Всеки човек има възможност у себе си да живее щастливо, всеки човек има възможност у себе си да стане богат, възможност да стане умен, възможност да стане силен, но не знае как. Ще ви приведа като пример следното. Представете си, че баща ви е оставил 10 милиона наследство, но не знаете в коя банка са. Кой да ви каже къде са? Това наследство, ако не знаете как да си помогнете, какво ви ползува?
Има сега учени хора, които се занимават с една дарба, която съществува в човека. Златото си има свое ухание, както един карамфил. Ти може да го чувствуваш, както един копой следи заек по дирите, както едно куче следи своя господар, който е минал. Може хиляди хора да са минали в един град, кучето познава по мириса стъпките на своя господар и го намира. Вие имате един нюх, вие имате една дарба и не искате да я развиете. Вие седите и страдате, бедни сте. Ако имате тази дарба, то вие, като тръгнете, може да намерите къде има злато.
Сега аз говоря в широк смисъл, не само за златото в земята. Има заровено богатство в сърцата на хората.
Често аз съм привеждал примера за онзи американец. В една църква, за благотворителна цел благочестиви братя отишли при един банкер. Той им дал само 100 долара. След това отишла една комисия от стари християни. Дал им 1000 долара. Най-сетне една млада мома от църквата казала: „И аз ще отида при него.“ Тя отишла, усмихнала му се и той почувствувал нещо хубаво и ѝ казал: „Какво ви трябва?“ – „Трябват ми 10 000 долара.“ Той ѝ дал парите и ѝ казал: „Аз съм на Ваше разположение, елате пак.“ Тази мома отворила сърцето на банкера и в този човек станало едно преобразувание. Тази мома не изкориства тези пари. Тя отива и втори път, и трети път. Той се изповядва и пише едно писмо: „Откак ти дойде в моята банка, стана голямо преобразувание в мене. Аз бях много закостенял и не влизах в положението на бедните, на сиромасите. Сега, каквото ми кажеш, ще направя. Да бъдат благословени краката ти, когато дойде в банката. Да бъдат благословени очите ти, че ме погледна. Никой не ме е поглеждал така: нито дъщеря ми, нито син ми.“ Изповядва се този човек и прав е. Той я благославя, че го е посетила, че тя е един ангел.
Златото не се окислява, не се покваря. Един ангел не се покваря. Желязото се окислява, но чистото злато не се опетнява. Така са правили светиите. След като са живели 20–30 години в планините, влизали са между гражданите и не ги е било страх от тях.
Вас ви е страх от Господа, Който живее в хората, и това е вашето нещастие. Ние мислим, че златото в хората е по-силно, отколкото Онзи, Който живее в тях. А пък това е нашето заблуждение. Всеки един от вас се заблуждава. Вие мислите, че условията са по-силни, отколкото вашите усилия да направите нещо. Има нещо във вас велико, което е по-силно, отколкото окръжаващите условия. При всичките тези несрети, ако вие може да го събудите, ако вие може да се свържете с него в дадения случай, вие ще почувствувате какво нещо е човекът. Аз съм виждал хора, и седмици преди те да дойдат при мене, идва едно ухание при мен. А пък има други хора, и седмица преди да дойдат при мене, идва при мене нещо неприятно. Някои хора са неприятни, а някои – приятни.
Та, казвам: Понеже всички вие сте служители на Господа, няма някой от вас, който да няма дарби. Всички вярвате, всички имате доброто желание и можете много да направите. И ако на сте направили досега, то е, че сте отлагали. Казвате, че не му е дошло времето. Но времето за пролетта е дошло. Трябва да се работи, дошло е време за работа. Трябва да се жъне. И на есента трябва да се събере и през зимата събраното трябва да се използува. Сегашните учени хора вече идат да подкрепят старите идеи. Искат да подмладяват хората, като им присаждат разни жлези: маймунски и от други животни, подмладяват ги за 10–15 години, след това пак се връща старостта. Ти може да станеш добър, може да се прояви добротата ти и ако ти дам 100 000 лева днес в банката, ти ще станеш добър, но щом се свършат парите, пак ще проявиш склонност към лошото. Ти може да спреш лошия навик, но трябва да стане едно коренно преобразувание в човека, коренно преустройство на материята в човека.
Онова естество, което в човека наричат плът, другояче е устроено, и онова естество, което наричат дух в човека, другояче е устроено. Едното състояние е низходящо, от него духът взима тази материя и я преустройва, а духът е направен от фина материя, но тази материя не иде както при плътта. Външната форма на човешката мисъл е направена от електричество и магнетизъм, които показват онези мощни сили. Има сили, които вървят от центъра на вън по права линия, а пък има сили, които вървят от вън към центъра. Пътят на магнетизма върви по спирала. Разумността е свързана с електричеството, а обичта – с магнетизма. Вие не може да предизвикате едно магнетично състояние във вас, ако не обичате. И вие не може да предизвикате едно електрическо състояние във вас, ако не мислите. Вие не може да сте здрав, ако не сте магнетичен. Например някой човек се счита съвсем изтощен нервно – той е демагнетизиран. И Божествените мисли, които идват, той не може да ги задържи. Всичко, каквото дойде, минава и протича. Най-първо трябва да бъдете магнетичен. Всяка Божествена мисъл, която прониква във вас, трябва да я задържите. В това е вашата воля. Ако онова растение не може да задържи дъждовните капки, които падат, какво ще стане с него? От това зависи неговото бъдеще. От Божествените мисли, които идват във вас, зависи вашето бъдеще. Вие ще кажете, че това е илюзия. Илюзионни неща са всички онези неща, които не може да използувате.
Какво ще кажете за следния сън: един сънува, че го съдят за едно престъпление. Десет души съдии и прокурор има. Осъждат го най-после на смъртно наказание. Но, идва най-после неговият довереник и казва: „Простете на този човек!“ – „Как да му простим?“ – „Пуснете го да си върви.“ И когато казал неговият довереник да го пуснат, той се събудил и въздъхнал, че смъртното наказание се отменило.
Та, мислите ли, че положението, което сега имате в света, е нещо много реално? Трябва да ви приведа един пример. Представете си, че някой ви е взел 10 000 лева и вие го пазите. Идва един човек и ви казва: „Аз ще ти дам 20 000 лева, пусни го!“ Имате ли тогава за какво да се гневите? Веднага ще изчезне вашето разгневяване. Като идете при Бога, всички ваши недоразумения ще изчезнат. От какво си недоволен? – „Онзи ми каза една обидна дума.“ Господ казва: „Аз ви давам 10 ценни думи.“ Че ако той не беше ви обидил, Господ не щеше да ви даде десетте ценни думи. Вие като отидете при Бога, вие, онеправданите в света, всякога ще приемете в Небето стократно. Христос казва: „Няма никой от вас, който да е оставил баща, майка и да не приеме в този живот стократно и в бъдеще живот вечен.“ Но тази теория не е приета. Казвате: „Как ще приеме стократно?“ Ако вие обичате хората както Христос обича и както Бог обича, нито един от вас няма да бъде беден.
Да ви приведа онзи пример, какво нещо е вяра. Един американец живял с мотото „Бог ще промисли!“ Той бил работник в една фабрика и господарят уволнява много работници, уволнява и него. Жена му казала: „Господ ще промисли.“ Той казал: „Господ ще промисли, ще видим.“ Той си отворил прозореца и се молил. Едно дете идва и държи една умряла гарга. Хвърля я, удря го по гърдите и казва: „Ще ти помогне Господ.“ Мъчно му станало, но като хванал за гушата гаргата, заинтересувал се и като разгледал, в гушата намерил една огърлица от бисери. Гледа огърлицата и вижда инициалите на господарката на фабриката. Тя се миела и оставила огърлицата, гаргата я погълнала и умряла. Той казал на жена си: „Господ промисли сега. Аз трябва да занеса тази огърлица на господаря сега. Тя е негова. Тази гарга я откраднала.“ Жена му казала: „Остави огърлицата, това е късмет, който е дошъл при тебе.“ Но той отива при господаря и му разказва цялата история. Той се замислил и си казал: „Аз ще се погрижа за този човек.“ Назначил го наново и му удвоил заплатата.
Ако хората могат да възстановят онази любов, слугата да не изнудва господаря, но като работи, да работи като за себе си. Старият не трябва да гледа, че онова дете е малко. Той трябва да гледа на това дете с уважение, понеже малкото дете може да бъде старо. Онзи, богатият трябва да гледа на бедния, че и той може да стане богат. Богатството е едно изключително условие. Аз разбирам богатството да бъде човек богат с вяра, с ум, с чувство, с една добра воля. Човек трябва да воюва с кого? С онези желания в човека, които го тикат в един крив път.
Мнозина от вас имат известни опитности. На вас ви трябва познание. Например късите пръсти са пръсти на обобщение. Хората с къси пръсти обичат много да имат. А хората с дългите пръсти са на детайлите, на подробностите. Когато първият пръст е по-дълъг от третия, този човек е идеалист. Но колко къс трябва да бъде, какво отношение трябва да има? Когато първият пръст е толкова дълъг колкото третия, този човек не е идеалист, той иска да се носи като някой голям. Каква е нормата по отношение на третия пръст? По някой път третият пръст ако е дълъг колкото втория пръст, този човек е Слънчев тип, този човек е идеалист. Науката изнася тези заключения. Трябва да има съотношение. Какво е съотношението на пръстите? Ако първият пръст има дължина 9,5 сантиметра, третият пръст трябва да има 10 сантиметра, а вторият трябва да има 11 сантиметра. Ако първият пръст е 10 сантиметра и вторият – 10 сантиметра, този човек няма идеализъм. И за да предизвика идеализъм, той трябва да мисли.
Това са сега външни признаци. Някой ще каже: „Какво отношение има първият пръст с тези работи?“ Третият пръст в дадения случай има връзка със Слънцето, със слънчевите енергии, а пък Слънцето е най-богато от всички. Следователно слънчевите енергии са преодоляващи. Онзи, който има слънчеви енергии, той има най-голямото богатство, той е идеалист. Тези хора, у които слънчевите енергии преодоляват, живеят най-дълго време. Когато първият пръст е много дълъг, този човек е много неустойчив, мнителен, честолюбив, непримирим и затова се трови, коси. Като му кажеш една малка дума, даже при дипломатите отдалече трябва да почнеш. Дипломатите се пазят да не кажат някоя дума, да не би да се разбере криво. Дипломатическият език е префинен. Той ще ви говори дипломатически, със заобикалки.
Да ви кажа какво нещо е дипломацията. Един богаташ отива да иска дъщерята на друг богаташ и казва: „Съседе, много се радвам, че твоето имение, че домът ви е много уреден. Ти имаш една отлична порода круши. Ще бъдеш ли добър да ми направиш една услуга, да ми дадеш малко издънки, да си посадя в моята градина?“ Онзи казва: „На драго сърце.“ Онзи не се досеща, а първият разбира неговата дъщеря. Това е дипломация. Първият казал: „Пак ще дойдем, пак ще поговорим по въпроса.“ После ще разберат какво са говорили иносказателно. Ако му каже: „Аз дойдох за дъщерята“, ако му каже това веднага, няма да има този резултат.
Сега има много проповедници, които казват: „Ако не вършите волята Божия, ще идете в пъкъла.“ Както проповедниците разбират ада, той не е такъв, той не е място на мъчения, както те разбират. В ада има живот организиран, много комфортен, има забавления, музика. И Христос ходи в ада. Това не е най-голямото мъчение. Това са човешки души, това е един свят, дето хората се намират в илюзии. Илюзиите седят в това. Един млад турски ходжа се научил да пие ракия. Старият ходжа, като му проповядвал, му казал: „Колкото варела ракия изпиеш, тези варели ще бъдат на онзи свят закачени на врата ти.“ Младият ходжа запитал: „Ще бъдат ли пълни?“ – „Разбира се.“ Младият отговорил: „Тогава има какво да пия!“
Има неразбиране на онези велики закони, които съществуват в света. Адът е свят на илюзии. В Америка преди години един пише една книжка, писмо от онзи свят, от ада. Той описва така ада: там има една голяма трапеза с най-хубави яденета и хората стоят до нея. Тя върви напред и те – след нея. Хората искат да ядат, но не могат, защото трапезата отива все напред. Та, и сега, някой път, нали виждате, че нещо си го хванал, но на втория ден виждаш, че всичко това се е разсипало. А Божественото е това, което може да се употреби и което може да внесе растеж в него. Това, което дава светлина на ума, разширение на чувствата и сила на неговата воля, то е Божествено. В Божественото има едно свойство, че човек при Божественото расте, то отива от светлина в светлина, от сила в сила, от мощ в мощ. А пък при обратния процес човек постоянно губи, докато целият живот се обезсмисли. Следователно всяка една тревога, всяка една неестествена скръб, всяко мъчение, това е едно предохранително средство и показва, че другояче трябва да мислиш.
Божествено е онова, на което сега може да разчитате. Този ред, който съществува в света, той е неизменим засега. Само разумните същества в света могат да изменят сегашния свят. Аз го вземам в много широк смисъл: да се изправи целият сегашен живот, това е нещо грандиозно. От Невидимия свят постоянно работят в това направление. Христос дойде преди 2000 години да даде една нова програма, да измени целия ход на човешката еволюция. И като дойде втори път, ще даде пак друг ход. Пак ще даде изменение, постепенно изменение, докато хората се осмислят, докато влезе свободата на онази правата мисъл. А пък права мисъл може да имаме само когато се установи любов между хората. Защото само с любовта хората може да се познаят.
Ти не може да познаеш един човек, ако не го обичаш. После, обратният закон е верен: не може да го обичаш, ако не го познаваш. Две неща са верни: първо, трябва да го обичаш, после, да го познаваш. Да познаваш човека, но не отрицателното в него, но онова хубавото, което има в него. И когато се запознаете с някой човек, вие трябва да възбудите в него една от най-хубавите черти.
Всеки човек има някакви си дарби. Вземете този американски изобретател Едисон, който е бил едно бедно и просто момче, но имал заложени дарби. През големи мъчнотии е минал и се е проявил най-после, но имало кой да му даде подтик в света.
Сега хората са в едно обезсърчение. Всеки от вас ще каже: „Какво може да стане от мене?“ Ако нищо не може да стане от вас, то вие не бихте дошли на Земята. А щом сте дошли, вие имате известна мисия. И няма нещо по-красиво от това да почувствува човек силата в себе си. Като вярваш в силата, която е в тебе, тогава ти ще престанеш да боледуваш. Има хора, които сега правят опити. На някои хора дават каквато и да е отрова, бацили и не ги хваща. Другите хора могат да умрат. Тоя човек, който е здрав, никакъв бацил не му вреди, понеже бацилът, като влезе в човека, не може да намери храна. И отровата, като влезе в него, не може да намери материал, с който да работи. И Христос казва: „Ще вземете отрова и нищо няма да ви направи.“ Но един християнин с това знание, което сега има, той не може да постигне това.
Кой от вас е в състояние да оправи живота си, да задоволи всички хора? Това не е лесна работа. Сега спасението в света трябва да започне от жените. Ако майките дадат този устрем на децата… И всички хора трябва да дадат устрем на себе си, всеки да каже на себе си: „Аз мога да служа, аз мога да направя това.“ Сега всички хора ги е страх да не умрат от сиромашия. Но аз казвам: И богат да си, пак ще умреш от сиромашия. Сегашните хора трябва да умрат като светии, като хора на жертвата. Ако 500 милиона християни, ако всички биха решили да умрат за своята идея, знаете ли какъв преврат би станал? Ако всички християни биха имали Христовия ум, да турят всички свои сили и чувства в ход, какво преобразувание би станало! Даже в малък размер се забелязва законът как работи. Например в един дом, дето стопанинът и стопанката са в хармония, и децата са в хармония и се обичат. Няма спор между тях, те вървят напред. Дом, дето мъжът не вярва на жена си и жената не вярва на мъжа си, детето не вярва на своите родители и родителите не вярват на своите деца, този дом не успява. Дом, дето се обичат, успява. Няма две мнения по това. Ако твоят ум, сърце и воля са на място, ще ти върви и всички мъчнотии в света ще се превърнат в твое добро.
Сега аз говоря на онези от вас, които сте готови. Вие направете един научен опит. Някой казва: „Аз съм решил вече да служа на Господа.“ Аз го виждам, че след 4–5 години той дава пари под лихва. На Господа служи – по-малко лихва взема, отколкото другите. Направил едно преобразувание, но той не е приложил Христовото учение.
Когато аз говоря за милосърдие, че хората трябва да живеят даром, всички трябва да живеете по същия закон, а не да подавате ръка за просия. Аз изключвам всякаква просия. Според мене праведният човек не трябва да проси. Ако е за просия, той трябва да предпочете да умре, отколкото да проси. Аз бих предпочел да взема цигулката или да играя като танцьор, отколкото да прося. После, бих взел магическата тояжка и да търся, какво ще ходя да прося?
Сега ние изучаваме свещените книги, какво е казано в тях. Много християни има, които знаят от единия край до другия Библията, но онези неща, казани в Библията, има едно приложение. Когато отиваш при един човек, не предизвиквай в него лошите черти. Намери една добра черта в неговия характер. Сега аз говоря за хората, които са създадени от Бога. Ако някой няма да възприеме, не говоря за него. Аз говоря за хората, които ще възприемат. Той и разбойник да е, пак ще възприеме. Аз мога да ви приведа такива примери. Един християнин минава край разбойниците и главатарят на разбойниците го потупал по гърба и му казал: „Аз нямам никакво нареждане за тебе. Ти си свободен. Ти си добър човек, аз обирам богатите.“ Изважда от джоба си и му дава. Тогава разбойникът му казал: „Помоли се за мене да ми прости Бог греховете!“ Казал му, че му е дотегнал този живот. „Ако е възможно, и аз бих желал да вървя по твоя път, ще напусна разбойничеството.“ Това е човек, в когото съзнанието е пробудено. Това е мечът на Духа, който действува.
Всички вие имате по една свещ и по един фитил, но кибрит нямате. Всичко ви е готово, но идете при едного, който да ви запали свещта. Ще отидете да си запалите свещта, да си запалите у вас правата мисъл. Когато някой път аз говоря, някой казва: „Този човек какво ги е омотал, какви хитрини употребява!“ Ако е за хитрини, аз ги зная всичките хитрини. Но аз бих предпочел да бъда един танцьор на сцената и да играя, аз бих взел цигулката и бих свирил, отколкото да стана хитрец и да замотавам хората. Че, тези хора ще ме срещнат един ден и ще ми кажат: „Този път ли ни учиш?“ Аз, като минавам по един път, срещна едно дете, което не е учило като мене, но то ми показва пътя, казва: „Този е пътят.“ Ние се нуждаем от хора, които да кажат истината, а не да те омотаят. Като срещнеш човек и той ти каже нещо, да разчиташ на думата му. От това днес се нуждае човечеството. И това ще дойде у всички хора. Любовта има начин на възпитание, което хората трябва да научат.
На вас ви трябва да отидете и да запалите вашата свещ при някого. Вие ще кажете: „Няма ли да дойде той да ми запали свещта?“ Слънцето всеки ден изгрява, то е готово да запали вашата свещ, но защо досега не сте ги запалили? Че, Слънцето носи всичките блага, хиляди години изгрява и залязва. Единственото реално е то. Хиляди години то носи всичките блага. Ако вие знаете, вие бихте могли да възприемете от Слънцето толкова много енергия, че да лекувате всяка една болест. Ако вие разбирате слънчевите енергии, вие досега бихте направили житените зрънца като кокоши яйца. Ако бихте разбирали слънчевите енергии, които Бог е вложил от хиляди години, вие какво бихте направили?
Трябва да се изучава онази енергия, която иде от Слънцето. Това има приложение във възпитанието. Ако аз река да възпитавам, аз най-първо ще преустроя всички здания. Сега зданията са построени по един нездравословен начин. Зданието трябва да се построи по такъв начин, че да влиза широко светлина. Това ще дойде, но това трябва да се каже на онези разумните хора, които могат да приложат това. Училищата, църквите трябва да се направят по този модел. Когато Моисей построяваше скинията, Господ му каза: „Ще я построиш както си я видял горе.“ Сега еврейската скиния е разрушена, не се знае как е била построена. Има някакво описание там. Не само това, трябва да се направят някои други работи. Преустройство трябва да стане на човешкото лице.
Доброто е най-висшата форма, чрез която човешкият ум, сърце и воля могат да се изразят. Ако не си добър, ти нямаш формата, чрез която умът, сърцето и волята могат да се изразят. Доброто е формата, чрез която човешкият ум се изразява. Как се свири? Ще вземеш цигулката, ще я поставиш хоризонтално и ще вземеш лъка. Докато един цигулар се научи да взема лъка правилно и правилно да тури пръстите, най-малко му трябват 10–15 години и да се упражнява по 3–4–5 часа на ден. Че, ако вие не може да употребите половин или един час на ден, за да мислите върху онова мощното в света, как ще напредвате? Вие употребявате 3 часа да готвите. Ако аз вляза във вашата кухня, мене ми трябват само 15 минути, [за] да сготвя. Аз ще сготвя за 10–20 минути едно отлично ядене, но това ядене ще бъде за един светия.
Сега аз одобрявам този начин, дето хората искат да готвят добре. Аз виждам доброто желание у тях, но те не знаят още начина на готвене. В готвенето има един начин, има механически начин за готвене. Аз поддържам, че всичките готвачи трябва да са свършили 4 факултета. Готвач, който не е свършил 4 факултета, да не може да бъде готвач. Като ядеш от неговото ядене, да ти просветне умът. Да кажеш: „Колко факултета е свършил нашият готвач!“ Това е едно твърдение, което се нуждае от доказателство. Аз съм правил опити и съм дошъл до много отлични резултати за себе си. Но тази система, която имам, аз не мога да я поверя, понеже в нея има една опасна страна.
Вчера тук идва един от монастир да събира милостиня. Казвам: „Нямам пари.“ Казвам на един брат да даде за мене. Той носеше едно шише и каза: „Дайте ми светена вода.“ Казах му: „Всичката вода в чешмата е светена, вземете от нея.“ Тази вода, която Господ е осветил, е много по-осветена, отколкото ако аз бих я осветил. Тази вода, която природата, която Бог е осветил, тази вода е осветена. Аз, като взема вода, няма да кажа, че аз съм я осветил, но ще кажа: „Водата, която вземам, е осветена от Бога.“ Ако туря ръката си и вложа нещо, няма да кажа, че аз съм го направил, но Божественото в света освещава нещата. Само Той ги освещава. Той се колебаеше. Казах му: „Ще си напълниш колкото искаш и ще си вземеш.“ Той ме послуша, отиде и си напълни шишето оттам.
Аз ви казвам: Напълнете си главите с онази осветена светлина, напълнете дробовете си с осветен въздух, напълнете стомаха си с осветена вода, осветена храна по новия начин. В това е спасението в света, което сега иде.
„Благословен Господ Бог наш“
Тайна молитва
45-а неделна беседа, държана от Учителя на 9.IX.1934 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев.