Утринни слова - Трета година (1933 - 1934)
Ново разбиране за времето, том 1
КРАСИВАТА СТРАНА НА ЖИВОТА
Нарядът.
10 глава от Марка.
Красивата страна на живота е да оцени човек това, което има. Има две страни на живота: едната страна е външна, а другата страна е вътрешната. Тези две страни съставят едно цяло, но засега, в сегашното развитие на човечеството, външната страна се счита за най-важна. Там произтичат всичките спорове. Там има и гонения, и недоразумения. Недоразуменията съществуват още от началото. Човек сам е недоволен от това, което има. И на стари години той е пак недоволен от себе си. Защото казва: Туй, което желаех от живота, да беше на млади години, а то сега ми се дава. И самите промени, които стават с човека - младостта и старостта, това е пак външната страна на живота. Млад си, понеже така разбираш. Стар си, понеже така разбираш. Или другояче казано: Човек всякога става млад, когато сърцето господства. Всякога ставаш стар, когато умът господства. Всеки може да стане млад, ако направи сърцето си господар. Всеки може да стане стар, ако направи умът си господар. Това е разграничението, което трябва да разбирате. Казвате: Човек трябва да се води по ума си. Да се води по ума си е едно нещо, а да бъде умът господар е друго нещо. Да се води по сърцето си е едно нещо, а да бъде сърцето ти господар е друго нещо. Не е лошо нещо човек да се води по желанията си. Някой казва: Да не желая. Ако той се ръководи от всякакви желания, какъв ще бъде животът му? Какъв пък ще бъде този живот без никакъв подтик, без никакви желания? То е все едно да направиш къща без дървета, без камъни, без тухли. Самата къща е направена, сглобена е от стотина хиляди керемиди.
Когато се говори за Бога, за любовта, хората разбират само външната страна на живота. Във външната страна хората са успели много повече, отколкото във вътрешната страна. Когато дойде да мислим за вътрешната страна, ние мъчно можем да съгласуваме външната с вътрешната страна, понеже не са един или двама, които живеят на земята, а са хиляди и милиони хора, с които трябва да съгласуваме своите мисли и желания.
На пръв поглед животът на земята може да се разглежда като училище, в което човек е дошъл да се учи, но той не може да се учи, докато не живее. Някой път ние смесваме живота с човека. Можете ли да мислите за онова същественото, което съставя човека? Човек не е водата, която възприема, не е храната, която възприема, не е въздухът, който възприема, не е светлината, която приема. "Аз съм Пътят, Истината и Животът." Бог е Път, Истина и Живот. Но туй е външната страна на живота. Има една вътрешна страна и в този път трябва да ходите. Който ходи в пътя, той все ще се умори. Кой е онзи, който като е ходил на дълъг път, да не са излезли пришки на краката му? Кой е онзи, който като е ходил на дълъг път да не е страдал? Като излезеш вън, все ще има и дъжд, и вятър, и бури, лошо време и несгоди. Всеки мисли като излезе на този път, за който се говори, ще бъде като сегашните дами - облечен, нагизден, ще се разходи малко и като се върне ще каже: Ходих на разходка! Това не е никакъв път. Път е като излезеш на планината, да отидеш на най-високия връх. Този път не е направен тъй хубав, добре изгладен, но той е каменист път. Той сам по себе си не е лек, не е лесен. Аз говоря по този начин, за да се обясни външния живот. Най-напред ти имаш нужда от къща. Може да ти се проповядва да не желаеш къща, но и най-малката животинка гледа да си намери дупчица. Даже и една муха, и тя си има едно кюшенце в някоя стая. Все ще си намери една малка дупчица. Вземете рибите в морето, и те ще си направят една малка дупчица. Ще кажете Христос проповядва, че с къщи, с богатство не може да се влезе в Царството Божие. Богатството е условие да си направиш къща, да си доставиш храна. Всички, които проповядват какво е казал Христос, те сами друго вършат. Друг пък проповядва, че не трябва да се яде, а сам проповедникът яде. И светията може да проповядва да не ядете, но и светията се храни. Той очаква да му донесат нещо за ядене. Досега поне аз не съм срещал нито един светия, който да не се храни. Може да седи 5, 10, 15 дни гладен, но в него ще се създаде такъв апетит, че след това много сладко ще яде. Дали на ден ще ядеш един, два или повече пъти, злото не е в яденето. Ако този светия иска да покаже, че може да гладува, това е тщестлавие. Ако пък яде по 4-5 пъти на ден да покаже, че е силен, и това е тщестлавие. И в единия случай показва тщестлавие, и в другия случай. Тогава имаме два вида хора - болните са светии, те не ядат, а здравите са обикновени хора, грешници, които ядат. В живота, който яде много е здрав, а който яде малко е болен. В духовния живот пък онзи, който яде малко, той минава за светия - туй е външната страна. Онова, което отличава обикновения човек от светията, седи в друго едно качество. Светията не се безпокои, той е спокоен, той е благодарен. Светия е онзи, който е благодарен и на най-малкото. Той казва: Господи, и в десет дни веднъж да ям, аз съм благодарен! За толкова съм достоен. Аз не работя много, но цял ден седя тук и си мисля как да помогна на хората. Досега нищо не съм направил за света. Светията счита за добри хора ония, които показват как трябва да се работи, а лошите хора са според него будали, които трябва да се изчистят. Светията казва: Господи, много малко съм работил, никакъв плод не е дала нивата ми. И той знае, че е отговорен за това.
Този път, в който сегашното човечество се движи, е път на големи противоречия - и външни, и вътрешни. Аз вземам външния обществен живот и вътрешния, духовния, религиозния живот само като символи за изяснение на тази идея. И в религиозно отношение човек се намира в едно вътрешно противоречие. И в обществено отношение се намира в едно вътрешно противоречие. Нито външно човек е дошъл до положение да се примири, нито вътрешно. Също и народите - нито външно, нито вътрешно са дошли до едно истинско управление. Щом се образува едно общество, колкото и малко да е, пак се нуждае от едно вътрешно управление. Ето, аз забелязвам, когато искам да изнеса някои работи, колко е мъчно да се говори. Да се говори истината не е мъчно, но мъчно е да се разбере, да се приложи тази истина. В човека има едно хубаво чувство. Всеки човек иска да мислят добре за него, да го обичат. Туй е смисълът на живота, прав е той. Но казвам, човек трябва да има духовни условия, при които да живее. Да ви обичат, туй подразбира външните условия на живота, т.е. и хората да имат добро мнение за вас. Туй е външната страна на живота, тя е потребна. Защото ако слънцето не те обича, ако въздухът не те обича, ако водата не те обича, ако хлябът не те обича, тогава ти ще се намериш в едно трудно положение. Че ако въздухът не те обича и не иска да влезе в тебе, и каже "Аз на гости навсякъде ще вляза, но у тебе не бих дошъл", какво ще правиш тогава? Той ще каже: Може и без въздух. Не, ти ще почнеш да се задушаваш, ще почнеш да страдаш. Ако водата каже, че не иска да влезе в тебе, жаждата ще дойде. Ако хлябът каже, че не иска да дойде в тебе, гладът ще дойде. Ако светлината каже, че не иска да дойде при тебе, слепотата ще дойде. Това са изяснения, върху които човек трябва да мисли. След като разреши тези въпроси, тези мъчнотии, които са елементарни за външния живот, човек ще дойде до друга една вътрешна мъчнотия - кого да обича и кого да не обича? Ти в себе си не можеш да разрешиш кого да обичаш и кого да не обичаш, кого да избереш за свой приятел и кого да не избереш. Казвате: Казано е да обичаме всички хора. Може ли всички хора да се обичат? Питам: Всички хора в началото колко бяха? Вие се смущавате, как да обичате всички хора? Нали сте учили в училище как се привеждат дробите в еднакъв знаменател? Привеждате тогава. Колко души имаше в училището? Двама. Та когато се казва "Обичай всички", подразбирай - обичайте двамата, от които всички хора са произлезли. Хилядите листа не представят още хилядите дървета. Това са части от цялото. Цялото човечество представлява две единици. Значи двама души представляват цялото човечество. Или може да кажем, че цялото човечество е един дом от баща, майка и син, а някой път е от баща, майка, син и дъщеря. Те са емблеми на човешкия живот. И когато някой иска да встъпи в брак, да стане баща, това е идеята, която той иска да застъпи - идеята на целокупното човечество! Щом се ожениш, човечеството вече е в тебе. Ти представяш всички бащи, всички майки, всички синове и дъщери, които ти се родят. И тогава казваме на бащата: Обичай дома си! На сина казваме: Обичай баща си и майка си, братята си и сестрите си! До това разбиране трябва да дойдете. Няма друго обяснение, което може да ви даде по-светла идея как може да обичате всички хора. Правилно е, че всички хора трябва да бъдат близки като братя и сестри, като бащи и майки. Понятията баща или майка, брат или сестра, това са правила, по които може да се обича. Не можеш да обичаш баща си, както майка си и братята си. Ти не можеш да обичаш майка си тъй, както обичаш баща си, братята си и сестрите си. Ти не можеш да обичаш братята си както баща си, това са четири различни страни на любовта, които се отнасят за онзи, който иска да проучва същината на любовта. Той трябва да я проучва от любовта на бащата, от любовта на майка си и от любовта на сестрите си. И когато Мойсей е казал "Да възлюбиш Господа Бога Своего с всичкия си ум, с всичката си душа и всичката си сила", той е подразбирал именно тия четири неща: да обичаш Бога като баща, като майка, като брат и като сестра с всичкото си сърце. И когато ние говорим за любовта към Бога, ние разбираме единствения закон, който съществува в света. Да любиш Бога, туй е великият закон на Битието! Не се стремете да разберете какво нещо е този закон. Той всякога ще остане неразбран, той не може да се разбере, но може да се приложи. Защо трябва да обичаме Бога? Ако ти не обичаш Бога, ти ще изчезнеш; ако ти не обичаш Бога, ти не можеш да се проявиш. И ако речеш да се проявиш другояче, без Бога, ти ще бъдеш най-нещастния човек на света. Може ли да питате защо трябва да ходя, защо трябва да гледам, защо трябва да дишам! Казвате: Не може ли човек без да ходи? - Не може. - Не може ли човек без да диша? - Не може. - Не може ли човек без да се храни? - Не може. Тези са съществените неща, които изясняват друго едно противоречие в живота.
В цялата тази глава е изнесено едно противоречие. Това противоречие, това разбиране е съществувало преди две хиляди години, но гледам, че и днес съществува. Идва при Христа един млад момък, който иска да наследи вечния живот. Той казва, че е изпълнил целия закон. Христос му казва: Още една точка има на закона, която трябва да изпълниш. Ти се държиш за външния свят. Справи се с него първо, каквото имаш иди го продай и не го туряй в никоя банка, нито го раздавай на свои роднини, но го раздай на сиромасите, на своите братя, които си онеправдал, и ела тогава и Ме последвай. Всичките братя и сестри, които са онеправдани, на тях раздай богатството си. Този млад човек имаше много голямо богатство. Него го считаха за богат човек, ходеше добре облечен, с модерни дрехи. Той казваше: Да продам всичко, да раздам всичко и да тръгна бос и гологлав без никаква почит? Хората да ми се присмиват, да казват: Този не е с ума си, раздаде си имането. И какво ще придобия? За някакъв си вятър, за един живот, който никога не е виждал. И който и да го направи днес, все ще се намерят някои хора да му съчувстват. Най-после ще му кажат, че му липсва нещо. Ще му кажат: Можеш да живееш и като си богат. Може и като богат да си с Бога. Той трябва да бъде гений, трябва да бъде светия и трябва да бъде някой учител, който може да живее и да бъде богат, понеже тогава всичкото богатство на земята е на негово разположение, всичките хора са негови касиери. Този човек, който е свободен, той между хората дето и да иде, всички ще го приемат като добре дошъл. Защо ще го приемат? Той ще им се наложи. Той е гладен, но той ще иде при един богат човек. Дъщеря му умира. Той ще я излекува и ще получи един обяд. Ако вие ми дадете един обяд, аз ще възкреся дъщеря ви. Ако обядът не е готов, дъщеря ви няма да стане. Как ще има тогава и уважение, и почитание ще има! Питам тогава, ако вие имате тази сила, мислите ли че ще бъдете гладен човек? Храна ще имате и дрехи ще имате. Ама нямаш тази сила! Тогава гладен ще ходиш. Ще си сложиш парите в банката и ще кажеш: Гений не съм, светия не съм, аз съм обикновен човек, ще си сложа парите в банката. Там парите ще ме познават. Сега аз привеждам този пример на света, които живеят извън тази велика истина. Някои хора са забравили Бога. Човек може да забрави Бога, тъй както един син може да забрави баща си, майка си. И кога може да забрави? Той се влюбил в една мома и тя му казва: За баща си и за майка си не искам да мислиш. Ще отидем далеч от тях. Нали знаеш баща ти е такъв. - Някои снахи не искат ни при свекър, ни при свекърва да живеят. И синът със своята възлюблена не прави спор за нищо, той си е намерил една другарка - Ева. Първият човек имаше също една Ева, тя му даде следния съвет: Какво си тръгнал по ума на баща си, какво ще го слушаме. Да пристъпим този закон и из рая може да излезем навън! Какво ще слушаме, можем да се отдалечим от Бога. - И после се питаме защо идват страданията. Защото хората не обичат Бога. Един човек, който не обича баща си, той и тебе не може да обича. Един човек, който не обича майка си, той и тебе не може да обича. Един човек, който не обича и брата, и сестра си, и тебе не може да обича. Ти гледай човека - ако той обича баща си, майка си, брата и сестра си, той може да ти бъде приятел. Под думата "приятел" аз разбирам човек, който има правилно отношение към баща си, майка си, брата и сестра си. Това е приятелство. И всеки, който няма тези отношения, той не може да ти бъде приятел. Защото приятелството е основано на предшестващи причини. Питам: Ако баща ти, ако майка ти, ако брат ти и сестра ти не бяха вложили тази любов в тебе, щеше ли да съществува любов на земята? Изисква се едно по-дълбоко разбиране за тези неща. Като проповядвам на някои хора идеята да обичат Бога, те казват: Аз обичам Бога и никого другиго. Аз изпълнявам Неговата Воля. И гледам, тия хора започват да се отнасят с презрение към другите. Но аз им казвам, че хората около тях представят външната страна на Бога. Да обичаш Бога, това значи да виждаш всеки човек в лицето Божие. Само тогава ти ще бъдеш най-щастливия човек! Щастието седи в любовта! И вие казвате, че любовта причинява страдания. Вярно е, но неразбраната любов причинява страдания, а разбраната любов носи в себе си щастие.
Ние трябва да разглеждаме живота тъй, както го разглежда един пътник, който пътува дълъг път. Всеки ден той минава през нови места, които разглежда и казва: Тия места не мязат на ония, които съм минал. Някои казват: Аз съм преживял много неща. Туй, което си преживял не мяза на ония места, през които си минал. Местата, през които си минал не мязат на ония, които ти предстои да минеш. Ти знаеш само онова, през което, си минал, но не и онова, през което не си минал. Някой мисли, че като стане на 80 години, много знае. Той ще знае толкова, колкото знае едно дете. Колкото детето знае, толкова и старият човек знае какво го очаква след смъртта. За това той нищо не знае. Това знание, което сега има, не може да го ползва в бъдеще. Пътят, който остава, изисква едно качество, което е необходимо за него. Той изисква здрави крака и сила, защото пеш трябва да ходиш. Храна трябва да носиш. За вода трябва да помислиш, въздух трябва. Та като станеш сутрин, всичко това ти е потребно. При това, в този път на най-далечните пространства, ще има една странноприемница. В този път ще има много прах, много големи препятствия, много бури ще има, сняг, вятър, дъжд. На кого ще се сърдиш? На Господа ли ще се сърдиш? Ще кажеш: Как е възможно Господ, Който е предвидил този път, да е позволил на вятъра да духа или на снега да вали? Път, по който има много прах знаете ли как ще го тълкуваме? Много грешни хора са минали по него. Всичкият прах в света се образува все от грешните хора. Път, в който има много малко прах, праведни хора са минали; път, в който има много кал, много грешни и неразумни хора са минали. Законът е същият. И страданията в този път, в който се намираме, пак означават същото. Ако хората не могат да живеят помежду си, това са грешни хора, всеки човек живее само за себе си. Аз може да имам всичкото най-добро желание към хората, мога да ги обичам, но какво мога да направя с това? Като човек аз нищо не мога да допринеса на тези хора - хляб не мога да им дам, вода не мога да им дам, въздух не мога да им дам, светлина не мога да им дам. Тези неща не са мои. Тези неща Бог им е дал. Най-голямото престъпление, което хората сега правят, е че продават Божия хляб, Божията вода, Божието Слово. Те не могат да продават само въздуха и светлината, но сега и светлината почнаха да продават. Понеже и светлината продават, затова сме я закъсали. За предпочитане е като нямаш пари, да седиш в тъмнина. За да не се охарчвате вечер, трябва да седите в тъмнина. Има един живот, един свят, дето хлябът е свободен, водата е свободна, въздухът е свободен, светлината е свободна. Къде е този свят не питайте. Във всяко едно отношение хората искат да имат хляб без пари и водата да бъде без пари, и въздухът, и светлината да бъдат без пари. Всичко искат да е без пари. Но не знаят как да го постигнат. Чудна работа, че те имат същия закон в дома си. Да направят един свят като един дом. Тогава аз си задавам въпроса: Колко пари трябва да плащаш на баща си, на майка си? Нали вкъщи всичко се върши без пари? Отвънка с пари се върши, и отвътре с пари се върши. Синът като дойде от работа, той не казва на баща си: Татко, пари искам. Цели 20-30 години работи с баща си и преди да замине, бащата казва: Синко, аз ще ти оставя всичко. Но тъй се случва, че нищо не му оставя. По какво се отличава слугата от сина? Като се свърши месеца, слугата казва: Господарю, ще платиш, без пари не се работи. Синът казва: Татко, не съм свършил работата, която ми даде. Сега ще си почина, а утре каквото ми кажеш, ще гледам да изпълня волята ти. Така се живее. Трябва да има разбирателство между бащата и сина. Бащата обича сина и синът обича бащата - има споразумение между тях. А слугата не обича господаря си. Това е по отношение на физическия свят. Сега всичките противоречия произтичат от слугите и господарите. Нито господарите плащат както трябва, нито слугите работят както трябва. А бащата плаща. Той е дал на сина си половината от това, което има. Бащата трябва да даде един образец как трябва да живеем. Ще постъпваме тъй, както Бог постъпва. Бог е дал хляба даром, водата даром, въздуха даром, светлината даром и живота даром. Единственото нещо, което Бог изисква от нас, то е да живеем добре. Това се изисква навсякъде. И добрият живот не може да се постигне по никой начин, освен с Любов към Бога! Тогава направете един малък опит да живеете поне един ден по тези правила: хлябът ви да бъде без пари, водата без пари, въздухът без пари, светлината без пари. И при това положение да няма никакъв спор. И тогава турете господарите и слугите вън от къщи. Нека има господари и слуги, но не вкъщи. Според мене слугата като влезе в дома, да остави дрехата си извън къщата и да не влезе в къщата като слуга, но да влезе като син. Слугата отвътре е син, а бащата отвътре е господар, а отвънка е слуга. На физическия свят във всеки случай може да бъдеш и господар, и слуга. Като влезеш във вътрешния живот, трябва да станеш баща. В този смисъл бащата жертва всичко. Ние трябва да играем ролята на бащи и майки, на братя и сестри. Само че бащата прави това по един начин, майката по друг начин, сестрата по трети начин, братът по четвърти начин. Значи има четири начина на самопожертване. Казва се в Писанието: "Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него". И тогава щом животът се уреди вътрешно, отвън той лесно може да се уреди. Защото ако един човек има Божията Любов в себе си и би отишъл в света да работи, най-малко десет души биха отишли да работят с него заедно. Ако отидеш на нивата да работиш от любов, най-малко 20 души ще дойдат с тебе да работят на нивата. Ако пък не ви обичат и вие нямате тази любов, всеки ще дойде, ще ви погледне и ще си замине. Често на вас ви е тежка работата в къщи и казвате: Дотегна ми тази работа. Искате да имате слугиня вкъщи. Дом, в който има слугини, той не може да бъде щастлив дом. Дом, в който има вътрешни слуги, не може да бъде щастлив. Живот, в който е застъпена идеята, че трябва да има господари, не е прав. Ти не можеш да бъдеш господар, ако нямаш слуги. На кого ще господаруваш? Ако ти направиш един дом и повикаш слуги в дома си, не създаваш ли нещастие, не създаваш ли злото? Ако в себе си допуснеш идеята за господаруване, ти си създал злото вече. За да избегнеш злото трябва да държиш слугата вън от себе си. Можеш да бъдеш господар само на физическия свят, но господар в духовния, в Божествения свят не можеш да бъдеш. Когато Писанието казва, че един господар трябва да имате, това подразбира единството в живота, да се премахнат всичките противоречия в живота. Щом има много господари, ще има много противоречия. Щом има много слуги, ще има много противоречия.
Искам да ви предам онова широко схващане за живота, което при сегашните условия можете да приложите. Опитайте, не е лесна работата да се живее без разбиране. Някой от вас е принуден да работи като най-прост работник с 50 лева заплата, а 50 лева при сегашните условия какво са? Да идеш в един хотел, с 25 лева едва можеш да минеш. Ами сутрин, на обяд и вечер нали трябва да ядеш. Не зная докъде ще стигнат, тъй като хората са отвикнали да живеят.
Целият живот се намира в едно голямо мъчение, като жена на която предстои да ражда. И цялата епоха сега е една епоха на раждане. Иска да роди нещо, но дали ще се роди или не, не се знае. Въпрос е, защото както една жена може да пометне, може да роди мъртво, а може да роди дете здраво. Така сега всички добри хора бабуват на човечеството, все очакват нещо. Нещо трябва да се роди, но не се е родило нищо, няма го това дете още. Всички усещат това, но какво ще се роди, мъжко или женско - не се знае. Защото господарите вървят по линията на мъжете. Аз ги определям тъй, а слугите вървят пък по линията на жените. Мъжко или женско, човек трябва да се роди! Ние не искаме ни мъжко, ни женско. Мъжкото и женското се родиха, ние ги знаем. То е хубаво, ние се радваме. Сега туй, което трябва да се роди, човек трябва да бъде. Двете в едно трябва да бъдат. Не е въпрос за мъж или за жена. Мъж или жена, то е физическият живот, външната страна на живота. А човекът е единството на живота. Така трябва да се разбира великата идея, ние не трябва да отричаме сегашния живот. Ама какво трябва да правим? Ще живеем тъй, както животът върви. Но онзи, новият живот, в който влизаме, той изисква друго разбиране! Тъй, както човек трябва да се откаже от своите детински идеи, като стане възрастен. Тъй, както човек трябва да се откаже от своя възрастен живот и както старият трябва да се откаже като му дойде времето. Това са стъпала. Детето не трябва да се отклонява преждевременно от живота. Но като му дойде времето, да се откаже. Трябва да престанете да живеете като дете в зрялата възраст.
Първото нещо, което ви трябва и което ще ви даде един вътрешен мир и една почивка, то е любовта в нейните нови разбирания. И аз ще ви представя само една картина. Представете си, че вие сте един затворник, седели сте 4-5 години в затвора, не сте видели нито лъч от слънцето, нито чист въздух сте имали, нито чиста вода. Но ако се отвори един малък прозорец и видите слънцето, знаете ли каква радост може да принесе тази светлина?! Още нямате тази опитност. Разправят за едно американско магаре, което живяло 5 години в един рудник долу в земята и возело каручките, а там било тъмно. Като го изнесли след пет години отгоре, отвънка, че като викнало магарето, зарадвало се, скачало, търкаляло се това магаре. Този рев, това търкаляне е голяма радост. Така и ние трябва да се зарадваме от тази светлина на живота. Трябва да излезем от лошите условия на живота. Там, в рудника, щастлив живот не може да има! Единственото нещо, което може да ни изведе от тъмния рудник, то е Божията Любов! Без любов не може да се постигне нищо! Тя ще надделее над всички мъчнотии. Божията Любов трябва да влезе като една мощна сила, да обнови живота ви, да преодолее всички мъчнотии - тя е спасението, което трябва да стане. Свободата, която човек трябва да има, светлината, която човек трябва да има, животът, който трябва да има - чрез тях човек трябва да разбере новата любов. Не се смущавайте за живите и за мъртвите; не се смущавайте, че едни са будни, други спят! Които спят си почиват, а които са будни - работят. И едните, и другите нека си свършат работата. Не е лошо човек да спи и не е лошо човек да работи. Нека си работи, като се умори - да иде да спи. Умрелите като си починат, ще дойдат на земята, а живите ще идат на техните места. Няма нищо. Говоря ви за една истина неотвлечена. За слепия човек светлината е далече. Но далече ли е светлината? Тя е до него. Да се отворят очите му, той веднага ще стъпи до светлината. Глухият до звука е далеч, но щом се отворят ушите, чува. Любовта е близо до сърцето на човека, стига човек да отвори, да възприеме тази любов. Хора, на които слухът е отслабнал, трябва да им се вика много силно да чуят. При новата Любов се изисква най-тихото говорене, да можеш да схванеш веднага, да разбереш какво иска да каже тя. Само като си помръдне човек устата, да чуеш. Дотолкова чувствително трябва да бъде сърцето на човека на Любовта. Не да напуснем сегашния живот, но да напуснем сегашните условия. От сегашния живот като от училище, трябва да научим нещо. Човек не трябва да бяга от живота! След като е свършил училището, ще го напусне. Той има право, но преди да е напуснал училището, той трябва да научи всичките предмети, които има в училището, всичкото знание, което е потребно за неговия живот трябва да го придобие. При всички условия човек да бъде весел, да бъде доволен е мъчна работа. Не е лесна работа и да бъде човек слуга, да му заповядват. Господарят заповядва, господарката заповядва и господарчето, и то заповядва. Та трима души господари се събират. На един господар да слугуваш е лесно, но като имаш двама господари, и двамата господари се различават. Единият господар обича да пие топла вода. Ако не си му стоплил водата, ще те нахока. Другият господар обича студена вода да пие. Третият господар пък обича освен водата и малко сладко. И ти не знаеш какво да правиш. При тия условия ти се намериш в чудо. При тия господари ти всякога ще бъдеш гълчан: че водата не била топла; втория път ще бъдеш гълчан, че водата не е студена; третия път ще бъдеш гълчан, че във водата няма сладко. Таман научиш това, единият господар реши да пие обратно - не топла, а студена вода. И другият господар се обърне, казва: Аз напуснах студената вода, сега искам топла вода. И най-после всички се убедят, че във водата трябва да има нещо сладко, сладчина трябва да има. После пък казват: Ние напуснахме правилата на студената и на топлата вода и искаме водата да бъде сладка. Таман си научил това, и те пак се връщат към старото правило. И ти трябва да учиш всеки ден кой ден е за топла вода, кой ден е за студената вода и кога за сладката вода. И ти ще се намериш в чудо, и все ще бъдеш гълчан. Това е голямото противоречие, което ние сега опитваме - учим как да се живее. Учим, учим и все оставаме ненаучени. Един ми казва: Да ти кажа, Учителю, мене ме е страх да идвам на твоите беседи. Почнах да се боя, колкото пъти съм дошъл, все за мене говориш. Нарочил си ме, все към мене гледаш. Не смея, пък и щом се скрия някъде, ти и там току се покажеш. Казвам: Извини ме, че съм ти причинил тревога без да искам. Но ни най-малко не съм имал тебе предвид. Изнасям известни принципи как трябва да се живее. Всички хора трябва да живеят добър живот. Откъдето и да вземеш, все ще засегнеш някого. Не се сърдете ако нещо ви упрекват. Помислете си, че не човек ви упреква, а вятърът е виновен, вятърът е, той носи думите. Някой път говори тихо, а някой път силно. Та като излезе вятърът от устата му, слушай го. Ако има нещо разумно, приеми го, ако не, остави го да си върви по света. Дума дупка не прави. Хвалят някого, пак същото. Дали те укоряват или хвалят, все едно е. Казват: Хвърленият камък във водата, не се връща нагоре. И хвърлената дума, и тя не се връща назад. Ако не се връща, какво трябва да правиш тогава? Не хвърляйте камъни, които потъват във водата. Не изпращайте думи в света, които не се връщат!
Проявената Любов на Духа, Проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
10. Утринно Неделно Слово, държано на 26 ноември 1933 г., 5 ч. с, София - Изгрев.