Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 23 / 2010 г.
КРАСОТАТА НА ДУШАТА
Учителя
Пребъдете в мене и аз във вас. Както лозената пръчка
Не може да принесе плод от само себе си, ако не пребъде на лозата,
Така нито вие, ако не пребъдете в мене. Аз съм лозата, вие пръчките;
Който пребъдва в мене и аз в него, той приноси плод много...
Евангелие от Йоана, 15:4,5
Защо хората се обезсърчават? Защо са недоволни? Разбирането прави човека доволен, а не многото имане. Изкуство е да вижда човек доброто в живота и да го използва.
Един каменар предлага на един учен човек прост камък, тежък 3 кг. Той мисли, че камъкът е прост, но ученият знае, че в този прост камък се крие нещо ценно. „Колко струва?" „Едва ли струва и един лев, прост камък е. Ти колко даваш за него?" „Пет лева." Каменарят взима петте лева и е доволен, че е спечелил нещо от простия камък: „Добре, че има глупави хора, които дават пет лева за един прост камък." Ученият разчупва камъка и изважда от него скъпоценен камък; след време го продава за няколко милиона. Като се научава за това, каменарят остава недоволен, че за пет лева е продал такова скъпо нещо. Той среща учения и го пита: „Защо ме излъга?"
В такова положение изпадат и днешните хора. Много ценни неща минават през вас без да ги познаете. Големи са благата, които ви са дадени. Всеки човек е ограден с несметни богатства. Вашите мисли, вашите чувства и действия крият грамадни богатства, които вие още не оценявате. Вие ги продавате ефти- но, а после оставате недоволни.
Помнете: Бог, Който е създал хиляди вселени, е всемъдър и всезнаещ.Трябва ли при това да казвате, че светът, създаден от Бога, не е хубав? Който се осмели да каже това, той греши. Всичко, което е минало през Божиите ръце, е ценно. Нищо не може да се сравни с него. Но разбиране е нужно! Иначе човек не може да се убеди в ценността на Божиите блага.
Има един щастлив живот, който трябва да се изучава. Да престане недоволството! „Как ще бъда доволен, като нямам никакъв подтик?" Не търси подтика отвън. Търси го в самото доволство. Обичай всичко, което те обикаля, и ще бъдеш доволен. „Как ще обичам всичко?" Обичай! Нищо повече. „Мога ли да обичам всички хора?" Обичай! Числото на онези, които обичаш, определя степента на твоето знание. Ти знаеш, че Бог има само един Син, когото обича. При това казват, че Бог мисли за всички и обича всички, казват, че Той обича и грешниците. Ако мислиш, че в Единородния Син на Бога се включват всички живи същества, имаш право да казваш, че Бог обича всички същества. В Христа живеят и грешниците, и праведниците. Няма човешка душа, която да не живее в Христа.
Хората са недоволни, понеже поставят Христа вън от Бога, а себе си - вън от Христа. Така вие сами се осъждате на страдания. „Който пребъдва в Мене и Аз в него, приноси плод много... "
Помнете: Всяка душа носи големи богатства в себе си. Даже животно да влезе в дома ви - куче или котка, и то носи някакво благо за човека. Това хората го знаят и като дойде например лястовичка и свие гнездото си под стрехата, домакините се радват. И за щъркела казват, че носи щастие. Кравата, конят - и те носят щастие за човека. Слънчевият лъч е носител на голямо благо. Той е жив. Светлината не е само трептение, движение на въздуха, тя е жива, разумна сила, която прониква в човека и го обновява. И животът, и светлината, и топлината носят радост и щастие. И всеки лъч, излизащ от Бога, носи голямо благослове- ние за човека. Не мисли, че някой човек ти носи нещастие. Не, всеки човек носи щастие, благо както за себе си, така и за окръжаващите. Това твърди новото учение.
Защо страдат хората? Защото не оценяват човешката душа. Христос дойде на Земята да повдигне човешката душа, да я освободи и да покаже, че в нея са вложени несметни богатства. Казват, че Христос дойде да спаси погиналите. Аз пък казвам, че Той дойде да спаси човешките души - да извади скритите в тях богатства и да покаже истинската им стойност. Когато греши, човек не оценява душата си. Тогава той слиза в ада, в света на мъчението. Като съзнаваш това, не търси щастието си отвън, в този или онзи човек, но го търси в себе си.
Под „себе си" разбирам Бога в човека. Ако търсиш щастието си в Бога, в Божественото в себе си, ти си на прав път. Съзнай, че в тебе са вложени несметни богатства, които трябва да цениш. Между Бога и твоята душа трябва да има вътрешна връзка. Като съзнаваш това, ти всякога ще Му благодариш.
Казваш: „Как да обичам този човек, когато той не ме обича?" Това е криво разбиране. Как ще си обясниш обратното - той те обича без ти да го обичаш? Някой плаче, че хората не го обичат; някога плаче от любовта на своя възлюбен. Как ще си обясниш това? Плачеш, че те обичат, плачеш, че не те обичат. За да не изпадаш в противоречия, ще обичаш душата на човека, която никога не се изменя. В това именно е красотата на душата - че любовта й е вечна, неизменна. Достатъчно е само за момент да зърнете красотата на душата, за да не я забравите никога. Който е любил, за момент поне е видял красотата на душата. Няма човек, който като види душата, да не се влюби. Лошото за нас е там, че като я видим, тя веднага се скрива. Ходиш, плачеш, търсиш я, но не можеш да я намериш.
Следователно това, което човек търси и за което плаче, е красивата човешка душа. Тя не стои на едно място. От време на време само тя посещава човека за момент и веднага изчезва. Струва си човек да живее хиляди години на Земята само за този момент - да зърне красивата душа, да се наслади от красотата на живота й, да види с какво богатство разполага тя. Велик момент е да видиш своята красива душа! Целият свят ще те посети, всички хора ще се трупат около тебе, и те да вземат участие в твоята радост. Как ще се справите с всички хора? Милиони души ще се редуват, всяка на свой ред да зърне красотата ви. Какво ще правите тогава? Ще се молите на Бога да ви закрие по някакъв начин, да си починете малко. Ето защо Бог е скрил красотата на човека даже от самия него и я е оставил като негово бъдещо наследство. Казвате, че има красиви хора в света. Колкото и да е красив човек външно, неговата красота не може да се сравни с красотата на душата. Неизмерима е нейната красота.
Чувате някой да казва, че животът му е дотегнал, не му се живее. Защо не му се живее? Защото не е видял красотата, не е разбрал цената на истинското богатство. Да зърнеш красотата на душата - това значи да видиш Христа. Той е във всеки човек. Не е достатъчно само да го зърнеш, но трябва да бъдеш като
Него. „Какво да правим, за да дадем място на Христа в себе си?" Не цапайте душата си! Не засенчвайте лицето на красотата! Това значи: Не грешете! Грехът е тъмнина, която закрива светлото лице на душата. „Защо хората не живеят в душата си?" Защото не учат. Един мисли, че е беден, друг - че е лош, трети - че е слаб, болен, невежа. Това отчасти е вярно. Важно е как може човек да стане богат, здрав, силен, учен. Как? Като учи. Най-големият неприятел на човека е мързелът - не иска да учи. Големи усилия са нужни, за да заставят човека да учи. Малко хора съм срещал, които учат от любов. Без любов нищо не се постига.
Дръжте се за красивите мисли и чувства, които дават тласък в живота ви. Те са онази светлина, онзи пламък, който излиза от очите на красивата мома,на красивия момък.
Колкото пъти и да срещнете красотата, израз на любовта, спрете се пред нея,не я отмина- вайте.
Знайте: Кой каквото иска да постигне, ще го постигне. Кога? Когато възприемете идеята, че Бог е вложил несметни богатства във вашата красива душа. Единственото желание на Бога е да учите. Само така ще можете да служите. Щом служите, ще имате постижения.
Ние сме дошли на Земята да познаем Бога. Казано е: „Това е живот вечен - да познаем Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил." Да познаеш, че Бог е вложил в тебе красива душа, с несметни богатства. Бог се проявява именно чрез тази душа.
Когато бях в Америка, слушах Падаревски, който изпълняваше „Лунната соната". Тогава той беше млад, красив човек, с хубаво кръгло лице. След години гледах на кино „Животът на Падаревски". Там беше вече доста остарял. Направи ми впечатление, че свири със затворени очи; вниманието му беше съсредоточено, нищо не го отклоняваше от музиката. Имаше по-голяма дълбочина, по-голяма музикалност. Един е Падаревски, втори не може да се роди. В природата нещата не се повтарят. Но онова, което човешката душа носи в себе си, надминава Падаревски. Възможностите на човешката душа, изявени чрез него, представляват едва една стомилионна част от това, което е вложено в нея.
Какво представя „Лунната соната"? Любов на Луната, на студа. Значи има две възможности: да любиши вечер, на луна, и да любиш през деня, на слънце. Вечер няма условия за любов. Само душата може да люби вечер, за нея няма нощ. В нея е вложена всичката красота на живота. За красивата душа и лунната нощ е ден.
„Лунната соната" показва, че животът не е разбран както трябва. Всъщност по съдържание тя е слънчева, но е излята във форма на Луната. Зад Луната е Слънцето. Без Слънцето не можеш да видиш Луната. Значи всичко, каквото съществува на Земята е лунно, но зад Луната е скрито Слънцето. И зад нашия живот - живот на Луната - се крие Божественият живот, който постепенно се изявява. Животът на Земята е Лунна соната. Въпреки това, красив е нашият живот.
Днес и аз ви изсвирих едно лунно парче, Лунна соната. Радвам се, че сте дошли на този концерт. Като се върнете по домовете си, всеки да посвири тази соната на своето пиано. Няма по-красиво нещо от това, да бъде човек тих и спокоен, да носи мир в себе си. Погледни към небето и благодари в душата си за всичко, което ти е дадено. Когото и да срещнеш, виж в него присъствието на Онзи, Който е създал света. Добре е навсякъде да виждаш Бога. И във всички противоречия да виждаш скрито Божественото начало. Това е новото учение. То изисква от всички да отворят сърцата и умовете си, да видят истината, вложена от векове в тях.
„Това е живот вечен - да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си проводил." Това е Христос - проявеният Бог. Това е истинското учение - да познаем несметното богатство, вложено в нашите души.
Да позная моята красива душа, излязла от Бога - това е смисълът на моя живот. Това е смисълът на човешкия живот.
Резюме на утринно слово, държано от Учителя на 6 февруари 1938 г., София, Изгрев