Утринни слова - Четвърта година (1934-1935)
Към мене
Размишление
3 глава от Йеремия.
В тази глава се изнася миналото на човечеството. Който няма духовно прозрение, ще чете и нищо няма да разбере. Ако човек влиза в някоя школа и мисли, че знае много, нищо няма да постигне. Той трябва да бъде в положение на дете, което едва влиза в училището. То започва с буквите и докрая на годината разполага с 32 букви, т.е. с 32 ключа за влизане в тайната на човешката реч. Голяма придобивка е за детето знанието на 32 букви, но това още нищо не означава. Това са ключове само, които не разрешават още въпросите. Човек трябва да знае, как да си служи с тези ключове, кои врати да отваря и кои да затваря. Същевременно той трябва да знае, кога да отваря и кога да ги затваря. Да имате ключове, без да знаете, кои врати да отваряте и затваряте, това е все едно, да говорите за чистота, за морал, за любов, без да знаете, какво са те всъщност, без да можете да ги прилагате. Тази е причината, където хората говорят за чистота, а живеят вън от нея; говорят за морал и за любов, без да ги прилагат. Въпреки това, всеки мисли, че знае много неща. Наистина, знанията на сегашните хора са много по-големи от тия на миналите времена, но те не могат да се сравнят със знанията на бъдещите хора. Ако мислите, че със сегашните си знания ще влезете в рая, вие се самоизлъгвате. С тези знания и пред райските врати няма да ви приемат. Истинско знание е това, което човек носи със себе си и на този, и на онзи свят.За да придобие това знание, той трябва да се освободи от всички заблуждения. Това се постига само, когато човек е влязъл в пътя на себепознаването. При това положение, всичко, каквото знае за себе си, отговаря на действителността. Каже ли, че е християнин, наистина е такъв. Днес човек мисли за себе си едно нещо, а всъщност е друго. Сега всички хора трябва да се проникнат от желанието, да повдигнат съзнанието си по-високо, отколкото е било, за да разбират нещата в тяхната чистота и да не ги изопачават. Като говоря по този начин, мнозина мислят, че са големи грешници. Не е важно, дали сте големи или малки грешници; важно е, че пътят, по който вървите, не може да ви изведе на добър край. С вашия живот вие не можете да спечелите вниманието на Бога. Колкото и да се стремите към това, всякога ще останете далеч от Него. За да обърнете внимание на разумния свят, преди всичко трябва да се научите да давате. Някои хора знаят да дават, но повечето не са стигнали още до тази наука. Те дават от онова, което им е излишно, или това, което ще хвърлят. Някой господар се нахрани добре и като остане нещо в чинията му, дава го на слугата си. Той мисли, че е дал много нещо. Всъщност, това ядене предстоеше на хвърляне. Не се дава така. Даването е във връзка с дълбокото разбиране на Словото.
Който разбира вътрешния смисъл на Словото и го носи в себе си, той знае да дава. Даването е във връзка и с търпението. Не можеш да даваш, както трябва, ако си нетърпелив. Търпението пък се изпитва в живота. Можете ли да слушате спокойно и най-големите обвинения върху себе си, без да кажете една дума за свое оправдание? Можете ли, при най-големите хули по ваш адрес, да мълчите и да не се защитавате? Който не може да се въздържа, не е господар на положението. За да слушате спокойно обвиненията, които се сипят върху вас, повдигнете се високо в съзнанието си, да се отдалечите от тях. Ако може да издържа на обвиненията и хулите, човек ще издържи и на похвалите. Понякога е по-мъчно да издържаш на похвалите, отколкото на укорите и обвиненията. Защо трябва да ти се казва, че си гениален, даровит, добродетелен човек? Положението е ясно: ако си роден от Бога, ти си съвършен и грях няма да имаш. Ако някога си бил роден от Бога и си се отклонил, ти живееш в противоречия и заблуждения. Ако пък не си роден от Бога, ти си несъвършен. Трябва ли тогава да се лъжеш? Кой каквото и да ти каже, ти знаеш, че не си съвършен. И тогава, и на ласките, и на обвиненията ще гледаш по един и същ начин. За да не изпада в заблуждения, човек трябва да държи Божественото в ръката си като мярка, с която да мери нещата. Приложи ли тази мярка, той знае вече, кое е добро и красиво и кое не е. Доброто и красивото слага на една страна, а лошото - на друга страна и тогава се произнася за нещата. - Добър човек съм. - Добър си, но не пееш добре. Ако пееше толкова хубаво, колкото си добър, щеше да бъдеш съвършен. - Заслужава ли човек да бъде много добър при сегашните условия на живота? - Според мене, при всички условия на живота човек трябва да бъде добър. Да се задава този въпрос, това е все едно да казвате, че човек не трябва да пише чисто и красиво. Може да пише и зацапано, нечисто, но ако капне мастило върху някои важни думи от писмото, като го прочете, човек ще си извади криви заключения. После ще съжалявате, че хората не ви разбират. Ето защо, помнете: Когато пишете писмо на някое разумно същество, всичко трябва да бъде идеално - идеално чисто, с идеално красиви букви и с идеално съдържание. След всичко това чувате някой да казва: Доволен съм, че мога да пея, повече не искам, няма да ставам певец. Друг казва: Доволен съм, че разбирам нещата отчасти - повече не ми трябва. Наистина, всички хора няма да станат певци, музиканти, светии, но което знаят, трябва да бъде безпогрешно, без никакъв дефект.
Като четете трета глава от Йеремия, космите ви настръхват и се запитвате: Кои хора са по-лоши - сегашните, или тия, за които пророкът говори? Сегашните хора не са много лоши, но не са и толкова добри, колкото бъдещите. Значи, сегашният човек има още да учи и да придобива знания и добродетели. Не е нужно човек изведнъж да стане много добър, но всеки ден да прислагва по нещо от доброто към бъдещото си знание. Той трябва да гледа на живота като изкуство. Следователно, що се отнася до живота на душата, той е безпогрешен. Душата върви по свой път, който няма нищо общо с личния живот на човека, нито с живота на неговия ум и на неговото сърце. Дойдем ли до личния живот на човека, както и до неговия ум и до неговото сърце, там вече стават грешки. Умът и сърцето му са дадени като пособия, с които да работи, да преодолява мъчнотиите си, да живее по новия начин. Следователно, като говорим за грешки, имаме предвид човешкия живот. Обаче, човек прави усилия да излезе над обикновените условия, да придобие новото и да влезе в Божествения живот, който не е нищо друго, освен живот на музиката, изкуството и поезията.
Като ученици, стремете се към живота като изкуство. Не разваляйте Божествения ред на нещата. Той изключва противоречията и недоразуменията. Който се е домогнал до този живот, в един момент той може да прояви доброто в себе си. В един ден той може да стане и певец, и музикант, и учен. В Божествения свят нещата стават моментално, а в човешкия - с години. - Защо? - Защото в човешкия свят се приготвят, а в Божествения се проявяват. Дали ще проявиш Божественото, или човешкото в себе си, това зависи от степента на съзнанието, до което си дошъл.
"Обърнете се към мене", казва Господ на човеците. - Защо трябва да се обърнат към Бога? - За да ги научи да живеят добре, по човешки. Значи, не става въпрос за Божествен живот, но за човешки. Хората не живеят още човешки живот. По отношение на себе си, те имат съвършени отношения. Нека приложат тия отношения и към другите, за да разберат, какво нещо е човешкият живот. Ако правите нещо за хората, правете го, като за себе си. В това се заключава истинският морал. Някои вадят мед от кошерите си и го разпределят в различни съдове: в едни съдове слагат меда от тъмните пити, а в други - от светлите. Като дойде гост, когото не обичат и не уважават, дават му от тъмния мед. Като дойде някой, когото обичат, дават му от белия мед. Това не е морал. Или никакъв не давай, или, ако даваш, дай от хубавия мед!
Като изучава живота си, човек трябва да знае, какви възможности се крият в него, за да разбере, какво може да изисква от себе си. Някой иска да води чист и свет живот, говори за духовни работи и мисли, че всичко вече е придобил. Щом го поставят на изпит, разбира заблуждението си и се чуди, как така, след като е живял добре, след като се е хранил 20 години с вегетарианска храна, не е постигнал желанията си. Много естествено. Хиляди години той е бил месоядец, живял с дребнавостите и в 20 години иска да се посвети, да стане светия. Това е невъзможно. Преди всичко, той още не се е обърнал към Бога, а мечтае за Божествен живот.
Като ученици, вие трябва да се откажете от миналото, т.е. да го забравите. Едва след това можете да изучавате новото и да го прилагате. Всичко криво в мисълта трябва да се изправи. - Коя мисъл е права? - Това мъчно може да се определи. Няма правила, които определят мисълта, дали е права, или крива. Лесно е да кажете на човека да бъде добър, но мъчно е да определите, в какво се заключава доброто. Лесно е да кажете на човека, че не пее чисто и правилно, обаче, мъчно е да определите, в какво се заключава доброто и чисто пеене. Ще кажете, че има правила за музиката, по които може да се пее. И човешките правила са добри, но има правила, които природата е дала. Който влезе в училището на природата, ще възприеме нейните правила и закони и ще се научи да пее, както трябва. Първото правило, което трябва да се приложи, е любовта. Без любов няма музика. Без любов никой не може да пее. Изобщо, без любов няма постижения. Вторият закон, с който природата си служи, е мъдростта. Третият закон е истината. Следователно, каквато работа и да започне, човек трябва да вложи в нея любов, разумност и свобода. Ако не работи с любов, ако не е разумен и ако не е свободен, нищо не може да постигне.
Сегашните хора трябва да изучават живота като изкуство, като музика и като поезия. Да разбираш живота като изкуство, това значи, да знаеш, как да живееш; да го разбираш като музика, това значи, да знаеш правилно да пееш. Правилното пеене подразбира единство между мислите и чувствата. Не можеш да пееш правилно, ако не можеш да хармонизираш мислите, чувствата и постъпките си и не чуваш тона, който излиза от тази хармония. Доброто пеене подразбира музикалност и чистота на съзнанието. Да разбираш живота като поезия, това значи, да си разработил сърцето си до такава степен, че да прилагаш любовта към ближните си, както към себе си.
Човек е дошъл на земята, като във велико училище, да се учи. Вие седите, мислите и не знаете, какво да учите. Много просто - ще учите прилагането на любовта. Това ви се вижда чудно, защото мислите, че имате любов и я прилагате. Имате любов, но не тази, която повдига и възкресява човека. Който има любов в себе си, чудеса може да прави. Той може да докара дъжд на земята, но може и суша да доведе. Той знае Божиите закони и ги прилага. Каквото пожелае, става. Той познава живота като изкуство. Ако му потрябвят пари, лесно може да си достави. За него сиромашия, болести не съществуват. Любещият човек знае да пее. Достатъчно е да се спре на улицата и да запее, за да събере всички минувачи около себе си. Не знае ли да пее, а излезе сред публиката, всички ще му се смеят. Стражарят ще го хване за дрехата и ще му каже: Не вдигай шум, иди у дома си. За истинския певец всеки отваря кесията си, а за неграмотния - нищо не дава.
Като говорим за пеенето, мнозина казват, че само младите трябва да пеят. - Щом пеят младите, само те ще влязат в Царството Божие. Така е казал Христос. Той казва: "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие". Сегашните хора не стават деца, а въпреки това, искат да влязат в Царството Божие. Невъзможно е стар човек да влезе в Царството Божие. Няма такъв стих в Писанието. Да станете като малките деца, това значи, да се яви у вас желание да учите. Само децата учат. Дръжте в ума си положителната мисъл, че сте млади и можете да учите. Дръжте в сърцето си желанието да бъдете добри и да обичате. Каже ли някой, че не може да обича, той е пресъхнал извор. Изворът всякога тече и дава изобилно на всички. Щом си извор, който блика, ще пееш. И тъй, ще изучавате живота като изкуство, като музика и като поезия. Ще пеете, докато задоволите първо себе си, а после ближните си. Ще пеете на два гласа: първи глас, съставен от меките тонове; втори глас, съставен от силните тонове. Като пеете по този начин, постоянно ще сменяте мекото със силното и ще вървите напред. Ще каже някой, че сърцето му е празно. Щом се празни, може и да се пълни. - Изгубих любовта си. - Щом си я изгубил, ще я намериш. Това, което се губи, се намира; и това, което се намира, пак може да се изгуби. Това са положения, които се отнасят до човешкия живот. Обаче, в Божествения живот нещата не се губят. Намерите ли нещо в Божествения живот, никога не можете да го изгубите.
Пророкът предава думите на Господа: "Обърнете се към мене, за да се научите да живеете добре". Само по този начин вие ще знаете и да пеете добре. Добрият живот включва прави мисли, чувства и постъпки. Добрият живот включва музиката и поезията. Затова е казано: "Който пее, зло не мисли".
Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
36. Утринно Слово от Учителя, държано на 7 юли 1935 г.
София. – Изгрев.