Като чуха
Неделни Беседи, 17.11.1918 Неделя, София
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си" От Матея 22: 22
”И като чуха, зачудиха се.” Важна дума в този стих е глаголът чувам. Чувам и слушам са синоними. На какво се зачудиха? На отговора, който Христос даде на въпроса: да се дава ли дан на кесаря?
Повдига се въпрос за даването. Често става въпрос за слугуването. Даването има отношение към дълга, а слугуването, т.е. служенето към Любовта. Да даваш, това не е особено качество, защото ти си длъжен да даваш. На въпроса, който учените зададоха на Христа, трябва ли да се дава дан на Кесаря, Христос отговори: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.” Кесарят е цар, а царят – човек. Значи, същият въпрос може да се преведе с думите: трябва ли да се дава дан на човека? Животните, като по-нискостоящи от човека, му дават данък: месо, мляко, яйца, вълна, мас, труд и др. В това отношение, човек е кесар на Земята.
"Като чуха, зачудиха се." Да се чуди човек, това не показва, че е убеден в Истината. ”И като чуха, зачудиха се." Не се казва, че слушаха, но чуха само Неговия отговор и се зачудиха, че толкова лесно разрешил въпроса.
Като искаме да уловим някое животно, което се изплъзва от ръката ни, чудим се как не сме намерили начин да го задържим. Често учудването се изразява в негодуване. Много неща чуваме в живота. Например, говори се, трябва ли хората да се обичат. Едни казват, че трябва да се обичат, а други казват, че не трябва. Защо не трябва? Защото нямат сметка да обичат. Който много обича, много дава. Чува се да казват, че който иска да бъде щастлив, не трябва да служи на Бога. Защо? Защото служенето на Бога е свързано с даване. Значи, трябва да изпразниш кесията си, а това не е износно. Ако даваш на бедни, за тебе нищо няма да остане, кесията ти ще се изпразни. Даването и вземането вървят заедно.
Не мислете, че даването във всички случаи е добродетелен, положителен акт, а вземането – отрицателен. В едни случаи даването е добро нещо, а в други – лошо. Същото е и за вземането: някога е добре да вземаш, някога е лошо. Ако дадеш на човека отрова, горчив хап или ритник, това даване не е добро. Обаче, ако дадеш на бедния дрехи да се облече, пари – да се нахрани, това даване е на място. И при вземането има два процеса: положителен и отрицателен. Не е добре да вземаш жената, децата, къщата на човека и да го оставиш в скръб и лишения. Добре е да вземеш дълга на ближния си, ти да го изплатиш; добре е да му вземеш болестта. Новият морал изисква от човека такова даване и вземане, при което няма никаква щета. Това са два процеса, които трябва да имат предвид повдигането на човешката душа.
"И като чуха, зачудиха се." И до днес още хората се учудват на проявите в живота и се запитват, съществува ли Бог, или не съществува. Който има да дава, отрича съществуването на Бога. Който има да взема, признава, че Бог съществува. Същото виждаме и в личните отношения на хората. Когато някой има големи дългове, отрича своя кредитор и казва, че е умрял. Ако го питат: “Къде е твоят кредитор?”, той отговаря: “Няма го, не съществува, отдавна е умрял.” – Не съществува, защото има да плаща. Някои хора, и като имат дългове, пак признават съществуването на Бога, защото са готови да плащат задълженията си. Книжниците и фарисеите чуха Христа, но си отидоха, не искаха да Го слушат. Така правят някои хора. Чуват да се изнася някаква нова идея, но не слушат и си отиват по домовете. Сега и аз проповядвам: едни ме чуват, други ме слушат. От онези, които слушат, се явяват такива, които търсят лек начин за възприемане и прилагане на Христовото учение.
Един българин останал неучен, не знаел да чете и пише, нямал и занаят. Това било в старо време. Той се заел сам да се научи да чете и успял, но толкова малко, че с това знание не могъл никъде да си отвори път. Ходил тук-там, дано намери някакъв занаят, да изкарва прехраната си лесно. Един ден срещнал един свещеник с котле вода в едната ръка и с китка босилек в другата. Той ходел от къща в къща да ръси и да чете молитва. “Ето една лесна работа за мене!” – си казал българинът. Отишъл един ден в черква, да види какво прави свещеникът там и да се запознае с новия си занаят. Като чул какво говори свещеникът, той се върнал у дома си, взел едно котленце с вода, китка босилек и тръгнал по улиците да ръси, когото срещне на пътя си.
Много хора мислят и постъпват като този стар българин. Те казват: “Ще взема котле вода и китка босилек и ще тръгна да ръся хората – все ще ми падне нещо в ръката.” Това показва на каква степен на развитие се намират такива хора. След това ще кажат, че трябва да бъдем морални. Като си взел котленце с вода и китка босилек, ще поддържаш този морал. Свещеникът казва, че трябва да има богомолци. Лекарят казва, че трябва да има болни. И едното, и другото твърдение е право, но преди всичко, казвам: трябва да има слушатели, т.е. хора, които, като слушат, могат да прилагат. Всички търсят лесен занаят. Аз пък уча хората на мъчен занаят: да слушат добре и да прилагат правилно.
Чуването и слушането са синоними. Между тях има известно съотношение. Чуването предхожда слушането. То подразбира процес на възприемане. Слушането има отношение към месечината, т.е. към празненето и пълненето, към даването и вземането. Човек трябва да разбира и двата процеса, да знае кога да дава и кога да взема. Който чува само, той е спекулант търговец, понеже само взема. Като му се роди дете, той започва да дава, но си казва: “Дано моят син израсне, да вземе котлето и да тръгне да ръси хората, да има някой да ме гледа на старини.” Като говоря за котлето и босилека, нямам предвид свещениците, които официално изпълняват службата си. Светът е пълен с попове, т.е. с бащи (от думата папа), които търсят лек начин за прехранване. Голямо благословение е за човечеството, да се освободи от хора, които търсят лесния начин.
Желателно е, в бъдеще Божиите служители да бъдат облечени в бели дрехи. На Небето приемат само такива хора, които са облечени в бели, чисти дрехи. Видят ли, че пристига някой с черни дрехи, веднага го връщат назад. Черният цвят, тъмнината благоприятства за престъпленията. Ако крадецът иска да обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят. През деня, на светло, престъпления не се вършат. Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето. Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъпления. Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: “Тъмно ми е в съзнанието.” Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца, стават недоволни. Ако и в сърцето влезе отрицателно чувство или желание, човек пак става недоволен. Недоволството кара хората да търсят лесния път в живота. Едно трябва да се знае: лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лек.
Дайте на един човек с болен крак да носи един килограм тежест, да видите колко ще се затрудни. Дайте на здравия човек да носи сто килограма тежест, той ще ги пренесе от едно място на друго с радост. Тъй щото, каже ли някой, че работата му е тежка, че не може да я свърши, това показва, че кракът му е изместен, или има нещо изкълчено в себе си. Каже ли, че работата му е лека, приятна, това показва, че кракът му е здрав, че всичко в него е на мястото си. Нека тази мисъл ви послужи като формула. Каже ли някой, че не може да реши известен въпрос, ще знаете, че има нещо изкълчено в него. – “Мога да реша този въпрос.” – Можеш да го решиш, защото всичко в тебе е на мястото си.
Аз вземам думите крак, изкълчване в широк смисъл. За да се изкълчи някой уд в човешкия организъм, това показва, че този човек не е знаел как да постъпи. В турско време турците влизаха в богати български къщи и, за да ги заставят да кажат къде са парите им, те ги биели, поставяли ги на нажежена пиростия, докато най-после били принудени да кажат къде е скрито богатството им. Те дават своята дан чрез насилнически начин. Питайте след това тези българи, трябва ли да се дава дан на кесаря. Те ще ви кажат, че трябва да се дава. Който е минал през нажежена пиростия, знае, че трябва да се дава дан на кесаря. Данта на Бога се дава доброволно, а на кесаря – чрез насилие. На Бога ще даваш доброволно, колкото искаш и когато искаш. Не изпълниш ли този закон доброволно, ще дойде кесарят и насила ще те застави да дадеш. Бог и кесар са двама господари. Ако не служиш доброволно на единия, ще дойде вторият и насила ще те застави да му служиш.
Двамата господари съществуват в света и като две различни състояния: здраве и болест. Болестта е кесарят, той ще те тури на легло или на нажежена пиростия и колкото и да викаш, няма да те освободи. Ще търсиш един лекар, втори, трети, докато най-после дойде някой отвън да ти помогне. Плащането на лекарите не е нищо друго, освен дан на кесаря. Те събират данъците и ги предават на кесаря.
Като отговаря на въпроса, трябва ли да се дава дан на кесаря, Христос посочва на хората нов начин за живеене. За да пресъздаде живота си, човек трябва да знае истински методи, с които да си служи. Ще кажете, че Вярата е един метод. Така е, но каква трябва да бъде Вярата? Ако Вярата не може да ви извади от обикновения живот, тя не е истинска Вяра, не е истински метод. Каквото знание или изкуство притежаваш, ако то не може да те повдигне, не е истинско. Каква Вяра е тази, която не може да ти помогне при изпитанията в живота? Какво е това знание, което не може да премахне облаците в твоето съзнание? Страданията на хората показват, че те не са изпълнили задълженията си към Бога и към своя ближен. Страданията представляват колело, едната половина на което е назъбена, а другата – гладка. Като минаваш през гладката част, чуваш тих, мек глас, който ти казва: „Изпълни задълженията си.” – нямам време сега. Щом се отказваш от задълженията си, гласът се отдръпва навътре, нищо не чуваш. След това минаваш през назъбената част на колелото. Тук вече нямаш време за избор, да изпълниш, или да не изпълниш – задължаваш се да изпълниш. Който изпълнява волята на Бога, като дойде до зъбците, вижда една тясна отворена вратичка и през нея излиза навън. Който не изпълнява Божията воля, вижда тясна врата, но понеже живее в съмнения, не се решава да мине през нея. Той продължава пътя си по колелото, докато попадне на зъбците му. Тук той разбира законите на Живота.
Ще кажете, че има нещо жестоко в това колело. Така е, но то е създадено от хората след грехопадането. Първоначално цялото колело е било гладко – Бог го е направил. След грехопадането, дяволът турил ръка на половината колело, обсебил го и му турил собствения си печат – зъбците. Така са направени днес дараците за чепкане на вълна. Хората имат желание да разчепкват нещата и каквото ценно и красиво намерят, да го задържат за себе си.
"И като чуха, зачудиха се." На какво се чудя аз? На глупостите в човешкия живот. Срещам една мома, напета, горда, хвърчи. Коя е причината за това й състояние? Влюбила се и мисли, че кой знае какво ще направи със своя възлюбен. Казвам й: качила си се на дяволското колело. Като попаднеш под неговите зъбци, не само, че нищо няма да постигнеш, но на прежда ще станеш. Срещам друга мома напудрена, червисана, мисли, че всички й обръщат внимание. Не е лошо да се пудри човек – и къщата се белосва отвън. Лошото е в заблуждението на човека, да мисли, че основата на къщата се крепи върху мазилката. Туряйте на къщата си, каквато искате мазилка, шарете я, както намирате за добре, но първата работа е да я поставите на здрава основа. Ако основата на къщата не е здрава, тя нищо не струва. Ако основата на къщата ви е слаба, а отвън белосана и нашарена, главата ви ще страда много.
"И като чуха, зачудиха се." Аз се чудя на вашите заблуждения, а вие – на моите думи и се запитвате как трябва да живеете. Много просто, ще се откажете от лъжата, от кражбата, от омразата, от завистта. – “Може ли да се живее така?” – Може. Вие не сте приложили Истината, Любовта, Правдата, Доброто, а се питате как може да живее човек с тях. Приложете великите Добродетели в живота си и ще видите как може да се живее по нов начин. Опитайте се да служите на Бога, за да разберете Неговата същина. Философите казват, че Бог завинаги ще остане неразбран. Не е така. Най-лесното нещо в света е да разбереш Бога, при условие че Го обичаш и Му служиш. Не спазваш ли тези условия, ти ще Го разбереш, толкова колкото лекарят разбира човека, когото е поставил на операционната маса. Той го изслушва, преглежда и после взема ножа, оперира го. Ако го питате какво нещо е човекът, той ще ви опише, в най-големи подробности, всичките органи, какви функции изпълняват те. Външно, анатомически и физиологически, той го познава, но същината на човека не познава. Важно е какво, всъщност, представлява човек.
Съвременните хора искат да разберат Бога външно: да Го поставят на своята маса и да започнат да Го разглеждат отвън и отвътре, да видят какви органи има и каква е тяхната служба. В края на краищата ще кажат: “Нищо не разбрах”. Как ще разбереш един инструмент, ако не го опиташ? Чудни са хората, които мислят, че като турят нещо на своята маса, веднага ще намерят Истината. Истината не може да се постави на никаква маса. Тя е извън формите. Има нещо ценно, вложено в човешкото тяло, което наричат душа, но щом турят ножа, тя изчезва. Щом дойде душата във вас, вие трябва да й дадете нужната почит, т.е. да й дадете съответна дан. И двамата господари – Бог и кесар са в самия човек: първият е горе, в главата, а вторият – долу, в коремните органи. Всеки ден трябва да отдавате кесаревото кесарю, а Божието – Богу. За да задоволите ума си, ще прочетете една хубава книга; за да задоволите стомаха си, ще се нахраните добре. Тогава и двамата господари ще кажат: “Нашият поданик изплати дълга си.” Ако излъжеш кесаря, той ще бъде недоволен от тебе. Ако ме питате защо проповядвам, ще отговоря: плащам своята дан към Бога. Един ден, като ме съдят, вие ще бъдете свидетели. Като ме слушате, и вие изплащате данта си към Бога. Тогава аз ще бъда ваш свидетел. Така, именно, ще минем безопасно деня: аз ще свидетелствам за вас, вие – за мен.
Приложете този морал в живота си, за да бъдете спокойни. Ако сте неразположени, дайте си отчет на кого дължите – на Бога, или на кесаря. Като си отговорите на въпроса, ще си платите дълга и ще бъдете свободни. Какво правят сегашните хора? Като имат да дават на някого, а нямат пари, отиват при някой лихвар, вземат известна сума и плащат дълга си. От един дълг се освобождават, на друг налитат. Вместо да ходиш от един лихвар на друг, иди при Бога. Той има много банки на разположение, които ще ти дадат или без лихва, или само с 2% лихва. – “Как се намират тези банки?” – Както намирате и другите. Излезте в града, вдигнете главата си нагоре и четете надписите. Така ще намерите и Божествените банки: ще вдигнете главата си нагоре и ще четете. Ако някой ви пита какво търсите, ще отговорите: “Търся една Божествена банка.” Който чуе, че търсите такава банка, ще ви се смее, но това да не ви смущава. „Търсете и ще намерите.” Един ден ще прочетете надписа, който с години сте търсили: Божествена банка. Каквото напрежение изпитва човек, когато очаква някой гост, такова е напрежението му, когато търси Божественото. Ще дойде ден, когато ще го намери и ще се облекчи.
Спазвайте и двата закона – на Бога и на кесаря, без да ги смесвате. Когато прочетеш една хубава книга, или направиш добро на някого, това е плащане дан на Господа; когато се нахраниш добре, ти плащаш дан на кесаря. Благодари, че си платил данта си и не мисли за утрешния ден. Какво ще стане с децата ти, с тебе, не мисли за това. Какво ще ядеш утре, и за това не мисли. Благодари, че днес си платил своята дан на кесаря. В Божествения закон е писано: “Днес за днес. Утрешният ден не е твой.” Кесарят казва точно обратно: “Ще се погрижиш за утрешния ден.” Някой се натъква на друга опасност. Той не мисли за утрешния ден, защото разчита на баща си. Това значи, да забиеш ноктите си в кожата на баща си, като кърлеж. Това не е правилно. Ще разчиташ на себе си и ще бъдеш готов на всичко, което Животът ти носи. Каквато работа и да ти предложат, ще я приемеш и ще работиш честно и почтено. Туриш ли тази мисъл за основа на живота си, ти си намерил Божествената банка. Бягаш ли от условията, които Животът ти носи, правиш ли разлика между една и друга работа, търсиш ли лекия живот, ти слугуваш на кесаря. В първо време той ще ти даде добри условия, но после ще те обере и подхвърли. Който не вярва на думите ми, лесно може да ги провери. Нека отиде на гробищата и види какво е останало от онези богаташи, учени и философи, които вярваха, че могат да се спасят с пари, с наука и с философия.
Има едно богатство, една наука и една философия, които могат да спасят човека, но те са извън човешките разбирания. Докато хората служат на закона на кесаря, всички ще отидат на онзи свят, без да се спасят. Има богати, учените и философи, които са в онзи свят и чакат по-скоро да слязат на земята. Защо? На Небето няма условия за тяхното развитие. Обаче, има прости хора, които се ползват от добрите условия на Небето. Те са служили на Божия закон, затова са добре приети на Небето. Те са прости по отношение на лъжата и на кражбата, не знаят нито да лъжат, нито да крадат. Затова Христос казва: "Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината." Помнете, че колелото се върти. Докато сте на гладката му част, разчитайте на Бога. Той ще обедини мислите и чувствата ви. Той ще ви обедини като народ. Очаквате ли на кесаря, той ще ви тури на своя дарак и ще ви разчепка.
Време е вече всеки да даде своята дан на Господа. Аз започвам от днес да ви товаря, да има какво да занесете. Ако има нещо фалшиво в това, което ви давам, аз сам отговарям. нямам нищо против служенето на Кесаря, но изменчив е този живот. Всеки, който е служил на този закон, който цял живот е ял, пил, удоволствал се, в края на краищата, и той казва като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета!” За Соломон казваха, че няма цар подобен на него, но и той се разочарова от човешкия свят, т.е. от суетата в живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломон написа ценни книги, в които изнесе несигурността и преходността на този свят. Той искаше да намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите си казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." В книгата му ”Песен на песните” се вижда преврата, който станал в Соломон. Обиколен от много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намерил Любовта. Един ден срещнал една овчарка, в която се влюбил, но не могъл да я привлече към себе си. Той виждал спасението си в нея и се питал защо не я срещнал по-рано.
Всеки ще срещне на пътя си своята овчарка или своя овчар и ще се запита, защо не я срещнал по-рано, а сега, след като опетнил живота си. Най-после човек дохожда до положение да обърне другата страница на Живота, да служи на Бога, т.е. да дава своята дан доброволно и с Любов. Даването подразбира правилна обмяна. Като се дава на Бога доброволно и с Любов, обмяната всякога е правилна. Човек дава и на кесаря, но чрез насилие, затова обмяната не е правилна. Тогава човек се усеща стегнат, като с обръчи.
Радвайте се и веселете се, защото Бог работи днес в света. Той взема участие и в индивидуалния живот на човека, и в семейния, и в обществения, и в политическия. Той събаря, гради, произвежда преврати, отделя потребното от непотребното, овцете от козите. Овцете служат на Божествения закон, а козите – на кесаря. Овцете са символ на Любовта. Опитайте се да хванете една коза, да видите колко ще кряка. Хората, които постоянно се оплакват от страдания и мъчнотии, и които постоянно роптаят, са от категорията на козите. Овцете носят своите страдания без роптание. Хората вземат вълната, млякото, месото им, и те не роптаят. Това са хората на Любовта. Наистина, овцата символизира Любовта, но в това не подразбираме формата овца. Хората не могат да отделят формата на нещата от тяхното съдържание и смисъл, затова се чудят как е възможно глупавата овца да изразява Любовта. Конят е символ на интелекта, но днес като кажат кон, разбират същество, което може да се язди. Волът е символ на търпение и издръжливост. В стария, първичен език, думата вол подразбира да желаеш и да можеш, а кон – да искаш. Ако днес Адам дойде на земята и чуе с какви думи си служат хората, какво съдържание и смисъл са вложили в тях, как са ги изменили, той ще се учуди, ще ги остави и ще си отиде. Какво ще кажете за свое оправдание? Че така са ви учили, така са ви възпитавали. Както и да се оправдавате, Адам вижда с какви криви преводи си служите.
Сегашните хора се нуждаят от правилен превод на нещата. Щом го намерят, и науката, и философията, и знанието им ще се изменят. Тогава и животът им ще се подобри деветдесет и девет на сто. Правилното изговаряне на думите произвежда специфично въздействие върху човека. Както лимонът събужда в човека усещане за кисело, така и всяка дума, правилно изговорена и разбрана, произвежда съответно действие върху човека. Какво се крие в лимона, всички знаете. Но ако изговоря пред вас думите Правда, Добродетел, Истина, вие ще свиете рамене. Защо? Не знаете съдържанието им. Ако разбирахте тези думи, изговарянето им би произвело върху вас такова действие, каквото произвежда лимонът. Който разбира съдържанието на думата Бог, той ще стане добър, учен, богат, силен – ще придобие качествата на образа, който се крие в тази дума. Затова се казва: "С какъвто дружиш, такъв ставаш."
Произнасяйте често тази дума в себе си, не само по форма. Влезте в съдържанието и в смисъла й, за да произведе тя нужното действие върху вас. Освободете се от човешкия образ на Бога, който сте си съставили, и Го поставете на мястото Му. – “Защо страдаме?” – Защото Бог е дошъл между хората и намества изкълчените им крака. Ако Бог не работи, дяволът ще вземе Неговото място. Той ще упои хората, ще притъпи сърцата им към болките и страданията на близките им. Те ще живеят в блаженство за тялото, но душата им ще бъде поробена. Затова е казано в Писанието: “Пазете се от онези, които душа погубват."
„И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си." Фарисеите, които изпитваха Христа, ще дойдат и при вас, да ви питат как ще изпълните дълга си като учител, свещеник, съдия, баща, майка, брат и сестра. Който разбира Живота, ще ви каже: “Служете на Бога чрез закона на Любовта, а на дълга си служете чрез даването.” Всеки има дълг към своя народ и към отечеството си и ще му отдаде това, което е негово. Всеки народ е дал и дава нещо на хората, затова всички трябва да му върнат неговото. Така постъпи Христос. Когато Го запитаха трябва ли да даваме дан на кесаря, Той им отговори: „Дайте да видя образа на това, което трябва да дадете на кесаря." Като Му подадоха една монета, на която беше образът на кесаря, Той каза: “Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу."
И тъй, под Любов трябва да разбирате служене на Бога. Мислете върху Любовта. Вие сте я опитвали, но за малко време, няколко минути или секунди, и после сте я загубвали. Защо човек губи Любовта? Защото не може да намери границата между слугуването на Бога и на кесаря. Тази е причината, дето човек губи равновесието си, т.е. съгласието между ума и сърцето си. Сърцето не трябва да господства над ума, нито умът над сърцето, но трябва да работят в хармония. Ако в желанието си да разрешите правилно един въпрос, сърцето се притесни повече, отколкото трябва, нарушава се правилният ход на мислите. Ако при разрешаване на едно чувство, мисълта се наложи, вие изгубвате чувството си. – “Как трябва да любим? Как да проявим чувствата си?” – По тези въпроси не се философства. Обичта и Любовта не търпят никаква философия, никакво нагаждане. Как ще измиеш краката на един пътник, дошъл в дома ти? Ще вземеш един леген с топла вода, сапун, кърпа и ще ги измиеш. – “Да не му причиня някаква болка.” – Ако ръцете ти са меки и нежни, не се страхувай, няма да му причиниш болка; ако ръцете ти са корави и груби като зъбците на колелото, това е друг въпрос.
Всеки ден вие минавате през колелото на Живота, затова някога сте разположени, а някога – неразположени. Когато сте неразположени, минавате през назъбената част на колелото. Какво трябва да правите тогава? Ако сте честен човек, ще кажете на приятеля си: “Не стой близо до мене, да не те хванат зъбците на колелото. Мене ме хванаха, поне ти да не пострадаш.” Нечестният иска да страдат и другите, като него. Той ще започне да ги разубеждава в съществуването на Бога, та по този начин и те да опитат зъбците на колелото. Не, преди да разглеждате този въпрос, размишлявайте върху стиха: „И като чуха, зачудиха се и си отидоха." Кои си отидоха? Крадците, които обират хората. Пазете се от крадци и разбойници, пазете и ближните си от тях. Ако лекарят не може да помогне на болния, не го критикувай, но помогни и ти с нещо.
“И като чуха." Има два вида чуване: да чуваш страданията на хората, да чуваш и радостите им. Чуваш, че хората страдат, и казваш: “Нека страдат, без страдания не може.” Лекарят казва: “Без болести не може.” Свещеникът казва: “Смъртта е неизбежна.” Овчарят стриже вълната на овцете и казва: “Добре, че дойде време за стригане.” Който чува за радостите на хората, казва: “Дано се раждат повече добри хора. Да растат децата и да се учат! Да има храна за всички хора. Да е добро време, та да се изорат нивите на селяните. Дано всички имат дрехи, къщи, да живеят в радост и да славят Бога! Нека всички хора бъдат богати с Добродетели!” Носете навсякъде своите добри мисли и желания.
“И като чуха, оставиха Го." Когато неприятелят ви чуе вашия отговор, ще ви остави и ще си отиде. Щом си отиде той, ще дойде приятелят ви. Дяволът се опита да изкуси Христа, но Той го изпъди. След това дойдоха Ангели от Небето да Му слугуват. При вас не могат да дойдат Ангели, докато не минете през изпитания, страдания, изкушения. Като дойдат, те ще ви учат на Мъдрост, ще ви предадат своето Знание. Ангели има и на Небето, и на земята. Ако отидете на нивите и на лозята, и там ще намерите Ангели, които по цял ден орат и копаят. Те работят и за градовете, и за селата, и така плащат своята дан и на Бога, и на кесаря. Давайте и вие своята дан на кесаря и на Бога. Бъдете благодарни за всичко, което ви се дава. Радвайте се и за страданията, и за радостите. Радвайте се и на загубите, и на печалбите.
Изпразвайте пълните си кесии и не се страхувайте от нищо. Бог изпразва кесиите на хората, и пак Той ги пълни. За да изпразниш кесията си, трябва да отвориш широко сърцето си. Кой отваря сърцата на хората, знаете. Щом е така, бъдете готови на всякакви жертви. Христос казва: ”Който изгуби живота си, ще го намери”.
Пазете се от лекия път на живота. Не се стремете към бързо забогатяване. Всяко нещо, придобито без труд, с насилие и с бързина, се изгубва лесно. Освободете се от съмнението и подозрението. То е лесният път в живота. Лесно е да се усъмниш в нещо и да го отхвърлиш. Мъчно е, когато изпитваш и проверяваш нещата. Тук се изискват усилие, постоянство и труд. Не мислете, че като носите котле с вода и китка босилек да ръсите хората, ще успеете много. Опасни са китките. Има цветя, които упояват и приспиват хората. След това дойдат неприятелите им и ги оберат. Пазете се от такива китки!
Днес Христос казва на всички хора: “Платете своята дан на Господа!” Който приеме Неговото учение, ще бъде благословен. Това се отнася до всички народи, до цяла Европа. Който не Го приеме, ще попадне под зъбците на колелото. Ако европейските народи не приемат Христа в себе си, ще минат през големи страдания. След това те ще се опомнят, няма да повтарят погрешките си. Ако европейските народи платят своята дан на Бога, на земята ще дойде дълготраен мир. Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното. Едно сте минали, друго иде. Важно е всеки човек, всеки народ да приложи Любовта и да гласува заедно с Ангелите. Сега в Разумния свят, т.е. в другия свят, над нас, правят нови избори. Старите царе, със своите правителства и чиновници заминават – коренно пречистване става в света. Ще видим за коя партия ще гласувате. Две партии има в света: партията на личния егоизъм, и партията на Божията Любов. Да се гласува за партията на Божията Любов, това значи да изчезнат всички крамоли, недоразумения, спорове между семействата, обществата и народите. Всички трябва да платят своята дан на Бога доброволно и с Любов. Тогава няма да има бедни и онеправдани, няма да царува безправието – в света ще царува великата Божия Правда.
Мина вече старото време. Иде новото време, иде на власт партията на Божията Любов. Горко на лицемерите, крадците и лъжците! Иде новата партия, която ще повдигне всички народи и общества, всички църкви и училища, всички семейства и родове. Всички хора ще се облекат в бели дрехи, символ на Чистота. Нека всички жени се облекат в бели дрехи и платят първо данта си на Бога, а после на кесаря. Бъдете смели и решителни и кажете в себе си: “Понеже дадохме данта си на Бога, можем вече да служим на народа доброволно и с Любов. Научихме вече какво значи истинско служене.”
“И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го.” Желая сега и вие, като чухте обяснението на Христовите думи, да не си отивате, но да останете в себе си, силни и решителни, без колебание и съмнение, с пълно упование на Бога и на своята душа. Всички познавате Истината, защото сте излезли от Бога. – “Не сме добри, не сме учени.” От осем хиляди години насам вие сте давали дан само на кесаря. Отсега нататък ще давате данта си само на Бога и на народа. Ще кажете, че има анархисти, които не са съгласни с това. Аз признавам само онези анархисти, които се борят против злото в себе си. Нещастията и страданията се дължат на това, че хората не дават своята дан на Бога. Когато приложат този закон, те ще бъдат към Бога в отношение на син към баща.
Спогодете се с Бога, Който е ваш Баща. Обикнете Го, за да Го познаете. Тогава всички ще бъдете царски синове и дъщери. Не прескачайте плета на вашите възлюбени. Откажете се от донжуанството. – “Искаме да бъдем щастливи.” – Откажете се от стария живот, от вашия Дон Жуан, от лъжата и лицемерието. Христос казва: „Горко вам книжници и фарисеи! Горко вам лицемери!” България се нуждае от честни и достойни българи, от честни мъже и жени, със здрав гръбнак, които да плащат своята дан на Бога и на народа.
Идат нови дни за човечеството, нови дни за всички народи, нови дни и за България! Оставете настрана всички спорове и недоразумения, всички брожения и недоволства. Не питайте кой е крив и кой – прав. Това е старият монархизъм. Това не са Божествени постъпки.
Желая, всички българи да са Ангели, с мотики и рала, отколкото първенци, короновани в лъжа и кражба. Те са дали вече своята дан на лъжата и на кражбата. Нова страница трябва да отворят и да напишат доброволно и с Любов: “Отсега нататък ще даваме своята дан на Бога и на народа, на Любовта и на новото име на нашия народ.”
Неделни Беседи 17.11.1918 Неделя, София
Сила и Живот, том III, Неделни Беседи Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) ISBN 954- 739- 734-6 (т. III)