Акордиране на човешката душа - том 3
КОЙТО РАЗБИРА ВРЕМЕТО, ТОЙ Е МАГ
На братска вечеря у сестра Я. бяха поканени доста братя и сестри. Изпълни се и съседната стая и в нея наредиха маси. Сестра И. даваше вечеря в дома на сестра Я. Тя бе седнала на масата до Учителя. След вечерята изпяхме няколко песни и сестра И. каза: „Учителю, колко сме щастливи в този момент от Вашето присъствие. След тези песни ние сме в едно Божествено състояние. Как желаем да бъдем винаги с Вас!“
Отсега нататък няма раздяла между мен и вас!
Почна разговор:
Земята е място на малките мистерии. Човек като научи малките мистерии, може да пристъпи и към големите. Светът е неизследим. Едвам сте надзърнали в науката – има закони, които да се изучат. Това, което сте научили, в сравнение с онова, което има да учите, е като височината на Айфеловата кула спрямо тази на Хималаите. А това, което сте били в сравнение с днес, то е като височината на една колиба спрямо височината на Айфеловата кула.
Всички видове съзнание се проявяват във времето, затова има и време на растенията, и време на животните, и време на обикновените хора, и време на ангелите. Сутрин, когато се отвори интензивна работа за човека, животните спят. А вечерно време, когато човек спи, животните са активни. И светските хора са будни до полунощ – тогава лягат и се събуждат към 9 или 10 ч. А духовният човек към 3 ч. сутринта се събужда и работи. След духовната работа рано сутрин следва физически труд, но дойде ли 9 ч., физическият труд ще престане, и трябва да се работи 3-4 часа умствен труд, после подир обед – умствен и духовен труд, вечер е също хубаво за умствен труд. Който разбира времето, той е маг.
Съзнанията определят стойността и качествата на времето. Представете си, че времето е един плат – твоето време се тъче сега. Това, което се изработва във времето, то прави времето ценно. Към 3-4 ч. сутринта напредналите същества работят интензивно умствено и духовно и затова и вие използвайте дейността им, молете се тогава, когато и те се молят – заедно с тях. В една секунда светлината изминава 300 000 км. Същество, което изминава това пространство за една секунда, то го схваща подробно. За да изминеш ти това пространство, колко години ще ти са нужни, ако всеки ден извървяваш пеш по 100 км? Отговорът е: за 9 години. Значи съзнанието на 9 години е събрано в една секунда. Нашето съзнание е повече развито при страданията. Тогава имаме по-добро схващане за времето, отколкото при радостта. Когато страдаме, като че ли повече време минава, отколкото при радостта. При страданието повече помним и вследствие на това страдаме повече. А времето за радостта у ангелите е толкова развито, че ако им дадеш хилядолетното страдание на един цял народ, то те ще го възприемат като едно малко щипване, като една малка аномалия, която трае кратко. Толкова е малко това страдание за ангелите в сравнение с тази голяма радост, която имат.
Един човек видял, че приятелят му ще сглупи, ще извърши една беля, затова намислил да го сплаши. Той се направил на голяма мечка и се нахвърлил ненадейно. После онзи разправил как го газила мечка, но казал, че в нея имало малко човещина. Усмихнал се човекът и попитал приятеля си така ли ревяла мечката – и заревал с пълно гърло. „Ти отгде знаеш?“ – смаял се пострадалият. – „Ами аз я чух.“ Преводът е такъв: при страданието мечката е преоблечен приятел.
Съзнание за Мъдростта се развива, когато човек не се оплаква и схваща положителната страна на страданието. Тогава той разбира причините и последствията. Когато човек е благодарен за доброто, то остава, а когато е благодарен от злото, то си заминава. И когато е неблагодарен от доброто, то си заминава, а ако е неблагодарен от злото, то остава. Благодарността изпъжда страданието и задържа радостта, а неблагодарността изпъжда доброто и задържа скръбта. Щом човек схваща, че всичко е за добро, той добива сила да носи скръбта с радост. Остава скръб само 25 на сто и се носи лесно. Изисква се знание, изисква се геройство. Забележете, че апостолите, след като ги набиха, радваха се – те се удостоиха да ги бият за Господа. Това е силата. Това е новото схващане.
При всяко страдание има Същества от Невидимия свят да помагат. Страданието не е на един човек, то е колективно. Един ден народите ще разберат, че радостта трябва да бъде обща за цялото човечество, а не само за един народ. И когато дойде това съзнание, тогава няма да има страдания. Скръбта винаги иде в резултат на допуснато престъпление. Щом дойде страданието, трябва да знаеш, че си в пещта и се печеш. Опечеш ли се, изваждат те. Като направиш погрешка, пак те турят в пещта и те пекат. Душата в човека схваща това, но човекът на плътта вдига шум. Като страдаш, нещо в теб ти казва: „Ще се оправи тази работа“, но ти не знаеш как ще се оправи. И наистина се оправя и виждаш по кой начин се е оправила.
Някой път, без да има причини, скърбиш, защото друг страда и ти преживяваш неговото страдание. Например при болки в малкия пръст на крака страдат и другите органи. Също такава връзка има и между хората, защото всички хора са като органи в един колективен организъм. И колкото човекът, който страда, е по-близо до теб, колкото повече го обичаш, толкова повече страдаш.
Обаче има и друго в живота – синът умира за християнството и майката се радва, че той умира като мъченик, казва си: „Няма нищо, ще се видим“, което е право разбиране. Христос показва на своите ученици и на първите християни как най-лесно да ликвидират с кармата – по пътя на страданията. Те са вече свободни: ще дойдат, но не по закона на кармата. Има хиляди души горе в Невидимия свят, които проповядват. И грешникът като спи, те му проповядват, говорят му и му показват образи, и като стане сутрин, има една промяна в съзнанието му.
Една сестра каза: Сънувах, че проповядвам.
Това е хубаво. Това показва, че се пробужда съзнанието Ви.
Ако вечерно време не занимават хората в Невидимия свят, за да ги поучават, докато спят, то на Земята не би се живяло. В Слънчевата система Земята е най-ниското положение, в което душата може да слезе. Ние сме отговорни не за погрешките, а защо не ги изправяме, както ученикът е отговорен защо не учи, за да поправи получената двойка.
Един богат търговец на кожи, по време на сън, като отишъл в Невидимия свят, се видял в чудо – притискали го крави със съблечени кожи и мучали. Като се събудил, раздал всичкото си богатство, после, като отишъл пак в Невидимия свят, видял в съня си животните, облечени в кожа. Каквото е за животните, такова е и за хората. Ако някой цар или министър избие хиляди хора, то те в Невидимия свят ще се явят пред него, ще го наобиколят и ще плачат. Тогава какво ще бъде? Толстой много живо описва сражението при Бородино. Викът на падналите на бойното поле заглушавал рева на топовете, 50-60 000 души ревели – кому крак откъснат, кому – ръка, кому – промушено сърцето. Можеш ли, като слушаш тези хора да пищят, да бъдеш спокоен? Ще се покърти сърцето ти.
Генерал Савов, 2-3 месеца преди да умре, всяка нощ е имал видения, в които идвали тези, които бил заповядал да убият. Човек трябва да се откаже да бъде генерал, да се откаже да води хората на бойното поле.
Един наш млад приятел ми каза: „Има Промисъл!“ Цял ден го е стягала една мъка и горещо се молил да го отмине това, което усещал, че го грози. Действието се развило вечерта към девет часа. Връщал се през Борисовата градина. Спрял се вледенен и си помислил дали да върви напред, или да се върне. Наблизо се криел един агент, който причаквал един апаш да му тегли куршума. Той се заблудил, прицелил се в нашия приятел и щял да натисне спусъка, ако шапката му, без никакъв вятър, не била паднала пред очите му. След това агентът излязъл от сянката на своето прикритие и казал: „Ти си спаси живота. Аз мислех, че си апашът, и щях да гръмна по теб, но ми падна шапката.“ Случката разтърсила и двамата – имало намеса от Невидимия свят. Агентът се изплашил от постъпката си – насреща му стоял невинен човек. Нашият приятел благодарил на добрия промисъл, а и на апаша му се разминало.
Човек трябва да бъде в постоянна връзка. Казано е: „Бдете и молете се.“ Човек трябва да бъде в контакт с Небето, защото не знае това, което има да му се случи. Ако някое злощастие е определено, молитвата може да го отмени. Може, може, и още как! В тези работи чудеса могат да станат, стига молитвата да е силна. Божията ръка не се е отменила да спасява. Всички имате опитност, но като дойде мъчнотията, пак се колебаете.
Всякога човек да е готов, да има готовност да изпълни Волята Божия. Да вижда в своята опитност и в опитността на другите Божия промисъл. Щастието е във връзка с Божествения свят, с Божественото съзнание. Щастието зависи от единението с Бога. Истинското щастие е в Бога. Върнеш ли се в Дома си, със съзнанието си ще почувстваш единството или ще изпиташ Нирвана. Нирвана е мястото, дето се чувства единството на нещата. Отидеш ли в Нирвана, разбираш, че определени причини дават и определени последствия, тогава осъзнаваш, че този път, по който си минал, е най-добрият. Сега никой не може да те убеди в това, но само в Нирвана ще се убедиш, че този път, по който си минал, е най-хубавият. Тук ти казваш, че може и по онзи път, обаче не знаеш какъв е той и не е важно само началото на пътя. Ако човек сега знае своето бъдеще, ще бъде страшно – никой не може да се освободи от ретортата. В бъдеще заминаването отвъд ще бъде дематериализация, също така и раждането ще бъде материализация.